НИЕ ДВАМАТА - от ВАЛТЕР НИТШЕ Всички статии  →

НИЕ ДВАМАТА

ВАЛТЕР НИТШЕ

Издателство Верен

пл. Славейков 1, 1000 София

© на немското издание 1991, Schwengeler-Verlag, CH-9442 Berneck

© на българското издание 1995

Издателство Верен ООД

преводач: Красимира Ненова

редактор: Юлиана Балканджиева

коректор: Дима Атанасова

Предговор______________________________7

Брачната лодка_________________________..11

Каква е целта на нашия брак_________________.35

Екипажът____________________________....41

Потребности на жената___________________..47

Водеща роля и задачи на мъжа________________.63

_Смъртната“ опасност от мъжките роли________.67

Потребности на мъжа____________________...81

Задачи на жената_______________________....87

Фази на брака__________________________.113

Малките лисици в лозето__________________.135

Решаване на проблеми в брака___________.____.137

В сянката на кръста_____________________..239

Една брачна двойка може да има пълноценен семеен живот само при условие, че бракът _ е _здрав“, което означава, че той отговаря на замисъла, вложен в него, че изпълнява определената си цел и е динамичен и жизнен. Както в едно здраво тяло различните органи, стави, мускули и нерви действат заедно, целенасочено и хармонично, като се подчиняват на командите на мозъка, така и за здрав брак може да се говори само тогава, когато той нито е пропуснал целта, нито е лишен от смисъла си, а дава възможност за хармоничен растеж и съзряване.

Тук ще се занимаваме главно със здравия, а не с разстроения брак. Един известен изследовател на раковите заболявания беше казал веднъж, че най-важните познания за работата си добивал от изследванията на здравата клетка. Само в сравнение с нея можело да се разбере какво е дефектно или нарушено в раковата клетка.

По същия начин най-важните познания, с които бихме могли да помогнем на проблематични и разстроени бракове, получаваме, като разглеждаме здравия брак.

Но кой ще ни каже какво представлява един здрав брак? За тази цел трябва да се обърнем към основателя на брака, към този, който го е _изобретил“ — Бог.

Още със сътворението на човека Бог е създал и една _тайна“ — единението на мъжа и жената в брака.

Хиляди брачни двойки са изпитали на практика, че Божиите напътствия, Неговият първоначален план за брака водят към богат и пълноценен брачен живот, към здраво семейство.

Въпреки че съм убеден, че от тази книга внимателният читател може да получи по-дълбоки и обогатяващи познания по въпросите на щастливия брак, трябва още от самото начало да заявя, че голото знание няма да подобри вашия брак нито на йота! Има семейства, които изучават книга след книга на тази тема с единствения резултат, че все по-ясно виждат всички недостатъци на собствения си брак. Това предизвиква у тях чувство на вина, което с времето преминава в безразличие. Явно е, че голото теоретизиране парализира съвестта — трупането на познания се превръща в греховен заместител на действието!

Съпругата, която изучава тази книга, трябва да се опита да приложи на дело придобитите познания, защото иначе богатата информация ще подейства само като допълнителни калории за един вече _затлъстял дух“.

Съпругът, който чете тази книга, също трябва да си извади бележка от прочетеното и да приложи истините, които е разбрал, на практика в своя живот.

Също и младите, които се подготвят за един бъдещ брак, ще открият много истини, които трябва да бъдат упражнявани — един мускул, който не се използва, атрофира. Истини, които не се превръщат в практика, из-бледняват и остават неефективни!

Ето защо, съсредоточете усилията си да прилагате на дело това, което ще научите тук!

Може да се наложи и да поизоставите някои други дейности, защото осъществяването на наученото изисква време. Отделете си това тъй необходимо време — то няма да бъде изгубено, а ще донесе богати плодове в живота ви!

И така, тази книга е наръчник за действие. Разбира се, ще има и читатели, които ще посрещнат скептично някои предложения или принципи. За всеки е трудно да изостави навиците си и да дръзне да мисли и действа по нов начин. Аз също съзнавам, че някои точки от книгата не са напълно узрели и се надявам в някое следващо издание да могат да бъдат допълнени и уточнени. Въпреки това бих се радвал, ако вие, драги читатели, вземете присърце написаното и, като се опрете изново на Божиите обещания, пренасочите брачния си път според Неговото Слово.

Тази книга може да Ви бъде и доверен партньор за разговор дотолкова, колкото това въобще е възможно за една книга.

Много проблеми ще бъдат казани гласно, ще ви бъде обрисуван един пълноценен брачен живот. За съжаление брачните консултации се посещават предимно от хора, чийто брак е вече сериозно разстроен. Тогава на преден план стоят проблемите на брака, чувствата се въртят изцяло около злокачествения тумор и неговите метастази в брачния живот.

Дали това не е свързано с широко разпространеното схващане, че щом един брак въобще още съществува, значи нещата са добре? Едва когато почти всичко рухне, хората започват да се замислят.

Затова тази книга има за цел да Ви обърне внимание върху вашия настоящ, все още _здрав“ брак. Вие трябва да запазите това здраве! А това не става от само себе си!

Радвате ли се на новата си кола? Чудесно, можете да се радвате и на младия си брак. Но какво мислите за шофьор, който никога не сменя маслото на колата, не поглежда налягането на гумите, не сменя свещите? Това е глупаво, нали? Скоро хубавата кола ще се превърне в развалина! Точно това преживяват и много брачни двойки — бракът им се съсипва, защото само от време на време забърсват и лъскат купето, но не се грижат за по-дълбоките неща. А това е още по-безразсъдно, защото една счупена кола може да се подмени, но не и един съсипан брак!

В този смисъл аз Ви моля да инвестирате време за изучаване, усвояване и прилагане на написаното в тази книга. Вашият брак заслужава това!

Нека сега се опитаме с помощта на един пример да си представим как изглежда един здрав брак. При това не забравяйте, че всяко сравнение е несъвършено и че този пример не трябва да се разбира догматично — той трябва само да Ви помогне по-добре да разберете и запомните следващите редове.

Нека сравним пълноценния брачен живот с пътуването на една яхта по море. Отсрещният бряг представлява целта на брака; яхтата е самият брак, а екипажът са мъжът и жената.

Брачната лодка се състои основно от три части: напускане, привързване и единение в една плът.

Така казва Бог в Битие 2:24: _Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Тези три неща съставляват солидната основа на брака. Тези три принципа, както стените на лодката, изграждат необходимото защитено пространство за живота в лодката. Ако само едно от тези три неща липсва, лодката се пълни с вода и потъва.

Нека да разгледаме по-отблизо тези елементи.

Колко е реалистично Божието Слово! Като начало, като предпоставка за пълноценен брачен живот, в Библията не пише нищо за _лунна светлина“, _птичи песни“ и _държане за ръце“, а за готовността за напускане. Както на едно новородено бебе първо трябва да бъде отрязана пъпната връв, така и всеки от съпрузите трябва да напусне родителите си. Сигурността на родителския дом трябва да бъде оставена. С това мъжът и жената заявяват: _Аз съм готов да встъпя в една нова общност и сам да нося отговорност.“

Напускането е свързано с болка. То става първо в душата на човека. Той трябва да е готов на жертва, да е готов да пререже въжето, което го привързва като син или дъщеря към родителския дом.

Напускането има и външно изражение. В Африка има племена, в които цялото село на младоженеца излиза танцувайки, понякога на километри разстояние, за да изведе младоженката от нейното село. Мъжът и жената трябва публично да обявят, че напускат досегашното си семейство и основават ново — защото само онзи, който се е откъснал напълно, който е _оставил“, може да бъде наистина свободен, за да е в състояние наистина да се _привърже“.

Колко много беди е донесло пренебрегването на този принцип! В Притчи 24:27 се казва също: _Нареди си работата навън и приготви си я на нивата, и после съгради къщата си.“

Колко настоятелно Бог защитава и жената от широко разпространената тогава ориенталска традиция, според която жената е ставала подчинена (често робиня) на семейството или племето на младоженеца!

_Оставянето“, или напускането, трябва да бъде извършено с едно дълбоко, вътрешно и отговорно решение. Въпреки че бебето преди раждането е напълно зависимо от организма на майката и пъпната връв му е жизнено необходима, след раждането трябва да се извърши ясно разделяне!

Нашето второ дете се роди с увита около врата пъпна връв. Лекарят трябваше веднага да се намеси и да подаде изкуствено кислород на бебето, тъй като то почти се беше задушило при раждането. Така това, което доскоро е било жизнено необходимо, от един момент нататък се превръща в точно обратното — в заплаха за живота!

Често човек влачи несъзнателно със себе си своята _пъпна връв“ — жена му не готви като майка му, сгъва бельото по друг начин, чисти другояче, а понякога и до обяд леглото още не е оправено. Съпругът сравнява всичко с действията на майка си (пъпната връв), понякога дори съвсем открито. Това дразни младата съпруга и възбужда в нея желанието още повече да прави обратното.

Значи трябва да проверим дали не прехвърляме несъзнателно своите реакции към майка си или баща си върху брачния си партньор. Осъзнаването и отхвърлянето на това отношение спада към принципа на _напускането“.

Въпреки че в Библията става дума конкретно за напускане на родителите, това понятие насочва и към един по-широк смисъл. Оставянето означава отказване, а това е по-скоро вътрешна нагласа, отколкото някакво действие, въпреки че естествено вътрешната нагласа винаги има външно изражение в общо поведение или конкретни действия.

Младият съпруг, който досега е прекарвал всяка неделя следобед на футболното игрище, изоставя този навик заради новото си семейство. Младата съпруга, която досега е имала всяка вечер различна програма, се отказва от това, за да има време за своя мъж. Или пък човек изоставя някое скъпо струващо хоби, разточителни пътувания или модата, за да пести за общото домакинство. Активният алпинист се отказва от дългите турове със своите приятели, амбициозната тенисистка изоставя усилените тренировки и мечтите си за майсторска титла. Да, жената изоставя дори фамилното си име, за да приеме това на мъжа си.

Напускане означава отказване от предимствата на ергенския живот, отказване от предимствата на свободата. Който не е готов да се откаже, не може да изпълни необходимия принцип на напускането.

И така, партньорите имат по един _пробен камък“ още преди женитбата, който определя дали са годни за брак. Който не може да изостави, не трябва и да се жени.

Който не може да се откаже, не може да изпълни необходимия принцип на напускането. Тогава лодката му ще има пробойна и ще започне да потъва още преди да е изминала първите няколко метра по водата.

Привързването е нещо трайно — вече няма търсене, опитване, проверяване — то е следствие от едно лично, съзнателно, волево решение. Един мъж решава да се _прилепи“ към една жена — неразделно, нерушимо, завинаги — _...докато смъртта ни раздели...“. И жената решава да подели всичко с мъжа си, да стане едно цяло с него. Едно цяло, в което нуждите и страданията на единия засягат автоматично и другия, в което може да има само общ растеж и развитие. Едностранчивото съзряване изкривява общността и в крайна сметка е невъзможно, тъй като изоставането на единия спира растежа и на другия.

Когато двамата така разбират и практикуват своя брак, те постигат едно единство, което е неповторимо в човешките отношения. Те са по-близки помежду си, отколкото с всякакви приятели, роднини и познати, дори по-близки, отколкото със собствените си деца. При това виждаме, че решението за такова единство отначало засяга духовно-душевната област, и чак след това намира физически израз. Двама души, които искат да се оженят, трябва най-напред да успеят да създадат едно духовно-душевно единство, за да може _привързването“ да се извърши истински.

Аз трябва най-напред да опозная партньора си, за да знам дали искам завинаги да се _прилепя“ към него. Чак тогава мога да взема решението си, да кажа _да“ с пълна отговорност. Който не си оставя време да опознае партньора си преди женитбата и преди половото съединяване, се отнася много лекомислено към своето _да“.

Често това се осъзнава чак след женитбата, когато вече има достатъчно възможности човек да опознае за кого се е _залепил“.

Привързването включва в себе си и трайна вярност. Брак за ограничено време няма никаква основа!

Обещанието за вярност е и центърът на нашата брачна лодка. Наруши ли се верността, лодката бързо се разпада, ако не се предприемат спешни спасителни и ремонтни мерки.

И така, към брака спада и неотменното желание и решение за вярност.

Съединението в една плът е третата част на брачната лодка. Редът е ясен: първите две части — оставяне и привързване, крият в себе си възможността за истинска любов, която се изразява и физически. Напускането и привързването са двата бряга, между които може да тече чудният поток на сексуалната любов. _Ставането една плът“, половото съединяване в брака, е най-дълбокият израз на човешко единение. Следователно половите отношения не са средството за постигане на единство, а резултат и външен израз на съществуващото вече единство.

Но понятието _една плът“ говори не само за полово съединяване, а за едно много по-всеобхватно единство. Брачните партньори, които според Матей 19:6 не са вече двама, а една плът, поделят всичко — радост и мъка, смях и сълзи, надежда и отчаяние, успех и разочарование, щастие и нещастие, здраве и болест. Съпрузите-християни са се идентифицирали напълно един с друг!

Нека продължим да разглеждаме примера с яхтата. За какво може да послужи и най-добрата яхта, ако няма платна? Във всеки случай тя няма да изпълнява истинското си предназначение. Или най-малкото — няма да достигне целта.

Който иска да се придвижва напред с яхтата си, трябва да прави нещо, да се труди, трябва — да се върнем отново на брака — да обича. Без любов няма пълноценен брачен живот!

Обикновено отношенията между двама души започват с влюбване. Някоя черта в характера, някакво качество или дори привлекателната външност на даден човек предизвикват в нас ответна реакция. Особено пък, когато някои негови черти се покриват с неосъзнатия ни идеален образ за партньор. Затова и този човек внезапно ни се струва сякаш отдавна познат.

Още като малко момиче Стиляна се възхищаваше от Пиер Брис, известния изпълнител на ролята на Винету. Тя гледаше всички филми по романите на Карл Май, поглъщаше всички негови книги и винаги, докато четеше, си представяше индианския вожд Винету в образа на Пиер Брис. И когато срещна един младеж, който с тъмната си коса, мургава кожа и затвореното си, малко гордо държание наподобяваше образа на индианския вожд, тя се влюби в него от пръв поглед. Това влюбване се засили още повече, когато научи и за спортните постижения на своя млад _Винету“. Тя беше убедена, че е намерила мъжа на своя живот. Момичешките _ мечти се бяха сбъднали.

За щастие Стиляна послуша съвета на родителите си и не се впусна в бърза интимна връзка с него. С времето тя откри някои абсолютно _не-индиански“ черти в характера му: на него никога не можеше да се разчита и той държеше на обещанията си колкото на празна консервена кутия. Той нямаше никакво намерение да пожертва заради новото си приятелство с нея каквото и да било от удобствата, интересите и желанията си. Стиляна разбра, че нейният _Винету“ живееше само за своето външно обаяние и че за него имаха значение само собствените му егоистични нужди — всичко друго му беше безразлично. Красивата Стиляна му служеше като допълнително украшение, което подчертаваше собствения му блясък. За щастие тя разбра достатъчно рано, че един брак с човек, който смяташе себе си за _пъпа на света“, със сигурност нямаше да просъществува дълго.

Влюбването в никакъв случай не е гаранция за добър брак. То не е нито достатъчно, нито трайно (макар на влюбените да им е трудно да повярват в това). То или се развива в истинска любов, или се превръща в разочароващо безразличие.

Влюбването е като разтворения ароматен черешов цвят рано напролет. Цветовете със сигурност ще опадат! Въпросът е дали от тях ще се образува плод — любовта — или не. Не всеки цвят бива опрашен, за да се образува от него зряла черешка. Също така не всяко влюбване води до зряла любов.

Тези чувства задължително отшумяват. Те не могат да бъдат трайно състояние. Колко e трагично, ако влюбването се обърка с любовта! Една сутрин ставаш от леглото си и чувстваш, че любовта е изчезнала, че вече не можеш да обичаш партньора си, защото приповдигнатото емоционално състояние е отминало.

Така ми обясняваше едно 17-годишно момче, което сменяше приятелките си като ризите си: _Изведнъж не чувствах вече никаква любов и скъсах с нея...“

Още по-трагично е, когато двама души сключат брак единствено на основата на влюбването си — и само след няколко месеца трябва да установят, че чувствата им са изчезнали!

Има хиляди неща, които могат да предизвикат влюбване. И ако това е _първият поглед“, то причината за влюбването със сигурност не е _любов“!

Причина за влюбване (отделяне на фенилетиламин?) могат да бъдат както _жарките погледи“ на някои ясно сини (или топло кафяви, или някакви други) очи, така и дълга, смолисто-черна коса, еротична привлекателност, нежен телесен контакт (например при танц), или пък просто чувството, че някой те е оценил и пожелал. Затова човек трябва да си даде сметка за тези чувства и най-добре ще е известно време да изчака спокойно. Чак след истинско опознаване на другия може да се разбере дали въобще ще се появи някаква основа за истинска любов. Влюбването по принцип не е показател за това! Понякога причина за едно силно влечение или влюбване може да бъде пълното с надежда очакване за разрешаване на някакви личностни проблеми.

Иван се чувства много самотен, объркан и не знае как да се справи със себе си. Той се самосъжалява и жадува за самоутвърждаване. Цялото му същество копнее за някого, пред когото да може да разкрие себе си. Тогава той среща Росица, която — какво чудо! — има същите проблеми като него. И така, какво пречи... ?!

Но представете си, че един човек пее фалшиво — винаги с половин тон по-ниско или по-високо от останалите. От опит знаем колко ужасно звучи това. И изведнъж той среща друг човек, който има същия проблем. И така, какво пречи... ?! Те се събират и образуват дует. Лично аз не бих желал да се подложа на тази _наслада за ухото“, както и не бих желал да съм на мястото на детето на Иван и Росица!

У някои млади хора влюбването се предизвиква (макар и неосъзнато) от желанието да се махнат най-после от къщи, да не живеят сами, да сменят работата си, или понеже той се нуждае от домашна прислужница, а тя — от някого, за когото майчински да се грижи, или понеже той се страхува да не остане сам, а тя — че _ минава времето и няма да може повече да се омъжи.

Веднъж прочетох във вестника следната обява: _Селски стопанин 34-год., спешно търси работна жена с вършачка. Вършачката за предпочитане _Джон Диър“, с автоматично опаковане на балите...“

Личните очаквания и изисквания към партньора могат да бъдат най-различни, но дори и той да може частично да ги изпълни, те не са достатъчни за един добър брак, защото очакванията нямат нищо общо с любовта. А бракът не функционира без любов. С това повечето хора са съгласни. Дори почти всички влюбени са убедени, че единствената важна основа на брака е любовта. Няма добър брак без любов. Да, така е! Но защо тогава толкова много _бракове по любов“ са нещастни? Причината за това е, че на хората не им е ясно какво е любов! Защото влюбването все още не е любов! Любовта не е и гореща кръв, пеещо сърце или непреодолимо привличане. А там, където чувствата са предизвикани от желанието за избягване на самотата или копнеж по _домашното огнище“, въобще не може и да се говори за любов. Там има единствено любов към разглезеното собствено _аз“ и опит за осъществяване на лични стремежи и желания. Всъщност тук е налице желание за съвместно хранене и спане, но не и за брак по любов. Бракът е сигурната смърт за една _любов по необходимост“. При него всяко влечение и влюбеност се изпаряват, и то най-късно при първото дете, с неговите _ухаещи“ пелени и нощни певчески упражнения.

_Какво прекрасно цвете“ — казвам аз, вдъхвам аромата му и се наслаждавам на яркия му цвят. След това го откъсвам, занасям го вкъщи и го слагам във вазата, за да продължа да му се радвам.

Това не е любов, защото след няколко дни ще трябва да изхвърля увехналото цвете в кофата за боклук. Любовта по принцип е насочена към другия. Тя е най-дълбоко уважение към другия. Тя не пита: _Какво ще ме ползва това?“, а: _Какво мога да направя за теб?“

Ако след една вечер в дискотеката младежът каже на момичето, с което е танцувал: _Обичам те, ела с мен в леглото, нека се любим“ — това не е любов. Той просто търси да задоволи себе си, функциите на жлезите си и егоистичното си желание, като при това излага своето _цвете“ на голяма опасност и тежки отрицателни последствия.

Любовта е изключително уважение към другия и фин усет за неговите нужди и потребности. Тази любов не ни сполетява като гръм от ясно небе, а трябва да бъде научена, търсена, упражнявана, изработвана. Тя е един доживотен дълг и е независима от нашите настроения, напълно независима от това, дали в момента усещаме влечение, дали сме влюбени, дали ни се иска да обичаме.

Тъй като любовта представлява една постоянна готовност за саможертва, тя трябва да се _изстрада“. Там, където липсва готовността за жертва, липсва и основата за любов.

Следователно тази жертвоготовност трябва да се прояви още преди сключването на брака. В името на любовта човек се отказва от неща, които са му позволени, избягва неща, които са опасни, оставя стари навици. Той сам си поставя ограничения, за да обогати другия. Вместо да гледа вечер телевизия, пише писмо, отказва се от досегашни привички и радости, за да дари радост на другия. Максимата _Хубаво е да живееш за другите“ ни дава ръководното начало за истинската любов — тя с всички сили се стреми да дари себе си на другия! Тази готовност и в брака не остава на определено, вече постигнато ниво, а се развива в едно творческо съревнование: _Какво мога да направя, за да бъде нашият брак още по-добър?“ И тогава ни става ясно, че трябва да правим повече от партньора си, за да можем — образно казано — да го надминем по самоотдаване, показване на внимание, доброта и разбиране.

Тук най-често се крие и причината за неуспели любовни връзки: човек е очаквал неща, които не са се осъществили; човек се е надявал на това или онова, но най-важното е липсвало — готовността за жертва. Значи е липсвала и истинска любов. И както вече казахме: без любов няма добър брак! Това не означава, че човек се е свързал с не-правилния партньор, а че не е вложил в отношенията си никаква способност за любов! Бракът се руши не защото партньорите не си подхождат, а защото не желаят да търсят и да правят най-доброто, което могат, за другия. Ако всеки от тях гледа само на себе си, всяко взаимоотношение е обречено на провал.

Елена, 27 г., прочита във вестника следната обява: _Мъж, 30 г., 179 см висок, слаб, досега твърде зает поради добре вървяща собствена фирма, сега желае вярна другарка в живота. Любими занимания: тенис, езда, четене. Моля, пишете до...“

Това звучи многообещаващо и Елена написва писмо, в което слага и своя снимка. Срещат се в един луксозен ресторант. Знак за разпознаване: Тълковен речник, (който се налага Елена специално да си набави за целта). След като се преодолява неловкото мълчание на първоначалното оглеждане, те завързват разговор за интереси, любими занимания, за възпитание на деца, за семействата, от които произхождат. Накрая всеки от двамата е убеден, че е срещнал един приятен, интересен човек, с когото би могъл да се отправи към брачния пристан. Само три месеца по-късно се състои и сватбата на Елена и Валентин. Майките плачат, етървата изпява трогателна песен, има изобилие от сладкиши, торти, шампанско, сладолед. Веднага след това следва първото разочарование, защото първата брачна нощ не преминава така, както пише в десетките любовни романи. После, на сватбеното пътешествие в Гърция, се появяват и първите разногласия за гасенето на лампата и телевизионната програма. Доста постресната, двойката се завръща в къщи, но очарованието от новото продължава още известно време.

Четири месеца по-късно Елена прекарва поредния самотен неделен следобед. Валентин е на езда с приятели. Той се нуждае от това разтоварване от постоянното напрежение във фирмата. Елена не може да язди, а и твърде не _ се иска да се научи, защото я е страх от огромните коне. Валентин никога няма нито времето, нито търпението да я научи. И така, тя прекарва почти всяка неделя следобед сама. В понеделник след работа Валентин чете вестници и списания, защото трябва да е информиран за събитията по света и в родината си — та той има толкова всестранни интереси! Вторник вечер е на тенис, но Елена не обича да ходи и там заради _ужасните сноби“. В четвъртък вечер се събира шах-клубът или Валентин има срещи с клиенти. В петък вечерта двамата _общуват“ пред телевизора, при което Валентин хрупа ядки на креслото си в хола и сменя програмите с дистанционното управление. В събота, разбира се, той отново има работа във фирмата... След десет месеца брачен живот, през които караниците стават все по-чести и по-яростни, двамата решават да се разведат.

Там, където липсва желание за жертване на собствените интереси, там липсва и желанието за добър брак! Който не иска да се откаже от личните си потребности, трябва да се откаже и от брак! Ако някой иска да знае дали е годен за добър брак, трябва да се запита дали е готов да търси доброто на другия, да му подари себе си. Човекът, който обича, не иска на всяка цена да бъде щастлив, а да направи щастлив този, когото обича.

Бракът се нуждае от любов, за да може да функционира. Неспособността да обичаме и недостатъчното ни желание да се жертваме са най-честата причина за кризите в брака. Тук се крие и големият шанс за всеки брак, защото човек може да се научи да обича! Любовта е по-скоро акт на волята, отколкото чувство.

На всяка цена трябва да разберем и да приемем, че повечето приказки и любовни романи са измислица. Истината за любовта е съвсем друга. _И те се оженили, и заживели честито до края на живота си.“ Действителността не е такава. Принцът подхвърля на Пепеляшка нещо за социалния _ произход, а тя му изкрещява, че такива като него е могла да върти по двама на малкия си пръст. Спящата красавица трябва постоянно да слуша жалните оплаквания на принца от острите тръни, на които се издрал. Снежанка пък изпада в депресии от отношението на мъжа си към злата мащеха.

Много е важно да можем да превърнем горещите чувства от любовните срещи в една истинска любов, която е способна да просъществува в трезвата действителност.

Илия ми каза, че вече не изпитва нищо към жена си. _Всъщност не — добави той след кратка пауза, — изпитвам силно отвращение!“ Той е женен от 12 години. Жена му Румяна също сподели с мен, че не го обича вече. _Откъде знаете, че вече не го обичате?“ — попитах аз. _Защото вече не изпитвам нищо към него, и то от години насам.“

Безизходна ситуация? Ни най-малко! Но Илия и Румяна трябваше изцяло да променят начина си на мислене. Те смятаха своите чувства за мярка за любовта си и понеже, както вече видяхме, чувствата отмират, те бяха решили, че и любовта автоматично е изчезнала. Когато започнаха да се учат да обичат наистина, у тях скоро отново се появиха взаимни положителни чувства. Но как е възможно това?

Твърдението, че чувствата са отражение на действителността, е една от големите лъжи на нашия свят. Който вярва в това, непременно ще попадне в задънена улица в своите взаимоотношения с околните.

Нека повторим още веднъж: любовта не е чувство, а вътрешно отношение, изразено в действия, при които човек изследва и се стреми да задоволи истинските потребности (не прищевки) на другия. Това отношение (и произтичащите от него действия) се постига и чрез волеви решения, а не на базата на интензивни усещания. Чувствата идват след действията!

Чувствата трябва да ни помагат, да ни служат, а не да управляват действията ни. Който се води само от чув-ствата си, става все повече и повече зависим от тях, докато накрая те го заробят напълно. Бих желал да поясня с един пример съотношението между практическата любов и чувствата на любов. И тук, както и преди, трябва да помним принципното несъвършенство на всяко сравнение.

Нека сравним любовта с карането на кола. За него е необходимо най-напред волево решение: Сядам зад кормилото, завъртам контактния ключ, включвам на скорост и тръгвам. По-нататък следват също така волеви действия: управляване, подаване на газ, спиране... И така, аз карам кола, когато съзнателно изпълнявам необходимите за това действия. За някого обаче карането на кола може да е интересно само тогава, когато може да гледа в огледалото за обратно виждане облака прах, който вдига зад себе си. Колкото повече дава газ, толкова по-голям става облакът. _Прекрасно е да се шофира! — мисли си той. — Ето, най-после карам както трябва!“

Нека сравним сега облака прах (фенилетиламин?) с любовните чувства. Отношенията и действията, които наричаме _любов“ (карането на кола), носят след себе си съ-ответните чувства (облака прах). Това е радостно.

Но ето и решаващото в нашия пример: внезапно шофьорът попада в истински порой — вали като из ведро. Изведнъж облакът в огледалото изчезва! През такива _порои“ преминава всяка брачна двойка. Там изчезват всякакви _любовни чувства“ — влечението към другия, влюбеността, желанието за близост и взаимната радост от нея.

Тогава някои хора решават, че явно повече не се обичат, щом вече не се _вдига прах“. Но така, както нашият шофьор продължава да кара през дъжда, защото така трябва, по същия начин е възможно и да продължаваме да обичаме, дори и без чувствата.

Най-голямата грешка на шофьора би била да спре, да слезе от колата и да започне да се оглежда къде е облакът.

Той може да има късмета пътят да изсъхне и облакът отново да се появи, но ако е попаднал на асфалт, ще има да си чака, докато му цъфнат налъмите — ще чака напразно и всъщност няма да кара (да обича).

Много брачни двойки правят точно тази грешка. Чувствата са изчезнали и като следствие от това те престават да обичат с обяснението: _Не мога да правя това или онова, без да изпитвам някакви чувства към него (нея)...“ и чакат да се появи облакът прах (любовното чувство).

По правило обаче колкото повече се чака, толкова по-трудно става тръгването по асфалтирания участък. За да тръгне отново колата, са необходими сериозни усилия. Ето защо много брачни двойки са закъсали на тази част от асфалтирания път и от години не могат да мръднат напред.

Решението на проблема гласи: Карай напред — продължавай да обичаш! Скоро ще дойде и някой прашен участък от пътя! Когато съзнателно продължавам да обичам партньора си, като му правя добро, като му дарявам най-хубавото от себе си, любовните чувства се възпламеняват отново. Всеки човек се нуждае от любов и съответно реагира на нея.

Нашият шофьор може обаче да потърси и друг изход. Може внезапно да забележи някой чужд път, някое чуждо отклонение, на което има прах. Той _кривва“ от своя път, продължава да кара по чуждия и зад него наистина отново се вдига пушилка.

Така някои брачни партньори се опитват да се отскубнат от брачния си живот, за да преживеят отново _чувства“ с някой друг. Разбира се, в началото отново има влюбване, но и в новата им връзка се появяват дъждовните участъци, които отново удавят чувствата.

Отклоняването от брака и тръгването по страничните пътеки не е решение на проблема.

Човек стига там, накъдето е тръгнал само когато се научи да кара колата си и без непременно след нея да се вдига облак прах.

Всяка брачна връзка може да бъде динамична и устойчива едва тогава, когато партньорите се научат да се обичат и без чувства, когато са готови да вдигнат отново платната на брачната яхта дори когато нямат никакво желание за това.

_Страхувам се, че това ще е лицемерие — възрази една сериозна млада жена на една беседа по тази тема. — Мога ли въобще да кажа: _Обичам те“ без съответното чувство?“ Разбира се, че да, но човек трябва наистина да обича — да се реши съзнателно за отношение и действия на любов към другия. Тогава ще може искрено и честно да каже _обичам те“, въпреки че в момента липсва _прашният облак“, т.e. съответното чувство.

Аз мога да кажа на жена си: _Аз съм ти верен!“ Защо мога да твърдя това? Защото, първо, съм решил съзнателно да _ бъда верен и, второ, защото с действията си доказвам, че това е истина. Какви чувства ме вълнуват в момента, e без значение за тази вярност. По същия начин въз основа на моето съзнателно решение и съответните действия, с които търся и се стремя да задоволя истинските нужди на партньора си, аз мога да кажа: _Обичам те“. Моментните ми чувства нямат никакво влияние върху тази практическа действителност.

Точно това препоръчва и библейската брачна терапия. Тя учи брачните партньори най-напред да се обичат, дори и без чувства, след което те с удивление забелязват, че и след дълги ледени периоди у тях отново се зараждат благотворни чувства — отново се вдига прашният облак.

И така, драги читателю, вече става ясно, че това, дали един брак ще е щастлив и пълноценен, зависи от готовността на всеки един от партньорите за любов.

Сигурно вече забелязахте какво значение има истинската любов. Опитвате се да придобиете тази вътрешна нагласа и да действате според нея. Но изведнъж забелязвате, че с духа си желаете това, но... някак си не се получава. Когато човек се опитва да обича истински, той сякаш все повече и повече отслабва и се уморява. Собствените сили се изчерпват много бързо и човек се чувства празен.

Тази опитност е необходима, защото, за да обичаме истински, ние се нуждаем от друг източник на сила, извор на истинска любов, който далеч надхвърля нашата малка вадичка. Този извор намираме в Исус Христос. Нека отново се върнем към първия пример с яхтата. Дори да сме вдигнали платната и да сме приготвили яхтата за път, ние пак се нуждаем от нещо решаващо — вятър! Този вятър може да се сравни с Божията любов!

Библията казва, че Бог е любов. Който се е свързал с тази любов чрез упование в Исус Христос, няма нужда вече да разчита на собствените си усилия. Той може да черпи от безграничния резервоар на Божията любов.

Исус Христос толкова обича човека, че е дал живота Си за него — включително и лично за Вас. Опитайте се да си представите този невероятен факт! Всемогъщият Бог Ви обича! Той е доказал това с едно ясно действие — Исус Христос е понесъл наказанието, което Вие заслужавате, за да може Вие да бъдете оправдан! Толкова ценен е всеки човек в Божиите очи!

Всеки, който е откликнал на тази Божия любов, знае в дълбините на сърцето си, че е обичан, че е приет, и затова може да предава тази любов (не някакво чувство!) на другите, и преди всичко — на своя брачен партньор!

Това е съществено важно за един брак. Онзи партньор, който е преживял и приел тази прошка в Исус Христос, може да прощава и на своя съпруг или съпруга. Прошката трябва да е залегнала в основата на брака, за да може той да функционира хармонично.

Всеки от нас, и то почти всеки ден, засяга и наранява по някакъв начин своя партньор. И тази вина изгражда бариери както между него и нея, така и между деца и родители.

Този, който е получил прошка за собствената си вина, прощава и на другия — дори без да чака другия да осъзнае вината си и може би да му се извини. Християнинът раздава прошката, която и самият той е получил незаслужено! _Това много ме огорчава и е несправедливо — мисли си той, — но в името на Исус, който и на мен ми е простил напълно, прощавам на моя партньор това или онова и си забранявам да продължавам да се ровя в случката!“

Още си спомням как една вечер бързах да изляза от къщи за една беседа и се разделих с жена си с няколко доста остри думи. В колата ми стана ясно, че я бях наранил и бях виновен пред нея. Това ме подтисна страшно — и то точно преди библейска беседа, която аз трябваше да изнасям! Не можех да _ се обадя по телефона. Помолих Бога за прошка и знаех, че и жена ми вече ми беше простила — нещо, което винаги много ми е помагало в моя брак. Това съзнание ме изпълни с благодарност и спокойствие.

Късно през нощта, когато отново прегърнах жена си и _ се извиних за държанието си, тя ми каза: _Надявам се, не си забравил, че аз вече съм ти простила!“ _Да — отговорих аз — и точно тази сигурност особено много ми помогна тази вечер!“

А до кой бряг искаме въобще да достигнем с нашата яхта?

Какво въобще целим да постигнем с нашия брак? Каква е нашата цел? За какво Бог въобще е създал брака? Само този, който знае накъде е тръгнал, ще стигне!

Библията казва за смисъла и целта на брака, че той е подобие на отношението на Бога към човека (сравни Ефес. 5:32).

Така, както Исус обича Своята църква, така и мъжът трябва да обича жена си. Следователно християнският брак трябва да е свидетелство за Твореца на брака и Неговата любов към нас. Тя трябва да се отразява в брака.

Бракът усилва излъчването на всеки от партньорите: ако някой преди брака е имал проблеми в личния си живот, след брака те се проявяват не двойно, а тройно и четворно по-силно. Който обаче още преди встъпването си в брак е стоял в Божия път и чрез своя живот е отразявал и излъчвал любовта и същността на Христос, той ще види, че в християнския му брак това излъчване ще се увеличи, и то не само двойно, а многократно.

Ето защо главната цел на брака е да сочи към Бога, да отразява Неговата любов. Библията ни казва също, че бракът е постановен от Бога и следователно принадлежи на Него. Ето защо ние не можем просто да го използваме, както на нас ни се харесва, или да злоупотребяваме с него за собствени цели. Ние сме отговорни пред Бога за него. Не сме отговорни пред психолога, роднините, църковните власти, обществото или държавата, а единствено и само пред Бога. И пред Него нито можем, нито трябва да крием нещо. Той съвсем точно знае състоянието на брака ни! Самият Той живо се интересува от него.

Стефан — преуспяващ търговец.

Неговата жена Ани — красива, елегантна, общителна.

Двамата са здрави, имат две мили деца, хубава къща в центъра на града, видео, кола, много дрехи и солидна банкова сметка.

Стефан винаги се връща вкъщи навреме. Занимава се с децата, вечер чете или гледа телевизия. Понякога се уговарят с някоя позната да гледа вечер децата, за да отидат на театър или на гости.

Въпреки децата могат да си позволяват отпуска в чужбина през лятото и всъщност нямат никакви проблеми. Стефан живее за семейството си, винаги са заедно, винаги са мили един към друг — живот, на който мнозина биха завидели. И въпреки това Ани е дълбоко нещастна! Такъв хубав живот и въпреки това нещастна?! На какво може да се дължи това? Може би причината е в липсата на напрежение, във вечното еднообразие, при което _нищо не се случва“ и постоянно _грее слънце“. Винаги е еднакво топло, еднакво светло, еднакво дълго, всичко е равно и плоско, без низини и върхове.

Разбира се, това еднообразие с разрушителните му последици съществува. Но тази липса на напрежение се дължи на една по-дълбока безсмисленост!

Семейният живот сам по себе си не може да бъде смисъл на живота, защото и той е подвластен на преходността.

От това става ясно, че двамата нито са разбрали, нито са се насочили към истинската цел на брака. Затова и не могат да управляват яхтата си и тя блуждае безсмислено по водата.

Писателят В. Буш пише следното по този въпрос:

_Приятели мои, има страшно много повърхностни и прибързани отговори на въпроса: _За какво живея?“ Веднъж, преди много години, получих всички тези повърхностни и прибързани отговори накуп. Беше през 1936 г., значи по времето на Хитлер. Студенти от Мюнстер ме бяха помолили да си поговоря с тях на тема: _Какъв е смисълът на живота?“ _Добре — казах аз, — нека започнем: какъв е смисълът на моя живот? За какво живея?“

Тъй като разговорът се водеше по времето на хитлеровия райх, веднага, разбира се, стана един и заяви: _Аз съществувам заради моя народ.“ На това аз отговорих: _Добре, но за какво е народът?“ Настана тишина. Той също не знаеше. Разбирате ли, с това не беше даден отговор на поставения въпрос. Той само беше изместен. Тогава един друг заяви: _Аз съм на този свят, за да изпълнявам дълга си!“ _Човече — казах му, — та точно това е въпросът! Какъв е моят дълг? Аз считам за свой дълг да ви проповядвам Божието Слово. Матилда Лудендорф счита за свой дълг да отрича Бога. Какво тогава е дълг?“ Сега вече младите хора се замислиха повече. Тогава един стана и заяви гордо: _Аз произлизам от стар благороднически род. Мога да проследя предците си до 16 поколения назад. Едно голямо родословно дърво! Не е ли съдържанието и задачата на живота ми да продължа достойно тази поредица?“ На това можах да отговоря само така: _Човече! Ако не се знае за какво са живели тия 16 поколения, тогава не си струва към тях да се прибави и едно 17-то!“ Тогава друг студент заяви: _Вижте, аз искам да стана лекар. И ако мога да спасявам човешки живот, това не е ли един красив смисъл на живота?“ Тогава аз му отвърнах: _Добре. Но ако не знаете за какво живее човекът, няма никакъв смисъл да му спасявате живота. По-добре му направете една инжекция, за да умре.“ Моля, разберете ме правилно! Недейте да разправяте, че съм казал, че на хората трябва да се прави инжекция за умъ-ртвяване. Аз имах предвид, че това все пак не е окончателният отговор на нашия въпрос за смисъла на живота.

Вижте сега, след като човек премисли всичко това, което аз само нахвърлях, ще дойде и отговорът, който получих тогава и от студентите в Мюнстер: _Животът въобще няма никакъв дълбок смисъл. Това, че съм роден, е чиста случайност. Зад този факт не стои никаква цел.“ Който стигне до това заключение и има труден живот, в такъв момент е много близо до самоубийството. _Защо трябва да продължавам още да живея? Ако всичко е случайно и безсмислено, по-добре е да се сложи край!“ Често съм говорил с хора, които ми заявяваха: _Животът е безсмислен и аз ще го захвърля — или в наслаждения и удоволствия, или ще се самоубия.“ Тогава съм запитвал: _Но ако той все пак има някакъв смисъл? Ако все пак има смисъл, а вие живеете така, като че няма? Как бихте застанали в края му?“ В Библията има един текст, който дълбоко засяга всеки. Той е следният: _На човека е определено веднъж да умре, а после — Божий съд.“ Вижте, трябва да се знае този текст, за да се запитаме съвсем сериозно: _За какво живея аз?“ Та как ще умрем и как ще се явим пред Божия съд, ако сме пропуснали смисъла на живота си! Ясен ли е въпросът? Тогава минавам крачка напред:

Кой може да даде отговор?

Църквата? Не! Свещеникът? Не! Та той е в същото положение като вас. Професорите? Философите? И те не могат да ни дадат отговор на въпроса: _Защо живея?“ Само един-единствен може да ни каже за какво живеем, а именно Онзи, който ни е призовал в живота, който ни е създал — Бог!

Позволете ми да използвам един съвсем глупав пример: един ден влизам в едно жилище. Там седи един примерен младеж и работи нещо с жици и лампички. Питам го: _Човече, каква адска машина строиш тук? Какво ще бъде това?“ Той ми обяснява всичко, но трябва да призная, че нищо не разбирам. И тогава си мисля: _Никой не може да се сети какво ще бъде това и само този, който го прави, може да каже какво ще стане и за какво ще служи.“ Така е и с нашия живот — само Онзи, който ни е създал, може да каже за какво ни е създал! Бог трябва да ни го каже! Ако аз в момента не чета Библията, то чрез този въпрос би трябвало да стигна до нея. Не бих могъл да издържам повече, ако не знаех за какво съм на този проклет свят. Изразът _проклет свят“ много силен ли Ви се струва? Този израз е от Библията и показва, че над този свят тегне едно ужасно проклятие. И аз не бих издържал да живея в него, ако не получех чрез откровение Божия отговор.

В Библията Бог отговаря на въпроса за смисъла на живота. И това показва колко страшно важна е за нас Библията. Познавам хора, които малко приповдигнато казват: _Ние пък не четем Библията!“ На това мога само да отговоря: _Мога да Ви докажа, че Вие досега не сте се замисляли над въпроса: _за какво живея?“ Но глупостта е много широко разпространена болест и ако от нея болеше, светът щеше да е изпълнен с вопли. Искам да ви предам отговора на Библията само с едно изречение: Бог ни създаде, за да станем Негови деца!

Както един баща се радва синът му да прилича на него, така и Бог създаде човека _по Свое подобие“. Бог иска да станем Негови деца, които говорят с Него и с които Той говори, които Го обичат и които Той обича.“ (из _Исус наша съдба“, CLV, 1992; със съкр.)

Да живеем според Божията боля — това е щастие! Това не е едно чувство на безметежно блаженство, не безпроблемно вегетиране на една слънчева ливада, по която хвърчат пеперуди (както някои глупаво си представят щастието).

Искам високо и ясно да заяви това: щастие означава да живееш в Божията воля! Това е най-великото и възвишено нещо в живота на един човек — Божият план да се осъществи чрез мен.

А това включва висини и падини, болка и страдание, бури и вълни. Пълноценен брачен живот е възможен само ако двамата вървят заедно нагоре по този каменист път или се отправят на това _пътуване с брачната лодка“ под Божието водителство. Тогава те ще устояват, дори когато черни облаци скрият слънцето, когато дъждът измокря до кости и когато раните болят.

Тогава човек вкусва изненадан и от благословението, което носи пълният с приключения християнски живот — когато някой паднал, отчаян човек се освобождава от робството на греха, когато се заражда близко общение между християни в една църква, когато десетки други хора познаят благословението и щастието от познаването на Бога.

Да управляваш яхта, се учи. Да обичаш — също. Както при едното, така и при другото има някои принципни правила, които трябва да се спазват.

Нека да разгледаме по-отблизо този _екипаж“, отговорностите и задълженията на брачните партньори.

Бог е сътворил човека и за общение с други хора. Деца, върху които са били правени опити за _стерилно“ отглеждане, без никакво човешко общество и внимание, са умирали. Така и бракът е един израз на това, че ние поединично не сме завършени, а сме създадени за общение едни с други. Неженените християни също могат да имат пълноценен живот, когато се научат да живеят в общение с Бога и с другите вярващи.

Приложете този принцип в собствения си брак: допълвайте партньора си, вместо непрекъснато да критикувате недостатъците му!

Тъй като мразя да закъснявам, много ценя точността — особено в неделя сутрин. Заставам напълно готов на входната врата — и чакам! Едната обувка на дъщеричката ми е паднала някъде и сега не може да се намери, а жена ми още се мотае в банята. Настроението ми спада до нулата. _Не можете ли поне веднъж да сте готови навреме!“ — проехтява внушително из цялото жилище с пълното убеждение, че семейството ми наистина се нуждае от това изобличение. Втурвам се към колата, гумите демонстративно изсвистяват на тръгване, завоите по необходимост се взимат остро — за да могат всички съвсем ясно и физически да разберат, че за в бъдеще трябва да бъдат по-точни...

И така, аз все повече и повече _опознавах себе си“!

Значи проблемът не бил в това, че жена ми е неточна, а в самия мен! До този момент аз не бях забелязал, че тя е абсолютно претоварена в неделя сутрин. Аз практически не я бях допълвал, защото не _ помагах да се справи с многото си задължения.

Всеки от партньорите внася в брака множество слабости и грешки. Единият е разсеян, другият е срамежлив, единият е небрежен или пък отдава голямо значение на хорските приказки, другият обича да се затваря в себе си. Съществува опасност от (словесни) престрелки: _Ти трябва най-сетне да престанеш ..., Пак започваш да ..., Никога няма да можеш ..., Няма ли поне веднъж ... Е, за кой ли път вече ...“ Стоп! Слабостите и грешките са част от вашия партньор! Вие обаче имате за задача да го допълвате с вашите действия, а не да го направите съвършен!

Не забравяйте това: Вие сте дадени на партньора си за допълване, а не за поучение или възпитание. Ние можем да се допълваме в най-различните житейски ситуации, като заедно постигаме нещо и се радваме, като взаимно се изтърпяваме и приспособяваме един към друг. В радост или скръб, в здраве или болест, в близост или раздяла, в младост или старост, в успехите или разочарованията на всекидневния ни живот ние трябва да знаем, че бракът не е замислен като възпитателно учреждение, а като едно цяло, в което двете отделни части се допълват взаимно. Бракът не трябва да се превърне в начало на самота на двама или в край на личната свобода, а в най-висше отношение на доверие и подкрепа между един мъж и една жена.

За съжаление това съзнание се среща много рядко сред женените двойки. Бог казва, че бракът представлява едно цяло, че мъжът и жената са едно. Затова ние, мъжете, би трябвало да обичаме жените си и да се грижим за тях като за собствените си тела, защото както аз съм едно с тялото си, така съм едно и с жена си. Аз трябва да ям, да спя и въобще да се грижа за тялото си, за да бъда жизне-способен като цялостна личност. Ако занемаря тялото си, като напр. престана да ям, в най-скоро време ще се съсипя и физически и душевно така, че няма да мога да върша работата си, нито да изпълнявам задълженията си.

Който занемари жена си, съгрешава против брачното тяло и няма да може да изпълнява задачите, които Бог е дал на мъжа и жената в брака.

_Но това са егоистични мисли — би подхвърлил някой. — Аз обичам жена си единствено заради самата нея, а не заради моите собствени потребности.“ Много добре, продължавайте все така, но внимавайте да не би любовта Ви да добие горчивия привкус на покровителствена, хладна дистанция. Библията е много реалистична и практична — мъжът е зависим от своето тяло и затова внимателно ще се грижи за него. Ако той се грижи по същия начин и за жена си, защото поради брачното единство той е зависим от нея, то това не е егоистична слабост, а благодарно приемане на собствената недостатъчност. Освен това аз бих желал да мога изпълнявам по-добре дадените ми от Бога задачи, затова трябва да ям; а за да може бракът ми да изпълнява предназначението си и да има успех, аз също така трябва да се грижа за жена си.

Всяка съпруга има нужда от съпруг, който я разбира, който _живее благоразумно“ с нея (1. Петр. 3:7), т.e. според своето знание. Това означава, че мъжът трябва да се научи да разбира жена си и да се съобразява с нейните особености — душевни и физически.

Така също и всеки съпруг се нуждае от съпруга, която се старае да го разбира и която може да се съобразява с егоистичните му слабости —по-характерни за мъжете, отколкото за жените.

По този начин се развива едно все по-пълно чувство на единство. Съпрузите знаят, че могат да се облегнат един на друг, защото всеки от тях живее с чувство за отговорност към другия и не изпуска от поглед радостта и щастието на партньора си — включително и в сексуалната област. Двамата са _в една лодка“, те са едно по отношение на общи принципи, цели, както и в практическите неща като финанси, възпитание на деца и пр. Затова например никой от двамата никога няма да обвини или да унижи другия пред децата (или пред друг човек).

Библията показва недвусмислено, че това предимно е задача на мъжа — да задоволи нуждите на жена си. Но той ще е в състояние да направи това едва тогава, когато ги познава!

Спомнете си колко трудно Ви е било, когато бебето Ви е ревяло в кошчето и с нищо не сте могли да го успокоите. Вие не сте могли да направите нищо, защото не сте знаели какви са потребностите му. Затова сте викали детския лекар с надеждата, че неговият опит и знания на специалист ще Ви помогнат да разберете потребностите на бебето. Чак след като сте разбирали от какво се нуждае то, сте могли да задоволите нуждата му.

С други думи, най-важната задача на мъжа е да открие истинските потребности на жена си! И въпреки че те са различни за различните жени, Библията ни дава компетентни сведения за главните нужди на жената.

Мъжете не трябва да се заблуждават от разпространения мит в стил Джеймс Бонд, че добър любовник е онзи, който е способен да задоволи сексуално възможно по-голям брой еротично настроени партньорки — това може (в своя периметър) и всяко куче. Добър любовник е този мъж, който може да задоволява истинските потребности на една-единствена жена през целия _ живот.

И тъй като вече направихме разлика между сексуални и истински потребности, искам да подчертая, че действителните нужди на жената не са толкова от сексуален характер (което нито ги омаловажава, нито ги изключва), а предимно в душевната област. Много мъже разбират от тези неща, колкото коза — от черен пипер.

Междувременно съпругът се е наслаждавал на смелата решителност на агента _099“, възхищавал се е от неговата бърза реакция и съобразителност в трудни моменти, докато най-накрая се е идентифицирал с неговия маниер на леко шеговито превъзходство. Напълно удовлетворен от успешното приключение, нашият _099“-съпруг глътва още един коняк, с пружинираща мъжествено-елегантна походка се отправя към спалнята и със сдържан хумор подхвърля на жена си: _Е, какво става тази вечер?“ И когато от леглото се чува само слабото: _Какво става?“, цялата съобразителност на _009“ се изпарява.

Истинските нужди на Вашата жена са най-напред духовни. Тя иска да имате истински християнски брак и двамата заедно да опознавате Господаря на вашия живот — Бога.

Затова Вие, като вярващ съпруг, имате изключително важната задача да се молите и да четете Божието Слово заедно с нея (освен Вашето лично общение с Бога). Колко много благословения може да преживее една брачна двойка чрез това съвместно четене, молитва и обсъждане!

С Библията в ръка могат да се разрешават и появилите се конфликти, могат да се родят нови планове и решения, може да се изпита и промени собственото мнение.

Целувката, с която сутрин се разделяте с жена си, е нещо повече от жест. Всеки човек се нуждае от уважение!

Вашата жена трябва да знае, че я уважавате и цените. Ако Вие с поведението си _ показвате, че всичко останало за Вас е по-важно от нея, тя лесно ще изпадне в депресия и безразличие. Никой човек не може да преживее мисълта, че е излишен.

Познавам едно семейство, в което мъжът постоянно натяква на жена си колко е _проста“, колко нейната професия е незначителна и как единственото _ достойнство е, че е сексуално привлекателна. Това дълбоко я травмира и тя действително развива комплекс за малоценност.

Този проблем може да стане съвсем критичен, ако жената е домакиня и не ходи на работа. Ние сме свикнали, че домакинската работа е нещо съвсем естествено, което става от само себе си, покрай другото. Следователно една жена, която е само домакиня, _не работи“. Всъщност обаче малко мъже биха издържали и няколко часа на напрегнатото всекидневие на една домакиня, особено ако децата са вече повече от едно. Не забравяйте, че ако Вие издържате жена си, така че тя не е принудена да ходи на работа по финансови причини, Вие просто изпълнявате своето естествено задължение като съпруг и баща, а не проявявате някакво _висше благоволение“. Така Вие просто създавате на жена си нормални условия също да изпълнява своите естествени задължения на съпруга и майка, които са поне толкова важни, колкото и Вашите.

Затова, ако жена Ви е домакиня, не казвайте пренебрежително, че тя _не работи“. Коя работа би могла дори приблизително да се сравни с внимателното отглеждане и оформяне на едно човешко същество?!

Когато се връщате вкъщи от работа, не виквайте: _Къде е вечерята?“ — с тон, който горе-долу означава: _Какво си правила цял ден?“

Ако искате Вашия брак да бъде здрав и привлекателен и ако искате да виждате жена си щастлива, тогава Вие, като мъж, трябва да се погрижите Вашата жена да осъзнава стойността и значението на своите задачи като домакиня и майка!

Вашата жена е едно уникално Божие създание със своите особени качества и таланти. Оценете тези качества и изразете това с думи! Отворете отново очите си и се поинтересувайте съвсем съзнателно от всичко положително и красиво, което изгражда личността на Вашата жена. За съжаление ние често преставаме да забелязваме много от нещата, с които сме свикнали и които са станали всекидневие. Затова е необходимо отново и отново да насочваме съзнателно вниманието си към _обикновеното“.

Нашият брачен партньор също може да стане _обикновен“ или _всекидневен“. Не бива да допускаме това. Когато насочите цялото си внимание към всекидневното, ще откриете много незабелязана красота, безценни скрити съкровища. Добре е обаче не само да ги отбележите за себе си, а и да отдадете на жена си съответното признание и благодарност! За някои съпрузи предложението за женитба си остава най-големият и понякога единствен комплимент, който някога са направили на жените си. Един искрен комплимент обаче е истински балсам за потребността от уважение, която всяка жена има.

Представете си, че сте архитект. По ваш проект, изготвен с много усилия и фантазия, е била построена красива, практична и евтина къща. Собственикът се нанася там със семейството си и живее весело и щастливо в удобното жилище. Въпреки това обаче никога никой не споменава нито думичка за Вашата сполучлива работа. Как би ви подействало това?

Същото е и когато домакинята всеки ден полага усилия да поднесе на масата вкусно ядене, а доволните _потребители“ не отронват и думичка на признание за готвачката. Скоро тя ще има такова желание да готви, каквото има и да ходи на зъболекар. И при другите домакински дейности положението не е по-добро — или може би Вашата жена е получила вече лавров венец за своето чувство за ред? (_Кой пак ми е разтребил вестника от миналата събота?!“) Или е пожънала овации за чистенето? Похвала за прането? Благодарност за кърпенето? Възхищение за търпението, с което разговаря с малките? Страшно много жени живеят без ни най-малко признание за труда си!

Или как говорите с жена си? С положителна или отрицателна нагласа? Имайте предвид, че винаги, когато си замълчите, вместо да изкажете заслужения комплимент, вие автоматично водите _негативен разговор“! Както вече видяхме, Вие можете да правите искрени и честни комплименти дори и когато чувствата Ви не Ви подтикват към това!

Понякога човек трябва да надвие собствените си чувства, за да изрече някоя похвала, да покаже одобрение или да откликне на нуждите на жена си. Но колкото повече се упражняваме в тази насока, толкова по-лесно става. Или, както казахме: любовта може да се научи.

Ето още няколко практични съвета как мъжът може да изрази своето уважение към съпругата си.

Като търговски директор на фирмата Емил успява да въведе нов метод на работа. За целта трябва да работи седем дни в седмицата. При това пропуска да поздрави жена си за единадесетата годишнина от сватбата им и облаците се сгъстяват над домашното огнище.

_Как може да е толкова дребнава — си мисли той. — Аз се съсипвам от работа и благодарение на това тя може да си позволи всичко: кола, всякакви домакински уреди, модерни тоалети — за нищо не трябва да пести. И изведнъж такава чувствителност...“

Емил не разбира, че жена му с радост би се лишила от всичките удобства, ако вместо това получеше неговото любящо внимание. Дрехите и домакинските уреди не могат да заместят любовта! Докато Емил работи денонощно, за да получи признание в службата си, той погазва същата потребност за признание, която има и съпругата му.

Кога за последен път написахте любовно писмо на жена си? О, зная, ние много се притесняваме от такива романтични постъпки. Нашият идеал за силен мъж изисква твърдо, гордо и по-скоро студено държание, в което няма място за _лиготии“. Можете спокойно да изхвърлите такъв идеал зад борда и да си спомните, че истинската любов се изразява в това да разберете вътрешните потребности на Вашата съпруга и да ги задоволите! Няма значение дали Вие ще бъдете очарован от един букет цветя, важното е жена Ви да се зарадва на вниманието и да почувства, че Вие я цените и обичате.

Обсипвайте жена си отново и отново с нежности, целунете я, докато глади, или просто _ кажете нещо мило, когато се разминавате по коридора.

Дали ли сме на жените си почетно място? Знаят ли те, че ние ги почитаме и че те са скъпоценност за нас? На всяка цена трябва да им го показваме, било то с думи, или с някое малко подаръче, или с букет цветя, или с любимото _ ядене в някое ресторантче, или с някой излет през почивните дни.

Точно тук мъжът трябва да разбере, че има задължението да внесе малко разнообразие в живота на жена си. Монотонното всекидневие действа убийствено. Смяната на обстановката, почивката, разнообразието винаги действат благотворно на един брак.

Показвайте на жена си своето признание, като я обсипвате с дребнички знаци на внимание и почит.

Запишете си в бележника най-напред времето, което искате да прекарате заедно със семейството си - като важна, неотменима среща! Най-често в тефтера пише: _Среща с колегата Петров“, _Рожден ден на Вили“, _Сауна“, _Преговори“, _Мач“ и пр. Ако остане някое празно място, тогава може и да се намери време за семейството. Но не сте ли забелязали, че всъщност такова време никога не се намира? То трябва да се _вземе“ отнякъде, да се отдели, дори за сметка на някой служебен банкет или мач. Нима те са по-важни от семейството Ви? Покажете колко цените жена си, като _ отделите време.

Жената се нуждае от помощ при определени трудности. Който наистина е загрижен за тялото си, ще обръща внимание не само на желанията, но и на болките му. Например ако ни боли гърло, взимаме таблетки за смукане и си правим гаргара, т.е. помагаме на тялото си да се справи по-лесно с възпалението. Така и мъжът трябва да помага на жена си, за да може тя да се справи по-лесно с трудностите.

А какви могат да бъдат те?

Хиляди жени страдат от последиците от стрес и претоварване. Именно понеже домакинските задължения не се считат за работа въобще, много често жените изпадат в състояние на пълно изтощение.

Добре си спомням вечерта, когато бях на гости на едно семейство с три деца. Майката не успя да сложи и един залък в устата си. Тук трябваше още какао за млякото, там една лъжица падна от масата (разбира се, пълна с каша), най-малкото писна, защото нещо не му хареса, голямото непременно искаше да разкаже на баща си някаква вълнуваща случка, докато той старателно ми описваше в пълни подробности своите професионални качества като фотограф. Единственото нещо обаче, което ме интересуваше в този момент, беше как тази жена издържа на всичко това? Същия въпрос си задават и много жени (вместо мъжете си).

Но ако някой обича жена си (или иска да я обича!), той ще забележи състоянието _ и няма да го отмине безразлично. Дори и само това вече има значение за жената!

Тогава те двамата ще си зададат някои въпроси, като например: _Кои задължения биха могли да _ се отнемат (от съпруга или от някой друг член на семейството), _В кои задължения тя се престарава?“, _Не би ли могла да си определи едно време на деня за почивка?“ и пр.

Като съпруг Вие трябва да обръщате внимание и на здравословното състояние на жена си. Когато жената е болна, тя трябва да има спокойствието да лежи, а не да скача като човече на пружина, което при най-лекото докосване автоматично се изправя.

Може би във Вашия брак се наблюдава следното развитие:

Първата година: _Ах, сърчицето ми, ти кашляш?! Веднага ще извикам лекар да те прегледа и да ти предпише нещо. Ще ти купя и нещо сладичко, та да можеш да преглъщаш тия горчиви лекарства, злато мое!“

Третата година: _Да нямаш грип, мила? Ако не се оправиш, ще трябва да отидеш на лекар. Дори ти препоръчвам, като измиеш чиниите, да вземеш един аспирин и да се изпотиш.“

Петата година: _Вместо да ми седиш и да се дереш като магаре, вземи, че направи нещо! Нали ти казах да се облечеш по-дебело! И стига си кихала в стаята, да не искаш и мене да ме заразиш!“

Не е необходимо да глезите жена си, а да се грижите за нея и винаги, когато е възможно — да _ помагате. Но не е особено голяма помощ, ако _ кажете например: _Мила, днес няма нужда да миеш чиниите, остави ги за утре!“

Трудностите на жената могат да бъдат и от душевен характер и много мъже съзнателно ги отбягват. По принцип _силният мъж“ има винаги готов отговор за всички проблеми — та той лесно може да се справи с всякакви трудности. И когато усети, че не му стигат способностите да се справи с душевната мъка на жена си, проблемът съзнателно се пренебрегва!

Но истинска любов означава да си готов да се занимаеш с трудностите на другия. Проблемите на моята жена са и мои проблеми. Нейните грижи са и мои грижи и затова аз трябва да отделя време да се занимая конкретно с нейния душевен проблем (дори и когато нямам желание за това). Общото търсене на отговор, което само по себе си вече е голяма подкрепа за жената, дава възможност да се намери решение на проблема и аз като съпруг да участвам в радостта от това.

_Но аз не я разбирам.“ — често срещано извинение. Или пък: _Той така или иначе не ме разбира.“ Точно затова е нужно двамата да си отделят време да разговарят, да се изяснят помежду си, да се разкрият и да споделят мислите и чувствата си, за да има разбиране.

Ученикът, който не разбира простото тройно правило, трябва да отдели време да поразсъждава, за да може да схване зависимостите. Не би било добре просто да зареже това правило и да се занимае със следващия урок. Така той с времето ще започне да разбира все по-малко и по-малко от математика. Съпругът, който не е готов да се интересува и занимава с душевните проблеми на жена си, ще престане въобще да я разбира.

Думите на Огнян са като балсам за душата на Бистра. Той може да я успокои и подкрепи.

_Не мога повече да слушам оплаквания от децата всяка вечер. Не може пък да е чак толкова страшно с тия хлапаци.“ — каза веднъж един банков чиновник, когато говореше за вечерните разправии с жена си. Той трябваше обаче да разбере, че точно помощта, която дължи на жена си по отношение на възпитанието на децата, е съществена причина за тези оплаквания. Чак когато той беше готов съзнателно да се поинтересува от случките през деня и заедно с жена си поговориха по проблемите на възпитанието на децата си, _оплакванията“ престанаха.

Жената иска да бъде желана като жена; иска да бъде обичана, и то безрезервно. Докато тя знае и усеща, че е Вашата любима, тя ще бъде окрилена да даде всичко за Вас.

Покажете на жена си, че тя не Ви е прислужница, нито бавачка на децата Ви, нито счетоводителка, нито съквартирантка, а Ваша любима! Развивайте еротичната любов с ласки и възхищение още преди сексуалното сношение. Жена Ви се радва да бъде желана от Вас като цяло-стна личност!

В много семейства жената работи цял ден, шета вкъщи озлобена и разочарована, или безразлична и отчаяна, а в тихите нощи мъжът _ би могъл да чуе сподавеното _ хлипане (ако е буден или изобщо е до нея). Светът на тази жена лежи в развалини, защото тя е престанала да бъде любима на мъжа си, защото тя вече е само работна сила и средство за неговото задоволяване. Тя е като цигулка със скъсани струни, от която вече не може да се изтръгне хармоничен, свеж звук. Еротичната любов _ е отнета. Всеки мъж би трябвало да се замисли за трагичните последствия от един такъв пропуск.

Когато днес се говори за отличен съпруг, често се имат предвид неговите сексуални способности. Това обаче е толкова неправилно, колкото ако бихме съдили за способностите на някой лекар по броя на таблетките, които предписва. Таблетките могат да са прекалено много или прекалено малко, може да не помагат, а дори и да са вредни. Необходими са подходящите лекарства, които да са приложени по подходящ начин за конкретното заболяване.

Така е и със секса в брака. Той трябва да е обграден с атмосфера на любов, вярност и отговорност. Ако един мъж не задоволява душевните потребности на жена си, и неговата сексуална любов е без всякаква стойност. Това може да се сравни с майка, която нито се грижи истински за детето си, нито говори с него, но всеки ден на обяд му поднася любимата храна. Това не е любов. От друга страна и сексуалността е необходима за любовта в брака. При това е учудващо, че според Библията (1. Кор. 7:3-4) на първо място е важно не моето собствено удоволствие, а удоволствието на моя брачен партньор! Следователно сексуалността в брака означава да отдадеш себе си, да искаш да зарадваш, да ощастливиш партньора си! В това отдаване човек бива и сам задоволен.

При това е важно да знаете, че само с физиология, с познания върху половите функции няма да успеете да изградите един задоволяващ брачен полов живот!

(Сравнете и с главата _Интимната любов“.)

Благодарността е нещо повече от комплимент за хубавото ядене. Този, който благодари, показва, че е в известна степен зависим и се нуждае от този, който му дава. Затова много мъже старателно избягват да изпадат в положение на човек, който получава. _Това не е мъжествено“, си казват те. Идеалът им за преуспяващ мъж е някой, който сам дава, помага, разчита само на собствените си права, като например спокойствието и свободата си — човек, който никога не би помолил жена си за помощ.

Нищо не може така да разруши това единство, както гордостта! Гордостта, която не позволява на човека да получава, да бъде даряван. _Благодаря ти, че допълваш несъвършенствата ми, благодаря ти, че ме обичаш и ми даваш толкова много...“ — това не се изплъзва лесно от горделиви устни.

Мъжът може да злоупотреби с водещата си роля, като я използва за налагане на собствените си желания. Разбира се, има моменти, когато трябва да се вземе някакво решение, което може да предизвика съпротива или недоволство. Но въпросът тук е: _Употребявам ли авторитета си за доброто на моя партньор?“

Задачата да ръководя включва и задължението да правя това със съответната отговорност и мъдрост, да мога да се ориентирам дали съм на прав път. Пилотът на един _Боинг“, който поема отговорността за стотици пътници, се нуждае от бордови инструменти, от радио и от помощници, за да може да се ориентира.

Един съпруг също се нуждае от _бордови инструменти“, тоест мащаби (= Библията) и други помощници, до които да може да се допитва. И точно тук до него стои неговият _втори пилот“ — съпругата му.

Правото да определя посоката и да взема решения го принуждава както да излита и да каца на определеното време, така и да прави корекции в курса. Погрешните решения, които се дължат на лошо ориентиране (което може да се дължи например на един пропуснат разговор със съпругата), не бива да се омаловажават!

Така както Господ Исус използваше авторитета си за доброто на Своята църква и при това _ стана служител (виж измиването на краката в Йоан 13), така и мъжът трябва да упражнява своята ръководна роля за доброто на семейството си, като разбира, че същевременно трябва да му служи.

Исус Христос се идентифицира със Своята църква! А аз като съпруг? Отъждествявам ли се напълно с моята жена, с нейните борби, болки, страхове, успехи и страдания, с нейните щастливи и тъжни преживявания, с нейните постижения и неуспехи?

Колко често бракът се превръща в една обществена единица, където съществува _разделение на труда“: Той се грижи за печеленето на парите, тя — за покупките, той се занимава с ремонтите вкъщи, тя — с възпитанието на децата... Това не е пълноценен брак! Според Словото мъжът има задължението да споделя преживяванията и грижите на жена си и да се занимава и с въпросите, възникващи в нейната област.

Колко удобно си постилат някои мъже, които предоставят на жена си всички задължения, свързани с възпитанието на децата и домакинството! Много по-приятно е да се занимаваш със съвещания във фирмата, мероприятия в църквата, _извънсемейни“ срещи и пр., които ти придават тежест и самочувствие, отколкото да се натоварваш заедно с жена си с досадните проблеми на домакинството и децата. Това са трудности, които често изглеждат незначителни, но костват много усилия и нерви.

Павел изрично казва, че християнинът, който служи за пример на останалите, трябва да _управлява добре своя дом.“ (1. Тим. 3:4)

Драги съпрузи, борете се срещу своето безразличие и пасивност по отношение на домакинските и семейните въпроси!

Когато синът на едни мои приятели слиза вечер в тъмното мазе, за да си вземе шише лимонада, той компенсира своята несигурност и страх или като пее с цяло гърло (така, че човек може да си помисли, че иска да повреди слуха на мишките), или като си подсвирква някаква весела песничка.

По същия начин реагират и мъжете на своята неспособност да обичат. Те или я омаловажават, или се правят, че не я забелязват. Те удрят с юмрук по масата, за да покажат _кой е господарят в къщата“!

Някои се опитват да прикрият _хумористично“ тази своя неспособност, например: _Жена ми е вече на четиридесет, най-добре ще е да я сменя — за две по на двадесет.“ Но колкото различни да са реакциите — мъжете търсят роли, актьорски превъплъщения, зад които да се скрият.

Генералът се опитва да компенсира своята неспособност чрез строга дисциплина. Не се обсъжда, а се изпълнява! Всички трябва да играят по неговата свирка. Той счита жена си за своя собственост. С времето интересите му са се изместили. Вече не се казва: _Къде са очите ти?“ или: _Къде са устните ти?“, а: _Къде са пантофите ми?“

Да помогне веднъж в кухнята или да смени пелените на бебето е под неговото достойнство. Той информира какво ще се прави в почивните дни, каква ще е следващата голяма покупка, какви картини ще се окачат в хола. В семейния живот познава само своите права: право на ядене, право на спокойствие, правото в спалнята.

Жената трябва да действа като прислужничка, а той се кичи с _ордените“ на своите (най-често отдавнашни) успехи. Ако генералът е религиозен, той прикрива своята неспособност като съпруг зад извадения от контекста библейски стих: _Жени, подчинявайте се на своите мъже.“ Той или не знае, или небрежно подминава останалите многобройни стихове, които говорят за отговорността на мъжа към жената.

Петър, един такъв _генерал“, не допуска никаква критика. Правилникът за вътрешния ред в неговия дом съдържа две правила: §1: Бащата винаги има право; §2: Ако някой път бащата все пак не е прав, тогава автоматично влиза в сила §1.

Когато жена му се опитва да му намекне, че тези отношения много я подтискат, той я смразява с поглед и здраво стиснати устни. По същия начин се държи и към децата. С най-големия син има почти непреодолими конфликти, защото мнението на Петър важи като евангелие. Неговите политически, религиозни и каквито и да било други възгледи се обявяват с висок, строг и нетърпящ противоречие тон.

Но за хората, които го ласкаят, които потвърждават неговото мнение, той е съвсем достъпен. Неговата преценка се определя по правилото: Който споделя възгледите ми, е прав, всички останали грешат.

Децата му никога не са го чували да направи на жена си сърдечен комплимент; генералът знае само да заповядва. Разбира се, той снабдява семейството си щедро с всичко необходимо — това подобава на неговия ранг. Но едно мило _благодаря“ (за разлика от официално служебното) е толкова рядко, колкото кон на магистрала.

Петър и жена му живеят просто един до друг — бракът им е болен, смъртно болен.

_Генералът“ трябва да се замисли сериозно, защото колкото повече се вживява в ролята си, толкова повече тя става негова втора природа.

Представата за мъжественост, проповдядвана от хуманизма, вече съдържа в зародиш това изкушение на _генерала“.

Ф. Шефър пише за прочутата статуя на Микеланджело _Давид“:

_Много малко произведения на изкуството могат да се мерят със статуята _Давид“. Микеланджело е взел един мраморен блок, който е бил толкова напукан, че никой не е предполагал, че може да бъде използван за нещо, и от него направил тази величествена статуя. Но този Давид не е юдейският Давид от Библията. _Давид“ на Микелан-джело е просто титла. Микеланджело е бил запознат с юдеизма, но неговият Давид не е обрязан. Гледайки статуята, ние не трябва да си представяме библейския Давид, а идеала на хуманизма: _Човекът е великолепен!“

_Давид“ на Микеланджело е образ на хуманистичния човек от утре. В него виждаме как човекът уверено очаква своята сила в бъдещето. Дори и несъразмерно големите му ръце изразяват неговата мощ. Тази статуя е портрет на идеализма и романтизма. Такъв човек не е имало и няма да има. Ако някое момиче би се влюбило в тази статуя и би очаквало да срещне такъв мъж, то никога не би се омъжило. Тук хуманизмът е изправен в цялата си гордост, превъплътен от Микеланджело в _Давид“. (сп. _Фактум“ 5/80)

Този образ и днес определя характера на мъжа, който не се спира в своя устрем, който в своя завоевателен поход през света минава през трупове.

Който подхранва единствено своята _мъжественост“, става гнусен и се превръща в тиранин. Разбира се, който въобще не осъзнава своята мъжественост, става мухльо и попада _под чехъл“. Решението на този проблем е мъжествеността на изкупения човек, мъжественост, подчинена на Христос, за което ще говорим по-нататък.

Пашата прилича на генерала по това, че смята жена си за прислужница, но характерът му е белязан от липса на дисциплина и себевладение. Тази роля допада особено много на мъже, които са попаднали дълбоко в ноктите на егоизма. Всички мисли и желания произлизат от любимото _аз“ и са насочени пак към него. Такъв човек познава само собствените си потребности, очаквания, изисквания и претенции.

Егоизмът на пашата се изразява в поведение, което е вече почти неприлично — такъв съпруг подобно на пират гони с вилицата най-добрите парчета в тавата, преди жена му или децата да са посегнали да си вземат, той никога няма да напълни първо чашите на жена си и децата си и ще бутне настрани празната чиния, за да има повече място. Разтребването на масата _не е за мъже“.

В сексуалните си отношения пашата е твърде мързелив, за да създава на жена си предразполагаща атмосфера — никаква музика, никакви свещи, никакви мили думи — дори самият той често е небръснат и немит. И тук той знае само да изисква и претендира. Важни са само неговото сексуално удовлетворение, неговият начин на полово общуване (доколкото тук въобще може да се говори за общуване). Той не е готов да носи отговорността за евентуална бременност, да се съобразява с вероятното време, в което жена му може да забременее, нито пък сам да използва предпазни средства (например презерватив). Жената да се оправя както знае! И дори всяка година да се ражда по едно дете — е, такава била Божията воля! В ранната църква на такъв съпруг сигурно би било наложено наказание!

Младият селянин Маркс Омлис се е върнал вечерта от работа на полето. И вкъщи се разиграва следната сцена, както разказва Федерер в своя _Пилат“:

_Маркс се върна доволен, но уморен до смърт, влезе в стаята и се просна на дивана. Агнес (неговата жена) беше очаквала този момент. Зъбите _ тракаха от треска и студ (а беше бременна), но тя се насили и изми мокрите и студени крака на мъжа си с гореща вода. О, колко добре _ ставаше от допира с топлата вода! Тя разтри дългите му, жилести и здрави мъжки крака, избърса ги, обви ги с две ръце и ги зарови в скута си. Междувременно Маркс пускаше един след друг любимите си лафове, които завършваха напълно излишно и безсмислено със самоувереното наставление: _Не бой се, жено!“... През това време болната жена топлеше краката и разтриваше ходилата на юнака като негова робиня.“

Малко след това тя припада, но скоро се свестява и започва да се извинява и да успокоява мъжа си...

_Една ужасно неудобна сцена за всеки приличен мъж! Човек го е срам за този селянин, този.... Но нима във всеки мъж не се крие частица от Маркс Омлис? Високомерието на _венеца на творението“, нещо малко от един паша—ефенди, който господарува, иска да му прислужват, да му мият краката? И смята това за съвсем естествено и правилно — защото е мъж, защото е Мъжът!?

Но има една друга сцена с миене на крака. Тя се е разиграла много отдавна, в горната стая, по време на Тайната вечеря. Мъж, Господ, Цар, Бог — и Той мие краката на простите рибари! (Йоан 13).

От този момент понятието за мъжко достойнство, за господарско право, за служене и заповядване придобива друг смисъл: Да си мъж, да си господар вкъщи, означава да си последният, най-долният, означава да служиш, да си на разположение на другите, за другите да работиш и за тях да живееш.

Същото е и в брака. И дори тук най-много! Мъжът господарува, владее над жената, като той _ _мие краката“; вместо да му слугуват — слугува; вместо да се прави на господар — той е слугата, слуга във всичко, доброволно, без никакво насилие. И той може това, защото е силният, големият, защото е господар. Затова и слугуването за него е чест и украшение, сила и достойнство. По това той се различава от роба и мухльото.

Благословена е жената, която може да обича този мъж. Да обича? Та това не означава нищо друго освен да се стремиш с всички сили да бъдеш по-големият, по-добрият, даващият и затова желаният. И не само да бъдеш, но и да останеш такъв. По този начин между мъжа и жената в семейството възниква нова борба. Борба, която не наранява, не огорчава и не обижда, която не разделя, а свързва, и то така, че човек иска да бъде по-добрата част от другия и се стреми да осъществи в себе си това, което другият още не е успял напълно.

_Тук се появяват върховете на един пълноценен брак, върхове, които могат да се покорят само с безумна смелост и истинска мъжка сила. И най-чудното е, че ако единият има тези качества, и другият вече няма мира — той също трябва да успее, той също трябва да стигне догоре — до самия връх.“ (Х. Вирц)

Тайният агент е мълчалив и недостъпен. С други хора той може да води много задълбочени разговори, но не и с жена си. Та тя би могла да открие тайната на неговата неспособност! И така, дори и на най-леки намеци от нейна страна той реагира с гняв и дълбоко мълчание. Той иска да създава впечатлението, че в него се крие нещо необикновено и велико, но то си остава, разбира се, тайна. Той никога не бива да покаже, че има нужда от помощ — слабото му самочувствие не би могло да понесе това. Затова избягва и да взима решения. Отказва да ръководи семейството, за да не поеме риска на някое погрешно решение. _Какво да правя с малкия, когато не ме слуша?“ — пита жена му. Тя рядко получава от тайния агент ясен и точен отговор, тъй като, ако не каже нищо, той няма да каже и нищо погрешно!

Ние всички познаваме този тип мъж — тайния агент. Той се подсмихва иронично, когато разговорът засегне някоя по-лична тема, отговаря саркастично, когато жена му иска да говори за своите чувства и за техните отношения. Той, тайният агент, не позволява да надничат в душата му! Не издава своите тайни! Може и да изслуша търпеливо грижите на жена си, но в повечето случаи или мълчи, или дава някакъв отвлечен, теоретичен отговор.

Приятелят бяга от реалността на своята неспособност в брака в уюта на приятелския си кръг, при своите другари. Неговата слаба натура не издържа на противопоставянето с женския пол, на напрежението в отношенията между мъж и жена. Той се плаши от _усилието“ да опознае истински жена си и се спасява с бягство в света на телевизията, зад своя вестник, в професията си или напр. в някой хор, алпийски клуб, на тенис-корта или на масата в кръчмата. Тук се чувства приет и разбран. Тук го потупват приятелски по рамото. Тук е пълноценен и не е застрашен от непознатото, женското. Единството прави силата! Пред чашата с бира, на все същата маса в кръчмата, той се чувства отново силен, _мъжествен“. Собствената му слабост триумфира над _дъртата у дома“. Грубият тон и _мъжките вицове“ му създават усещането на можещ, на победител, на _изпитан стар приятел“.

Неотдавна жена ми и аз се разхождахме една вечер в едно красиво градче в планината. Беше най-обикновен делничен ден. Накрая се отбихме в едно ресторантче, за да изпием по нещо. На съседната маса седеше една група _приятели“. Беше много интересно да ги наблюдаваме. Те се потупваха по врата, приятелски се прегръщаха през рамо, смееха се, удряха по масата или се побутваха дружески в ребрата. Явно беше, че се чувстват _сред свои си“. Разбира се, бяха на _ти“ с келнерката. Именно по спокойното, почти триумфиращо отношение на групата към тази жена, която ги обслужваше, разбиращо и одобрително се усмихваше на всяка шега и тихо се подчиняваше, можеше да се види погрешното мнение на _приятелите“ за самите себе си, техният копнеж за признание, възхищение и мъжественост. _Ванката“, след като няколко пъти обясни колко му е мъчно, че трябва да напусне тази уютна компания, стана — леко олюлявайки се, естествено — и тръгна да направи малко компания и на _своята домашна готвачка“. Изпрати го веселото одобрение на неговите другари.

Колко ли прегорял и празен трябва да е един такъв вечерен мъжки живот, а и колко много са мъжете, които живеят така!

Ковчежникът осъзнава своята отговорност към семей-ството, но не я носи весело и с радостното съзнание, че е необходим, че работата му е важна, че има тази специална привилегия, а мъкне своята отговорност, стенейки и мърморейки, превит под тежестта _ като товарно животно. Грижите и работата му висят като воденичен камък на шията. Всичко радостно, вълнуващо и весело в живота бива затрупано от праха и пепелта на всекидневните му усилия. Постоянно се правят планове, прогнозират се различни възможности, пресмята се, пести се и се измъдрят невъзможни неща.

Работата не му е достатъчна и той се занимава с безброй странични неща, а когато нищо не прави, ковчежникът обмисля нови дейности. Той се скъпи и лишава себе си и семейството си от всичко, което според него не е _абсолютно необходимо“. А разбира се, всичко, което струва нещо, и което не е свързано с прякото препитание на семейството, не е _абсолютно необходимо“. Колкото и да е трагично, ковчежникът понякога дори се позовава на библейския стих, който учи _да се задоволяваме с това, което имаме“, но същевременно не обръща внимание на предупрежденията за алчност и сребролюбие, които се посочват като корен на всяко зло. Неговият стремеж към трупане на пари винаги служи на някаква _добра цел“. Но, както е известно, целта не оправдава средствата!

Така ковчежникът заприличва на нива, по краищата на която няма място и за най-малката маргаритка. Той се превръща в духовна и душевна пустиня, в която няма оазис. Тази атмосфера витае навсякъде около него. В негово присъствие човек не смее да диша свободно, става подтиснат и притеснен, всичко весело и радостно го кара да се чувства виновен. Труд, работа, пестене — това е всичко — та нали семейството трябва да бъде осигурено и за неизвестното бъдеще!

Ковчежникът се блъска и икономисва за семейството си и представя за мъченичество това, което всъщност не е нищо друго освен дребнавост, скъперничество, бягство в работата и малодушен страх от бъдещето.

Жена му с удоволствие би се отказала от толкова _осигурено бъдеще“, ако би могла вместо това да има малко повече общуване, топлина, смях и радост от настоящето.

За да може мъжът да стане способен съпруг, той трябва да бъде освободен от ролята, която играе. Ето някои мисли по този въпрос:

Мъжът по природа е неспособен за истинска брачна любов. Това се дължи на различни причини:

1. По природа той е завладян от егоизъм, който е винаги в противоречие с истинската любов. Който се ръководи от собствения си егоизъм, не може да обича истински.

2. Често мъжът се чувства душевно по-слаб от жена си, защото жената може да схваща много неща интуитивно (и колкото и да е странно — да взима правилни решения), което в повечето случаи мъжът не може.

4. Мъжът се страхува да не изгуби свободата си. В брака той трябва да е по-дисциплиниран, да се откаже от някои неща. Ограниченията го плашат. Някои мъже реагират много чувствително на молбите и желанията на жените си, тъй като ги приемат като заплаха за завладяване на личността си. Мъжът реагира враждебно, защото го е страх да не бъде обсебен, изцяло овладян от жена си. (Ето защо _генералът“ взима предохранителни мерки и пръв обсебва жена си, за да изпревари нейните евентуални желания и претенции към него.)

5. В сексуалната област мъжът може да има комплекс за малоценност по отношение на жена си. Той знае, че може да употребява половите си функцици и без особено участие на чувствата — нещо, което обикновено е съвсем чуждо на жената. На него чувствата му струват много повече усилия, отколкото на жената. Именно когато се опитва да прилага _техники“ в половата любов, той осъзнава, че е незадоволителен и се разочарова, тъй като не може да отговори на душевните потребности на жена си.

Следващата стъпка е да _изхвърлим през борда“ идеала за _коравия мъж“, който днес ни се налага отвън. Понякога това клише е смесица от _стария приятел генерал“, който действа като _таен агент“. Той е сигурен, уверен в себе си, издигнат високо над житейските трудности, с остра мисъл, господар на чувствата си, достоен за възхищение, обожаван, без никакви слабости (е, с изключение на жените, цигарите и алкохола, което също е признак на сила), с чувство за хумор, елегантен, високо интелигентен и напълно независим. Имайте предвид, че точно тези _тайни приятели“ дълбоко крият своята неспособност като съпрузи!

Един истински любящ мъж се разкрива, той няма нужда да крие недостатъците си от жена си, предава се на нейната любов, което наистина го прави уязвим, но именно така той може да стане любяща половина в брачното единство.

_Но искам да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът...“ (1. Кор. 11:3)

Както вече видяхме, ролята на глава в семейството няма нищо общо с диктатура или тираничен патриархат. Всеки мъж може да вземе управлението в свои ръце, като се подчини на Христос и се остави да бъде воден от Него.

Тогава мъжът не е оставен да разчита на събствените си (не)-способности, на собствените си сили, а може да се облегне на Божията сила, може да се уповава на всемогъществото на Исус Христос!

Такъв мъж знае своите ограничения и ги приема! Той може да погледне истината в очите, няма нужда нито да бяга от собствените си чувства, нито да се страхува от чувствата на жена си.

Както Христос е приел самия него, така и той приема жена си — бруто, с всичките _ особености на мисленето, с всичките _ слабости и недостатъци. Самият той също така бруто се предава на нейната любов.

Мъжът често е принуден да се бори упорито за признание и себеутвърждаване в професията си. И когато се връща вкъщи и постоянно чува от жена си: _Ах, моля ти се, не си зарязвай обувките там!“, _Мляскаш, като ядеш“, _Трябва повече да мислиш за здравето си — яж повече салата, не само салам“, _Помниш ли, че наближава годишнината от сватбата ни?!“, _Трябва да се научиш да се връщаш по-навреме вкъщи!“ и т.н., и т.н., той неволно се стяга вътрешно (най-често след като е станал и скандал), свива се в черупката си и няма желание дори и да надникне навън от нея, защото:

— не се чувства приет, а следователно и обичан;

— чувства се като в поправителен дом и това определя съответно и чувствата му към неговата съпруга;

— самочувствието му се разклаща и има опасност той да пожелае да забегне в някоя роля или дори да избяга от брака.

Жената има задачата да помогне на мъжа си, като на първо място му засвидетелства, че го приема такъв, какъвто е! Само такова отношение към него ще го увери, че е обичан.

Една сутрин на Петър вече му писва: _Силвия, вече за трети път ми казваш да не забравя да си закопчея якето, защото навън е студено. Престани най-после! Първо, аз не съм дете и нямам нужда да ме съветваш, и второ, чух те още първия път!“ Силвия се врътва обидено. Та тя е имала най-добри намерения...

При всички добри намерения: ако Вие, мила съпруго, имате обичай да раздавате съвети, или да мърморите, или да критикувате, можете да бъдете сигурна, че правите лоша услуга на мъжа си и с това невъзвратимо задушавате чувствата му към Вас! Та как би могъл един мъж да храни романтични чувства към своя възпитател?

Такива опити за превъзпитание могат да се окажат особено тежки при жени, които добре познават Библията. Те разполагат с цяла палитра от _библейски изисквания“ към своя мъж. И тъй като Библията действително е огледало, което (освен всичко друго) ни показва нашата неспособност и слабост, много _добри християнки“ постоянно държат това огледало пред лицето на мъжа си — и това било любов?! Задачата на съпругата не е да държи огледала!

Нейната задача е да се реши за в бъдеще да приема мъжа си, а не да го променя. Точно когато е претърпял провал, той особено много се нуждае да бъде приет от жена си. В противен случай той никога няма да _ се довери напълно. И така, приемете мъжа си изцяло — с всичките му предимства и недостатъци!

Покажете признанието си и чрез възхищение. Погледнете го в очите и му кажете всичко, което толкова много цените у него. Така ще му помогнете с радост да носи своята отговорност в брака и семейството.

Тук е мястото и на библейското предупреждение в Ефес. 5:33, където се казва, че жената трябва да се бои от мъжа си. Това означава, че ако пренебрегнете това страхопочитание към мъжа си, Вие рушите връзката си с него. Практическото следствие е, че Вие постоянно го правите на две стотинки.

Мария и Константин току-що се бяха оженили и веднага започна борбата за ръководната роля. И двамата си имаха своите представи, мнения и желания. Започна се с това, че Константин поставяше ролката тоалетна хартия на една страна, а Мария — на другата.

По въпросите за дрехите, домакинството, вкуса и развлеченията мнението на Мария често беше по-добро поради вродената _ женска интуиция.

Тя естествено използва това като коз в играта (или по-скоро борбата). Константин, който, разбира се, все още не беше твърде стабилен в ролята си на глава на семей-ство, се почувства още по-несигурен от това. Докато той трябваше мъчително да стига до някои изводи по пътя на логиката, Мария светкавично схващаше нещата по интуиция. Така тя често пъти знаеше вече отдавна онова, до което Константин се домогваше логически. Това засилваше неговата несигурност и чувство за малоценност.

Вместо да прояви разбиране, търпение и скромна деликатност, Мария навсякъде шумно демонстрираше, че всичко знае по-добре, прекъсваше мъжа си, затваряше му устата и в крайна сметка му попречи да вземе управлението на семейството в свои ръце.

Дали обаче това означава, че жената винаги трябва да бъде мълчалива и пасивна? Никога да не казва мнението си? Разбира се, че не! Тя трябва да употребява дарбите си, за да бъде помощник на своя мъж, включително и дарбата на интуицията. В Притчи 31:26 се дава насоката: _Отваря устата си с мъдрост.“ Обсъждането и споренето не означават опърничавост. Всичко се свежда до това, как тя прави това. (А мъж, който определя всяка разлика в мненията като неподчинение на жена си, показва, че няма и представа от взаимност, взаимопомощ и общуване в брака.)

И така, жената говори, за да бъде добър _помощник“ на своята _глава“, а не за да му вгорчава живота и да му _чете евангелие“. Мъжът _ ще я възнагради богато за това.

За мъжа тази свобода (да не бъде разглеждан от жена си като нейно лично притежание) е изключително важна. Но тя е от също толкова голямо значение и за жената. За мъжа често е трудно да намери правилното равновесие между любовта в семейството, Божията любов, любовта към децата, а понякога и любовта към професията и църквата. Той се вижда поставен в един свят от най-разнообразни изисквания, всяко едно от които се нуждае от неговото специално внимание. Но ако той подреди приоритетите си според мащабите на Библията, жената няма защо да се страхува, че ще остане настрана. Тя ще може да се довери напълно на Божието водителство за своя съпруг.

Но как реагира човек, когато се почувства обхванат от пипалата на октопод? — Той с всичка сила се опитва да се освободи!

За съжаление има много такива _жени-октоподи“, които се чудят защо отношенията с мъжете им стават все по-напрегнати и по-незадоволителни. Те издигат барикади около мъжете си, опитват се всячески да подтиснат тяхната деятелност, стремят се да ограничат професионалните им контакти, постоянно поставят бариери на пътя им към външния свят. Колко глупаво и недалновидно! Един ден мъжът ще разкъса тези връзки, ще въстане отчаяно срещу барикадите и с това ще разруши повече, отколкото е било необходимо.

Ето защо оставете на мъжа си необходимата свобода, дайте му зелена улица за неговите мъжки задачи. С толкова по-голяма радост той ще се връща _у дома“ след проблемите и напрежението във външния свят, особено когато този дом е дружелюбен, светъл и приятелски, а не прилича на концентрационен лагер с ограда от бодлива тел.

Този уютен, сигурен дом винаги ще бъде по-привлекателен и от най-значителните му дейности и успехи. Много внимавайте да не ограничавате мъжа си с неразумни и тесногръди огради.

Децата, докато са малки, се отглеждат в детски градини или, в най-добрия случай, от някоя баба. Когато станат по-големи, вече се развиват напълно самостоятелно, и то основно на две места — на улицата и пред телевизора. Резултатите от това също са видни. Ужасяващо е, но вече на всяка крачка се срещат деца, които на 12 —13 години все още не могат да четат свободно.

При всичко това не е учудващ и огромният брой на разводите. Финансовата независимост на жената и нейната активна роля в обществото все повече отнема на брака характера на нерушима единица, в която всеки изпълнява собствените си функции за общото добро и го превръща в съжителство на две независими личности, между които често има дори съперничество на тема образование, кариера, размер на заплатата и пр.

Макар тези явления да са особено драстични в източноевропейските страни, те съществуват в по-слаба форма и в западния свят.

Всичко това е в драстично противоречие с Божия план, с Неговия замисъл, който Той е вложил в брака и в самия човек при сътворението. Ето защо и печалните резултати на това развитие на съвременното общество не бива да ни учудват. Тъй като човекът е Божие творение, той не може да бъде щастлив извън Божия план, извън своето първоначално предназначение. Затова сега ще разгледаме задачите на жената, така, както Бог ни ги представя в Библията.

_А как функционира Вашият брак?“ — попитах я аз спокойно.

_Ами, аз не допускам никакво съмнение за това, че добре знам какво искам — и го правя, независимо дали това харесва на мъжа ми, или не!“

_А бракът Ви?“

_Той отдавна е рухнал!“

Бог ни мисли само доброто. Неговите напътствия и правила са най-добрите съвети за един хармоничен съвместен живот — разбира се, за онези, които се интересуват от тях. Един такъв принцип е и подчинението на жената в семейството. Той обаче не бива да се разглежда отделно от другите принципи, които Бог е постановил за брака. Според тях хармоничен брак може да съществува тогава, когато мъжът живее под Христовия авторитет, когато жената го допълва (при което те стават способни да живеят и работят в екип — тогава не може да има две _глави“). Това подтиква мъжа още повече да се грижи и обича жена си така, както _Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“.

Дадено е и още едно предназначение на жената — тя трябва да бъде _помощник“ или по-скоро _допълнение“ на мъжа (Бит. 2:18). Тук вече някои наши съвременнички започват да се мръщят. Те вече не познават честта, достойнството, благословението на помагането. Материализмът, който иска всичко да се плаща, който иска да експлоатира и да владее, е изкривил нашите представи и е превърнал помагането в нещо обидно.

Да бъде помощник, допълнение, не означава унижение за жената — тук не се прокламира нейната малоценност, а нуждата на мъжа от помощ и допълване! Той се нуждае от допълване — какво прекрасно предназначение е това, да бъдеш поставен редом с някого! Каква чест е да си предназначен за някого, когото обичаш (когото си решил да обичаш).

Подчинението е вътрешно отношение, една нагласа на личността, която естествено се изразява и в дела.

Много жени се опитват да се подчинят на тази библей-ска заповед. Те вършват това, което казва мъжът, подчиняват се сляпо — но в повечето случаи в душата им бушува прикрито негодувание. Да търпиш всичко, няма нищо общо с доброволното подчинение. Това не може да бъде истинска хармония. Подчинението означава да възложиш упованието си на Господа и въз основа на тази вяра да поискаш да бъдеш помощничка на мъжа си!

Често се чува следното възражение: _Но Вие не познавате мъжа ми! И да искам не мога да му се подчинявам, защото той не може да управлява семейството.“ Не се съмнявам, че много мъже нямат никаква представа от своето положение в брака. Но Вие, като жена, не трябва да разчитате основно на мъжа си и да очаквате от него да е _съвършената глава“, а да разчитате на Христос, и именно на базата на това упование можете с вяра да направите експеримента да се подчините на мъжа си.

И така, уповавайте не на мъжа, а на Бога!

Само с тази вътрешна нагласа жената може истински да обича мъжа си, а това означава — да търси най-доброто за него, да открива неговите потребности и да ги задоволява. С това тя всъщност изпълнява същата задача, която има и мъжът по отношение на нея, и двамата могат да видят как човек се обогатява, когато дава от себе си. Но как изглежда това на практика?

Подчинението означава за жената и приспособяване. Когато две различни личности живеят заедно, интересите им неминуемо влизат в противоречие. В събота вечер мъжът иска да отидат на плуване, а жената предпочита да си стои вкъщи. Тя желае да отидат на почивка, а той — да пестят за кола. На нея _ се ще вечерта да се поразходят из града и накрая да седнат някъде да хапнат сладолед, а той е уморен. Тя иска да отидат при майка _ на Великден, а той — да отидат за няколко дни на хижа. Тя предпочита да поговорят за някои проблеми, а той — да си чете вестника. Тя иска да отиде на разходка, той — да си довърши започната книга.

И ако тези конфликти започнат да _се разрешават“, като всеки тръгне самостоятелно по своя път, двамата неминуемо ще се отчуждят един от друг.

Библейското разрешение на такива проблеми е подчинението на жената под водителството на нейния мъж. Тя трябва да предостави на мъжа си взимането на решение, като преди това си е казала мнението или желанието. За нея любов означава доброволно да се приспособи, като има доверие на Бога, че Той ще води мъжа _. Мъжът от своя страна ще отговори на такова мило отношение с благодарност и няма да пренебрегне желанието на жена си.

Много жени не забелязват, че със своята непреклонност довеждат мъжете си до пълна резигнация по отношение на тяхната ръководна роля. Мъжът просто оставя _каруцата да си върви“ и бяга от отговорност (или от водителството, което жената изисква от него, докато желанията _ не се разминават с неговите).

Жената също може да засегне и обезсърчи мъжа си с безразличието си. Не сте ли изложени на опасността да приемате много прояви на Вашия партньор като нещо обикновено? Кога за последен път сте благодарили на мъжа си за някоя добре свършена работа, за заплатата, която носи вкъщи, за грижата му, за неговите — дори несръчни — опити да Ви направи комплимент или да Ви достави радост с някой подарък?

Жена, която казва на мъжа си, когато той _ донесе нещо сладичко: _О, нали знаеш, че не ям сладки неща заради линията си!“, сама ще си е виновна, ако в бъдеще той престане да проявява такова внимание към нея.

Освен това подобна реакция е черна неблагодарност. Неблагодарна е и жената, която смята, че е в правото си да получи подарък, букет цветя или комплимент. Бъдете благодарна, а не изисквайте!

Една жена още в началото на брака на няколко пъти даде на мъжа си ясно да разбере, че не е лошо от време на време да се връща вкъщи с букет цветя. Обаче докато мъжът чувстваше това нейно спотаено изискване, той беше напълно неспособен да го направи — просто го беше страх от формална (дори лицемерна) благодарност. Възможно ли е човек да изисква нещо, което му се полага по право, и същевременно да е искрено благодарен?

Ако искате да обичате мъжа си, бъдете красива за него! Любовта иска да зарадва другия!

Обикновено Вие, като съпруга, определяте атмосферата на цялата вечер — според това как ще посрещнете съпруга си. Дори един преуморен и мърморещ мъж няма да може да запази за дълго мрачното си настроение до една приятно облечена, ухаеща и мила жена. Опитайте, и имайте търпение, ако не постигнете зашеметяващ резултат още от първия път. Във всеки случай си заслужава!

Ние не сме отговорни за лицето, което сме получили по рождение. Но лицето, което имаме сега и ще имаме в бъдеще, до голяма степен зависи от нас. При това решаваща е не толкова козметиката, а преди всичко изражението. Именно то прави жената красива. Нито малко дългичкия нос, нито кривите зъби, нито големичките уши не могат да нарушат красотата, която идва от изражението. А откъде идва изражението? То е огледало на душата. Едно весело, миролюбиво, уравновесено, благодарно вътрешно същество винаги си личи по изражението на лицето. И така, бъдете _красива“!

Духът на исляма например, който задължава жените да носят фереджета и тъмни дрехи, е напълно противоположен на евангелието, което носи радост. Една жена, която се поддържа, която се облича с хубави, с вкус подбрани дрехи, прославя своя Създател.

В будизма, при десетте заповеди на Буда, срещаме същия дух: (8) Забраняват се украшения от цветя, парфюм, грим и накити; (9) Забранява се спане на удобно легло и т.н.

Лицето и дрехите трябва да изразяват вътрешното състояние на човека. Затова няма нищо лошо в използването на грим — разбира се, с вкус и приличие. Това може да допринесе вътрешната красота на душата да се изрази и външно.

Но ако някой се опитва с _белило и червило“ да прикрие подлост, похотливост или бездуховност, това е лъжа и измама. От тази лъжа може да се заблуди само човек, който поради нечистите си мотиви сам иска да бъде заблуден. Красивото изражение, подходящо подсилено с вкус и мярка, няма нищо общо с намацаното лице на жена, която се стреми да прикрие вътрешната си празнота. Това са толкова различни неща, че Соломон (който е разбирал доста от тези работи) е казал: _Както е златна обица на носа на свиня, така е красива жена, която страни от разсъдък.“ (Притчи 11:22)

Мила съпруго, Вие можете и трябва да бъдете красива!

Дрехите също трябва да изразяват вътрешното същество. Какво е Вашето вътрешно същество — безцветно, сиво и подтиснато или радостно, щастливо и доволно? Вашето облекло трябва да има индивидуалност. Жена, която винаги следва модата, винаги ще е облечена грозно, тъй като човек не може да променя според сезона своето същество, което се отразява в начина на обличане. Също така не можете да променяте и прическата си или цвета на косата си на всеки няколко месеца, без с това да издадете своята нестабилност, вътрешна празнота, несигурност и недоволство. Може ли човек да променя на сезони походката или почерка си, които до известна степен също отразяват неговата личност?

Към най-последната дума на модата винаги се придържат жени, които не искат да покажат своята индивидуалност, защото такава въобще няма. Те обикновено нямат понятие от истинска красота.

Жена, която притежава вътрешна красота, никога не би се поддала на мода, която налага подчертано еротично облекло. Следващата крачка би било разголване. Носенето на прозрачни блузи без сутиен, свръхкъси полички и т.н. показва, че тази личност иска да привлича вниманието чрез дръзко разкриване на тялото — тъй като няма нищо по-съществено за разкриване.

Това, че една християнка трябва да се пази от съзнателно възбуждане на похотливост, е пределно ясно. Но толкова повече тя трябва да се старае да бъде привлекателна и красива за мъжа си и вкъщи да го посреща като принцеса. Тогава и мъжът _ ще _ се радва като принц (в противен случай — като скитник).

Бъдете приятелка на мъжа си. Възможно ли е това въобще? Както казахме в началото, приятелството би трябвало да съществува още преди брака. И когато то се поддържа и развива и в брака, тогава разцъфтява един съществен аспект от Вашите взаимоотношения, който дава своите скъпоценни плодове.

Но какво означава приятелство? Темата е много обширна, но само с няколко думи би могла да се синтезира така: Влюбените стоят един срещу друг и се гледат дълбоко в очите. Приятелите стоят рамо до рамо и гледат към общата цел! Тя ги свързва и изгражда доверие помежду им.

Вие можете и трябва да бъдете любима на мъжа си, която го гледа дълбоко в очите, но не забравяйте да му бъдете и приятелка, която застава до него и гледа напред.

Колко жалко за мъжа, който може единствено със своите другари да нахвърля и отхвърля идеи, да разработва и коригира планове и да очаква с нетърпение осъществяването им. Може би в началото на брака той е говорил за тези неща и със съпругата си, палил се е, пресмятал е, споделял е с нея мислите и страховете си, надълго и нашироко _ е разказвал за своите успехи. А сега седи пред яденето на масата с отсъстващ поглед или има среща с други хора. Когато жена му го попита какво го вълнува, той отговаря: _О, нищо съществено.“ Всъщност обаче той има предвид: _Нищо съществено за тебе!“ При това положение жената не е вече приятелка.

Като доказателство за това жената го прекъсва и заговаря на друга тема — нещо за домакинството, съседите, модата или роднините, които е поканила на обяд следващата неделя.

И така, след известно време той престава да говори с нея за своите идеи и мечти, за своята работа и вълнения. Той също започва да се осведомява за някой роднинина и пита дали да не поканят и него, разказва за котенцето на съседа и за децата, които отскоро живеят на същата улица и са ужасно невъзпитани.

Мила съпруго, стремете се да станете приятелка на мъжа си, да делите с него не само дома и леглото, но и неговия свят. За тази цел не е необходимо да разучите упътването на някоя нова машина, над която той работи, или да изкарате компютърен курс за напреднали. Никой и не очаква това от Вас. Една приятелка участва в живота на мъжа си по един интелигентен, благ, другарски начин. Той се нуждае от Вас повече, отколкото може би и сам съзнава. Вашата подкрепа, похвала, Вашата преценка са са по-важни за него от компетентната преценка на специалистите. Но може и да се наложи да прочетете някоя книга за селското стопанство в третия свят, защото Бог е вложил този проблем в сърцето на мъжа Ви. Жени, които не искат да чуят нищо за търговия или изкуство, или професия, или политика, изгубват приятелството на своя съпруг, проиграват лекомислено привилегията да бъдат истински партньори на мъжете си.

Останете негова приятелка (доверен човек, който стои рамо до рамо) и когато мъжът Ви преживява някой провал, професионален неуспех, когато остане безработен или го сполети някое друго изпитание. Когато всички други го изоставят, ще си проличи доколко Вие сте му истински приятел: _Приятел обича всякога, и е роден брат по време на нужда.“ (Притчи 17:17)

Оттук ясно се вижда, че Вашето държание е решаващият метод за евангелизация. Апостол Петър уточнява — _поведение без словото“!

Следователно Вие, като съпруга, нямате задължението да държите евангелизационни проповеди на съпруга си. Също така и ако по време на проповедта на определени места лекичко го сръгвате в ребрата, или пък му подарявате вече само евангелизационни книги за Коледа или за рождения му ден, Вие не непременно ще му бъдете добър пътепоказател към Исус Христос.

Молете се на Бога за правилно _поведение без словото“. Вашият съпруг трябва да забележи промяната във Вас! Богобоязливото Ви поведение не може да остане незабелязано.

Разбира се, това положително държание предполага съответното вътрешно състояние. Когато Петър говори за _кротък и тих дух“ (1. Петр. 3:4), това не означава слабост. Напротив, ето какво му показва това: _Сила и достолепие са облеклото _, и тя весело гледа към бъдещето.“ (Притчи 31:25) Да си кротък означава, да почиваш в Божия мир; да си тих значи, да се уповаваш на Божието действие.

Жената, която преди това е била владяна от вътрешен смут, неспокойствие и недоволство, сега излъчва Христовия мир. С нежност и внимание тя се грижи за своя мъж и _весело гледа към бъдещето“, защото се чувства защитена от своя Господ и Спасител, радва се, че е Божие дете и с готовност очаква плана, който Бог има за нейния живот.

И чак когато мъжът _ се заинтересува (без словото) и започне да пита, тогава тя може в мир и любов да му каже благата вест — евангелието.

Ако обстоятелствата са такива, че съжителството не може да се избегне, винаги е по-добре да поканите майка си да дойде да живее във Вашето жилище — като гостенка, на която Вие с радост ще помагате, но не като стопанка на дома. Във всеки случай жизненото пространство трябва да е разделено. Обстоятелството, че живеете в _чужда къща“, е непреодолима пречка за един пълноценен брачен живот.

Човек може да се ожени и без непременно да има луксозно жилище. Вместо мека мебел можете като начало да си ушиете възглавници за пода. Щастието също така не зависи от притежаването на кола. Обаче много силно зависи от _напускането“ на родителите! Вашият годеник трябва да стигне до това състояние. Той трябва да даде на своя баща да разбере, че възнамерява сам да си създаде семейство, което и сам ще ръководи.

Често в такива ситуации истината трябва да се каже ясно на глас, макар и, разбира се, с любов, а не с желание за скандали. И ако все пак се случи _най-лошото“ и Вие трябва да изчакате със сватбата още една година до завършването на Вашия годеник, по-добре чакайте (с всички последствия от това!) и издръжте напрежението — зрелостта, която ще придобиете по този начин, ще Ви бъде от голяма полза в брачния живот!

Ето един пример: Свекървата, която била на гости в дома на сина си, постоянно критикувала яденето, което готвела снахата. Тогава съпругът _ казал: _Майко, още една думичка срещу жена ми и ще те кача обратно на влака.“ Той казал това спокойно, но било съвсем ясно, че наистина ще изпълни заканата си. Майка му повече не създавала проблеми.

В днешно време е широко разпространено мнението, че чувствата винаги са отражение на действителността. Това е една от най-големите лъжи. Когато някой служител краде от фирмата, където работи, той може да изпитва прекрасни чувства от деянието си, но въпреки това е виновен. Някой друг може да се чувства чудесно, когато се перчи и се надува, но в действителност това е лъжа и лицемерие.

_Твоето Слово е истина“ — се казва в Йоан 17:18. Божието Слово ни дава информация за действителността, а не чувствата (те могат най-много да потвърдят истината).

Нека си припомним как човек получава прошка от Бога. Всеки християнин добре познава следната ситуация: съгрешил е и се чувства виновен (и правилно — в случая чувството за вина потвърждава действителността). Но един християнин знае, че трябва да се държи за Божието Слово и че може да постъпи, както пише в 1. Йоан 1:9: _Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ И така, като християнин аз най-напред ще изповядам греха си на Бога, като се съглася с Неговата присъда над греха. При това не бива обаче да забравям, че Исус Христос е платил и понесъл наказанието и за този мой грях. Аз мога да се позова на Божието обещание и да Му благодаря, че мога да знам, че Исус Христос е умрял на кръста заради моята вина, и понеже съм я изповядал пред Него, мога да я считам за простена. Бог е обещал тази прошка, а Той не лъже.

Християнин, който се оставя да бъде завладян и лъган от чувството за вина, сигурно още веднъж ще изповяда пред Бога същия грях; сигурно ще се опита да изцеди и няколко _сълзи на покаяние“, за да може _наистина да получи“ Божията прошка. Резултатът от това е, че чувството за вина (което в този случай не отразява действителната прошка) се подхранва и продължава да се развива.

Ако аз обаче здраво се хвана за Божието обещание (1. Йоан 1:9), с времето и чувствата ми ще трябва да се приспособят към действителността — бавно, но сигурно лъжливото чувство на вина ще изчезне, тъй като не бива подхранвано.

По същия начин трябва да постъпим и когато простим на някого, но чувството на омраза и огорчение се появи отново.

Когато аз съзнателно, с волята си се откажа от отмъщение и наистина действам така, мога да знам, че наистина съм простил! Ако отново почувствам огорчение и яд, още по-здраво трябва да се хвана за действителността (_Аз вече простих!“) и да зная, че в този случай чувствата ми не са показателни. Така, с времето моите чувства ще трябва да се нагодят към действителността.

Но ако позволя на чувствата на яд и огорчение (след като вече съм простил) да ме убеждават, че не съм простил, те ще останат. И аз ще трябва отново и отново — разбира се безуспешно — да се опитвам да прощавам винаги с надеждата, че един ден и чувствата ми ще потвърдят прошката. Те не могат да направят това. Бог е създал чувствата, за да бъдат в услуга на човека, а не да владеят над него.

Но като се отказваме от отмъщение, в никакъв случай не бива да допускаме нашето държание да се приеме от другия като насърчение да продължава да постъпва неправилно.

Когато Бог всекидневно ни прощава нашите грехове и неправди, Той същевременно иска да ни помогне да оставим греха. Прошката не е _зелена улица“ за греха. Исус каза на прелюбодейката, след като _ беше простил: _Иди си, и отсега не съгрешавай вече.“ (Йоан 8:11)

Библията ни казва, че трябва да прощаваме, но и освен това сме длъжни да изобличаваме, да наставляваме и да помагаме на другите да се върнат от грешните си пътища. Ако например един християнин разбере, че неговият тъст говори лоши и неверни неща зад гърба му, той трябва най-напред да му прости, но след това е длъжен да се опита да помогне на човека да се откаже от тези клевети. Вместо да си замълчи, той ще трябва да отиде при тъста си и да си поговори открито с него. Ако той го послуша, то _спечелил си брат си“. Ако не послуша, _вземи със себе си още един или двама...“ и т.н., както пише в Матей 18.

Но за да мога да се заема с проблема на другия, трябва първо да реша своя проблем — а именно да простя.

Исус обяснява това със следния пример: _И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око? Или как ще речеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти, а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.“ (Матей 7:3-5)

Докато не съм простил, в моето око стои гредата на непростителността, на отмъщението. Най-напред трябва тази греда да се махне и чак тогава — ако изобщо — мога да се заема със съчицата в окото на брат си. Защо е забележката _ако изобщо“? Защото невинаги моето мълчание насърчава някакъв грях. Много обиди се дължат на недоразумение или неопитност. Някой може просто да е недостатъчно деликатен и да засегне някого без зла умисъл. Да се смята, че абсолютно всички дреболии трябва винаги да се изясняват, упрекват и коригират, също не е правилно. Много често е напълно достатъчно просто да простим мълчаливо, за да създадем отново спокойна атмосфера. Друг път човек разбира, че трябва да каже на другия, за да му помогне. Във всеки случай обаче _съчицата в окото на другия“ трябва винаги да се изважда с цел да му се помогне — т.е. от любов към него. Трябва да му покажа, че е на грешен път, защото му желая доброто.

Но ако предварително не съм му простил, каквото и да му кажа, то няма да бъде библейско изобличение, а изкарване на яда ми или някаква форма на отмъщение. Това няма да е за негово добро, няма да е мотивирано от любов. Така никога няма да мога да му помогна.

По-нататък ще говорим още по въпросите на прошката.

Бог, разбира се, ни показва и границите на подчинението — човек трябва да се подчинява на Бога повече, отколкото на хората! (Деяния 4:19) Ако мъжът принуждава жената да съгрешава (напр. лъжа, измама, размяна на партньори), то тя трябва да откаже да се подчини. Но и тук е много важен начинът, по който ще стане това: _Лъжец такъв! Няма да го направя!“ — звучи по един начин, а: _Разбери, моля те, просто не ми го позволява съвестта!“ — звучи по съвсем друг начин.

Една християнка също така не бива против волята на мъжа си да посещава всички мероприятия на църквата с погрешното мнение, че това означава да се подчинява на Бога повече, отколкото на хората. Само ако мъжът по принцип _ забранява да живее съгласно вярата си, тя трябва да се възпротиви. Според Библията молитвата, четенето на Словото и общуването с други християни са също така важни стълбове на християнския живот, както и послушанието на Бога и свидетелството за вярата.

А ако невярващият мъж пожелае дори да напусне жена си, защото не може да понася вярата _, то _нека напусне! В такива случаи сестрата не е заробена. Бог обаче ни е призовал към мир!“ (1. Кор. 7:15)

Това не означава, че християнката не бива въобще да се грижи да има приятна външност. Напротив, красотата на дрехите трябва да отразява вътрешната красота.

Такъв човек трябва да потърси съвета на някой зрял християнин, на когото той може да се довери и който ще му помогне да очисти мислите и фантазията си. Това е библейското решение на проблема.

Мохамеданите виждат друго решение — те просто скриват под фереджетата дарената от Бога женска красота от нечистите погледи на мъжете. Какво робство! Каква заблуда!

Нека не допускаме ислямския дух да навлезе и в нашите християнски общности!

_Да не служим за съблазън“, означава да не подвеждаме към грях. Такова подвеждане към грях би било например, ако Вие разголите гърдите си и така автоматично възбудите сексуалното желание у някой мъж. Но едно хубаво, свежо и весело облекло не възбужда автоматично сексуалното желание на мъжа. Трябва да е налице грях, който вече е обхванал мислите и фантазията на този мъж, та подчертаната красота на някоя жена да предизвика в него нечисти пожелания.

Мисля, че вече горе-долу имаме представа как функционира _брачната лодка“. На всеки трябва да е ясно, че тя може да попадне в най-различни ситуации. Може да се вдигне буря, може някое платно да се скъса, може вълните да я залеят или да се открият неочаквани пробойни.

Точно затова екипажът трябва да е способен и добре обучен, в противен случай шансовете за достигане на целта са минимални.

Сега ще се занимаем с някои такива трудности и по този повод ще разгледаме отделните фази, през които преминава един брак.

_Представях си нещата по-другояче“ — помисли си отчаяно Роси и първите сълзи вече рукнаха — а не бяха минали и два дни от сватбата!

_Аз какво съм виновен? — викна Владо раздразнено. — Нали ти искаше на всяка цена да дойдем на морето, така ли беше?“ От този аргумент тя само заплака още по-силно. Чудесно сватбено пътешествие...

За съжаление доста много новобрачни двойки имат подобни преживявания.

Пътешествието започва с големи очаквания. Иска им се да видят и преживеят много неща, често се прибързва, няма време за обработване на впечатленията, създава се напрежение, стига се до умора и раздразнение. Резултатът е разочарование и цялата радост е помрачена.

Няма нищо лошо в едно дълго сватбено пътешествие, но човек трябва предварително да е наясно с опасностите, които то крие. При прекалено наситена програма е много вероятно новобрачната двойка да изпадне в стрес и да не може да му се наслаждава истински. Отиването на съвсем чуждо и непознато място може да има същия ефект.

Подобно напрежение би се получило и когато меденият месец се използва за ремонт и подреждане на бъдещето жилище. Това трябва да се направи преди сватбата.

Меденият месец има голямо значение като време за нагаждане един към друг, време, в което човек особено много се радва на партньора си, открива нови черти в характера му и сам се открива пред другия. Затова той трябва да се преживее в спокойна, дружелюбна атмосфера. Нищо не пречи меденият месец да се изкара и у дома — в новия, вече подреден дом. Всеки ден могат да се вършат приятни и забавни неща, да се излиза някъде и пр. Много двойки са споделяли с мен прекрасни впечатления от спокойно прекарания вкъщи _меден месец“, траял половин година след сватбата!

През медения месец човек има пълната възможност да практикува нещата, които разгледахме в главата _Да се научим да обичаме“, а именно — да търсим щастието на другия, да се откажем от някои свои странности и лоши навици и да се приспособим към партньора си. Който не е готов да се приспособи, като положи за това съзнателно и волево усилие, който не приеме адаптацията за нещо положително и необходимо, може да очаква първите разочарования още през медения месец.

Значението на готовността за приспособяване може да се види и в съвсем дребнички всекидневни неща, като например:

Случва ми се понякога да се събудя в 2. или 3. часа през нощта и въобще да не ми се спи. Мога да реагирам по два начина: да се ядосам безумно при мисълта колко много работа имам на следващия ден и колко важно беше да се наспя точно тази нощ, да започна да се въртя на всички страни и отчаяно да се опитвам да заспя отново. Какъв ще бъде резултатът? Вероятно — но само вероятно — след едночасова изтощителна борба ще успея да заспя наистина, а на сутринта ще стана уморен и в отвратително настроение.

Аз обаче съм се научил да се приспособявам положително към тази ситуация. Мога например да използвам това време , за да се помоля за някого или да поразсъждавам по-внимателно върху някой стих от Библията; понякога ставам и с огромно удоволствие си свършвам някоя работа, необезпокояван от никого. После си лягам радостен и доволен, за да поспя още известно време. И никога не ми се е случвало на сутринта да се чувствам изтощен и ядосан.

Много често нещата в живота не стават така, както сме очаквали — особено в брака. Ето защо е много важно да се упражнявате в _положително приспособяване“ към нови ситуации, да се научите да извличате най-доброто от тях, да откривате положителните възможности, които те ви предлагат.

Много новобрачни двойки се чувстват разочаровани и несигурни след медения месец, защото не са гледали на това ценно време като на време за приспособяване и не са го използвали така.

Бракът е като жив организъм, който се развива. И както при едно новородено дете след раждането идва:

Който пренебрегне тази фаза, който не се идентифицира със своя партньор, който не преживее всестранното единение с любимия човек, трудно би могъл да постигне пълноценен брак. Както детето в своето нормално, здраво развитие трябва първо да открие себе си, така и брачните партньори трябва да открият своето _брачно единство“.

По принцип деленето на парите на _мои“ и _твои“, брачните договори с _мое“ и _твое“ имущество не могат да доведат до такова единство. И това е съвсем естествено и логично. Основата за това се създава още преди брака. Аз и до днес си спомням огромната радост, която изпитахме аз и годеницата ми, когато решихме да обединим всичките си материални притежания. Беше вълнуващо преживяване — да изсипем макар и тъничките си кесийки в една обща каса.

Но както и в други области на живота крайностите могат да съсипят всяко добро нещо.

Единството на брачната двойка е много важно. Но съществува възможността един от двамата партньори да възприеме другия като част от самия себе си. Зад това се крие чист егоизъм. Другият бива изцяло обсебен, абсорбиран, изконсумиран. Това може дори да е форма на нарцистична самовлюбеност, за която обаче се твърди, че е най-искрена любов и пълно отдаване на партньора.

За брака е много важно да се развива, да премине в следващата фаза, да се стабилизира и да съзрява. И така, стигаме до фазата на _детската възраст“ в брака, която се характеризира с една положителна _свобода“.

Детето бързо се сблъсква с окръжаващия го свят, открива някои аспекти на действителността и тръгва да завладява. То ходи на детска градина или на училище и прекарва вече по-малко време у дома.

Също така и младата двойка разбира от опит, че жената и мъжът са натоварени по различен начин. Ако имат и повече деца, домакинската работа се увеличава неимоверно, задълженията нарастват. Най-често и мъжът в този период расте в професията си, което изисква много труд, енергия и време.

_По-рано — оплака ми се една разочарована съпруга — прекарвахме по цели вечери заедно и правехме всичко заедно. А сега мъжът ми дори чете Библията и се моли сам, вечер понякога е на път, често дори не си лягаме по едно и също време.“

В брака неминуемо ще настъпят фази, в които ще имате по-малко време един за друг, когато многото задължеиня просто трябва да се разделят, за да се постигне общата цел. Съпрузите трябва да осъзнаят това и още повече да се стремят да използват всички дребнички възможности за _любов във всекидневието“, за проявяване на внимание един към друг (виж главите _Внимание“ и _Признание“).

В брака не се долита на _розови облачета“ до целта. Минават се трудни фази, трябва да се учим, да растем, да съзряваме.

Разбира се, в тази фаза съществува и опасността напълно да се _отделим“ и залисани в многобройните задължения, да заживеем като обикновени съквартиранти. От прекалено активната деятелност може да се забрави целта.

Вдигането и свалянето на платната, управлението на лодката не са самоцелни — ние правим всичко това, за да стигнем до някаква цел.

Във фазата на детската възраст на брака съпрузите разбират, че има участъци от съвместния им път, които всеки трябва да измине сам. Има индивидуални процеси на съзряване, които всеки трябва да преживее самостоятелно. Двамата партньори трябва да си оставят взаимно известна лична сфера на живот. Всеки трябва да признае на другия и правото на мълчание — мълчание, което води към зрялост (а не подхранвано от егоизъм и мързел).

И двамата си остават — макар и части от едно цяло — неповторими индивидуалности. Ето защо никой не може да узнае напълно как другият възприема и чувства нещата. От това често можем да изпаднем в състояние да се чувстваме неразбрани. Съпрузите трябва да знаят, че винаги ще съществува един остатък от неразбиране, който е обусловен от голямото различие между половете, като към него се прибавят и личните особености, дължащи се на възпитанието, средата, темперамента. При сключването на брака съпрузите са взели решение да станат _едно“. Но при брачното единство не може да се постигне единство на чувствата, а и то не е необходимо, понеже това различие запазва едно здравословно напрежение между двамата, едно постоянно предизвикателство за още по-пълно разкриване, открива един безкраен свят на душевния мир на партньора и нови възможности за опознаване и споделяне.

Най-често именно в тази фаза съпрузите трябва да се научат съзнателно да приемат свободата на партньора си. Двамата са _едно“, но пак си остават индивидуалности. Въпреки че греблото на нашата лодка е закрепено за корпуса, то трябва да има известна свобода на движение, за да може да действа. Ако греблото се закрепи неподвижно за кила, то става безполезно.

Забелязал съм, особено при мъжете, че известно време след сватбата сякаш изведнъж разбират, че част от свободата им се е изгубила. В това отношение трябва да бъдем реалисти: бракът неминуемо ще засегне някои любими навици и свободи, личният ни стил на живот ще излезе от равновесие.

След като аз и жена ми се оженихме, забелязах, че тя е свикнала да спи винаги на отворен прозорец — независимо дали навън гърми и трещи. Аз пък винаги спях на затворен прозорец. Трябваше съвсем трезво да се справим с това положение, да си помогнем и да въведем хармония в навиците си. (Днес аз вече не мога да спя на затворен прозорец...)

Много мъже рязко се разбунтуват срещу ограничаването на свободата им и се започва една изтощителна борба за извоюване на колкото може повече свободи.

Тази борба се засилва и от взаимното опекунство. Понякога единият партньор със стиснати зъби отстъпва пред волята на другия, но това само поражда огорчение. Подтисничеството и насилието на мъжа наранява самочувствието на жената и тя заема отбранителна позиция. Чувствата _ автоматично стават отрицателни. Там, където жената е принудена само да се подчинява, където важи само волята на мъжа, там цари подтисничество и егоизъм.

От друга страна склонността на жената да мърмори и да търси недостатъци накърнява самочувствието на мъжа и той преминава в отбрана.

Така че, замислете се дали не е по-добре по-често и на драго сърце да давате свобода на партньора си, вместо да го ограничавате; да премълчавате, вместо да се оплаквате и критикувате; да похвалите, вместо да пренебрегвате. Защо трябва партньорът Ви непременно да е възхитен от някоя книга, която толкова много Ви е харесала? Защо непременно трябва да прекарва личното си време на общение с Бога във Ваше присъствие? Защо трябва да пее, когато му се иска да чете? Защо искате на всяка цена да го накарате да се разходи, когато предпочита да си почине?

Индивидуалната свобода не води до отчуждаване, а само стимулира доброволната надпревара в любовта — желанието да откриваме и задоволяваме желанията и потребностите на другия. Индивидуалната свобода, която, разбира се, е съвместима със задълженията на брака, дава самочувствие и ни учи на полезна самостоятелност. Не е задължително всичко да се върши заедно.

Тук трябва да разгледаме и въпроса за _брачната отпуска“. Полезно е от време на време партньорите да отделят по някой ден лично за себе си — ден, в който могат спокойно да се откъснат от всекидневието и да обмислят свои лични неща. Всеки може да използва това време да обмисли собствената си ситуация и да осъзнае важни неща и във връзка с брака си, да добие нови сили и да потвърди решението си _да се учи да обича“. Ето защо е добре да давате на партньора си възможност за такова самотно прекарване.

Съвсем друго нещо са ваканциите в брака — нещо като бягство от брака! Дни, в които единият от партньорите има чувството, че трябва да се махне, трябва да се впусне в някакво диво приключение, да търси някаква промяна. Това не подпомага нито партньорите поотделно, нито техните взаимоотношения.

В детската възраст на брака понякога се получават дефекти при развитието на семейните отношения. Това може да се дължи на неизяснена и непростена вина, на отнета свобода и др. Стига се до едно положение, при което постоянно се подхвърлят дребни язвителни намеци и лошите привички се оставят да избуяват като тръни на изоставена нива.

_Аз имам право да се държа, както си искам!“ Внимание! От момента, в който някой започне да се позовава на своите права, бракът тръгва надолу. От такава нагласа се създава атмосфера на борба за надмощие. Всеки иска да има право, всеки иска да наложи мнението си. Всеки грабва оръжието си, за да може да надделее. Жената се муси, плаче, отказва да спи с мъжа си; мъжът демонстрира лошото си настроение, кара се или мълчи, усамотява се или се опитва да уязви жена си с дребни подигравки по отношение на външността или държанието _, което винаги успява!

От библейското наставление — _подчинявайте се един на друг в страх от Христос“ (Ефес. 5:21) — не е останало вече нищо. Мнението и желанията на другия вече не се уважават, никой не отстъпва. Така се пораждат и натрупват отрицателни чувства — докато се стигне до избухвания, яд и огорчение.

Тук Вие на всяка цена трябва да дръпнете внезапната спирачка — може би да поговорите с някой съветник по брачни въпроси или сами да осъзнаете къде са отровните бурени. Дайте си сметка например какво предизвиква у Вас отрицателни чувства: дали когато Вашият партньор Ви задава глупави въпроси, или когато Ви напомня, че трябва да живеете по-пестеливо; когато Ви препоръчва да се обличате с повече вкус, или да се откажете от някой навик; когато Ви съветва да направите нещо, което Вие така и така сте смятали да направите, или когато Ви кара да свършите веднага някоя работа, която сте смятали да свършите по-късно; дали когато Ви дава да разберете, че иска да спи с Вас, или че би желал да проявявате по-голяма фантазия в интимния живот? Открийте тези ситуации и ги обсъдете открито и честно с партньора си.

Тактът е израз на любов. Когато любовта е налице, и чувството за такт не липсва. По принцип тактът дей-ства срещу несъобразителното, егоистично неуважение към другия. Развиването на такт обаче изисква усилия, и то големи. Липсата на такт не може да се прикрие с усвояването на някои добри маниери. Това не помага. Бруталният егоизъм бързо ще разяде тази обвивка. Развиване на тактичност означава на практика да се води систематична борба срещу нехайството, раздразнителността, леността, капризите, грубостта и пр.

Тактичност означава: когато слушаш някого да отместиш очите си от вестника, при хранене да не придърпваш блюдата към себе си, а да предложиш и на другите, да слезеш до мазето вместо някой друг, да вземеш тежката чанта, да държиш на някого палтото, да отвориш вратата и да пуснеш другия напред. Тактичността ще ти попречи да се оригваш на масата, да забравяш вратата на клозета отворена или да си оставиш мръсните чорапи на масата. Тактичността ще те накара да представиш жена си, когато срещнете заедно някой познат, да се храниш прилично, да помогнеш на жена си поне при прибирането на масата, да носиш детето и на обществено място да се погрижиш първо жена ти седне, преди ти самият да се настаниш удобно. Именно в това отношение в много християнски събрания цари отчайваща нетактичност.

Едно друго погрешно развитие води до _трудовия брак“. _Изкупвайте времето“ — съветва апостол Павел в Ефес. 5:16. Това означава, че трябва правилно да използваме времето, с което разполагаме. А това винаги е въпрос на приоритети.

Въпреки индивидуалната свобода, въпреки разделянето на задълженията, бракът все пак си остава брачна общност. И като всяка общност той съществува благодарение на споделянето, доверяването и изслушването, за което е необходимо време. А колко често именно в християнските бракове се развива един ужасно порочен навик — децата са принудени да гледат как мама и татко търчат нервно насам-натам, винаги забързани да свършат колкото се може повече работа, всяка вечер е заета с някакво мероприятие, в _свободното време“ се поканват гости, защото съпрузите всъщност се страхуват от скуката (т.е., защото са се отучили да живеят общо и не знаят какво да правят заедно). Най-добре би било честно да си признаят, че това непрестанно имане на много работа и бързане насам-натам е враг на брака и семейството им. О. Л. Крейн пише:

Към личната свобода спадат и връзките с приятели и познати. Важно и ценно е съпрузите да имат и други приятелства: Жената — приятелка, мъжът — приятели.

Лоши приятелства са онези, които действат разрушително на брака. Има например женски приятелства, които приличат на военен съюз срещу мъжа. _Приятелките“ се събират основно, за да се оплакват една на друга, да се _съветват“ и да кроят планове срещу мъжете си. Ясно е, че такова нещо е грях. Приятелката не бива да пречи на брака! И естествено в никакъв случай не бива да има предимство пред съпруга. Например: той намира някоя свободна вечер и иска да излезе някъде с жена си, но това се оказва невъзможно, защото приятелката _ тъкмо е _наминала“ (за цялата вечер). Ако това е истинска приятелка, трябва да можете любезно да _ обясните (ако не се сети сама), че точно сега имате среща, на която много държите — среща със собствения си съпруг.

_Мъжките приятелства“ също могат да бъдат бягство — бягство от разочарование, скука или дори за отмъщение (сравнете с _Приятеля“ в главата за мъжките роли).

Истинските приятелства правят човека по-богат, по-зрял и по-способен да се справи със задачите и изискванията на живота и брака. Жените трябва _да поучават това, което е добро“ (Тит 2:3). Колко много ценни приятелства биха могли да възникнат по този начин!

Брачният партньор само би се радвал на едно такова приятелство, дори би го насърчил. Разрушителните приятелства трябва да се прекратяват незабавно!

Въпросът за приятелства между двата пола ще разгледаме в главата _Прелюбодейство“.

Какво е най-характерно за един младеж в пубертетната възраст? Не е ли едно вътрешно напрежение, борба за намиране на себе си? Има една фаза в брака, в която погледът ни един за друг напълно се прояснява, когато и последните остатъци от розовите очила се пръскат на парченца и когато най-после _се познаваме“ такива, каквито сме в действителност: с всичките си тъмни страни, лоши навици, слабости и недостатъци, дефекти в характера, странности.

Бракът в _младежката фаза“ се оказва в положение на пълно _разголване“, на разочарование. Магията на брачния партньор, неговата изненадваща свежест изчезва. _Ех, едно време — въздиша някой от двамата — едно време беше толкова хубаво...“ И тъй като при това _изтрезняване“ чувствата играят по-голяма роля от здравия разум, най-често жените първи биват обзети от разочарованието. Изведнъж забелязват, че любимата им плоча освен страна _А“ има и страна _Б“, има обратна страна с мелодии, които не им харесват чак толкова много. И те правят решаващата грешка — техният поглед, който някога през призмата на любовта е забелязвал само добродетелите на любимия, неговите превъзходства, неговото кавалерство, сега се изостря, но започва вече да забелязва само несъвършенствата, недостатъците, слабостите на характера, грешките му. _Колко много си се променил!“ — упреква го тя. Той, разбира се, отвръща с твърдението, че винаги си е бил такъв, а тя изведнъж е започнала да придиря, да критикува и да не го одобрява.

Библията казва, че нашето естество е грешно и ние сме по принцип способни на всякакви гадости. Брачните портньори трябва да осъзнаят това един за друг и това често за тях е неприятно отрезвяване. Но отрезвен може да бъде само този, който преди това не е гледал трезво на нещата. Много е важно да не се поддаваме на заблудата, която ни мами, че ние или нашият брачен партньор, сме _добри“. _Никой не е добър, освен Един — Бог“ — казва Господ Исус в Лука 18:19.

И така, като брачни партньори ние стоим _голи“ и открити един срещу друг, без _смокинови листа“, които да скриват слабостите и дефектите ни. Смокиновите листа винаги изсъхват и опадват с времето. Ето защо ще е още по-необходимо — ако използваме пак този пример от Битие 3 — да се оставим да бъдем облечени от Бога с кожите на жертвите. Нека приемем прошката, която Бог ни дава и да простим и на партньора си, нека му дарим любовта, която сме приели от Бога...

Когато открием някакъв дефект в другия, ние трябва да се въоръжим с много такт, деликатност и съзнателна нежна любов, за да не накърним партньора си (и себе си) и да не загубим уважението, което имаме един към друг.

Съпрузите трябва много да внимават да не се стигне до едно критично разделение между тях, а съзнателно да приемат и некрасивите страни на партньора си като част от брачното единство.

За това е нужна готовност да се учим един от друг, но също и търпение и преди всичко толерантност по отношение на слабостите на партньора. Нужно е едно ново, съзнателно приемане на другия заедно с неговите недостатъци.

В първите десет години на брака много неща трябва да се обмислят и преработят — точно както е при юношите в пубертетната възраст. Тази фаза на брака е много важна. Ако проблемите и неразбирателствата се подтискат (например чрез бягство в различни дейности) или премълчават, бракът загубва своето единство. Външно той може да продължи да съществува, но дълбокото вътрешно единство е нарушено (често пъти тук се крие и причината за извънбрачни отношения).

Както в живота на един млад човек, така и в младежката фаза на брака има много кръстопътища. Ето защо брачните двойки, които преживяват този период, трябва да търсят и приемат съвети. Младеж, който в тази възраст е твърде високомерен, за да се съветва, в бъдеще ще има също толкова много неприятности, както и съпрузи, които са прекалено горди да потърсят помощ. Колко често поемането на друг път в отношенията през това време би могло да предотврати трайни увреждания в брака!

_Нашата майка и свекърва има обичай да казва, че една жена трябва да се омъжи за мъжа си поне два пъти — първия път на сватбата и втори път, когато в семейния живот му е простила, и той на нея. Всяка съпруга достига до един момент, в който обявява мъжа си за _безнадежден“. Тук тя още веднъж взима решение да каже _да“, въпреки че вече знае, че той е безнадежден случай. Силата за това ново _да“ може да _ даде единствено Исус Христос, който обичаше враговете си и който умря за тях. Без това християнско съзнание никоя жена не може да намери силата да остане вътрешно вярна на мъжа си — съзнателно и в любов. Същото трябва да направи и мъжът спрямо жена си... Двамата трябва отново и отново да си казват _да“, въпреки че всеки от тях знае, че другият е _безнадежден“. Защото всеки, който е разбрал, че е грешник, знае, че самият той е също толкова безнадежден.“ (из _Изкуство и наука на брака“, проф. д-р А.Е.Уилдър-Смит)

Възрастният човек се характеризира със зрялост, мъдрост, уравновесеност, житейски опит и стабилност. Тези качества определят и _зрелия брак“. Двамата са устояли в радости и скърби, научили са се да обичат — дори и без чувства — станали са устойчиви в любовта и верността, преживели са неразбирателства и са се научили да разрешават конфликти, те са поели по верния път, последвали са верния пътепоказател и могат да посъветват и други. Те знаят, че човек трябва постоянно да изгражда брака си, и че бурите и вълните са неизбежни, но не смъртоносни.

И въпреки това зрелостта не означава, че целта е вече постигната. Напротив, именно зрелият човек трябва да служи за пример как правилно и успешно се държи стабилен курс към целта.

И в зрелия брак също има проблеми и конфликти. Най-важното е да не преставаме да ги разрешаваме по библейски начин, да съзнаваме отговорността, която носим като пример в семейството си, в църквата и в обществото.

Така зрелият брак става нещо като място за обучение, където и младото поколение може да види нагледен пример и да получи ясни напътствия за живота.

На стари години качествата, които са били подхранвани цял живот, се проявяват особено ярко. Често по чертите на стария човек ясно може да се прочетат недоволството и горчивината, които са го съпътствали през целия му живот. А колко насърчително е, когато срещнем стари хора, които излъчват Христовия мир, който е изпълвал сърцата им и в който са изживeли всичките си години. Колко прекрасно е лицето на някоя стара майка, която цял живот радостно се е уповавала на Бога, която е обичала със съзнателна любов и е живяла според Божия план!

_Старият“ брак има привилегията да бъде отражение на един пълноценно изживян живот!

Брачни двойки, които не са готови с труд да изграждат брака си и заедно да устояват на бурите, никога няма да стигнат до такъв изпълнен, зрял брак.

Често съдържанието на един брак се вижда ясно едва когато децата напуснат дома. Изведнъж настава празнота. От много работене за пенсията сме забравили да поработим и за брака си и това е погребало семейното единство.

Когато _пилетата изхвръкнат от гнездото“, брачната двойка може да приеме идващото време като голям подарък, като възможност да полагат отново повече труд за изграждането на Божието царство, да живеят по Божия план, да открият нови върхове в брачните си отношения. Но има и друга възможност — да тръгнат по пътя на самотата и огорчението, да се прилепят отново към минали пристрастявания (към което могат да спадат и децата) и така да проиграят шанса си за един осмислен, продължителен брачен живот.

_Най-чудесният ми ден беше, когато престанах да се опитвам да изглеждам с двадесет години по-млада, кога-

то се реших да бъда това, което съм. Бог е дал на сребристата ми коса особена хубост.“ — каза една жена, която вече не искаше да гони илюзии.

В тази възраст помощта от страна на брачния партньор е още по-необходима. Жената, чиято външна хубост избледнява, още по-силно се нуждае от оценката на съпруга си за своята личност. Разбира се, това важи и за двамата.

И за Вашата възраст Бог има съвършен план, който включва и нови задачи за Вашия брачен живот, нови начини за изживяване на семейното единство. Приемете този шанс с благодарност от ръката Му!

Може би такъв ремонт изглежда много труден за момента, но в крайна сметка той ще има решаващото значение и ще спести много излишни усилия.

Библията ни казва да изкупваме, а не да пропиляваме времето. Пробойна, която не се запуши своевременно, се разширява. Бракът се изживява само веднъж — затова здраво се заловете с него, и то още веднага!

При това разглеждане ще вместим различните проблеми отново в контекста на образа на _брачната лодка“.

Като ръководен принцип за това ще ни послужи стихът от 1. Йоан 1:7:

Да ходим в светлината, означава да престанем да се прикриваме, да помолим Бога да ни даде да се виждаме такива, каквито Той ни вижда — такива, каквито сме в действителност. Когато в брака ни нещо започне да не върви, трябва да се поспрем и честно да се погледнем. Всеки от съпрузите трябва най-напред за себе си да разбере и приеме, че задънената улица, в която се намират, се дължи на грешки и от двете страни. Щом _вината“ се припише на другия: _В това или онова отношение ти имаш по-голяма вина!“ — ние моментално си затваряме пътя към истинското разрешаване на проблема. _Ние се набутахме тук!“ — на всяка цена трябва първо да се научим да мислим по този начин.

Помолете се Бог да Ви даде ясен поглед, да не Ви остави да се заблуждавате. Срещал съм двойки, при които мизерията в брачните им отношения беше очевидна за всички околни, но мъжът продължаваше упорито да твърди, че всичко в брака му е наред.

От момента, в който Вашият партньор почувства, че бракът Ви е разстроен, той вече наистина е разстроен. Бракът, както видяхме, е организъм от два индивида, които са станали едно цяло. Ако едната част страда, то поне едната половина на организма е болна, а кой би твърдял, че един организъм е здрав, ако половината от него е болна? Ако Вие, като мъж, казвате, че бракът Ви е в ред, въпреки че жена Ви дълбоко в себе си чувства обратното, Вие не ходите в _светлината“. Би трябвало да се стреснете от своята нечувствителност, която Ви пречи да видите фактите. Добре е също и да престанете да изтиквате проблемите от съзнанието си или да говорите за _естествено изхабяване“. Бъдете честни към себе си!

Не избягвайте трудностите в брака. Те Ви дават шанс за постигане на задълбочени, зрели отношения. И помнете: винаги трябва да започнете най-напред от себе си, от своите представи, своето отношение, своята способност да обичате. Брачната терапия винаги започва първо с индивидуална терапия в Божията светлина.

Отнасяйте се честно към своя партньор. В момента, в който решите да предприемете нещо за _потъващата лодка“, трябва открито да му дадете да разбере: _Аз ще бъда честен спрямо теб, без да те обиждам, без да те обвинявам, честно съзнавам, че и аз съм виновен“ — от този момент нататък се открива пътят за следващата стъпка:

Най-силният израз на душевно и духовно общуване е задълбоченият разговор.

Когато общуваме с Бога, Той ни говори (чрез Словото Си) и ние Му говорим (в молитва). Общуване, разговор означава говорене и слушане, споделяне и възприемане на споделеното от другия. Разговорът е един от най-решаващите аспекти при решаването на брачните проблеми.

В семейства, където разговорът не съществува, няма и възможност за оправяне на отношенията.

Именно понеже разговорът е така важен, той е застрашен от редица опасности и често бива обстрелван с незабележими стрели, които причиняват малки, но дълбоки рани.

За какво трябва да внимаваме при един разговор?

За някои съпрузи споделянето е всичко друго, но не и необходимост. На хората със затворен характер им е много трудно да се разкриват пред други. Разкриването при тях трябва да започне с взимане на волево решение: _Трябва да споделя, въпреки че не чувствам нужда от това.“

Мълчанието невинаги е предизвикано от егоизъм (_Като не ми се прави нещо, няма пък да го правя ...“), а може да служи и като коварно оръжие. Ако някой мълчи, той може би иска (дори и несъзнателно) да накаже партньора си по този начин, да му отмъсти или да го засегне на някое чувствително място. Божието мълчание в Стария Завет беше знак за съд и наказание. Когато Бог престанеше да се открива, това беше наказание за упорития израелски народ, изпаднал в идолопоклонство. Този, който мълчи, се прави на съдия, поставя се на Божието място и се смята за праведен. Ясно е, че по този начин той не само изпада във фарисейщина, но и същевременно пречи на каквото и да било разрешаване на проблема. Като смята себе си за прав, той се счита в правото си да оставя другия в мъчителна неизвестност, или да го обсипва с упреци. Драги мълчаливецо, побързай да извадиш гредата от окото си, та да можеш да виждаш по-ясно и да извадиш и съчицата от окото на партньора си!

Истинско слушане не е възможно:

— когато смятате, че предварително знаете какво ще каже другият;

— когато предварително сте си изградили мнение за другия или вече сте му поставили _диагноза“;

— когато се опитвате да чуете само онова, което Ви се иска (тогава непременно ще извъртите казаното така, че да означава това, което Вие искате, или ще припишете на другия неща, които той всъщност не е казал);

— когато не оставяте другия да се доизкаже или пък не му давате достатъчно време да формулира мислите си;

— ако още по време на _слушането“ обмисляте и формулирате отговора си;

— когато искате да се наложите на другия;

— когато не сте готови да приемете и уважавате другия с неговите особености като човек;

— когато поставяте себе си в центъра на света!

Вие имате желание да се разкриете, вие имаше желание и да слушате. Но как можете да проведете спокоен разговор, който да не прерасне още след първите няколко изречения в караница или ново мълчание? Би могло например да е полезно двамата от самото начало да се уговорят в пълно спокойствие да си зададат и отговорят на няколко въпроса.

Дж. Гетс дава следния съвет: _Може например да кажеш: _Прочетох тази книга ... и в нея авторът предлага единият да задава въпроси на другия, за да може по-добре да опознае себе си и отношението към партньора си. Аз много искам да ти ги задам. Може ли да поговорим сега, или предпочиташ някой друг път?“ Редът на задаване на въпросите е от голямо значение. Най-напред се започва с _по-безопасните“, а след това се преминава към по-щекотливите. Много е важно да се спази тази последователност. Това ще помогне и на питащия, и на отговарящия да бъдат по-деликатни, по-честни и по-открити.

1. Можеш ли да определиш нещото, което най-много ти харесва в мен?

2. Кое според теб е моето най-силно качество?

3. С какво мога да допринеса, за да чувстваш по-голямо удовлетворение?

4. Кои неща в мен и в моето държание най-много те смущават?

5. Ако ти можеше да промениш нещо в мен, какво щеше да е то?

Внимание: много е важно отговорите на въпросите да не се обсъждат още при първия разговор. Просто слушайте какви отговори дава партньорът Ви. И на двамата Ви трябва време да помислите и да се помъчите да бъдете обективни. Ето защо е много важно да не се впускате веднага в обяснения по отговорите на Вашия партньор дори ако това много Ви се иска. Опитайте се да не реагирате и с изражението на лицето си, като например обидено да погледнете настрана или изобщо да не го гледате в очите. Дръжте се приятелски и се опитвайте да слушате колкото се може повече, за да разберете какво всъщност мисли и чувства Вашият партньор.

Ч. Суиндол препоръчва: _Най-добре си отделете една цяла вечер за това. Можете да останете вкъщи, да излезете на разходка или дори да преспите на друго място. Мястото не е най-важното, но трябва да сте сами, за да можете спокойно да мислите, да разговаряте и да сте заедно, без някой да Ви прекъсва.

1. Постойте най-малко 15 минути в спокойна тишина. Намислете си четири неща, които особено много харесвате във Вашия партньор и ги напишете. В разговора се изслушвайте внимателно един друг.

2. Ръководете се от 1. Петр. 3:1-7 и си признайте някоя своя черта на характера или някой навик, които бихте желали с Божия помощ да промените. Заявете готовността си да се промените в тази област.

3. Преди да си легнете, си поставете поне две главни цели за Вашия брак. Помолете се заедно и поискайте от Бога това да стане действителност, а не да остане само мечта.

4. След като направите това, разменете си листовете с написаните четири неща, които особено много цените във Вашия партньор. Запазете ги и ги препрочетете няколко пъти — и тази вечер, и през следващата седмица.

Ако отдавна не сте правили това в брачния си живот (а вероятно повечето от Вас не са го правили никога), може би в началото ще Ви бъде малко неудобно. Но веднъж започнете ли да сте откровени и честни един към друг, наистина да общувате, това ще се превърне в жизнена необходимост за Вас.“

_Мек отговор отклонява от ярост.“ (Притчи 15:1)

Всеки от нас е имал вече възможността да опита как от дума на дума набързо избухва караница. Трябва да осъзнаем, че думите, които изговаряме в яда си, са като отровни стрели, насочени към партньора ни.

Много е важно да разговаряте по същество за проблема, а не да нападате личността на другия. Когато в гнева си му казвате: _Колко си противен!“ — Вие му нанасяте смъртоносни рани, които изключително трудно зарастват.

Разговорите по брачни проблеми изискват голяма тактичност и деликатност. Дайте на партньора си да разбере, че зачитате чувствата му и правите всичко необходимо, за да овладеете собствените си отрицателни чувства. Нали все пак не бихте желали ненужно да го обстрелвате с отровни стрели!

Брачните проблеми трябва да се разрешават на четири очи — не на обществено място, пред хората или пред децата! На публично място проблеми не се разрешават, само се разпалват още повече, създават се нови, наранява се, използват се непочтени оръжия.

Аз винаги се чувствам ужасно неудобно, когато някой мъж пред други хора заговори саркастично за жена си. Тази публична, хапеща ирония не е нищо друго освен коварно оръжие, с което той я наранява — това е грехът на злобата в най-чистия му вид!

Същия ефект имат и присмехулните _шеги“. Въпреки че мотивът на някой мъж, който се присмива на жена си в по-широк кръг от хора, може да не е непременно злоба, това пак я засяга дълбоко. Всеки, който се присмива, иска да се самоизтъкне за сметка на другия. Той цели да покаже, че стои далеч над нещата, на които се присмива. Очевидно е, че присмехът е признак на слаба, горделива и несигурна натура, в която няма любов.

Проведете разговора в спокойна атмосфера. Погрижете се да не Ви се пречи. Децата трябва да са вече в леглото, телефонът — да се изключи, а също и звънецът.

Можете да си вземете и отпуска и да заминете някъде, където ще можете в пълно спокойствие да поправяте пропукалата се брачна лодка. Не допускайте обаче физическата близост да замести липсващата душевна близост. Пълноценната полова близост трябва да се породи от подновеното разбирателство, от разговора, от душевната общност на двамата.

В новата обстановка може би ще Ви бъде по-лесно да започнете тактичен разговор. Отначало бъдете сдържани, но положително настроени, като че ли тепърва се запознавате. Така бавно и внимателно, в стремежа си да разберете другия, все повече и повече ще се доближавате един към друг. Тази нова близост може да Ви даде и един нов поглед за същественото, може ясно да Ви покаже къде е проблемът. През този нов _меден месец“ Вие можете да откриете, че бракът не върви просто така, от само себе си, че сексът не решава проблемите, а влюбването не трае дълго. Така можете наново да се _научите да се обичате“.

Вината пред нашия брачен партньор е преди всичко вина пред Бога. Ние сме виновни пред Този, на когото принадлежи нашият партньор! Ние сме виновни пред Създателя на брака, тъй като сме злоупотребили с Неговото творение, тъй като от наши егоистични или други човешки подбуди ние сме изкривили и опорочили основния замисъл на брака — да бъде отражение на любовта на Христос към Неговата църква.

Затова ние трябва да изповядаме вината си пред Бога и да приемем с вяра Неговата прошка.

При това не можем да се разминем просто с едно: _Боже, прости ми всичките ми прегрешения.“ Изповядване означава да назовем нещата с истинските им имена, точно, безкомпромисно, открито и честно. Също толкова конкретна и точна трябва да бъде и молитвата ни за промяна. Трябва да помолим Бога да ни даде разбиране, да се намеси в живота ни, да промени поведението ни и да ни помогне отново да се научим да обичаме своя брачен партньор.

Принципът на прошката е изключително важен в един брак и трябва постоянно да се практикува. Но аз мога да простя истински само ако самият аз съм бил простен от Бога. Ако аз се радвам на Божията прошка, тогава мога да прощавам и на другите.

Никога не бива да пренебрегваме дребните бодилчета на своите грешки (които най-често са по-големи, отколкото предполагаме). Жената се ядосва, че мъжът _ отново е закъснял, а той _ отвръща с някоя хаплива забележка (вместо кротко да я успокои). Тя му се присмива за нещо, това го наранява дълбоко и го кара да пропусне някой комплимент или букет цветя. Не са ли хиляди такива дреболии в нашето брачно всекидневие, в които грешим, които не вършим по Божиите мащаби?

Ето защо е толкова важно да молим другия за прошка. Човекът между другото се отличава и с това, че носи отговорност и може да бъде виновен, тъй като има свобода — докато едно животно не може да има вина, защото няма свободна воля.

Когато прощавате, трябва добре да съзнавате какво точно прощавате. Ако партньорът Ви изведнъж разбере, че Вашето _прощавам ти“ е било само една стандартна фраза, която не се е отнасяла до нещо конкретно, това ще му причини ужасна болка. Необходима е и голяма доза честност. Ако след един сериозен разговор за изясняване на отношенията единият от партньорите изпита огромно облекчение, когато разбере, че другият вижда по-голяма вина в себе си — това няма нищо общо с прошката.

На прошката и примирението не трябва да се гледа като на някакво собствено постижение, като на лична заслуга. Това не е дело, с което мога да се гордея, тъй като аз съм в състояние да прощавам на партньора си, само защото и на мен Бог ми е простил. Само поради това мога и да го моля за прошка. Тук е възможно да се промъкне едно фалшиво смирение, едно неискрено _Моля те, прости ми“, което има за цел само да създаде ореол на _мъченичество“, с който човек после се гордее.

Не забравяйте, че при прошката и примирението винаги остава една остатъчна, неосъзната вина. Само Бог може да вижда до дълбочините на сърцето ни. Има много неща, които ние даже не осъзнаваме и за които въобще не се чувстваме виновни, но които в действителност са грях. Когато изчистим това, което Бог ни открива, тогава можем да Го помолим и да ни очисти от неосъзнатото и неизвестното. Бог ще ни дава тези възможности именно за да израстваме и в _познанието на собствената си греховност“. Веднъж един християнин ми каза: _Колкото по-дълго живея с Бога и колкото повече се приближавам към Него, толкова по-дълбоко осъзнавам собствената си греховност.“ И това е логично. Колкото повече се излагаме на силна светлина, толкова по-ясно изпъкват и най-скритите мръсни петна.

Ето защо дайте възможност и на Вашия партньор да порасте в _познание на грешките си“. Прощавайте му и нещата, които той все още не е осъзнал като вина. Живейте със съзнанието, че и Вие се провинявате спрямо него в много неща, които още не сте осъзнали. Затова целта и на двамата съпрузи трябва да бъде пълната, всеобхватна прошка.

На тази основа вече можем да разгледаме и някои други проблеми в брака.

Много трудности в брака се дължат на това, че не е бил съзнателно приложен библейският принцип на напускането.

Ето един типичен пример за това: Георги е бил _глезеното мамино детенце“. Когато се оженва, скоро забелязва, че жена му няма намерение да бъде като майка му. Тогава той започва да сравнява двете, като, разбира се, сравненията винаги са в полза на майката. Тя го е будила по три-четири пъти сутрин, носила му е дрехите в леглото, поднасяла му е закуска с яйце, варено точно три минути и половина. Сега всичко това му липсва и разваля отношенията с жена му. _Майка готвеше това винаги така...“, _Майка правеше това иначе...“ — и нищо чудно, че скоро Мария започва да развива неприязън към свекърва си. Но тежко _, ако се опита да се защити: _Все ми е едно как го е правила майка ти ...“ — веднага бива прекъсната: _Защо сега намесваш майка ми!?“ — без той въобще да забележи, че всъщност той я е _намесил“.

Навиците, разбиранията, традициите от _вкъщи“ трябва да се оставят по същия начин, както и трапезата на мама и татко. Ако това не стане, не е възможно да се постигне хармоничен брак.

Също така трябва да се откажем и от всякакъв _семеен шовинизъм“. За съжаление в много бракове има постоянни спорове и разправии, защото се правят опити родителите да се поставят на преден план (_Това не е въпрос на предпочитание, просто им дължим уважението!“) Новогодишните подаръци за неговите родители не бива да са по-скъпи от тези за нейните, да не говорим, че неговите родители са идвали вече цели два пъти повече на гости!... Положението се влошава допълнително от това, че често роднините много обичат да се сърдят.

На какво се дължи този _семеен шовинизъм“? Дали искаме да покажем на другия от какво сме се отказали заради него? Или желаем да изтъкнем високите достойнства на рода си? Оставете този _семеен шовинизъм“ и застанете изцяло на страната на своя партньор! Няма защо да играете ролята на съдия в двубоя между снаха и свекър, зет и тъща! Вие сте неделима част от своя брачен партньор и затова се дръжте като такава!

В началото на книгата видяхме, че напускането се отнася до много области от предишния ни живот и е от огромно значение за брака. В много случаи съпрузите дори не са _напуснали истински“ бившите си приятели или приятелки. Тогава миналите връзки не се признават сдържано, с много такт и малко срам (както е редно в началото на една дълбока брачна връзка), а с тях дори се парадира. И тук единият иска да покаже на другия, какво (или кого) е трябвало да остави заради него — само че в действителност не го е оставил! Оставянето означава пълно скъсване — снимки, спомени, недобри връзки.

Проблеми в брака могат да се породят и по причина на това, че някой от партньорите е подредил неправилно своите приоритети. Може примерно мъжът да смята професията си за най-важното нещо в живота — на нея трябва да бъде подчинено всичко останало. Тук не става дума за това, че човек може понякога да се прибере по-късно от работа или да работи в събота и неделя. Става дума за едно принципно поведение, което ясно показва, че професията му стои на първо място. От това жената ще се чувства засегната и пренебрегната и също ще потърси нещо _важно“ извън брака или пък огорчена и разочарована, ще се свие в черупката си.

Друг пример е, когато жената цени семейството повече от брака си. Тя се отдава изцяло на децата, а отношенията _ с мъжа _ остават на второ място.

Жените, които са склонни към перфекционизъм, често са изложени на опасността да прекалят с грижите си към децата, като при това въобще не забелязват, че пренебрегват по-важните брачни отношения.

Бракът продължава, _докато смъртта ни раздели“. Той е оста, около която трябва да се въртят всички отношения в семейството. Ако тази ос се пречупи, цялото семейството се разстройва. За разлика от брака връзката между родители и деца е предопределена един ден да бъде разкъсана. Затова родителите трябва винаги да живеят със съзнанието, че децата са им временно поверени, за да ги отгледат и възпитат, но че те не са тяхна собственост и един ден ще ги напуснат. Само така те могат да подготвят правилно децата си за техния бъдещ живот. Който привързва децата към себе си, им прави много лоша услуга. Често такива деца попадат в прекалена зависимост, те остават незрели и несамостоятелни и не могат хармонично и здравословно да преминат към собствения си живот.

Когато една жена постави децата на първо място в живота си, мъжът започва да се чувства пренебрегнат и да търси другаде признание и внимание. Нещата се влошават още повече, когато жената използва детето като заместител на партньора си и заедно с детето образува фронт срещу съпруга и бащата. Такова поведение е тежък грях, нанася дълбоки рани на брачните отношения и винаги има тежки последствия за душевното развитие на детето.

Въпреки че често финансовите проблеми са само външен предлог за караници, истинската причина за които е някакъв друг, по-дълбок и прикрит конфликт, изненадващо много бракове страдат от такива трудности. Парите действително могат да се превърнат в гигантски проблем за брака. Затова ще разгледаме тази тема малко по-подробно.

Както при всички останали проблеми и тук неправилните действия се дължат на неправилно вътрешно отношение. Ето защо първо трябва да се замислим и да си изясним какво вътрешно отношение имаме всъщност към парите.

За много хора парите означават сигурност. Който обаче поне малко познава историята, лесно ще разбере каква измама е това. Отново и отново става така, че парите, които имаме, изведнъж изгубват всякаква стойност. Но дори и да пренебрегнем този чисто материален аспект, пак парите не ни осигуряват истинска сигурност, тъй като с тях не може да се купи нито здраве, нито вътрешен мир, нито хармония, нито щастлив семеен живот. Дори напротив — много често семейният живот, здравето и душевният мир се похабяват именно поради гоненето на пари. Точно това, което искаме да си подсигурим, се застрашава от трескавите ни дейности.

Мнозина са били възпитани в това, че парите дават престиж и добро самочувствие. Горко на този, който мери собствената си ценност като човек по дебелината на портмонето си! Финансови удари се случват на всеки човек и затова такова самочувствие не струва и пукната пара.

Но най-голямата опасност се състои в това, че с помощта на парите ние се опитваме да задоволим колкото се може повече от своите лични потребности. Но щом задоволим една, веднага се обажда следващата (която дотогава може би не сме и осъзнавали). Който е сменил старото си колело с мотопед, най-напред страшно се е радвал и е смятал нуждата си за задоволена. Но не след дълго се пробужда друга потребност — не би било зле да кара мотоциклет, или още по-добре — кола (възможно по-голяма, по-луксозна). Хумористът Вилхелм Буш е изразява този факт в следните стихове:

Ако ние не обуздаваме желанията си, ако не ги държим в ясни граници, ние неминуемо ще попаднем във водовъртежа на _гонитбата на задоволяване на потребности“.

Това е и причината, поради която много млади семейства затъват в дългове. Доста е съблазнително да можеш да си купиш веднага нещо, за което иначе ще трябва да пестиш месеци и години. Но в Римл. 13:8 апостол Павел ни съветва да не оставаме на никого длъжни в нищо, а в Притчи 22:7 се казва: _Който взема на заем, е слуга на заемодавеца!“

И така, посочените мотиви водят до погрешни действия във финансовата сфера на брака.

Какво трябва да е отношението на християнина към парите?

Най-напред той трябва да осъзнае две неща: първо, че неговите пари и всичките му други притежания са собственост на Бога! Християнинът се е предал с цялото си същество и с всичко, което има, на Исус Христос. Така че и парите му са Божии. Християнинът всъщност е управител на средства, които не са негови, и той трябва да се отнася отговорно към тях. Това означава, че той не може току-така да пръска пари за каквото му се прииска, дори и да би могъл да си го позволи. Той трябва трезво да преценява _нуждите“ си и винаги да поставя Божията работа над личните си желания.

Разбира се, не бива да се изпада и в другата крайност. Един съпруг-християнин трябва ясно да съзнава своята отговорност за издръжката на семейството си и да не лентяйства безгрижно с аргумента, че _Господ ще промисли.“ Господ наистина храни небесните птици, без те да _сеят и жънат“, но те и не биха могли да правят това, докато човекът може. И така, съпрузите-християни трябва да правят всичко, което е в областта на тяхната собствена отговорност, но със спокойното съзнание, че не са оставени сами на себе си, че над тях ден и нощ бди техният любящ Баща, който много добре знае всичките им нужди.

Двама съпрузи трябва да са наясно, че техните средства са общи, те са поверени от Бога на семейството като цяло. Независимо кой печели парите — само мъжът, или и двамата, или при определени обстоятелства дори жената — в един брак не може и дума да става за _мои и твои пари“.

В този практически аспект на управлението на финансите е важно да сме наясно с факта, че мъжът и жената възприемат много неща по съвсем различен начин. Често жената смята, че тази или онази придобивка е непременно необходима, защото тя повече мисли за настоящето, докато мъжът, който мисли в по-далечна перспектива поради генералната отговорност, която лежи върху него, е по-склонен да се въздържа от покупки. Поради тези различия често се създава напрежение и откритият разговор е абсолютно необходим!

Ето един пример от моя собствен опит: преди известно време трябваше да подменим две неща, които вече бяха приключили живота си — холната гарнитура и колата. _Гарнитурата“ ни се състоеше от облечени в плат дунапренови възглавници, които жена ми и майка ми бяха ушили сами още в началото на съвместния ни живот, тъй като тогава нямахме възможност да си купим истинска. След дългогодишна усилена употреба се беше износил не само платът, но и дунапренът се беше сплескал. Според мен обаче гарнитурата все още можеше да се използва — щом като може да се седи на нея, значи си е добра. Нямаше нужда да е чак толкова красива. По въпроса за колата обаче бях на съвсем друго мнение: аз не отдавам голямо значение на външния блясък и малките вдлъбнатинки не ме смущаваха, но тя вече не вървеше както трябва. От време на време просто спираше. И аз, разбира се, си мислех, че по най-бързия начин трябва да се заема с намирането на някаква _по-свястна“ кола. Жена ми обаче не смяташе проблема с колата за толкова трагичен. Съвсем естествено е мъжът и жената да възприемат такива големи покупки по различен начин. Затова е още по-необходимо тези проблеми да се обсъждат трезво и разумно.

Но нека продължа: когато една позната ми обърна внимание, че на нашите мебели не само не приличат на нищо, но и на тях не може да се седи удобно (което никога дотогава не бях забелязал), и че това ни пречело на _гостоприемството“, веднага взехме решение да купим гарнитура (колата трябваше да почака).

Аз лично бих посъветвал всяка брачна двойка да си води домакинска тетрадка, в която да се отбелязват всички разходи. Тогава в края на месеца човек може да получи реална представа за вида и размера на разходите на семей-ството.

Добре е всеки от партньорите да има възможност да използва една малка част от общите пари за свои лични нужди (което не изключва отговорността му пред Бога), без да трябва да дава отчет за всяка стотинка. Домакинската тетрадка е много полезна, но едва ли има смисъл едно семейство да води цяло подробно и педантично счетоводство.

По-големи покупки е позволено да се правят — да, изрично казвам позволено — само по взаимно съгласие. Тук не става дума за липса на доверие, това е израз на уважение към общата отговорност за парите на семейството.

При финансови затруднения също е важно икономиите да се предприемат общо. Един мъж, който държи на жена си _конско“ заради някоя туба с крем или нова блуза и я призовава да бъде по-пестелива, а същевременно си купува различни вратовръзки за всяка риза, редовно си пийва с приятели и дори и не мисли да спре да пуши, постъпва не само нетактично, но и несправедливо и греховно.

Лошото настроение наистина може да задуши нежните чувства между двама души. Представете си, че Вашият партньор постоянно се муси. Когато го попитате какво се е случило, той остро отговаря: _Нищо!“ За лошото му настроение веднъж е виновно мрачното време, друг път — пресоленото ядене.

Истината обаче е, че причина за лошото настроение обикновено не са големите и малки неща от околния свят, а вътрешната нестабилност, жаждата за някакво _далечно щастие“, за промяна и разнообразие, подтиснатото недоволство и бунт срещу обстоятелствата и в крайна сметка — срещу пътя, по който Бог ме води.

Лошото настроение най-често се дължи на недоволство и неблагодарност и следователно е грях — то е пряко непослушание на Божието Слово, защото Бог казва: _Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“ (1. Сол. 5:16-18)

Бог не заповядва нещо невъзможно. Тези три стиха ни сочат и изходен път от недоволството: Как можем винаги да се радваме (което не означава постоянно да се смеем и да преливаме от възторг, а да имаме трайно Божията радост в сърцето си)?

Това е възможно, ако се молим непрестанно, т.е. ако постоянно живеем със съзнанието за Божието присъствие, ако разговаряме с Него и Му доверяваме и най-незначителните подробности от всекеидневието си, ако във всичко, което правим — било то готвене, чистене или на път — поставяме всичко в Божията ръка и вършим всекидневната си работа с пълна вяра в Неговото водителство. Това означава _да се молиш непрестанно“. По този начин аз винаги ще оставям грижите си в Неговите ръце, няма да се тормозя и притеснявам за това или онова и ще мога трезво да правя планове, да разсъждавам, да взимам решения — а всичко останало мога с пълно доверие да поверя на Него.

Ние можем да бъдем винаги радостни и доволни, когато сме благодарни за всичко. Ако например си счупя крака, пак мога да бъда благодарен — не непременно за счупената кост, а че Бог и при тези обстоятелства си остава Бог — моят Господ и Спасител, че Той и от тази неприятност може да направи най-доброто за мен. Да си благодарен за Божиите пътища (а Бог е обещал, че и най-тежките ситуации в живота на Неговите деца съдействат за тяхно добро — Римл. 8:28), означава да Му имаш доверие. Обратното е недоверие към Неговия промисъл и бунт срещу Неговите действия. Това води до постоянно недоволство и лошо настроение.

Един начумерен християнин не само че не може да бъде привлекателен пътепоказател към своя Спасител, но и лошото му настроение предизвиква у партньора му отрицателни чувства, досада и отчуждение. Затова радвайте се _в Господа“ и това ще бъде силата Ви (Неемия 8:10). Изразете доверието си към Бога, като бъдете благодарни, и тогава и домът, и бракът Ви ще се изпълнят с радост.

Хората постоянно се опитват да направят изневярата нещо приемливо за обществото, да я представят не само като _рицарско престъпление“, а дори и като _освежаване, обогатяване на брака“. Но въпреки това повечето от нашите съвременници познават трагедията, която произтича от такива постъпки. Днес дори понятието _прелюбодейство“ се обявява за остаряло и това се представя като един от аспектите на съвременната свобода (макар и такива опити да са правени още преди стотици и хиляди години!). Безброй филми и сериали втълпяват на зрителите, че една брачна двойка може да си позволи пълна свобода в сексуално отношение, като при това и двамата са напълно щастливи и доволни — без ревности, без трагедии. Такива филми се ползват с огромна популярност, защото чрез тях човек се опитва за заглуши угризенията на съвестта си, да притъпи моралното си чувство. Но действителността е друга и винаги ще бъде друга. Изневярата нанася дълбоки рани на човешката психика и междучовешките отношения и често е видимата кулминация на една пълна неспособност за любов.

За един християнин достигането до практическо прелюбодейство е бавен порцес. То се подготвя в сърцето — противно на действието на Светия Дух и противно на тихите угризения на собствената съвест. Изневярата се поражда и подхранва най-напред в мисълта, човек си позволява да си играе с огъня, излага се на определени ситуации, защото търси еротичното напрежение. Това, че някои християни не извършват практическо прелюбодейство, се дължи единствено на страха им от последствията, а не на принципното им вътрешно отношение към този грях.

Ако някой каже: _Ах, аз без да искам някак така изведнъж се подхлъзнах!“, това означава, че този човек още не е застанал в Божията светлина — още не си е дал сметка, че дълго преди това тайно е подхранвал и поддържал този грях дълбоко в сърцето си. Тук от решаващо значение е да бъдем напълно честни!

Тази честност започва с това, че християнинът трябва да признае пред себе си и да приеме факта, че неговата плът не е новородена и че _плът и кръв не могат да наследят Божието царство“ (1. Кор. 15:50). Това означава, че и при християните все още продължава да е налице влечението към прелюбодейство, към грях — желанието за сексуални отношения без отговорност, за еротично удоволствие без любов и вярност. Голяма част от чара на изневярата се състои именно в това — да действаш, без да поемаш трайна отговорност, да получаваш еротично удоволствие, без да се обвързваш с вярност и себеотрицание и без да се грижиш да търсиш и задоволяваш истинските потребности на партньора си. Християнинът обаче е в състояние да избере друг път чрез силата на Исус.

На практика това означава, че и един християнин е и ще продължава да бъде изложен на изкушения. Но изкушението все още не е грях! Когато Исус казва, че _всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“, това означава, че _гледането“ и _пожелаването“ са части на едно общо мисловно действие — _прелюбодейството в сърцето“. Това, че ние като християни също сме подложени на сексуални изкушения, е факт, който можем и трябва да си признаем. Но ако човек поддържа изкушението, подхранва _първата мисъл“ с по-нататъшни мисли, тогава той вече извършва мислено прелюбодейство, което — ако има възможността — ще се развие в душевно прелюбодейство (флирт, влюбване, еротично желание) и чак накрая ще стигне до физическото действие. Който се старае да забули в съзнанието си факта на сексуалното изкушение, толкова по-бързо ще стигне до _душевното прелюбодейство“, защото едно изкушение, което се изтиква от съзнанието, със сигурност продължава тайно да се подхранва — със скрити представи и фантазии, за които човек не иска да си даде сметка и които не признава и пред себе си.

Това, че прелюбодейството е толкова сериозен грях, се дължи не само на факта, че то разрушава брачния организъм и дълбоко наранява отделния човек, но и на това, че то по най-срамен начин опетнява крайната цел на брака, а именно да бъде отражение на любовта на Христос към Неговата църква. Християнин, който изневерява на жена си, засвидетелства пред видимия и невидимия свят, че Исус също би могъл да изневери на Своята невеста — църквата!

Съществено важно е обаче този християнин не само да има готовност да се бори срещу причините за греховното си поведение, но и въобще да се замисли какви са те. Тъй като изневярата е последната стъпка в една дълга поредица от греховни действия, е необходим един цялостен оздравителен процес, за да могат да бъдат премахнати причините, които са довели до нея. Затова Божието Слово в Яков 5:16 ни препоръчва: _Изповядайте един до друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете!“ Човек трябва да изповяда греха си пред някой зрял християнин не за да получи прошка (тя се получава само от Исус Христос — вж 1. Йоан 1:9), а за да може да започне оздравителният процес! Той трябва да се посъветва и как могат отново да бъдат поставени в ред отношенията му с брачния партньор, тъй като те са били разрушени и той е извършил тежък грях против него дори ако прелюбодейството е останало в тайна. Затова трябва да потърси една откровена, очистваща изповед пред брачния партньор, която изяснява и в крайна сметка обогатява брачните отношения. Начинът и времето на разговора трябва добре да се обмислят, защото не би било разумно брачният партньор да бъде изненадан неподготвен с една зашеметяваща изповед само защото човек иска бързо да възвърне собственото си душевно равновесие. Даже и при такава изповед любовта се грижи за доброто на другия!

Приятелските, сърдечни и обогатяващи братски отношения, които християните и християнките могат да имат помежду си, е една от скъпоценностите на християнското общуване. Но точно в тази привилегия на дълбоко духовно единство се крие и голямо изкушение: неновороденото плътско естество на християнина може да се запали от _еротичен огън“ и да пожелае да се доближи до _сестрата във вярата“ и по еротично-сексуален начин.

Ето защо изпитвайте винаги своите мисли, скрити намерения и желания и не мислете, че сте неуязвими в тази област!

Ако имате трудности в брака си, не избирайте за доверен съветник някой неженен, а и особено млад човек от другия пол. Така по Ваша собствена вина ще попаднете в голямо изкушение — и най-вероятно то ще Ви победи.

Но преди да извикате възмутено: _Какво законничество, какво тесногръдие!“, изпитайте себе си дали наистина някога сте имали готовността да откриете напълно пред Господа своите скрити греховни желания, дълбоките корени на понякога дръзката си фантазия и жажда за сексуални приключения, имате ли и сега готовността да позволите на Бога да осветли и тази област от Вашия живот и да я подчини на Своята власт?

Фактът, че огромна част от младите мъже и малка част от младите жени някога в живота си са практикували самозадоволяване, вече говори за различията между мъжа и жената в сексуалната област. На това ще се спрем по-късно.

Самозадоволяването е навик, който за съжаление невинаги изчезва автоматично, когато човек стане християнин — именно защото е навик, от който трябва да се отвикне. Много християни страдат от този навик, не знаят какво точно да мислят за него, тъй като съществува целият спектър от най-разнообразни мнения — от _най-отвратителния и гнусен грях“, до _обогатяваща индивидуална любов“. В едно обаче всички са единни — проблемът е _табу“!

А точно това не би трябвало да бъде, защото и _решенията“, с които човек се сблъсква в течение на времето в различни разговори, свидетелстват за огромно невежество по този въпрос.

Един съпруг например ми довери, че вече съвсем се е отчаял от себе си. И то защо: посъветвали го по-скоро да се ожени и проблемът със самозадоволяването щял да се реши. Той се оженил по-скоро — но не щеш ли — проблемът пак се появил!

И много естествено — как няма да се появи, когато самозадоволяването не е необходимият _вентил“, чрез който уж се изпускала излишната _сексуална сила“ (както някои твърдят). Точно обратното — съвсем скоро отново се натрупва _излишна сила“, която трябва да се _изпуска“ — напрежението нараства, а не намалява! Онанизмът се превръща в истински проблем, когато, вместо да изчезне веднага след пубертета (което и обикновено не става), придобие характер на зависимост, на пристрастяване. За разлика от зависимостта от алкохол или никотин самозадоволяването не уврежда здравето (както навремето плашеха младежите). Проблемът е по-скоро в явленията, съпътстващи пристрастяването, които в крайна сметка се превръщат в причини за самозадоволяването.

Сексуалната връхна точка бива изживявана единствено и само за собственото _аз“. Вместо сексуалността да се практикува, както Бог я е замислил — за да се направи щастлив друг човек, самозадоволяващият развива навика да се наслаждава сам на собствената си страст, да търси да ощастливява сам себе си.

По правило самозадоволяването, особено при мъжете, се придружава от развратни мисли. Мъжът си представя някоя еротично въздействаща жена и мислено се сношава с нея. По този начин самата сексуалност за него все повече и повече придобива характера на самозадоволяване чрез постоянна смяна на партньорките.

Ака такъв мъж се ожени, тези представи ще продължават да го преследват. Той е силно застрашен от греха на мислено прелюбодейство по време на интимни отношения със собствената си жена. И най вече той ще продължи да практикува тази себична сексуалност, която търси единствено собственото си удоволствие и едва ли ще е способен да постави своята сексуалност в служба на любовта, да се интересува от потребностите на жена си и да се стреми да я направи щастлива.

Поради тези причини един християнин, който практикува самозадоволяване, трябва да се откаже от този навик с помощта на Христовата сила — не защото трябва да му бъде отнето едно _приятно чувство“, а защото този навик го прави негоден за истинска любов.

_Тихо сърце е живот на тялото“ се казва в Притчи 14:30, _а разяреността е гнилост на костите“.

Тука не става дума за естественото желание за самозащита, с което човек отбранява някое скъпо притежание, застрашено с хитрост и насилие от истински врагове. Не, тук говорим за ревността, за _буйната страст, която търси страдание“.

Тази ревност не е израз на любов (в която винаги се съдържа свобода), а на жажда за власт. В някои случаи брачните партньори проявяват ревност, защото не са могли да преодолеят горчиви преживявания от детството си (развод на родителите, разрушено семейство). В други случаи причината е нестабилно самочувствие. Ревнуващият се счита за пренебрегнат, изтикан настрана, онеправдан. Той е обладан от страха, че ще загуби партньора си. В такива случаи брачната терапия се състои в отстраняване на психическите смущения на ревнуващия.

Ревността може да се дължи и на незнание, например на неяснота относно факта, че партньорът е подложен на изкушения. Ако жената живее с чувството, че е голяма красавица и поради това мъжът _ е напълно застрахован от всякакви изкушения (като може би и той самият потвърждава пред нея), тогава ще дойде ден, когато тя ще трябва да установи, че това е лъжа и лицемерие. И вместо да приеме по библейски начин човешката слабост на мъжа си, тя започва да ревнува.

Възможно е обаче и някой от партньорите да започне да ревнува поради разни забележки за минали преживявания на другия. Тогава често се започват _кръстосани разпити“ като при съдебен процес за убийство. Такива проблеми не съществуват в бракове, при които партньорите са _открили картите“ още преди годежа или сватбата. Една цялостна, искрена изповед ще помогне много — тогава партньорът ще е наясно с паданията и тъмните страни на другия, така че няма да има повече _изненади“, които да дават поводи за ревност. Човек, който приема своя брачен партньор като дар от Бога — не като своя собственост — и който знае, че самият той е обичан и ценен от Бога, може успешно да се бори срещу своите изблици на ревност. Така той ще се научи съзнателно да оказва доверие на партньора си, за което партньорът от своя страна ще му бъде много благодарен.

Така гласи припевът на една известна християнска песен.

Исус — Слънцето на правдата (Малахия 4:2) — този образ е изключително важен и за брака. Една слънчева система може да съществува само тогава, когато слънцето е в центъра и планетите обикалят около него. Ако някоя от планетите (напр. Земята) се опита да стане център и да принуди другите да се въртят около нея, това ще е равносилно на катастрофа. Цялата слънчева система ще се разпадне.

Подобно е и в брака. Слънцето, около което кръжат партньорите, трябва да бъде Исус. Всяка планета, която поиска да измести слънцето, неминуемо ще предизвика катастрофа. Ако бракът се върти около красивата жена, около мъжа или децата (или пък около телевизора, колата, ходенето на почивка и пр.), брачната система ще рухне. Жената, мъжът или детето се превръщат в идоли. Но един идол никога не може да извърши онова, което се очаква от него...

И тъй, пълноценният брак се върти около слънцето — Исус Христос. Естествени следствия от това са общата молитва (в която двамата заедно търсят Божията воля, искат Бог да им говори и да ги води) и общуването с други християни (където те могат да служат на другите, да проявяват гостоприемство, да се коригират взаимно, да се учат да обичат и да дават).

В бракове, където тази практика липсва, е почти невъзможно Исус да бъде центърът, Слънцето. Затова повалете идола и започнете да се въртите около същинското Слънце във Вашия брак — Исус Христос!

Както вече забелязахте, драги читатели, в тази глава разгледахме преди всичко такива брачни проблеми, които се пораждат в самите отношенията между партньорите. Съществуват много други, които по същество не са проблеми на брака, а проблеми на отделния индивид, които се отразяват пагубно и на неговия брак.

При тези случаи е необходимо с предимство да се разрешат по правилен библейски начин именно тези индивидуални проблеми: депресии, неврози, комплекс за малоценност, избухливост, по-силно или по-слабо изразени шизо-френни симптоми.

Сексуалните проблеми в брака могат да имат също толкова различни причини, колкото и скандалите. Затова и за тяхното преодоляване не може да се даде някаква стандартна рецепта.

Преди да започне с лечението на някоя болест, лекарят трябва да постави правилна диагноза. При това диагнозата не представлява просто изброяване на симптомите (напр. болки в гърдите, кашлица, храчки), а трябва да определи същинската болест (напр. бронхопневмония), за да може да се назначи и съответното лечение.

Ако лекарството или терапията са неправилни, те няма да спрат хода на болестта — например нито капки за уши, нито операция на апендикса няма да помогнат при бронхопневмония. Дори пациентът да има чувството, че _все нещо се прави за него“, болестта само ще се задълбочава — проблемите ще растат, вместо да намаляват.

Същото важи и за проблемите в областта на секса. В случай на импотентност нито хапчетата за повишаване на потентността, нито порнографията ще разрешат основния проблем, а само ще го задълбочат още повече.

Духовно маскираното _въздържание“ или _мъчителното, но съзнателно изтърпяване“ са също толкова погрешни методи за лечение на интимните конфликти, както и желанието за все нови и нови сексуални дразнители, постигани посредством перверзии.

Любовната сексуалност е по принцип насочена към другия, а егосексът — към себе си. Разбира се, строгото разделяне на сексуалността на тези два вида е теоретично, на практика границите между тях са доста размити. Но за по-доброто разбиране на тази обширна тема това разграничение ще ни бъде необходимо.

Основата, на която се гради егосексът, е идеята, че сексуалността е основна физиологична потребност, заложена в човека, като глада и жаждата: щом усети глад, човек трябва да засити тази своя нужда — той трябва да яде, за да не умре. Също така щом усети сексуално влечение, човек трябва да го задоволи със съответните сексуални действия.

И така, егосексът по принцип произтича от определена хормонална потребност, от инстинкта за размножаване, който ни е известен от животинския свят.

Всички животни имат инстинкт за размножаване, който осигурява съхраняването на вида. В определеното време те усещат неудържим подтик към съвокупление.

Сексуалността в животинския свят, или съешаването, се дължи изключително на хормонални и инстинктивни дразнители, на които животинският организъм не може да се противопостави.

Животното е подчинено на своите инстинкти. То не може да управлява инстинкта за размножаване и не би могло да има друга цел при съешаването освен задоволяването на този нагон. Животинската сексуалност е, така да се каже, _функция на жлезите“.

Егосексуалният човек живее според същия принцип:

Сексуалното влечение трябва да бъде задоволено. Единствената цел на сексуалността въобще е нейното задоволяване (чрез _функцията на жлезите“).

В тази схема се вмества например самозадоволяването (мастурбацията): човек усеща сексуално желание и сам го задоволява, т.е. чрез сексуалното преживяване се постига краткотрайно _облекчение“.

За разлика от егосекса любовната сексуалност е по принцип насочена към партньора, а не към самия себе си.

Смисълът и целта на тази сексуалност не е собственото _ задоволяване, а предимно да бъде в служба на любовта — любов, която цели да зарадва и ощастливи другия.

Любовта има различни форми на изразяване. В брака тя може и трябва да се изразява и във физическа близост — под формата на сексуалността.

При тази създадена от Бога сексуалност главното желание е партньорът да бъде зарадван и задоволен. Основната цел не е собственото задоволяване, а дълбокото ощастливяване на другия.

Естествено когато двама души се стремят да изразят по този начин своята любов един към друг, самите те също биват задоволени и ощастливени — но това не е единственият смисъл и главната цел на тяхното съединение.

Единствено любовната сексуалност може да бъде пълноценна, стимулираща и двамата партньори, защото тя за разлика от егосекса, се основава на истинската любов. Ето защо тук ще се занимаем по-отблизо с нея и ще разгледаме някои нейни основни принципи.

Целта на проповядването на евангелието е хората да повярват в Господ Исус Христос. Ако един проповедник започне да прави това просто защото на него самия му доставя огромно удоволствие да проповядва — независимо какво, независимо кога, независимо как — _Прекрасно е да проповядваш!...“ — що за уродливо служение би било това!

Тази негова дейност със сигурност няма да продължи дълго, защото проповядването скоро ще му омръзне. Тъй като мотивацията му е била самоцелна, той най-вероятно или въобще ще престане да проповядва или ще потърси някакъв изкуствен стимул, за да може да продължи.

Любовната сексуалност също е целенасочена — целта е да доставя радост на своя брачен партньор, когото обичам. Ако се преследва тази цел, качеството на любовната сексуалност само ще се повишава с времето дори ако тя намалява по количество.

За разлика от това при егосекса става точно обратното (по-нататък ще се спрем на това в по-практически аспект). Там настъпват същите явления, както и при самоцелното проповядване — с времето очарованието и желанието се изгубват.

Ако целта е погрешна, а именно задоволяване на първо място на собствените желания, пълноценната сексуалност е също толкова невъзможна, колкото и при безразличното _изтърпяване“ на сексуалния акт.

За да можем да имаме ясна цел, трябва преди всичко да имаме правилно отношение към сексуалността, трябва да знаем защо и с каква цел съществува тя.

Затова нека първо хвърлим един поглед в Библията, тъй като Божието Слово ни дава най-добрата информация за смисъла и целта на сексуалността. А и кой би могъл да ни осведоми по-добре от самия неин Създател, Творец на човека?!

Когато говорим за сексуалността, трябва да знаем, че това не е някаква съмнителна или неприлична тема — Бог не е създал нищо съмнително и неприлично.

Даже има християни, които гледат на сексуалността като на необходимо зло. Такова едно отношение обаче е оскърбление за Бога, който заедно с човека е създал и неговата сексуалност. Можем ли да твърдим, че Той е дей-ствал неразумно или дори че от самото начало е сътворил нещо недуховно и лошо? Нима Той е сътворил добри и лоши части на тялото? Това е глупаво, както виждаме и в Битие 1:31:

Всичко, което Бог е сътворил, е било и е много добро — включително и сексуалността, защото Той я е създал като любовна сексуалност.

_Женитбата нека да бъде на почит у всички“ се казва в Евр.13:4, и то именно във връзка със сексуалността: _и леглото неосквернено“. Неосквернено от какво? Не от самите интимни отношения, както някои твърдят, а от блудство и прелюбодейство. Това ясно личи от по-нататъшния текст: _...защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците!“ Блудството и прелюбодейството нямат нищо общо с любовната сексуалност, те спадат в областта на егосекса. Егосексът е една изкривена, перверзна форма на създадената от Бога любовна сексуалност и следователно не може да бъде приписан на Твореца, а на Неговия противник — дявола.

В Притчи от 5:15 нататък ясно се вижда, че Бог е дал на човека сексуалността като един физически израз на любовта, като подарък, с който двамата да си доставят взаимна радост:

Има много хора, които поради неправилно възпитание в детството или определени минали преживявания са се сблъскали единствено с егосекса и не могат да го различат от любовната сексуалност. Затова те хвалят всичко, което е по някакъв начин свързано със секс, в един общ кюп и му лепват етикета: _Лошо.“ Това е абсолютно неправилно. Трябва ясно да правим разликата: Бог е дал на брачната двойка сексуалността като една измислена, създадена и желана от Него възможност, чрез която всеки един от партньорите да може да изрази физически своята любов към другия и да _ се радва.

На базата на горните разсъждения би трябвало вече да е ясно, че принципното отказване от секс в брака не е нищо _духовно“, тъй като това би означавало: _Аз отказвам да изразявам и засвидетелствам физически любовта си към моя брачен партньор.“ Какво бихме си помислили за един мъж, който напълно се откаже да изразява любовта към жена си с думи, т.е. — нито една-единствена мила дума, никакъв комплимент, никакво насърчение?

Не бихме ли казали, че той постъпва, меко казано, неправилно?! Това, че истинската любов може и трябва да се изразява и чрез думи, ни е пределно ясно, но също така истинската любов може и трябва да се изразява физически — чрез сексуалността.

Много бракове страдат от сексуално въздържание или безразличие. Всякакви благочестиви маски (_Ние сме женени от 23 години и вече се нуждаем от секс само веднъж на тримесечие — толкова сме израснали духовно!“) са излишни и смешни! Тук явно се касае за тежко разстройство на брака — тези съпрузи вече не изразяват физически своята любов един към друг, както Бог е имал предвид. А може би това е показател, че между тях никога не е имало истинска любов, както много често се случва. Действително е трудно да се изрази нещо, което въобще липсва — между тях цари мълчание, включително и в интимната област.

Интимните отношения, които се базират на любовна сексуалност, имат свързващо, обединяващо и обогатяващо въздействие върху брака. Тази интимна близост съществува само между двамата партньори, докато всички останали области от живота се делят и с други хора, например с децата. Това общение насърчава и подкрепя партньорите, поддържа тяхното уважение един към друг и връзката помежду им и въздейства благотворно на атмосферата, на тона на разговорите, на нежността в отношенията им. От това цялото семейство може да има само полза.

Когато в брака се налага сексуално въздържание, то трябва да бъде само по взаимно съгласие поради причина, която е толкова важна, че изисква изключително интензивна молитва, и то за кратко време. Така казва апостол Павел в 1. Кор.7:5.

И така, Бог е създал сексуалността като възможност за физически израз на истинската любов, като извор на радост. Затова и на сексуалността можем и трябва да се наслаждаваме _с благодарение“ (1. Тим.4:4), когато тя е подчинена на тази основна цел.

И така, каква е целта на Вашата сексуалност?

Хармонична атмосфера може да се създаде само тогава, когато двама души се обичат по гореописания начин. Атмосферата на сигурност, нежност и взаимно уважение е — ако използвам едно сравнение — като същинската част на един автомобил: шаси, двигател, колела и пр.

Върху тази основа вече може да се постави купето — което може да се сравни с биологичните функции на сексуалността.

Представете си да се опитате да карате кола, която няма нито двигател, нито колела — само купе. Мъчно, нали? Това би означавало да бутате купето пред себе си по улиците. Но именно това е, в преносен смисъл, един от аспектите на егосекса. Той може да мине и без атмосфера, не се нуждае от сигурност, нежност и взаимно уважение. Съответно и резултатите са отегчение и умора (та кой би могъл дълго време да бута по улиците купе?), разочарование и разруха.

И така, душевната основа на любовната сексуалност се състои в сигурност, нежност, взаимно уважение и взаимно приемане. Тази любов винаги включва цялостния човек. За разлика от това егосексът най-често се ограничава само до половите органи, така че бихме могли да говорим за _генитален секс“.

При това не става въпрос за наличието на съответни чувства като привличане или симпатия, тъй като егосексът много често (особено в началото на една такава връзка) е придружен от огромно изобилие от еротични чувства и възбуждащи усещания. Атмосферата на сигурност, нежност и взаимно уважение трябва обаче да съществува преди самото сексуално действие и, както вече казахме, се дължи на истинска любов.

Как изглежда на практика създаването на тази атмосфера?

Ще разгледаме някои общи напътствия, които обаче, драги читателю, се отнасят лично за Вас, а не за Вашия партньор!

Човек лесно би могъл да се подхлъзне и когато чете описаните по-долу оптимални условия за любов, да си помисли: _Ето, понеже моят партньор не може да изпълни тези високи изисквания, затова между нас не може да има любовна сексуалност.“ Естествено, че не може, защото, както вече видяхме, правилната сексуалност е резултат от истинска любов, която никой от нас не притежава съвършено и пълно. Със съвършена любов може да обича единствено Бог. Затова нека съпругът-християнин и съпругата-християнка да разглеждат следните напътствия като източник на идеи лично за себе си. Целта е те да им помогнат, от една страна, да опознаят някои връзки между собственото си сексуално поведение и отношението на любов към другия, а от друга страна, да се стремят да дават все повече място в живота си на истинската, всеотдайна любов.

Ето защо любящият съпруг е длъжен да се запита как би могъл да обгърне жена си с нежност — и то часове преди физическото съединение.

Тази нежност, тази атмосфера на сигурност и взаимно уважение може обаче да се създаде само при условие, че мъжът по принцип обича жена си, а това означава, че той е решил съзнателно и волево да разбере нейните истински потребности и да ги задоволи. Тази атмосфера се създава както от една нежна целувка по бузата през деня, така и от някоя мила дума, нежна прегръдка или сърдечно _благодаря“ след вечерята.

Внимание: когато един мъж е мил към жена си само когато има сексуални намерения, тя с право ще се чувства измамена, използвана и насилена — което, разбира се, разрушава всякаква атмосфера. Затова трябва да обграждате жена си с нежност и внимание не само когато смятате да спите с нея.

Мъж, който спокойно си чете вестника, докато жена му е на прага на нервна криза, защото почти едновременно трябва да вдигне масата, да измие съдовете, да пусне пералнята, да изкъпе децата, да им прочете приказка и да ги сложи да спят, докато на печката се готви яденето за утре и непрекъснато звъни телефонът, такъв мъж показва на практика, че ни най-малко не уважава жена си. Той не може да създаде нужната атмосфера.

Жената забелязва, когато съпругът _ се отнася към нея с уважение, когато _ отваря вратата, държи _ палтото, поема тежката чанта или тежкото дете от ръцете _.

Мъжът може да създаде атмосфера на взаимно уважение само тогава, когато съпругата му види, че наистина заема почетно място в живота му, че той наистина се отнася към нея като към скъпоценно съкровище. Задължително е да казваме това на жените си — понякога с думи, друг път с букет цветя или някой малък подарък.

Всичко това е добра почва за създаване на необходимата атмосфера, атмосфера, в която брачните партньори могат да общуват помежду си открито и с искрена нежност.

Може би съпругата Ви обича нежна музика? Тогава намерете подходяща плоча или касета и се радвайте, когато тя се изпълва с нежност и топлина под действието на любимите звуци.

Или може би обича уюта на запалена свещ? Тогава няма да е най-подходящото нещо да монтирате в спалнята си цветомузика!

Ако легнете в леглото, без да се изкъпете, и миришете на пот, това също ще развали атмосферата, както и ако прехласнато говорите за друга жена, докато разсеяно милвате своята.

Но това, което създава най-големи трудности на много мъже, е фактът, че атмосферата на нежност и сигурност се създава най-вече с думи. За съжаление много мъже като че ли прекарват интимния си живот в аквариум — мълчат като като риби. Библията обаче насърчава мъжете да изразяват любовта към жена си с думи. Примери за това са дадени в Песен на Песните:

Казвали ли сте някога нещо подобно на жена си? Не твърдя, че непременно трябва да _ кажете, че носът _ е като ливанската кула, без да Ви е много ясна естетиката на тази кула. Естествено днес ние използваме друг език, но принципът е ясен. Става дума за това, дали изразявате любовта си с думи — и то най-вече при интимно общуване!

Може би ще ми отговорите, че да шепнете романтични думи в ухото на жена си би Ви коствало огромно усилие. Напълно Ви вярвам. Разбирам Ви и ако ми кажете, че не изпитвате никаква необходимост да го правите. Но не забравяйте: любовта означава да изследвате и да се опитвате да задоволите истинските потребности на жена си — независимо дали Вие самият имате съответните потребности, или не. Ето защо започнете да обличате любовта си в думи — от любов, а не защото много Ви се иска. Ако думите Ви са повлияни от Вашето вътрешно решение да обичате, жена Ви ще се почувства много щастлива.

Създаването на атмосфера, която предразполага и допринася за щастливо и градивно сексуално общуване, е важна и отговорна задача, която предимно се пада на мъжа.

И така. Вашият сексуален живот основан ли е на атмосфера на сигурност, нежност и взаимно уважение?

Разбира се, жената също е отговорна да съдейства за създаването на тази атмосфера на сигурност, нежност и взаимно уважение.

Ако например Вие, като съпруга, имате навик постоянно да раздавате съвети или да мърморите, с това Вие неминуемо разрушавате атмосферата. Някои жени се опитват още от самото начало на брачния си живот да проведат със съпруга си цялостна _превъзпитателна програма“. И така, те за заети с постоянно търсене на недостатъци, тяхното разобличаване и _поправяне“. Близко е до ума, че ролята на строга учителка може да стимулира у един мъж всичко друго, но не и романтични чувства.

Покажете на мъжа си, че го приемате такъв какъвто е, с всичките му недостатъци и грешки, дори ако не окача ризата си в гардероба или обича да яде в леглото.

Подкрепете го чрез възхищението си. Всеки мъж има необходимостта да му се възхищават. Обяснете му какво така много цените у него. Така ще създадете атмосфера на взаимно уважение.

А може би Ви застрашава опасността да приемате като естествено всичко, което мъжът Ви прави за Вас? Не-благодарността е нещо изключително грозно, особено между двама души, които твърдят, че се обичат. Покажете му, че оценявате това, което той прави, за да Ви достави радост, че не подминавате незабелязана грижата му за дома и семейството. Кога за последен път му казахте _благодаря“?

Покажете му уважението и любовта си, като бъдете красива за него. Мъжът реагира на визуалната възбуда много повече, отколкото жената. Затова Вашето старание в тази насока ще повлияе много положително за добрата атмосфера на интимна близост.

Ако Вие се разкрасявате само за случаи, които _си заслужават“, а пред мъжа си ходите раздърпана и несресана, той естествено ще добие усещането, че според Вас за него _не си заслужава“ да сте красива. Много жени се поддържат само докато се омъжат, а после се оставят бързо да напълнеят, забравят за съществуването на козметика, парфюми и украшения, а пеньоарът се превръща в основната им дреха. След това започват да се оплакват, че _съпругът им охладнял“ към тях! Поддържането на добър външен вид изисква много време и енергия, но Вие го дължите на своя мъж — любовта мисли за другия, а не за собственото си удобство.

Много съществена част от интимната атмосфера е и доброто Ви настроение. Помнете, че нямате право да си изкарвате на мъжа си яда и нервите от напрегнатия ден — за него той е бил не по-лек. Умората от деня се преодолява най-добре в една спокойна и ведра атмосфера, която се създава главно от жената.

Към _подаряването на себе си“ спада и това да сигнализирате на мъжа си, че сте готова да му се отдадете сексуално.

Много често поради фалшив срам (или неправилен начин на мислене) жените изглеждат сексуално безразлични. Това не само руши откритата атмосфера на искрена нежност, но и въздейства притъпяващо на мъжа и го подтиква към егосекс, тъй като неговите усилия не предизвикват у партньорката му очаквания отклик. Мъжът може да бъде сексуално активен и без голямо душевно участие, което една жена по-трудно може да си представи. Затова мъжът не само е изложен на по-голяма опасност да се подхлъзне в един вид _генитален секс“, но и понякога се чувства по-малоценен в сексуално отношение. Той знае своята слабост, която всъщност е просто различие.

И така: показвате ли на мъжа си, че се наслаждавате на любовната сексуалност _с благодарение“, или с безразличието си рушите неговото еротично преживяване?

Никой, който иска да даде добър съвет на някой млад човек, няма да му каже да влезе в пилотската кабината на някой самолет, да запали мотора, да се вдигне във въздуха и да опита как се лети.

Точно това обаче се препоръчва днес на младите хора във всички масмедии: _Сексът е нещо хубаво, опитайте го!“ Каква лудост! Разбира се, човек може да се занимава със секс и само с няколко прости напътствия _как се прави“, но по този начин никога няма да постигне целта на любовната сексуалност. В един момент неизбежно _ще падне“ също като пилота-аматьор.

Сигурно вече сте забелязали, че създаването на подходящата атмосфера като душевна основа за щастлив сексуален живот не е чак толкова лесна работа. Действително фината чувствителност на двамата партньори се усъвършенства с времето — в степента, в която те се научават да разбират истинските потребности на другия и да се опитват да ги задоволяват.

Ако някой пристъпи към интимната област със самочувствието, че _тия неща са му ясни“, той никога няма да може да има щастлив и пълноценен сексуален живот, в който и двамата партньори са задоволени. Човек може да усвои нещо ценно само когато наистина е готов да се учи.

И понеже огромна част от нашите съвременници са информирани едностранно само за егосекса и въобще не познават истинската любовна сексуалност, е много важно и необходимо да бъдем готови да се учим — да се отказваме от погрешни схващания и да възприемаме нови.

Вие, като съпруг, можете и трябва да задавате на жена си въпроси, които се отнасят до вашето интимно общение, нежно и с любов. През целия си съвместен живот ще трябва да откривате разни страни от сексуалната същност на съпругата си. Ето защо имайте търпение да изследвате, да се учите, и не мислете, че вече всичко Ви е ясно.

За съжаление и много жени смятат, че няма какво повече да учат или дори че мъжете им вече знаят достатъчно. Това далеч не е така. Затова жената също трябва да има готовността да разговаря откровено с мъжа си за интимното им общение, за атмосферата, за цялостния им сексуален живот. Покажете на мъжа си пътя към тялото и душата си — откъде би могъл той да го научи в този така объркан свят, ако не от Вас самата? Може би от минали _опитности“? Всички те най-вероятно са били в областта на егосекса, а и освен това всяка жена (както, разбира се, и всеки мъж) е неповторима индивидуалност, която има свои особени потребности, желания и начин на възприемане на нещата.

Една жена може например да има различни сексуални усещания по време на бременност и по време на кърмене. Тя преминава — както много често и мъжът — през различни фази на сексуалното чувство. Който не е готов да опознае, да разбере партньора си, не може да реагира на тези промени и неминуемо ще се окаже неспособен да задоволи истинските му потребности, защото те между-временно са се променили.

Едно малко дете има потребността да се друска на коленете на татко и да се люлее на люлките в парка. Би било глупаво обаче да се опитваме да задоволяваме все същите потребности, когато това дете вече е станало юноша на 16 години.

Тук обаче не става дума само за възрастови фази. Не забравяйте, че Вашата жена е едно неповторимо Божие творение. И към нейната неповторимост спада и това, че може едно и също нещо веднъж да _ се стори особено приятно, а друг път въобще да не _ хареса. Тези променливи настроения в интимния живот спадат към неповторимостта на Вашата съпруга. Приемете това и бъдете винаги готов да се учите.

И така: готов ли сте да научите още нещо, или все още смятате, че сте съвършен любовник?

При любовната сексуалност партньорите се наслаждават _с благодарение“ на своята интимна близост, но те не бива да се ръководят единствено от принципа на удоволствието. Недисциплинираният сексуален живот води към егосекс и противоречи на смисъла на любовната сексуалност.

Егосексът може да се практикува всекидневно, дори и по няколко пъти на ден. Но истинска любовна сексуалност не може да се практикува всекидневно за дълъг период от време. Да се стараеш да разбереш другия, да искаш да го зарадваш — това изисква чувствителност, отдаване и полагане на съзнателни усилия. Ясно е, че това не може да се постига ефективно, а и да се изразява физически всеки ден.

Въпреки че повечето бракове страдат по-скоро от недостатъчно интимно общение, съществува и прекаляване в сексуално отношение, което води до тежки последствия. Дори понякога недостигът на сексуалност в брака се дължи на предишно прекаляване.

Всеки знае, че след диета или гладуване яденето се услажда двойно повече. А ако всеки ден, без изключение, ядем най-любимото си ядене, то най-накрая ще ни втръсне и ще започне да ни се повръща от него.

Който няма мяра в сексуалните си отношения, ще се _пресити“ и няма да може им се наслаждава истински. Умереността и разумното ограничаване увеличават желанието — не само собственото, но и на партньора — а нали точно това е целта на любовната сексуалност. Прекаляването води дотам, че качеството страда за сметка на количеството, и в крайна сметка води към егосекс.

Сексуалната интензивност намалява с възрастта и затова е особено важно да се обърне внимание на качеството и да се осъзнае и приеме отслабващата интензивност. Който реши да се бори срещу това с хапчета или технически средства, а дори и с хормонална терапия само и само да не изгуби сексуалната си сила, той свежда сексуалността до чисто медицински проблем и очаква чудеса от лекарите, които все повече се подвизават като _секс-експерти“.

Любовната сексуалност трябва да бъде насочена към другия и да се използва за негово добро. Периодите на основателно въздържане не водят до недостиг, а показват, че на сексуалността е отредено точно подобаващото място — изцяло в рамките на истинската любов.

Прекомерната сексуалност бързо подвежда най-вече мъжете нетърпеливо да изискват от жените си полово сношение. Но където се използват заплахи и притеснения за сексуални цели, не остава място за истинска любов.

Често жените — съзнателно или несъзнателно — реагират на прекомерния секс с небрежна и непривлекателна външност. Те се изоставят или изцяло се отдават на всекидневните си занимания и грижи, за да имат явно изтощен вид. Най-лекият признак на главоболие се използва като защитен механизъм, така че болката може по психосоматичен механизъм наистина да се засили до такава степен, че тя съвсем наистина да не е в състояние да откликне на искането на мъжа си.

При това, за съжаление, често се злоупотребява с библейското наставление, че партньорите трябва да имат _дължимото сношение“ един с друг (1. Кор.7:3), като единият партньор използва това, за да принуди другия към сексуални действия с цел да задоволи собствените си желания. Но както вече видяхме, такова държание противоречи на създадената от Бога любовна сексуалност. Да изпълня Божията заповед за _дължимото сношение“ със своя брачен партньор, следователно означава да го обичам и да изразя физически тази своя любов, като му доставя радост с нея. Самата същност на любовната сексуалност изключва всякакво насилие, както и желанието на всяка цена да задоволявам собствените си сексуални потребности винаги, когато ми се прииска.

Една жена може би е опознала съпруга си като човек с относително слабо сексуално влечение — и въпреки това те отново и отново ще изразяват физически любовта си. Друга пък е разбрала, че мъжът _ има относително силно сексуално влечение — но и той трябва да се постарае да постави желанията си в рамките на истинската любов, която на първо място търси да зарадва и ощастливи другия. Тази жена обаче, ако го обича истински, ще се постарае от своя страна да му помогне в борбата със себе си и по-често ще го дарява със сексуална любов.

Един мъж обаче по принцип трябва да се научи, че в определени периоди от време трябва да може и да се въздържа. За да има успех в дисциплинирането и управляването на собствената си сексуалност, той трябва да има желание да практикува истинска любов в брака си, да постави фантазията си под Божия контрол, да не си представя сексуални действия или други ситуации, които биха могли да го възбудят и да стимулират физиологичните му функции.

Именно за мъжете е важно да знаят, че половото сношение силно активизира физиологичната система за възбуждане и въпреки постигнатото облекчение сексуалното желание много скоро отново се събужда поради усилената секреция на възбуждащи хормони. Колкото повече полови сношения се извършват, толкова повече се активират химическите процеси в тялото, които го приготвят за нови сношения. Ето защо прекаляването води до едно сътояние на постоянна възбуда, която вече не може да се уталожи напълно (и се нуждае от все по-интензивна и нова _храна“). В резултат на това постоянно състояние на възбуда мъжът може да стане и много по-податлив на дразненията на еротични реклами, снимки и пр., отколкото мъжете, които имат разумен сексуален живот.

В периоди на въздържание, когато сексуалното влечение не се подхранва пряко, възбуждащите системи на тялото се успокояват, така че — по чисто биологични причини — визуалните дразнения действат по-слабо, отколкото по време на активен сексуален живот. Така че Бог е предвидил в Своето творение този чуден механизъм и Той ще накаже всички лъжи, че временното сексуално въздържание било нечовешко претоварване на организъма.

Жената, от своя страна, не бива да пресилва мъжа си, и не бива да забравя, че и тя е призвана от Бога да задоволява съпруга си сексуално. Тя трябва да осъзнае, че нейната недостатъчност не угасява автоматично и сексуалното влечение на мъжа й.

Всичко казано дотук трябва задължително да се разглежда в общите рамки на любовната сексуалност, тъй като мъжът, който наистина обича жена си, както и жената, която обича мъжа си, ще имат естествената потребност да изразят физически тази любов. Физиологичните процеси при тази любов са същите, както и при егоистичното задоволяване на собственото сексуално желание. Но същността, целта и качеството на любовната сексуалност са принципно различни и затова тя трябва да бъде подхранвана и задоволявана.

И така: владеете ли своя сексуален живот, или Вашата сексуалност Ви владее?

Всяка дарба, всеки талант, трябва да се поддържа. Пианистът-виртуоз е длъжен постоянно да се упражнява, шампионът — постоянно да тренира, и то под вещото ръководство и контрол на опитен треньор.

Любовната сексуалност, желаната от Бога сексуалност трябва да се поддържа. И тук от време на време е нужна самокритична проверка, сверяване на часовниците и най-вече — инвестиране на време и внимание.

Любовната сексуалност е лесно чуплива. Който просто _практикува секс“ без особено замисляне, е като слон в стъкларски магазин и никога няма да надрасне нивото на егосекса.

Мъж, който си мисли, че може да прави всичко, което _естествено“ му се иска, задължително ще сгреши, защото _естествено“ не непременно значи _продиктувано от любов“. (С този аргумент някои са се опитвали да оправдаят и садизма, който бил произхождал от някакво _естествено влечение“ на човека.)

Когато интимният живот в брака протича като някакъв автоматичен процес, той никога няма да носи истинска радост и да стимулира отношенията между партньорите.

Любовната сексуалност се стреми да разбере и да задоволи потребностите на другия. За тази цел, за създаването на необходимата атмосфера, за истинското ощастливяване на другия трябват време и истинско желание. Ето защо е добре брачната двойка да си остави достатъчно време преди физическото съединение.

Не е вярно, че _времето за нежности“ няма собствена стойност, а просто е необходимо като _подготвка“ за същественото. Напротив, това време е много ценно и вече дава възможност за изразяване на любовта към партньора по най-интимен начин. То представлява самостоятелен и значим елемент от интимния живот и не може да се смята само за прелюдия към оргазма. Въобще нежното и мило държание на съпрузите един към друг трябва да бъде принципен стил на отношенията им, а не само подготовка за интимно общуване.

Краткото полово сношение, без предшестващо време за нежност в повечето случаи (но невинаги, зависи най-вече от възприятието на жената) е израз на егосекс и е навик (нещо като ходене при проститутка), а не интимна близост с жената, която наистина обичам.

Времето за нежност е чудесна възможност за опознаване на партньора. Тук мъжът може да развихри цялата си фантазия и изобретателност. Вследствие на това жената може да изпита душевна еротична възбуда. Тази психическа подготовка стимулира нейната готовност за сексуално отдаване на мъжа си. Затова би било много егоистично от негова страна да пренебрегне тази нежна прелюдия. По този начин той накърнява фината душевност на съпругата си.

Мъжът обаче едва ли ще може да се погрижи внимателно за душевното състояние на жена си, ако до полунощ е гледал филм по телевизията и след това, с чувството, че е почти Джеймс Бонд, решава да спи с нея. Тогава няма да има време да разговаря или да погали изтощената си от работа съпруга, или да създава атмосфера на сигурност и уют. Затова използвайте по-смислено вечерите си.

Кинцел пише по този въпрос следното: _Сексуалността е неразривно свързана с нежността, а нежност, при която се гледа часовника и се наднича в огледалото, е нещо невъзможно.“

Разбира се, такава сексуалност има, но тя спада към областта на егосекса, както ще видим по-късно.

Желанието ни да се се учим и постоянно да се поддържаме е задължително условие за пълноценен сексуален живот в брака. Това дава възможност за изостряне на чувствителността спрямо партньора и все по-доброто му опознаване, включително и неговите особености по отношение на оргазма.

За съжаление в много книги за брака едновременното достигане на връхната точка на сексуалното преживяване се изтъква като нещо ненадминато и едва ли не задължително. Естествено можем да се радваме на това преживяване и ако то радва и партньора ни, можем и да се стремим към него, но първо за това е нужен доста голям опит, така че една млада двойка може да преживее големи разочарования, ако непрекъснато го очаква, и второ, много по-важно е да се стремим към основната цел на интимното общуване — даряването на радост и щастие на партньора.

Ако един мъж се остави да бъде завладян от необходимостта от едновременен оргазъм, най-често стига до преждевременно семеизпразване и жената остава разочарована.

Затова Вие, като мъж, мислете най-напред за жена си, погрижете се да постигнете нейния оргазъм и не се опитвайте — като секс - егоист — сам да се наслаждавате на своя собствен.

Много брачни двойки преживяват голяма радост и пълноценно удовлетворение, когато първо жената се отдаде изцяло на любовта на мъжа си и достигне до оргазъм, а след това мъжът напълно спокойно се наслаждава на любовта на жена си _с благодарение“ (сравни с 1. Тим. 4:4).

Разговорът, взаимното изслушване и споделяне и тук е от решаваща важност. Жената трябва непременно да каже на мъжа си, ако той по някакъв начин, особено след нейния оргазъм, _ причинява болка или някакво друго неприятно усещане.

Мъжът трябва да приеме тези желания на жената и да не се опитва задължително да я доведе до оргазъм, защото може да изпадне в положение да задоволява потребности, които в този момент въобще не съществуват.

Колкото повече един мъж _познава“ жена си и се учи да се настройва към нейните потребности, толкова повече той ще я направи способна за един пълноценен и радостен сексуален живот.

И така: готови ли сте постоянно да _поддържате“ любовна сексуалност във Вашия брак, или я занемарявате с невнимание и небрежност?

Както при истинската, всеотдайна любов съществуват степени на зрялост, така и при егосекса и залегналата в основата му мотивация можем да отбележим различни нива. Един мъж, който в сексуалните отношения с жена си все пак е внимателен, но въпреки това се стреми на първо място да задоволи собственото си желание, вече се намира в началото на спиралата, която води надолу, но все още не е стигнал чак дотам, както например друг, който всяка седмица ходи при проститутка, или трети, който насила принуждава жена си да спи с него.

Обстоятелството, че има различни видове егосекс, не бива да ни служи като извинение. Всяко егоистично държание, всяка егоистична злоупотреба с някакво сексуално действие има своето влияние върху човека (и преди всичко върху съществуващите брачни отношения) и принизява Създателя, Твореца на сексуалността — самия Бог.

Егосексът е по принцип извратена, обезобразена, перверзна сексуалност, независимо от това по какъв начин се практикува. Господ Исус специално казва, че дори когато един мъж погледне някоя жена, за да злоупотреби (мислено) с нея като обект за задоволяване на страстта си, т.е. да си представи полово сношение с нея, той се намира вече в областта на егосекса и съгрешава.

Егосексът има за цел задоволяването на собствените сексуални желания. Дали тази цел ще бъде постигната в рамките на брака, извън брака или чрез самозадоволяване — това не променя неговата същност, различна е само тежестта на последиците.

Често егосексът се мотивира с мнението, че мъжът има право да разполага с тялото на съпругата си и че затова е съвсем нормално той да я принуждава към сексуално общуване. От друга страна някои жени виждат в сексуалното влечение на мъжа си възможност да го манипулират. Сексуалното сношение служи като _разменна монета“ за изпълняване на различни желания: _Ако получа това...“ или _ако направиш онова, тогава...“ Ясно е, че такова поведение спада към егосекса — по своята същност то доста наподобява проституцията.

Който има възможност да наблюдава междучовешките отношения в някои фирми, учреждения или в училищата, скоро ще забележи, че за много неща се мисли на принципа _от кръста надолу“. Например някоя жена, която не се възприема като привлекателна, автоматично се счита за малоценна. Тя по-трудно може да си намери работа, по-трудно бива приета в някой приятелски кръг и т.н. Нашето общество е безумно фиксирано върху външната привлекателност. Човекът се преценява по това как изглежда, по неговата сексапилност, а същината, истинският човек остава незабелязан. Подобно нещо за съжаление може да се срещне и в много християнски кръгове и преди всичко в младежките им групи.

Както вече споменахме, систематичното практикуване на егосекс води до все по-голямо притъпяване на чувствителността. С времето той губи своята привлекателност. Стига се до положението на човека, който бута купето на колата по улицата. Той скоро ще се измори и няма да има повече никакви сили да _кара“ тази кола без колела. Или пък ще прибегне към други стимулатори, възбуждащи средства или подсилващи хапчета.

Мъж, който използва жена си за собствено задоволяване, скоро вече въобще няма да бъде в състояние да се възбужда от нея. Или мъж, който се самозадоволява (мастурбира), с времето ще се отегчи и тази практика ще му се стори скучна и празна. Тогава той ще потърси нови стимулатори, от които ще очаква по-голяма сексуална възбуда. Някои посягат към порнографската литература или гледат секс - филми. По този начин в кръвта се секретират повече сексуални хормони, съответните жлези се активират, той усеща възбудата и се стреми да я утоли чрез семеизпразване.

Но много скоро и порнографските списания и филми ще престанат да му въздействат и очакваната голяма сексуална възбуда няма да се осъществява. Тогава той ще започне да посещава _секс - шоу“, ще завърже извънбрачна връзка или ще посещава проститутки за бързо възбуждане и задоволяване на сексуалните му влечения.

Страници наред могат да се изпишат върху развитието на този хлъзгав път на егосекса. Накрая много често се стига до перверзии — извратени практики, които целят да предизвикват сексуална възбуда и оргазъм у хора с вече напълно притъпена чувствителност.

Така например има мъже, които могат да се възбудят само ако партньорката им говори цинизми или ги бие с камшик, или разиграва инфантилни игри на _чичо доктор“, или злоупотребява сексуално с животни.

Светът на сексуалните перверзии е безкраен и неописуемо отвратителен и безброй хора са негови пленници.

В брачната консултация се срещат и хора, при които сексуалната възбуда не се получава като реакция на нежността, а на страха — и този факт обяснява редица перверзни практики.

Принудителното _въздържание“, което се поражда от това, не е доброто библейско въздържание, предвидено от Бога за определени ситуации, а е сексуално смущение, настъпило в резултат на егосекса.

Такова _сексуално въздържание“, макар и често представяно като някакъв вид _благочестие“, е също толкова резултат от греховния егосекс, колкото и сексуалната перверзия. Неотдавна Съюзът на американските психиатри постави специално име на този широко разпространен и пагубен резултат от егосекса: _Inhibited Sexual Desire“ — _затормозено сексуално влечение“. На фона на днешната сексуална революция е трудно за вярване, но е истина — липсата на сексуално влечение, на която се дължат импотентността и неспособността за достигане на оргазъм, се разпространява както измирането на горите.

Невинаги развитието на егосекса води непременно към перверзия или липса на влечение. Много често резултатът е сексомания. Въпреки че егосексът е изгубил своята привлекателност, жаждата за сексуални преживявания нараства. Егосексът се практикува все по-често, докато накрая организмът започва всекидневно да сигнализира на човека, че се нуждае от _сексуално облекчение“. От биологична гледна точка това не е нищо друго освен пристрастяване към определени хормони, към които организмът е привикнал и счита, че нещо не му е наред, ако дейността на сексуалните жлези не се поддържа постоянно. Човек регистрира тези сигнали, вярва им и се впуска в ненаситно търсене на сексуални преживявания, с което става роб на собствената си страст. (Ясно е, че по този начин той губи и всякаква възможност за истинско общуване в брака.)

Това развитие може да се сравни до известна степен с алкохолизма. Само по себе си нашето тяло не се нуждае от алкохол, за да се чувства добре. Също така нашето тяло не се нуждае от сексуални действия, за да се чувства здраво и жизнено. Но ако алкохолът започне да се употребява без мярка, тялото свиква и започва да изпитва влечение към него. Задоволяването на това влечение довежда до още по-интензивна жажда и попада в дяволската спирала на алкохолизма.

И при егосекса може да настъпи същото развитие по стръмната спирала на зависимостта, като се стигне до явна сексомания, когато той се практикува без мярка.

Един маниак, било той алкохолик или сексоман, не би могъл да обърне внимание на партньора си. Неговата висша цел е задоволяването на собствената страст и това пречупва всяко мило, любовно отношение.

Библейската сексуална терапия по същество означава: осъзнаване на положението и обръщане на 180 градуса.

Гръцката дума за това е _метаноя“ и се превежда като _покаяние“.

На практика _покаяние“ означава: аз осъзнавам, че вървя по пътя на егосекса и че по този начин принизявам Този, който е създал човешката сексуалност, и съгрешавам против Твореца (което, ако съм християнин, трябва да изповядам пред Него и да Го помоля за прошка).

След това решавам да тръгна към нова цел, която Бог е предвидил за мен: да не задоволявам на първо място собствените си сексуални потребности, а да се стремя да разбера и задоволя потребностите на моя брачен партньор. Предимство трябва да имат не моите желания, а неговото щастие. Оттук нататък чрез своята сексуалност аз ще изразявам истинската си любов към него. При това мотивацията ми ще бъде Божията любов, която сам аз, като християнин, имам в Исус Христос и ще се стремя да се науча да обичам по същия начин своя брачен партньор.

Останалото е въпрос на упражнение. За да може моето вътрешно решение да се осъществи на практика, е нужно много постоянство и послушание. Но и тук мога със сигурност да разчитам на Божията помощ и сила:

В такива случаи довереният разговор с някой зрял християнин, на когото имаме доверие, може много да ни помогне. Естествено и брачният ни партньор може и трябва да участва в това израстване и в борбата срещу греха.

Но как може да изглежда тази помощ на практика?

След като един човек, който досега е практикувал егосекс, е осъзнал, че това е грях, покаял се е и е приел Божията прошка, той трябва да се откаже от старите си навици и начин на мислене в сексуалната област и да ги замести с правилната любовна сексуалност.

На практика обаче това не става автоматично, само като човек си каже: _Повече няма да практикувам егосекс...“ Той трябва да приеме, да усвои начина на мислене и мотивацията на любовната сексуалност. При сексуалните проблеми и тяхната терапия са валидни същитебиблейски принципи, които са в сила и за всякакви други погрешни начини на мислене и поведение:

Практическата рецепта е _събличане“ на старото и _обличане“ на новото. Който се опитва само да _съблече“ старото, ще остане гол и съвсем скоро отново и ще се намъкне в старите дрехи, защото е останал гол и му е студено. Човек трябва решително да тръгне по новия библейски път на желаната от Бога сексуалност, което ще бъде равносилно на _обличане на новите дрехи“.

Егосексът спада към делата на плътта, които са описани в Гал. 5:19-21. Който е решил да не върши вече тези дела, може да успее само ако _ходи по Духа“: _И така, казвам: ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти...“ (Гал. 5:16)

Матката е голяма приблизително колкото круша и има горе-долу същата форма. Стените _ са изградени от спираловидно преплетени мускулни влакна и тази особена структура позволява неимоверно разширение. Горният, по-дебел край се нарича тяло на матката. Тук се вливат двата яйцепровода. Тясната долна част се нарича шийка на матката. На нея са разположени жлези, които секретират прозрачна, в повечето случаи силно вискозна течност. Този секрет се променя по време на месечния цикъл на жената. При разпукването на фоликула той е по-рядък и семенните клетки могат безпрепятствено да проникнат до зрялата яйцеклетка. Преди и след това секретът е силно вискозен и непроходим за тях.

Шийката на матката се издава в горната част на влагалището (вагина). Влагалището свързва матката с повърхността на тялото. То представлява еластична тръба, дълга 9 —10 см, чиято стена е изградена от съединителна тъкан и мускули и отвътре е покрита с лигавица. Поради мускулната си стена влагалището е силно разтегливо, особено по време на бременността, и позволява преминаването на детето при раждане. Това е важно да се знае, защото не е възможно влагалището да се окаже твърде тясно за мъжкия член. Това усещане се поражда главно от спазматично свиване, което най-често е предизвикано от страх, безпокойство и преди всичко от липса на чувство за сигурност! При сексуална възбуда лигавицата на влагалището е влажна и добре кръвоснабдена. При оргазъм мускулатурата на влагалището се свива, както и мускулатурата на таза.

В лигавицата на стената на влагалището са разположени безброй малки жлези, които произвеждат постоянен тънък слой течност, който не само прави влагалището хлъзгаво, но и същевременно го почиства. В близост до изхода му са разположени много чувствителни нервни окончания, по чиито сигнали се задейства един пръстеновиден мускул, който обгражда изходния отвор на влагалището. Този мускул може да бъде стяган и отпускан волево (което изисква известни упражнения). В този мускул са разположени други жлези, които по време на сексуална възбуда произвеждат допълнителна смазваща течност.

Големите срамни устни са две меки и окосмени кожни гънки. Под тях да разположени малките срамни устни, които закриват изхода на влагалището и изхода на пикочния канал. Малките срамни устни се съединяват отпред при клитора. Той е богат на нервни влакна, поради което може да се възбужда при механично дразнене и играе важна роля за сексуалната възбуда и оргазма. Върхът на клитора е около 1—2 см дълъг и завършва с кръгла главичка с размерите на грахово зърно.

При сексуална възбуда малките срамни устни се уголемяват от два до три пъти.

Преди първото полово сношение отворът на влагалището е частично покрит с т.нар. девствена ципа (химен). В някои случаи девствената ципа затваря целия отвор и се налага да бъде цепната от лекар, за да може менструалната кръв да изтича свободно, тъй като нейното задържане би довело до болки и възпаления. При различните жени девствената ципа е различно развита. В някои случаи тя може да липсва по рождение и затова не бива да бъде считана за абсолютно сигурен признак на девственост.

По принцип е важно двамата да си оставят време, да бъдат внимателни и нежни, да не действат прибързано, да не гонят _постижения“ и да са готови да приемат, че нещата са по-различни, отколкото са си ги представяли.

Към половите органи и ерогенните зони на жената спадат и нейните гърди.

В тялото на жената на почти еднакви периоди от време протича един и същи процес: подготовка за евентуална бременност. Този процес се управлява от съгласуваното действие на различни хормони. Приблизително от единадесетгодишна възраст в тялото на момичето започват да се произвеждат определени хормони, под действието на които то съзрява и се превръща в жена. Ясен признак за това съзряване е началото на менструалния цикъл. Към 45 - 50 годишна възраст тези хормони до голяма степен спират да се произвеждат и менструацията се преустановява.

Месечният цикъл се смята от първия ден на менструацията до последния ден преди следващата менструация. Обикновено той е 28 дни. Циклите от 25 до 35 дни се считат за нормални.

В средата на цикъла, около 14-ия ден след първия ден на менструацията, яйчниците отделят зряла яйцеклетка. Това се нарича овулация. Яйцето се поема от яйцепровода и остава там няколко дни. Ако в това време се извърши полово сношение, яйцето може да се оплоди от мъжка семенна клетка. То е годно за оплождане само в продължение на 6 до 12 часа, но сперматозоидите могат да останат жизнеспособни в яйцепровода от 2 до 3 дни.

Междувременно лигавицата на матката е удебелена, силно кръвонапълнена и по този начин — подготвена да приеме оплоденото яйце. В продължение на 2 — 3 дни то се придвижва през яйцепровода до матката. След това са му необходими още 4 дни, за да се загнезди в лигавицата на матката и още около 5 дни докато се закрепи стабилно.

Почти половината от всички оплодени клетки не успяват да преживеят този дълъг и изтощителен процес и умират. Ако яйцеклетката не бъде оплодена, тя също умира. В такъв случай ненужната вече лигавица се изхвърля и това представлява месечното кръвотечение. Това е сигурен белег, че не е настъпило забременяване.

Към мъжките полови органи освен тестисите с техните придатъци спадат и семепроводите, простатата, пикочопроводът и половият член (пенис).

Простатата е жлеза с размерите на кестен. Тя често пъти създава проблеми на по-възрастните мъже, тъй като с възрастта може да се увеличи и да притисне пикочопровода, което води до трудности при уриниране. В тези случаи простатата се премахва оперативно.

Мъжкият член (пенис) се състои главно от особен вид мрежеста съединителна тъкан, която изгражда т.нар. каверозни тела. Пикочопроводът преминава през цялата му дължина. При сексуална възбуда кухините на каверозните тела се напълват с кръв и се разширяват, което води до удебеляване, втвърдяване и удължаване на члена (ерекция). Само втвърденият член може да влезе във влагалището на жената при полово сношение. Големината на члена не е от значение за сексуалното удовлетворение.

Членът се състои от три каверозни тела. През едно от тях преминава пикочопроводът завършващо отпред с главичка с малко изпъкнал ръб. Тя е покрита с тънка, лесно подвижна кожа (перпуциум), която лесно се приспособява към промените в размерите на члена и може да се издърпва назад от главичката. Ако това не е възможно, налице е стесняване на перпуциума, което трябва да бъде третирано от лекар.

Ерекция на мъжкия член може да се получи не само при допир и сексуална възбуда (включително и сексуални фантазии или визуални възприятия), но и когато пикочният мехур е пълен (например рано сутрин) и притиска нервните пътища, по които се стимулира ерекцията.

Тъй като под перпуциума се образува смегма — мастна секреция с неприятен мирис и канцерогенно действие — мъжкият член трябва да се мие всекидневно. Този навик трябва да бъде създаден още у малкото момченце. Както всеки ден си мие лицето и зъбите, трябва и да издърпва назад перпуциума и да измива вътрешната му страна и главичката с топла вода. Непочистената главичка може да доведе до възпаления.

Мъжките полови органи са изключително чувствителни на допир. Погалването им от страна на жената предизвиква приятна сексуална възбуда, което е подготовка към половото сношение.

За мъжа е важно да знае, че след края на пубертета поради повишеното производство на сперма може да се получи естествено напрежение. Семенните мехурчета на простатата са препълнени, каверозните тела на члена се изпълват с кръв, което води до ерекция на члена. Понякога може нощем да се получи автоматично изливане на семенна течност. В юношеските години това се случва доста често и в никакъв случай не е причина за безпокойство.

Когато сексуалната възбуда достигне връхната си точка, спермата се изхвърля през пикочопровода (еякулация).

2. Във вашето взаимно съжителство Вие не преживявате онова, което се нарича _брак“, защото неотменимото обещание за взаимна вярност изгражда една близост, една рамка на сигурност, уют и защитеност, която е изключително важна, особено при конфликти. От липсата на тази защитна рамка най-често страда дълбоката душевна чувствителност на жената — дори и несъзнателно. Това прави жената несигурна и незадоволена. Проблемите могат да се решават по съвсем друг начин, ако веднъж е дадено отговорно обещание за вярност.

3. Вие искате да живеете в брачни отношения, но без задължения, без готовността, че от брака ви могат да се родят и деца. Това в крайна сметка е егоизъм за двама. Точно децата особено остро се нуждаят от защитната рамка на една доживотна вярност, за да могат да се развиват в атмосфера на сигурност и спокойствие. Може би именно децата биха могли най-добре да Ви покажат, че любовта не е точно онази свобода, при която може на татко един ден да му омръзне да е верен на семейството, а че любовта задължително съдържа в себе си решението за вярност и отговорност. Каква прекрасна атмосфера на сигурност и уют се създава от тази доброволно, от любов поета отговорност!

Вие с Ана сте пропилели това време в сексуални експерименти (тъй като истински пълноценен интимен живот не е възможен при тези условия) и не сте имали възможност да изградите духовно и душевно единство помежду си.

Затова и не сте могли да се справите с напрежението и възникващите конфликти — отчасти поради изискванията на професията, задълженията в семейството и допълнителното натоварване от първото дете и отчасти поради липсата на опит, който също се натрупва преди брака.

Ако преди да се ожените се бяхте научили да издържате напрежение, да разрешавате проблеми, да обсъждате различни възгледи, а също и ако бяхте опознали недостатъците си и се бяхте научили да ги приемате, можехте да изградите успешен брак. Така обаче приличате на пилот, който по време на полета започва да разучава различните системи на самолета и да се учи да лети — но изискванията, пред които вече се е изправил, са толкова големи, че катастрофата е неизбежна. За разлика от пилотите обаче днес младите хора биват насърчавани _да се вдигнат във въздуха“ без да са се научили _да летят“, да водят брачен (или подобен на брак) живот, без да са създали необходимите предпоставки за това. Не е чудно тогава, че в съвременното общество на всяка крачка срещаме брачни руини, останки от катастрофи — не поради _лош материал“ (бракът е и си остава оптимален), а поради неумение на _пилотите“!

При мъжа може да се появи желание за анално сношение, поради стремежа му към все по-силни възбуждащи еротични преживявания, който се дължи на притъпените му от его - секса сексуални възприятия.

Освен това обаче трябва да се има предвид, че с такова сношение мъжът излага жена си на сериозна опасност и може да увреди здравето _.

На първо място, стените на ануса и правото черво лесно могат да бъдат наранени, тъй като — за разлика от влагалището с неговата многослойна еластична стена от мускули и лигавица — те не са създадени за такъв натиск и триене! Често се стига до леко кървене. През тези фини ранички проникват зарази и се развиват инфекции, могат да се смесят кръв и изпражнения — и всичко това създава условия за развиване на тежки заболявания.

На второ място, много лекари са на мнение, че попадането на сперма в ануса раздразва тъканите на правото черво и това допълнително натоварва имунната система. _Продължителното натоварване дори на здрава имунна система води до нейното отслабване. Следствието от това отслабване поради пренатоварване е, че имунната система може да оказва по-малка съпротива срещу всички външни атаки...“ (G.M. Maughit et al. JAMA 1984, 251, 237— 241)

Освен това може да бъде наранен и пръстеновидният мускул на ануса, което води до неспособност за волево задържане на урина и изпражнения.

Дори и само тези рискове не могат да се съвместят с любящото и грижовно отношение към една жена.

Една лодка е направена, за да плува във вода. Ако няма вода, тя се изтегля на брега и се _зазимява“, защото на сушата не може да служи като добро средство за придвижване.

Сексуалността е създадена от Бога с цел физическо изразяване на любовта към брачния партньор. Ако този брачен партньор липсва — независимо по каква причина — не би трябвало да има и сексуална дейност, защото тя би била не градивна, а само разрушителна.

Трябва също да се има предвид, че сексуалното желание отслабва при липса на полов живот или възбуждащи фантазии, което означава, че сексуалността няма нужда да бъде подтискана, а просто _замразена“, _зазимена“. В това няма нищо лошо, както няма нищо лошо и в една лодка, която почива в пристанището. Проблемът се появява тогава, когато човек започне да се стимулира сам чрез мисли и представи. Така действително се създава напрежение и в крайна сметка голяма неудовлетвореност.

Апостол Павел например е можел да има пълноценен живот въпреки сексуалното си въздържане, защото се е отдал изцяло на Божията работа и се е поставил изцяло под Божията власт. Неговото сексуално въздържане не го е довело до отчаяние и душевна мизерия.

За разлика от него обаче днес има много неженени или разведени хора, които също живеят във въздържание (понякога дори от християнски убеждения) и отричат извънбрачния его - секс, но са изпълнени с горчивина и озлобление. Те смятат, че са онеправдани от живота — само защото не употребяват своята сексуалност. Те се самонавиват в убеждението колко са нещастни и пренебрегнати, докато накрая наистина го повярват. Това, разбира се, наистина довежда до неудовлетвореност и липса на радост в живота им.

Така например един неженен млад мъж не може да съзрее като личност, ако по цял ден само се притеснява, че все още няма партньорка и че не може да има полов живот. Или ако постоянно се пита дали един ден ще стане добър _любовник“, дали ще може да се прояви добре в сексуалната област. И тъй като този млад човек всъщност очаква его - секс, а същевременно се въздържа от него, той не може да извлече от това положение полза за своето израстване като личност — за разлика от въздържането от любовната сексуалност, което би дало своите добри плодове.

Ето защо особено неженените хора не бива да се поддават на лъжите на _его-секс пророците“, които убеждават, че без полов живот, без оргазъм човек обеднявал и бил непълноценен. Бихме ли могли да определим най-благородния, най-съвършения човек, който някога е живял на тази земя — Исус Христос — като непълноценен? Положително не.

Его - сексът обещава много, но не удържа нито едно от обещанията си и с измама лишава човека от благословението на създадената от Бога любовна сексуалност, която, приета като принцип, обогатява душевността и на човек, който живее в сексуално въздържание.

Зигмунд Фройд, който смята, че още малките момиченца започват да мастурбират веднага щом развият интерес към клитора си, продължава по-нататък в погрешното си мислене и твърди, че следователно зрялата жена трябва да отхвърли детския интерес към клитора си и да се стреми единствено към вагиналните усещания.

За разлика от него Кинси и неговите сътрудници, а по-късно и Мастерс и Джонсън твърдят, че клиторът играе роля при всички жени, че той е центърът на най-силна сексуална възбуда и най-интензивни сексуални усещания.

Пери и Уипъл се опитват да докажат с изследванията си, че едно определено място във влагалището реагира извънредно чувствително на силен натиск. Те наричат това място _точката на Грефенберг“ по името на д-р Грефенберг, първият лекар, който обърнал внимание на този феномен.

Кое от всички тези изказвания е вярно? Кой възглед трябва да споделя християнският брачен съветник? Аз съм убеден, че не бива да се придържаме към никакво схващане, което фиксира оргазма върху една точно определена част от тялото. В Песен на Песните 4:12-15 се казва: _Градина затворена е сестра ми, невестата, извор затворен, източник запечатан. Твоите издънки са рай от нарове с отборни плодове, кипър с нард, нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета, доставящи благоухания като ливан, смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати. Градински извор си ти, кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.“

Тук според мен се показва как трябва да гледаме на женската сексуалност, а оттам — и на оргазма на жената — не като на _червена роза“, а като на градина, която отначало е затворена, а после с любов се отваря постепенно, градина с най-различни растения и великолепно разнообразие.

Смятам, че е много жалко една жена да се фиксира само върху един-единствен вид _цветя“ — тя неминуемо ще бъде ощетена, тъй като прекрасното разнообразие на творението ще _ убегне.

Има жени, които изживяват оргазма повече клиторално, други — вагинално, а трети — дори само при галене по гърдите или други нежности. Важното е се стремите да радвате мъжа си със своята сексуалност — тогава ще можете с радост и благодарност да приемете и да се наслаждавате на разнообразните _резултати“, т.е. на собствените си сексуални кулминации, независимо какви точно биологични дразнения са довели до тях.

Ето защо бих Ви посъветвал да не ползвате вибратор, нито каквито и да било други технически средства. С тяхна помощ някои жени могат да стигнат до бърз оргазъм — горе-долу както един мъж, който набързо се самозадоволява. Именно тук виждаме как дори сексуалността в днешно време се технизира и все повече се свежда единствено до его - секс.

Дори интензивността на сексуалното преживяване да нарасне наистина, съществува голяма опасност от изпадане в психическа зависимост, от пристрастяване, защото може би с времето тези интензивни преживявания ще могат да се постигат вече единствено с помощта на техническите средства и по никакъв друг начин..

Разбира се, в Библията не пише нищо за средства против забременяване. Но там не пише нищо и за пломбиране на зъби, използване на упойки при операции, нито пък че трябва да се гледа в огледалото за обратно виждане, докато се кара кола. И въпреки това ние можем да правим всички тези неща за Божия прослава, защото с тях не се нарушават някакви Божии наредби, нито се подкрепят някакви грехове. Според тези два принципа можем да преценим и въпроса със средствата против забременяване.

Децата са Божи дар, така се казва в Псалм 127. Ние трябва да държим на тази истина, да обичаме и да се радваме на децата си.

Положително не е правилно да се отказваме да имаме въобще деца, за да можем да се наслаждаваме на по-голяма лична свобода и материално благосъстояние. Но и семей-ство, което обмисля как би могло да получи и отгледа възможно повече такива _Божи дарове“, ще трябва да се придържа в някакви разумни граници. В 1. Тим. 3:4 се казва, че един духовно зрял мъж _управлява добре своя дом“. Той трябва да се грижи за семейството си, да възпитава децата си във вяра в Бога и да създаде уютен и сигурен дом (сравни и 1. Тим. 5:8).

По тази причина е необходимо и планиране на семейството. Семейство, което всяка година се обогатява с по още едно дете, в което майката, нервна и раздразнителна, едва насмогва на гигантската работа, бащата трябва постоянно да взема пари назаем и всички заедно живеят в гарсониера — такова семейство не може да бъде кътче на любов и разбирателство. Това няма да бъде дом, начело на който стои един мъдър и разумен глава на семейство.

Мъжът и жената трябва да решат заедно и пред Бога колко деца могат да имат. Дали нещата ще се развият по този план, разбира се, е друг въпрос.

Въпреки че в Библията не са конкретно споменати средства за предпазване от забременяване, в нея има принципи, от които трябва да се ръководим при преценката на различните методи за предпазване.

От уважение към живота и поради отговорността, която носи пред Бога, един християнин не може да ползва методи, които имат дори и частично абортиращо (унищожаващо зародиша) действие. Такъв е случаят при спиралата, _хапчето след това“, а с голяма вероятност и при голяма част от хапчетата против забременяване. Ако двама партньори използват такива средства, те ще бъдат виновни пред Бога —съзнателно или не — за унищожаване на пълноценен човешки живот.

Поради отговорността, която носим за собственото си тяло като _храм на Светия Дух“, трябва да отхвърлим и методи, чиито странични действия могат да са вредни за здравето (напр. хормоналните препарати).

Също така трябва да бъдат отхвърлени и методи, които нарушават хармонията на интимното сношение, като например прекъсването на половия акт (coitus interruptus), който аз лично смятам за грубост. Освен това този метод е и крайно рискован, защото е възможно семенни клетки да се отделят още преди еякулацията. Използването на технически средства от жената, които тя трябва да си поставя преди половото сношение (напр. влагалищна диафрагма, химически средства), също при много жени нарушава душевната готовност, еротичната атмосфера — за разлика от мъжа, когато например използва презерватив.

Физическата любов трябва да бъде израз на духовната и душевна любов към партньора. Затова тя също винаги трябва да желае доброто на другия (сравни Фил. 2:4).

Аз лично бих Ви препоръчал _комбинирания метод“ на д-р Виндекер — температурния метод, разширен с използването на презервативи.

Температурният метод дава възможност за определяне на деня, в който настъпва овулацията. За тази цел е необходимо жената всяка сутрин преди ставане в един и същи час да измерва температурата си в ануса в продължение на пет минути. Измерената температура всеки ден трябва да се записва. Така се получава температурна крива от типа, представен на фигурата. Овулацията настъпва в деня, в който се наблюдава внезапно понижаване на температурата. След нея температурата се повишава и през втората част от цикъла е с 0,5 — 0,8° по-висока. Тъй като зачатието е възможно при полово сношение в денят на овулацията и в двата предшестващи го дни наблюдението на температурата трябва да се извършва в продължение поне на три месеца, за да може да се предвиди с голяма степен на вероятност деня на настъпване на овулацията.

При заболявания, придружени с висока температура, методът е неприложим, както и при рязка промяна на ритъма на живот. Тъй като методът има определена степен на риск, особено за жени с нередовен цикъл, той задължително трябва да се комбинира и с използването на презервативи.

Но поддръжниците на нудизма пропускат един факт: Те не приемат, че срамът и покриването на голотата имат своята причина в човешката история. Библията казва, че при сътворяването на човека голотата е била естествена за него. Това е било състояние, при което не е съществувала преграда, вина, която да разделя човека от Бога, а и хората помежду им. Това се е променило след грехопадението (сравни Бит. 3). Падението, своеволно избраният път на неподчинение и последващото прозрение са предизвикали срама. Обърнете внимание на реакцията на Адам — след извършването на греха той вече не възприема голотата като естествено състояние. И това положение на нещата не се е променило и до днес.

Бог е облякъл човека, за да не го притеснява срамната му голота. Според Библията обличането с дрехи, покриването на голотата не е задължение, а реакция на виновния човек спрямо светия Бог. За онези, които съзнават това, облеклото е помощ, а не ограничаване на свободата.

Покриването на тялото си има своя смисъл. А може би и точно този — да предпази нашата психика от затъване във водовъртежа на инстинктите и желанията. Срамът е защита, която прави възможно създаването на една интимна сфера, в която може да се навлиза само в рамките на брака. Наистина ли е естествено хора, които иначе нямат никаква интимна връзка, да се показват голи един пред друг?“

Към тези мисли искам да прибавя още две, които засягат по-скоро пораженията, до които води нудизмът.

По правило голото, красиво женско тяло действа възбуждащо на мъжа, защото той реагира повече на визуални дразнения. Тази гледка може да го _привлече“ и да го подведе към егоистична, неморална злоупотреба с неговата сексуалност (например мислено прелюбодейство със съответната жена). Дори и човек да не _подхранва“ съзнателно тези възприятия, те неминуемо ще предизвикат в него възбуда. В резултат на визуалното дразнение в кръвта се отделят определени хормони — една съвсем естествена физиологична реакция.

Егоистичната _стара природа“ на християнина винаги ще желае да задоволи подобно пожелание и това ще доведе до вътрешна борба (между _Духа“ и _плътта“, както е казано в Гал. 5:17). Ако човекът се възпротиви на плътта, той ще устои на изкушението с помощта на Господ Исус.

Но точно тук е решаващият момент: _Който сам се бута в изкушението, пада!“ — казва една поговорка. Който сам, доброволно се излага на постоянно изкушение (чрез постоянно гледане на еротични дразнители), той рано или късно ще бъде победен. Не е ли точно това проблемът на мнозина съвременни християни? Те гледат възбуждащи филми, четат такива списания, а после се чудят, че не издържат на изкушението, което сами са си избрали!

Ако човек ходи на нудистки плаж, той съзнателно се излага на споменатите визуални дразнения, които обикновено не го отминават безследно. Съзнателно казвам _обикновено“, защото има хора, при които може да се получи и съвсем друга реакция. И тук стигаме до втория съществен ефект от нудизма.

Може ли да се счита за нормално, когато малкият син на едно нудистко семейство до такава степен е свикнал с женската голота, че по-късно и тялото на неговата собствена жена му въздейства не повече от вида на оскубано и осолено пиле?

Досега се ограничихме в разсъжденията си до предположението за естетически красиви тела. Но колко потресаващи са разказите на млади жени, които още като малки момиченца са били дотолкова отвратени от гледките на _разголена мъжественост“, че тези чувства впоследствие се пренесли и върху половите органи на собствения им съпруг.

Един млад мъж също ми разказа за последиците от своето нудистко минало — той така се погнусил от лъщящите от плажно масло женски тела и тресящи се тлъстини, че само при мисълта за женско тяло моментално си представял тези картини и изпитвал непреодолимо отвращение.

В заключение трябва да се каже, че винаги, когато интимната атмосфера се разкрие, разголи и стане достъпна за чужди очи (както например и в смесените сауни), това не действа положително на интимните брачни отношения. По този начин се разрушава онова, което Бог е искал да подари в брака — атмосферата, необходима за една ощастливяваща любовна сексуалност.

Перверзен означава _изроден“, _извратен“ или _отклоняващ се от нормалното“. Ето защо, за да се прецени кое е перверзно, трябва първо ясно да се дефинира, кое се счита за нормално. Очевидно всичко зависи от това, какъв мащаб се използва. От библейска гледна точка (която за мен е валидна) нещо е нормално, ако отговаря на Божиите норми. Всичко, което се отклонява от тези норми, от Божия замисъл, е ненормално. Който обаче поставя на престола и счита за абсолют не Бога, а някой човек или човешкото общество, автоматично установява друг мащаб. Тогава за него _нормално“ е това, което е обичайно в обществото, това, което практикува мнозинството. Забелязваме ли обаче на какви огромни и чести промени е подложен такъв мащаб? Защото разбиранията и нормите за поведение на нашето общество се менят непрекъснато. Това, което е валидно днес, най-вероятно няма да важи утре. Еталон, който често се променя, не може да бъде вече истинска мярка — той става неизползваем и ненужен. Той не служи на никого. Един истински еталон трябва да бъде абсолютен, една норма трябва да има постоянна и стабилна основа.

По отношение на сексуалността установяваме, че според днешните обществени норми много малко неща вече се считат за перверзни и ненормални (евентуално все още мазохизма и садизма).

От гледна точка на Библията обаче ненормално или перверзно е всичко онова, което не отговаря на Божиите норми, което противоречи на Неговия замисъл за човека.

В интимната област това означава, че любовната сексуалност е нормална, защото тя отговаря на Божия замисъл при сътворението. Его - сексът, в каквато и да било форма, е по принцип ненормален, перверзен, защото противоречи на Божиите норми и не се съдържа в Неговия замисъл.

Например днес в много обществени кръгове се счита за съвсем нормално някой мъж да отиде в публичен дом и да спи с проститутка. Но в очите на Бога това действие е ненормално, перверзно.

За брака важи следното: ако един мъж не се стреми принципно да създаде необходимата за жена му атмосфера на сигурност, нежност и взаимно уважение и безогледно я принуждава да спи с него, неговото държание е в истинския смисъл на думата перверзно, тъй като това е явна проява на его - секс.

Всякакви навици като разглеждане на порнографски списания, гледане на секс-филми, самозадоволяване и мислено прелюбодейство, които в никакъв случай не служат за доброто и щастието на брачния партньор и не стимулират по никакъв начин любовната сексуалност, също трябва недвусмислено да се окачествят като ненормални и перверзни.

За разлика от това милувките и нежностите преди интимното сношение явно са проява на любовна сексуалност и по правило не можем да ги наречем перверзни.

Следните принципи биха могли да Ви бъдат от полза:

— Партньорът никога не трябва да бъде принуждаван да търпи или върши сексуални действия, които той счита за неприятни или дори отблъскващи.

— В сексуалното поведение никога не бива да има нещо, от което партньорът да се погнуси и да се почувства засегнат.

— Партньорът никога не трябва да бъде принуждаван към сексуално поведение или практики, които служат предимно за собственото задоволяване и удоволствие.

Тези принципи са полезни там, където и двамата партньори имат здраво библейско разбиране за сексуалността. Ако някой от партньорите по принцип се отвращава от сексуалните отношения, то в основата на това стои дълбоко психическо разстройство — може би някои непреработени минали преживявания или — което е по-често явление — погрешно мислене по въпроса за сексуалността. И в двата случая нещата трябва да се обсъдят, да се изяснят конкретно и да се преодолеят.

Един аспект на пътя за разрешаване на този проблем е Вие да се опитате да спечелите съпруга си със сърдечния израз на Вашата любов (включително и физическа) и да му помогнете да разбере какво е истинска любов. Разбира се, това често ще означава Вие да бъдете сексуално активна, дори и без да изпитвате особено влечение. Това ще Ви струва усилия на волята и много енергия. Но помнете, че да обичаш истински означава по принцип да изследваш и да се опитваш да задоволиш истинските потребности на другия, да си готов винаги да търсиш доброто на другия — дори и без подкрепата на моментните си чувства.

Волевото решение да изразявате Вашата любов към мъжа си и с помощта на тялото си не Ви превръща в унизен сексуален обект, а Ви придава достойнството на човек, който съзнателно обича.

Другият аспект на пътя е, че Вие, като християнка, не можете да съгрешавате заедно с него и по този начин да стимулирате още повече греховното поведение на мъжа си.

Къде точно във Вашия случай е границата или къде е _златната среда“, ще трябва сама да откриете. Но аз съм убеден, че и от един невярващ мъж може и трябва в известна степен да се очаква целенасочена любов. Ако поведението на Вашия съпруг граничи с животинското, т.е. той използва сексуалността си изключително и само за задоволяване на собствените си инстинкти, без и в най-малка степен да се съобразява с Вас, тогава би било по-добре да му откажете интимна близост, защото в противен случай само стимулирате у него отрицателното развитие на его - секса.

По принцип обаче може да се каже, че Вие като християнка не сте длъжна да търпите да бъдете унижавана като сексуален обект. (По този начин Вие няма да спечелите уважението на съпруга си, а напротив — той ще Ви презира, което винаги въздейства разрушително върху един брак.)

И така, Вие, от една страна, ще трябва да покажете на мъжа си, че го приемате като човек и че съзнателно сте се решили да го обичате, а също и че сте готова да го дарите с любовна сексуалност, но от друга страна, трябва да имате твърдостта да му обясните, че Вие сте една скъпоценна личност, която Христос е изкупил, и затова не можете да позволите с Вас да се злоупотребява като с _гумена кукла“ — а също и че това никак няма да е от полза и за него като мъж, нито пък ще помогне на сексуалното му разстройство.

Какво може да направи жената в такъв случай?

Тя трябва да помни, че е длъжна да даде на мъжа си _дължимото“ — любовта, която иска да даде на другия най-доброто, а не да му навреди. Но ако мъжът изисква от нея просто да му угажда сексуално, тогава тя има не само правото, но и задължението пред Бога да му откаже.

И така: жената трябва да отдава дължимото на мъжа си, но не бива да забравя, че във всичко — което включва и брачното легло — е отговорна пред Бога, и затова при някои обстоятелства ще бъде принудена да противоречи на мъжа си, да не му се подчинява, за да не съгреши пред Господа и да подкрепя неговото греховно поведение.

(из _Да обичаш себе си?“, В. Бюне, CLV 1986)

В дневника на Джим Елиот, издаден и коментиран от неговата съпруга Бети след смъртта му, има един много забележителен пасаж, който аз бих препоръчал на всички сгодени и женени двойки като средство за изпитване на себе си.

Там се разказва за една разходка, на която те за първи път признават любовта си един към друг:

Дано Бог даде да израсне поколение от християни, чиито отношения като годеници или вече женени да бъдат подчинени на кръста на Христос. В резултат на това те ще имат съзнанието:

Моята жена принадлежи най-напред на Господа. Той я е възлюбил с такава любов, която не може въобще да се сравни с моята. Той е платил за нея с цената на Своя собствен живот, изкупил я е със Своята собствена кръв и затова Той има правото на нейната първа любов.

Но кръстът не само разделя, а и съединява. Животът и на двама ни принадлежи на Него и трябва да е посветен на Него, така че Неговата личност да бъде центърът и съдържанието на нашия съвместен живот.

Има ли нещо по-прекрасно от това, да си сгоден или женен с това съзнание? Ние знаем, че Бог ни обича с непонятна за нас любов (1. Йоан 3:1), ние Го обичаме, защото Той пръв ни е възлюбил (1. Йоан 4:19) и тази любов е мащабът и изворът на сила за нашата любов един към друг.

И така, не себелюбието, а Божията любов ни задължава и прави способни да се обичаме всеотдайно. Затова най-важното условие за един щастлив и благословен брак е непомраченото общение на брачните партньори с Господа.