Какво се случи в Пловдив на нашата среща? Всички статии  →

На 30-ти април в Пловдив се състоя среща на несемейни християни над 28-годишна възраст от цялата страна

Ако на някого от вас новината му изглежда съвсем, съвсем като новеничка… - съжаляваме за евентуално пропуснатите ползи и причинения дискомфорт! Самият автор на този отзив разбра за иначе чудесно замисленото събитие едва на 28-ми април, четвъртък, вечерта… И докато реши дали ще пътува или не, се получи 29-то число от месеца априлий, лето Господне 2011… А когато научи окончателното място на уречената среща, вече летеше с твърде скоростния влак по свръхзвуковата отсечка около не съвсем старопрестолния град Костенец…

Прекрасно време, ранно ставане, група футболни запалянковци в гостоприемния вагон, компания за разговор, наближаване на Пловдив. След таксито и задължителното в тези случаи заплащане, ето я и Пета палата на Пловдивския панаир, посрещнала ни с приятна, доста усмихната липса на кафе, но с красив изглед към Марица. Друг климат – в метеорологичен и духовен смисъл... За незапознатите със София – моля, справка със запознатите!..

Часът е 11:20, в залата ни посрещат почти радушно, като стари приятели... е, усещаме все пак известно любопитство и интерес. Откриването на срещата малко се забавя – към 11.40, явно за да се спази отколешната българска традиция на равнозакъснителното гостоприемство. Изчетената в началото програма ни се струва малко разбъркана и накъсана, а организаторите предвиждаха и 3-часова молитва в края на... часовете... преди това, изпълнени с кратки почивки между възприемането на няколко 5-минутни речи, упражнения, тестове, въпроси, дискусии и задачи...

Ако трябва за кратко да изоставя свойствената ми ирония, ще отбележа, че нещата, които в началото счетох за минуси, се превърнаха в последствие в плюсове за срещата – динамика, разнообразие, приятни почивки за хапване на чипс и фъстъци, пълна липса на специфичното „семинарно-конферентно” натоварване с много информация и с понякога доста як библейски бой по главата, че врагът, току-виж, аха и „сдал багажа”... Беше уютно, младежко по дух, а малко по-специалните гости – администраторът на сайта „Двама за Христос” и председателката на Центъра за християнски запознанства (не съм сигурен дали названието беше точно такова), се изявиха за кратко и по същество. Очаквах, честно казано, малко повече гости... и особено гостенки, но... явно късната разгласа и смяната на залата в последния момент си казаха тежката дума...

Но стига с тез тежки думи, брате – тестовете бяха наистина забавни и аз самият научих доста за... себе си... Например, че качествата, които притежавам и които държа да притежавам, не слагам на първо място като изискване по отношение на бъдещата ми половинка... която и да бъде Тя... Например - това, че считам свой плюс познаването на Словото, не значи, че няма да предпочета по-скоро жена със силно развито чувство за хумор, нежели някоя видна теоложка... Задачките пък, свързани с доста „общителни” действия и забавно-„незабавни” дейности, ни предразположиха да излезем от удобно-неудобното, станало вече даже досадно-глупаво (още едно двойно определение!) клише „Говорители-Публика”... И, първо - ни сближиха, второ - ни дадоха възможност да споделим свободно мнението си пред микрофона... Все полезен опит, който ми даде да усетя колко много талант и качества има у хората покрай мен – ценности, готови, без съмнение, да се изявят още по-силно в едно бъдещо брачно взаимоотношение.

В цялата (почти) еуфория не пропуснахме и втората основна, поне за мен, цел на пътуването – центъра и Стария Пловдив, където не бях стъпвал 13 години, ако не броим една конференция през 2006-та, състояла се в доста студено и капризно ноемврийско време и при голямо бързане обратно за София, без час за разходка... Какъв контраст със сега – топло, слънчево, приветливо, с част от хубавата приятна компания от срещата!.. Разходка около Джумаята, съпроводена с пица и... чаша вино... Последното важеше само за мен, разбира се, тъй като на връщане нямаше да съм машинист на влака... Поне така се бяхме разбрали с момчетата от БДЖ...

Та така... и другия път да не пропуснете – дори да не е било по ваша вина... този път! Не че аз съм присъствал на всички срещи досега, но... старая се да правя и от невъзможното възможното! А вие?..

С поздрав: Пламен Георгиев (plamm от сайта)