Вече се женим с брачен договор Всички статии  →

За първи път в българското законодателство депутатите записаха брачните договори. Това стана вчера на второ четене на Семейния кодекс.Така занапред съпрузите ще договарят правата и управлението на имуществото си преди и след брака, издръжката по време на брака и след развода и т.н.

Хит на новия Семеен кодекс е правото на семейните да избират между три режима на имуществени отношения - семейна общност, както е сега, разделност и режим, уговорен с брачен договор. 

Съжителството без брак остана извън закона
Най-сетне, след 10 години Семейният кодекс прекрачи второто си четене вчера. Даже парламентът може да бъде похвален, че през последната работна седмица вкара в зала най-важния закон за отношенията между съпрузите, родители и деца.

Изненадващо, макар и закъснял за дебатите, срещу приемането на закона се обяви Борислав Ралчев (БНД). Не му харесвало, че той се приема в полупразна зала, а изказвания правел само председателстващият Любен Корнезов. 

Шефът на правната комисия Янаки Стоилов припомни на Ралчев, че и други специализирани закони са гласувани без дебати, а Семейният кодекс е подготвен от най-големите специалисти у нас. При това при рекордна посещаемост в комисията на юристи, върховни съдии, съдии и представители на гражданските организации.

Вчера за първи път в българското право бе въведен брачният договор. Бракът и разводът ще са по-лесни и бързи, реши още парламентът. Отпадна обаче въвеждането на регламент за съжителството на мъж и жена без брак.

Въпреки настойчивите подкани на зам.-председателя Любен Корнезов да вземат думата привържениците и опонентите на института, не се изказа нито един депутат.

Тъй за съжаление едно добро намерение - (да се уреди произходът на децата от съжителството на мъж и жена без брак) се провали. При това въпреки нарастващия брой на фактическите съжителства у нас.

Отпадна идеята да бъдат защитени интересите на децата, родени от партньори без брак.
Проектът “узаконяваше” бащата на децата още при раждането им - без да са необходими каквито и да е допълнителни действия. Те биха ставали наследници на своя баща автоматично, биха придобивали право на издръжка от него, както и всички права да получават грижа, възпитание, надзор, лични отношения (включително с бабата и дядото) и т.н. А по данни на правосъдното министерство само България, Русия и Молдова нямат регламент на съжителството без брак между мъж и жена.

Парламентът продължава работа днес със задача Семейният кодекс да бъде приет окончателно, по думите на Корнезов.

Лилия ХРИСТОВСКА



Двойките имат избор за семейното имане
Парламентът прие, че семейните вече ще имат три алтернативни режима на съпружески имуществени отношения - общност (както досега), разделност и режим, уговорен с брачен договор.

Режим на общност ще се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали друг. Той ще важи и при брак на непълнолетни или ограничено запретени - те могат да избират алтернативен режим след навършване на пълнолетие или отпадане на запрещението. При този режим придобитото по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежи и на двамата съпрузи. Независимо на името на кого от двамата се води.

При сключване на брак съпрузите могат да изберат и режим на разделност - всички имуществени права, придобити от съпруг по време на брака, са негово лично притежание.

Той може да се разпорежда с тях по време на брака без съгласието на другия съпруг. С изключение на семейното жилище.

И при режим на общност, и при разделност дори семейното жилище да е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия.

Ако съгласие липсва, разпореждането може да стане със съгласие на Районния съд, ако е в полза на непълнолетните деца и на семейството.

Когато разпореждането е извършено без съгласие на другия съпруг, той може да узакони сделката, ако я потвърди писмено с нотариална заверка на подписа, но не по-късно от 1 г.

При режим на разделност двамата съпрузи отговарят солидарно за задълженията за текущи нужди на семейството.

Брачен договор
С брачния договор, който е третият начин за уреждане на съпружеското имущество, се уреждат правата и управлението на имотите от преди брака и след това, семейното жилище, участието в разходите, имуществените последици от развода, издръжката на съпрузите по време на брак и след развода, издръжката на децата и т.н. В брачния договор не може да се уговаря, че предбрачно имущество на някого от двамата ще стане съпружеска общност (което не пречи на съпруга собственик да прехвърли дял на другия). В брачния договор не могат да се правят разпореждания в случай на смърт, той не може да бъде и завещание.

Той се сключва с нотариална заверка на подписите на страните, но ако с него се прехвърля право на собственост, или вещно право върху недвижим имот, договорът се заверява от нотариус в съответния район.

Съпрузите ще имат неограничени възможности да минават от режим на общност към разделност или брачен договор. И обратното. А съпрузите по заварените бракове могат, ако искат, да запазят режима на имуществена общност (с подобренията, които кодексът въвежда), но ще могат и да го заменят с разделност или с брачен договор.

Халките - по-лесно и бързо, разводът - също
Новият Семеен кодекс премахва ненужните формалности, за да се сключи граждански брак. Така влюбените по-бързо ще чуят заветния химн на Менделсон.

В новия закон отпада изискването за предварителното заявяване на желанието за сключване на брак пред общината едва след което се определяше дата за бракосъчетанието. Кандидат-младоженците вече ще могат да избират свободно общината, в която да сключат брак.

За самото полагане на подписите ще е достатъчно да представят на лицето по гражданско състояние медицинско, че не страдат от болест, сериозно застрашаваща животаи здравето на партньора или бъдещето поколение.

Но тежкото заболяване отпада като пречка, стига другият да е информиран за него. Самата процедура вече няма задължително да се съпътства от тържествен ритуал - хор и прочее “екстри” ще има само ако са ги пожелали.
Друга новост, разбунила духовете, е отпадането на условието църковната венчавка да се сключва само след гражданския брак. Самата венчавка пред олтара, както и досега, няма да има правна стойност. 

Облекчава се и процедурата по развода, който вече няма да зависи от продължителността на брака.

При “сериозно и непоколебимо” единодушие между съпрузите съдът ще ги развежда по взаимно съгласие, дори и бракът им да е траел няколко дни.
Отпада условието, че към такъв развод се пристъпва минимум след 3 г. брак. По-цивилизована става и раздялата по желание на един от съпрузите. Несъгласието на единия от тях вече няма да е пречка за получаване на развод. 

А съдът няма да е длъжен задължително да се произнася по чия вина се е разпаднало семейството. Ще го прави само ако някой от съпрузите е поискал това.

На всеки етап от бракоразводната процедура съпрузите могат да потърсят медиатор, както и да представят пред съда споразумение за всички или някои последици от развода.

По-кратки срокове за осиновяване
По нов начин е уредено осиновяването около което имаше много скандали през последните години заради неадекватната държавна политика спрямо изоставените деца.

Водеща е идеята да се съкратят сроковете за осиновяване и да се осигури пълноценна защита на интересите на осиновените и осиновителите. Първо, по-бързо и лесно ще става вписването на изоставените деца в регистрите за осиновяване. То вече няма да е по съдебен ред (което забавяше процедурата), а с акт на съответната социална служба, докато тече съдебното производство. Така изоставените деца получават шанс по-бързо да се сдобият с нов дом. За първи път се слага срок за определяне на осиновители и у нас, и в чужбина. До 1 месец от вписване на детето в регистъра трябва да се определят подходящите осиновители при осиновяване в България. За международните осиновявания срокът е 60 дни. Отпада и изискването дете да се впише в регистъра за осиновяване в чужбина чак след като навърши 1 г. Това е добре за болните дечица, без шанс да намерят нови родители у нас, но пожелавани от чужденци и да ги лекуват, и да ги отглеждат.

Друга новина е, че в кодекса изрично се посочва - близнаци се осиновяват заедно. Правилото се нарушава само по изключение. Това ще става ако в продължение на 6 месеца близнаците не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интересите им налагат тяхното разделяне. Предвидено е също и че братя и сестри вече се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка помежду си. Разпоредбите за вписването в регистрите, издръжките и др. ще действат от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

Темата подготвиха подготвиха отдел “Правен” и Международен” на в-к Труд

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=151756


← Назад

Намерете ни в социалните медии

Ние споделяме как да се запознаете с приятели в социалните медии

Copyright 2024    dvamazahristos.org