Архиви

Човешкото управление част 1

Битие 8:15–11:9

 

Водите на потопа изсъхнаха. Настана друго време. Основните му герои бяха Ной, неговите синове Сим, Яфет и Хам и потомците им.

 

Разрешението да се яде животинско месо и забраната за кръвта

 

Земята след потопа беше различна и Бог даде нови правила. Отсега нататък човекът щеше да внушава страх на животните и щеше да има право да се храни с тяхната плът. Разрешението да се яде животинско месо беше постановено заедно със забраната да се яде кръвта му:

„Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви. Всичко живо, що се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева. Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете” (Бит. 9:2–4).

Това постановление не премина с времето. Бог го потвърди по-късно в закона на своя народ израил: „И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно. Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си” (Лев. 7:26, 27). Дори и езичниците, приели Христос, които нямаха Мойсеевия закон, получиха чрез апостол Павел постановление за кръвта: „Затуй аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога; но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене на удушени животни и кръв” (ДА 15:19–20).

И така, Бог казва на своя народ, че „животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивление на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота,който е в нея, прави умилостивление” (Лев. 17:11).

 

Смъртната присъда

 

„А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека” (Бит. 9:5). Смъртната присъда бива постановена от Бога като наказание за човекоубийството. По този повод авторът Чарлз Райри твърди: „Давайки на човека право да отнема живота на своя ближен, Бог на практика му дава правото да владее над своя ближен. В действителност, ако една власт няма право да упражни върховното наказание, тя остава твърде слаба, за да може да предпазва гражданите си по един адекватен начин.” „Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да върши зло” (Екл. 8:11).

 

Отговорността на човека

 

Човешката отговорност през този период беше ясно заявена от Бога. Човекът трябваше да се плоди, размножава и да напълни Земята, т.е. да се разпръсне по лицето й. В личен план той трябваше да живее според закона на съвестта си. В рамките на общността започна упражняването на властта и правото. Жертването на животни като умилостивление за греха продължи да се практикува: „И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара” (Бит. 8:20).

Автор: Джон Абиш



0 коментара