Истинска жена съм! Всички статии  →

Аз съм жена. Не е нужно да ме оглеждате и да търсите атрибутите на секса, минавайки край мен да хващате въдицата и да сте настроени за улов...

Парфюмът на закачливостта е моята обица, но не я използвам за съблазън. Червилото на устните ми грее като любовно слънце. Жена съм, не защото мога да стана преди първи петли и да допиша ненаписаното писмо до любимия... Името ми е живот, не поради причина, че съм родила дете... Всяка минута плевя и се грижа за семейната си градина, засаждам обич и нежност, поливам с търпение, премълчавам, когато пада лавината на гордостта.

Но да си жена е поне два пъти по-трудно, отколкото да си от мъжки пол. Нали си спомняме как още от проходилката момиченцето се насочва към количката и куклите, към миниатюрната печка и простора с дрехи, а момчето отива да рита топка с баща си. Тя се учи да готви, да помага на мама в подреждането на масата, да сгъва изгладените дрехи. Някак си уж загрижените ръце я тикат в строго определена ниша, избират вместо нея приоритетите на мисълта й... И няма нищо странно, че хилядите момичета, завършващи с отличие математически и езикови гимназии, престижни университети, после се изживяват предимно като майчици. Дипломите им, приличащи на светулки, бродят из тъмнината на миналото. Момичетата, пораснали в жени, огряват с всеотдайните си лъчи рожбите си, талантът им стопля дома им и никой друг не разбира за него.

Майчинството е благословение, но не е единственият път на живота ни. Между подрънкването на тенджери и затварянето на микровълновата фурна, миризмата на напълнени памперси и висока температура, същестуват и възхищаващи ни се прожектори, дълго въже, по което предизвикателството кани да се изкачим и премерим сили с вятъра (дори и вятъра да е от мъжки род). От пазене на равновесие с тежките менци и търсене на извор прозрях, че името „живот” не е еднозначно - пълна къща с деца. Носи в себе си и неудовлетвореност, стремеж за още плодове, за откривателство и съвършенство.

Истинска жена ли съм, ако блузата ми с бродерия от безсъние ухае на току-що изпечен кейк и мислите ми са с прерязани вени, от които тече не кръв, а болка? Истинска жена ли съм, ако краката ми са обути в домашни чехли и отмерват крачките между детската стая, кухнята и мазето, вместо да се глезя на високи токчета и с елегантна рокля – показваща краката ми, дълги като летен ден?

Мога всеки ден да готвя и да гладя бръчките и детските дрехи, да пиша извинителни бележки за болните си деца. Мога да населя тъжната стая с веселие и да бъда крило за амбициите на мъжа до мен, да лекувам страховете му с комплименти. Но как да напиша извинение за несбъднатите си мечти, които съм заключила редом със собственоръчно приготвените бурканчета със сладко в килера?

Жена съм, когато не ми се мият съдовете, но не ги оставям за следващия ден... И жертвам чакания цяла седмица филм, за да изслушам за проблемите на този обикновен и не съвсем интересен петък.

Жена съм, дори цветята, които са ми поднесени, вече да са се превърнали в хербарии. Очаквам свеж букет, но държа тези като вопъл, като стон...

Не ме приемайте като жертва на обстоятелствата, нито като жарава, тъпкана от тежки крака. Силна съм! Ако правя определена стъпка или в последния момент преначертавам дневните точки – значи съм го решила. Всяко препъване ме превързва с още опитност и хъс, всяка тъжна луна идва с обещанието за звездопад!

Аз съм - образът ми е подобен на хиляди въздишки, на птици, мътещи в човките си ранобудни пъстроцветни звуци...

Аз съм чудото Жена!

Христина Михайлова

снимки: www.sxc.hu