"Женската чувствителност" - Венцислав Бонев Всички статии  →

Не знам дали някога сте се замисляли за това, което Бог е вложил в жената. Говоря за това, което е част от Неговата същност. Ще се опитам да разкажа само толкова за жените колкото знам, а то е толкова колкото са ми казали самите те.

„Така и вие мъже, отнасяйте се с разбиране към жените си и ги почитайте като по-слабия пол, защото те също са наследници на благодатта, която дарява живот. Правете това, за да не пречи нищо на молитвите ви“ 1 Петр. 3:7 Нов съвременен превод

 

Един от най-големите проблеми, които се издига във взаимоотношенията между мъжете и жените е: неразбирането в различията. Различна физика, различна сила, различни способности, различни цели. Има толкова много различия, които ние няма как да пренебрегнем,защото са видими.

Как един мъж ще се отнася с разбиране и ще почита своята приятелка или съпруга, ако не разбира че те са по-слабия пол. Какво имам в предвид.

Бог в Своя съвършен план е създал жената с по-силно изразена чувствителност и крехка физика.

Една от причините, поради които Бог е създал жената е да разкрие част от Своята същност.

„Както един, когото утешава майка му, Така Аз ще ви утеша; И ще се утешите в Ерусалим.“ Ис. 66:13 Бог сравнява утехата,с която ще утеши народа Си с тази, която може да даде една майка. Той разкрива Своята чувствителност и привързаност към народа Си точно с тези думи. Както Бог е източник на живота, така чрез жената Той създава живот. Между другото името на първата жена Ева, означава живот.

Когато Бог създаде мъжа и жената, Той разкри чрез тях част от Своята същност, понеже ги създаде по Свой образ и подобие. Ако Той в мъжа разкрива едни неща като – сила, смелост, закрила, то в жената Той разкрива Своята привързаност, загриженост, утеха, любов, милост. Не казвам, че същите неща ги няма в мъжете, но определено в жената са много по-силно изразени.

Защо жените плачат? Една жена може да се разплаче във всеки един момент – когато е радостна, тъжна, благодарна и т.н.т Какво ни разкриват женските сълзи, ако не истинската природа на жената.

Бог някога плакал ли е?

„Тоя Христос в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт“ Евр. 5:7

Последният път когато Исус отиваше към Ерусалим се спря и плака за този град.

Женските сълзи разкриват част от женската същност. Бог е създал жената за да бъде помощник на мъжа, но трябва да се разбере че Той не я е направил да бъде толкова силен помощник, както някои мъже си мислят. Физически жената е създадена със по-крехка структура. Тогава за какъв помощник става дума? Причината Бог да създаде жената беше, че Той видя Адам да се чувства сам. От всичките творения, нямаше нито едно, което да запълни тази празнина в Адам.

„И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.“ Бит 2:18 С жената, Бог завършва Своя план на сътворението. Това беше последният щрих на тази съвършена картина.

 

Жената е толкова лесно ранима. Много пъти тя крие това дълбоко в себе си, бореща се с болката която е понесла от грубото държание или думи на някои мъж.

Проклятие ли е женската чувствителност за самата жена? Не, това е нейната красота. Макар, че някои мъже искат жените да бъдат „по- силни“, едва ли се замислят дали ще могат да изтърпят някои, който е като тях.

Другият проблемът, който имат повече мъже е, че те не са се научили да бъдат слушатели. Замислям се върху това, колко по-лесен щеше да бъде животът им, ако бяха слушали повече думите на техните съпруги.

Този проблем с общуването между половете е толкова разпространен днес. Ние сами можем да видим последствията от него в браковете.

Може би работата, удоволствията или други причини са оставили трайни последствия във взаимоотношенията. Една от причините, поради които има толкова много разводи, е липсата на време за разговори.

Бог е създал жената така, че тя да може да изразява всичко което преживява с думите си. Това е една уникална способност, която й носи свобода и увереност. Тя й помага да изгражда по-трайни и стабилни взаимоотношения.

Виждали ли сте жени, които не говорят на мъжете си или се държат грубо с тях? Това са жени, които отчаяно се нуждаят от време когато той просто ще седне до тях и ще ги изслуша.

За жалост днес много жени се чувстват самотни в собствените си семейства. Те се опитват по всякакъв начин да запълнят тази празнота. За някои жени – телевизорът е техния събеседник, други имат домашен любимец. Картината е ясна.

Всяка жена иска да открие в своя съпруг – приятел. Колко голяма е тази истина и колко малко разбирана днес. Човек, с който може да споделя, човек който ще я изслушва и ще се опитва да я разбере. Затова смятам, че повечето мъже въобще не разбират жените, защото просто не са се научили да ги слушат. Те все нямат време за това, а не знаят колко много губят.

Обаче за да бъдеш приятел с някои е нужно посвещение и откритост. Всичко това се изгражда с време.

Бог е създал жената с емоции които са много по-силни от тези при мъжете. Любовта и привързаността, която една жена изразява към детето си, не може да бъде изразена от един мъж по същият начин.

Представете си, колко много творческа красота Бог е вложил вътре в жената и колко много точно тази красота е убивана и унищожавана, защото остава неразбрана.

Не ли е време да спрем да обвиняваме жените затова, че плачат, че са лесно раними, въобще че не са като нас? Какво ще кажете мъже? И вместо това, просто да ги приемем такива каквито са. Да се зарадваме на това, което Бог е създал.

Ако жената много често е сравнявана с цветята, според вас как можем да опазим едно цвете в ръката си? Единствено като бъдем внимателни. Когато разберем, че да стиснем означава, да унищожим красотата й. Толкова много жени са като увехнали цветя, защото този който ги е държал не е бил внимателен към тях.

Ако искаш да видиш истинската красота в една жена – бъди внимателен, бъди търпелив и не ограничавай свободата на душата й. Остави я да бъде свободна. Не носи тъмнина в живота й. Не я слагай в клетка. Не убивай чувствителността й.

Остави я да бъде жена, тази за която Бог я е призовал, с всичката й красота и чувствителност.

 

 

Написано на 11.08.2011

Венцислав Бонев