Молитвата на Явис се намира в историческа бележка при родословие: „А Явис беше най-много почитан между братята си; и майка му го нарече Явис, като думаше: Понеже го родих в скръб. И Явис призова Израилевия Бог, казвайки: Дано действително ме благословиш, и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска" (1 Летописи 4:9-10).
Hebrews 11 (KJV) ¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯ ¹ Now faith is the substance of things hoped for, the evidence of things not seen. … ⁶ But without faith it is impossible to please him: for he that cometh to God must believe that he is, and that he is a rewarder of them that diligently seek him.
В културата на сирака, изискванията за снабдяване и защита неутрализират мандатите на духовния живот. Тази култура може да бъде толкова дълбоко проникнала в човека, че тези неща могат да не бъдат съзнателни или открити грешни избори. Обаче, страха мотивиращ и крепящ тази култура, държейки човека податлив към страстните желания за снабдяване и защита, ефективно отделя този човек от Бога. Културата на сирака е несъвместима с културата на син.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път. Псалми 139:23-24
Увенчан със слава
Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите (или: Божеството), и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си...
ПСАЛМ 8:3-6
Бог не създаде човека смъртен! Смърт, грях, болест, омраза, отмъщение и всички трагедии по земята не бяха включени в първоначалния план на Бога. Човекът беше създаден за радост, щастие и мир!
Той беше устроен да бъде вечно в контакт с Бога и като Негов образ и подобие (Битие 11:6) да живее в радост, щастие и мир. Създаден беше също така и за да радва Бог (Откровение 4:11).
Човекът стои на второ място след Бога по авторитет над цялата Вселена (Пс.8:3-6; Битие 1:26-28). Адам беше господар на себе си, на Сътворението и на Сатана. Поради правото си на избор той не беше принуден да служи на греха.
Изповед: Аз искам да върша това, за което съм създаден; искам да имам общение с Бога и да Му бъда угоден. Библията казва, че без вяра не може да се угоди на Бога (Евреи 11:6). Затова искам да живея с вяра. Не искам да бъда завладян от грях, болест, страх и съмнение. Избирам да живея с Бога.
Съ-осветен!
1. Кор. 7:14
„Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, а невярващата жена се освещава чрез брата си, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.”
Ако не искаме да си правим погрешни заключения, трябва да разглеждаме и този стих в контекста. В 7. глава на 1. Коринтяни апостол Павел се спира на въпросите на брака, на развода и девствеността. Освен това той се спира и на случая, когато единият от съпрузите е вярващ, а другият – не. Не винаги е лесно да живееш в такъв брак, защото единият от двамата не вярва в Исус, а оттук – в този брак липсва нещо много съществено. В такива случаи за вярващия съпруг е много важно да се придържа съвсем близо до Господа и до Божието слово, защото всеки път, който не отговаря на Божието слово, в края на краищата се превръща в един път на вина, който не подобрява ситуацията, а я влошава. Освен това всеки съвет, получен от друг християнин, трябва да се изпитва според Словото, защото само Господ знае колко семейства са били разрушени от такива „религиозни и набожни” съвети, които са били в противоречие с Библията. В такива случаи не бива да следваме сляпо нито собствените си разсъждения, нито пък чувствата си.
Когато единият от съпрузите се покая, а другият е съгласен да остане с него, въпреки тази нова ситуация, тогава вярващият не трябва да се разделя от невярващия, защото Бог забранява развода, освен поради прелюбодейство.
В Ранното християнство е възниквал въпросът дали по този начин вярващият съпруг не се омърсява, след като продължава да живее заедно с невярващия.
Писанието ни казва, че невярващият съпруг и децата се освещават чрез вярващия. Разбира се, ние не трябва да смятаме, че невярващият автоматично ще бъде спасен чрез вярващия си партньор или пък че невярващите деца ще бъдат спасени чисто и просто чрез вярващия си родител. Не бива да разбираме този стих така, а в следния смисъл: освещението на вярващия не се поставя под въпрос поради съвместния живот с невярващ. Децата са поставени под благословението и под закрилата, под които е и вярващият им родител. Това е валидно за хората, които вече са в брак. В другия случай, когато двамата още не са създали семейство, е валидно правилото, че светлината няма нищо общо с тъмнината, нито пък вярващия с невярващия.
Ако разгледаме това обещание, ще видим, че в него се изразява привилегията да принадлежиш на Бога. Благословенията, които се изявяват в един такъв живот, се проявяват не само в живота на християнина, но и в живота на домашните му.
Дано разсъжденията в днешния ден да са били от полза на някой християнин, измъчващ се от подобни въпроси!
Семейни или несемейни, създайте Вашия профил и общувайте с другите, нека заедно да се изграждаме и насърчаваме във вярата и в общение един с друг!
Ние споделяме как да се запознаете с приятели в социалните медии