Мъжете са от Марс, жените – от Венера

Джон Грей

Книгата можете да си смъкнете от ТУК

Предговор

Една седмица след раждането на дъщеря ни Лорьн жена ми Бони и аз бяхме напълно изтощени. Лорьн ни будеше всяка нощ. Бони имаше разкъсвания от ражда­нето и вземаше обезболяващи хапчета. Едва ходеше. Пет дни останах вкъщи, за да й помагам, и след това тръгнах отново на работа. Тя изглеждаше по-добре.

Докато съм бил на работа, хапчетата й се свърши­ли. Вместо да ми се обади в службата, тя помолила един от братята ми, който случайно се отбил у нас, да отиде и да й купи. Брат ми обаче не се върнал. През целия ден Бони имала болки, а трябвало да се грижи и за бе­бето.

Нямах представа, че е прекарала толкова ужасен ден. Когато се върнах вкъщи, я заварих много разстро­ена. Изтълкувах погрешно състоянието й и сметнах, че за всичка обвинява мен,

- Цял ден имам болки - каза тя. - Хапчетата ми се свършиха. Не можех да мръдна от леглото, но кой го е грижа за това!

- Защо не ми се обади? - опитах да се защитя аз.

- Помолих-брат ти, но той е забравил. Чаках го цял ден. Какво можех да направя? Едва ходя. Чувствам се толкова изоставена!

Тук вече не издържах. И моите нерви бяха изопна­ти докрай. Ядосах се, че не ми се беше обадила. Бях бе­сен, че ме обвинява, след като дори не знаех, че е била толкова зле. Разменихме си няколко остри думи и аз тръгнах към вратата. Бях уморен, раздразнителен и не ми се слушаше повече. И двамата бяхме напълно из­черпани.

Тогава стана нещо, което щеше да промени живота ми.

- Моля те, не излизай - каза Бони. - Точно сега имам най-голяма нужда от теб. Боли ме. Не съм спала някол­ко нощи. Моля те, изслушай ме.

Спрях, за да чуя това, което искаше да ми каже.

- Джон Грей, ти си приятел само за добри времена. Докато съм сладката, любвеобилна Бони, ти си тук с мен, но щом престана да съм такава - ти си отиваш.

Тя спря за момент и очите й се насълзиха. Вече с променен глас каза:

- Сега имам болки. Нищо не мога да ти дам. Но имам най-голяма нужда от теб. Моля те, ела и ме прегърни. Не казвай нищо. Просто искам да почувствам как ръ­цете ти ме обгръщат. Моля те, не си отивай.

Приближих се мълчаливо и я прегърнах. Тя се раз­рида в ръцете ми. След малко ми благодари, че съм ос­танал. Каза ми, че просто е искала да я прегърна.

В този момент започнах да разбирам истинския смисъл на безкористната любов. Винаги съм мислил, че съм обичлив човек. Но Бони беше права. Бях приятел само за добри времена. Докато беше щастлива и ми­ла, отвръщах й с любов. Но щом бе нещастна или разс­троена, чувствах, че ме обвинява, и започвах да споря или се затварях в себе си.

Този ден за първи път не я оставих сама. Останах и беше чудесно. Успях да й се посветя в момент, кога­то наистина се нуждаеше от мен. Чувствах, че това е може би истинската любов. Грижата за другия. Вярата в нашата любов. Присъствието ми, когато тя има нуж­да от мен. Учудвах се колко лесно ми беше да й помог­на, след като ми показа как да го направя.

Как бях пропуснал това? Бони просто искаше да бъ­да с нея и да я прегърна. Друга жена би разбрала инс­тинктивно от какво се нуждае Бони. Но като мъж не си давах сметка, че докосването, прегръдката и изслушва­нето бяха толкова важни за нея.

След като разбрах всичко това, започнах да се дър­жа с жена си по различен начин. Никога преди това не бих повярвал, че можем толкова лесно да решим кон­фликтите си.

При предишните ми връзки трудностите ме праве­ха безразличен и студен просто защото не знаех какво да направя. В резултат на това първият ми брак бе мно­го болезнен и труден. Случката с Бони ми показа как мога да променя нещата.

Така ме обхвана вдъхновението да осъществя едно седемгодишно изследване, което ми помогна да развия прозренията си за мъжете и жените в тази книга. След като разбрах по какво се различават мъжете и жените в съвсем практичен и конкретен смисъл, започнах да осъзнавам, че е било съвсем ненужно да превръщам брака си в борба. С това ново съзнание, че сме раз­лични, Бони и аз започнахме да общуваме значително по-добре и да се радваме много повече един на друг. Като признавахме и изучавахме различията помежду си, ние откривахме нови начини да подобрим взаимо­отношенията си. Научихме за себе си неща, които ро­дителите ни не са знаели и следователно не са могли да ни научат на тях. Когато започнах да споделям тези прозрения с участниците в семинарите си, техните вза­имоотношения също започнаха да се обогатяват. Бук­вално хиляди хора, които идваха на моите семинари в почивните дни от седмицата, чувстваха още на другия ден драматична промяна във взаимоотношенията си.

Вече седем години отделни участници в моите се­минари, както и двойки продължават да ми пишат за по­стигнатите от тях положителни резултати Получавам снимки на щастливи семейства с децата им и благодарствени писма, че съм спасил брака им. В действител­ност любовта бе спасила брака им, но те щяха да се разведат, ако не бяха опознали по-задълбочено другия пол.

Сюзън и Джим бяха женени от 9 години. Както по­вечето семейства и те отначало се обичали, но след го­дини на растящо отчуждаване и разочарования взаим­ното привличане между тях изчезнало и те решили да се разведат. Преди това обаче посетиха моя семинар за взаимоотношенията между мъжете и жените и Сю­зън ми каза:

- Направихме всичко възможно, за да запазим бра­ка си. Просто сме твърде различни.

По време на семинара те с изненада научиха, че различията им са не само нормални, но и неизбежни. Успокоиха се, че и други семейства бяха изпитали съ­щото. И само два дни по-късно Сюзън и Джим имаха съ­всем ново разбиране за мъжете и жените.

Те се влюбиха отново един в друг. Отношенията им като по чудо се промениха. Престанаха да мислят за развод и се надяваха, че ще бъдат заедно до края на живота си. Ето какво каза Джим:

- Разбирането за различията помежду ни накара жена ми да се вьрне при мен. Това е най-големият по­дарък, който някога съм получавал. Отново се обичаме.

Шест години по-късно, когато ме поканиха в новия си дом, те продължаваха да се обичат. И все още ми бяха благодарни, че им помогнах да се разбират и да останат заедно.

Въпреки че почти всички биха се съгласили, че мъ­жете и жените са различни, повечето хора не могат да осъзнаят колко големи са тези различия. През послед­ните 10 години много автори са правили опити да ги определят и анализират. Въпреки че е постигнат зна­чителен напредък, повечето книги на тази тема са ед­ностранчиви и за съжаление насаждат недоверие и не­приязън към другия пол. Преобладаващото мнение е, че единият пол става жертва на другия. Нужен бе нов по­дход, който да ни убеди ясно колко различни са нормал­ните мъже и жени.

За да се подобрят отношенията между половете, е необходимо да се създаде такова разбиране за разли­чията между тях, което да увеличи самоуважението и личното им достойнство, като внушава взаимно дове­рие, лична отговорност, повече внимание и любов. След като анкетирах повече от 25 000 участници в моите се­минари, успях да определя именно по този начин раз­личията между мъжете и жените. Когато изучавате те­зи различия, ще почувствате как се стопяват преградите от неприязън и недоверие към другия пол.

Ако откриете сърцето си, ще можете по-лесно да прощавате, да давате и получавате много повече лю­бов и подкрепа. Надявам се, че това ново съзнание ще ви изведе извън рамките на внушенията в тази книга и ще ви подтикне да откриете нови начини за проява на обич към другия пол.

Всички принципи, изложени в тази книга, са изпи­тани и изпробвани. Поне 90% от 25 000 анкетирани отк­риха у себе си описаните различия. Ако се хванете, че кимате одобрително с глава, докато четете книгата, и си казвате: „Да, да, това съм самият аз", то тогава вие определено не сте единствените, които възприемат не­щата по този начин. И като другите ще имате полза от прозренията в тази книга.

„Мъжете са от Марс, жените - от Венера" разкрива нови стратегии за намаляване на напрежението в от­ношенията между мъжете и жените и за изграждането им с повече любов чрез осъзнаване на различията ме­жду тях. В книгата се предлагат и практически съвети за преодоляване на отчуждението и разочарованието и за създаване на отношения на щастие и интимност между двата попа. Взаимоотношенията между мъжете и жените не трябва да се свеждат до борба. Липсата на разбиране към нуждите на другия поражда напреже­ние, неприязън и конфликти.

Взаимоотношенията на толкова много хора днес са разстроени. Те обичат партньорите си, но когато въз­никне напрежение между тях. не знаят как да го прео­долеят. След като осъзнаете колко различни са мъже­те и жените, вие ще научите как успешно да взаимодей­ствате, да изслушвате и подкрепяте другия пол. Ще уз­наете как да сътворите любовта, която заслужавате и от която се нуждаете. И докато четете книгата, сигурно ще се запитате дали без нея изобщо е възможно да се изградят успешни взаимоотношения.

Мъжете са от Марс, жените - от Венера" е ръково­дство за създаване на взаимоотношения на обич меж­ду мъжете и жените през 90-те години. Тя разкрива го­лемите различия между тях във всички области на тех­ния живот. Те не само общуват по различен начин, но и мислят, усещат, възприемат, реагират, откликват, обичат, нуждаят се един от друг и преценяват постъ­пките си различно. Сякаш са същества от различни пла­нети, говорят на различни езици и се нуждаят от раз­лична храна.

Такова широко разбиране за нашите различия ще ви помогне много да преодолеете отчуждението в от­ношенията си, да разберете и да бъдете разбрани от другия пол. Тогава недоразуменията могат бързо да из­чезнат или да бъдат избегнати. Погрешните очаквания могат лесно да се коригират. Само ако не забравяте, че партньорът ви е толкова различен от вас, сякаш е от друга планета, ще можете да се отпуснете и да се примирите с различията, вместо да им се противопос­тавяте или да се опитвате да ги промените.

И най-важното - чрез тази книга ще придобиете пра­ктически умения да решавате проблемите, които възни­кват поради тези различия. Книгата не е просто теоре­тичен анализ на психологическите различия между мъжете и жените, а и практическо ръководство за изгра­ждане на отношения на обич между тях.

Истината за тези принципи е очевидна и може да се докаже от собствения ви опит и здрав разум. При­ведените в тази книга примери ще изразят просто и яс­но това, което винаги сте знаели инстинктивно. Съзна­телното му възприемане ще ви помогне да сте самите себе си и да запазите индивидуалността си в отноше­нията с другия пол.

В отговор на прозренията, изложени в книгата, мъ­жете често казват:

- Точно такъв съм. Да не сте ме следили? Вече не смятам, че нещо у мен не е наред.

Реакцията на повечето жени е следната:

- Най-сетне мъжът ми се вслушва в това, което каз­вам. Не трябва повече да се боря, за да приеме пот­ребностите ми. Когато обяснявате различията помеж­ду ни, мъжът ми разбира. Благодаря ви.

Това са част от хилядите вдъхновяващи мнения, ко­ито хората споделиха, след като научиха, че мъжете са от Марс, а жените - от Венера. Новата програма, чрез която ще изграждате разбирането си за другия пол, да­ва не само изумителни и бързи, но и трайни резултати.

Разбира се, понякога пътят към създаване на цтно-шения на обич може да се окаже труден. Проблемите са неизбежни и могат да бъдат източник както на не­приязън и отблъскване, така и да задълбочат близост­та и да засилят любовта, вниманието и доверието. Про­зренията в тази книга не са магическа пръчка, която ще премахне всички проблеми. Те предлагат нов подход, чрез който вашите взаимоотношения ще ви помогнат да решавате проблемите в живота си още при тяхното въз­никване. Това ново съзнание ще ви помогне да овла­деете инструментите, чрез които ще спечелите любов­та, която заслужавате, и ще дадете на вашия партньор онази любов и подкрепа, която той или тя заслужават.

В тази книга правя много обобщения за жените и мъжете. Може би някои от тях ще ви се сторят по-вер­ни от други. В края на краищата всеки от нас има уни­кална индивидуалност и опит. Понякога, по време на моите семинари, както някои семейни двойки, така и ня­кои неженени споделят, че примерите, които давам, се отнасят за тях, но по обратен начин. Мъжът свързва се­бе си с описанията за жените, а жената - с описания­та за мъжете. Това наричам смяна на ролите.

Искам да ви уверя, че няма нищо нередно, ако отк­риете, че сте сменили ролята си. Когато почувствате, че нещо в тази книга не се отнася до вас или го оста­вете /и преминете към нещо, което ви е близко/, или се вгледайте по-внимателно в себе си. Много мьже се от­казват от някои чисто мъжки характерни черти, за да станат по-нежни и грижовни към другия пол. По същия начин много жени потискат някои женски качества, за да си изкарат прехраната в едно обкръжение, което це­ни мъжките достойнства. Ако имате такъв проблем, след като приложите съветите, начина на поведение и уме­нията, които препоръчваме в тази книга, вие не само ще можете да вдъхнете повече страст на вашите взаи­моотношения, но и ще успеете до голяма степен да ура­вновесите мъжките и женските черти в характера си,

В книгата не разглеждам пряко въпроса, защо мъ­жете и жените за различни. Това е сложен въпрос, кой­то има много отговори. Той е свързан с биологични раз­личия, родителско* влияние, образование, брой на де­цата в семейството, както и с културната обусловеност от обществото, средствата за масова информация и ис­торията. /Тези проблеми се изследват подробно е дру­га моя книга, озаглавена “Мъже, жени и взаимоотноше­ния: помирение с другия пол"./

Въпреки че прилагането на препоръките в тази кни­га дава незабавен резултат, тя не може да измести не­обходимостта от лечение и консултации при разстрое­ни взаимоотношения и разбити семейства. Дори здрави индивиди могат да имат нужда от лечение или кон­султации в трудни обстоятелства. Твърдо вярвам в сил­ната и постепенна трансформация, която се постига при лечение, брачни консултации и в групите за възстано­вяване на отношенията.

И есе пак чувал съм хора постоянно да казват, че са имали повече полза от това ново разбиране за вза­имоотношенията, отколкото от продължителното лече­ние. Мисля обаче, че именно терапията и възстанови­телната работа са създали основата, която им е помог­нала успешно да приложат прозренията си в тази кни­га във взаимоотношенията си с другите.

Ако в миналото сме имали нарушени и разстроени взаимоотношения, дори след продължително лечение и консултации вие изпитвате нужда да видите пред себе си образа на здравословните взаимоотношения между двата пола. Тази книга ви предлага именно този образ.

От друга страна, дори ако миналото ни е било на­ситено с взаимоотношения на любов и внимание, вре­мената сега са други и е необходим нов подход към от­ношенията между половете. От съществено значение е да се научат нови и здравословни начини на общуване и изграждане на добри взаимоотношения между мъже­те и жените.

Смятам, че всеки може да има полза от прозрени­ята в тази книга. Единствената отрицателна реакция на участници в моите семинари се изразява с едно изре­чение:

- Бих искал някой да ми беше казал това по-рано.

Никога не е твърде късно да увеличите любовта в живота си. Само трябва да се научите как. Дори да сте се подложили на терапия, ако искате да имате по-пъл­ноценни взаимоотношения с другия пол, то тази книга е точно за вас.

Приятно ми е да споделя с вас „Мъжете са от Марс. жените - от Венера". Нека мъдростта и любовта ви се увеличат. Нека разводите да намалеят, а щастливите бракове да бьдат повече. Децата ни заслужават един, по-добър свят.

Джон Грей

15 ноември 1991 г.

Мил Вали, Калифорния

Глава I

Мъжете са от Марс, жените – от Венера

Представете си, че мъжете са от Марс, а жените -от Венера. Някога, много отдавна, като гледали през те­лескопите си, марсианците открили венерианките. Щом ги съзрели, у тях се пробудили чувства, които те нико­га не били изпитвали. Те се влюбили, бързо изобрети­ли космическите кораби и отлетели за Венера.

Венерианките посрещнали марсианците с отворе­ни обятия. Те знаели интуитивно, че този ден ще дой­де. Сърцата им се отворили широко за любовта, която не били изпитвали никога преди това.

Любовта между марсианците и венерианките била вълшебна. Те били щастливи да са едни до други, да вършат всичко заедно и да споделят грижите и радос­тите си. Въпреки че били от различни светове, разли­чията между тях ги опиянявали. Месеци наред те се опо­знавали, изучавали и преценявали различните си пот­ребности, предпочитания и поведение. Години наред живели в любов и хармония.

След това решили да отлетят на Земята. В начало­то всичко било чудесно и красиво. Но влиянието на зем­ната атмосфера надделяло и една сутрин всички се съ­будили с особен вид амнезия - избирателна амнезия!

И марсианците, и венерианките забравили, че са от различни планети и че по принцип са различни. И от тази сутрин всичко, което били научили за различията помежду си, се изличило от паметта им.

От този ден насетне мъжете и жените са в конфликт.

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ РАЗЛИЧИЯТА ПОМЕЖДУ СИ

Ако не осъзнаят, че са създадени да бъдат различ­ни, мъжете и жените никога няма да постигнат разби­рателство. Обикновено другият пол ни ядосва и разст­ройва, защото забравяме тази важна истина.

Очакваме другият пол да прилича повече на нас. Искаме те да желаят това, което желаем и ние, и да „чувстват нещата също като нас".

Погрешно приемаме, че ако нашите партньори ни обичат, те ще реагират и ще се държат по определен начин - така, както ние реагираме и се държим към то­зи, когото обичаме. Тази нагласа ни носи непрекъсна­то разочарования и ни пречи да отделим необходимо­то време, за да обсъдим с обич и разбиране различия­та си.

Мъжете погрешно очакват от жените да мислят, об­щуват и реагират като тях. От своя страна жените оча­кват от мъжете да чувстват, общуват и реагират като тях. Забравяме, че мъжете и жените са създадени да бъдат различни, и това внася ненужни пререкания и конфли­кти в нашите взаимоотношения.

Ясното признаване и зачитане на различията поме­жду ни значително намалява напрежението и разоча­рованието във взаимоотношенията ни с другия пол. Всичко може да се обясни, стига да помним, че мъже­те са от Марс, а жените - от Венера.

ПРЕГЛЕД НА РАЗЛИЧИЯТА

В тази книга ще се спра подробно на различията ме­жду мъжете и жените. Всяка глава ще ви донесе нови важни прозрения. Ще разгледаме следните основни различия:

Във втора глава ще изследваме в какво се състои същностната разлика между ценностите на мъжете и жените и ще се опитаме да разберем двете най-големи грешки, които правим в отношенията си с другия пол: мъжете често грешат, като предлагат решения и омало­важават чувствата, докато жените дават съвети и нас­тавления, без някой да ги моли за това. Като осъзнаем своя марсиански/венериански произход, ще разберем защо мъжете и жените допускат несъзнателно тези гре­шки. А като помним тези различия, ще можем да поп­равим грешките си и веднага да отговорим на потреб­ностите на другия пол по един много по-приемлив за не­го начин.

В трета глава ще открием различните начини, чрез които мъжете и жените се справят със стреса. Дока­то марсианците са склонни да се усамотят и мълчали­во да помислят върху това, което ги гнети, венерианки-те чувстват инстинктивна потребност да разговарят за проблемите си. Ще усвоите нови стратегии за осъщес­твяване на желанията ви в конфликтни ситуации.

В четвърта глава ще изследваме начините за мо­тивиране на другия пол. Мъжете са мотивирани, когато се чувстват потребни, докато жените - когато се чувст­ват обичани и ценени. Ще обсъдим три начина за по­добряване на отношенията между мъжете и жените и ще разберем как да преодолеем най-големите препятствия: мъжете трябва да превъзмогнат нежеланието си да да­ват любов, а жените - своята неохота да я приемат.

В пета глава ще научите, че мъжете и жените не се разбират, защото говорят на различни езици. Предла­га се марсианско/венериански фразеологичен речник, за да могат да се преведат изрази, които най-често ос­тават неразбрани. Ще узнаете, че мъжете и жените го­ворят и дори престават да говорят по съвсем различни причини. Жените ще научат какво да правят, когато мъ­жът спре да говори, а мъжете - как да изслушват жени­те, без да се изнервят.

В шеста глава ще откриете, че потребността от интимност при мъжете и жените в различна. Мъжът се сближава, но след това чувства непреодолима нужда да се отдръпне. Жените ще узнаят как могат да насърчат тази негова потребност, така че той да се върне при тях като тетивата на опънат лък. Жените също ще научат кое е най-подходящото време за интимни разговори с мъжа.

В седма глава ще проследим как любовните нагла­си у жената се издигат и падат ритмично като вълни. Мъжете ще узнаят как да разбират правилно тези, по­някога внезапни, обрати в чувствата. Ще се научат и как да разберат кога жената има най-голяма нужда от тях и как умело да я подкрепят в такива моменти, без да е необходимо да правят жертви.

В осма глава ще откриете, че мъжете и жените да­ват любовта, от която те самите имат нужда, а не лю­бовта, от която има нужда другият пол. Мъжете се ну­ждаят преди всичко от любов, която излъчва доверие, одобрение и признание. Жените имат нужда преди вси­чко от любов, която е грижовна и съчетана с разбира­не и уважение. Ще откриете шестте най-разпростране­ни маниера, чрез които може би неволно отблъсквате партньора или партньорката си.

В девета глава ще научим как да избягваме болез­нените спорове. Мъжете ще разберат, че ако се държат така, сякаш винаги са прави, те могат да наранят чувс­твата на жената. Жените ще узнаят как неволно изпра­щат послание на неодобрение вместо на несъгласие и така предизвикват защитната реакция у мъжа. Ще изследваме анатомията на спора и ще направим много пра­ктически предложения за полезно общуване.

В десета глава ще се убедите, че мъжете и жените оценяват нещата различно. Мъжете ще научат, че ве-нерианките оценяват всеки дар не любов и всеки друг подарък независимо от големината му. Вместо да се на­сочват към голям подарък, мъжете трябва да помнят, че не по-малко важни са малките прояви на любов; изре­ждат се 101 начина, с помощта на които могат да спе­челят точки в отношенията си с жените. А жените ще узнаят как да пренасочат енергията си така, че да на­бират много точки в отношенията си с мъжете, като им дават това, което те искат.

В единадесета глава ще разберете защо на венерианките им е по-трудно да молят за подкрепа, както и защо марсианците обикновено се противопоставят на молбите им. Ще научите, че фразите „би ли могъл" и „можеш ли" отблъскват мъжете и ще узнаете с какво да ги замените. Ще разберете тайната как да накарате мъ­жа да дава повече и ще откриете силата на кратките, прями и точни изрази.

В дванадесета глава ще откриете четирите сезона на любовта. Реалната представа за промените в любо­вта и нейното развитие ще ви помогне да преодолеете неизбежните препятствия, които съпътстват всички връ­зки. Ще узнаете, че вашето минало или миналото на ва­шия партньор може да повлияе на взаимоотношенията ви, и ще стигнете до прозрението как да запазите жи­ва магията на любовта.

Вьв всяка глава на „Мъжете са от Марс, жените -от Венера" ще откриете нови тайни за създаване на трайни взаимоотношения на обич. Всяко ново откритие ще увеличава способността ви да развивате пълноцен­ни взаимоотношения.

ДОБРИТЕ НАМЕРЕНИЯ НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ

Влюбването е винаги магия. Чувството е толкова силно, като че ли любовта ще продължи вечно. Наивно вярваме, че по никакъв начин няма да имаме пробле­мите на родителите си, че сме застраховани от възмо­жността любовта да умре и че ще живеем щастливо ви­наги.

Но когато магията отмине и ежедневието надделее, става ясно, че мъжете продължават да очакват от же­ните да мислят и реагират като тях, а жените очакват от мъжете да чувстват и да се държат като тях. Без яс­но да осъзнаем нашите различия, не можем да разбе­рем и уважаваме партньора си и ставаме излишно на­стойчиви, недоволни, осъждащи и нетолерантни.

Любовта умира и при наличие на най-добри наме­рения. Възникват проблеми. Появява се неприязън. На­рушава се общуването. Расте недоверието. Резултатът е отблъскване и потискане на другия. Магията на лю­бовта изчезва.

Питаме се:

Как се случи така?

Защо се случи така?

Защо се случи така именно с нас?

За да отговорят на тези въпроси, великите умове на човечеството са създали сложни философски и психо­логически системи. И все пак рутината надделява. Лю­бовта умира. Случва се почти с всеки.

Ежедневно милиони хора търсят партньор, за да из­питат неповторимото чувство на обич. Всяка година ми­лиони двойки се събират с любов и след това болезне­но се разделят, защото са изгубили обичта. От тези, ко­ито съумяват да запазят любовта си достатъчно дълго, за да сключат брак, половината се развеждат. А от оне­зи, които не се развеждат, вероятно половината не са удовлетворени от брака си. Те остават заедно от чувс­тво за лоялност и задължение или от страха да започ­нат отново.

Наистина много малко хора са способни да живе­ят в любов. И все пак това се случва. Когато мъжете и жените са в състояние да уважават и приемат своите различия, тогава любовта има шанс да разцъфне.

Като разберем скритите различия на другия пол, мо­жем по-успешно да дадем и получим любовта, която е в сърцата ни. Като установим и приемем различията по­между ни, можем да открием творчески решения, чрез които да успеем да осъществим желанията си. И което е по-важно, можем да се научим по-добре да подкре­пяме и обичаме хората, които са ни скъпи.

Любовта е магия и може да продължи, ако помним, че сме различни.

Глава II

Господин “Оправи го” и “Комитетът за подобряване на атмосферата у дома”

Най-честото оплакване на жените от мъжете е. че те не ги изслушват. Мъжът или напълно пренебрегва же­ната, когато му говори, или я слуша за съвсем кратко време, установява какво я безпокои, после гордо сла­га шапката на Господин “Оправи го" и веднага предла­га решение на проблемите й, за да я накара да се по­чувства по-добре. И се разстройва, когато тя не оценя­ва този негов жест на обич. Независимо колко пъти тя му казва, че не я слуша, той не я чува и продължава да прави същото. А това, което тя иска, е съчувствие, а не решение на проблемите й, както той мисли.

Най-честото оплакване на мъжете от жените е, че те винаги се опитват да ги променят. Когато една жена обича един мъж, тя изпитва отговорност да му помогне да успее и се опитва да му помогне да се справи с жи­вота по-добре. Тя създава „Комитет за подобряване на атмосферата у дома", чийто главен прицел е мьжът. Колкото и да се съпротивлява той на нейната помощ, тя упорства и използва всяка възможност, за да му по­могне или да му каже какво да прави. Тя смята, че го превъзпитава, докато той чувства само че е под конт­рол. А това, което той иска е, тя да го приеме такъв, ка­къвто е,

В края на краищата тези два проблема могат да се решат като, първо, разберем защо мъжете предлагат решения и защо жените се стремят да променят мьжете. Нека се върнем вьв времето преди обитателите на Марс и Венера да се открият и да дойдат заедно на Зе­мята, да наблюдаваме живота им и тогава можем да на­учим повече за мъжете и жените.

ЖИВОТЪТ НА МАРС

Марсианците ценят силата, компетентността, резул-татността и постиженията. Те винаги вършат нещо, за да докажат себе си и да развият силата и уменията си. Изпитват удовлетворение главно от успехите и пости­женията си.

Самочувствието на мьжа се определя от способността му да постига резултати.

Всичко на Марс е отражение на тези ценности. До­ри облеклото им е подбрано така, че да отразява уме­нията и компетентността им. Полицаи, войници, бизне­смени, учени, шофьори на таксита, техници и готвачи -всички те носят униформи или поне шапки, които отра­зяват техните умения и власт над другите.

Те не четат списания като „Сайколоджи тудей", „Селф" или „Пиипъл^” Повече ги привличат дейности на открито като лов, риболов или състезателните коли. Ин­тересуват се от новините, времето и спорта и най-мал­ко от любовни романи и самоучителй.

Занимават ги повече “предметите" и “нещата”, отколкото хората и чувствата. Дори днес на Земята, до­като жените фантазират за любов, мъжете мечтаят за мощни коли, по-бързи компютри, различни технически нововъведения и висши технологии. Мъжете са заети с “нещата", които могат да им помогнат да изразят сила­та си, да постигнат резултати и да осъществят целите си.

За марсианеца постигането на целите е много ва­жно.То е средство да докаже компетентността си и та­ка да се почувства добре. А за да се почувства добре, той трябва да постигне сам целите си. Никой друг не мо­же да го направи вместо него. Марсианците се горде­ят, че правят всичко сами. Самостоятелността при тях е символ на ефективност, сила и компетентност.

Осъзнаването от жените на тази марсианска чер­та може да им помогне,да разберат защо мъжете тол­кова се съпротивляват, когато някой поиска да ги поп­рави или да им каже какво да правят. Да се предлага на мъж съвет, за който той не е молил, означава да се приеме, че той не знае какво да прави или че не може да го направи сам. Мъжете са много докачливи по то­зи въпрос, защото въпросът за компетентността е мно­го важен за тях.

Тъй като сам се справя с проблемите си, марсиа-нецът рядко говори за тях, освен ако не се нуждае от експертен съвет. Той размишлява така: „Защо да зани­мавам някой друг с проблемите си, когато мога и сам да ги реша?" Не споделя проблемите си, освен ако не му е нужна помощта на някой друг, за да намери реше­ние. Да моли за помощ, когато може и сам да се спра­ви, се възприема като признак за слабост.

Ако обаче наистина се нуждае от помощ, намира­нето й се счита за мъдрост. В такъв случай той ще на­мери някой, когото уважава, и ще сподели с него проб­лема си. Да се започне разговор по някакъв проблем, на Марс това е покана за съвет. Другият марсианец въз­приема предоставената му възможност за голяма чест.

Той автоматично си слага шапката “Оправи го", слуша известно време и след това предлага няколко умни съ­вета

Този марсиански навик е една от причините, пора­ди които мъжете инстинктивно предлагат решения, щом жените заговорят за проблемите си. Когато жената не­винно споделя притесненията си или разсъждава на глас за проблемите си през изминалия ден, мъжът пог­решно допуска, че тя търси някакъв експертен съвет. Той си слага шапката “Оправи го" и започва да дава съ­вети, като по този начин показва любовта си и се опи­тва да й помогне.

Той иска да й помогне да се почувства по-добре, ка­то реши проблемите й. Иска да й бъде полезен. Чувства, че може да бъде оценен и така да заслужи любовта й, като използва способностите си да реши проблемите й.

След като й предложи решение обаче, а тя продъл­жава да е потисната, за него става все по-трудно да я слуша, тъй като неговото решение е отхвърлено и той се чувства ненужен.

Мъжът не предполага, че може да помогне просто като слуша с участие и интерес. Не знае, че на Венера разговорите за проблемите не са покана за предлага­не на решение.

ЖИВОТЪТ НА ВЕНЕРА

Венерианките имат различни ценности. Те ценят любовта, общуването, красотата и отношенията си с другите. Прекарват много от времето си, като се подк­репят, помагат си и се грижат една за друга. Самочув­ствието им се определя от чувствата и качеството на взаимоотношенията им. Осъществяват се, като споде­лят чувствата си и общуват с другите.

Всичко на Венера отразява тези ценности. Вместо да строят магистрали и високи сгради, венерианките ис­кат да живеят в хармония, в една общност и в едно про­никнато от обич сътрудничество. За тях взаимоотноше­нията са по-важни от работата и технологиите. Техният свят като цяло е противоположност на света на Марс.

Те не носят униформи като марсианците /за да до­казват компетентността си/. Напротив, доставя им удо­волствие да сменят премяната си всеки ден, според на­строението си. За тях е много важно да изразят своята личност и особено чувствата си. Могат да сменят дре­хите си по няколко пъти дневно, щом се променя и на­строението им.

Общуването е от първостепенна важност за тях. Да споделят личните си чувства е много по-важно, откол­кото да постигнат някакви цели или успехи в живота си. Разговорите и общуването са източник на огромно удо­влетворение за тях.

За мъжа е трудно да разбере всичко това. Той мо­же да се доближи до преживяванията на жените при споделянето на чувствата им и общуването им с други­те, като ги сравни с удовлетворението, което изпитва, когато спечели надбягване, постигне някаква цел или реши някакъв проблем.

Вместо към цели жените са ориентирани към взаи­моотношения. За тях е по-важно да изразят загриже­ност, доброта и любов. Двама марсианци обядват зае­дно, за да обсъдят някакъв проект или целта си в няка­къв бизнес; те трябва да решат някакъв проблем. Ос­вен това марсианците разглеждат обяда в ресторант ка­то ефикасен подход към храненето: без пазаруване, без готвене и миене на чинии. За венерианките един обяд евъзможност за създаване на взаимоотношения, за оказване на помощ и за получаване на подкрепа от приятел. Разговорът между жени в ресторант може да бъде много откровен и интимен, почти като диалог ме­жду лекар и пациент.

На Венера всички учат психология и имат някаква научна степен по даване на консултации. Те са твърде погълнати от личното израстване, от духовността и от всичко, което може да даде живот, здраве и растеж. Ве­нера е покрита с паркове, градини, търговски центро­ве и ресторанти.

Венерианките са много интуитивни. Развили са та­зи способност, след като са предусещали потребности­те на другите в продължение на векове. Гордеят се, че са съпричастни към потребностите и чувствата на дру­гите. Ако една венерианка предложи помощ и съдейст­вие на друга венерианка, без да е била помолена, това се смята за знак за голяма- любов.

Тъй като на Венера доказването на нечия компетен­тност не е от голямо значение, предлагането на помощ не е обидно и нуждата от помощ не е признак на сла­бост. Мъжът обаче може да се почувства обиден, кога­то жената му предлага съвет, защото смята, че тя не вярва в способността му да свърши всичко сам.

Жената няма никаква представа за тази чисто мъ­жка чувствителност, тъй като за нея е добре дошло, ако някой й предложи помощта си. Това я кара да се чувс­тва обичана и ценена. Но отправено към мъж, предло­жението за помощ може да го накара да се чувства не­компетентен, слаб и дори нелюбим.

На Венера съветите и предложенията се смятат за признак на обич. Венерианките непоколебимо вярват, че ако нещо има ефект, този ефект може да се подоб­ри. Характерно за тях е желанието им да подобрят не­щата. Когато обичат някого, те открито му казват какво може да подобри и му предлагат как да го направи. При тях съветите и конструктивната критика са акт на лю­бов.

Марс е много различен. Марсианците са ориенти­рани преди всичко към намирането на решения. Ако не­що дава ефект, тяхното мото е: .Не го променяй”. Инс­тинктът им ги кара да не се намесват, ако то действа. “Не го поправяй, ако не е счупено" е често срещан из­раз при тях.

Когато жената се опитва да подобри нещо у мъжа, той чувства, че тя се опитва да го “поправи". Той полу­чава посланието, че нещо у него не е наред. А тя дори не съзнава, че любвеобилните й опити да му помогне могат да го унижат. И погрешно смята, че му помага да израсне,

ОТКАЖЕТЕ СЕ ДА ДАВАТЕ СЪВЕТИ

Без това прозрение за природата на марсианеца жената може много лесно, непреднамерено и несъзна­телно, да нарани и обиди мъжа, когото обича най-мно-го.

Например представете си, че Том и Мари отиват на гости. Том кара колата. След като около двадесет ми­нути обикаля един и същ квартал, Мери разбира, че Том се е загубил. Накрая му предлага да попитат някой къ­де е улицата, която търсят. Том изведнъж млъква. Най-накрая пристигат, но напрежението не ги напуска ця­лата вечер. Мери няма никаква представа защо той е толкова потиснат.

От своя страна тя единствено е искала да му каже: „Обичам те и ти предлагам помощта си."

От своя страна той е обиден, защото единствено­то, което е разбрал, е: .Не ти вярвам, че можеш да ни докараш дотам. Ти не си компетентен!"

Без да знае нищо за живота на Марс, Мери не мо­же да оцени колко е важно за Том да осъществи целта си без чужда помощ. Предлагането на съвет в този слу­чай е върховна обида. Както вече разбрахме, марсиан-ците никога не предлагат съвет, ако не ги помолят за това. Начинът да зачетеш друг марсианец е винаги да приемеш, че той може да реши проблема си сам, ос­вен ако сам не потърси помощта ти.

Мери няма представа, че когато Том се загуби и по­чне да се лута в един и същ квартал, тя получава уни­кална възможност да му покаже любовта и подкрепата си. В този момент той е особено уязвим и се нуждае от допълнителна любов. Да го зачете, като не му предла­га съветите си, би било за него подарък, какъвто за нея е красивият букет или любовната бележка, изпратена от него.

След като узна тайните на марсианците и венери-анките. Мери разбра как би могла да подкрепи Том в такива трудни моменти. Следващият пьт, когато той се загуби, вместо да му предлага „помощ", тя се въздър­жа от коментар, пое дълбоко въздух и в сърцето си оце­ни това, което Том се опитваше да направи за нея. Том от своя страна й бе благодарен за сърдечното й отно­шение и доверие.

В повечето случаи, когато жената предлага неже­лан съвет или се опитва да .помогне" на мъжа, тя няма никаква представа колко критична и нелюбяща може да изглежда в неговите очи. Въпреки че намеренията й са продиктувани от обич, предложенията й го обиждат и нараняват. Реакцията му може да бъде силно отрица­телна, особено ако се е почувствал като нахокано дете или ако някога е бил свидетел как баща му е бил кри­тикуван за същото нещо от майка му.

За много мъже е от голямо значение да докажат, че могат да постигнат целта си, колкото и незначителна да е тя, като например шофирането до някой ресторант или събиране. Горчивата ирония е, че той може да бъ­де по-чувствителен за малките неща, отколкото за го­лемите. Чувствата му са следните: „Ако не може да ми се довери за такива дребни неща като шофирането до едно гости, как ще ми повярва за по-големи неща?" По­добно на марсианските си прадеди, мъжете се гордеят да са експерти, особено когато става въпрос за попра­вяне на механични повреди, отиване до някъде или ре­шаване на проблеми. В такива моменти мъжът най-мно-го се нуждае от любящо разбиране, а не от съвети или критика от нейна страна.

УМЕНИЕТО ДА СЕ ИЗСЛУШВА

По същия начин, ако мъжът не разбере колко раз­лична от него е жената, той може да влоши отношени­ята си с нея, като се опита да помогне. Мъжете трябва да помнят, че жените говорят за проблемите си, за да се доближат до тях, а не непременно да стигнат до ня­какво решение.

Много често жената иска просто да сподели чувс­твата си от изминалия ден, а нейният съпруг я прекъс­ва и, мислейки че й помага, й предлага многобройни ре­шения и няма представа защо тя е недоволна.

Много често жената просто иска да сподели чувствата си от изминалия ден, а нейният съпруг я прекъсва и, мислейки че й помага, й предлага многобройни решения.

Например Мери се връща вкъщи след изтощителен ден. Тя иска и има нужда да сподели чувствата си от деня.

Мери:

- Имам толкова много работа. Нямам никакво вре­ме за себе си.

Том:

- Трябва да напуснеш тази работа. Не е нужно да работиш толкова много. Прави това. което ти харесва.

Мери:

- Но аз обичам работата си. Те просто очакват от мен чудеса.

Том:

- Не ги слушай. Просто прави това, което смяташ за правилно.

Мери:

- Това и правя! Не е за вярване, но забравих да се обадя на леля днес.

Том:

- Не се тревожи, тя ще те разбере. Мери:

- Знаеш ли какво й е сега? Тя има нужда от мен. Том:

- Тревожиш се прекалено много и затова се чувст­ваш нещастна.

Мери, сърдито:

- Невинаги съм нещастна. Не можеш ли просто да ме изслушаш?

Том:

- Но аз те слушам. Мери:

- Защо ли въобще си правя труда да говоря с теб?

След този разговор Мери е по-разстроена, откол­кото когато се е върнала у дома и е потърсила интим­ност и приятелство от мъжа си. Том също е объркан и няма понятие какво се е случило. Иска да помогне, но тактиката му за решаване на проблемите й е погреш­на.

Без да познава живота на Венера, Том не разбира колко важно е само да слуша, без да предлага каквито и да било решения. Решенията му само влошават неща­та. Разберете, че венерианките никога не предлагат ре­шения, когато някой им говори. Начин да уважиш вене-рианка е да я слушаш търпеливо, с разбиране и да се опиташ наистина да вникнеш в чувствата й.

Том не е знаел, че само проявата на участие, като изслуша Мери, би й донесло огромно облекчение и удо­влетворение. Но той постепенно свикна да я изслушва, когато научи за венерианките и за тяхната голяма пот­ребност от разговори.

Сега, когато Мери се връща вкъщи изморена и из­тощена, разговорите им са съвсем различни и звучат по следния начин:

Мери:

- Имам толкова много работа. Нямам никакво вре­ме за себе си.

Том поема дълбоко дъх, издишва бавно, отпуска се и казва:

- Хм, изглежда си имала тежък ден. Мери:

- Очакват от мен чудеса. Не знам какво да правя. Том прави пауза и после казва:

- Хмм. Мери:

- Забравих да се обадя на леля ми. Том леко смръщва вежди:

- Наистина ли? Обади й се веднага. Мери:

- Тя се нуждае от мен именно сега. Чувствам се тол­кова лоша.

Том:

- Ти си толкова обичливо същество. Ела тук, дай да те прегърна.

Том прегръща Мери и тя се отпуска в ръцете му с голяма въздишка на облекчение. След това казва:

- Обичам да разговарям с теб. Караш ме да се чув­ствам щастлива. Благодаря ти. че ме изслуша.

Не само Мери, но и Том се чувства по-добре. Той в изумен колко по-щастлива е жена му, след като нак­рая се е научил да я изслушва. С новото съзнание за различията помежду им Том е възприел мъдростта на изслушването, без да предлага решения, а Мери • мъд­ростта да остави нещата такива, каквито са, и да ги при­ема, без да предлага нежелани съвети или да отправя критики.

Нека да обобщим двете най-често срещани греш­ки, които правим в отношенията си с другия пол:

1. Мъжът се опитва да промени чувствата на жената, когато тя е потисната, и приема ролята на господин “Поправи го", предлага решения за нейните пробле­ми, без да съзнава, че наранява чувствата й.

2. Жената се опитва да промени поведението на мъжа, когато е сбъркал, като приема ролята на .Комитет за подобряване на атмосферата у дома" и предлага нежелани съвети или отправя критика.

В ЗАЩИТА НА ГОСПОДИН “ОПРАВИ ГО" И „КОМИТЕТА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА АТМОСФЕРАТА У ДОМА"

Като посочвам двете основни грешки, не искам напьлно да отрека господин „Оправи го" или „Комитета за подобряване на атмосферата у дома". Всъщност те са много положителни марсиански и венериански черти. Грешките идват само от неподходящо избраното време и неправилния подход.

Жената много цени господин “Оправи го", стига той да не предлага услугите си, когато е притеснена. Мъже­те трябва да помнят, че когато жените са потиснати и говорят за проблемите си, не е време да предлагат ре­шения; вместо тях жената има нужда да я изслушат и постепенно сама ще се почувства по-добре. Не е необ­ходимо някой да я „поправи".

Мъжът много цени „Комитета за подобряване на ат­мосферата у дома", стига той сам да помоли за негово­то съдействие. Жените трябва да помнят, че нежеланите съвети или критиката, особено ако мъжът е сгрешил, го карат да се чувства нелюбим и контролиран. Той се ну­ждае повече от одобрение, отколкото от съвети, за да се поучи от грешките си. Когато мъжът чувства, че же­ната не се опитва дз го поправи, съществува много по-голяма вероятност той да поиска съвета и помощта й.

Когато партньорът ни се противопоставя, причината е най-вероятно в неподходящо избраното време или в неправилния подход.

Когато осъзнаем тези различия, ще ни е много по-лесно да уважаваме чувствата на своя партньор и да бъдем по-толерантни към него. Освен това вече е яс­но, че ако партньорът ни се противопоставя, то е вероятно защото погрешно сме избрали времето или под­хода. Нека проучим този въпрос по-подробно.

КОГАТО ЖЕНАТА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА РЕШЕНИЯТА, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ МЪЖА

Когато жената се противопоставя на решенията, предложени от мъжа, той чувства, че компетентността му е поставена под съмнение. В резултат на това той смята, че не му вярват, не го ценят и загубва интерес към партньорката си. Готовността му да слуша естест­вено намалява.

В подобни ситуации мъжът може да разбере защо жената му се противопоставя само ако не забравя, че тя е от Венера. Може да разсъди и да открие, че е пре­дложил решения е момент, когато тя се е нуждаела от съчувствие и подкрепа.

Ето някои кратки фрази, чрез които мъжът може не­съзнателно да накърни чувствата и възприятията на же­ната или да й предложи нежелани решения. Опитайте се да отгатнете защо тя се противопоставя, когато й ка­же:

1. „Не трябва да се тревожиш толкова”.

2. „Не съм казал такова нещо,"

3. “Не е голяма работа."

4. “Добре, съжалявам. Сега можем просто да забравим това."

5. “Защо просто не го направиш?"

6. “Но ние разговаряме."

7. “Не трябва да се обиждаш, не исках да кажа това."

8. “Какво искаш да кажеш?"

9. “Не трябва да се чувстваш по този начин."

10. “Как можа да го кажеш? Миналата седмица прекарах цял ден с теб. Прекарахме чудесно".

11. “Добре, просто го забрави."

12. “Добре, ще почистя задния двор. От това ще станеш ли по-щастлива?"

13. “Разбрах. Точно това трябва да направиш."

14. “Разбери, нищо не можем да направим."

15. „Ако ще се оплакваш от тази работа, по-добре не я върши."

16. “Защо позволяваш на хората да се държат така с теб?"

17. “Ако не си щастлива, тогава просто трябва да се разведем."

18. “Добре, отсега нататък го прави така."

19. “Отсега нататък аз ще се заема с това."

20. “Разбира се, че те обичам. Това е нелепо."

21. “Ще кажеш ли най-сетне какво има?"

22. “Това, което трябва да направим е..."

23. “Изобщо не беше така."

Всяко от тези изявления или омаловажава, или се опитва да обясни обърканите чувства, или предлага ре­шение, което цели изведнъж да превърне отрицателни­те емоции в положителни. Първата стъпка, която мъжът трябва да предприеме, за да ги промени, е просто да престане да прави горните забележки /по-подробно ще разглеждаме тази тема в пета глава/. Но да се изслуш­ва партньорът, без да се правят накърняващи чувства­та му забележки или предлагат решения, е голяма стъ­пка напред.

Ако осъзнае и разбере ясно, че са отхвърлени не решенията, които е предложил, в погрешно избраното време и подход, мъжът може да се справи много по-ле­сно с противодействието на жената. Не трябва в ника­къв случай да го приема толкова лично. Научи ли се да я изслушва, постепенно ще разбере, че тя започва да го цени много повече, дори тогава, когато в началото му е била сърдита.

КОГАТО МЪЖЪТ СЕ СЪПРОТИВЛЯВА НА „КОМИТЕТА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА АТМОСФЕРАТА У ДОМА"

Когато мъжът се противопоставя на предложения­та на жената, тя смята, че той просто е престанал да се интересува от нея и не уважава потребностите й. В резултат на това тя не чувства неговата подкрепа и пре­става да му вярва.

В такива моменти жената може да разбере защо мъжът й се противопоставя само като си спомни, че мъ­жете са от Марс. Тя може да размисли и да открие, че вероятно му предлага нежелан съвет или го критикува, вместо просто да сподели чувствата си, да даде инфор­мация или да отправи молба.

Ето някои кратки фрази, чрез които жената може несъзнателно да раздразни мъжа, като му предлага съ­вет или му отправя привидно невинна критика. Докато преглеждате този списък, помнете, че тези наглед нез­начителни неща могат да издигнат стени от съпротива и неприязън. В някои от примерите съветите или кри­тиката са прикрити. Опитайте се да установите защо той би могъл да се почувства контролиран, ако тя каже:

1. “Как е възможно да искаш да го купиш? Вече имаш един."

2. “Тези чинии са още мокри. Ще изсъхнат на петна."

3. “Не мислиш ли, че косата ти май доста е пораснала?"

4. “Ей там има място за паркиране, обърни колата."

5. “Искаш да прекараш времето с приятелите си, аз какво да правя?"

6. „Не трябва да работиш толкова много. Вземи си един ден почивка."

7. “Не слагай това тук. Ще се загуби."

8 „Трябва да извикаш водопроводчик. Той знае какво да направи."

9. “Защо чакаме за маса? Не си ли направил резервация?"

10. “Трябва да прекарваш повече време с децата. Липсваш им."

11. “В кабинета ти цари пълен хаос. Как можеш да мислиш в такава обстановка? Кога ще го подредиш?"

12. „Пак си забравил да го донесеш вкъщи. Може би трябва да го сложиш на специално място, за да си спомниш за него."

13. “Караш много бързо. Намали скоростта, защото ще те глобят."

14. „Следващия път, когато ходим на кино, ще трябва да прочетем отзивите за филмите."

15. “Не знаех къде си. /Трябваше да се обадиш./"

16. “Някой е пил от бутилката със сок,"

17. “Не яж с ръце. Даваш лош пример на децата."

18. “Тези картофи са прекалено мазни, Вредни са за сърцето ти."

19. “Никога нямаш достатъчно време за себе си."

20. “Трябва да ме предупреждаваш по-отрано. Не мога просто да зарежа всичко и да отида на обяд с теб."

21. „Ризата не подхожда на панталоните ти".

22. “Бил се обади за трети път. Кога ще му се обадиш?"

23. “В кутията ти за инструменти е голяма бъркотия. Не мога да намеря нищо. Трябва да я подредиш.”

Ако жената не знае как да помоли направо мъжа за подкрепа или конструктивно да сподели различно мнение, тя може да се почувства безсилна да получи това, което ис­ка, без да даде нежелан сьвет или да отправи критика /тази тема ще разглеждаме по-подробно впоследствие/ . Но да приеме думите на партньора си, без да дава или отправя критика, е голяма стъпка напред в нейните вза­имоотношения.

Ако осъзнае ясно, че мъжът отхвърля не нейните ну­жди, а начина, по който тя се държи с него, жената мо­же да приеме неговия отказ не толкова лично и да по­търси по-подходящ начин да му съобщи за тях. Посте­пенно тя ще осъзнае, че мъжът ще изрази желание да помогне за подобряване на атмосферата вкъщи, ако по­чувства, че към него се обръщат за решаване на проб­лема, а не като че ли той е самият проблем.

Мъжът е готов да направи подобрения, ако почувства, че към него се обръщат за решаване на проблема, а не като че ли той е самият проблем.

Ако сте жена, предлагам ви през следващата сед­мица да се упражнявате във въздържане от даване на всякакви нежелани съвети или да отправяте критика. Мъжете в живота Ви не само ще оценят това, но ще бъ­дат и много по-внимателни и отзивчиви към вас.

Ако сте мъж, предлагам ви през следващата седми­ца да се упражнявате да слушате, когато ви говори же­на, с единствената цел да проявите уважително разби­ране към преживяванията й в момента. Прехапвайте езика си винаги, когато изпитате импулсивно желание аа предложите решение или да промените чувствата й. Ще се изненадате, когато сам почувствате колко мно­го започва да ви цени.

Глава III

Мъжете се скриват в “пещерите” си, а жените оворят

Едно от най-големите различия между мъжете и же­ните е начинът, по който се справят със стреса. Мъже­те стават все по-съсредоточени и затворени, докато же­ните се объркват и ангажират емоционално. В такива моменти мъжът и жената се нуждаят от различни неща, за да се почувстват добре. Той се чувства по-добре ед­ва след като е решил проблемите, докато тя се чувства по-добре, като говори за проблемите. Неразбирането и неприемането на тези различия създава ненужно на­прежение във взаимоотношенията ни. Да разгледаме следния пример:

Когато Том се връща вкъщи, той иска да се отпусне и да си почине, като прочете спокойно новините във вестника. Той изпитва стрес поради нерешените про­блеми през деня и намира успокоение, като забравя за тях.

Жена му Мери също иска да се отпусне след напре­гнатия ден. Тя обаче намира успокоение, като гово­ри за проблемите, с които се е сблъскала през деня. Напрежението между двамата бавно нараства и по­степенно се превръща в неприязън.

Том тайно си мисли, че Мери говори твърде много, докато Мери се чувства все по-пренебрегната. Ако двамата не разберат различията помежду си, ще се отдалечат още повече един от друг.

Вероятно можете да разпознаете себе си в подоб­на ситуация, защото тя е само един от многото примери за неразбирателство между мъжете и жените. Този про­блем не е само на Том и Мери, а присъства във взаимо­отношенията на почти всички мъже и жени.

Решаването на проблема между Том и Мери зависи не от това, колко се обичат, а от това, доколко разбират потребностите на другия пол.

Ако не знае, че на жените наистина им е необходи­мо да поговорят за проблемите си. за да се почувст­ват по-добре, Том ще продължи да си мисли, че Мери го­вори твърде много, и няма да иска да я слуша. Ако не знае, че Том чете новините, за да се почувства по-добре. Мери ще се чувства пренебрегната и изоставена. Тя ще продължава настойчиво да се опитва да разгова­ря с него точно тогава, когато той не желае това.

Тези две различия могат да се разрешат, като пър­во вникнем подробно в начина, по който жените и мъ­жете се справят със стреса. Нека отново да се вгледа­ме в живота на Марс и Венера и да извлечем някои про­зрения за мъжете и жените.

КАК СЕ СПРАВЯТ СЪС СТРЕСА НА МАРС И ВЕНЕРА

Когато марсианецът е разстроен, той не говори за това.Той никога не би натоварил друг марсианец със своя проблем, освен ако не му е необходима приятел­ска помощ, за да го реши. Вместо това става много мъл­чалив и се скрива в „пещерата" си, за да обмисли про­блема си и да намери решение. Когато го намери, той се чувства много по-добре и напуска “пещерата".

Ако не може да намери решение, започва да пра­ви неща, които му помагат да забрави проблемите си -например чете вестник или играе някаква игра. Той постепенно се отпуска, като откъсва мислите си от ежед­невните си проблеми. Ако стресът е много голям, той ще трябва да приеме някакво предизвикателство, като надбягване с коли, спортно състезание или изкачване на планина.

За да се почувстват по-добре, марсианците се скриват в „пещерите" си, където сами решават проблемите си.

Когато венерианката е разстроена или е подложе­на на стрес през деня, тя намира успокоение, като по­дробно обсъжда проблемите си с някой, на когото вяр­ва. Тя споделя чувствата, които я притесняват, и вне­запно започва да се чувства по-добре. Това е венери-анският метод.

За да се почувстват по-добре, венерианкнте се събират заедно и открито говорят за проблемите си.

На Венера споделянето на проблемите се счита за истински признак на любов и доверие, а не за натовар­ване. Венерианките не се срамуват от проблемите си. Тяхната вътрешна хармония се определя не от стреме­жа да изглеждат компетентни, а по-скоро от способно­стта им да установят взаимоотношения на обич. Те от­крито споделят чувствата си на потиснатост, обърква­не, безнадеждност и изтощение.

Венерианката се чувства добре, когато има прия­тели, които я обичат и с които споделя чувствата и проблемите си. Марсианецьт се чувства добре, когато може да реши проблемите си сам в “пещерата". Тези тайни за това, как можем да се почувстваме по-добре, са приложими и днес.

НАМИРАНЕ НА УСПОКОЕНИЕ В ПЕЩЕРАТА

Когато мъжът е подложен на стрес, той се оттегля в пещерата на своите мисли и се съсредоточава върху решаването на някакъв проблем. Обикновено избира най-спешния или най-трудния и така се съсредоточава върху решаването му, че временно престава да мисли за всичко останало. Другите проблеми и отговорности отиват на заден план.

В такива моменти той става отчужден, разсеян, не-отзивчив и твърде зает в своите взаимоотношения. На­пример е разговори с него вкъщи става ясно, че едва 5 на сто от съзнанието му участва в тях, докато другите 95 на сто са заети с нещо друго.

Част от мислите му са насочени към проблема, на който се надява да намери решение. Колкото по-голям в стресът, толкова по-погълнат е той от проблема. В те­зи случаи той не е в състояние да даде на жената вни­манието и чувствата, които тя обикновено получава, и, разбира се, заслужава. Съзнанието му е обсебено и той е безсилен да го освободи. Но щом намери решение, веднага ще се почувства много по-добре, ще излезе от “пещерата" си и изведнъж ще се окаже, че е възвър­нал желанието си за контактуване с нея.

Ако обаче не успее да намери решение на пробле­ма си, той остава затворен в “пещерата". За да се от­късне от проблемите си, той се заема с решаването на малки задачи, като четене на вестник, гледане на теле­визия, каране на кола, физически упражнения, ходене на футболен мач, игра на баскетбол и т.н. Всяка отвли­чаща го дейност, която отначало заема едва 5 на сто от съзнанието му, може да му помогне да забрави про­блемите си и да се откъсне от тях. На следващия ден той може отново да се съсредоточи върху решаването им с по-голям успех.

Нека разгледаме по-подробно няколко примера. Джим обикновено чете вестници, за да забрави проблемите си. Когато чете, той вече не е изправен пред не­обходимостта да ги решава. С 5 на сто от съзнанието си, което не е обсебено от проблемите, свързани с ра­ботата му, той започва да си оформя мнение и да тър­си решения за световните проблеми. Постепенно про­блемите от новините завладяват все повече и повече съзнанието му и накрая той забравя собствените си проблеми. По този начин той пренасочва мислите си от своите към световните проблеми, за които не носи пря­ка отговорност. Този процес освобождава съзнанието му от обсебилите го проблеми в работата му и той е в състояние отново да насочи вниманието си към жена си и семейството си.

Том гледа футболен мач, за да се отпусне от стре­са. Той освобождава съзнанието си от опитите да ре­ши собствените си проблеми, като решава проблемите на любимия си отбор. Като гледа спортни състезания, той опосредствено чувства, че с всяка игра решава ня­какъв проблем. Когато отборът му отбелязва гол или пе­чели играта, той е обхванат и се наслаждава на чувст­вото си на успех. Ако отборът му загуби, той страда ка­то че ли самият той е загубил. И в двата случая обаче съзнанието му се освобождава от собствените му, ис­тински проблеми.

За Том и за много други мъже неизбежното осво­бождаване от напрежението, което настъпва след края на всяко спортно състезание, събитие с местно или на­ционално значение или филм, води до освобождаване от истинското напрежение в живота им.

Отношението на жената към „пещерата"

Когато мъжът е прикован в „пещерата" си, той е без­силен да даде на партньорката си онова внимание, ко­ето тя заслужава. В такива моменти тя трудно може да го приеме, тъй като не знае на какъв стрес е подложен. Ако той се върне вкъщи и сподели проблемите си, тогава тя би проявила повече съчувствие. Вместо това той не разговаря за тях и тя остава с впечатлението, че той я пренебрегва. Тя чувства, че той е разстроен, но пог­решно приема, че тя не го интересува, тъй като той не разговаря с нея.

В повечето случаи жените не разбират как марси-анците се справят със стреса. Те очакват от мъжете да бъдат откровени и да разговарят за проблемите си, ка­кто правят венерианките. Когато мъжът се е затворил в .пещерата" си, на жената й е неприятно, че той не е по-откровен. Тя се чувства обидена, когато той включ­ва телевизора, за да чуе новините, излиза да играе фу­тбол или баскетбол и я изоставя.

Да очакваш, че мъжът, който се е уединил в „пеще­рата" си, може изведнъж да стане откровен, отзивчив и любящ, е толкова нереално, колкото и очакването, че жената, която е разстроена, може да се успокои вед­нага и да започне да разсъждава разумно. Грешка в да очакваш от мъжа да проявява винааи чувства на любов, както е неправилно да очакваш чувствата на жената да са винаги рационални и логични,

Когато марсианците се скриват в .пещерите" си, те са склонни да забравят, че приятелите им може би съ­що имат проблеми. Надделява инстинктът, който му ка­зва, че преди да се погрижи за някой друг, трябва пър­во да се погрижи за себе си. Когато жената види мъжа да реагира по този начин, тя обикновено не го приема и започва да изпитва неприязън към него.

Тя може да поиска подкрепата му настоятелно, ка­то че ли трябва да се бори за правата си с някой без­различен мъж. Но като помни, че мъжете са от Марс, жената може правилно да разбере реакцията му към стреса като начин да превъзмогне проблемите си, а не като израз на чувствата му към нея. Тя може да опита да сътрудничи с него, за да получи онова, което иска, вместо да му се противопоставя.

От друга страна, мъжете обикновено почти не осъ­знават колко студени и отчуждени стават, когато са в “пещерата". Ако мъжът разбира как оттеглянето му в “пещерата" може да се отрази на жената, той може да прояви съчувствие в случаите, когато тя се почувства пренебрегната и незначителна. Като помни, че жените са от Венера, мъжът може да прояви по-голямо разби­ране и уважение към нейните реакции и чувства. Без да вникне в истинския им сиисъл, мъжът обикновено запо­чва да се отбранява и възникват споровете. Съществу­ват пет най-често срещани недоразумения:

1. Когато тя каже: “Ти не ме слушаш", а той: “Какво искаш да кажеш с това? Мога да ти повторя всичко, което ми каза."

Когато мьжьт е в “пещерата", той може да запомни онова, което тя му казва с 5-те на сто от съзнанието си, с които я слуша. Той разсъждава така: щом като слуша с 5 на сто от съзнанието си, значи я слуша на­пълно внимателно. Това, което тя иска обаче, е пъл­ното му нераздвоено внимание.

2. Когато тя каже: “Чувствам, че мислите ти не са тук", а той: “Какво имаш предвид? Разбира се, че съм тук. Не ме ли виждаш?"

Той смята, че ако присъства тялом, тя няма основа­ние да казва, че него го няма. Въпреки че присъства физически обаче, тя не чувства присъствието му и то­ва именно иска да му внуши.

3. Когато тя каже: “Не те е грижа за мен", а той: “Раз­бира се, че ме е грижа. Защо тогава се опитвам да реша този проблем?"

Той смята, че щом се е заел с проблем, решаване­то на който по някакъв начин ще облагодетелства и нея, тя трябва да разбере, че я обича. Тя обаче има нужда непосредствено да почувства неговото внииа-ние и обич и точно такъв е смисълът на думите й.

4. Когато тя каже: „Чувствам, че не съм от значение за теб", а той: .Не ставай смешна. Разбира се, че имаш значение за мен."

Той смята нейните чувства за маловажни, защото се занимава с проблеми, решаването на които ще бъде от полза и за нея. Той не разбира, че когато се със­редоточава върху един проблем и пренебрегва оста­налите, които безпокоят нея, почти всяка жена ще ре­агира по същия начин - ще го изтълкува като лична обида и израз на пренебрежение.

5. Когато тя каже: “Ти нямаш никакви чувства- Напъл­но си се затворил в мислите си", а той: “Какво лошо има в това? Какво друго мога да направя, за да ре­ша този проблем?"

Той смята, че тя е твърде критична и взискателна, за­щото не проявява разбиране към неговия принос за решаването на проблемите им. Чувства се неоценен. Освен това той не се съобразява с нейните чувства. Обикновено мъжете не осъзнават колко бързо могат да преминат от една крайност в друга, как от сърде­чни и състрадателни се превръщат в неотзивчиви и от­чуждени. Когато се затвори а .пещерата", мъжът е за­ет с решаването на своя проблем и не съзнава как безразличието му може да се отрази на другите.

За да подобрят сътрудничеството помежду си, мъ­жете и жените трябва по-добре да се разбират един друг. Когато мъжът започне да пренебрегва жена си. тя най-често възприема поведението му съвсем лично. Разбирането, че той преодолява стреса си по свой на­чин, е изключително полезно, но невинаги облекчава болката й.

В такива моменти тя може да почувства нужда да разговаря за чувствата си. Именно тогава мъжът тряб­ва да признае значението на чувствата й. Той трябва да разбере, че тя има право да сподели с него разоча­рованието си, че е пренебрегната и че й липсва подк­репа, тъй както той има право да се оттегли в „пещера­та" и да не разговаря с нея. Ако не получи разбиране, тя трудно ще може да се освободи от горестните си ми­сли.

РАЗТОВАРВАНЕ ЧРЕЗ РАЗГОВОР

Когато жената е подложена на стрес, тя инстинкти­вно чувства необходимост да разговаря за чувствата си и за всички възможни проблеми, свързани с тях. А за­почне ли да говори, тя не подрежда проблемите си по важност. Ако е потисната, то се дължи на всички проб­леми- и на големите, и на малките. Първата й грижа е не да намери решение на проблемите си, а по-скоро об­лекчение, като даде израз на чувствата си и получи раз­биране. Тя говори без особена цел за проблемите си и притеснението й намалява.

Жената, която е подложена на стрес, не се стреми да намери незабавното решение на проблемите си, а по-скоро облекчение, като даде израз на чувствата си и получи разбиране.

Докато мъжът, който е подложен на стрес, е скло­нен да се съсредоточи върху един проблем и да забрави за останалите, в подобно състояние жената обикнове­но е обсебена от всички проблеми. Разговорите за Вси­чки Възможни проблеми, без да се съсредоточава върху решаването им, я карат да се чувства по-добре. Като изучава чувствата си в този процес, тя започва да ось-знава по-добре какво в действителност я безпокои и след това внезапно започва да се чувства не толкова потисната.

За да се почувстват по-добре, жените разговарят за минали проблеми, за бъдещи проблеми, за потенциал­ни проблеми и дори за проблеми, които не могат да бъ­дат решени. Колкото повече те говорят и изучават те­зи проблеми, толкова по-добре се чувстват. Така дейс­тват жените. Да се очаква друго от тях, би означавало да се отрече женската им същност.

Когато жената е потисната, тя намира облекчение, като говори подробно за различните си проблеми. Ако почувства, че я разбират, стресът й постепенно изчез­ва. След като изчерпи една тема, тя прави малка пауза и преминава към следващата. По този начин тя продъл­жава да се разпростира върху своите проблеми, трево­ги, разочарования и притеснения. Не е необходимо те­зи теми да бъдат подредени в някаква последовател­ност - те често дори не са логически свързани. Ако не намери разбиране, жената може да се разпростре и вьрху други проблеми, които ще започнат да я трево­жат.

Тъй както мъжът, прикован в .пещерата" си, се ну­ждае от незначителни проблеми, които да го разсеят, така и жената, когато не намери разбиране, изпитва по­требност да разговаря за други проблеми, които не са толкова спешни, за да почувства облекчение. За да за­брави собствените си болезнени чувства, тя може да бъ­де емоционално завладяна от проблемите на другите. Освен това тя може да намери облекчение, като обсъ­жда проблемите на своите приятели, роднини и коле­ги. Независимо дали разговаря за своите или за пробле-иите на другите, разговорът е естествената и здра­вословна реакция на венерианката към стреса.

За да забрави собствените си болезнени чувства, жената може да бъде емоционално завладяна от проблемите на другите.

Как реагират мъжете, когато жените изпитват нужда да разговарят

Когато жените говорят за проблемите си, мъжете обикновено са резервирани. Мъжът приема, че жената разговаря с него за проблемите си, защото го сията за първопричината за тяхното съществуване. Колкото повече проблеми поставя тя, толкова по-обвинен се чу­вства той и не разбира, че тя говори, за да почувства облекчение. Мъжът не осъзнава, че тя ще му бъде бла­годарна, ако просто слуша.

Марсианците разговарят за проблемите си само по две причини: ако обвиняват някого или ако търсят съ­вет. Ако жената е наистина разстроена, мъжът приема, че тя обвинява него за неудачите си. Ако изглежда по-малко потисната, той приема, че го моли за съвет.

Щом реши, че тя моли за съвет, тогава той си слага шапката „Оправи го", за да реши проблемите й. Щом приеме, че тя обвинява него, той изважда оръжието си, за да се защити от нападение. И в двата случая той ско­ро открива, че му е трудно да я изслуша.

Ако мъжът предложи решения на проблемите й, же­ната просто продължава да разговаря за други пробле­ми. След като предложи две или три решения, той оча­ква тя да се успокои. Това е така защото самите мар-сианци се чувстват по-добре, когато им предлагат ре­шения, за които изрично са помолили. Но положение­то не се подобрява и той приема, че решенията му са отхвърлени и се чувства неоценен.

От друга страна, ако се почувства нападнат, мъжът започва да се защитава. Той мисли, че ако се изрази по-ясно, тя ще спре да го обвинява. Колкото повече се отбранява обаче, толкова по-угнетена става тя. Той ие разбира, че на нея не са й нужни обяснения. Единстве­но й трябва той да разбере чувствата й и да й позволи да продължи да говори и за други проблеми. Ако той е разумен и просто слуша, тогава малко след като се е оплаквала от него, тя ще промени темата и ще загово­ри и за други проблеми.

Мъжът също се разстройва твърде много, когато же­ната говори за проблеми, по които той не може да на­прави нищо. Така например, когато жената е подложе­на на стрес, тя би могла да се оплаче по следния на­чин:

• “Не ми плащат достатъчно а службата."

• „Състоянието на леля Луиз се влошава с всяка

изминала година."

• “Къщата ни просто не е достатьчно голяма."

• .Голяма суша е. Кога ще завали?"

• “Не е останало почти нищо в банковата ни сметка."

Жената може да използва всяка от горките забе­лежки, за да изрази своята тревога, разочарование и объркване. Дори да осъзнава, че повече нищо не мо­же да се направи за решаването на тези проблеми, тя все пак изпитва нужда да разговаря за тях. за да почу­вства известно облекчение. Ако слушателят й прояви разбиране към нейната потиснатост и разочарование, тя счита, че е получила неговата подкрепа. Но тя може и да угнети партньора си, ако той не осъзнава, че тя просто има нужда да говори за това, след което ще се почувства по-добре.

Мъжете също стават особено нетърпеливи, когато жената говори с много подробности за проблемите си. Мъжът погрешно приема, че когато жената говори тол­кова подробно, всички подробности са важни, за да може да намери решение на нейния проблем. Мъчи се да открие връзката между тях и загубва търпение. Той от­ново не разбира, че от него тя не търси решение на про­блемите си, а обич и разбиране.

Слушането е трудно за мъжа и поради погрешното му предположение, че има логическа последователност в изложението на жената, докато тя съвсем произвол­но преминава от един проблем към друг. След като тя е споделила три или четири от проблемите си, той се обърква и се разстройва много, той като не може логи­чески да ги свърже един с друг.

Друга причина, поради която мъжът може да не ис­ка да слуша, е, че той се стреми към развръзката. Той не може да започне да формулира решението си, до­като не узнае края на всяка история, и колкото повече подробности излага тя, толкова повече той се обърква, докато я слуша. Смущението му може да намалее зна­чително, ако си спомни колко много й помагат големи­те подробности. Ако си спомни, че подробният разказ й помага да се почувства по-добре, той ще се отпусне. Тъй както мъжът се изявява, като се измъква от лаби­ринта на сложните подробности при решаването на проблема, така и жената намира удовлетворение, като говори подробно за проблемите си.

Тьй както мъжът се изявява, като се измъква от лабиринта на сложните ' подробности при решаването на проблема, така и жената намира удовлетворение, като говори подробно за проблемите си.

Това, което жената може да направи, за да улесни мъжа, е да му позволи да узнае предварително края на разказа й и след това да му разкаже подробностите. Из­бягвайте да държите мъжа в напрежение. На повечето жени им е приятно, когато напрежението нараства, защото това придава по-голяма емоционалност на разка­за. Една жена ще оцени нарастването на напрежение­то, но то може само да обърка мъжа.

Мъжът не разбира жената в същата степен, в която й се противопоставя, докато тя говори за проблемите си. Когато мъжът се научи да дава възможност на же­ната да се изявява и да я подкрепя емоционално, той ще открие, че изслушването не е толкова трудна рабо­та. Още по-важно е жената да напомни на мъжа, че про­сто иска да разговаря за проблемите си и не очаква от него да ги решава. Това вероятно ще му помогне да се отпусне и да я изслуша.

КАК МАРСИАНЦИТЕ И ВЕНЕРИАНКИТЕ НАМЕРИХА СПОКОЙСТВИЕ

Марсианците и Венврианкитв са могли да живеят заедно В мир, защото са се научили да уважават разли­чията помежду си. Марсианците се научили да уважават потребността на ввнерианките да говорят, за да се по­чувстват по-добре. Дори да няма много за казване, марсианецът знае, че като я изслуша, може много да й помогне. Венврианките се научили да уважават потре­бността на марсианците от уединение, за да се спра­вят със стреса. „Пещерата" престанала да бъде мис­терия или причина за безпокойство.

Какво научили марсианците

Марсианците разбирали, че дори когато се чувст­вали атакувани, обвинявани или критикувани от вене-рианките, това било само временно явление. Много ско­ро венерианките започвали изведнъж да се чувстват по-добре и да проявяват разбиране, толерантност и признателност. След като се научили да ги изслушват, марсианците открили, че венерианките наистина раз­цъфвали, когато имало"с кого да поговорят за пробле­мите си.

Всеки марсианец намерил успокоение, когато нак­рая разбрал, че потребността на венерианката да го­вори за проблемите си не означава, че той в виновен за тях. Освен това той узнал, че щом като венерианката почувства, че той я слуша, тя престава да разнищва проблемите си и се изпълва с добри чувства към него. С това разбиране марсианецът успявал да я изслуша, без да се чувства отговорен за решаването на всички­те й проблеми.

Много мъже и дори жени не разбират необходимо­стта да де говори за собствените проблеми, защото ни­кога не са изпитвали нейния оздравителен ефект вър­ху себе си. Не са виждали как жената, която е била из­слушана, може изведнъж да се промени, да се почувс­тва по-добре и да възприеме положително отношение към обкръжаващия я свят. Обикновено те са виждали как някоя жена /обикновено майка им/ не е била разб­рана и е продължила да се вглъбява в проблемите си. Това се случва с жените, които не са се чувствали оби­чани или разбрани в един продължителен период от време. Истинският проблем обаче е, че жената се чув­ства нвлюбииа, а не че говори твърде много за пробле­мите си.

След като марсианците се научили да изслушват ве­нерианките, те направили най-изненадващото си откри­тие. Разбрали, че изслушването на проблемите им на­истина може да им помогне да излязат от „пещерите" си подобно гледането на новини по телевизията или че­тенето на вестник.

По съшия начин, когато мъжете се научават да из­слушват жените, без да се чувстват обвинявани или от­говорни за решаването на проблемите им, целият про­цес на слушане става много по-лесен. Щом мъжът ста­не добър слушател, той разбира, че изслушването може да бьде отличен начин да забрави ежедневните си проблеми, както и да предизвика годямо удовлетворе­ние у партньорката си. Но в дни, когато се намира в съ­стояние на истински стрес, той може да почувства ну­жда от уединение, от което бавно да го измъкнат поли­тическите новини или някое спортно състезание.

Какво научават венерианките

Венерианката също намерила успокоение, когато накрая разбрала, че уединението на марсианеца не оз­начава, че той не я обича достатъчно. Тя се научила да бьде по-толерантна към него в такива моменти, защо­то той бил в състояние на голям стрес.

Венерианките не се обиждали, когато марсианците лесно се разсейвали. Когато венерианката говорела, а марсианецът се разсейвал, тя много учтиво спирала да говори и чакала той да забележи това. После започва­ла отново да говори. Тя разбирала, че понякога му би­ло трудно да й отдаде цялото си внимание. Венериан­ките открили, че като помолели за вниманието на мар­сианците по един деликатен и толерантен начин, те с радост им го давали.

Когато марсианците били изцяло погълнати от мис­лите си в “пещерите", венерианките не го приемали ли­чно и следователно не се засягали. Те разбирали, че моментът не в подходящ за интимни разговори, а за разговори с приятели по разни проблеми, за забавле­ние или пазар. Тогава марсианците усещали тяхната обич и разбиране, а венерианките откривали, че в та­кива случаи марсианците излизали по-бьрзо от уедине­нието си а „пещерите".

Глава IV

Как да мотивираме другия пол

Векове преди марсианците и венерианките да се срещнат, те живеели спокойно и щастливо в отделни светове. Но един ден всичко се променило. Марсиан­ците и венерианките изведнъж изпаднали в депресия, защото се почувствали сами на своите планети. Това обаче била депресията, която най-накрая ги събрала за­едно.

Ако днес вникнем в тайните на тяхната трансфор­мация, ще установим, че мъжете и жените са мотиви­рани по различен начин. С това ново разбиране ще мо­жете не само по-добре да подкрепите вашия партньор, а и да получите подкрепата, от която се нуждаете в тру­дни и напрегнати моменти. Да се върнем обратно във времето и да си представим какво се е случило.

Когато марсианците изпаднали в депресия, всички напуснали градовете на планетата и се уединили за дъл­го време в „пещерите" си. Те се затворили там и не из­лизали, докато веднъж един марсианец не съзрял слу­чайно красивите венерианки през телескопа си. Той бързо повикал и другите да погледнат. Видът на краси­вите създания вдъхновил марсианците и депресията им като по чудо изчезнала. Изведнъж те се почувствали ну­жни. Напуснали „пещерите" си и започнали да строят флот от космически кораби, за да отлетят на Венера.

Когато венерианките изпаднали в депресия, за да се почувстват по-добре, те седнали в кръг и започнали

да разговарят за проблемите си. Но това, изглежда, не им помогнало да преодолеят състоянието си. То продъл­жило дълго време, докато интуитивно съзрели видение: силни и чудесни същества /марсианците/ ще дойдат от Космоса, за да ги обичат, да им служат и да ги закри­лят. Изведнъж те придобили усещането, че някой ги це­ни. Когато споделили видението помежду си, депреси­ята им изчезнала и те започнали радостно да се под­готвят за пристигането на марсианците.

Мъжете са мотивирани и силни, когато се чувстват нужни...

Жените са мотивирани м силни, когато чувстват, че са обичани...

Тези тайни на мотивацията са все още приложими. Мъжете са мотивирани и силни, когато се чувстват ну­жни. Когато мъжът не се чувства нужен във взаимоот­ношенията си с жената, той постепенно става неиници-ативен и пасивен; с всеки изминат ден той дава все по-малко. От друга страна, ако той чувства, че тя му вяр­ва и е сигурна, че ще направи всичко, което е по сили­те му, за да удовлетвори потребностите й, и оценява усилията му, той получава прилив на сили и може да й даде много повече.

Подобно на венерианките, жените са мотивирани и силни, когато чувстват, че са обичани. Когато жена­та не чувства обич във взаимоотношенията си с мьжа, тя постепенно става отблъскващо отговорна и изнерве­на от това, че му е дала прекалено много. От друга стра­на, когато се почувства обичана и уважавана, жената е удовлетворена и е в състояние да даде повече вьв взаимоотношенията си с мъжа.

КОГАТО МЪЖЪТ ОБИЧА

Влюбването на мъжа прилича на откриването на ве-нерианките от онзи марсианец, който ги съзрял за пър­ви пьт. Прикован в пещерата си и неспособен да наме­ри причината за своята депресия, марсианецът насо­чил телескопа си към небето. Сякаш удар от мълния в един велик момент променил из основи живота му. През телескопа той зърнал видение, което описал ка­то олицетворение на божествената красота и грация.

Той открил венерианките. Тялото му пламнало в огън. Докато ги наблюдавал, за първи път в живота си започнал да мисли за някой друг освен за себе си. Са­мо един поглед бил достатъчен, за да придаде нов сми­съл на живота му. Депресията изчезнала.

Философията на марсианците е “печеля-губиш": аз искам да спечеля и не ме е грижа, ако ти загубиш. До­като марсианците се грижели само за себе си, тази формула действала добре. Тя действала векове наред, но после се наложило да се промени. Грижата главно за себе си вече не ги удовлетворявала. След като се влюбили, те поискали венерианките да спечелят колко­то тях.

Днес можем да открием продължението на този съ­стезателен кодекс на марсианците в повечето спорто­ве. Например в тениса аз не само се опитвам да спе­челя, но и да накарам приятеля си да загуби, като го за­трудня да ми върне ударите. Приятно ми е да печеля, дори приятелят ми да загуби.

Повечето от тези марсиански нагласи имат място в живота ни, но философията „печеля-губиш" е вредна в отношенията между възрастните. Ако се стремите да удовлетворите собствените си потребности за смет­ка на своя партньор, и двамата непременно ще бъдете нещастни, ще изпитвате неприязън един към друг и ще сте в постоянен конфликт. Тайната на успешните взаимоотношения е в това и двамата партньори да спе­челят.

Различията привличат

След като първият марсианец се влюбил, той запо­чнал да произвежда телескопи за всички свои братя марсианци. Много бързо те всички излезли от депре­сията. Започнали да чувстват любов към венерианките и същата загриженост, както и към себе си.

Непознатите красиви венерианки привличали по мистериозен начин марсианците. Различията помежду им направо влудявали марсианците. Там, където мар­сианците били твърди, венерианките били меки. Там, къ­дето марсианците били костеливи, венерианките били закръглени. Там, където марсианците били хладни, ве­нерианките били топли. По магически, но съвършен на­чин различията им сякаш взаимно се допълвали.

Макар и безмълвно, венерианките предали ясно и точно следното послание: „Нуждаем се от вас. Властта и силата ви могат да ни дадат голямо удовлетворение, като запълнят празнината дълбоко в нас. Заедно можем да живеем в истинско щастие." Тази покана дала мо­тивация и сила на марсианците.

Много жени инстинктивно разбират как да преда­дат това послание. Б началото на взаимоотношенията си с другия пол жената хвърля бьрз поглед на мъжа, с който му казва, че той може би е човекът, който ще я направи щастлива. По този изкусен начин тя всъщност поставя началото на техните взаимоотношения. Нейни­ят поглед го окуражава да се приближи. Той му дава си­ла да преодолее страха си от започването на връзката си с нея. За нещастие обаче щом се опознаят и започ­нат да възникват проблеми, тя не знае колко важно е все още посланието за него и пропуска да го изпрати.

Марсианците са били силно мотивирани от възмо­жността да бъдат нещо различно на Венера. Тяхната раса се придвижвала към ново равнище в своята еволю­ция. Те вече не били удовлетворени да доказват само себе си и да развиват силата си. Искали да използват силата и уменията си а полза на другите, особено в по­лза на венерианките. Те започнали да създават нова философия - „печеля/печелиш". Искали да живеят в свят, където всички се грижат както за себе си, така и за другите.

Любовта дава мотивация на марсианците

Марсианците започнали да строят флот от космиче­ски кораби, с които да отлетят на Венера. Чувствали се по-жизнени от всякога. Откривайки венерианките, те за първи път в своята история започнали да изпитват не-егоистични чувства.

По същия начин, когато мъжът е влюбен, той е мо­тивиран да достигне върха на възможностите си. за да служи на другите. Когато сърцето му е открито, той се чувства толкова уверен в себе си, че е способен да из­върши важни промени. Получил възможност да докаже своя потенциал, той разкрива най-добрата си същ­ност,Само когато почувства, че не може да успее, той отново се връща кьм старите си егоистични навици.

Когато мъжът е влюбен, той започва да се грижи за партньорката си толкова, колкото и,за себе си. Извед­нъж отхвърля обвързващите го вериги да бъде полезен само на себе си и се чувства свободен да дава от себе и на друго същество не с цел лични придобивки, а про­сто от обич.

Той преживява удовлетворението на партньорката си като свое собствено. Може лесно да понесе всякак­ви трудности, за да я направи щастлива, защото ней­ното щастие прави и него щастлив. Борбата му с живо­та става по-лесна По-високата цел му дава нова енер­гия.

В младежките години мъжът се задоволява да слу­жи само на себе си, но когато достигне зрелост, това вече не го удовлетворява. За да се изяви и бъде удовле­творен, животът иу трябва да бъде мотивиран от лю­бовта. Вдъхновението да дава свободно и безкористно го освобождава от инерцията на самоудовлетворенив-то, лишено от грижи за другите. Въпреки че той все още изпитва нужда да получава любов, най-голямата му потребност е да дава любов.

Повечето мъже не само се стремят да дават любов, но и жадуват да направят това. Най-големият им проб­лем е, че не знаят какво пропускат, ако не го направят. Те рядко са виждали бащите си да успеят да удовлет­ворят потребностите на майките им чрез безкористно отдаване. Поради това те не знаят, че отдаването мо­же да бъде главният източник на удовлетворение за мъ­жа. Когато взаимоотношенията му се развиват зле, той изпада в депресия и се затваря в “пещерата" си. Пре­става да се интересува от всичко, което го заобикаля, и не може да разбере причината за депресията си.

в такива моменти той се оттегля от взаимоотноше­нията или от интимните си отношения и се затваря в „пещерата" си. Пита се какво става с него и трябва ли да се притеснява толкова. Той не знае, че е загубил ин­терес към живота, защото не св чувства нужен, и не разбира, че като намери някой, който св нуждае от не­го, той иоже да се отърси от депресията и да възвър­не интереса си към живота.

Да бъде ненужен е равносилно на бавна смърт за мъжа.

Когато мъжът ме чувства, че внася положителни промени в живота на друг човек, за него е трудно да продължи да се грижи за себе си и за взаимоотноше­нията си. Трудно му е да бъде мотивиран, когато се чу­вства ненужен. За да получи отново стимул, той тряб­ва да почувства, че го ценят, че му вярват и че го при­емат. Да бъде ненужен е равносилно на бавна смърт за мъжа.

КОГАТО ЖЕНАТА ОБИЧА

Влюбването на жената прилича на това, което се е случило, когато първата венерианка е почувствала, че марсианците идват. Тя видяла в съня си как цял флот от космически кораби се приземява и от тях слизат сил­ни и добри марсианци. Тези същества не се нуждаели от грижи, а само искали да се грижат за венерианките.

Марсианците били много предани и вдъхновени от красотата и културата на венерианките. Те осъзнавали, че силата и компетентността им са безсмислени, ако ня­ма на кого да служат. Тези чудесни и достойни за въз­хищение същества намерили облекчение и вдъхновение в обещанието да служат, да радват и да доставят удо­влетворение на венерианките. Какво чудо!

Други венерианки също сънували подобни сънища, които мигновено ги изваждали от депресивното им съ­стояние. Причината за лреобразяването на венериан­ките била увереността, че ще получат помощ, тъй като марсианците идвали. Венерианките били потиснати, за­щото се чувствали сами и изолирани. За да излязат от унинието, е трябвало да почувстват, че помощта на лю­бимия е наблизо.

Повечето мъже почти не съзнават колко важно е за жената да чувства подкрепата на някой, който я обича. Жените са щастливи, когато вярват, че потребностите им ще бъдат удовлетворени. Когато жената е поти­сната, разстроена, объркана, изтощена или безпомощ­на, това, от което най-много има нужда, е просто да общува. Тя има нужда да почувства, че не е сама, че я обичат и ценят. Съпричастността, разбирането, оценяването и съчувствието трябва да я съпътстват дълго време, за да й помогнат да стане възприемчива към подкрепата на мъжа и да я оцени. Мъжете не разбират това, защото техните марсиански инстинкти им подсказват, че най-добре е да останат сами, когато са потиснати. Когато жената е разстроена, от уважение към нея мъжът я ос­тавя сама или ако остане, влошава още повече неща­та, като се опитва да реши проблемите й. Той не раз­бира инстинктивно колко важни за нея са близостта, ин­тимността и споделянето. Това, от което тя най-нно-го се нуждае в такива моменти, е някои, който да я из­слуша.

Като споделя чувствата си, тя се убеждава, че зас­лужава любов и че потребностите й ще бъдат удовле­творени. Съмненията и недоверието й се стопяват. Склонността й да се налага отслабва, щом си спомни, че заслужава любов - тя не трябва да воюва за нея. Мо­же да се отпусне, да дава по-малко от себе си и да по­лучи повече. Напълно е заслужила това.

Да даваш прекалено много от себе си е уморително.

За да преодолеят депресията си, венерианките спо­деляли чувствата си и говорели за проблемите си. И до­като говорели, те открили причината за своята депре­сия. Били уморени от това, че през цялото време дава­ли прекалено много от себе си. Омръзнала им посто­янната отговорност една за друга. Искали да се отпус­нат и известно време някой друг да се грижи за тях. До­тегнало им да споделят всичко заедно. Искали да бъ­дат по-особени и да притежават нещо свое. Вече не ги задоволявало да бъдат мъченици и да живеят за други­те.

На Венера живеели според философията “губя/пече­лиш”- аз губя, за да можеш да спечелиш ти. Щом като всички правели жертви за другите, всяка венерианка била обект на нечии грижи. Но след като правили това векове наред, венерианките са уморили от грижи една за друга. Те били готови за философията “печеля/печелиш".

Днес много жени също са се уморили да дааат. Ис­кат време за себе си, за да бъдат такива, каквито са. Време, за да се погрижат първо за себе си. Искат ня­кой да им даде емоционална подкрепа, някой, за кого­то не трябва да се грижат. Марсианците напълно отго­варят на това изискване.

След векове венерианките и марсианците достигна­ли важна фаза в своята еволюция. Венерианките били готови да се научат да получават, а марсианците - да дават.

Обикновено тази промяна настъпва при мъжете и жените а тяхната зрелост. Докато е млада, жената е склонна да прави много повече жертви и да бъде така­ва, каквато я желае партньорът й. При мъжете е точно обратното: докато са млади, те са много по-вглъбени в себе си и не съзнават потребностите на другите. Когато жената достигне зрелост, тя осъзнава, че за своя сметка се е опитвала да достави радост на партньо­ра си. Когато иъжьт достигне зрелост, той разбира, че може по-добре да служи на другите и да ги уважава повече.

Мъжът също разбира, че може да прави жертви, но главната промяна при негб е, че съзнава как може да дава от себе си. По същия начин, когато жаната дости­гне зрелост, също научава нови начини да даьа от с<з-бе си, но голямата промяна при нея е. че започва да разбира необходимостта да постави някакви граници, за да получи това. което иска.

Отказът от обвинения

Когато жената осъзнае, че в давала твърде много, тя е склонна да обвинява партньора си за тяхното неб­лагополучие. Тя чувства, че е несправедливо да дава повече, отколкото получава.

Въпреки, че не е получила това, коетс заслужава. тя трябва да признае част от вината за възникването на проблема, ако иска да подобри взаимоотношенията с партньора си. Когато жената дава прекалено много, тя не трябва да вини мъжа за това. Тъй както мъжът, който дава по-малко, не трябва да обвинява партньор­ката си, че не се държи добре с него и не е отзивчива. И в двата случая от обвиненията няма никаква полза.

Решението е в разбирането, доверието, съчувстви­ето, одобрението и подкрепата, а не вьв взаиините об­винения. В такава ситуация, вместо да обвинява парт­ньорката си за недоволството й, мъжът може да проя­ви съчувствие и да й предложи подкрепата си, дори тя да не моли за това. Да я изслуша, дори отначало думи­те й да звучат като обвинение, да я накара да му по­вярва и да му се довери, като направи за нея Дробни жестове, които да й покажат, че я обича.

Вместо да обвинява мъжа, че й дава недостатъчно, жената може да приеме и да прости несъвършенства­та на партньора си, особено когато той я разочарова. Да повярва, че той иска да й даде повече, въпреки че не й предлага подкрепата си, и да го окуражи да й да­де повече, като оцени,това, което й дава, и продължи да търси закрилата му.

ОПРЕДЕЛЯНЕ И СПАЗВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ

Най-важното обаче е жената да определи граници­те на това, което ще дава, без да изпитва неприязън към партньора си. Вместо да очаква от него да изравни ре­зултата, тя трябва да го поддържа равен, като опреде­ли колко може да му даде.

Нека разгледаме един пример. Джим беше на 39 г., а жена му Сюзън на 41 г., когато се обърнаха за кон­султация към мен. Сюзън искаше развод. Тя се оплака, че в продължение на 12 години му е давала повече, от­колкото той на нея, и повече не може да издържа. Тя обвиняваше Джим, че е инертен, че е егоист и че не е романтичен. Каза, че не може повече нищо да му даде и е готова да го напусне. Той я беше убедил да потър­сят консултация, но тя се съмняваше, че ще има някак­ва полза. За шест месеца те успяха да преминат през трите стъпки за възстановяване на взаимоотношения­та. Днес те все още са щастливи заедно и имат три де­ца.

Стъпка 1: Мотивацията

Обясних на Джим, че жена му изживява отново 12-те години на растяща неприязън. Ако искаше да спаси брака си, той трябваше да я изслушва продължително време, за да получи тя мотивация да запази семейството си. По време на първите три сеанса, които прове­дох с двамата заедно, окуражих Сюзън да сподели чу­вствата си и помогнах на Джим търпеливо да вникне в отрицателните й емоции. Това беше най-трудната част от възстановителния процес. Когато Джим започна на­истина да разбира болката и незадоволените й потре­бности, той получи мотивация и увереност, че може да извърши промените, необходими за изграждането на взаимоотношения на обич.

Преди Сюзьн да получи същата мотивация, тя тря­бваше да бъде изслушана и да почувства, че Джим оце­нява нейните чувства: това беше първата стъпка. След като Сюзън почувства, че Джим я е разбрал, те може­ха да преминат към следващата фаза.

Стъпка 2: Отговорностите

Втората стъпка бе двамата да поемат отговорнос­тите си. Джим трябваше да поеме отговорността, че не е оказал нужната подкрепа на жена си, а Сюзън - че не е определила границите на това, което би могла да му даде. Джим се извини за поведението си, което я бе наранило. Сюзън осъзна, че както той бе нарушил гра­ниците й, като се бе държал с нея непочтително /вико­ве, мърморене, отказ на молби и неоценяване на чувс­тва/, така и тя не бе предприела нищо, за да определи тези граници. Въпреки че не трябваше да се извинява, тя все пак пое известна отговорност за техните проб­леми.

Едва когато накрая се съгласи, че неспособността й да определи границите и склонността й да дава по­вече, отколкото получава, бяха допринесли за техните проблеми, тя бе в състояние да му прости. Поемането на отговорността за този неин проблем бе от същест­вено значение за отърсването й от недоволството. Та­ка и двамата бяха мотивирани да научат нови начини да си помагат взаимно, като спазват съответните гра­ници.

Стъпка 3: Практиката

Джим трябваше преди всичко да се научи да спаз­ва нейните граници, докато Сюзън трябваше да разбе­ре как да определя тези граници. И двамата трябваше да се научат па изразяват искрените си чувства с ува­жение. Те се съгласиха в тази трета стъпка да се упра­жняват да определят и да спазват границите. Те осъз­наваха, че на моменти ще допускат грешки. Възможно­стта да грешат беше спасителната мрежа, която ри па­зеше, докато се упражняваха. Ето някои примери зато­ва какво научиха и как се упражниха:

• Сюзън се упражняваше да казва: ,Не ми харесва начина, по който говориш с мен. Моля те спри да ви­каш или ще изляза от стаята," След като излезе от ста­ята няколко пъти, повече не се наложи да го прави.

• Когато Джим я молеше за неща, които щеше да й бъде неприятно да прави, тя се упражняваше да каз­ва: „Не, трябва да си почина" или .Не, твърде заета съм днес". Тя откри, че той е по-анимателен към нея, защото е разбрал колко е изморена или заета,

• Сюзън каза на Джим, че иска да отиде на почивка, и когато той й отговори, че е твърде зает, тя каза, че ще отиде сама. Изведнъж той промени плановете си и реши да отиде с нея

• Когато разговаряха и Джим я прекъсваше, тя се уп­ражняваше да казва: „Не съм свършила, моля те, из­слушай ме. "-Изведнъж той започна да я слуша по-вни­мателно и да я прекъсва по-рядко.

• За Сюзьн бе най-трудно да се научи да моли за то­ва, което искаше. Казваше ми: “Защо трябва да моля след всичко, което съм направила за него?" Обясних й, че да го накара да поеме отговорността да отгатва желанията й бе не само нереалистично, но в това се състоеше до голяма степен и нейният проблем. Тя трябваше да поеме отговорността за удовлетворява­нето на своите потребнорти.

• За Джим бе най-трудно да се научи да уважава промените у нея и да не очаква, че тя ще бъде същият удобен партньор както в началото на техния съвмес­тен живот. Той осъзна, че за нея е толкова трудно да определи границите, колкото за него да свикне да ги спазва. Разбра, че упражненията ще им помогнат да установят липсващата хармония в отношенията им.

Когато мъжът почувства граници, той получава мо­тивация да даде повече от себе си. Като спазва грани­ците, той автоматично получава мотивация да се усъм­ни в правилността на поведението си и да започне да прави промени. Когато жената разбере, че за да полу­чи, трябва да определи границите си, тя започва авто­матично да прощава на партньора си и да пробва нови начини да получи неговата подкрепа. Щом постави ог­раниченията си, тя постепенно се научава как да се от­пусне и да получи повече.

КАК ЖЕНАТА ДА СЕ НАУЧИ ДА ПОЛУЧАВА

Слагането на ограничения и исканията да се изпъл­нят желанията й плашат жената. Обикновено тя се стра­хува да иска прекалено много, за да не бъде отблъсна­та, порицана или изоставена. Отблъскването, осъжда­нето и изоставянето са крайно болезнени за нея, тъй като дълбоко в себе си жената несъзнателно таи убеж­дението, че не'заслужава да получи повече. Това убе­ждение се в оформило и затвърдило в детството й все­ки път, когато е трябвало да потиска чувствата, потре­бностите или желанията си.

Жената е особено уязвима към негативното и пог­решно убеждение, че не заслужава да бъде обичана. Ако като дете е била свидетел на малтретиране или са­мата тя е била жертва на такова поведение, тя е още по-податлива на чувството, че не заслужава любов; тру­дно й е да определи своята морална стойност. Скрито дълбоко в подсъзнанието, това чувство поражда стра­ха, че няма да се справи без помощ от другите. И една част от нея вече си представя, че няма да я получи.

Тьй като жената се страхува, че няма да получи по­дкрепа, тя несъзнателно отхвърля подкрепата, от коя­то се нуждае. А когато мъжът получи посланието, че же­ната не вярва в способността му да удовлетвори пот­ребностите й, веднага започва да се чувства отблъснат и отхвърлен. Безнадеждността и недоверието на жена­та превръщат истинските й потребности в отчаян вик на нужда и му внушават, че тя не вярва той да я подкре­пи. Горчивата ирония в, че мъжете получават мотива­ция главно от чувството, че са нужни, но самата нуж­да ги отблъсква.

В такива моменти жената погрешно приема,че именно потребността й от него го е отблъснала, докато истината е, че това са сторили нейната безнадежд­ност, отчаяние и недоверие. Ако не признаят, че на мъ­жете трябва да се вярва, жените трудно ще могат да разберат разликата между потребност и нужда.

“Потребността" е открита молба за подкрепа, от­правена към мьжа с доверие и увереност, че той ще на­прави всичко необходимо. Това му дава сила. „Нужда­та" обаче е отчаяна необходимост от подкрепа, защо­то вие не вярвате, че ще я получите. Това отблъсква мъ­жете и ги кара да се чувстват отхвърлени и подценени.

Потребността от друг човек смущава жените, а чу­вството на разочарование и изоставеност е особено бо­лезнено дори когато се проявява в незначителни неща. Не е лесно за жената да зависи от другите и след това да бъде пренебрегната, забравена или отхвърлена. Потребността от друг човек я поставя в уязвимо положе­ние. Пренебрежението и разочарованието обаче са по-болезнени за нея. защото потвърждават погрешното й убеждение, че е недостойна да получава.

Как венерианките се научили да се чувстват достойни

Векове наред венерианките компенсирали обсеби­лия ги страх, че са недостойни, като проявявали вни­мание и отзивчивост към потребностите на другите. Те давали от себе си все повече и повече, но дълбоко в себе си се чувствали недостойни да получават. Вярва­ли, че като дават, ще станат по-достойни. След като се раздавали в продължение на векове, накрая разбрали, че са достойни да получат любов и подкрепа. Осмис­ляйки миналото си, те осъзнали, че винаги са били до­стойни за тях.

Този процес на себеотдаване ги подготвил за мъд­ростта на самоуважението. Като давали на другите, те започнали да разбират, че другите наистина заслужа­вали това и така започвали да осъзнават, че всеки за­служава да бъде обичан. И накрая разбрали, че те съ­що са достойни да получават.

Тук на Земята, ако малкото момиче усеща, че май­ка му получава любов, автоматично започва да чувст­ва стойността си. То може лесно да преодолее венери-анската натрапчива потребност да дава прекомерно много. На него не му е нужно да преодолява страха, че е недостойно да получава, защото се идентифицира със своята майка. Ако майка му е научила тази мъдрост, де­тето автоматично я усвоява, като наблюдава и възпри­ема усещанията на майка си. Ако майката е свикнала да получава, тогава и детето се научава на това.

Венерианките обаче нямали модели за подражание, така че са им били необходими хиляди години, за да изоставят манията си за себеотдаване. Като постепенно осъзнали, че другите са достойни да получават, те разбирали, че и те са достойни за това. В този магиче­ски момент марсианците също осъществявали своята трансформация и започнали да строят космически ко­раби.

Когато венерианката е готова, марсианецът ще се появи

Когато жената разбере, че наистина заслужава да бъде обичана, тя отваря вратата за любовта на мъжа. Но когато са й необходими десет години на прекалено отдаване в брака, за да осъзнае, че заслужава повече, иска й се да затвори тази врата и да не му даде никак­ва възможност. Тя най-често се чувства по следния на­чин: „Дадох ти толкова много, а ти ме пренебрегна. Има­ше своя шанс. Аз заслужавам повече. Вече не ти вяр­вам. Твърде уморена съм и нямам какво да ти дам. Ня­ма да ти позволя да ме нараниш отново."

В такива случаи уверявам жените, че не трябва да дават повече, за да имат по-добри взаимоотношения. Партньорът им в действителност ще им даде поаече, ако те му дадат по-малко. Когато мъжът в пренебрег­вал нейните потребности, те и двамата като че ли са били в състояние на сън. Когато тя се събуди и си спом­ни своите потребности, той също ще се събуди и ще поиска да й даде повече.

Мога без какъвто и да било риск да предскажа, че партньорът й ще се събуди от пасивното състояние, в което се намира, и наистина ще извърши много от про­мените, които тя е очаквала от него, Когато тя престане да дава прекалено много от себе си, тъй като вече вътрешно се чувства достойна, той излиза от „пещера­та" си и започва да строи космически кораби, за да до­йде и да я направи щастлива. Може да му отнеме дос­та време, докато се науми да й дава повече, но най-ва­жната стъпка е направена - той осъзнава, че я в прене­брегвал, и иска да се промени.

Може да се случи и обратното. Обикновено когато мъжът разбере, че е нещастен, и поиска повече любов в живота си, жена му изведнъж се променя и започва отново да го обича. Стените на неприязън започват да се топят и любовта оживява. Ако партньорите дълго са се пренебрегвали, може да мине доста време, докато наистина се излекуват от натрупаната неприязън един към друг, но е напълно възможно.

Много често, когато единият партньор извърши по­ложителна промяна, другият прави същото. Това съвпа­дение е едно от магическите неща в живота, Когато ученикът е готов, учителят се появява. Когато зада­дете въпрос, тогава ще получите и отговор. Когато на­истина сте готови да получавате, тогава ще възникне възможността да получите онова, от което се нужда­ете. Когато венерианките били готови да получат, мар-сианците били готови да дадат.

КАК МЪЖЪТ СЕ НАУЧИ ДА ДАВА

Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър или че е некомпетентен. Той преодолява този страх, като се стреми да увеличи силата и компетент­ността си. На първо място в живота му стоят успехът, постиженията и ефективността на действията му. Преди да открият венерианките, марсианците били толкова заети с постигането на тези качества, че не се ин­тересували от никого и от нищо друго. Мъжът изглеж­да най-безразличен, когато го е страх.

Мъжът най-много се страхува, че не е достатъчно добър и че е некомпетентен.

Тъй както жените се страхуват да получават, мъже­те се страхуват да дават. Да започне да се раздава на другите за мъжа означава да поеме риска да се прова­ли, да бъде порицан или да не бъдат одобрени действи­ята му. Тези последици са много болезнени за него, за­щото дълбоко в подсъзнанието му се крие погрешното убеждение, че не е достатъчно добър. То се е оформи­ло и утвърждавало в детството му всеки път, когато той е смятал, че от него са очаквали да се представи по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, дълбоко в подсъзнанието му започва да се оформя погрешното убеждение, че той не е достатъчно добър.

Тъй както жените се страхуват да получават, мъжете се страхуват да дават.

Мъжът е особено уязвим към това неправилно убе­ждение. То поражда у него страха от провал. Той иска да даде, но се страхува, че ще се провали, и затова се отказва да го стори. Когато най-много се страхува, че няма да се справи, той естествено избягва всякакви не­нужни рискове.

Горчивата ирония , че когато мъжът обича най-много, страхът от провал нараства най-бързо и той да­ва все по-малко от себе си. За да избегне провала, той престава да дава на хората, на които държи най-много.

Когато мъжът е несигурен, той най-често компенси­ра това, като не се интересува от никого освен от са­мия себе си. Неговата автоматична защитна реакция е: “Не ме интересува." По тази причина марсианците не си позволявали твърде много чувства или грижи за дру­гите. Но щом постигнали успехи и власт, те накрая раз­брали, че са достатъчно добри и ще успеят, ако решат да започнат да дават на другите. И едва тогава те отк­рили венерианките.

Въпреки че винаги са се справяли добре, утвърж­даването на силата им помогнало да стигнат до мъдро­стта да оценят самите себе си. След като осмислили ми­налото си, те разбрали, че всеки един неуспех е бил предпоставка за следващите им успехи. От всяка своя грешка те извличали много поуки, които им били необ­ходими, за да постигнат целите си. Така те осъзнава­ли, че винаги са били достатъчно добри.

Да се правят грешки е добре

Първата стъпка на мъжа към умението да дава по­вече е да разбере, че е добре да прави грешки, че в про­вала няма нищо лошо и че не е нужно да има готови от­говори за всичко.

Спомням си историята на една жена, която се оп­лака, че партньорът й никога нямало да се обвърже с брак. На нея й се струваше, че той не я обича така, ка­кто тя него. Един ден обаче тя съвсем импулсивно му казала, че е много щастлива с него. И че дори да са бе­дни, тя щяла да остане с него. На следващия ден той й направил предложение. Партньорът й се нуждаел от не­йното одобрение и окуражаване, че е достатъчно добър за нея, и едва тогава почувствал колко много я обича.

Марсианците също се нуждаят от любов

Тъй както жените се чувстват отхвърлени, когато не получават вниманието, от което се нуждаят, така и мъжете чувстват, че не са успели, когато жената го­вори за своите проблеми. Затова понякога на мъжа му е много трудно да слуша. Той иска да бъде нейният ге­рои. Ако тя е разочарована или нещастна, той възпри­ема това като свой провал. Нейното нещастие потвър­ждава най-големите му страхове: той просто не е дос­татъчно добър. Много жени днес не разбират колко уя­звими са мъжете и колко много се нуждаят от любов. Любовта им помага да разберат, че са способни да удо­влетворят потребностите на другите.

Мъжът трудно изслушва жената, когато тя е нещастна или разочарована, защото възприема това като свой провал.

Момче, което е имало щастието да види как баща му успява да удовлетвори потребностите на майка му, като порасне започва за изгражда взаимоотношения­та си с рядката увереност, че е в състояние да удовле­твори потребностите на партньорката си. Той не се пла­ши от обвързване, защото знае, че може да се справи, Той също знае, че дори да не се справи, заслужава лю­бов и одобрение, защото е направил всичко възможно. Не се укорява, защото знае, че не е съвършен и че ви­наги прави най-доброто, което може. И че то е доста­тъчно добро. Способен е да се извини за грешките си, защото очаква прошка, любов и одобрение за това, че е направил всичко, което е по силите му.

Такъв мъж знае, че всеки прави грешки. Виждал е баща си да греши и да продължава да обича себе си. Виждал е как майка му обича и прощава на баща му, въпреки всичките му грешки. Чувствал е нейното доверие и окуражаване, въпреки че понякога баща му я е разочаровал.

Много мъже не са имали успешни модели за под­ражание, докато са били деца. За тях да обичат дълго време, да се оженят и да имат семейство е толкова тру­дно, колкото и управлението на реактивен самолет без подготовка. Той може да успее да излети, но със сигур­ност ще се разбие. А е трудно да продължиш да летиш, след като си катастрофирал няколко пъти. Или си наблюдавал как баща ти катастрофира. Лесно можем да разберем защо без добро ръководство за изграждане на взаимоотношения много мъже и жени въобще се от­казват да ги създадат.

Глава V

Мъжете и жените говорят на различни езици

Когато марсианците и венерианките се срещнали за първи път, те се сблъскали с много от проблемите на взаимоотношенията, които срещаме и днес. Но щом ус­тановили, че са различни, те успели да ги решат. Една от тайните на успеха им било доброто общуване помежду им.

По ирония на съдбата те общували добре, защото говорели на различни езици. Когато възниквали проб­леми, те просто търсели помощта на преводач. Всички знаели, че жителите на Марс и на Венера говорели на различни езици, така че когато възникнел конфликт, вместо да започнат да се поучават или да се карат, те изваждали речниците, за да се разберат по-добре. Ако и това не помогнело, отивали при преводач.

И така, в марсианския и венерианския език имало едни и същи думи, но начинът, по който ги използвали, им придавал различен смисъл. Изразите им били бли­зки, но имали различно значение или емоционална ок­раска. Много лесно можели да възникнат недоразуме­ния. Така че когато имали проблеми в общуването помежду си, те допускали, че това е само едно от онези неизбежни недоразумения и че с малко помощ те не­съмнено ще се разберат. Те изпитвали доверие един към друг, нещо, което рядко се среща днес, и се прие­мали такива, каквито са.

ИЗРАЗЯВАНЕТО НА ЧУВСТВА СРЕЩУ ИЗПРАЩАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ

Днес също имаме нужда от преводач. Мъжете и же­ните рядко искат да кажат едни и същи неща дори когато използват същите думи. Например когато жената каже: “Струва ми се, че никога не ме слушаш", тя не очаква, че думата “никога" ще се възприеме буквално. Употребата й е просто начин да изрази объркването, ко­ето чувства в момента, и не трябва да се приема като фактическа информация.

Наистина, за да изразят напълно чувствата си, жените като поетите използват различни суперлативи, метафори и обобщения. Мъжете погрешно възприемат тези изрази буквално. И тъй като те не разбират истинския им смисъл, в повечето случаи реагират враждебно. Втаблицата по-долу са изредени десет типично женски оплаквания, които лесно могат да се изтълкуват погрешно, както и начините, по които мъжът може да реагира враждебно на тях.

ДЕСЕТ ОПЛАКВАНИЯ, КОИТО ЛЕСНО СЕ ТЪЛКУВАТ ПОГРЕШНО

Жените казват	Мъжете отговарят
“Никога не излизаме заедно.”	“Не е вярно. Излизахме миналата седмица."
“Всички не пренебрегват.”	„Сигурен съм, че някои хора те забелязват."
“Толкова съм уморена, че не мога да направя нищо.”	“Не ставай смешна. Ти не си безпомощна."
„Искам да забравя всичко.”	„Ако не си харесваш работата, напусни я."
“В тази къща винаги цари хаос.”	“Не винаги.”
“Никой вече не ме слуша.”	“Но точно сега аз те слушам."
“Нищо не е както трябва.”	“Да не искаш да кажеш, че аз съм виновен?"
„Не ме обичаш вече.”	„Разбира се, че те обичам. Затова съм тук."
“Винаги бързаме."	“Не винаги. Оня ден бяхме спокойни."
“Имам нужда от повече романтика.”	“Да не искаш да кажеш, че не съм романтичен?"

Виждате колко лесно „буквалният" превод на думи­те на жената може да заблуди мъжа, който е свикнал да използва речта като средство за предаване само на факти и информация. Очевидно е също, че отговорите на мъжа могат да доведат до спор. Неясното и равнодушно общуване е най-големият проблем при взаимоо­тношенията между мъжа и жената. Оплакване номер ед­но на жените от взаимоотношенията им с мъжете е: „Нямам чувството, че той чува това, което му казвам." Но дори това оплакване се разбира погрешно от мъжете!

Буквалното тълкуване от мъжа на: “Той не чува то­ва, което му казвам", го кара да пренебрегва и оспор­ва нейните чувства. Той мисли, че я е чул, тъй като мо­же да повтори това, което му е казала. Преводът на та­зи фраза на език, който мъжът би разбрал правилно, е: “Имам чувството, че не разбираш напълно това, ко­ето искам да ти кажа, или че не те интересува как се чувствам. Би ли ми показал, че наистина се интересу­ваш от това, което искам да ти кажа?"

Ако мъжът наистина разбере оплакването й, той ще спори по-малко и ще може да реагира по-положител­но. Но когато мъжете и жените са на ръба на спора, те като правило не се разбират. В такъв случай важно е да се преосмисли и преведе казаното.

Тъй като много мъже не съзнават, че жените изра­зяват чувствата си по различен начин, те преценяват думите им погрешно или омаловажават чувствата на партньорките си. Това води до спорове. Древните марсианци се научили да избягват много спорове, като раз­бирали правилно това, което казвали венерианките. Когато изслушването предизвиквало някаква съпротива, те се консултирали с фразеологичния венерианско-марсиански речник за правилен превод.

КОГАТО ВЕНЕРИАНКИТЕ ГОВОРЯТ

Тук са включени различни откъси от изгубения венерианско-марсиански фразеологичен речник. Всяко от десетте оплаквания, изредени по-горе, е преведено та­ка, че мъжът да може да разбере истинското му значе­ние. Всеки превод съдържа и намек за отговора, който жената желае да получи.

Всъщност когато венерианката е потисната, тя не само използва общи приказки, но и моли за специал­на подкрепа. Тя не моли пряко, защото на Венера вси­чки знаят, че драматичният език съдържа в себе си и лична молба.

Във всеки един от преводите се разкрива тази скрита молба за закрила. Ако мъжът, който слуша же­ната, може да долови тази молба и да реагира по съот­ветния начин, тя ще почувства, че той я разбира и оби­ча.

Венерианско-марсиански фразеологичен речник

“Никога не излизаме заедно" - преведено на марсиански, означава: „Иска ми се да излезем и да сме заедно. Винаги прекарваме толкова добре заедно и аз толкова обичам да съм с теб. Какво мислиш? Ще ме заведеш ли на вечеря? От няколко дни не сме изли­зали."

Без този превод, когато жената каже: „Никога не излизаме", мъжът обикновено чува следното: “Ти не си изпълняваш задълженията. Много ме разочарова. Вече не правим нищо заедно, защото ти си мързелив, не-романтичен и просто досаден.”

“Всички ме пренебрегват" - преведено на марсиански означава: “Днес се чувствам пренебрегната и подценена. Чувствам се така, сякаш никой не мевижда. Разбира се, сигурна съм, че някои хора ме виж­дат, но те, изглежда, са безразлични към мен. Пред­полагам, че съм разочарована и от твоята прекалена заетост напоследък. Наистина оценявам това, че ра­ботиш много, но понякога оставам с чувството, че не играя никаква роля в живота ти. Страхувам се, че работата ти има по-голямо значение от мен самата. Ще ме прегърнеш ли, за да ми покажеш колко много оз­начавам за теб?"

Без този превод, когато жената каже: “Всички ме пренебрегват", мъжът обикновено разбира: “Толкова съм нещастна. Никога не получавам вниманието, кое­то заслужавам, Положението е напълно безнадеждно. Дори ти не ме забелязваш, а ти си човекът, който се предполага, че ме обича. Как не те е срам. Толкова си безразличен. Аз никога не бих те пренебрегнела по то­зи начин."

“Толкова съм уморена, че не мога да правя нищо" - преведено на марсиански, означава: “Толкова мно­го неща свърших днес. Наистина имам нужда от по­чивка, преди да направя каквото и да било друго. Ща­стлива съм, че имам твоята подкрепа. Ще ме прегър­неш ли, за да ми покажеш, че добре се справям и че заслужавам почивка?"

Без този превод, когато жената каже: “Толкова съм уморена, че не мога да направя нищо", мъжът обикно­вено чува: “Върша всичко, а ти нищо не правиш. Зае­ми се с нещо. Не мога аз да върша всичко. Чувствам, че се намирам в пълна безизходица. Искам да живея с „истински мъж". Избрах теб и това беше голямата ми грешка."

“Искам да забравя всичко" - преведено на марсиански, означава: „Искам да знаеш, че обичам рабо­тата и начина си на живот, но днес съм много потисната. Бих искала да се погрижа малко за себе си, преди да поема нови отговорности. Ще ме попиташ ли: “Какво има", и след това ще ме изслушаш ли с раз­биране, без да ми предлагаш някакви решения? Про­сто искам да почувствам, че разбираш напрежение­то, което изпитвам в момента. Това ще ме накара да се почувствам много по-добре. Ще ми помогне да се отпусна. Утре отново ще поема отговорностите си, ще се върна към ежедневните си грижи."

Без този превод, когато жената каже: “Искам да за­бравя всичко", мъжът чува: “Трябва да правя толкова много неща, които не искам да върша. Толкова съм не­щастна с теб. Искам да имам по-добър партньор, който да направи живота ми по-пълноценен. Ти изобщо не мо­жеш да се справиш."

“В тази къща винаги цари хаос" - преведено на марсиански, означава: “Днес ми се иска да се отпусна, но в къщата цари ужасен хаос. Разстроена съм и се нуждая от почивка. Надявам се, че не очакваш да оп­равя всичко сега. Ще се съгласиш ли с мен, че тряб­ва да подредим, и ще ми предложиш ли поне малко да ми помогнеш ?"

Без този превод, когато жената каже: „В тази къща винаги цари хаос", мъжът обикновено чува: “В тази къ­ща цари хаос заради теб. Правя всичко възможно, за да я оправя, но преди да съм свършила, ти отново разхвърляш всичко. Ти се мързеливец и аз няма да живея с теб, ако не се промениш. Изчисти или се махай!"

“Никой не ме слуша вече" - преведено на марсиански, означава: „Страхувам се, че те отегчавам. Страхувам се, че вече не те интересувам. Днес, изг­лежда, съм свръхчувствителна. Ще ми отделиш ли по­вече внимание? Ще ми бъде много приятно. Имах те­жък ден и се чувствам така, сякаш никой не желае да чуе това, което искам да кажа. Изслушай ме и ме по­питай: “Какво се случи днес? Какво още се случи? Как се почувства? А ти какво поиска? Какво още чувст­ваш?" Помогни ми с утвърдителни и успокояващи фра­зи като: “Разкажи ми нещо повече" или „Така е", или “Разбирам какво искаш да кажеш", или “Разбирам". Или просто слушай и от време на време, когато спра за малко, направи успокоителни възклицания като „О...", “Аха" и “Хм". /Забележка: Марсианците нико­га не били чували тези възклицания преди да отидат на Венера./

Без този превод, когато жената каже: “Никой не ме слуша вече", мъжът обикновено чува: „Аз ти обръщам внимание, но ти не ме слушаш. А преди ме слушаше. Станал си твърде досаден, за да остана с теб. Искам да бъда с някоя вълнуваща и интересна личност, а ти определено не си такъв. Разочарова ме. Ти си егоист и си лош."

“Нищо не е както трябва" - преведено на марсиански, означава: “Днес съм толкова потисната и съм тол­кова благодарна, че мога да споделя чувствата си с теб. Това ми помага да се почувствам по-добре. Изг­лежда, днес нищо не върви както трябва, Знам, че то­ва не е вярно, но винаги се чувствам така, когато съм потисната от всички неща, които трябва да правя. Прегърни ме и ми кажи, че се справям прекрасно. На­истина ще ми стане по-добре."

Без този превод, когато жената каже: “Нищо не е както трябва", мъжът обикновено чува; „Ти никога ме вършиш нещата както трябва. Вече не ти вярвам. Ако не те бях слушала, нямаше да се намирам в тази бър­котия. Друг би оправил нещата, но ти само още повече ги объркваш."

„Ти не ме обичаш вече” - преведено на марсиански, означава: „Днес ми се струва, че не ме обичаш. Страхувам се, че съм те отблъснала. Знам, че наис­тина ме обичаш, правиш толкова много за мен. Днес просто се чувствам малко несигурна. Ще ме увериш ли в любовта си, като ми кажеш двете вълшебни думи: “Обичам те". Когато го казваш, се чувствам тол­кова добре."

Без този превод, когато жената каже: „Ти не ме обичаш вече", мъжът възприема следното: “Дадох ти най-хубавите години от живота си, а ти не ми даде ни­що. Само ме използва. Ти си един безчувствен егоист. Правиш само това, което ти харесва, мислиш за себе си и само за себе си. Никой не те интересува. Колко глупава съм била, че съм те обичала. Сега нямам нищо."

“Винаги бързаме" - преведено на марсиански, оз­начава: “Днес всички ме карат да бързам, Никак не обичам да бързам. Искаше ми се да живеем по-спокойно. Съзнавам, че никой няма зина за това и раз­бира се, грешката не е твоя. Знам, че правиш всичко възможно, за да стигнем навреме, и наистина оценя­вам усърдието ти. Би ли ми помогнал, като кажеш не­що от рода на „Трудно е винаги да бързаш за някъде. Аз също не обичам това."

Без този превод, когато жената каже: „Винаги бър­заме", мъжът единствено чува: „Ти си толкова безотго­ворен. Чакаш винаги последната минута, за да свършиш всичко. Никога не мога да бъда щастлива с теб. Винаги бързаме, за да не закъснеем. Разваляш всичко всеки път, когато съм с теб. Много по-щастлива съм, когато ме съм близо до теб."

“Искам повече романтика" - преведено на марсиански, означава: „Мили, напоследък работиш толко­ва много. Нека да отделим малко време за нас двамата. Харесва ми, когато се отпуснем и сме сами, без децата и без други грижи. Ти си толкова романтичен. Ще ме изненадаш ли скоро с цветя и ще ме изведеш ли някъде? Обичам да ме ухажваш."

Без този превод, когато жената каже: “Искам пове­че романтика", мъжът обикновено го възприема по сле­дния начин: „Не ме удовлетворяваш вече. Не ме прив­личаш повече. Няма и капка романтика в теб. Всъщност, като си помисля, ти никога не си ме удовлетворявал. Ис­ка ми се да приличаш повече на другите мъже, с които съм била."

След като използва този речник няколко години, мъ­жът не трябва да го отваря всеки път, когато почувст­ва, че го обвиняват или критикуват. Той започва да раз­бира начина, по който жените говорят и чувстват. Съз­нава, че тези драматични фрази не трябва да се въз­приемат буквално. Просто по този начин жените се из­разяват по-пълно. Така е било някога на Венера и хо­рата от Марс трябва да помнят това!

КОГАТО МАРСИАНЦИТЕ НЕ ГОВОРЯТ

Едно от големите предизвикателства за мъжете е правилно да разберат и да помогнат на жената, когато тя говори за чувствата си. Най-голямото предизвикател­ство за жените е правилно да разберат и да помогнат на мъжа, когато той не говори. Мълчанието най-често се разбира погрешно от жените.

Най-голямото предизвикателство за жените е правилно да разберат и да подкрепят мъжа, когато не говори.

Твърде често мъжът внезапно спира да общува и става мълчалив. Това е нещо нечувано на Венера. От­начало жената мисли, че мъжът е глух. Тя мисли, че той може би не чува това, което се говори, и затова не от­говаря

Знаете ли, че мъжете и жените мислят и преработ­ват информацията по съвсем различен начин? Жените мислят на глас, като споделят това, което откриват с ду­шата си, пред заинтересован слушател. Дори днес же­ната често открива какво иска да каже едва в процеса на говорене. Този процес на свободен поток от мисли и изразяването им на глас й помага да се потопи в ин­туицията си. Той е напълно нормален и понякога - не­обходим.

Мъжете обаче преработват информацията по раз­личен начин. Преди да говорят или да отговорят, те пър­во размислят върху чутото или преживяното. Те стигат мълчаливо до най-правилния или полезен отговор. Пър­во го формулират вътрешно и след това го изразяват гласно. Този процес може да отнеме минути или часо­ве. И което е още по-лошо и объркващо за жените, ако мъжът няма достатъчно информация, той може да не от­говори изобщо.

Жените трябва да разберат, че когато мълчи, той всъщност им казва: „Аз не знам какво още да кажа, но мисля по това." Вместо това те чуват: „Аз не ти отгова­рям, защото не ме интересуваш и няма да ти обърна внимание. Това, което ми каза, не е важно и следова­телно няма да ти отговоря."

Как тя реагира на мълчанието му

Жената разбира погрешно мълчанието на мъжа. В зависимост от това, как се чувства през този ден, тя мо­же да започне да си представя най-лошото: „Той ме мрази, той не ме обича, той ще ме напусне завинаги." По-късно това може да предизвика най-големия й страх: „Страхувам се, че ако той ме отблъсне, никога повече няма да бъда обичана. Не заслужавам някой да ме обича."

Когато мъжът мълчи, за жената е лесно да си пред­стави най-лошото. Защо? Защото жената мълчи само когато това, което има да каже, е обидно или пък не ис­ка да говори с този мъж, тъй като не му вярва вече и не желае да има нищо общо с него. Нищо чудно тогава, че жените се чувстват несигурни, когато мъжът мълчи!

Когато жената слуша друга жена, тя продължавала я уверява, че я слуша и че й е интересно. Инстинктив­но, когато говорещата направи пауза, слушателката й я подкрепя с възклицания като „О-о-о", „Аха" или „Хм".

Без тези окуражаващи възклицания мълчанието на мъжа може да бъде много заплашително. Като разбе­ре потребността на мъжа от уединение, жената може да се научи правилно да интерпретира мълчанието му и да реагира по съответния начин.

Да разберем уединението

Жените трябва много да научат за мъжете, преди взаимоотношенията им с тях да ги удовлетворят напъл­но. Те трябва да разберат, че когато мъжът е потиснат или е подложен на стрес, той автоматично ще спре да говори и ще отиде в своята “пещера", за да обмисли не­щата. Те трябва да осъзнаят, че никой не може да вле­зе в “пещерата", дори най-добрите приятели на мъжа. Така е било още на Марс. Жените не трябва да се пла­шат, че са направили нещо много лошо. Те трябва пос­тепенно да разберат, че ако просто оставят мъжете да отидат в „пещерите" си, след известно време те ще из­лязат оттам и всичко ще бъде наред.

Този урок е труден за жените, защото едно от зла­тните правила на Венера било никога да не се изоста­вя приятел, когато е потиснат. Изоставянето на люби­мия марсианец, когато е разстроен, просто не прили­ча на любов. Тъй като го обича, жената иска да отиде при него в „пещерата" и да му предложи помощта си.

Освен това тя често погрешно приема, че ако мо­же да му зададе много въпроси за това как, се чувст­ва, и да го изслуша с разбиране, той ще се почувства по-добре. Това обаче потиска още повече марсианеца. Тя инстинктивно иска да го подкрепи по начин, по кой­то би искала и на нея да помогнат. Намеренията й са добри, но резултатът е обратен.

И мъжете, и жените трябва да престанат да пред­лагат един на друг подкрепата, която те предпочитат, и да започнат да изучават различните мисли, чувства и реакции на своите партньори.

Защо мъжете отиват в „пещерите" си

Мъжете отиват в “пещерите" си, или стават мълча­ливи, по различни причини.

1. Той има нужда да помисли върху някакъв проблем и да намери практическото му решение.

2. Той няма отговор на въпроса или проблема. Мъжете никога не са били възпитавани да казват: “Боже, нямам отговор. Трябва да отида в “пещерата" и да го намеря." Други мъже приемат, че казват именно то­ва, когато мълчат.

3. Той е потиснат или под стрес. В такива моменти той има нужда да остане сам, за да се успокои и да възстанови контрола върху себе си. Не иска да каже или направи нещо, за което може да съжалява.

4.Той трябва да намери себе си. Тази четвърта при­чина става много важна, когато мъжете са влюбени. В някои моменти те започват да губят и забравят съ­щността си. Могат да почувстват, че прекалената ин­тимност им отнема силата. Те трябва да регулират докъде може да стигне близостта им. Когато се сбли­жат твърде много и могат да изгубят себе си, алар­мените им звънчета звънват и те тръгват към “пеще­рата". Така те се възстановяват и намират отново сво­ята любвеобилна и силна същност.

Защо жените говорят

Жените говорят по много причини. Понякога жени­те говорят по същите причини, поради които мъжете мълчат. Ето четири обичайни причини, поради които же­ните говорят:

1. За да предадат или получат информация. Това обикновено е единствената причина, поради която мъ­жът говори.

2. За да проучат и открият какво точно искат да ка­жат самите те. Той спира да говори, за да определи вътре в себе си какво иска да каже. Тя говори, за да мисли на глас.

3. За да се почувстват по-добре и по-съсредоточени, когато са потиснати. Той спира да говори, когато е притеснен. В “пещерата" той има възможност да се успокои.

4. За да създадат интимност. Като споделя своите съ­кровени чувства, тя е в състояние да опознае своята любвеобилна същност. /Марсианецът спира да говори, за да намери отново себе си. Той се страхува, че пре­калената интимност ще му отнеме същността./

Сега вече лесно можем да разберем защо без то­ва жизнено важно разбиране за нашите различия и по­требности и влюбените, и брачните двойки водят тол­кова много битки в своите взаимоотношения.

Да се изгориш от змея

Важно е жените да разберат, че не трябва да се опитват да накарат мъжа да говори, преди той да е го­тов за това. Докато обсъждахме тази тема на един от моите семинари, една американка от индиански произ­ход сподели, че в нейното племе майките съветвали младоженките да помнят, че когато мъжът е потиснат или напрегнат, той ще се оттегли в “пещерата" си. Же­ната не трябва да приема това като лична обида, защото то ще се случва от време на време. Това не означава, че той не я обича. Те я уверявали, че той ще се върне. И най-важното - те предупреждавали младата жена ни­кога да не го следва. В противен случай щял да я изго­ри змеят, който пазел „пещерата".

Много излишни конфликти възникват от това, че же­ната иска да отиде с мъжа в “пещерата". Жените прос­то не разбират, че мъжете наистина имат нужда да ос­танат сами и да мълчат, когато са разстроени. Мъжът се оттегля в “пещерата" си, а жената не разбира какво точно става.Тя естествено се опитва да го накара да го­вори. Ако има проблем, тя се надява да му помогне, ка­то го изведе навън и го накара да говори за това.

Тя го пита:

- Какво става? Нещо не е ли наред? Той казва:

- Нищо.

Но тя усеща, че той е потиснат. Чуди се защо не спо­дели чувствата си. Вместо да го остави да се оправи сам в “пещерата", тя неволно прекъсва този вътрешен процес. Пита го отново:

- Знам, че нещо те измъчва, кажи ми какво е? Той отново отговоря:

- Нищо.

- Не е нищо - казва тя. - Нещо те тревожи. Какво чувстваш?

- Слушай, добре съм. А сега ме остави на мира - ка­зва й той.

- Как можеш да се държиш така с мен? Ти дори не разговаряш с мен. Откъде мога да знам как се чувст­ваш? Ти не ме обичаш. Чувствам се изоставена.

В този момент той губи контрол върху себе си и за­почва да й казва неща, за които по-късно ще съжаля­ва. Какво се случва? Змеят излиза и я изгаря с огне­ния си дъх.

КОГАТО МАРСИАНЦИТЕ ГОВОРЯТ

Жените могат да се опарят не само когато несъз­нателно нарушават самоанализа на мъжа, но и когато погрешно разбират думите му - предупреждение, че или е в „пещерата" си, или е на път към нея. Когато го за­питат: „Какво има?", марсианецът ще каже нещо крат­ко като „Няма нищо" или „Всичко е наред".

Тези кратки сигнали са обикновено единственият начин, който дава възможност на венерианката да раз­бере, че трябва да го остави да се справи сам с чувст­вата си. Вместо да кажат: “Потиснат съм и известно време трябва да остана сам", мъжете просто мълчат.

Следващата таблица съдържа шестте най-често сре­щани кратки предупредителни сигнала, както и отгово­рите, които жените несъзнателно дават по един натра­пчив и неподходящ начин.

ШЕСТТЕ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ СИГНАЛА

Когато жената попита „Какво има?"

Мъжът казва:	А жената може да му отговори:
“Наред съм" или “Всичко е наред.”	“Знам, че нещо не е наред. Кажи ми какво има?"
“Добре съм” или “Всичко върви добре."	„Но ти изглеждаш потиснат. Нека поговорим."
“Няма нищо.”	“Искам да ги помогна. Знам, че нещо те тревожи. Какво е то?”
“Всичко е както трябва."	“Сигурен ли си? Ще бъда щастлива да ти помогна."
“Дребна работа.”	“Но нещо те безпокои. Мисля, че трябва да поговорим.”
“Нямам проблеми."	“Но това е проблем. Бих могла да­ ти помогна "

Когато мъжът даде един от горните кратки отгово­ри, той обикновено желае да приемат мълчанието му или просто пространство, в което да остане сам. В та­кива моменти, за да избегнат недоразуменията и нену­жната паника, венерианките са се консултирали с марсианско-венерианския фразвологичен речник. Без него­ва помощ жените погрешно тълкуват тези кратки фра­зи.

Жените трябва да знаят, че когато мъжът каже: „До­бре съм", това, което той наистина има предвид, е: .До­бре съм, защото мога да се справя с всичко сам. Не се нуждая от ничия помощ. Моля те, помогни ми, като не се тревожиш за мен. Вярвай, че мога да се справя с всичко сам."

Без този превод, когато е потиснат и казва: .Доб­ре съм", на нея й се струва, че той отрича потиснатост­та и проблемите си. Тогава тя се опитва да му помогне, като задава въпроси или изразява своето мнение ка­къв е проблемът. Тя не знае, че това е съкратен начин на изразяване. Следват откъси от марсианско-венерианския фразеологичен речник:

Марсианско-манериански фразеологичен речник

„Наред съм" - преведено на венериански, означа­ва: „Наред съм, мога да се справя със своята депре­сия. Нямам нужда от помощ, благодаря ти." .

Без този превод, когато той каже: “Наред съм", тя може да чуе: “Не съм потиснат, защото не ме е грижа" ши .Не ми се иска да споделям с теб чувствата си. Не вярвам, че ще ме разбереш."

„Добре съм" - преведено на венериански, означа­ва: „Добре съм, защото успешно се справям със своя проблем. Нямам нужда от помощ. Ако се нуждая от помощ, ще ти кажа."

Без този превод, когато той каже: „Добре съм", тя може да чуе: „Не ме интересува случилото се. Този про­блем е без значение за мен. Дори това да те безпокои, не ме интересува."

“Няма нищо" - преведено на венериански, означа­ва: „Няма проблем, с който да не мога да се справя сам. Моля те, не ме питай повече за това."

Без този превод, когато той каже: “Няма нищо", тя може да чуе: “Не знам какво ме измъчва. Нуждая се от твоите въпроси, за да ми помогнат да открия какво ста­ва." В този момент тя започва да го ядосва, като му за­дава въпроси, а той в действителност иска да остане сам.

„Всичко е както трябва" - преведено на венериан­ски, означава: „Имам проблем, но ти не си виновна за това. Мога да го реша сам, ако ме оставиш на ми­ра, не ми задаваш въпроси или правиш предложения. Просто се дръж така, сякаш не се е случило нищо, и аз ще се справя по-добре."

Без този превод, когато той каже: „Всичко е както трябва", тя може да чуе: „Може би така трябва да бъде. Нищо не трябва да се променя. Ти можеш да ме обиж­даш и аз мога да те обиждам" или „Този път всичко е наред, но помни, че ти си виновна. Направи го веднъж, но не го прави повече."

“Дребна работа" - преведено на венериански, оз­начава: “Не е голяма работа, защото мога да оправя нещата. Моля те, не се занимавай с този проблем и не говори повече за него. Това ме потиска още пове­че. Поемам отговорността да го реша. Ще бъда щас­тлив да го направя."

Без този превод, когато той каже: “Дребна работа", тя може да чуе: “От мухата правиш слон. Това теб не те засяга. Не преигравай."

“Няма проблеми" - преведено на венериански, оз­начава: “За мен не представлява никаква трудност да направя това или да реша този проблем. Приятно ми е да ти направя този подарък."

Без този превод, когато той каже: “Няма проблеми", тя може да чуе: „Не е болка за умиране. Защо го прев­ръщаш в проблем или в молба за помощ?" След това тя прави отново грешка, като му обяснява защо това е проблем.

Марсианско-венерианският фразеологичен речник може да помогне на жените да разберат какво мъжете всъщност искат да кажат, когато не са многословни. По­някога това. което той в действителност казва, е точно обратното на това, което тя чува.

КАКВО ДА ПРАВИ ЖЕНАТА, КОГАТО ТОЙ ОТИВА В „ПЕЩЕРАТА"

По време на моите семинари, когато обяснявам за пещерите и змейовете, жените обикновено искат да знаят как могат да съкратят времето, което мъжете прекарват в “пещерите" си. Тогава моля мъжете да отговорят и те обикновено казват, че колкото повече жените се опитват да ги накарат да говорят или да напуснат “пе­щерите" си, толкова по-дълго време те остават в тях.

Друго често срещано обяснение, което мъжете да­ват, е: “Трудно ми е да.изляза от “пещерата", когато чу­вствам, че партньорката ми се сърди за времето, кое­то съм прекарал там." Като карате мъжа да чувства, че е постъпил погрешно, като е отишъл в “пещерата", вие все едно го бутате обратно вътре точно когато той иска да излезе навън.

Щом мъжът отиде в “пещерата" си, той обикновено е обиден или напрегнат и се опитва да реши проблема си сам. Ако му предложите подкрепата, която жената би искала да получи, това ще има обратен ефект. Има шест основни начина да го подкрепите, когато излезе от “пещерата" си, и да съкратите времето, което той ис­ка да прекара сам.

Как да подкрепите мъжа в „пещерата"

1. Не показвайте неодобрение към потребността му от уединение.

2. Не се опитвайте да му помогнете да реши проблема си, като предлагате решения.

3. Не се опитвайте да му помагате, като задавате въпроси за чувствата, които изпитва в момента.

5. Не се тревожете за него и не го съжалявайте.

6. Направете нещо, което да ви направи щастливи.

Ако искате да “говорите", напишете му писмо, кое­то той да прочете по-късно, когато излезе, а ако имате нужда от утеха, поговорете с приятел. Не го превръщай­те в единствения източник на вашето удовлетворение. Мъжът иска любимата му венерианка да вярва, че той може да се справи сам с проблемите си. Това е много важно за неговата чест, гордост и самоуважение. А на нея й е трудно да не се тревожи за него.

За жените безпокойството за другите е начин да из­разят своята любов и грижи. По този начин те ги убеж­дават в любовта си. Да бъде щастлива, когато човекът, когото обича, е потиснат, за жената е просто немисли­мо. Той. разбира се, не желае тя да бъде щастлива в този момент, защото той е потиснат. И все пак иска тя да е щастлива изобщо, за да има един проблем по-мал­ко. Той иска тя да е щастлива и защото това му помага да се чувства обичан от нея. Когато жената е щастлива и няма за какво да се тревожи, за него става по- лесно да излезе от „пещерата".

Горчивата ирония е, че мъжете показват любовта си, като не се тревожат. Мъжът пита: .Как можеш да се тревожиш за някой, от когото се възхищаваш и на когото вярваш?" Мъжете обикновено се подкрепят един друг с фрази като: .Не се тревожи, ти можеш да се справиш" или .Това е техен проблем, не твой", или “Си­гурен съм, че нещата ще се оправят". Мъжете се подк­репят взаимно, като не се безпокоят или омаловажават проблемите си.

Трябваха ми години, за да разбера, че жена ми фа­ктически искаше от мен да се тревожа за нея, когато беше потисната. Без това разбиране на кашите раз­лични потребности омаловажавах и пренебрегвах ней­ните проблеми. А това само я потискаше още повече.

Когато мъжът отиде в „пещерата" си, той обикнове­но се опитва да реши някакъв проблем. Ако партньор-ката му е щастлива и не се нуждае от нищо в този мо­мент, то тогава той има да решава един проблем по-малко, преди да излезе от „пещерата". Съзнанието, че тя е щастлива с него, също му дава повече сила да се справи с проблема, докато е в „пещерата".

Всичко, което я разведрява или й помага да се по­чувства по-добре, ще помогне и на него. Ето няколко примера в тази връзка:

Четете книга. Слушайте музика. Работете в градината. Спортувайте. Направете си масаж. Слушайте записи за самоусьвьршенстване. Почерпете се с нещо вкусно.

Обадете се на приятелка, за да си побъбрите. Пишете до някое списание. Идете на пазар. Молете се или размишлявайте. Идете на разходка. Вземете перлена вана. Идете на лекар. Гледайте телевизия или видео.

Марсианците също препоръчвали на венерианките да правят нещо приятно. Трудно било дори да се мис­ли за щастие, когато приятелят е наранен, но венери­анките винаги намирали начин. Всеки път, когато тех­ният любим марсианец отивал в “пещерата" си, те оти­вали на пазар или изпълнявали някаква друга приятна мисия. Венерианките обичали да пазаруват. Жена ми Бони понякога използва тази техника. Когато разбере, че съм в “пещерата", тя отива на пазар. Никога не чув­ствам, че трябва да се извинявам за марсианското у мен. Когато тя може да се грижи за себе си, аз се чув­ствам свободен да се погрижа за себе си и да отида в “пещерата". Тя вярва, че когато се върна, ще я обичам още повече.

Жена ми знае, че тръгна ли към “пещерата", не е най-подходящото време за разговори. Когато започна да проявявам признаци на интерес към нея, тя разби­ра, че излизам от „пещерата" и е дошло време за тях. Понякога небрежно ще вметне: “Когато ти се прииска да разговаряме, нека да прекараме известно време за­едно. Ще ми кажеш ли кога?" Така тя опитва почвата, без да се натрапва или да настоява.

КАК ДА ИЗРАЗИТЕ ПОДКРЕПА НА МАРСИАНЕЦА

Дори когато са извън „пещерата", мъжете искат да им вярват. Те не обичат нежелани съвети или съчувст­вие. Те имат нужда да доказват самите себе си, Спо­собността да правят нещата без чужда помощ е нещо съществено за тях. /Докато жената се гордее с взаимо­отношенията си, когато някой й помага./ Мъжът чувст­ва подкрепа, когато жената общува с него по начин, който му казва: „Вярвам, че ще се справиш, освен ако сам не поискаш помощ."

Да се научите да подкрепяте мъжете по този начин може да се окаже много трудно в началото. Много же­ни чувстват, че единственият начин да получат това, ко­ето искат във взаимоотношенията с мъжа, е да го кри­тикуват, когато той прави грешки, и да предлагат неже­лани съвети. Ако не взаимстват модел за подражание от майките си, които знаят как да получат подкрепа от мъжа, жените не се досещат, че могат да подтикнат мъ­жа да им даде повече, като направо помолят за подк­репа, без да са критични или да предлагат съвети. Ако той се държи по начин, който тя не харесва, може про­сто да му каже, че не харесва поведението му, без да прави заключения, че той не е прав или че е лош.

Как да подходите към мъжа с критика или съвети

Без разбирането, че те отблъскват мъжете с неже­лани съвети или критика, много жени са безсилни да по­лучат това, което искат от мъжа и от което се нуждаят. Нанси бе разстроена от взаимоотношенията си с мъже­те. “Все още не знам как да подходя към един мъж с критика или съвет - каза ми тя. - Ами ако маниерите му на хранене са дивашки или се облича лошо? Ами ако е симпатично момче, но се държи с хората така, сякаш е някакъв особняк и това му причинява неприятности във взаимоотношенията с другите? Какво трябва да напра­вя тогава? Каквото и да му кажа, той се сърди, заема отбранителна позиция или просто не ни обръща внима­ние."

Отговорът е, че тя в никакъв случай не трябва да го критикува или съветва, ако сам не го поиска. Вместо това трябва да се опита да му покаже, че го приема с любов. Той има нужда от това, а не от поучения. Кога­то почувства, че тя го приема такъв, какъвто е, той ще започне да я пита какво мисли. Ако обаче усети, че тя настойчиво иска той да се промени, той няма да иска съвети или внушения. Особено при интимни взаимоот­ношения мъжете трябва да се чувстват много сигур­ни, преди да се отпуснат и да потърсят подкрепа.

Ако жената не получи това, от което се нуждае, тя трябва не само търпеливо да вярва, че партньорът й ще израсне и ще се промени, но и да сподели чувствата си и да зададе въпроси /но отново без да дава съвети или да критикува/. Това е изкуство, което изисква обич и творчество. Съществуват четири възможни подхода:

1 Жената може да каже на мъжа, че не харесва на­чина, по който се облича, без да го поучава как да го прави. Може да вметне небрежно, докато той се об­лича: .Не ми харесва ризата, която си облякъл. Би ли сложил друга тази вечер?" Ако той се подразни от та­зи забележка, тя трябва да уважи чувствителността му и да се извини. Може да каже: “Извинявай, не исках да ти казвам как да се обличаш."

2. Ако той е много чувствителен, а някои мъже наис­тина са такива, тя може да опита да поговори за то­ва друг път. Може да каже следното: “Помниш ли она­зи синя риза, която носеше със зеления панталон? Тази комбинация не ми харесва. Защо не я носиш с чер­ния панталон?"

3. Тя може направо да попита: „Ще ми позволиш ли да те заведа на пазар някой ден? Ще ми бъде много приятно да ти избера дрехи". Ако той откаже, тогава тя може да бъде сигурна, че той не желае тя да се държи с него като майка. Ако се съгласи, внимавайте да не предлагате твърде много съвети. Помнете, че той е чувствителен,

4. Тя може да каже: .Искам да говоря за нещо с теб, но не знам как да ти го кажа. /Пауза./ Не искам да те обидя, но искам да го кажа. Моля те, изслушай ме и ми предложи как да го кажа по-добре." Това ще му помогне да се подготви за шока, след което той щас­тливо ще открие, че всъщност става дума за дребо­лия.

Да разгледаме друг пример. Ако тя не харесва ма­ниерите му на хранене и те са сами, тя може да каже / без неодобрителни погледи/: “Би ли използвал прибо­ри?" или “Би ли пил от чашата си?" Ако обаче сте с дру­ги хора, не казвайте нищо и дори се направете, че не забелязвате, Друг път бихте могли да му кажете: “Би ли използвал приборите, когато се храним заедно с деца­та?" или .Много ми а неприятно, когато ядеш с ръце. Толкова ме дразнят такива дребни неща. Би ли изпол­звал приборите, когато се храним заедно ?'

Ако поведението му ви притеснява, изчакайте, ко­гато сте сами, и споделете с него чувствата си, Не му казвайте как .трябва да се държи" или че греши; вмес­то това споделете честно чувствата си с обич и без из­лишни приказки. Можете да кажете: „Онази вечер на партито не ми хареса, че бе толкова шумен. Когато съм с теб би ли опитал да бъдеш по-сдържан?" Ако той се разстрои и не хареса забележката ви, просто се изви­нете за своята критичност.

Изкуството да се отговаря отрицателно и да се ис­ка подкрепа се обсъжда подробно по-нататък. А кога е най-подходящото време за прове­ждане на такива разговори, ще разберем в следваща­та глава.

Когато мъжът няма нужда от помощ

Мъжът може да почувства, че се задушава, когато жената се опитва да го утеши или да му помогне да ре­ши проблема си. Той като че ли долавя недоверието й, че може да реши проблемите си. Може да се почувст­ва под контрол, ако реши. че тя се държи с него като с дете или че иска до го промени.

Това не означава, че мъжът не се нуждае от любов, която да го успокои. Жената трябва да разбере, че го подкрепя, като се въздържа да му предлага нежелани съвети как да реши проблемите си. Той се нуждае от любящата й подкрепа, но по различен начин от нейния. Да се въздържате да коригирате поведението на мъжа или да се опитвате да подобрите нещо в него са всъщност начини да го подкрепите. Съветите могат да бъ­дат полезни само ако той изрично ви ги поиска.

Мъжът търси съвет или помощ само тогава, когато вече е направил това, което е по силите му. Ако полу­чи твърде много помощ или я получи твърде рано, той ще изгуби чувството си за власт и сила. Той става или мързелив, или несигурен. Инстинктивно мъжете се по­дкрепят един друг, като не предлагат съвети или помощ, освен ако не ги помолят за това.

Когато решава проблемите си, мъжът знае, че пър­во трябва да измине известно разстояние сам и едва след това може да поиска помощ, ако се нуждае от нея. Само тогава той няма да загуби силата, Властта и до­стойнството си. Да се предлага помощ на мъж в неподходящо време може лесно да се възприеме като обида.

Дори когато мъжът реже пуйката за Коледа и парт­ньорката му не спира да му дава съвети, той чувства, че му нямат доверие. Той й се противопоставя, тъй ка­то е решил да свърши всичко сам, по свой начин. От друга страна, ако мъжът й предложи помощ в рязането на пуйката, тя приема това като знак на обич и грижа.

Когато жената предложи на съпруга си да се вслу­ша в съвета на някой експерт, той може да се обиди. Спомням си една жена, която ме попита защо съпругът й се бе ядосал в такава ситуация. Обясни ми, че вед­нъж, преди да правят любов, тя го попитала дали е пре­гледал бележките си от магнетофонния запис на моя ле­кция за тайните на големия секс. Тя не бе разбрала, че това е обидно за него. Въпреки че бе харесал моите ле­кции, той не искаше тя да му казва какво да прави, ка­то му напомня да следва моите съвети. Той искаше тя да му вярва, че знае какво да направи!

Докато мъжете искат жените да им вярват, жени­те искат внимание. Когато мъжът попита жената със за­грижен израз на лицето: „Какво има, мила?", тя се чув­ства успокоена от неговото внимание. Когато по подо­бен загрижен и внимателен начин тя попита мъжа: “Ка­кво има, скъпи?", той може да се почувства обиден или отблъснат защото остава с впечатлението, че тя не вяр­ва, че той ще се справи с проблемите.

За мъжа е много трудно да направи разлика меж­ду споделянето на чувства и съчувствието. Той мрази да го съжаляват. Жената може да каже: “Толкова съ­жалявам, че те обидих." Той ще отвърне: „Няма значе­ние", и ще отблъсне подкрепата й. Но тя от своя стра­на обича да го чува да казва: “Съжалявам, че те оби­дих". Тогава тя чувства, че той наистина я обича. Мъжете трябва да намерят начини да показват внимани­ето си, докато жените трябва да открият начини да изразяват доверието си.

За мъжа е много трудно да направи разлика между споделянето на чувства и съчувствието й. Тони мрази да го съжаляват.

Прекаленото внимание задушава

Наскоро след женитбата ми с Бони, една вечер пре­ди да отпътувам за семинара си през уикенда, тя ме по­пита в колко часа ще ставам. След това в колко часа ми е полетът. После пресметна нещо наум и ме преду­преди, че нямам много време до излитането на само­лета. Тя мислеше, че ми помага, но аз не се чувствах по този начин. Беше ми обидно. Бях пътувал по света 14 години, за да водя курсове, и никога не бях изпус­кал самолета си.

На сутринта, преди да замина, тя ми зададе някол­ко въпроса като: “Взе ли си билета? Взе ли си портфей­ла? Имаш ли достатъчно пари? Взе ли си чорапи? Зна­еш ли къде ще отседнеш?" Тя мислеше, че изразява лю­бовта си, но аз чувствах, че ми няма доверие, и се дра­знех. Накрая й казах, че ценя добрите й намерения, но не обичам майчинска загриженост от този род.

Споделих с нея, че ако иска да ме покровителства, то начинът е да ме обича безусловно и да ми вярва. Ка­зах й: “Ако изпусна самолета, не ми натяквай: “Казвах ти, че ще стане така." Повярвай ми, че ще си взема по­ука и това няма да се повтори. Ако си забравя четката за зъби или бръснарските принадлежности, остави ме сам да се оправя. Не ми го напомняй, когато ти се оба­дя по телефона." Като знаеше какво искам, за нея бе по-лесно да ме подкрепи.

Успешна история

Веднъж на път за Швеция, където бях поканен да проведа семинар за взаимоотношенията между мъже­те и жените, телефонирах от Ню Йорк на Бони в Кали­форния, за да й кажа, че си бях забравил паспорта. Тя реагира чудесно и с обич. Не започна да ме поучава, а само се засмя и каза: “Господи. Джон, какво приклю­чение! Какво ще правиш сега?"

Помолих я да изпрати копие от паспорта ми по факс до консулството на Швеция и проблемът бе разрешен. Тя бе толкова сговорчива. Нито за миг не започна да ме поучава какво е трябвало да направя. Дори се гор­дееше с мен, че съм намерил решение на проблема си.

ЗНАЧЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ ПРОМЕНИ

Един ден забелязах, че когато децата ме помолят да направя нещо, винаги казвах: „Няма проблем." По то­зи начин исках да кажа, че ще се радвам да го напра­вя. Един ден доведената ми дъщеря Джули ме попита: „Защо винаги казваш: “Няма проблем"?" Не можах ве­днага да й обясня. След известно време разбрах, че то­ва беше още един от дълбоко вкоренените ми марсиански навици. С това ново съзнание започнах да каз­вам: „Ще ми бъде приятно да го направя." Тази фраза изразяваше моето послание и разбира се - повече обич към венерианската душа на дъщеря ми.

Този пример разкрива много важна тайна за обо­гатяване на взаимоотношенията между мъжете и жени­те. Можем да правим малки промени, без да жертваме нищо от себе си. Това била и тайната на успеха на марсианците и венерианките. Те внимавали много да не по­жертват истинската си същност, но едновременно с то­ва проявявали желание да извършат малки промени в начините на взаимодействие. Научавали как да подоб­рят взаимоотношенията си, като създадат или проме­нят няколко прости фрази.

Важно в да осъзнаем, че за да обогатим взаимоот­ношенията си, трябва да направим малки промени. Го­лемите промени обикновено изискват известно потис­кане на истинската ни природа, а това не е хубаво.

Вдъхването на известна увереност у жената, кога­то мъжът отива в „пещерата" си, е онази малка промя­на, която той може да направи, без да измени на при­родата си. За да извърши тази промяна, той трябва да разбере, че жените наистина се нуждаят от известна увереност, за да се тревожат по-малко. Ако мъжът не разбира разликата между мъжете и жените, той не мо­же да разбере защо внезапното му мълчание става при­чина за такова безпокойство. Като й внуши известна увереност, той може да поправи положението.

От друга страна, ако не разбира тази разлика, той може да се откаже да отиде в „пещерата", за да я удо­влетвори. Това е голяма грешка. Ако той се откаже от .пещерата" /и от истинската си природа/, той става раз­дразнителен, прекалено чувствителен, отбранителен, слаб, пасивен или дребнав. И което е още по-лошо, той не осъзнава защо е станал толкова неприятен.

Когато жената е притеснена от намерението му да отиде в „пещерата", вместо да се откаже, мъжът може да направи няколко малки промени и да улесни реша­ването на проблема. Той не трябва да се отказва от ис­тинските си потребности или от мъжката си природа.

КАК ДА ИЗРАЗИМ ПОДКРЕПА НА ВЕНЕРИАНКАТА

Както вече споменахме, когато мъжът отива в „пе­щерата" или става мълчалив, той казва: „Имам нужда от малко време да помисля върху това, моля те не каз­вай нищо. Ще се върна." Той не разбира, че жената мо­же да е чула: .Не те обичам, не мога да понасям да те слушам, отивам си и никога няма да се върна!" За да противодейства на това тълкуване и за да й предаде верния смисъл на посланието си, той би могъл да се на­учи да казва трите вълшебни думи: .Ще се върна."

Когато мъжът се отдръпва, жената ще е благодар­на, ако каже на глас: „Имам нужда от малко време да обмисля нещата. Ще се върна." или .Имам нужда изве­стно време да бъда сам. Ще се върна." Изненадващо е как простите думи .Ще се върна" могат да променят тол­кова много неща.

Жените много ценят това уверение. Когато мъжът осъзнае колко важно е то за жената, той е в състояние да си спомни и да й го даде.

Ако като дете жената се е чувствала изоставена или отблъсната от своя баща или ако майка й се е чувства­ла отблъсната от съпруга си, тя /детето/ ще бъде още по-уязвима за чувството на изоставеност. Затова мъ­жът никога не трябва да осъжда потребността й от та­кова уверение. По същия начин мъжът не трябва да бъ­де укоряван за потребността му от уединение.

Жената не трябва да бъде осъждана, че се нуждае от уверение, тъй както мъжът не трябва да бъде осъждан за потребността му от уединение.

Когато жената е по-малко уязвима по отношение на детството си и ако разбере потребността на мъжа да се уединява за известно време в „пещерата", нейната потребност от уверения ще бъде по-малка.

Спомням си, че говорих за това на един от семина­рите и една жена каза: .Толкова съм чувствителна към мълчанието на мъжа ми, но като дете никога не съм се чувствала изоставена или отблъсната. Майка ми нико­га не се е чувствала отхвърлена от баща ми. Дори ко­гато се разведоха, те го направиха с обич.

После тя се засмя. Разбра, че е била излъгана. След това заплака. Разбира се, че майка й се бе чувствала отхвърлена. Разбира се, че и тя бе чувствала същото. Родителите й бяха разведени! Също както родителите си и тя бе отрекла болезнените си чувства.

Днес, когато разводът е нещо толкова обикновено, става още по-важно мъжете да дават уверения. Тъй ка­кто мъжете могат да подкрепят жените, като правят мал­ки промени в поведението си, така и жените трябва да направят същото.

КАК ДА ОБЩУВАМЕ, БЕЗ ДА СЕ ОБВИНЯВАМЕ

Мъжът обикновено се чувства атакуван и обвиняван от жената, когато тя в потисната и говори за пробле­мите си. Тъй като не осъзнава разликата между тях, той не проявява разбиране към потребността й да говори за чувствата си.

Мъжът погрешно смята, че тя му говори за чувства­та си, защото е убедена, че той носи някаква отговор­ност или вина. Тъй като тя е разстроена и иска да го­вори, той приема, че причината е той. Когато тя се оп­лаква, той го приема като обвинение. Много мъже не разбират потребността на венерианките да споделят чу­вства на потиснатост с хората, които обичат.

С упражнения и със съзнанието за нашите разли­чия жените могат да се научат да изразяват чувствата си, без това да звучи като обвинение. За да увери мъ­жа, че не го обвинява в нищо, тя може да направи пау­за, след като е говорила няколко минути, и да му каже колко много цени готовността му да я изслуша.

Тя би могла да каже някоя от следните фрази:

• “Наистина се радвам, че мога да говоря за това."

• “Наистина се чувствам по-добре, че мога да говоря за това."

• “Чувствам такова облекчение, че поговорих с теб за това."

• “Наистина се радвам, че мога да се оплача за всичко това. Чувствам се много по-добре."

• “След като ти казах всичко това, се чувствам много по-добре. Благодаря ти."

Тази проста промяна може да има голямо значение.

Докато описва проблемите си, тя би могла да пока­же, че оценява нещата, които той е извършил, за да уле­сни живота й и да го направи по-пълноценен. Например ако тя се оплаква от работата си, може понякога да спо­мене колко е хубаво, че го има и че може да се прибе­ре при него у дома; ако се оплаква за къщата, би могла да спомене с благодарност, че е оправил оградата; ако пък се оплаква за пари, може да спомене, че той наис­тина работи много; или ако се оплаква от трудностите с децата, тя би могла да спомене колко се радва, че мо­же да разчита на неговата помощ.

Споделяне на отговорността

Доброто общуване изисква участието на двете страни. Мъжът трябва да помни, че споделянето на про­блемите не означава обвинение и че когато жената се оплаква, тя просто се разтоварва от напрежението. Же­ната може да 'се научи как да му покаже, че въпреки оп­лакванията си го цени.

Например жена ми влиза и ме пита докъде съм сти­гнал с тази глава. Аз отвръщам: “Почти свърших. Как мина твоят ден?"

Тя казва: “О, имам достатъчно работа. Почти няма­ме време да сме заедно." С предишното съзнание щях да заема отбранителна позиция и да й напомня за вре­мето, което сме прекарали заедно, или да й кажа кол­ко важно бе за мен да спазя срока. И така само бих съ­здал напрежение.

Но новото ми аз, съзнавайки различията помежду ни, разбира.че тя търси потвърждение на чувствата си и разбиране, а не отправя обвинения, нито иска обяс­нения. Казвам й: “Права си, наистина сме много зае­ти. Седни на скута ми и дай да те прегърна. Денят ни беше доста напрегнат."

След това тя казва: “Ти наистина усещаш какво ис­кам." Това е оценката, от която имам нужда, за да бъ­да с нея. После започва да се оплаква от тежкия ден и от умората си. След няколко минути спира за момент. Тогава й предлагам вместо нея да откарам бавачката на детето у дома й, за да може тя да си почине и се от­пусне преди вечеря.

Тя казва: „Наистина ли ще закараш бавачката? То­ва е чудесно. Благодаря ти!" Дори когато е уморена и изтощена, тя отново ми дава благодарността и одобре­нието, от които се нуждая, за да се почувствам добър партньор.

Жената не смята, че трябва да покаже благодар­ност, защото допуска, че мъжът знае колко много цени неговата готовност да я изслуша. Но той не знае това. Когато тя говори за проблемите си, той трябва да по­лучи уверение, че тя все още го обича и цени.

Мъжът се разстройва от проблемите, ако не напра­ви нещо, за да ги разреши. Като му благодари, жената може да го накара да разбере, че той й помага и само като я изслушва.

Жената не трябва нито да потиска чувствата си, ни­то да ги променя, за да подкрепи партньора си. Тя тря­бва само да ги изрази така, че той да не се почувства атакуван, обвиняван или упрекван. Няколко малки промени могат да имат голямо значение.

Четирите вълшебни думи на подкрепа

Четирите вълшебни думи на подкрепа за мъжа са: “вината не е твоя." Когато жената дава израз на своята потиснатост, тя може от време на време да прекъсне, за да го окуражи с думите: .Наистина съм ти благодарна, че ме изслушваш, и ако прозвучи сякаш вината твоя, искам да знаеш, че не е така. Ти не си виновен."

Жената трябва да се научи да чувства своя слушател и да се съобразява със склонността му да мисли за себе си като за пълен неудачник, когато тя говори за толкова много проблеми.

Онзи ден сестра ми се обади по телефона и започна да говори за трудностите, които преживяваше в момента. Докато я слушах, си повтарях, че за да я подкрепя, не трябва да й предлагам никакви решения. Тя просто имаше нужда от слушател. След като я слушах десет минути и от време на време подхвърлях възклицания като „Ъх-ъхъ", „О" и „Така ли!", тя каза: .Е, благодаря ти, Джон. Сега се чувствам много по-добре."

За мен бе много по-лесно да я изслушам, защото знаех, че не ме обвинява. Обвиняваше някой друг. По-трудно ми е, когато жена ми е нещастна, защото тогава мога да се почувствам обвинен. Когато обаче тя ме окуражава да я изслушам, като ми показва, че ме цени, ми е много по-лесно да бъда добър слушател.

Как да постъпите, когато ви се иска да обвините партньора си

Жената може да убеди мъжа, че вината не е негова ако тя действително не го обвинява или критикува. Но ако не може да се сдържи да не го нападне, тя трябва да сподели чувствата си с някой друг или да из­чака докато й мине и се настрои за разговор с него. Тя би могла да сподели неприязнените си чувства с някой, който не я притеснява и би бил в състояние да й даде подкрепата, от която се нуждае. След това, когато е из­пълнена с повече обич и склонност да прости, тя може спокойно да се обърне към партньора си, за да споде­ли с него чувствата си.

Как да изслушвате, без да отправяте обвинения

Мъжът често упреква жената, че го обвинява, ко­гато тя заговори неволно за проблемите си. Това в мно­го вредно за Взаимоотношенията, защото блокира об­щуването.

Представете си, че жената казва: .Всичко, което правим, е само работа, работа и пак работа. Вече изо­бщо не се забавляваме. Станал си толкова сериозен." В този случай мъжът може лесно да почувства, че тя го обвинява.

Ако той се чувства обвинен, предлагам да не й отв­ръща със същото и да не казва: „Имам чувството, че ме обвиняваш." По-добре е да каже: „Неприятно ми е да казваш,че съм прекалено сериозен. Може би искаш да кажеш, че аз съм виновен, че вече не се забавляваме?"

Или може да каже: „Обидно ми е да ми казваш, че съм толкова сериозен и че вече не се забавляваме. Си­гурно искаш да кажеш, че за всичко съм виновен аз?"

Освен това, за да подобри общуването, той може да й предложи изход, като каже: „Ти като че ли искаш да кажеш, че аз съм виновен, че работим толкова мно­го. Така ли е?"

Или: „Като казваш, че вече не се забавляваме и че аз съм толкова сериозен, чувствам се така, сякаш каз­ваш, че за всичко съм виновен аз. Така ли е?"

Всички тези отговори са почтителни и й дават въз­можност да оттегли обвиненията, които гой смята, че от­правя към него. Когато тя каже: “О не, не казвам, че ви­ната е твоя", той вероятно ще почувства известно об­лекчение.

Друг подход, който намирам за много полезен, в да помните, че жената винаги има правото да бъде поти­сната и че щом се разтовари, ще се почувства много по-добре. Това съзнание ми позволява да се отпусна и да си спомня, че ако мога да слушам оплакванията й, без да ги приемам твърде лично, впоследствие тя ще ми бъде много благодарна. Дори и да ме обвинява, то няма да продължи дълго време.

Изкуството да изслушваме другия

Когато мъжът се научи да изслушва и осмисля пра­вилно чувствата на жената, общуването става много по-лесно. Но като всяко изкуство изслушването изисква практика. Всеки ден, когато се върна у дома, обикно­вено намирам Бони, питам я как е прекарала деня и та­ка се упражнявам в изкуството да слушам.

Ако тя е потисната или е имала напрегнат ден, до­като я слушам, оставам с чувството, че в известен сми­съл съм отговорен и следователно нося вина. Най-тру­дно е да не възприемам това твърде лично и да се опи­там да я разбера правилно. Правя това, като си повта­рям непрекъснато, че говорим на различни езици. Ко­гато продължавам да питам: „Какво още се случи?', от­кривам, че има много други неща, които я безпокоят. Постепенно започвам да разбирам, че не съм единст­вената причина за нейното състояние. След малко тя за­почва да оценява търпението, с което я изслушвам, дори да съм частично отговорен за нейната потиснатост, и става твърде благодарна, любяща и сговорчива.

Въпреки че изслушването е важно умение, което трябва да се упражнява, понякога мъжът е твърде чув­ствителен или напрегнат, за да преведе подтекста на фразите й. В такива моменти той дори не трябва да се опитва да слуша. Вместо това може учтиво да каже: „Моментът не е подходящ за мен. Хайде да поговорим за това по-късно."

Друг път мъжът не съзнава, че не е способен да я изслуша, докато тя не започне да говори. Ако той се разстрои , докато слуша, не трябва да се опитва да про­дължи - това просто ще го потисне още повече. И няма да е от полза за нито един от двамата. Вместо това мо­же да каже почтително: „Наистина искам да чуя какво ми казваш, но точно сега ми е много трудно да слушам. Мисля, че ми е необходимо малко време да помисля по това, което току-що каза."

Тъй като Бони и аз се научихме да общуваме така, че да зачитаме различията помежду си и да разбира­ме потребностите си, бракът ни стана много по-лесен. Наблюдавал съм същата тази трансформация у хиляди хора и семейни двойки. Взаимоотношенията разцъфтя­ват, когато общуването предполага приемане и уваже­ние на същностните различия на партньорите.

Когато възникнат недоразумения, помнете, че го­ворим на различни езици: отделете необходимото вре­ме, за да преведете това. което партньорът Ви иска да каже или мисли. Това определено изисква практика, но си заслужава.

Глава VI

Мъжете са като ластик

Мъжете са като ластик. Когато се отдръпват, те го правят само за да се върнат обратно. Ластикът е от­лична метафора, чрез които можем да разберем интим­ния цикъл на мъжа. Този цикъл Включва сближаване, от­дръпване и след това отново сближаване.

Повечето жени с изненада разбират, че дори кога­то мъжът обича, той периодично има нужда да се отте­гли, преди отново да се приближи. Мъжете инстинкти­вно чувстват потребност да се отдръпнат. Това не е ре­шение или избор. То просто се случва. Не е нито него­ва, нито нейна вина. Това е естественият му цикъл.

Когато мъжът обича, той периодично има нужда да се отдръпне, преди отново да се приближи.

Жените погрешно разбират отдръпването на мъжа, защото обикновено жената се отдръпва по различни причини. Тя се отдръпва, когато не Вярва, че мъжът раз­бира чувствата й, когато в обидена и се страхува да не я огорчи отново или когато той е направил нещо ло­шо и я е разочаровал.

Разбира се, мъжът може да се отдръпне по същите причини, но ще го стори и дори когато тя не е направи­ла нищо лошо. Той може да я обича и да й вярва и изведнъж да започне да се отдръпва. Но като изпънат ла­стик той ще се отдалечи и след това отново сам ще се върне при нея.

Мъжът се отдръпва, за да удовлетвори потребно­стта си от независимост или самостоятелност. Опъ­нат до крайност, той изведнъж ще се втурне обратно. Когато се отдалечи, изведнъж отново ще почувства ну­жда от любов и интимност. Той автоматично ще бъде мо­тивиран по-силно да даде любовта си и да получи лю­бовта, от която има нужда. Когато мъжът отскочи обра­тно, той възобновява взаимоотношенията до степента на интимност, в която са били в момента на неговото отдръпване. Той не се нуждае от време, за да свикне отново с партньорката си.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЯКА ЖЕНА ЗА МЪЖЕТЕ

Ако се разбере правилно, интимният цикъл на мъ­жа обогатява взаимоотношенията, но тъй като се раз­бира погрешно, той създава излишни проблеми. Да раз­гледаме следния пример:

Маги бе разстроена, разтревожена иобъркана. Тя и приятелят й Джеф ходели от шест месеца, Всичко било много романтично. След това без никаква явна причина той започнал да се отдалечава емоционално. Маги не можела да разбере защо той изведнъж се отдръпнал. Тя ми каза: “В един миг той бе толкова внимателен, а в следващия дори не искаше да гово­ри с мен. Опитах всичко, за да го върна, но, изглеж­да, нещата само се влошиха още повече. Той изгле­жда толкова отчужден. Не знам къде сбърках. Наис­тина ли съм толкова угасна?"

Когато Джеф се отдръпнал, Маги го приела като ли­чна обида. Това е често срещана реакция. Тя сметна­ла, че е направила нещо лошо, и започнала да се са­мообвинява. Искала да оправи нещата, но колкото по­вече се опитвала да се доближи до Джеф, толкова по­вече той се отдръпвал от нея.

След семинара Маги се успокои. Тревогата и обър­кването й незабавно изчезнаха. И което е още по-важ­но, тя престана да се самообвинява. Разбра, че когато Джеф се отдръпва, вината не е нейна. Освен това тя уз­на защо той се отдръпва и как деликатно да се справи с това положение. Месеци по-късно, на друг семинар, Джеф ми благодари за това, което бе научила Маги. Той ми каза, че са сгодени и ще се женят. Маги бе открила една тайна за мъжете, която малко жени знаят.

Тя разбра, че като се опитва да се доближи до Джеф, когато той се отдръпва, тя в действителност му пречи да се оттегли на разстоянието, което му е нуж­но, за да може след това отново да се върне при нея. Като тича след него, тя само му пречи да почувства, че има нужда от нея и иска да е с нея. Тя осъзна, че е пра­вила това във всички свои взаимоотношения. Несъзна­телно бе пречила на осъществяването на важен цикъл. Като се опитва да запази интимността, тя всъщност я осуетява.

Как мъжът изведнъж се променя

Ако мъжът няма Възможност да се отдръпне, той никога няма да може да почувства силно желание за интимност. От съществено значение за жените е да раз­берат, че ако настояват за непрекъсната интимност или „тичат" след своя интимен партньор, когато се отдръп­ва, той почти винаги ще се опитва да избяга и да се от­далечи. И никога няма да има шанс да почувства собс­твеното си страстно желание за любов.

По време на семинарите илюстрирам това с голям ластик. Представете си, че държите ластик. Започнете да го опъвате надясно. Този ластик може да се разтег­ли на 30 см. Когато го разтеглите 30 см, не можете да направите нищо друго, освен да го пуснете обратно. Ви­ждате с каква сила и скорост той се връща обратно.

По същия начин, когато мъжът се е оттеглил на ма­ксимално разстояние, той ще се върне с максимална си­ла и скорост. Щом като се оттегли до своята граница, у него настъпват промени. Цялата му нагласа започва да се променя. Мъжът, който изглежда, че не обича и не се интересува от партньорката си /докато се оттегля/, изведнъж не може да живее без нея. Той отново чувс­тва потребността от интимност. Силата му се възвръща, защото се събужда желанието му да обича и да бъде обичан.

Това обикновено озадачава жената, защото при нея нещата са различни: ако тя се отдръпне, за да Възста­нови отново интимността, й е необходимо време за но­во сближаване. Ако не разбере, че мъжете са различни в това отношение, тя може да не повярва на внезапно­то му желание за интимност и да го отблъсне.

Мъжете също трябва да разберат тази разлика. Ко­гато мъжът се върне, преди жената да е готова да го приеме отново, тя обикновено се нуждае от време и разговори, за да възстанови връзката. Този преход мо­же да бъде по-деликатен, ако мъжът осъзнае, че жена­та може би се нуждае от повече време, за да възста­нови същата степен на интимност - особено ако се е по­чувствала обидена, когато той се е отдръпнал. Ако не разбере различията помежду им, мъжът може да проя­ви нетърпение, тъй като той е готов да възобнови ин­тимността, докато жената все още не е готова за това.

Защо мъжете се отдръпват

Мъжете започват да чувстват необходимост от самостоятелност и независимост, след като са удов­летворили потребността си от интимност. Когато той започне да се отдръпва, тя автоматично изпада в па­ника. Жената не разбира, че след като се оттегли и удовлетвори потребността си от независимост, той изведнъж отново ще поиска да възстанови интимност­та. При мъжа потребностите от интимност и самостоя­телност се редуват автоматично.

Така например в началото на взаимоотношенията му с Маги Джеф е силен и изпълнен с желание. Ласти­кът е изпънат до крайност. Той иска да й направи впе­чатление, да я удовлетвори, да й достави удоволствие и да станат близки. След като постига целта си, тя из­питва желание да се сближат повече. Тя му се доверя­ва и той се приближава все повече и повече към нея. После те постигат интимност и той се чувства чудесно. Но след известно време настъпва промяна.

Представете си какво се получава с ластика. Той се отпуска. Силата и стегнатостта изчезват. Няма никак­во движение. Именно това става и с желанието на мъ­жа да се приближи, след като е постигнал интимност.

Независимо, че тази близост удовлетворява мъжа, той неизбежно започва да преживява вътрешна промя­на. Все по-силно изпитва потребност да се отдръпне. След като временно е утолил жаждата си за интим­ност, той иска да бъде независим и самостоятелен. По­требността му от друг човек е удовлетворена. Той мо­же да се чувства твърде зависим, а може и да не съз­нава защо иска да се оттегли.

Защо жените изпадат в паника

Когато Джеф се оттегля, без да даде никакво обяс­нение на Маги /или на себе си /. Мат изпитва страх. Тя изпада в паника и започва да тича след него. Смя­та, че е направила нещо погрешно и го е отблъснала не­волно. Представя си, че той очаква от нея да възста­нови интимността. Страхува се, че той няма да се вър­не.

И което е още по-лошо, тя се чувства безсилна да го върне, защото не знае какво е направила, за да го отблъсне. Тя не знае,че това е просто част от цикъла на неговата интимност. Когато го пита какво има, той няма ясен отговор, поради което отклонява разговори­те по този въпрос. Той просто продължава да се отда­лечава от нея.

Защо мъжете и жените се съмняват в любовта на другия

Ако не разберат този цикъл, мъжете и жените лес­но могат да започнат да се съмняват в любовта на дру­гия. Без да съзнава, че е попречила на Джеф да наме­ри отново страстта си, Маги може лесно да допусне, че Джеф не я обича. Без възможност да се оттегли, Джеф ще загуби желанието и страстта си да бъде с нея. Той лесно може да приеме, че вече не обича Маги.

След като се научи да оставя Джеф на разстояние в неговото .пространство", Маги откри, че той наисти­на се връща. Тя се опита да не тича след него, когато той се отдръпне, и вярваше, че всичко ще бъде наред. И всеки път той се връщаше.

С нарастването на доверието й в този процес, за нея стана по-лесно да не изпада е паника. Когато той се отдръпваше, тя не тичаше след него и не мислеше, че нещо не е наред. Приемаше тази страна на Джеф.

Колкото по-искрено я приемаше, той толкова по-бързо се връщаше. Джеф започна да разбира своите промен­ливи чувства и потребности и доверието му към любо­вта, която изпитваше към Маги, се увеличи. Беше спо­собен да се обвърже. Тайната на успеха на Маги и Джеф бе, че те разбраха и приеха простата истина: мъжете са като ластик.

КАК ЖЕНИТЕ РАЗБИРАТ ПОГРЕШНО МЪЖЕТЕ

Без разбирането, че мъжете са като ластик, жени­те много лесно могат да възприемат погрешно реакци­ите на мъжа. Най-често настъпва объркване, когато тя каже: “Нека да поговорим", а той веднага се отдръпва емоционално. Точно когато тя иска да го приеме и да се приближи към него, той желае да се отдръпне. Често чувам оплакването: „Всеки път, когато искам да гово­рим, той се отдръпва. Чувствам, че не се интересува от мен." Така тя прави погрешното заключение, че той изо­бщо не иска да говори с нея.

Аналогията с ластика обяснява защо мъжът може да обича много партньорката си и въпреки това внезапно да се отдръпне. Когато той се оттегля, то не е защото не иска да говори, а защото има нужда известно вре­ме да остане сам; да бъде сам със себе си в момент, когато не е отговорен за някой друг. Това е времето, през което той ще се погрижи за себе си. А когато се върне, тя ще може да разговаря с него.

До известна степен мъжът губи себе си, като се свързва с партньорката си. Като чувства потребности­те й, проблемите, желанията и емоциите й, той може да изгуби усещането за собственото си аз. Отдръпването му позволява да възстанови личните си граници и да удо­влетвори потребността си да бъде самостоятелен.

Някои мъже обаче определят отдръпването по раз­личен начин. За тях то е просто усещане: “Нужно ми е известно пространство" или „Имам нужда да остана сам". Независимо от определението, когато се отдръп­не, мъжът удовлетворява истинската си потребност да се погрижи известно време за себе си.

Тъй както ние не решаваме да огладнеем, така и мъжът не решава да се отдръпне. Това е инстинктивен импулс. Той може само да се доближи повече и след това да започне да губи себе си. В този момент той за­почва да чувства потребност от самостоятелност и се отдръпва. Като разберат този процес, жените могат да възприемат правилно отдръпването на мъжете.

Защо мъжете се отдръпват, когато жените се доближат

За много жени мъжът е склонен да се отдръпне то­чно когато те искат да разговарят с него и да устано­вят интимност. Това става по няколко причини:

1. Жената несъзнателно усеща отдръпването на мъ­жа и точно в такива моменти се опитва да възстано­ви интимната им връзка. Тя казва: .Нека да погово­рим." Тъй като той продължава да се отдръпва, тя пра­ви погрешното заключение, че той не иска да гово­рят или че не я обича.

2, Когато жената се довери и сподели дълбоки и съ­кровени чувства, това може да предизвика у мъжа потребност да се оттегли. Той може да се справи с тол­кова много интимност до момента, в който звънват алармените му звънчета и го предупреждават, че е време да намери равновесие, като се оттегли. В най-интимни моменти мъжът може внезапно и автоматич­но да превключи към потребността си от самостоятел­ност и да се оттегли.

Отдръпването на мъжа обърква много жената, тъй като често пъти е предизвикано от нейните думи или действия. Обикновено когато жената започне да гово­ри за нещата с чувство, мъжът започва да усеща под­тик да се отдръпне. Това в така, защото чувствата при­вличат мъжете по-близо и създават интимност, а ко­гато мъжът се приближи твърде много, той автомати­чно започва да се отдръпва.

Причината за това не е нежеланието му да узнае нейните чувства. В друг момент от цикъла на интимност, когато той трябва да се приближи, същите чувства, ко­ито биха предизвикали оттеглянето му, ще го привле­кат по-близо до нея. Не думите й, а моментът, в който ги изрича, предизвиква неговото отдръпване.

КОГА ДА РАЗГОВАРЯТЕ С МЪЖА

Когато мъжът се отдръпва е неподходящо време за разговори или за опити за сближаване. Оставете го да се отдръпне. След известно време той ще се върне. Ще се появи отново любвеобилен и сговорчив и ще дейст­ва така, сякаш нищо не се е случило. Това е подходя­щото време за разговори.

В такова златно време, когато мъжът желае интим­ност и е склонен да разговаря, жените обикновено не започват разговори. Съществуват три често срещани причини за това:

1. Жената се страхува, защото последния път, кога­то се е опитала да говори, той се е отдръпнал. Тя погрешно приема, че не го интересува и не иска да я слуша.

2. Жената се страхува, че мъжът е разстроен от нея, и изчаква той да започне разговор за чувствата си. Тя знае, че ако разговорът я накара да се отдръпне внезапно, преди да са се сближили, ще трябва да раз­говаря за случилото се, преди да може да възобнови връзката. Тя изчаква той да започне разговор за при­чината за своята потиснатост. Той обаче не изпитва потребност да разговаря за това, защото вече не е потиснат.

3. Жената има толкова много неща за казване, но не иска да се натрапва. За да бъде учтива, вместо да говори за собствените си мисли и чувства, тя прави грешката да го пита за неговите чувства и мисли. Ко­гато се окаже, че той няма какво да й каже тя прави заключението, че той не иска да разговаря с нея

При всички тези неправилни предположения за не­желанието на мъжа да води разговори няма нищо чуд­но, че жените не са удовлетворени от отношенията с мъжете.

КАК ДА НАКАРАМЕ МЪЖА ДА ГОВОРИ

Когато жената иска да говори или чувства потреб­ност от сближаване, не трябва да чака мъжът да запо­чне разговора. Тя трябва да бъде първата, която ще за­почне да споделя, дори ако партньорът й има малко за казване. Тъй като тя му а благодарна за готовността да я изслуша, той постепенно ще й каже още неща.

Мъжът може да е склонен да разговаря с жената, но отначало просто да няма много за казване. Това, което жените не знаят за марсианцитв е, че те трябва да имат причина, за да разговарят. Те не разговарят само за да споделят нещо. След като обаче жената е говорила известно време, мъжът ще започне да става по-податлив и ще сподели своето отношение към каза­ното.

Например ако тя говори за някои свои проблеми през деня, той може да сподели някои от своите, така че да могат да се разберат един друг. Ако тя говори за своите чувства към децата, след това той може да из­рази своите. Когато жената е откровена, а мъжът не се чувства обвинен или притиснат до стената, тога­ва и той постепенно започва да й се доверява.

Как жените притискат мъжете да говорят

Жената, която споделя чувствата си, мотивира по естествен начин мъжа да говори. Но когато той чувст­ва, че върху него се оказва натиск, съзнанието му нап­раво блокира. Той няма какво да каже. Дори и да има, той ще се противи, защото чувства нейния натиск.

За мъжа е трудно да говори, когато жената е нас­тойчива. Тя несъзнателно го отблъсква, като го разпи­тва. Особено когато той не чувства потребност да го­вори. Жената погрешно приема, че мъжът „има нужда да говори" и следователно „трябва" да го направи. Тя забравя, че той е от Марс и не чувства като нея голяма потребност да разговаря.

Тя дори смята, че ако той не говори, значи не я оби­ча. А да отблъснеш мъжа за това, че не говори, значи да му внушиш, че няма какво да каже. Мъжът трябва да чувства, че го приемат такъв, какъвто е, и по-късно той постепенно ще се довери. Той няма усещането, че же­ната го приема, когато иска от него да говори повече или се сърди, че той се отдръпва.

Мъж, който има нужда да се отдръпне надалеч, пре­ди да се научи да споделя и да бъде откровен, трябва първо да се научи да изслушва жената продължително време. Неговата готовност да изслушва трябва да бъде оценена и по-късно той постепенно ще започне да спо­деля.

Как да започнете разговор с мъжа

Колкото повече жената се опитва да накара мъжа да говори, толкова повече той ще й се противопоста­вя. Преките опити да се накара мъжът да говори не са най-добрият подход, особено ако той се отдръпва. Вме­сто да се чуди как може да го накара да говори, по-добре е тя да си зададе въпроса: “Как мога да постигна по-голяма интимност, да разговарям и общувам с моя партньор?"

Ако жената чувства потребност от повече разго­вори във Взаимоотношенията си с мъжа, а повечето же­ни са такива, тя може да бъде инициатор на разговори при едно условие - ако очаква и приема понякога той да е готов както да разговаря, така и инстинктивно да се отдръпва.

Когато мъжът проявява готовност за разговори, вместо да му зададе 20 въпроса или да настоява той да говори, тя би могла да му каже колко го цени дори са­мо за това, че я изслушва. В началото тя би трябвало да се опита да го окуражи да говори.

Например Маги би могла да каже: „Джеф, ще ме из­слушаш ли? Имах много тежък ден и искам да говоря за това. Ще ми помогнеш да се почувствам много по-добре." След няколко минути тя може да направи пау­за и да каже: .Наистина съм ти благодарна, че ме изс­луша. Това означава много за мен." Тази оценка окуражава мъжа да чуе повече.

Без благодарност и окуражаване мъжът може да изгуби интерес, защото той остава с впечатлението, че неговото “слушане" няма никакъв ефект. Той не разбира колко ценно е това за нея. Повечето жени обаче инстинктивно знаят колко важно е изслушването. Да се очаква от мъжа да знае това без известна практика зна­чи да се очаква от него да прилича на жената. За щас­тие, след като получи благодарност за това, че е изс­лушал жената, мъжът научава стойността на разгово­ра си с нея.

КОГАТО МЪЖЪТ НЕ ИСКА ДА ГОВОРИ

Сандра и Лари са женени от 20 години. Сандра ис­каше развод, а Лари искаше да подобри взаимоот­ношенията им.

Тя каза: .Как може да твърди, че иска да запази бра­ка ни? Той не ме обича. Не чувства нищо Отдръпва се, когато искам да говоря с него. Студен и безсър­дечен е. Крие чувствата си от двадесет години. Ня­мам желание да му прощавам. Няма да остана. Твър­де уморена съм от опитите да го накарам да се отпу­сне и сподели чувствата си и да стане поне малко уя­звим по отношение на мен."

Сандра не знаеше, че и тя бе допринесла за проб­лемите помежду им. Мислеше, че за всичко е виновен той. Беше уверена, че е направила всичко възможно, за да внесе повече интимност в разговорите и общува­нето им, а той й се е противопоставял в продължение на двадесет години.

След като научи метафората за ластика и мъжете по време на моите семинари, тя избухна в сълзи и про­сти на съпруга си. Беше разбрала, че “неговият" проб­лем е “техен" проблем. Осъзна колко много бе допри­несла за задълбочаването на конфликта.

Тя каза: “Помня първата година след сватбата ни, когато му се доверявах, говорех за чувствата си, а той просто си отиваше. Мислех, че не ме обича. След като това се случи няколко пъти, се отказах. Не исках да страдам отново. Не знаех, че в други случаи той може да ме изслуша. Не му дадох такава възможност. Исках да бъда неуязвима по отношение на него. Исках той пър­ви да сподели чувствата си."

Разговори между „глухи"

Разговорите на Сандра с Лари приличат на разго­вори между глухи. Отначало тя се опитвала да го нака­ра да говори, като му задавала серия въпроси. После, преди да може да сподели това, което иска, тя се раз­стройвала от кратките му отговори. Когато накрая да­ла израз на чувствата си, те били винаги едни и същи. Била потисната, че той не е откровен, любвеобилен и че не споделя чувствата си.

Такъв разговор може да протече по следния начин:

Сандра: Как премина денят ти?

Лари: Добре.

Сандра: Какво се случи?

Лари: Каквото става всеки ден.

Сандра: Какво искаш да правим през този уикенд?

Лари: Все ми е едно. Ти какво искаш да правим?

Сандра: Искаш ли да поканим приятели на гости?

Лари: Не знам...Знаеш ли къде е програмата на те­левизията?

Сандра /разстроена/: Защо не говориш с мен?

Лари /стреснато мълчи/.

Сандра: Обичаш ли ме?

Лари: Разбира се, че те обичам. Нали се ожених за теб.

Сандра: Как би могъл да ме обичаш? Ние никога не говорим. Как можеш да седиш тук и да мълчиш. Нищо ли не те интересува?

В този момент Лари обикновено ставал и излизал на разходка. Когато се връщал, той се държал така, ся­каш нищо не се е случило. Сандра също се преструва­ла, че всичко е наред, но вътрешно потискала любовта и топлотата си. Привидно се опитвала да бъде любвео­билна, но вътрешно неприязънта й се увеличавала. От време на време недоволството й избликвало и тя за­почвала отново разпит за чувствата на съпруга си. След двадесет години събиране на доказателства, че той не я обича, тя не желаеше повече да се лишава от интим­ност.

Да се научим да се подкрепяме, без да е необходимо да се променяме

На семинара Сандра каза: “Прекарах 20 години'в опити да накарам Лари да говори. Исках той да ми се довери и да бъде уязвим по отношение на мен. Не съз­навах, че това, от което имах нужда, бе мъж, който да ми помогне аз самата да стана откровена и уязвима по отношение на него. Именно от това се нуждаех. През този уикенд споделих с мъжа си повече съкровени чу­вства, отколкото за 20 години. Почувствах, че ме обича много. Това е, което ми е липсвало. Мислех, че той тря­бва да се промени. Сега знам, че няма нищо нередно нито у него, нито у мен. Ние просто не сме знаели как взаимно да си помогнем."

Сандра винаги се е оплаквала, че Лари не говори. Тя постепенно убедила себе си, че неговото мълчание прави интимността им невъзможна. На семинара тя се научи да споделя чувствата си, без да очаква или да на­стоява Лари да й отвърне със същото. Вместо да отб­лъсква мълчанието му, тя се научи да го цени. Това го направи по-добър слушател.

Лари усвои изкуството да слуша. Той се научи да слуша, без да се опитва да решава проблемите й. Мно­го по-полезно е да научиш мъжа да слуша, отколкото да бъде откровен и уязвим. Когато той се научи да слуша жената, която обича,-и тя оцени това, той постепенно ще й се довери и ще му бъде по-лесно да споделя чув­ствата си.

Когато мъжът разбере, че жената цени способност­та му да я изслушва и не го отблъсква за това, че не е споделял с нея много неща, той постепенно ще започ­не да й се доверява. Когато долови, че не се налага да говори, той по естествен начин ще започне разговор. Но първо трябва да почувства нейното одобрение. И ако въпреки това тя се разстройва от неговото мълча­ние, значи забравя, че мъжете са от Марс!

КОГАТО МЪЖЪТ НЕ СЕ ОТДРЪПВА

Лиза и Джим са женени от две години. Те правели всичко заедно. Никога не се разделяли. След извест­но време Джим станал извънредно раздразнителен, пасивен, мрачен и избухлив.

На частна консултация Лиза ми каза: .Вече не ми е забавно да бъда с него. Опитах всичко, за да го обо­дря, но напразно. Искам да правим приятни неща за­едно - да отидем на ресторант, на пазар, да пътува­ме, да ходим на театър, на гости и танци, но той не иска. Вече не правим нищо заедно. Само гледаме те­левизия, ядем, спим и работим. Опитвам се да го оби­чам, но ме е яд. Той беше толкова очарователен и приятен. Животът ми с него сега наподобява съжител­ство с мекотело. Не знам какао да направя. Той про­сто не иска да се помръдне!"

След като научиха за мъжкия цикъл на интимност -теорията за ластика, Лиза и Джим разбраха какво се беше случило. Те бяха прекарвали твърде много време заедно и сега имаха нужда да бъдат повече време раз­делени.

Когато мъжът се приближи твърде много и не се от­дръпне, най-често срещаните симптоми при него са мрачността, раздразнителността, пасивността и про­тиводействието. Джим не е знаел как да се отдръпне. Чувствал се гузен, че прекарва известно време сам. Мислел е, че трябва всичко да споделя с жена си.

Лиза също е смятала, че те трябва да правят всич­ко заедно. По време на консултациите попитах Лиза за­що е прекарвала толкова време с Джим.

Тя каза: “Страхувах се, че той ще се разстрои, ако направя нещо приятно без него. Веднъж отидох на па­зар и той наистина ми се разсърди."

Джим сподели: “Помня този ден. Но не съм ти бил сърдит. Бях разстроен, тъй като бях загубил търговска сделка. В действителност помня този ден, тъй като си спомням колко добре се почувствах в празната къща. Не посмях да ти го кажа, защото мислех, че ще се за­сегнеш."

Лиза обясни: „Мислех, че не искаш да излизам без теб. Струваше ми се толкова недосегаем."

Как да станете по-независими

С това ново съзнание Лиза получи разрешението, от което се нуждаеше - да не се тревожи толкова мно­го за Джим. Отдръпването на Джим фактически й по­могна да стане по-самостоятелна и независима, Тя за­почна да се грижи по-добре за себе си. Като се зае с нещата, които искаше да прави, и получи подкрепата на приятелките си, тя стана много по-щастлива.

Тя се освободи и от недоволството си от Джим. Раз­бра, че е очаквала твърде много от него. След като чу за ластика, тя осъзна, че също има вина за проблеми­те им. Стана й ясно, че той има нужда от повече време да бъде сам. Любвеобилните й жертви са му пречели да се отдръпне и след това да се върне, а склонността и да бъде зависима го е задушавала.

Лиза започна да прави приятни неща без Джим. Ед­на вечер излезе с приятелки да хапнат навън. Друга ве­чер отиде на театър. Трета вечер - на рожден ден.

Прости чудеса

Лиза бе изумена колко бързо се променяха техни­те взаимоотношения. Джим стана много по-внимателен и грижовен към нея. След две седмици той отново бе предишният Джим. Искаше да се забавляват заедно и започна да крои планове. Възвърна мотивацията си да споделя с нея чувствата си.

По време на консултациите Джим ми каза: .Чувст­вам такова облекчение. Чувствам, че Лиза ме обича -когато се връща вкъщи, тя се радва да ме види. Толко­ва е хубаво, че ми липсва, когато я няма. Приятно е да “чувстваш" отново. Почти бях забравил какво е . Пре­ди ми се струваше, че каквото и да направя, не е дос­татъчно добро. Лиза винаги се опитваше да ме накара да върша разни неща, като ми казваше какво да правя и ми задаваше въпроси."

Лиза сподели: „Разбрах, че съм го обвинявала за моето нещастие. Когато поех отговорността за щасти­ето си! установих, че Джим се изпълва с енергия и жи­вот. Наистина е чудо!"

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ЦИКЪЛА НА ИНТИМНОСТ

Съществуват два начина, чрез които жената може неволно да противодейства на естествения цикъл на ин­тимност на своя партньор. Те са:

Преследването му, когато се отдръпне;

Наказването му за това, че се е оттеглил.

Следва описание на най-често срещаните начини, чрез които жената преследва мъжа и му пречи да се от­тегли.

ВИДОВЕ ПОВЕДЕНИЕ НА ПРЕСЛЕДВАНЕ

1. физическо

Когато той се отдръпне, тя го следва физически. Той влиза в друга стая и тя го следва. Или както при Лиза и Джим, тя не прави онова, което би искала да прави и което всъщност би й дало възможност да бъде с пар­тньора си.

2. Емоционално

Когато той се оттегли, тя емоционално го следва. Тревожи се за него. Иска да му помогне да се почув­ства по-добре. Съжалява го. Задушава го с внимание и хвалебствия.

Друг начин, чрез който тя може емоционално да му попречи да се отдръпне, е да прояви неодобрение към потребността му да бъде сам. Неодобрението й също го отчуждава от нея.

Друг подход е нейният любящ или обиден вид, кога­то той се отдръпва По тази начин тя моли за негова­та интимност и той се чувства под контрол.

3. Съзнателно

Тя може да го тегли назад, като му задава въпроси, внушаващи вина: „Как можеш да се държиш така с мен?" или „Какво не е в ред при теб?", или .Не раз­бираш ли колко много ме боли, когато се отдръпваш?"

Друг начин, чрез който тя може да се опита да го притегли обратно, е да се опита да му се хареса. Става прекалено сговорчива. Опитва се да бъде безупречна, така че той да няма причини да се отдръпне. Отказва се от своята същност и се опитва да стане такава, каквато смята, че той желае да бъде.

Тя се страхува да разклати .лодката" от страх, че той може да се отдръпне, и затова потиска истински­те си чувства и избягва да прави неща, които могат да го разстроят.

Вторият основен начин, чрез който жената може не­съзнателно да прекъсне мъжкия цикъл на интимност, е да го накаже, че се е оттеглил. Следва списък от най-често срещаните начини, чрез които жената “наказва" мъжа и му пречи да се върне и да й се довери.

НАКАЗАТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ

1. физическо

Когато той започне да я желае отново, тя го отблъс­ква. Тя отхвърля физическата му привързаност. Може да го отблъсне и сексуално Не му позволява да я до­косва или да бъде близо до нея. Може да го удари или да счупи нещо, за да демонстрира недоволството си.

Когато мъжът е наказан за това, че се е отдръпнал, той може да се уплаши и да не го направи никога по­вече. Страхът може да му попречи да се оттегля в бъ­деще Тогава неговият естествен цикъл се нарушава. Това може да предизвика и яд, който му пречи да по­чувства желание за интимност. Той може да не се за­върне повече, след като се отдръпне.

2. Емоционално

Когато мъжът се върне, жената е нещастна и го об­винява. Тя не му прощава това, че я е изоставил. Той не може да направи нищо, за да й достави удоволствие или да я направи щастлива. Чувства се неспособен да я удовлетвори и се отказва.

Когато мъжът се върне, тя изразява неодобрението си чрез думи, тона на гласа си или чрез обидени пог­леди.

3. Съзнателно

Когато мъжът се върне, тя отказва да му се довери и да сподели с него чувствата си. Става студена и му се сърди,че не й се доверява и не разговаря с нея.

Тя престава да вярва, че той наистина я обича, и го наказва, като не му дава възможност да я изслуша и да бъде „добро момче". Той с радост се връща при нея, а се оказва в немилост.

Когато мъжът чувства, че го осъждат за това. че се е оттеглил, той може да се уплаши, че ще загуби любо­вта й, ако се отдръпне отново. Започва да чувства, че в такъв случай ще бъде недостоен за нейната любов. Може да се уплаши да потърси любовта й отново, за­щото се смята за недостоен за нея; допуска, че тя мо­же да го отблъсне. Страхът от отхвърляне не му позво­лява да се върне обратно от „пещерата"

КАК МИНАЛОТО НА МЪЖА МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ НА ЦИКЪЛА НА ИНТИМНОСТТА

Естественият цикъл у мъжа може да е бил нарушен още в детството му. Той може да се страхува да се от­тегли, защото е наблюдавал майчиното неодобрение към емоционалното отдалечаване на баща му. В такъв случай той може дори да не осъзнава потребността си да се оттегли. Или несъзнателно да започне да гради аргументи, които да оправдаят оттеглянето му.

Този чувствителен мъж естествено развива пове­че феминистката страна у себе си за сметка на потис­кането на мъжките си качества. Той е чувствителен чо­век. Опитва се упорито да бъде любвеобилен и да се ха­реса, но в този процес губи част от мъжественото у се­бе си. Чувства се виновен, че се оттегля. Без да осъз­нава какво точно се е случило, той загубва желанието, силата и страстта си; става пасивен или прекалено за­висим.

Той може да се страхува да остане сам или да оти­де в „пещерата". Може да приеме, че не му харесва да бъде сам, защото дълбоко в себе си се страхува да не загуби любовта й. Вече е преживял в детството си как майка му е отблъснала баща му или него.

Докато някои мъже не знаят как да се оттеглят, дру­ги не знаят как да се приближат. Суровият мъж няма проблем с оттеглянето. Той просто не може да се вър­не и да се довери. Дълбоко в себе си може би се стра­хува, че не е достоен за любов. Страхува се от голяма близост и обич. Не може да си представи колко добре ще го приемат, ако се приближи повече. Чувствителният мъж, както и суровият мъж нямат положителен пример или опит, свързани с техния естествен цикъл на интим­ност.

Разбирането на този мъжки цикъл на интимност е еднакво важно и за мъжете, и за жените. Някои мъже се чувстват виновни, че се нуждаят от известно уеди­нение в „пещерата" си, или се объркват, когато започ­нат да се отдръпват и по-късно се връщат обратно.Те могат да се заблудят, че у тях има нещо нередно. Мъ­жете и жените ще изпитат еднакво облекчение, след ка­то разберат тайните за мъжете.

МЪДРИТЕ МЪЖЕ И ЖЕНИ

Мъжете обикновено не съзнават как внезапното им отдръпване и по-късното им завръщане се отразява на жените. С новото прозрение за влиянието на неговия цикъл на интимност върху жената мъжът може да при­знае значението на искреното слушане, когато тя гово­ри. Той разбира и зачита нейната потребност да полу­чи уверение, че се интересува от нея и я обича. Когато не чувства необходимост да се оттегли, мъдрият мъж от­деля време за разговор, като сам пита партньорката си как се чувства.

Той започва да разбира собствените си цикли и я уверява, че след като се оттегли, отново ще се върне. Може да каже: „Трябва да остана сам за известно вре­ме, но след това ще отделим специално време само за нас двамата." Или ако той започне да се отдръпва, до­като тя говори, може да й каже: „Трябва ми известно време, за да помисля за това, и после можем отново да поговорим."

Мъжът започва да разбира собствените си цикли и я уверява, че след като се отдръпне, по-късно ще се върне отново.

Когато той се върне, за да разговарят, тя може да се опита да разбере защо се е оттеглил. Ако той не е сигурен, както често се случва, може да каже: „Не съм сигурен. Просто ми трябваше известно време, за да ос­тана сам със себе си. Но нека продължим нашия раз­говор."

Той започва да разбира по-добре нейната потреб­ност да бъде изслушана и че трябва да я слуша по-дъл­го време, когато не изпитва желание да се отдръпне. Освен това той научава, че изслушването му помага да осъзнае какво би искал да сподели с нея.

Когато започва разговор, мъдрата жена се науча­ва да не настоява мъжът да говори, а го моли да я изс­луша. По този начин натискът върху него изчезва. Тя се научава да се доверява и споделя чувствата си, без да изисква същото от него.

Тя вярва, че той постепенно ще й се довери, след като почувства нейното одобрение и я изслуша. Тя не го наказва, нито го преследва. Разбира, че понякога съ­кровените й чувства предизвикват желанието му да се оттегли, докато в други случаи /когато той се завръща/ е напълно способен да я изслуша, когато му доверява интимната си същност. Тази мъдра жена не се предава, а продължава да изгражда отношенията си с търпение и обич, със знанието, което малко жени притежават.

Глава VII

Жените приличат на морските вълни

Жената е като морска вълна. Когато се чувства обичана, самоувереността й се издига и пада вълнооб­разно. Чувства ли са наистина добра, тя достига върха, но след това настроението й може внезапно да се про­мени и вълната се разбива. Това разбиване е времен­но. След като достигне дъното, внезапно настроението й се променя и тя отново ще се почувства добре. Въл­ната автоматично започва отново да се издига.

Когато вълната на жената се издигне, тя чувства, че има е себе си излишък от любов, която може да даде, но когато вълната падне, тя чувства вътрешна празно­та и отново трябва да се изпълни с любов. Този момент на достигане до дъното е време за емоционално пре­чистване.

Ако тя е потискала някакви отрицателни чувства или се е отказвала от своята същност, за да бъде по-любвеобилна на гребена на вълната, при спускането запо­чва да изживява тези чувства и неудовлетворени пот­ребности. В такъв момент тя има особена нужда да по­говори за проблемите си и да бъде изслушана и разбра­на.

Жена ми Бони казва, че преживяването при “сли­зане надолу" прилича на спускане в тъмен кладенец. Когато жената слезе в своя “кладенец", тя съзнателно се потапя в своето подсъзнание, е тъмнина и смесени чувства. Тя може внезапно да изпита множество необясними емоции и неясни желания. Може да почувства без­надеждност, като смята, че е съвсем сама и без закри­ла. Но скоро след като стигне дъното, ако почувства обич и защита, тя автоматично ще се почувства по-до-бре. Както внезапно се е “разбила" /като вълна/, тя мо­же автоматично да се издигне отново и да започне да излъчва любов във взаимоотношенията си с мъжа.

Самочувствието на жената се издига и пада като вълна. Когато стигне дъното, това е времето за емоционално пречистване.

Способността на жената да дава и да получава лю­бов във взаимоотношенията си с мъжа обикновено е от­ражение на чувствата й към нея самата. Когато не се чувства достатъчно добре по отношение на себе си, тя не може да прояви одобрение и разбиране спрямо своя партньор. В моменти на спад тя е склонна към потис­натост или емоционални реакции. Когато вълната й оп­ре дъното, тя става по-уязвима и се нуждае от повече любов. От съществено значение е партньорът й да раз­бере потребностите й в такива моменти. В противен случай той може да отправи към нея неразумни иска­ния.

КАК МЪЖЕТЕ РЕАГИРАТ НА ВЪЛНАТА

Когато мъжът обича жената, тя сияе от любов и удовлетворение. Повечето мъже наивно очакват, че то­ва ще продължи вечно. Но да се надяваш, че нейната любяща природа няма да се промени, е все едно да оча­кваш, че времето винаги ще бъде слънчево. Животът прелива в сменящи се един след друг ритми - ден и нощ, горещо и студено, лято и зима, пролет и есен, облачно и ясно. По същия начин във взаимоотношенията помежду си мъжете и жените имат своите собствени ритми и цикли. Мъжете се отдръпват и след това се прибли­жават, докато жените се издигат и падат в желание­то си да обичат себе си и другите.

Мъжът приема, че внезапната промяна в настрое­нието на жената се дължи единствено на неговото по­ведение. Когато тя е щастлива, той смята, че има при­нос за това, но когато е нещастна, се чувства отгово­рен. Мъжът може да се почувства изключително обър­кан, защото не знае как да се справи с положението. В един момент жената изглежда щастлива и той вярва, че се справя добре, но в следващия я вижда нещастна. Той е шокиран, защото е смятал, че се справя добре.

Не си слагайте шапката на господни „Оправи го"

Бил и Мери са женени от 6 години. Бил е забеля­зал у Мери приликата с вълната, но тъй като не я е раз­брал, се опитал да “оправи" нещата, но вместо това ги влошил още повече. Той сметнал, че има нещо неред­но в склонността й към издигане и падане. Опитал се да й обясни, че не трябва да бъде потисната. Мери се почувствала още по-неразбрана и по-разстроена.

Въпреки че Бил сметнал, че “оправя" нещата, в дей­ствителност той й пречел да се почувства по-добре. Ко­гато жената слезе в своя “кладенец", мъжът трябва да разбере, че именно тогава тя се нуждае най-много от него и че това не в проблем, които може да бъде решен или уреден. Именно В този момент тя му дава възмож­ност да я подкрепи с безусловната си любов.

Бил каза: „Не мога да разбера жена си Мери. Сед­мици наред тя е най-чудесната жена на света. Дава безрезервно любовта си на мен и на всички около нея. След това внезапно я потиска мисълта, че прави твърде много за другите, и започва да проявява нео­добрението си към мен. Не е моя вината, че тя е не­щастна. Обяснявам й това и тогава стават най-голе­мите разправии между нас."

Подобно на много мъже, Бил допуска грешка, като се опитва да попречи на своята партньорка да “се спу­сне надолу" или .да се издигне нагоре". Опитва се да я спаси, като я тегли нагоре. Не съзнава, че когато жена му се спуска надолу, тя трябва да стигне до дъното, пре­ди да започне да се издига отново нагоре.

Когато жена му Мери започнала да се “разбива", първият й симптом бил, че се чувствала потисната. Вме­сто да я изслуша с обич, топлота и разбиране, той се опитвал да я върне “горе" с обяснения защо не трябва да се чувства толкова угнетена.

Последното нещо, от което жената се нуждае, ко­гато е по пътя си “надолу", е някой да й каже защо не трябва да се спуска „надолу". Тя има нужда от някой, който да бъде с нея, докато слиза .надолу", да я изслу­ша, докато споделя чувствата си, и да е съпричастен към нейните преживявания. Дори ако мъжът не може на­пълно да разбере защо жената се чувства разстроена, той може да й предложи любовта, вниманието и подк­репата си.

Как мъжете се объркват

Бил все още бил объркан дори след като разбрал, че жените приличат на вълните. Следващия път когато му се сторило, че жена му се е спуснала в своя “кладе­нец", той се опитал да я изслуша. Докато тя му говоре­ла за някои от нещата, които я безпокоели, той се ста­раел да не прави предложения, чрез които да я „опра­ви" или да я накара да се почувства по-добре. Но след около 20 минути той се разстроил извънредно много, за­щото тя не се почувствала по-добре.

Той ми каза: „Отначало слушах. Тя, изглежда, запо­чна да ми се доверява и да споделя това, което я без­покои. Но след това започна да се притеснява още по­вече. Струваше ми се, че колкото повече я слушах, тол­кова по-угнетена ставаше. Казах й, че не трябва да се притеснява, и тогава започна големият спор."

Въпреки че Бил е изслушал Мери, той все пак се бе опитал да я „оправи". Очаквал е тя веднага да се по­чувства по-добре. Просто не е знаел, че ако жената по­чувства подкрепа, когато се спуска в своя “кладенец", не е задължително веднага да се успокои. Може да се почувства и по-зле. Но това е признак, че неговата за­крила има ефект. Тя може да й помогне да стигне по-бързо до дъното и едва тогава да се почувства по-доб­ре. За да се изкачи „нагоре", тя първо трябва да стиг­не до дъното. Това е цикълът.

Бил се объркал, защото въпреки че я изслушвал, не виждал полза от своята подкрепа. Струвало му се, че тя слиза все „по-надолу". За да избегне това обърква­не, мъжът трябва да помни, че дори да успее да помог­не на жената, понякога тя може да изпадне в още по-голямо униние. Трябва да разбере, че преди да се из­дигне “нагоре", вълната трябва да стигне до дъното, и да се откаже от очакванията си, че в резултат на него­вата подкрепа тя веднага ще се почувства по-добра.

Дори когато мъжът успее да даде подкрепа на жената, тя може да изпадне в още по-голямо униние.

С това ново прозрение Бил прояви по-голямо раз­биране и търпение към Мери. След като успешно подк­репи Мери, докато тя бе в своя “кладенец". Бил разб­ра, че няма начин да се предскаже колко време ще про­дължи унинието й; понякога кладенецът й бе по-дълбок, отколкото преди.

ПОВТАРЯЩИ СЕ РАЗГОВОРИ И СПОРОВЕ

Жената отново възвръща любящата си същност, щом излезе от .кладенеца". Тази положителна промя­на често се разбира погрешно от мъжа- Типично за не­го е да мисли, че каквато и да е била причината за не­йната тревога, тя е вече напълно отстранена. Случаят не е такъв. Това е илюзия. Жената внезапно става по-любвеобилна и сговорчива и мъжът погрешно смята, че всичките й проблеми са решени.

Когато вълната й отново се разбие, ще изникнат от­ново подобни проблеми. Тогава той става нетърпелив, тъй като е смятал, че те са вече решени. Без да разби­ра .вълната", на него му е трудно да потвърди и одоб­ри нейните чувства, докато тя е в .кладенеца".

При повторна поява на нерешените проблеми на жената, мъжът може да реагира по следния неподходящ начин:

1. “Колко пъти трябва да преживяваме всичко това?"

2. “Чувал съм всичко това и преди."

3. “Смятах, че вече сме установили това."

4. “Кога ще се измъкнеш от това състояние?"

5. “Не искам отново да се занимавам с това."

6. “Това е лудост! Започваме отново същия спор."

7. “Защо имаш толкова много проблеми?"

Когато жената се спусне в своя “кладенец", скъта­ните в подсъзнанието й проблеми излизат на повърх­ността. Те може да са свързани с взаимоотношенията й с мъжа. но обикновено идват от минали взаимоотно­шения и от детството й. Ако нещо е останало неизлекувано или нерешено в миналото й, то неизбежно ще се появи отново. Ето някои от по-често срещаните чувст­ва, които тя може да изпита, когато се спусне в “кла­денеца".

СИГНАЛИ, КОИТО ПРЕДУПРЕЖДАВАТ МЪЖА, ЧЕ ТЯ МОЖЕ ДА СЕ СПУСНЕ В „КЛАДЕНЕЦА" ИЛИ ЧЕ МОЖЕ ДА ИМА НАЙ-ГОЛЯМА НУЖДА ОТ НЕГОВАТА ЛЮБОВ

Тя чувства:	Тя може да каже:
Притеснение	“Имам толкова много работа."
Несигурност	“Нуждая се от много повече”
Недоволство	“Всичко правя сама."
Тревога	“А какво ще стане, ако..."
Объркване	“Не разбирам защо..."
Изтощение	“Не мога да направя нищо повече.”
Безнадеждност	“Не знам какво да направя."
Пасивност	“Не ме интересува, прави каквото искаш.”
Настойчивост	Ти трябва...”
Неподатливост	“Не, не искам..”
Недоверие	“Какво искаш да кажеш?”
Контрол	“Е, направи ли...?"
Неодобрение	“Как можа да забравиш...?”

Тя започва да вярва на взаимоотношенията си с мъ­жа и може да отива и да се връща от своя “кладенец" без конфликти и схватки, когато чувства все по-голяма подкрепа в такива трудни моменти. Това е благослови­ята на взаимоотношенията, изпълнени с обич.

Да се подкрепи жената, когато тя е в своя .кладе­нец" е подарък, който тя ще оцени. Постепенно тя ще се освободи от сковаващото влияние на своето мина­ло. Тя ще продължи да преминава през приливи и от­ливи, но те няма да са толкова силни, че да надделя­ват над любвеобилната й природа.

РАЗБИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА НУЖДА

По време на семинара за взаимоотношенията меж­ду мъжа и жената Том се оплака: “В началото на на­шите взаимоотношения Сюзьн изглеждаше много сил­на, но след това стана толкова безпомощна. Спомням си, че я уверявах, че я обичам и че тя има значение за мен. След много разговори преодоляхме това пре­пятствие, но месец по-късно тя почувства същата не­сигурност. Сякаш изобщо не ме бе чула първия път.

Толкова бях разочарован от нея, че започнахме голям спор.

Том с изненада разбра, че много други мъже имат същите преживявания в отношенията си с жените. Ко­гато срещнал Сюзън, тя е била на гребена на вълната. С развитието на техните взаимоотношения любовта на Сюзън към Том растяла, но след като нейната вълна преминала връхната си точка, тя започнала да се чувс­тва безпомощна и ставала все по-обсебваща. Чувствала се несигурна и искала повече внимание.

Това било началото на нейното спускане в „кладе­неца". Том не можел да разбере защо се е променила, но след доста оживена дискусия, която продължила ча­сове, Сюзън се почувствала много по-добре. Том я уве­рил в любовта и подкрепата си и Сюзън започнала от­ново да се издига „нагоре". Той почувствал вътрешно облекчение.

Тогава Том сметнал, че е решил успешно този про­блем в отношенията помежду им. Месец по-късно оба­че Сюзън се „разбила" и изпаднала в същото положе­ние. Този път Том показал много по-малко разбиране и одобрение към нея. Проявил нетърпение. Било му оби­дно, че тя отново не му вярва, след като я бил уверил в любовта си месец преди това. В защитната си реакция той неправилно преценил нейната повтаряща се потре­бност от уверения. В резултат на това започнали спо­рове.

Прозрения, които вдъхват увереност

След като научи, че жените приличат на вълни, Том осъзна, че повторната поява на безпомощност и неси­гурност у Сюзън е естествено, неизбежно и временно явление. Той разбра и колко наивен е бил да мисли, че неговата искрена реакция към най-дълбоките и съкровени проблеми на Сюзьн би могла да я излекува зави­наги.

Умението на Том успешно да закриля Сюзън, кога­то тя бе в своя „кладенец", не само улесни вътрешното й излекуване, но им помогна да избегнат конфликтите в такива моменти. Том получи стимул, след като осъз­на три основни неща:

1. Любовта и закрилата на мъжа не могат мигнове­но да решат проблемите на жената. Любовта му оба­че може да направи за нея дълбокото спускане в не­йния „кладенец" безопасно, Наивно е да се очаква жената да бъде безупречно любяща през цялото вре­ме. Мъжът може да очаква същите проблеми да изни­кнат отново и отново. Всеки път обаче подкрепата му може да става все по-действена.

2. Спускането на жената в „кладенеца" не става по вина на мъжа и не означава, че той се е провалил. Растящата му закрила не може да предотврати спус­кането, но може да й помогне да преживее по-леко трудните си моменти.

3. Жената притежава способността да се издига спонтанно, след като е достигнала дъното. Мъжът не трябва да се опитва да я „оправи”. Тя не се е „счупи­ла", а просто се нуждае от неговата любов, търпение и разбиране.

КОГАТО ЖЕНАТА НЕ СЕ ЧУВСТВА В БЕЗОПАСНОСТ В СВОЯ „КЛАДЕНЕЦ”

Склонността на жената да се разбива като вълна се увеличава, когато тя е в интимни отношения с мъжа. От съществено значение е тя да чувства сигурност, когато преминава през този цикъл. В противен случай тя упо­рито се старае да внуши на мъжа, че всичко е наред, и потиска отрицателните си емоции.

Когато жената не се чувства свободна да се спус­не в своя .кладенец", единствената й алтернатива е да избегне интимността и секса или да потисне и притъпи чувствата си, като се отдаде на пиене, прекалено яде­не, много работа и прекомерни грижи. Въпреки тези пристрастия обаче тя периодично ще пада в своя „кла­денец" и чувствата й могат да станат неконтролируеми.

Вероятно сте чували за двойки, които никога не спо­рят, не се карат и след това за изненада на всички из­веднъж решават да се разведат. В повечето от тези слу­чаи жената е потискала отрицателните си емоции, за да избегне разправиите. В резултат на това тя става безчувствена и неспособна да почувства любовта си.

При потискане на отрицателните емоции положи­телните усещания също се потискат и любовта умира. Избягването на споровете и разправиите е, разбира се. здравословно, но не и когато става чрез потискане на чувствата. В девета глава ще разберем как да избегнем споровете, без да потискаме своите чувства и чувствата на партньора си.

Емоционалното пречистване

„Разбиването на вълната" на жената в време за емо­ционално пречистване. Без този катарзис жената бав­но загубва способността си да обича и да израства в любовта. Контролираното потискане на чувствата пречи на вълновия й характер и с времето тя постепенно става безчувствена и безстрастна.

Някои жени, които избягват да се справят с отри­цателните си емоции и се противят на естественото въл­нообразно движение на чувствата си, изпитват предменструален синдром. Съществува силна взаимовръз­ка между предменструалния синдром и неспособност­та за справяне с отрицателните чувства, В някои слу­чаи жените, които се научават да се справят успешно с чувствата си, усещат, че предменструалният синдром изчезва.

Дори силната, уверена и преуспяла жена изпитва ну­жда от време на време да посети своя “кладенец”. Мъ­жете обикновено грешат, като мислят, че ако техните партньорки преуспяват в работата си, не преживяват периоди на емоционално пречистване. Вярно е тъкмо обратното.

Когато жената работи, тя обикновено е изложена на стрес и емоционално замърсяване. Потребността й от емоционално пречистване се засилва. По същия начин мъжката потребност да се отдръпне като ластик може да нарасне, когато той се намира под силно напреже­ние в службата си.

Едно проучване показва, че самооценката при же­ната обикновено се покачва и спада в един цикъл между 21 и 35 дни. Не са правени проучвания колко често мъ­жът отскача като ластик, но от опит знам, че периодът е горе-долу същият. Цикълът на самооценка при жена­та не е непременно в синхрон с менструалния й цикъл, но все пак той се повтаря средно на всеки 28 дни.

Когато жената облече служебния си костюм, тя се откъсва от тази емоционална въртележка. Но когато се върне у дома, тя има нужда от нежната и любяща зак­рила на партньора си, която цени и от която се нуждае в такива моменти.

Важно е да признаем, че тенденцията на слизане в „кладенеца" невинаги се отразява задължително вър­ху служебната компетентност на жената, но влияе сил­но върху общуването й с хората, които дълбоко обича и от които има нужда.

Как мъжът може да закриля жената, когато е в „кладенеца"

Умният мъж се научава да прави всичко, което е по силите му, за да помогне на жената да се почувства в безопасност при приливите и отливите й. Той се отказ­ва от преценките и исканията си, за да й даде необхо­димата подкрепа. И в резултат на това се наслаждава на взаимоотношения, в които любовта и страстта се увеличават с годините.

Може би ще му се наложи да преживее няколко емоционални бури или да изпита жажда за известно време, но наградата ще бъде много по-голяма. Непрос­ветеният мъж все още страда от бури и жажда, но тъй като не познава изкуството да обича жената, докато е в „кладенеца", любовта им намалява и постепенно из­чезва.

КОГАТО ТЯ Е В „КЛАДЕНЕЦА", А ТОЙ В „ПЕЩЕРАТА"

Харис каза: “Опитах всичко, което научих по вре­ме на семинара. Наистина имаше ефект. Бяхме тол­кова близки. Имах чувството, че съм в рая. След това внезапно жена ми Кати започна да се оплаква, че гле­дам твърде много телевизия. Започна да се държи с мен, сякаш бях дете. Възникна голям спор помежду ни. Не знам какво се случи, Разбирахме се толкова доб­ре."

Това е пример какво може да се случи, когато дей­ствието на “вълната" и на “ластика" съвпаднат по време. След семинара Харис успя да даде повече от всякога на жена си и семейството си. Кати бе доволна. Не можеше да повярва на очите си. Сближиха се повече от всякога. Вълната й достигаше върха си. Това продължи две сед­мици и после една вечер Харис реши да остане до късно и да гледа телевизия. Ластикът бе започнал да се отпус­ка. Той трябваше да се оттегли в “пещерата".

Когато той се оттеглил, Кати се почувствала много засегната. Вълната й бе започнала да се разбива. Тя възприе оттеглянето му като край на отново преживя­ната интимност. Изминалите две седмици бяха всичко, което тя е искала, и сега смяташе, че ще го изгуби. Още като малко момиче бе мечтала за такава интимност. От­дръпването му бе огромен шок за нея. За уязвимото малко момиче вътре в нея това бе все едно да дадеш бонбон на някое бебе и след това да му го вземеш, Бе­ше много разстроена.

Марсианската и венерианската логика

За марсианеца е трудно да разбере чувството на изоставеност, изпитано от Кати. Марсианската логика му казва: „Бях чудесен през изминалите две седмици. Това не ми ли дава право на малко почивка? Отдадох ти цялото си време, сега е време да се погрижа и за себе си. Трябва да си по-уверена и по-сигурна от вся­кога в моята любов."

Венерианската логика в различна: „Последните две седмици бяха чудесни. Доверих ти се повече от всяко­га. Загубата на любвеобилното ти внимание за мен е по-болезнено от всякога. Започнах наистина да ти се до­верявам и точно тогава ти се отдръпна."

Как изникват минали чувства

Като не се доверява и не се разкрива напълно, Кати прекарва години в самозащита да не бъде обидена. Но през тези две седмици на споделена любов тя за­почва да се доверява повече от всякога през живота си. Подкрепата на Харис прави безопасен контакта й със старите й чувства от детството.

Внезапно тя започва да се чувства както в детст­вото си, когато баща й бил твърде зает, за да й обърне внимание. Миналите потиснати чувства на гняв и без­силие се наслагват върху решението на Харис да гледа телевизия. Без тях Кати би могла да приеме по-дели­катно това желание на съпруга си.

Тъй като чувствата от миналото бликват отново, тя се чувства засегната от факта, че Харис предпочита да гледа телевизия. Ако можеше да сподели и обсъди бол­ката си, това би довело до изблик на много силни чув­ства. Кати щеше да стигне до дъното и след това да се почувства значително по-добре. Отново щеше да поис­ка да вярва в интимността, дори със съзнанието, че мо­же да я заболи, когато той неизбежно щеше отново да се отдръпне временно.

Когато чувствата са накърнени

Харис обаче не разбира защо тя трябва да се оби­жда и й казва това. Започва спор. Да каже на жена, че не трябва да се чувства засегната, е най-лошото не­що, което един мъж може да изрече. Тогава боли още повече, все едно че бъркате с пръст в открита рана.

Когато жената се чувства обидена, думите й към мъ­жа могат да прозвучат като обвинение. Но ако получи обич и разбиране, обвинението ще изчезне. Докато опитите да й се обясни защо не трябва да се обижда могат само да влошат нещата още повече.

Понякога, когато а засегната, жената може да при­еме с разума си, че на трябва да чувства обида. Емо­ционално обаче все още я боли и тя не желае да чуе от него, че не трябва да се чувства по този начин. Нужно й е той да разбере защо е засегната.

Защо мъжете и жените се карат

Харис е разбрал напълно погрешно реакцията на Кати. Той смята, че тя настоява никога да не гледа те­левизия. Кати не иска Харис да се откаже от гледането на телевизия. Тя просто желае той да знае колко боле­знено е това за нея.

Жените чувстват инстинктивно, че ако огорчение­то им бъде разбрано, те могат да се доверят на парт­ньора си да извърши всякакви промени. Когато Кати споделя огорчението си, тя просто е имала потребност да бъде изслушана и след това убедена, че той няма да се превърне отново в предишния Харис, вманиачен към телевизията и емоционално недосегаем.

Разбира се, Харис има същото право да гледа те­левизия, каквото и Кати да се чувства потисната. Тя за­служава да бъде изслушана, разбрана и да получи уве­рения. Харис не прави нищо лошо, като гледа телеви­зия, както и Кати не греши, че се чувства угнетена.

Мъжете спорят за правото си да бъдат свободни, докато жените спорят за правото си да бъдат потиснати. Мъжете искат пространство, докато жените искат разбиране.

Тъй като Харис не разбира “вълната" на Кати, той смята, че реакцията й е нечестна. Мисли, че трябва да пренебрегне чувствата й, ако иска да гледа телевизия.

Става раздразнителен и си мисли, че не може да й да­де любов и интимност през цялото време.

Харис изпитва желание да докаже правото си да гледа телевизия, да живее своя собствен живот и да за­пази същността си. Той спори за това, докато Кати про­сто иска той да я изслуша. Тя спори за правото си да се чувства обидена и потисната.

РЕШАВАНЕТО НА КОНФЛИКТИ ЧРЕЗ РАЗБИРАНЕ

Харис наивно смята, че ядьт, недоволството и чув­ството за безсилие на Кати, породени от пренебреже­нието му в продължение на 12 години, ще бъдат изтри­ти след две седмици любов.

Също толкова наивни са и надеждите на Кати, че Ха­рис може да съсредоточи вниманието си изцяло върху нея и семейството, а не да се оттегля и да мисли само за себе си.

Когато Харис започва да се отдръпва, това преди­звиква “разбиването" на вълната у Кати. Нейните дъл­го пренебрегвани чувства бликват отново. През онази вечер тя не реагира само на гледането на телевизия, а на пренебрежението в продължение на години. Спорът им преминава в крясъци. След два часа викове те вече не си говорят.

Осъзнавайки впоследствие случилото се, те успяха да решат конфликта си и да възстановят взаимоотно­шенията си. Харис разбра, че отдръпването му е пре­дизвикало у Кати момента за емоционално пречиства­не. Тя е имала нужда да говори за своите чувства, а не да бъде обвинявана, че е сбъркала. Харис е окуражен от разбирането, че тя се бори да бъде изслушана, тъй както той се бори да бъде свободен. Той узна, че като подкрепи потребността й да бъде изслушана, тя ще по­дкрепи неговата потребност от свобода.

Когато той подкрепи нейната потребност да бъде изслушана, тя може да подкрепи неговата потребност от свобода.

Кати разбра, че Харис не иска да омаловажи ней­ните чувства. И макар да се отдръпва, той ще се върне обратно и те отново ще могат да изпитат интимност. Тя съзна, че нарасналата интимност между тях е увеличи­ла потребността му да се оттегли. Тя научи, че наране­ните й чувства го карат да се чувства под контрол и че трябва да му внуши, че тя не се опитва да му каже как­во трябва да прави.

Какво да прави мъжът, когато не може да слуша

Харис ме попита: „Какво ще стане, ако аз просто не мога да слушам и искам да бъда в „пещерата" си? Понякога започвам да слушам и се вбесявам."

Уверих го, че това е нормално. Когато “вълната" й се разбива и тя има най-голяма нужда да бъде изслу­шана, неговият „ластик" понякога се отпуска и той из­питва желанието да се оттегли. Той не може да й даде това, от което тя се нуждае. Харис се съгласи и каза: „Да, така е. Когато искам да се отдръпна, тя иска да го­вори."

Когато мъжът има нужда да се оттегли, а жената ис­ка да разговаря, опитите му да я изслуша само влоша­ват нещата. Скоро той или ще я осъди и вероятно ще избухне от яд, или много ще се изтощи и разсее, а тя ще се потисне още повече. Когато той не е способен да я изслуша с внимание, обич, разбиране и уважение, могат да помогнат следните три действия.

ТРИ СТЪПКИ, ЗА ДА СЕ ПОДКРЕПИ ЖЕНАТА, КОГАТО МЪЖЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ

1. Приемете ограниченията си.

Първото нещо, което трябва да направите, е да при­ехте, че трябва да се оттеглите и че няма какво по­вече да й дадете. Независимо колко много я обичате вие не можете да слушате внимателно. Не се опи­твайте да слушате, когато не можете.

2. Разберете нейната болка.

След това трябва да разберете, че не можете да й дадете това, от което тя се нуждае в този момент. Мъ­ката й е истинска. Не смятайте, че греши, като иска повече или като се чувства обидена. Боли я, че е изо­ставена, когато се нуждае от вашата любов. Вие не грешите, че имате нужда от пространство, тъй както тя не греши, че иска да бъде близо до вас. Може да се уплашите, че тя няма да ви прости и да ви вярва. Но тя може да ви повярва и да ви прости, ако проя­вите обич и разбиране към огорчението й.

3. Избягвайте споровете и дайте уверения.

Като проявите разбиране, вие няма да я накарате да се почувства виновна от това, че е потисната и угнетена. Въпреки че не можете да й дадете подкрепа­та, от която тя се нуждае, можете да избегнете вло­шаването на отношенията си с нея, като не спорите, Уверете я, че ще се върнете и след това ще можете да й дадете подкрепата, която заслужава.

Какво може да каже той, вместо да спори

Няма нищо лошо в потребността на Харис да оста­не сам или да гледа телевизия, както и в накърнените чувства на Кати. Вместо да спори за правото си да гледа телевизия, той е могъл да й каже: „Разбирам, че си разстроена, но точно сега наистина имам нужда да по­гледам телевизия и да се отпусна. Щом се почувствам по-добре. ще поговорим." Това ще му даде време да по­гледа телевизия и възможност да се отпусне и да се по­дготви да изслуша болката на партньорката си, без да накърни чувствата й.

Тя може да не хареса този отговор, но ще го ува­жи. Разбира се, че иска той да бъде любвеобилен както обикновено, но ако той желае да се уедини, то това е неговата истинска потребност. Той не може да даде това, което не притежава. Може само да избегне вло­шаването на отношенията им. Решението се крие в за­читането на неговите потребности, както и на нейните. Той трябва да получи времето, което му е нужно, за да се върне и да й даде това, което иска.

Когато мъжът не може да слуша за накърнените чу­вства на жената, когато се оттегля, той може да й ка­же: .Разбирам, че се чувстваш обидена, но ми трябва малко време, за да помисля. Моля те, почакай!" Много по-добре е мъжът да се извини и да спре да слуша, от­колкото да се опитва да пренебрегне нейната обида.

Какво може да направи тя, вместо да спори

Чувайки неговото предложение, Кати казва: „Ако му позволя да отиде в „пещерата" си, аз какво да правя? Давам му пространство, но какво получавам в замяна?"

Това, което Кати получава, е най-доброто, което партньорът й в този момент може да й даде. Като не на­стоява той да я изслуша, тя може да избегне превръ­щането на проблема в огромен спор. Второ, тя ще по­лучи неговата подкрепа, когато той се върне и бъде дей­ствително способен да дава.

Помнете, че ако не пречите на мъжа да се оттегли като ластик, когато се върне, той ще бъде изпълнен с много повече любов. Тогава той ще бъде способен да слуша. Това е най-подходящото време за започване на разговор.

Приемането на мъжката потребност от уединение не означава, че се отказвате от потребността си да раз­говаряте. Това означава просто отказ от искането мъ­жът да ви изслуша, когато имате нужда да говорите. Кати прие, че мьжът невинаги може да слуша и да гово­ри, но понякога може да направи това. Много важно е точно да се определи подходящото време. Тя получи стимул да не се отказва от разговора, но да намери времето, когато той ще бъде в състояние да я изслуша.

Когато мъжът се отдръпне, е подходящото време да получите подкрепа от приятели. Ако Кати чувства пот­ребност да разговаря, а Харис не може да я изслуша, тя може да поговори със своите приятели. Твърде го­лям натиск се оказва върху мъжа, когато той е единст­веният източник на любов и закрила. Когато „вълната” на жената се разбие, я партньорът й е в “пещерата", много важно е тя да има други източници на подкрепа. В противен случай ще се почувства безсилна и ще из­пита недоволство от партньора си.

Твърде голям е натискът върху мъжа, когато той е единственият източник на любов и закрила.

КАК ПАРИТЕ МОГАТ ДА СЪЗДАДАТ ПРОБЛЕМИ

Крие каза: “Напълно съм объркан. Когато се оже­нихме, бяхме, бедни. Работехме много и парите едва ни стигаха за наема. Понякога жена ми Пам се опла­кваше колко тежък е животът й. Можех да я разбера. Но сега сме богати. И двамата направихме успешна кариера. Как може още да е недоволна и нещастна? Други жени биха дали всичко, за да бъдат в нейното положение, Само се караме. Бяхме по-щастливи, ко­гато бяхме бедни, а сега искаме да се разведем."

Крие не бе разбрал, че жените приличат на вълни­те. Когато се оженва за Пам, нейната .вълна" се раз­бива от време на време. В такива моменти той я изслу­шва и разбира нейната болка. По-лесно му е да приз­нае отрицателните й емоции, защото и той ги споделя. От негова гледна точка тя е имала всички причини да бъде потисната - те нямат достатъчно пари.

Парите не удовлетворяват емоционалните потребности

Марсианците са склонни да смятат, че парите са ре­шението на всички проблеми. Когато Крие и Пам били бедни и се борели да свържат двата края, той я изслу­швал и бил съпричастен към грижите й. И решил да спе­чели повече пари, за да я направи щастлива. Тогава Пам чувствала, че той наистина я обича.

След като оправили финансовото си положение обаче, тя не преставала да се чувства потисната от вре­ме на време. Той не можел да разбере защо тя продъл­жавала да е нещастна. Смятал, че трябва да бъде щас­тлива през цялото време, защото са богати. А Пам чув­ствала, че не я обича.

Крие не съзнавал, че парите не могат да накарат Пам да се почувства щастлива. Когато “вълната" й се разбивала, те се карали, защото той не разбирал тази нейна потребност. Горчивата ирония е, че колкото по­вече забогатявали, толкова повече се карали.

Когато били бедни, липсата на пари била основна­та й грижа, но след като забогатели, тя все повече осъ­знавала емоционалните си потребности. Такова разви­тие е нормално, естествено и предсказуемо.

След удовлетворяването на финансовите си нужди жената започва все повече да осъзнава емоционалните си потребности.

Богатата жена също се нуждае от разбиране, когато е потисната

Помня, че прочетох следния цитат в една статия: “Богатата жена може да получи съчувствие само от бо­гатия психиатър." Когато жената има много пари, хора­та /и особено нейният съпруг/ отричат правото й да бъ­де потисната. Не й разрешават да бъде като вълна и да се разбива от време на време. Не й позволяват да изу­чава чувствата си или да иска повече от която й да би­ло област от живота й.

От жената с пари се очаква да бъде удовлетворена през цялото време. Защо? Защото животът би могъл да бъде много по-лош без финансовата й обезпеченост. То­ва очакване е не само непрактично, но и непочтител­но. Независимо от богатството, положението, приви­легиите или конкретните обстоятелства жената се ну­ждае от разбирането да бъде потисната и да се раз­бива като вълна.

Крие се окуражи, когато разбра, че може да нап­рави жена си щастлива. Спомни си, че е уважавал чув­ствата й, когато са били бедни, и че може да го напра­ви и сега независимо от парите си. Вместо да чувства, че няма надежда, той осъзна, че знае как да й помог­не. Беше се заблудил, че парите му сами по себе си ще я направят щастлива. В действителност грижовността му и неговото разбиране към нея бяха единствен изто­чник на нейното удовлетворение.

ЧУВСТВАТА СА ВАЖНИ

Ако никой не подкрепи жената, когато понякога е нещастна, тя може никога да не изпита истинско щас­тие. За да бъде истински щастлива, тя трябва да се по­топи дълбоко В „кладенеца", да освободи, излекува и пре­чисти чувствата си. Това е естествен и здравословен процес.

Ако искаме да почувстваме положителните чувст­ва на любов, щастие, доверие и благодарност, трябва периодично да чувстваме и яд, тъга, страх и съжаление. Именно когато жената слезе в своя “кладенец”, тя мо­же да излекува тези отрицателни емоции.

Мъжете също се нуждаят от отрицателни емоции, за да могат да изпитат положителни чувства. Уединение­то на мъжа в „пещерата" е времето, когато той мълча­ливо изпитва и преработва отрицателните си емоции.

Когато жената е в подем, тя може да бъде удовлет­ворена от това, което има. Но при спускането си “на­долу" тя започва да осъзнава какво пропуска. Когато се чувства добре, тя е в състояние да види и откликне на хубавите неща в живота си. Но когато се „разбива", любвеобилното й “зрение" се замъглява И тя реагира повече на това, което липсва в живота й.

Жената гледа на живота като на чаша с вода, коя­то е наполовина пълна и в същото Време наполовина пра­зна. Когато е по пътя си “нагоре", тя вижда хубавите неща В живота си. По пътя “надолу" тя Вижда празно­тите в него. Каквато празнина изпусне по пътя си “на­горе", тя я вижда по пътя си “надолу".

Ако не научат, че жените са като вълните, мъжете не мотат да разберат или да закрилят жените си. Те се объркват, когато нещата външно се подобряват, а всъ­щност се влошават. Като пойни тази разлика, мъжът държи в ръката си ключа към любовта на жената. Лю­бовта, която тя заслужава, когато й е най-необходима.

Глава VIII

Откриване на различни ни емоционални потребности

В повечето случаи мъжете и жените не съзнават, че имат различни емоционални потребности. Те не дола­вят инстинктивно как биха могли да се подкрепят вза­имно. Във взаимоотношенията си с жените мъжете да­ват това, което биха искали да получат. Същото правят и жените. И жената, и мъжът погрешно приемат, че дру­гият има същите желания и потребности като своите. В резултат на това и двете страни са неудовлетворени и недоволни от отношенията помежду си.

И мъжете, и жените смятат, че само дават, а не по­лучават нищо в замяна. Чувстват се така, сякаш любо­вта им е непризната и неоценена. Всъщност и двете страни дават любов, но по начин, който не би могъл да бъде възприет от партньора им.

Например жената смята, че проявява обич, като за­дава загрижено множество Въпроси и изразява безпокой­ството си. Вече се убедихме, че това може много да подразни мъжа. Той може да се почувства под контрол и да поиска повече свобода. Тогава жената се обърк­ва, защото ако на нея й предложат подобна подкрепа, тя би я приела. В най-добрия случай проявите й на обич се пренебрегват, а в най-лошия - дразнят партньора й.

От своя страна мъжете смятат, че проявяват обич, но начинът, по който го правят, не убеждава жената, че разбират чувствата й и я подкрепят. Например ко­гато жената е потисната, мъжът проявява обичта и подкрепата си, като прави забележки, които омаловажа­ват значението на проблемите й. Той може да каже: „Не се тревожи, не е толкова важно." Или напълно да я пре­небрегне, като приеме, че й дава достатъчно .простран­ство" и възможност да се уедини в своята .пещера". То­ва, което според него е подкрепа, за жената е омало­важаване на проблемите й, липса на обич и пренебре­жение.

Вече се убедихме, че когато жената е разстроена, трябва да бъде изслушана и разбрана. Без това проз­рение за различните потребности на мъжете и жените, мъжът не може да разбере защо опитите му да помогне пропадат.

ДВАНАДЕСЕТТЕ ВИДА ЛЮБОВ

Повечето от нашите сложни емоционални потреб­ности могат да се обобщят като необходимост от лю­бов. При мъжете и жените съществуват шест вида пот­ребности от любов, които са еднакво важни. Поначало мъжете се нуждаят от доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчение. От своя страна же­ните се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност. Наглед непосил­ната задача да разберем потребностите на партньора си се опростява много, ако разберем тези дванадесет различни вида любов.

Като прегледате списъка по-долу. лесно ще разбе­рете защо партньорът ви може да сметне, че не го оби­чате. И което е по-важно, той може да ви даде предс­тава как да подобрите взаимоотношенията си с другия пол, когато сте в безизходица.

Основните любовни потребности на жените и мъжете

Жената се нуждае от:

1. Внимание

2. Разбиране

3. Уважение

4. Преданост

5. Утвърждаване

6. Увереност

Мъжът се нуждае от:

1. Доверие

2. Приемане

3. Признание

4. Възхищение

5. Одобрение

6. Насърчаване

Разбира се, всеки мъж и жена се нуждаят от всич­ките дванадесет вида любов. Признаването на шестте вида любов, от които преди всичко се нуждаят жените, не означава, че мъжете нямат потребност от тях. Те съ­що се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, пре­даност, утвърждаване и увереност. “Основна потреб­ност" означава, че първо трябва да се удовлетвори тази потребност, преди човек да може да приеме и оцени дру­гите видове любов.

Необходимо е да удовлетворите основната си потребност, преди да можете напълно да приемете и оцените другите видове любов.

Мъжът може да приеме и оцени напълно шестте ви­да любов, от които се нуждае жената /внимание, раз­биране, уважение, преданост, утвърждаване и увере­ност/ едва след като първо са удовлетворени неговите основни потребности. По същия начин жената се нуж­дае от доверие, приемане, признание, възхищение, одо­брение и насърчаване. Но преди да може истински да оцени тези видове любов, първо трябва да бъдат удов­летворени основните й потребности.

Разбирането на основните видове любов, от които се нуждае нашият партньор, е тайната за подобряване на отношенията между мъжете и жените на Земята. По­мнете, че мъжете са от Марс, и това ще ви помогне да си спомните и да приемете, че мъжете имат различни основни любовни потребности.

За жената е лесно да даде онова, от което тя сама­та се нуждае, и да забрави, че любимият й марсианец се нуждае от други неща. По същия начин мъжете са склонни да се съсредоточават върху своите потребно­сти и да забравят, че любовта, от която се нуждаят, не винаги в подходяща за тяхната любима венерианка.

Най-силната и практична страна на това ново раз­биране за любовта е взаимната връзка между тези раз­лични видове любов. Например когато марсианецьт прояви внимание и разбиране, венерианката автомати­чно му отвръща с доверие и го приема такъв, какъвто е - нещо, от което той най-много се нуждае. Същото ста­ва и когато венерианката проявява доверие - марсиа­нецьт автоматично ще започне да й отговаря с внима­нието, което тя желае.

Сега ще определим практически дванадесетте ви­да любов и ще разкрием тяхната реципрочност.

1. Тя се нуждае от внимание, а той - от доверие

Когато мъжът прояви интерес към чувствата на же­ната и сърдечна загриженост, тя чувства обичта и зак­рилата му. Като я накара да почувства, че за него тя е единствена, той успява да удовлетвори основната й по­требност. Доверието й към него естествено се увели­чава. Ако повярва на някого, жената става по-искрена и отзивчива към него.

Когато жената проявява искреност и отзивчивост към мъжа, той получава усещането, че тя му вярва, Вя­рата в мъжа означава увереност, че той прави всичко възможно и че се стреми да направи най-доброто за своята партньорка. Когато жената показва положител­но отношение към способностите и намеренията на мъ­жа, неговата основна любовна потребност е удовлетво­рена. Той автоматично става по-внимателен и грижовен към нейните чувства и потребности.

2. Тя се нуждае от разбиране, а той - от приемане

Когато мъжът изслушва жената с внимание и съп­ричастност към проблемите й, без да дава преценки, тя чувства, че той я чува и разбира. Отношението на раз­биране не предполага, че вече се познават мислите и чувствата на другия; на този етап само се набира ин­формация и се потвърждава посланието. Колкото по-удовлетворена е потребността на жената да бъде чута и разбрана, толкова по-лесно е за нея да даде на мъ­жа това. от което той се нуждае - чувството, че го при­ема.

Когато жената приеме мъжа с обич такъв, какъвто в, без да се опитва да го промени, той й вярва, че е ис­крена. Това нейно отношение към него потвърждава фа­кта, че той е приет благосклонно, но не означава, че же­ната го смята за съвършен. То само показва, че тя не се опитва да го направи по-добър и му вярва, че ще из­върши сам положителните промени у себе си. Когато мъжът чувства, че го приемат, за него става много по-лесно да изслуша жената и да й даде разбирането, от което тя се нуждае и което заслужава.

3. Тя се нуждае от уважение, а той – от признание

Когато отношението на мъжа към жената показва, че той приема и дава приоритет на правата, желания­та и потребностите й, тя чувства уважението му. Ако чрез поведението си той й покаже, че отчита нейните мисли и чувства, тя със сигурност ще се почувства ува­жавана. Конкретните прояви на уважение, като подна­сянето на цветя и отбелязването на личните празници, са от съществено значение за удовлетворяване на тре­тата основна любовна потребност на жената. Когато тя чувства, че мъжът я уважава, за нея става много по-ле­сно да му даде признанието, което той заслужава.

Когато жената признае, че е получила лични при­добивки и е извлякла полза от усилията на мъжа, той се чувства признат и оценен. Признанието е естестве­ната реакция на подкрепата, която мъжът оказва на же­ната. Когато мъжът получи признание, той разбира, че усилията му не са били напразни, и това го стимулира да даде още повече. Щом се почувства оценен, той ав­томатично получава насърчението и мотивацията да уважава още повече партньорката си.

4. Тя се нуждае от преданост, а той – от възхищение

Когато мъжът дава приоритет на потребностите на жената и гордо поема задължението да я закриля и да изпълнява желанията й, той удовлетворява четвъртата й основна любовна потребност. Жената разцъфва, ко­гато се чувства обичана и единствена. Мъжът удовлет­ворява потребността й да бъде обичана, като дава при­оритет на нейните чувства и потребности пред другите свои интереси, като работа, учение и почивка. Щом же­ната почувства, че заема основно място в живота на мъжа, тя съвсем естествено започва да му се възхища­ва.

Тъй както жената има нужда да почувства предано­стта на мъжа, така и мъжът изпитва основна потреб­ност да усеща Възхищението на жената. Да се възхи­щавате на мъжа означава да го приемате с удивление, наслада и радостно одобрение. Мъжът чувства, че же­ната му се възхищава, когато е удивена от уникалните му способности и таланти - чувство за хумор, сила, упо­ритост, почтеност, честност, романтизъм, доброта, лю­бов, разбиране и други старомодни добродетели. Когато мъжът усеща възхищението на жената, той чувства до­статъчно сигурност, за да й се посвети изцяло и да я обожава.

5. Тя се нуждае от утвърждаване, а той - от одобрение

Когато мъжът не се противопоставя и не оспорва чувствата и желанията на жената, а ги приема и ува­жава, жената се чувства обичана, тъй като е удовлет­ворена петата й основна потребност. Това отношение на мъжа потвърждава правото й да се чувства така, ка­кто всъщност се чувства. /Важно е да помним, че мо­жем да приемем правото й на собствена гледна точка дори когато нашата е различна./ Когато мъжът се нау­чи как да накара жената да чувства неговото утвърж­даващо отношение, той със сигурност ще получи одоб­рението, от което се нуждае.

Дълбоко в себе си всеки мъж иска да бъде герой или рицар в блестящи доспехи в очите на жената. Призна­кът, че той е издържал изпита, е нейното одобрение. Одобрителното отношение на жената признава добро­то у мъжа и изразява цялостно удовлетворение от не­го. /Помнете, че проявата на одобрение към мъжа не означава винаги да сте съгласна с него./ Отношението на одобрение признава или търси добрите подбуди за неговите действия. Когато той получи одобрението, от което се нуждае, за него става по-лесно да признае значението на чувствата й.

6. Тя се нуждае от увереност, а той - от насърчаване

Когато мъжът неколкократно прояви внимание, раз­биране, уважение, утвърждаващо отношение и преда­ност към партньорката си, той удовлетворява основна­та й потребност от сигурност. Подобно отношение по­казва на жената, че чувствата му на обич са трайни. Обикновено мъжът погрешно смята, че щом веднъж е удовлетворил всички основни любовни потребности на жената и е създал у нея чувство на щастие и сигур­ност, тя трябва да разбере веднъж завинаги, че той я обича. Това не е така. За да удовлетвори шестата й ос­новна любовна потребност, той трябва да помни, че е необходимо многократно да я уверява В чувствата си.

По същия начин мъжът има нужда да бъде окуража­ван. Проявата на доверие в неговите способности и ха­рактер дава на мъжа надежда и кураж. Когато отноше­нието на жената изразява доверие, приемане, призна­ние, възхищение и одобрение, то стимулира мъжа да по­каже най-доброто от себе си. Насърчаването й го кара да й даде уверението за обич, от което тя се нуждае.

Мъжът проявява най-добрите си страни, когато по­лучи удовлетворение на шестте си основни любовни потребности. Когато обаче жената не знае кои са негови­те основни потребности и му дава грижовната си обич вместо обич на доверие, тя може несъзнателно да вло­ши отношенията помежду им. Пример за това е след­ващата история.

РИЦАРЯТ В БЛЕСТЯЩИ ДОСПЕХИ

Дълбоко във всеки мъж се крие герой или рицар в блестящи доспехи. Повече от всичко на света той иска да защитава и да служи на жената, която обича. Кога­то чувства, че му вярват, той а в състояние да прояви благородството си. Става по-грижовен. И обратно, ко­гато чувства недоверие, той губи част от енергията и жи­знеността си и след време може да престане да се ин­тересува от жената.

Представете си странстващ из страната рицар в блестящи доспехи, който изведнъж чува отчаян женс­ки плач. Мигновено го обземат благородни чувства. Подкарва коня си в галоп и спира пред нейния замък, къ­дето тя е затворена от един змей. Благородният рицар изважда меча си и убива змея. Вратите на замъка се отварят и принцесата го приема с обич.

Семейството на принцесата и жителите на града приветстват и възхваляват рицаря. Поканват го да жи­вее в града и го обявяват за герой. Той и принцесата се влюбват един в друг.

Месец по-късно благородният рицар предприема ново пътешествие. На връщане той чува любимата си да вика за помощ, защото друг змей е нападнал замъ­ка. Но когато изважда меча си, за да го съсече, прин­цесата извиква от кулата:

- Не използвай меча си, вземи това ласо. С него ще се справиш по-добре.

Хвърля му ласото и му дава напътствия как да го из­ползва. Той колебливо следва съветите й. Увива го око­ло врата на змея и след това дръпва силно. Змеят уми­ра и всички ликуват.

На празничната вечеря рицарят чувства, че в дей­ствителност не е направил нищо особено. Тъй като е из­ползвал ласото, а не меча си, той не се чувства досто­ен за доверието и възхищението на жителите на града. След този случай той е леко потиснат и забравя да лъ­сне бронята си.

Месец по-късно рицарят предприема ново пътува­не. На тръгване принцесата му напомня да се пази и му казва да вземе ласото. На път за вкъщи той вижда друг змей да напада замъка. Този път той се втурва с меча си, но за миг се колебае дали не трябва да използва ласото. В този момент огненото дихание на змея изга­ря ръката му. Объркан, той поглежда нагоре и вижда своята принцеса да му маха от прозореца на замъка.

- Използвай отрова - вика тя.- С ласото няма да се справиш.

Тя му хвърля отровата, която той излива в устата на змея и змеят умира. Всички ликуват и празнуват, но ри­царят се чувства засрамен.

Месец по-късно той заминава на ново пътешествие. На тръгване принцесата му напомня да внимава и да вземе ласото и отровата. Той се дразни от това, но за всеки случай ги взема със себе си.

Този път по време на пътуването си той чува вико­вете на друга жена, която е изпаднала в беда. Втурва се да й помогне, потиснатостта му веднага изчезва и той отново се чувства уверен в себе си. Но когато из­важда меча си, за да убие змея, изведнъж започва да се колебае. Пита се дали да използва меча, ласото или отровата, Какво би казала принцесата?

За момент е объркан. Но после си спомня как се е чувствал в дните преди да познава принцесата, когато е носел само меча си. В изблик на нова увереност изхвьрля ласото и отровата и напада змея със сигурния си меч. Убива го и жителите на селото ликуват.

Рицарят в блестящи доспехи никога не се връща об­ратно при своята принцеса. Той остава в селото и за­живява щастливо. Накрая се оженва, но само след ка­то се убеждава, че новата му любов няма понятие от ла­са и отрови.

Рицарят в блестящи доспехи е силна метафора, ко­ято може да ни помогне да си спомним основните пот­ребности на мъжа. Въпреки че мъжът може да оцени вниманието и помощта, ако те са прекалени, ще нама­лят увереността му и ще го отблъснат.

КАК МОЖЕТЕ НЕВОЛНО ДА ОТБЛЪСНЕТЕ ПАРТНЬОРА СИ

Без да съзнават кое е важно за другия пол, мъжете и жените не разбират колко много могат да наранят партньорите си. Виждаме, че и мъжете, и жените не са­мо несъзнателно общуват по неприемлив един за друг начин, но и могат да отблъснат партньора си.

Мъжете и жените най-лесно накърняват чувствата си, когато-не получават онази любов, от която се нуж­даят. Жените обикновено не разбират, че начинът, по който общуват, не подкрепя, а накърнява мъжката съ­щност. Жената може да се опита да почувства мъжа, но тъй като основните му любовни потребности са раз­лични от нейните, тя не ги усеща инстинктивно.

Като разбере основните любовни потребности на мъжа, жената може да се научи да не предизвиква из­точниците на неговото недоволство. Следва списък от грешки при общуването, които жените обикновено пра­вят по отношение на основните любовни потребности на мъжа.

Общи грешки, които жените правят:	Защо той не се чувства обичан:
1. Тя се опитва да подобри поведението му или да му помогне чрез нежелан съвет.	1. Той не чувства обичта й, защото тя няма доверие в него.
2. Тя се опитва да промени или контролира поведението му, като споделя притеснението си или отрицателните си чувства. /Няма нищо лошо в споделянето на чувства, ако това не е опит за манипулация или наказание./	2. Той не се чувства обичан, защото тя не го приема такъв, какъвто е.
3. Тя не признава това, което той прави за нея, и се оплаква от нещата, които не е направил.	3. Той смята, че тя си позволява твърде много и не го обича, защото не оценява това. което той прави за нея.
4. Тя коригира поведението му и му казва какво да прави, като че ли е дете.	4. Той чувства, че тя не го обича, защото не му се възхищава.
5. Тя изразява огорчението си косвена, с реторични въпроси като: “Как можа да направиш това?"	5. Той смята, че тя не го обича, защото чувства, че вече не го одобрява. Той не се чувства повече “доброто момче"
б. Когато той взема решения или предприема инициативи, тя го поправя или критикува.	6. Той не чувства нейната обич, защото тя не го насърчава са прави нещата сам.

Както жените правят грешки, когато не разбират ос­новните потребности на мъжете, така и мъжете грешат. Те обикновено на долавят кои от начините им на общу­ване с жените показват липса на сигурност и закрила. Дори и да знае, че жената е нещастна с него, докато не разбере защо тя се чувства така и от какво се нуж­дае, мъжът не може да промени подхода си.

Ако разбере основните потребности на жената, мъ­жът може да стане по-чувствителен и внимателен към нейните потребности. Следва списък от грешки при об­щуването, които мъжете правят по отношение на осно­вните емоционални потребности на жените.

Грешки, които правят мъжете	Защо тя не се чувства обичана
1. Той не я изслушва, лесно се разсейва и не задава въпроси, които показват интерес или загриженост	1. Тя не се чувства обичана, защото той не проявява внимание и интерес.
2. Той приема чувствата й буквално и я поправя. Смята, не тя търси решения, затова й дава съвети.	2. Тя не се чувства обичана, защото той не проявява разбиране.
3. Той слуша, но след това се ядосва и я обвинява, че го потиска и разстройва.	3. Тя не се чувства обичана, защото той не уважава чувствата й.
4. Той омаловажава значението на нейните чувства и потребности. За него децата и работата са по-важни.	4. Тя не се чувства обичана, защото той не й е предан и не я поставя на първо място в живота си.
5. Когато тя е потисната, той обяснява защо е прав и защо тя не трябва да бъде потисната.	5. Тя не се чувства обичана, защото той не потвърждава и не признава значението на нейните чувства, а вместо това я кара да чувства вина и несигурност.
6. След като я изслушва, той не казва нищо или просто си отива.	6. Тя се чувства несигурна, защото не получава увереността, от която се нуждае.

ЗАЩО ЛЮБОВТА СИ ОТИВА

Любовта често си отива, защото хората инстин­ктивно дават онова, което те самите биха искали да получат. Тъй като основните любовни потребности на жената са внимание, разбиране и т.н., тя автоматично дава на мъжа много внимание и разбиране. Тази гри­жовна подкрепа често се възприема от него като лип­са на доверие. Неговата основна потребност е довери­ето, а не грижите.

Когато той не откликва положително на нейните гри­жи, тя не може да разбере защо не оценява нейната по­дкрепа. Той, разбира се й дава своя патент за любов, който не е точно това, което тя иска. И така те попадат в омагьосан кръг и не могат да удовлетворят потребно­стите си.

Бет се оплака по следния начин: “Просто не мога да продължавам да давам, без да получавам нищо. Артър не оценява това, което му давам. Обичам го, но той не ме обича."

“Нищо, което правя, не е достатъчно добро - опла­ка се Артьр - Не знам какво да правя. Опитах всич­ко и въпреки това тя не ме обича Аз я обичам, но то­ва няма никакъв ефект върху нея."

Бет и Артьр са женени от 8 години. И двамата ис­каха да се разделят, тъй като не чувстваха обичта на другия. По някаква горчива ирония на съдбата и двама­та твърдяха, че дават повече любов, отколкото получа­ват. Бет смяташе, че тя дава повече, докато Артьр бе уверен, че той дава повече от нея. В действителност и двамата даваха, но нито един От тях не получаваше то­ва, което искаше и от което се нуждаеше.

Те наистина се обичаха, но тъй като не разбираха основните потребности на партньора си, любовта им ня­маше бъдеще. Бет даваше това, което тя искаше да получи, докато Артър даваше това, което той желаеше от нея. Любовта им неусетно си отиваше.

Много хора се отказват от отношения с другия пол, когато срещнат трудности. Взаимоотношенията стават по-лесни, когато разберем основните потребности на нашия партньор. Без да даваме повече, а само това, ко­ето се изисква от нас, ние ще запазим любовта си. Раз­бирането за дванадесетте различни вида любовни пот­ребности обяснява защо нашите искрени любвеобилни опити често пропадат. За да удовлетворите партньора си, трябва да разберете как да дадете любовта, от ко­ято той или тя се нуждаят.

ДА СЕ НАУЧИМ ДА СЛУШАМЕ, БЕЗ ДА СЕ ЯДОСВАМЕ

Общуването е най-добрият начин, по който мъжът може да удовлетвори основните любовни потребности на жената. Както вече се убедихме, общуването е осо­бено важно на Венера. Като се научи да изслушва же­ната, мъжът може да я обсипе с внимание, разбиране, уважение, преданост, да вникне в чувствата й и да й вдъхне увереност.

Един от най-големите проблеми, които мъжете сре­щат при изслушването на жените, е, че се объркват или ядосват. Те просто забравят, че жените са от Венера, и общуват по различен начин от тях. По-долу се изре­ждат някои начини как мъжете могат да запомнят тези различия и някои предложения за това, какво трябва да правят.

КАК ДА СЛУШАМЕ, БЕЗ ДА СЕ ЯДОСВАМЕ

Какво да помним:	Какво да правим и какво да не правим
1. Помнете, че ядът идва от неразбирането на нейната гледна точка, а това никога не е по нейна вина.	1. Поемете отговорността да я разберете. Не я обвинявайте за това, че ви разстройва. Отново се опитайте да я разберете.
2. Помнете, че да се вникне в чувствата не винаги е лесно, но те все пак съществуват и заслужават внимание	2. Дишайте дълбоко, не казвайте нищо! Отпуснете се и престанете да се опитвате да налагате контрол. Опитайте се да си представите как бихте се чувствали, ако видите света през нейните очи.
3. Помнете, че ядът може да дойде от незнанието как да оправите нещата. Дори тя да не се почувства по-добре веднага, вашето внимание и разбиране ще й помогнат.	3. Не я обвинявайте, че не й става по-добре от вашите предложения за решения. Това е невъзможно, тъй като тя не се нуждае от решения. Не се поддавайте на изкушението да предлагате решения.
4. Помнете, че не е необходимо да се съгласявате да разберете нейното мнение или да бъдете оценен като добър слушател	4. Ако искате да изразите различно мнение, уверете се, че тя е свършила, и тогава перифразирайте нейното, преди да изложите своето мнение
5. Помнете, че не трябва напълно да разбирате нейното мнение, за да успеете да бъдете добър слушател.	5. Накарайте я да почувства, че не я разбирате, но го желаете. Поемете отговорност за това. че не я разбирате; не давайте преценки и не загатвайте, че тя не моме да бъде разбрана.
6. Помнете, че не сте отговорен и това. как тя се чувства. Казаното от нея може да прозвучи като обвинение, но тя наистина се нуждае от разбиране.	6. Въздържайте се от самозащита, докато тя не почувства, че проявявате разбиране и внимание. Тогава може да се опитате да се изясните и да се извините.
7. Помнете, че ако тя ви разсърди. вероятно ви няма доверие. Дълбоко в себе си тя е изплашено малко момиче, което се страхува да се довери, за да не я наранят, и което се нуждае от вашата сърдечност и състрадание.	Не оспорвайте чувствата и мненията й. Обсъдете нещата по-късно, когато емоционалният й заряд не в толкова голям.

Ако мъжът може да изслуша жената, когато му до­верява чувствата си. без да се разсърди или обърка, той й прави чудесен подарък. Дава й възможност спокойно да изрази чувствата си. Колкото повече тя изразява то­ва, което чувства, толкова повече се засилва не само убеждението й, че е чута и разбрана, но и способност­та й да даде на мъжа любвеобилното доверие, приема­не, признание, възхищение, одобрение и насърчаване, от които той се нуждае.

ИЗКУСТВОТО ДА ВДЪХНЕТЕ СИЛА НА МЪЖА

Тъй както мъжете имат нужда да усвоят изкуството да изслушват, за да удовлетворят основните любовни потребности на жената, жените трябва да овладеят из­куството да вдъхват сила и да дават власт на мъжа. Когато жената получи закрилата на мъжа, тя му дава правото да действува, както намери за добре. Мъжът получава това право, когато почувства доверие, прие­мане, признание, възхищение, одобрение и насърчава­не.

Както в историята за рицаря в блестящите доспе­хи, много жени се опитват да помогнат на мъжете си, като ги карат да бъдат по-добри, но всъщност несъзна­телно ги правят по-слаби или ги нараняват. Всеки опит да бъде променен мьжът отнема любвеобилното дове­рие, приемане, признание, възхищение, одобрение и на­сърчаване, които са неговите основни потребности.

Тайната да вдъхнете сила на мъжа в никога да не се опитвате да го промените или да го направите по-добър. Разбира се, може да искате той да се промени, но никога не действувайте под влиянието на това свое желание. Само ако направо и изрично ви помоли за съ­вет, това означава, че е готов да получи помощта ви, за да се промени.

Дайте му доверие, а не съвети

Предлагането на съвети е жест на обич на Венера. Но не и на Марс. Жените трябва да помнят, че марсианците не предлагат съвети, освен ако не им ги поис­кат. Начинът да покажете любовта си се състои в уве­реността ви, че марсианецът може да реши проблеми­те си сам.

Това не означава, че жената трябва да потиска чу­вствата си. Няма нищо нередно да се чувства обърка­на или дори сърдита, стига да не се опитва да промени мъжа. Всеки опит да го промени има обратен ефект и не му помага.

Когато жената обича, тя често се опитва да подоб­ри отношенията си с мъжа. В изблик на чувства тя го превръща в обект на постоянни подобрения. Започва процесът на неговата постепенна „рехабилитация".

Защо мъжете се противопоставят на промяната

Жената се опитва по безброй начини да промени или подобри характера на мъжа. Тя смята, че опитите й да го промени са продиктувани от обич, но той се чу­вства под контрол, манипулиран, отблъснат и нелюбим. Мъжът упорито й се противопоставя, тъй като чувства, че тя всъщност го отблъсква. Когато жената се опитва да промени мъжа, той не получава сърдечното доверие и одобрение, от които в действителност се нуждае, за да се промени и израсне.

Участниците в семинарите ми, а те са стотици мъ­же и жени, изпитват до един едно и също - колкото по­вече жената се опитва да промени мъжа, толкова пове­че той се съпротивлява.

Проблемът е, че когато мъжът отблъсква опитите на жената да подобри нещо у него, тя разбира реакцията му погрешно. Смята, че той не желае да се промени, ве­роятно защото не я обича достатъчно. Истината обаче е, че той се противопоставя на промените, защото смя­та, че тя не го обича достатъчно. Когато мъжът почувс­тва, че жената го обича, вярва му, приема го, оценява го и т.н., той автоматично започва да се променя, да из­раства и да се усъвършенства.

Два типа мъже с едно и също поведение

Съществуват два типа мъже. Едните заемат неверо­ятно силна отбранителна позиция и проявяват упорст­во, когато жената се опитва да ги промени. Другите се съгласяват да се променят, но по-късно забравят и отново се връщат към предишното си поведение. Едните се противопоставят активно, другите - пасивно.

Когато мъжът чувства, че жената "не го обича та­къв, какъвто е, той съзнателно или неволно се придър­жа към поведението, което тя не приема. Той изпитва вътрешен подтик да повтаря това поведение, докато по­чувства, че го обичат и приемат.

За да се усъвършенства, мъжът трябва да почувст­ва, че жената го обича такъв, какъвто е. В противен слу­чай той се отбранява и остава същия. Мъжът трябва да почувства, че го приемат такъв, какъвто е, и след това сам ще потърси начини за своето усъвършенстване.

Мъжете не искат някои друг да подобрява нещо у тях

Тъй както мъжете искат да обяснят на жените защо не трябва да бъдат потиснати, жените искат да обяснят на мъжете защо трябва да променят поведението си. Тъй както мъжете погрешно искат да “оправят" нещата при жените, жените погрешно се опитват да .подобрят" поведението на мъжа-

Мъжете виждат света през очите на марсианците. Техният девиз е: .Не оправяй нещо, ако то не се е счу­пило." Когато жената се опитва да промени мъжа, той получава посланието, че се е “счупил". Това го обижда и го кара да се защитава. Не се чувства обичан и при­ет такъв, какъвто е.

Най-добрият начин да помогнете на мъжа да израсне е да се откажете от опитите си да го променяте.

Мъжът има нужда да бъде приет такъв, какъвто е, независимо от несъвършенствата си. Това не е лесно, особено ако виждаме, че би могъл да бъде по-добър. Но когато осъзнаете, че най-добрият начин да му помогнете да израсне е като не се опитвате да го променяте, много от трудностите изчезват.

По-долу са изредени начините, чрез които жената може да помогне на мъжа да израсне и да се промени, като се откаже от опитите си да го променя.

КАК ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ОПИТИТЕ ДА ПРОМЕНИМ МЪЖА

Какво трябва да помни жената	Какво може да направи
1. Запомнете: не му задавайте прекалено много въпроси, когато е потиснат, защото той ще приеме, че се опипате да го промените.	1. Не обръщайте внимание на това, че е потиснат, освен ако том не иска да говори с вас за това. Отначало покажете известна, но не прекалена загриженост, като покана за разговор.
2. Запомнете: откажете се от опитите да го поправяте. Той се нуждае от вашата обич, а не от противопоставяне, за да израсне.	2. Повярвайте, че е способен сан да израсне. Споделяйте честно чувствата си, без да искате той да се промени.
3. Запомнете: когато предлагате нежелан съвет, той може да почувства, че му нямате доверие, искате да го контролирате или че го отхвърляте.	3. Проявявайте търпение и вярвайте, че той сан ще разбере това, което му в нужно. Почакайте, докато сам ви помоли за съвет
4. Запомнете: когато мъжът проявява упорство й се противопоставя на промените, той не се чувства обичан; бои се да признае грешките си от страх, че ще престанете да го обичате.	4. Покажете му, че не трябва да бъде съвършен, за да заслужи любовта ви. Опитайте се да му простите.
5. Запомнете, че ако правите жертви с надеждата, че и той ще направи същото за вас, той ще го приеме като натиск да се промени.	5. Свикнете да правите някои неща за себе си, така че щастието ви да не зависи изцяло от него.
6. Запомнете, че можете да споделяте отрицателните си емоции, без да се опитвате да го промените. Когато той чувства, че го приемате такъв, какъвто е, изслушването ще стане по-лесно за него.	6. Когато споделяте чувствата си, дайте му да разбере, че не се опитвате да му кажете какво да прави, а искате просто да вземе предвид вашите чувства.
7. Запомнете че ако му давате напътствия и предлагате решения. той ще се почувства под контрол.	7. Отпуснете се и се предайте. Научете се да приемате несъвършенствата му. Приемете, че неговите чувства са по-важни от стремежа му към съвършенството, и не го наставлявайте и поправяйте.

Извършването на промените и израстването ще ста­не автоматично, когато мъжете и жените се научат да си помагат по начин, който в най-голяма степен, удов­летворява техните потребности. Със съзнанието за ше­стте основни потребности на вашите партньори, вие можете да пренасочите любвеобилната си подкрепа според техните потребности, съществено да подобри­те взаимоотношенията помежду си и да ги направите по-пълноценни.

Глава IX

Как да избягваме споровете

Преодоляването на различията и разногласията е едно от най-големите предизвикателства в отношенията между мъжете и жените. Често пъти, когато съществува несъгласие между тях, дискусиите могат да се превърнат в спорове, а след това съвсем лесно - в конфликти. Изведнъж те престават да разговарят сърдечно и започват автоматично да се обвиняват, нараняват, оплакват, недоволстват, да изискват един от друг и да се съмняват един в друг.

Като спорят по такъв начин, мъжете и жените не само нараняват чувствата си, но и влошават отношенията помежду си. Тъй както общуването е най-важният елемент в нашите взаимоотношения, споровете могат да бъдат най-деструктивният, защото колкото по-близки сме с някого, толкова по-лесно е да го нараним или да бъдем наранени от него.

Винаги препоръчвам на двойките да не спорят. Когато двама души не са свързани сексуално, за тях е много по-лесно да останат безпристрастни и обективни в споровете. Когато обаче спорят двойки, които са емоционално и особено сексуално свързани, те лесно приемат нещата в твърде личен план.

Основната препоръка, която мога да ви дам, е: никога не спорете. Вместо това обсъдете плюсовете и минусите на проблема. Преговаряйте, за да получите това, което желаете, но не спорете. Възможно е да бъ­дете честни, открити и дори да изразите отрицателни емоции, без да спорите и да се карате.

Някои двойки се карат през цялото време и посте­пенно любовта им умира. Другата крайност е, когато те потискат искрените си чувства, за да избегнат конфликтите и да не спорят. Потискането на истинските чувства също води до загубване на връзката с любовта. Едните двойки водят истинска война, а другите - студена война.

Най-добре е двойките да намерят равновесието между двете крайности. Като помним, че сме от различ­ни планети, и усвоим изкуството да общуваме, е напъл­но възможно да избегнем споровете, без да потиска­ме отрицателните си емоции, конфликтни идеи и жела­ния.

КАКВО СТАВА, КОГАТО СПОРИМ

Ако не разберем колко големи са различията между мъжете и жените, много лесно можем да започнем спор, който да уязви не само партньорите ни, но и самите нас. Тайната за избягване на споровете е общуване, изпълнено с обич и уважение.

Различията и разногласията не нараняват толкова, колкото начините, чрез които ги изразяваме. В идеалния случай спорът не трябва да наранява нито една от страните; вместо това той може просто да бъде един разговор, в който се изразяват различията и разногласията помежду ни. /Неизбежно е всички двойки да имат понякога различия и разногласия./ Практиката показва обаче, че повечето двойки започват да спорят за едно нещо и след пет минути вече спорят за начина, по който водят спора.

Несъзнателно започват да се обиждат; това, което е могло да бъде безобиден спор, лесно решим чрез вза­имно разбиране и приемане на различията, прераства в конфликт. Те отказват да приемат или разберат мне­нието на партньора си поради подхода на другия.

Решаването на всеки спор изисква разтягане или разширяване на нашата гледна точка, за да се интег­рира и включи и гледната точка на другата страна. За да направим това, трябва да почувстваме, че ни ценят и уважават. При недружелюбно отношение на партньо­ра ни самоуважението ни може да се накърни, ако при­емем неговата гледна точка.

Повечето двойки започват да спорят за едно нещо и след пет минути вече спорят за начина, по който водят спора.

Колкото по-интимни сме с някого, толкова по-трудно е да възприемем обективно неговото мнение, без да реагираме на отрицателните му емоции. За да се защи­тим от усещането, че заслужаваме неуважението или неодобрението на другата страна, автоматично заема­ме отбранителна позиция и се противопоставяме на не­йната гледна точка. Дори и да приемаме вътрешно нейното мнение, можем да продължим упорито да спорим с нея.

ЗАЩО СПОРОВЕТЕ НАРАНЯВАТ

Не това, което казваме, наранява другата страна, а начинът, по който го казваме. Съвсем естествено, когато е предизвикан, мъжът насочва цялото си внимание да докаже правотата си и забравя да бъде любвеобилен. Тогава автоматично намалява способността му да общува с внимателен, почтителен и успокояващ тон. Той не съзнава нито колко невнимателен, нито колко обиден е тонът му за неговата партньорка. В такива моменти обикновеното несъгласие може да прозвучи като обида към жената; молбата се превръща в заповед. Естествено тя се съпротивлява на този подход дори когато приема съдържанието на казаното от него.

Мъжът несъзнателно наранява партньорката си, когато говори, без да проявява загриженост, а после започва да й обяснява защо не трябва да се чувства потисната. Той погрешно приема, че тя отхвърля неговото мнение, докато всъщност нея единствено я притеснява липсата на обич в неговото поведение. Тъй като мъжът не разбира реакцията на жената, той се съсре­доточава още повече върху разясняването на важността на казаното, вместо да коригира начина, по който го е казал.

Той няма представа, че започва спор; смята, че тя спори с него. Защитава мнението-си, докато тя защи­тава себе си от острите му забележки, които я обиж­дат.

Когато мъжът не зачете наранените чувства на же­ната, той ги омаловажава и така още повече увелича­ва огорчението й. Трудно му е да разбере защо тя се обижда, тъй като той не е толкова уязвим към невни­мателни забележки или обиден тон. Следователно мъ­жът може да не разбере колко много наранява парт­ньорката си и така да предизвика нейната съпротива. По същия начин жените не осъзнават колко много нараняват мъжа. За разлика от мъжа, когато жената се чувства предизвикана, тонът й автоматично става все по-недоверчив и отхвърлящ. Такова отблъскване е по-обидно за мъжа, особено когато той е емоционално об­вързан с жената.

Жените започват и изострят споровете, като пър­во споделят отрицателните си емоции за поведението на партньорите си и след това започват да дават неже­лани съвети. Ако жената не смекчи отрицателните си емоции с послания на доверие и съгласие, мъжът реа­гира отрицателно, което обърква жената. И отново тя не съзнава колко много го обижда недоверието й към него.

За да избегнем споровете, трябва да помним, че на­шият партньор се противопоставя не на това, което казваме, а на начина, по който го казваме. Спорът изи­сква двама души, но прекратяването му - само един. Най-добрият начин за прекратяване на спора е той да се прекрати още в зародиш. Поемете отговорността да разпознаете кога разногласието се превръща в спор. Прекратете разговора и направете почивка. Размислете върху подхода си към вашия партньор. Опитайте се да осъзнаете, че не му давате това. от което се нуждае в действителност. След известно време отново започне­те разговора, но с обич и уважение. Прекъсванията по­зволяват на яда и на обидите ни да преминат, преди да се съсредоточим върху опитите да подновим общуване­то.

ЧЕТИРИ НАЧИНА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ОБИДИ

Съществуват четири основни пози, които обикнове­но заемат мъжете и жените, за да не се обиждат в спо­ра. Те са: конфликт, бягство, преструвка и отстъпление. Всяка от тези пози дава краткотрайни придобивки, но в края на краищата всички те са непродуктивни. Нека да изследваме всяка от тях.

1. Конфликтът. Тази поза определено идва от Марс. Когато разговорът загуби нотките на обич и подкрепа, някои индивиди инстинктивно започват да се карат. Те незабавно заемат войнствена поза. Девизът им е: .Най-добрата отбрана е силната атака." Те напа­дат, като обвиняват, осъждат и критикуват партньора си. Склонни са да започнат да викат и да изразят яда си. Вътрешният им мотив е да сплашат партньора си, като го накарат да ги обича и подкрепя. Когато той от­стъпи, те приемат, че са спечелили, но в действител­ност става обратното.

Сплашването винаги отслабва доверието в отноше­нията помежду ни. Ако постигнете със сила целите си, като създавате впечатление, че другата страна е сгре­шила, неизбежно ще провалите взаимоотношенията си. Когато двойките се карат, те постепенно загубват спо­собността си да бъдат откровени и уязвими. Жените се затварят в себе си, за да се защитят. Мъжете правят същото и престават да са толкова грижовни. Постепен­но интимността, която е съществувала в началото на взаимоотношенията им, напълно изчезва.

2. Бягството. Тази поза също идва от Марс. За да избегнат конфронтацията, марсианците могат да се от­теглят в „пещерите" си и никога да не излязат оттам. То­ва прилича на студена война. Те отказват да говорят и проблемите не могат да се решат. Това пасивно-агресивно поведение не е същото като прекъсването, след което се връщаме към разговора и решаваме пробле­мите с повече обич.

Марсианците се страхуват от конфронтация, пред­почитат да изчакат и да избегнат разговорите по всич­ки теми, които могат да предизвикат спор. Те са прекалено предпазливи във взаимоотношенията си. Обик­новено жените се оплакват, че трябва да “пипат с ръ­кавици", но при мъжете е същото. Това чувство е тол­кова дълбоко вкоренено в мъжете, че те дори не го съ­знават.

Вместо да спорят, някои двойки просто престават да разговарят за разногласията си. Те се опитват да по­стигнат целите си, като наказват партньора си и оттег­лят любовта си. Те не нараняват пряко партньорите си, както любителите на конфликти, а бавно ги лишават от любовта, която заслужават, и така ги нараняват косве­но. Като сдържат любовта си, партньорите ни със си­гурност ще ни дадат по-малко.

За кратко време може да настъпи спокойствие и хармония, но ако двойките не говорят за проблемите и чувствата се, неприязънта между тях нараства. В края на краищата те загубват връзка със страстните любов­ни чувства, които са ги свързали. За да притъпят неу­довлетворените си болезнени чувства, те обикновено се отдават на прекалено много работа, прекалено яде­не или на други пристрастия.

3. Преструвката. Тази поза идва от Венера. За да се предпази от обиди от партньора си, венерианката се преструва, че не съществува никакъв проблем. Извик­ва усмивка на лицето си и изглежда много мила и щас­тлива. С времето обаче такива жени стават все по-не­доволни; те винаги дават много на партньорите си, но в замяна не получават това, което искат. Това недовол­ство блокира естествения израз на любов.

Те се страхуват да бъдат честни по отношение на чувствата си, затова искат всичко да изглежда „наред и чудесно"- Мъжете също често използват тези прийо­ми, но за тях те означават нещо напълно различно. Той иска да каже: “Всичко е наред, защото аз се занима­вам с него" или „Наред е, защото знам какво да напра­вя", или „Чудесно е, защото аз го решавам и нямам нужда от помощ". За разлика от мъжа, когато жената из­ползва тези прийоми, това означава, че тя се опитва да избегне конфликт или спор.

За да избегне „приливите и отливите", жената мо­же дори да се самозалъже и да повярва, че всичко е наред и чудесно, докато в действителност няма да е та­ка. Тя жертва или отрича желанията, чувствата и пот­ребностите си, за да избегне възможността от конф­ликт,

4. Отстъплението. Тази поза също идва от Венера. Вместо да спори, венерианката се предава. Тя поема вината и отговорността за огорчението на своите пар­тньори. За кратко време тя създава взаимоотношения, които наподобяват обич и закрила, но накрая те загуб­ват своята същност.

Веднъж един мъж ми се оплака от жена си: „Оби­чам я толкова много - каза той. - Тя ми дава всичко, ко­ето искам. Единственото ми оплакване е, че не е щаст­лива." Жена му бе прекарала 20 години в отричане от себе си заради съпруга си. Те никога не се бяха кара­ли и ако я попитате за взаимоотношенията със съпруга й, тя би ви казала следното: „Имаме чудесни взаимоо­тношения. Съпругът ми ме обича. Единственият проблем съм аз В депресия съм, а не знам защо." Тя е депре­сирана, защото се е отрекла от себе си, за да бъде лю­бвеобилна и мила през всичките тези 20 години.

За да се харесат на партньорите си, тези хора ин­туитивно усещат желанията им и'се моделират така, че да им доставят удоволствие. В края на краищата те са дълбоко недоволни, че е трябвало да се откажат от се­бе си заради любовта към другия.

За тях всяка форма на отблъскване е много болез­нена, защото те вече са се отказали до голяма степен от себе си. Стремят се да избегнат противопоставяне­то на всяка цена и искат да бъдат обичани от всички. В този процес те буквално се отказват от своята същност.

Може би ще откриете нещо от себе си в една от те­зи четири позиции или в повечето от тях. Хората обик­новено преминават от една в друга. Във всяка от тях целта е да се защитим от нараняване. За съжаление то­ва не може да се постигне. Единствено правилният по­дход е предугаждането и прекратяването на спора. Пре­къснете, докато ви преминат ядът и обидата, и след то­ва се върнете и продължете разговора. Общувайте, ка­то проявявате повече разбиране и уважение към дру­гия пол и постепенно ще се научите да избягвате спо­ровете и конфликтите.

ЗАЩО СПОРИМ

Мъжете и жените обикновено спорят за пари, секс, решения, срокове, стойности, отглеждане на децата и домашни задължения. Тези дискусии и преговори оба­че се превръщат в болезнени спорове само по една-единствена причина - не се чувстваме обичани. Емоци­оналната болка идва от липсата на чувство за обич, а когато човек изпитва емоционална болка, той трудно може да прояви обич.

Тъй като жените не са от Марс, те не долавят инс­тинктивно потребностите на мъжа, за да могат успеш­но да се справят с разногласията. Конфликтните идеи, чувства и желания са голямо предизвикателство за мъ­жа. Колкото по-близки са отношенията му с жената, тол­кова му е по-трудно да се справи с различията и раз­ногласията помежду им. Когато тя не хареса нещо, ко­ето той е направил, мъжът е склонен да го приеме като лична обида и смята, че тя не го харесва.

Мъжът се справя с различията и разногласията най-добре, когато емоционалните му потребности са удов­летворени. Когато обаче е лишен от любовта, от която се нуждае, той заема отбранителна позиция и започва да проявява лошата си страна - инстинктивно той по­сяга към меча си.

Външно може да изглежда, че той спори за пари, отговорности и т.н.. но действителната причина, пора­ди която той изважда меча си, е, че не се чувства оби­чан. Когато мъжът спори за пари, срокове, деца или по друг въпрос, той всъщност тайно спори по някоя от сле­дните причини.

ТАЙНИТЕ ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО МЪЖЕТЕ СПОРЯТ

Скритата причина за спора:	Какво му е нужно, за да не спори:
1. “Не ми харесва, когато тя се притеснява за най-незначителни неща, които правя или не правя. Чувствам се критикуван, отхвърлен и отблъснат."	1. Необходимо му е да го приемат такъв, какъвто е. Вместо това той чувства, че тя се опитва да поправи нещо у него.
2. “Не ми харесва, когато тя започва ми обяснява как да правя нещата. Не чувствам възхищението й. Вместо това чувствам, че се държи с мен като с дете."	2. Необходимо му е да чувства възхищение Вместо това той се чувства неоценен.
3. “Не ми харесва, когато тя ме обвинява за нещастието си. Нямам стимул да бъда нейният рицар в блестящи доспехи.”	3. Необходимо му е да чувства, че тя го насърчава. Вместо това му се иска да се откаже.
4. “Не ми харесва, когато тя се оплаква колко много неща прави или колко неоценена се чувства. Това ме кара да мисля, че не оценява това, което правя за нея.”	4.”Необходимо му е да се чувства оценен. Вместо това му отправят обвинения и той се чувства непризнат и безсилен..
5. “Не ми харесва, когато тя се тревожи, че мога нещо да сгреша. Не чувствам доверието й."	5 Необходимо му е да чувства доверие и признание за своя принос за нейната сигурност. Вместо това той чувства отговорност за нейното безпокойство.
6. “Не ми харесва, когато тя очаква от мен да правя неща и да говоря, когато тя пожелае. Не чувствам нейното одобрение и уважение."	6. Необходимо му е да го приемат такъв, какъвто е. Вместо това чувства контрол и натиск да говори, когато няма какво да каже. Това го кара да мисли, че никога няма да може да я удовлетвори.
7. “Не ми харесва, когато тя се обижда от това. което казвам. Чувствам, че не ми вярва, не ме разбира и ме отблъсква."	7. Необходимо му е да чувства, че тя го приема и му има доверие. Вместо това чувства, че тя го отблъсква и не му прощава
8. „Не ми харесва, когато тя очаква от мен да чета мислите й. Не мога Това ме кара да се чувствам лош и неадекватен."	8 Необходимо му е да почувства нейното одобрение и признание. Вместо това чувства, че се е провалил

Удовлетворяването на основните емоционални потребности на мъжа намалява склонността му да участва в болезнени спорове. Той автоматично започва да я изслушва и да й говори с много повече уважение, разбиране и внимание. По този начин споровете, различията в мненията и отрицателните емоции могат да се решат чрез разговори, преговори и компромиси, без да ескалират в болезнени спорове.

Жените също допринасят за болезнените спорове, но по други причини. Привидно те могат да спорят за пари, отговорности или по други въпроси, но тайно в себе си те се противопоставят на партньорите си по някои от следните причини.

ТАЙНИТЕ ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ЖЕНИТЕ СПОРЯТ

Скрита причина, поради която тя спори:	Какво й е нужно, за да не спори:
1. “Не ми харесва, когато той омаловажава значението на моите чувства и искания.Чувствам се отхвърлена и незначителна.”	1. Тя се нуждае от утвърждаване и обич. Вместо това чувства, че я критикуват и пренебрегват.
2. “Не ни харесва, когато той забравя да направи нещата, за които съм го молила, и започвам да му натяквам. Чувствай се така, сякаш прося неговата закрила.”	2. Необходимо й е да чувства уважение и внимание. Вместо това тя се чувства пренебрегната и на последно място сред хората, които имат значение за него.
3. “Не ми харесва, когато той ме обвинява за това, че съм потисната. Чувствам, че трябва да бъда съвършена, за да ме обича. Не съм съвършена.”	3. Необходимо й е той да разбере защо тя е потисната и да я увери, че все още я обича и че не иска да бъде съвършена. Вместо това тя не се чувства сигурна да бъде самата себе си.
4. „Не ми харесва, когато той повишава глас или започне да обяснява защо е прав. Това ме кара да чувствам, че греша и че него не го интересува моето мнение."	4. Необходимо й е да чувства, че той я разбира и уважава. Вместо това има чувството, че не е разбрана, че е излъгана, неоценена.
5. “Не ми харесва снизходителното му отношение, когато задавам въпроси за решенията, които трябва да вземем. Това ме кара да чувствам, че съм му в тежест или че му губя времето.	5. Необходимо й е да се увери, че той се интересува от нейните чувства и уважава потребността да бъде информирана. Вместо това тя чувства неуважение и липса на признание.
6. Не ми харесва, когато той не реагира на въпросите или бележките ми. Това ме кара да се чувствам така, сякаш не съществувам.	6 Необходимо й е да бъде сигурна, че той я слуша и го интересува. Вместо това тя се чувства пренебрегната или критикувана.
7. “Не ми харесва, когато той обяснява защо не трябва да се обиждам, да се тревожа, сърдя и т.н. Чувствам се подценена и без закрила."	7. Необходимо й е да чувства, че той я цени и разбира. Вместо това тя не чувства закрила и обич и е недоволна.
8. „Не ми харесва, когато той очаква да бъда по-равнодушна. Това ме кара да чувствам, че е грешно или че е проява на слабост да имаш чувства.”	8. Необходимо й е да чувства уважението и обичта му, особено когато споделя чувствата си. Вместо това тя чувства липса на сигурност и закрила.

Въпреки че всички тези болезнени чувства и пот­ребности съществуват, те не се предават и решават от са­мо себе си. Те вътрешно нарастват и избликват по време на спор. Понякога исканията се отправят пряко, но оби­кновено намират израз в изражението на лицето, поза­та на тялото или тона на гласа.

Мъжете и жените трябва да разберат и да се съо­бразяват със специфичната си чувствителност, а не да я пренебрегват. Ще решите истинския проблем само ако се опитате да общувате по начин, който удовлет­ворява емоционалните потребности на партньора ви. Тогава споровете могат да се превърнат в разговори от взаимна полза, в преговори за решаване на различия­та и разногласията помежду ви.

АНАТОМИЯТА НА СПОРА

Болезнените спорове обикновено имат една и съ­ща анатомия. Може би ви е познат следният пример.

Жена ми и аз отидохме на приятна разходка извън града. Хапнахме и всичко изглеждаше чудесно, докато не започнах да говоря за възможни бъдещи инвестиции. Изведнъж тя се разстрои от това, че започнах да обсъ­ждам инвестирането на известна част от парите ни в акции. Аз исках само да обсъдя този въпрос, но тя сче­те, че вече съм решил какво да направя, без дори да взема предвид нейното мнение. Ядоса се, че мога да постъпя така. Притесних се, че тя се разстрои от това, което казах, и започнахме спор.

Мислех, че тя не одобрява избора ми за инвести­ции, и започнах да споря, за да я убедя. Всъщност по­вече спорех от яд, че я бях разстроил. Тя спореше, че тези акции са твърде рисковани. В действителност тя бе разстроена, че обмислям тези инвестиции, без да съм се допитал до мнението й. Беше разстроена и от това, че не уважавах правото й да се тревожи. Накрая аз толкова се разстроих, че тя ми се извини, защото не ме бе разбрала и не ми бе повярвала, и ядът ми пре­мина.

По-късно, когато се сдобрихме, тя повдигна въпро­са. „Много пъти, когато спорим - каза тя, - изглежда, аз се разстройвам от нещо, след това ти се разстройваш от това, че аз съм се разстроила, и после аз трябва да ти се извинявам, че съм те разстроила. Смятам, че не­що липсва. Понякога ми се ще и ти да ми се извиниш."

Веднага разбрах нейната логика. Изглеждаше дос­та нечестно да очаквам от нея извинение, особено ако аз бях причината за огорчението й. Това ново прозре­ние преобрази отношенията помежду ни. Когато споде­лях това по време на моите семинари, открих, че хиля­ди жени бяха преживели същото. Това е още един чес­то срещан модел на отношения между мъжете и жени­те. Нека да го разгледаме.

1. Жената изразява притеснени­ето си относно „АБВ".

2. Мъжът й обяснява защо не трябва да се притеснява относно -АБВ".

3. Тя чувства, че той омаловажа­ва проблемите й, и се потиска още повече. /Сега тя е разстрое­на повече от това, отколкото от­носно „АБВ"./

4. Той чувства неодобрението й и това го огорчава. Обвинява я за това и очаква извинение, преди да се одобрят.

5. Тя се извинява и се чуди как­во се е случило или се разстрой­ва още повече и спорът прераст­ва в скандал.

С ясното разбиране за анатомията на спора успях да реша този проблем по по-справедлив начин. Като си спомних, че жените са от Венера, опитах се да не я об­винявам за това, че е разстроена. Вместо това се опи­тах да разбера с какво я бях огорчил и да й покажа за­грижеността си. Дори и да не ме разбираше, ако в мо­мента се чувстваше наранена от мен, аз трябваше да й покажа, че това не ми е безразлично и че съжалявам.

Щом тя бе разстроена, свикнах първо да я изслу­шам, след това искрено да се опитам да разбера за ка­кво се притеснява и накрая да кажа: „Съжалявам, че те разстроих, като казах..." Това даде незабавен резул­тат. Спорехме много по-рядко.

Понякога обаче да се извиниш е много трудно. В та­кива моменти поемам дълбоко въздух и не казвам ни­що. Опитвам се да си представя как се чувства тя и да открия причините за нейното мнение. След това казвам: „Съжалявам, че си толкова разстроена." Въпреки че то­ва не е извинение, то все пак показва, че не съм без­различен и, изглежда, помага.

Мъжете рядко казват: „Съжалявам", защото на Марс това означава, че са извършили нещо погрешно и се извиняват. Жените обаче казват: „Съжалявам", в смисъл на „Интересувам се от това, как се чувстваш ти". Това не означава, че те се извиняват за погрешна пос­тъпка. Мъжете, които разбират това, но рядко казват: „Съжалявам", могат да направят чудеса, като се научат да използват различния смисъл на венерианския език. Най-лесният начин да се отклони спорът е да се каже: „Съжалявам".

Повечето спорове ескалират, когато мъжът започ­ва да омаловажава чувствата на жената и тя реагира с неодобрение. Като мъж трябваше да се науча да приз­навам и утвърждавам чувствата на жена си. Тя се опи­та да изразява чувствата си по-непосредствено, без да проявява неодобрението си към мен. Резултатът - по-малко конфликти и повече любов и доверие. Без това ново разбиране сигурно щяхме да водим и досега съ­щите спорове.

За да се избегнат болезнените спорове. Важно е двете страни да признаят, че мъжът неволно омалова­жава чувствата на жената, докато жената несъзнател­но изпраща послание на неодобрение.

Как мъжете неволно започват спорове

Най-често мъжете започват спор, като подценяват чувствата или гледната точка на жената. Мъжете не раз­бират колко много могат да я разстроят по този начин.

Например мъжът може да омаловажи отрицателни­те чувства на жената, като каже: „А, не се тревожи за това." Ако е отправена към друг мъж, тази фраза звучи приятелски. Но за интимната партньорка тези думи са безчувствени и я обиждат.

Друг пример - мъжът може да се опита да разсее притеснението на жената, като каже: „Не е голяма ра­бота." След това той предлага някакво практическо ре­шение, като очаква тя да изпита облекчение и щастие. Той не разбира, че тя се чувства подценена и без зак­рила. Тя не може да оцени неговото предложение за ре­шение, докато той не признае потребността й да бъде разстроена.

Един от най-често срещаните примери е когато мъ­жът е направил нещо, което разстройва жената. Инс­тинктивно той иска да я накара да се чувства по-добре, като й обяснява защо не трябва да се тревожи. Той уверено й казва, че има прекрасна, логична и разумна причина за това, което е направил. Няма никаква пре­дстава, че подобно отношение я кара да се чувства та­ка, сякаш няма никакво право да бъде разстроена. Ко­гато й обясни позицията си, единственото послание, което стига до нея, е, че нейните чувства не го интересу­ват.

За да може тя да чуе обясненията му, той първо тря­бва да чуе нейните причини за огорчението й. Той мо­же да задържи обясненията си и да я изслуша с разби­ране. Ако просто прояви интерес към чувствата й, тя ще почувства подкрепата му.

Тази промяна в подхода изисква продължителна практика, но все пак може да се постигне. Обикновено когато жената споделя чувства на объркване разоча­рование или безпокойство, всяка клетка в тялото на мъ­жа инстинктивно реагира с цял списък обяснения и оп­равдания, за да й докаже колко безсмислено е нейното огорчение. Мъжът никога не се стреми да влоши не­щата. Склонността му да дава обяснения на чувствата й е просто марсиански инстинкт.

Като разбере, че механичните му инстинктивни ре­акции в случая имат обратен ефект, мъжът може да се промени. Чрез по-дълбоко разбиране и собствен опит как може да въздейства на жената мъжът е в състояние да осъществи тази промяна.

Как жените неволно започват спорове

Най-често срещаният начин, по който жените невол­но започват спорове, е като не споделят непосредст­вено чувствата си. Вместо направо да изрази разоча­рование или неприязън, жената задава реторични въ­проси и волно /или неволно/ предава послание на не­одобрение. Дори понякога смисълът на посланието да не е такъв, именно той достига до мъжа.

Например когато мъжът закъснее, жената може да се чувства така: „Ме ми харесва да те чакам, когато за­късняваш" или „Тревожех се, че нещо ти се е случило". Когато той се върне, вместо направо да сподели чувс­твата си, тя задава реторичен въпрос като „Как можеш да закъсняваш толкова много?" или „Какво да мисля, когато се връщаш толкова късно?", или „Защо не се оба­ди?"

Разбира се, няма нищо лошо да попитате: „Защо не се обади?", ако искрено търсите някаква сериозна при­чина. Но когато жената е потисната, тонът на гласа й често разкрива, че тя не търси отговор на въпроса си, а просто настоява, че няма приемлива причина за не­говото закъснение.

Когато мъжът чуе въпрос като „Как можа да закъснееш толкова?" или „Защо не се обади?", той не узнава нищо за чувствата й, а чува просто нейното неодобрение. Той чувства натрапчивото й желание да му помогне да бъде по-отговорен. Чувства се нападнат и заема отбранителна позиция. Жената не може да си представи колко болезнено за него е нейното неодобрение

Точно както жените се нуждаят от признаване ш своите чувства, така и мъжете се нуждаят от одобрение. Колкото повече мъжът обича жената, толкова по вече той се нуждае от нейното одобрение. Тази потребност винаги присъства в началото на техните взаимоотношения. Или тя му предава посланието, че го одобрява, или той чувства увереност, че може да спечеш нейното одобрение. И в двата случая присъства одобрението.

Дори когато жената е наранена от други мъже или от баща си, тя все пак ще му даде одобрението си в началото на техните взаимоотношения. Може би чувства че „той е особен, не е като другите".

Оттеглянето на одобрението е особено болезнен за мъжа. Жените обикновено не съзнават, че оттегля одобрението си. А когато го направят, те чувстват, че имат основания за това. Причината за тази нечувствителност е. че жените наистина не съзнават колко важ­но е одобрението за мъжете.

Жената обаче може да се научи да не се съгласява с поведението на мъжа и все пак да проявява одобре­ние към него. За да почувства обич, мъжът трябва да получи нейното одобрение към него такъв, какъвто е, дори и да не е съгласна с поведението му. Обикновено когато жената не одобрява поведението на мъжа и ис­ка да го промени, тя изразява цялостно неодобрение към него. Разбира се, може да има моменти, когато тя проявява одобрението си в различна степен, но неодо­брението й е много болезнено и обидно за него.

Повечето мъже много се срамуват да признаят кол­ко много им е необходимо одобрение. Те могат да стиг­нат дотам да доказват, че това им е безразлично. Но защо тогава веднага охладня ват, отдалечават се и зае­мат отбранителна позиция, когато загубят одобрение­то на жената? Защото ги боли, когато потребностите им са неудовлетворени.

Една от причините, поради които отношенията ме­жду мъжете и жените са толкова успешни в началото, е че мъжът все още се радва на благоволението на же­ната. Той все още е нейният рицар в блестящи доспе­хи. Получава благословията на нейното одобрение и то­ва повишава самочувствието му. Но щом започне да я разочарова, той загубва благоволението й. Загубва и одобрението й и се оказва в немилост.

Мъжът може да се справи с разочарованието на же­ната, но когато то се изразява в неодобрение или отб­лъскване, той се чувства обиден. Жените обикновено разпитват мъжа за поведението му с неодобрителен тон. Мислят, че така ще му дадат урок. Но грешат. Това само предизвиква у него страх и неприязън. И посте­пенно той загубва мотивацията си.

Проявата на одобрение към мъжа означава, че вие разбирате добрите подбуди за неговите действия. Дори когато той е безотговорен или мързелив и непочти­телен, ако жената го обича, тя може да открие и да при­знае добрите страни у него. Да дадете одобрение оз­начава да откриете сърдечното намерение или добро­тата, скрити зад Външното поведение на мъжа.

Да се държите с мъжа, сякаш той не е имал осно­вателна причина за своите действия, означава, че от­тегляте одобрението, което той е получил в началото на отношенията помежду ви. Жената трябва да помни, че може да даде одобрение дори когато има разногласия с мъжа.

Двата ключови проблема, които водят до спор:

1. Мъжът чувства, че жената не одобрява неговото мнение.

2. Или жената не одобрява начина, по който мъжът разговаря с нея.

Когато той най-много се нуждае от нейното одобрение

Повечето спорове възникват не поради разногла­сията между двама души, а защото или мъжът чувства, че жената не одобрява мнението му, или жената не одо­брява начина, по който той разговаря с нея. Тя може често да прояви неодобрение, когато той подценява гледната й точка или й говори, без да проявява загри­женост. Когато мъжете и жените се научат да одоб­ряват и оценяват чувствата на другия, те няма за как­во да спорят. Могат само да обсъждат и преговарят по различията помежду си.

Когато мъжът направи грешка, забрави да изпълни поръчка или някаква друга задача, жената не разбира колко чувствителен е той в такъв момент. Именно тога­ва той най-много се нуждае от нейната любов. Оттег­лянето на нейното одобрение в такъв момент му причинява най-силна болка. Тя дори може да не съзнава, че го прави. Може да смята, че просто се чувства ра­зочарована, но той чувства само нейното неодобрение. Един от начините, чрез които жените неволно из­разяват неодобрението си, е погледът и интонацията на гласа им. Думите, които тя подбира, могат да са сър­дечни, но погледът и тонът на гласа й могат да наранят мъжа. Неговата отбранителна реакция ще и покаже, че е сгрешила. Той омаловажава нейните чувства и оправ­дава своите.

Мъжете най-често са склонни да спорят, когато са направили грешка или са разстроили жената, която оби­чат. Ако я е разочаровал, той иска да й обясни защо не трябва да бъде потисната. Смята, че обясненията му ще й помогнат да се почувства по-добре. Това, което не знае, е, че когато тя е разстроена, най-много й е не­обходимо да я изслуша и да оцени нейните чувства.

КАК ДА ИЗРАЗИТЕ РАЗЛИЧИЯТА СИ, БЕЗ ДА СПОРИТЕ

Без здравословни модели за подражание, изразя­ването на различията и разногласията може да се ока­же много трудна задача. Повечето родители или не са спорили, или когато са го правели, спорът бързо е пре­раствал в конфликт. Следват примери за това, как мъ­жете и жените несъзнателно предизвикват спорове, и предлагам добри алтернативи те да бъдат избегнати.

Във всеки от описаните спорове първо посочвам ре­торичния въпрос, който жената може да зададе, а след това - как мъжът може да разбере този въпрос. След това показвам как мъжът може да обясни поведението си и как жената може да почувства, че я пренебрегват. Накрая правя предложения как мъжете и жените могат да изразят чувствата си така, че да избегнат споровете.

АНАТОМИЯТА НА ЕДИН СПОР

1. Когато мъжът се прибере късно

Нейният реторичен въпрос, когато той се върне у дома късно: “Как можа да закъснееш толкова?” или “Защо не се обади?", или „Какво трябва да мисля'"

Посланието, което той чува, е: “Нямаш основателна причина за закъснението! Ти се безотговорен Никога не бих закъсняла толкова много Аз съм по-добра от теб."

Неговите обяснения, когато той се върне късно и тя е разстроена: „Имаше задръстване на моста” или “Понякога животът е различен от очакванията ни", или „Не можеш да очакваш, че винаги ще се прибирам навреме."

Тя чува следното: “Не е трябвало да се тревожиш, тъй като имам основателни причини за закъснението. Така или иначе, работата ми е по-важна от теб, и ти си твърде взискателна!"

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

Тя би могла да каже. “Наистина не ми харесва, когато закъсняваш. Това ме разстройва. Добре би било следващия път да се обадиш, че ще закъснееш."

Как той може да бъде по-утвърдителен

Той казва: “Закъснях, извинявай. Притеснила си се." Най-важното е просто да я изслуша без много обяснения. Опитайте се да разберете и потвърдите това, от което тя се нуждае, за да почувствате любовта й.

2. Когато той забрави нещо.

Нейният реторичен въпрос:

Когато мъжът забрави да направи нещо, тя казва: “Как ножа да забравиш?” или “Кога ли ще си спомниш?", или „Как мога да ти имам доверие?'

Посланието, което стига до мъжа:

„Нямаш основателна причина да забравиш. Ти си глупав и не мога да ти имам доверие. В нашите взаимоотношения аз давам много повече от теб."

Неговите обяснения:

Когато той забрави да направи нещо и тя се разстрои от това, той обяснява: “Наистина бях зает и просто забравих. Това просто се случва понякога" или „Голяма работа Това не означава, че не ме е грижа.”

Посланието, което тя чува:

“Не трябва да се притесняваш за толкова обикновени неща. Твърде взискателна си и реакцията ти е неразумна. Опитай се бъдеш реалист Живееш в някакъв въображаем свят."

Как та може да прояви по-малко неодобрение:

Ако тя е потисната, би могла да каже: „Не ми харесва, когато забравяш." Тя също може да възприеме друг ефективен подход и да не споменава, че в забравил нещо, а просто да го помоли отново. “Ще ти бъда благодарна, ако ..." Дой ще разбере, че е забравил.

Как той може да бъда в по-утвърдителен:

Той казва: „Забравих... Сърдиш ли ни се?" След това трябва да я остави да говори, без да я кара да смята, че е сгрешила, като се сърди Докато говори, тя ще разбере, че той я слуша, и скоро ще почувства благодарност към него.

3. Когато той се върне от „пещерата”

Нейният реторичен въпрос:

Когато той се върне в къщи от „пещерата”, тя казва „Как можеш да бъдеш толкова безчувствен и равнодушен?" или „Как очакваш да реагирам?", или „Как мога да знам какво става вътре в теб?'

Посланието, което той чува:

“Нямаш основателна причина да се отдръпваш от мен. Ти си жесток и безсърдечен. Не си мъжът, който ми трябва. Ти ме обиди така, както аз никога не съм те обиждала.”

Неговите обяснения:

Когато той се върне от пещерата и тя е притеснена, той обяснява: “Исках известно време да бъда сам, само два дни. Какво толкова се е случило?' или “Нищо не съм ти направил. Защо се разстройваш толкова?"

Посланието, което тя чува:

“Не трябва да се чувстваш обидена или изоставена, а ако е така, не мога да ти помогна. Искаш прекалено много. Ще правя каквото си искам и твоите чувства не ме интересуват."

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

Ако това я притеснява, тя може да каже: “Знам, че ти е необходимо да се уединяваш понякога, но въпреки това ме боли, когато го правиш. Не казвай, че грешиш, но за мен е важно да разбереш какво изпитвам."

Как той може да бъде по-утвърдителен:

„Разбирам, че ти е мъчно, когато се оттеглям. Сигурно моето уединение е много болезнено за теб. Нека да поговорим за това." Когато тя почувства, че той я е чул, за нея става по-лесно да приеме потребността му от уединение.

4. Когато той я разочарова

Нейният реторичен въпрос:

Когато той я разочарова, тя казва: “Как можа да го направиш?” или “Защо не можеш да изпълниш обещанието си?", или „Нали каза, че ще го сториш?”, или „Кога най-сетне ще се научиш?”

Посланието, което достига до него:

“Няма причина да искаш да ме разочароваш. Ти си идиот. Нищо не можеш да направиш както трябва. Не мога да бъда щастлива, докато не се промениш.”

Неговите обяснения:

Когато тя е разочарована от него, той обяснява: “Хей, следващия път, ще го направя както трябва” или „Голяма работа”, или „Но аз не знаех какво имаш предвид.

Посланието, което достига да нея

„Ако си разстроена, вината е твоя. Трябва да бъдеш по-непретенциозна. Не трябва да се притесняваш, аз не ти съчувствам."

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

Ако тя е разстроена, може да каже: “Не ми харесва да бъда разочарована Мислех, че ще се обадиш. Всичко е наред, но искам да знаеш как се чувствам, когато ти...”

Как тай може да бъде по-утвърдителен:

“Разбрах, че те разочаровах. Нека да поговорим за това. Как се чувстваш?”. И отново я оставете да говори. Дайте й шанс да бъде изслушана и тя ще се почувства по-добре След малко я запитайте: “Какво трябва да направя, за да почувстваш подкрепата ми?" или “Как мога да ти помогна сега?"

5. Когато той не уважава чувствата й и я наранява

Нейният реторичен въпрос:

Когато той не уважава чувствата й и я огорчава, тя казва: “Как можа да се държиш така с мен?" или “Интересуваш ли се изобщо от мен?", или “Аз така пи се държа с теб?"

Посланието, което достига до него:

„Ти си лош и груб. Аз съм много по-сърдечна от теб. Никога няма да ти простя това. Трябва да бъдеш наказан и порицан. Вината е само твоя.”

Неговите обяснения:

Когато той не уважава чувствата й и тя се разстройва още повече, той обяснява: “Виж, аз не исках да кажа това" или “Наистина те слушам, виж, точно сега го правя", или “Не винаги те пренебрегвам", или „Не ти се присмивам."

Посланието, което достига до нея

Това, което тя чува, е: “Нямаш право да бъдеш потисната. Безсмислено е. Прекалено чувствителна си, нещо у теб не е в ред, В тежест си ми."

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

Тя може да каже: “Не ми харесва начинът, по който говориш. Моля те, престани", или “Не бъди лош, това не ни харесва. Искам да прекъснем разговора", или “Не искам разговорът ни да протече по този начин. Нека започнем отначало", или „Не заслужавам да се държиш с мен по този начин. Искам да прекъснем разговора", или “Моля те, не ме прекъсвай", или “Моля те, чуй какво казвам."

Как той може да бъде по- утвърдителен:

Той казва: “Съжалявам, не заслужаваш да се държа с теб по този начин." Поемете дълбоко въздух и просто изслушайте нейния отговор Тя може да продължи и да каже нещо като “Ти никога не ме слушаш.” Когато спре за малко, кажете: “Права си. Понякога не те слушам. Извинявай, ти не заслужаваш това Нека да почнем отначало. Този път ще се справим по-добре!"

Мъжът може да отговори най-добре на къси и откровени фрази.

Поученията и въпросите имат обратен ефект.

Започването на разговора отначало е отличен начин да се попречи на разрастването на спора. Ако тя не иска да започне откачало, не я карайте да чувства, че греши. Запомнете, че ако й дадете правото да бъде потисната, тогава тя ще прояви благосклонност и одобрение.

6. Когато той бърза, а на нея това не й харесва

Нейният реторичен въпрос:

Тя се оплаква: “Защо винаги бързаме?" или „Защо винаги трябва да тичаме, когато отиваме някъде?"

Посланието, което стига до него:

„Няма основателна причина за такова бързане. Никога не съм щастлива с теб. Нищо не е в състояние да те промени. Ти си некадърник и очевидно не те е грижа за мен."

Неговите обяснения:

“Не е чак толкова зле” или “Винаги е било така", или „Сега не можем да направим нищо", или “Не се тревожи толкова много; всичко ще бъде наред."

Посланието, което стига до нея

“Нямаш право да се оплакваш. Трябва са си благодарна за това, което имаш, ида не бъдеш толкова неудовлетворена и нещастна. Нямаш основателна причина да се оплакваш, ти разваляш настроението на всички."

Как тя може да прояви по-малко и неодобрение:

Ако тя се чувства потисната, може да каже: “Бързаме и това не ми харесва. Струва ми се, че винаги бързане” или “Харесва ми, когато не бързаме. Мразя, когато понякога се налага да тичаме. Просто не ми харесва. Ще предвидиш ли още 15 минути при следващото ни пътуване?"

Как тоя може да бъде по-утвърдителен:

Той казва: “И на мен не ми харесва. Иска ми се просто да забавим темпото. Струва ми се. че не е разумно." В този пример той е съпричастен към нейните чувства. Дори да обича бързането, той може да я подкрепи най-добре, когато е разстроена, като прояви искрено участие към притеснението й.

7. Когато тя чувства, че той омаловажава чувствата й

Нейният реторичен въпрос:

Когато тя чувства липса на подкрепа или омаловажаване на чувствата й, може да каже: „Защо каза това?" или “Защо трябва да ми говориш по този начин?", или “Не те ли интересува какво казвам?”, или “Как можеш да говориш така?"

Посланието, което стига до него:

“Нямаш основателна причина да се държиш така с мен. Следователно ти не ме обичаш. Не те е грижа за мен. Давам ти толкова много, а ти не ми даваш нищо в замяна."

Неговите обяснения:

Когато тя чувства, че той омаловажава чувствата й и това я разстройва, той обяснява: “Но това, което казваш, е безсмислено” или „Но за не съм казал това", или “Чувал съм всичко това и преди."

Посланието, което тя чува:

“Нямаш право да си потисната. Ти си неразумна и объркана. Аз знам кое е правилно, а не ти. Аз те превъзхождам. Ти предизвикваш тези спорове, а не аз."

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

“Не ми харесва това, което казваш. Имам чувството, че ме осъждаш. Не заслужавам това. Или тя може просто да отмине забележките му и да го помоли да изпълни желанията й: “В толкова лошо настроение съм. Ще ме изслушаш ли? Така ще ми помогнеш да се почувствам по-добре”. /Мъжете имат нужда от голямо насърчаване, за да изслушат жената./

Как той може да бъде по-утвърдителен:

“Съжалявам, че това не ти харесва. Какво толкова казах? или “Моля те, разбери ме” или “Имах тежък ден. Знам, че вината не в само твоя. Искам да разбереш как се чувствам. Ти искаш ли?"

Като й дава възможност отново да помисли върху казаното от него, той може да каже: “Съжалявам. Разбирам защо не ти хареса”. След това просто направете пауза Моментът е подходящ за изслушване. Трябва да устоите на изкушението да й обяснявате, че тя погрешно е разбрала казаното от вас. Щом като е обидена, тя трябва да бъде изслушана, за да може да се излекува. Обясненията помагат само след като обидата в излекувана чрез проява на разбиране.

ПОДКРЕПАТА В ТРУДНИ МОМЕНТИ

Във всички взаимоотношения има трудни моменти. Те могат да възникнат по различни причини, като загуба на работа, смърт, болест или просто липса на дос­татъчно почивка. В такива трудни моменти най-Важно­то е да се опитате да общувате, като проявявате обич, разбиране и одобрение. Освен това трябва да разбере­те и привиете, че вие и вашите партньори далеч не винаги сте съвършени. Като се научите да общувате ус­пешно в по-малко трудни моменти, вие ще можете по-лесно да се справите при възникването на по-големи проблеми.

Във всеки от горните примери представям жената в трудни моменти - когато е разстроена от нещо, което мъжът е направил или е пропуснал да извърши. Разби­ра се, мъжете могат също да бъдат огорчени от жените и всяко от горните предложения важи еднакво и за два­та пола. Полезно упражнение във вашите взаимоотно­шения е да попитате партньора си как тя или той биха реагирали на предложенията, описани по-горе

Когато не сте огорчени от партньора си, отделете малко време, за да разберете кои думи имат най-голям ефект върху него, и споделете кои имат най-голямо въз­действие върху вас. Възприемането на тези предвари­телно “съгласувани фрази" може много да помогне за не­утрализиране на напрежението при възникване на кон­фликт.

Запомнете също, че независимо от правилния избор на думите, най-голямо значение има чувството, което влагате в тях. Дори и да използвате най-подходящите фрази, ако вашият партньор не почувства обич, утвър­ждаване и одобрение от ваша страна, напрежението ще продължи да нараства. Както споменах и преди, поня­кога най-доброто решение за избягване на конфликта е да изчакате известно време, когато доловите, че той наближава. Подновете общуването едва тогава, когато можете да проявите по-голямо разбиране, признание, утвърждаване и одобрение към чувствата на вашия пар­тньор.

Отначало някои от тези промени могат да предиз­викат у вас чувство на неловкост или дори усещането, че се подвеждате взаимно. Много хора смятат, че лю­бовта означава „да казваш това, което мислиш". Пре­калено откритият подход обаче не отчита чувствата на другия. Човек може да бъде честен и прям по отно­шение на чувствата си, но да ги изразява така, че да не огорчи или обиди партньора си. Като приложите ня­кои от горните препоръки, ще увеличите способността си да общувате с по-голямо внимание и с повече дове­рие. След известно време ще започнете да вършите то­ва, без да се замисляте.

Ако вашият партньор се опита да приложи някои от горните препоръки, помнете, че той или тя се опитват да ви окажат по-голяма подкрепа. Отначало думите им могат да ви се сторят не само неестествени, но и неискрени. Не е възможно да се промени цял един живот от условности за няколко седмици. Старайте се да оцените всяка тяхна стъпка, защото в противен случай те могат бързо да се откажат.

КАК ДА ИЗБЕГНЕМ СПОРА ЧРЕЗ СЪРДЕЧНО ОБЩУВАНЕ

Емоционално заредените спорове и конфликти мо­гат да се избегнат, ако разберем потребностите на на­шия партньор и ги удовлетворим. Следващият пример илюстрира как може да се избегне спорът, когато же­ната изразява открито чувствата си в общуването с мъ­жа, а той проявява разбиране.

Спомням си как една година жена ми Бони и аз оти­дохме на почивка. Тръгнахме с кола и най-сетне може­хме да си починем след една тежка седмица. Смятах, че Бони ще бъде щастлива, че отиваме на почивка. Вме­сто това тя въздъхна и каза: “Чувствам се така, сякаш животът ми е едно дълго и мъчително изтезание."

Поех дълбоко въздух и отвърнах: „Разбирам какво искаш да кажеш. Чувствам се така, сякаш от мен изце­ждат всяка капчица живот." След като казах това, ими­тирах с ръце изцеждането на парцал.

Бони кимна одобрително и за моя изненада извед­нъж се усмихна и после смени темата. Започна да го­вори колко е развълнувана, че сме предприели пътува­нето.

Преди шест години това нямаше да се случи. Щях­ме да спорим и аз погрешно щях да я виня за това. Щях да се разстроя от думите й, че за нея животът е бавно и мъчително изтезание. Щях да приема това като лич­на обида и да сметна, че тя се оплаква от мен. Щях да започна да се защитавам и да й обяснявам, че нашият живот не е мъчение и че тя трябва да е благодарна, че отиваме на такава чудесна почивка. След това щяхме да спорим и да прекараме дълга и мъчителна ваканция.

Всичко това щеше да се случи, ако не бях проявил раз­биране.

Този път разбрах, че Бони просто изразява едно па­сивно чувство. Тя нямаше предвид мен. След като раз­брах това, нямаше защо да се защитавам. Забележка­та ми, че съм напълно изстискай, й показа, че съм я раз­брал. От своя страна тя се съгласи с мен и аз почувст­вах нейната любов, съгласие и одобрение. Тъй като се бях научил да приемам и утвърждавам чувствата й, тя получи любовта, която заслужаваше. Спор между нас не възникна.

Глава X

“Набирането на точки” в отношенията с дргия пол

Мъжът смята, че „набира много точки" в отношени­ята си с жената, като направи нещо голямо за нея, на­пример като й купи нова кола или я заведе на почивка. Допуска, че печели по-малко точки с дребни неща като отваряне на вратата на колата, поднасяне на цветя или прегръдка. Смята, че ще я удовлетвори най-добре, ако посвети времето, енергията и вниманието си на извър­шването на нещо голямо за нея. Тази формула обаче ня­ма ефект, тъй като жените броят точките по различен начин. Жената дава една точка за подарък, направен с обич, независимо дали е голям или малък; всеки пода­рък има за нея еднаква стойност. Размерът му е без значение; той носи една точка. Мъжът обаче смята, че получава една точка за малък и тридесет точки за го­лям подарък. Тъй като не разбира, че жените броят то­чките различно, мъжът естествено съсредоточава уси­лията си върху един или два големи подаръка.

Жената дава една точка за всеки подарък, направен с обич, независимо дали е голям или малък. За нея всеки подарък има еднаква стойност.

Мъжът не разбира, че дребните неща са също тол­кова важни за жената, колкото и големите. С други думи, жената оценява еднакво една роза и навременно­то плащане на наема. Ако не разберат тази основна разлика в „набирането на точки", мъжете и жените не­прекъснато се объркват и разочароват от отношенията помежду си.

Следният пример илюстрира това.

На консултациите Пам каза следното:

- Правя толкова много за Чък, а той ме пренебрег­ва. Интересува го само работата му.

Чьк:

- Но работата ми осигури хубава къща и възможно­стта да ходим на почивка. Тя би трябвало да е щаст­лива.

Пам:

- Не ме интересува къщата, нито почивките, ако не се обичаме. Искам повече от теб.

Чьк:

- Говориш така, сякаш ти даваш много повече. Пам:

- Така е. Непрекъснато върша разни неща за теб. Пера. готвя, чистя - всичко. Ти правиш само едно не­що - ходиш на работа и печелиш пари. От мен обаче очакваш да върша всичко останало.

Чък е преуспяващ лекар. Както обикновена се по­лучава при повечето професионалисти, работата му от­нема много време, но същевременно му носи и висок доход. Той не можел да разбере защо жена му Пам би­ла толкова недоволна. Печелел добре и осигурявал „до­бър живот" за семейството си, но когато се върнел вкъ­щи, жена му била нещастна. Чък смятал, че колкото по­вече пари печели, толкава по-малко неща е необходи­мо да върши в къщи, за да удовлетвори жена си. Бил сигурен, че тлъстият чек в края на месеца му носи по­не 30 точки. Когато отворил своя собствена клиника и доходът му нараснал двойно, Чък решил, че вече печели по 60 точки ма месец- Нямал представа, че парите в края на месеца му носят само 1 точка в отношенията с Пам, независимо ат сумата.

- Чък не разбирал, че от гледна точка на Пам колко­то повече пари печели, толкова по-малко получава са­мата тя, Новата клиника изисквала от него повече вре­ме и енергия. Пам започнала да върши още повече не­ща, за да компенсира отсъствието му от къщи, да се справя с личния им живот и отношенията помежду им. Като давала повече, тя смятала, че месечно “набира" 60 срещу неговата 1 точка. Това я правело нещастна и недоволна.

Когато се обърнаха към мен, Пам чувстваше, че да­ва много повече, а получава по-малко. От гледна точка на Чък той даваше повече /вече 60 точки/ и би трябва­ло да получи повече от жена си. Неговото мнение бе, че резултатът е равен. Доволен е от отношенията по­между им, освен от едно - Пам бе нещастна. Той я об­виняваше, че иска твърде много. За него голямата му заплата се равняваше на това, което жена му даваше в техните взаимоотношения. Тази гледна точка още по­вече ядосваше Пай.

След като чуха запис от курса ми от лекции за от­ношенията между мъжете и жените, Пам и Чък успяха да се освободят от обвиненията и да решат проблема си с обич. Взаимоотношенията им, които отиваха към развод, се преобразиха. Чък узна, че дребните неща, които прави за Пам, означават много за нея. Той се из­ненада колко бързо се промениха нещата, когато запо­чна да отделя повече време и грижи за жена си. Запо­чна да разбира, че за жената дребните и големите не­ща са еднакво Важни, и осъзна защо работата му носи само 1 точка.

В действителност Пам имаше основателна причина да бъде нещастна. Тя се нуждаеше много повече от ли­чното внимание, грижи и енергия на Чък, отколкото от заможния им начин на живот. Чък откри, че като изразходва по-малко енергия, за да печели пари, и полага малко повече грижи за жена си, тя е много по-щастли­ва Той призна, че дори е работил извънредно с наде­ждата да я направи по-щастлива. Осъзная как тя брои точките, той можеше да се прибере вкъщи с нова уве­реност, защото знаеше как да я направи щастлива.

МАЛКИТЕ НЕЩА ИМАТ ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ

Съществуват различни начини, чрез които мъжът може да спечели „точки" във взаимоотношенията с пар­тньорката си, без да е необходимо да прави твърде мно­го за нея. Става въпрос просто за пренасочване на енергията и вниманието на мъжа Повечето мъже знаят мно­го от тези неща, но не си правят труда да ги вършат, за­щото не разбират колко важни са те за жената. Мъжът искрено вярва, че дребните неща са незначителни в сравнение с големите, които той прави за нея.

В началото на взаимоотношенията си с жената ня­кои мъже вършат един или два пъти и дребни неща, но после престават да ги правят. Сякаш някаква тайнстве­на сила инстинктивно ги кара да насочат енергията си към извършването на едно-единствено голямо нещо за партньорката си". Тогава престават да вършат дребни­те неща, които носят удовлетворение на жената във взаимоотношенията помежду им. За да удовлетвори же­ната, мъжът трябва да разбере какво й е необходимо, за да почувства обич и закриля.

Начинът, по който жените отбелязват точките, не е просто прищявка, а действителна потребност. Те се ну­ждаят от многобройни прояви на обич във Взаимоотно­шенията си с мъжете, за да се почувстват обичани. Ед­нократната или двукратна проява на любов, независи­мо колко значима е тя, на може да донеса удовлетво­рение на жената.

За мъжа това може да се окаже твърде трудно за разбиране. Образно казано, жените имат любовен “ре­зервоар", подобен на бензиновия при колите. Той тря­бва да се пълни многократно. Извършването на множе­ство дребни неща /и печеленето на много точки/ е тай­ната за напълването на любовния „резервоар" на жена­та. Жената се чувства обичана, когато резервоарът й е пълен. Тогава тя може да откликне на потребности­те на мъжа от по-голяма обич, доверие, приемане, при­знание. Възхищение, одобрение и насърчаване. Необхо­дими са множество дребни неща, за да прелее нейният „резервоар".

Следва списък от 101 дребни начина, чрез които мъ­жът може да поддържа пълен любовния „резервоар" на своята партньорка.

101 НАЧИНА ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ТОЧКИ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ЖЕНАТА

1 Когато се върнете вкъщи, намерете я и я прегърне­те, преди да правите каквото и да било,

2. Задайте й конкретни въпроси затова, как е прека­рала деня, за да покажете, че знаете какви са би­ли плановете й. /Например: „Как премина посеще­нието ти при лекаря?"/

3. Упражнявайте се да я изслушвате и да й задавате въпроси.

4. Не се поддавайте на изкушението да решавате про­блемите й - вместо това проявете съпричастност към тях.

5. Отделете й цялото си внимание за 20 минути /не четете вестник и не се разсейвайте с нищо друго през това време/.

6. Подарявайте й цветя без повод.

Планирайте как ще прекарате почивните дни някол­ко дни предварително, вместо да чакате петък ве­чер и да я попитате какво иска да прави.

8. Ако обикновено тя приготвя вечерята или е неин ред за това, я тя изглежда уморена или е заета с нещо друго, предложете й вие да я приготвите.

9. Направете й комплимент за външния вид

10. Проявете разбиране към чувствата й, когато е по­тисната.

11. Предложете й помощ, когато е уморена.

12. Предвидете допълнително време, когато пътувате, за да не се налага да бързате.

13. Когато се наложи да закъснеете, обадете й се и я предупредете.

14. Когато тя поиска подкрепа, кажете „да" или “не", без да я карате да се чувства виновна, че ви е по­молила за това

15. Когато чувствата й са накърнени, проявете известно съчувствие и й кажете: „Съжалявам, че се чувс­тваш засегната." След това замълчете. Оставете я да осъзнае, че разбирате огорчението й. Не предлагай­те решения или обяснения, че за огорчението й не сте виновен вие.

16. Когато почувствате потребност да се уедините, уве­домете я, че ще се върнете или че ви трябва извес­тно време, за да премислите нещата.

17. Когато ви мине и се върнете, поговорете почтител­но и сърдечно с нея за това, което ви е измъчвало, за да не си въобрази тя най-лошото.

18. Предложете й помощ в трудни моменти,

19. Когато тя говори, оставете списанието или изклю­чете телевизора, за да й отдадете цялото си вни­мание.

20. Ако обикновено тя мие чиниите, предлагайте й по-, някога вие да направите това, особено когато е уморена.

21. Когато забележите, че е разстроена или уморена, попитайте я какво й предстои да направи. След то­ва й предложете помощ, като извършите някои от нещата, което обикновено тя прави.

22. Когато излизате, попитайте я дали не иска да купи­те нещо от магазина и не забравяйте да го напра­вите.

23. Уведомете я, когато възнамерявате да дремнете или да излезете.

24. Прегръщайте я по четири пъти на ден.

25. Телефонирайте й от работата си, за да я попитате как се чувства, за да споделите нещо вълнуващо или за да й кажете: „Обичам те."

26. Казвайте й „Обичам те” поне два пъти на ден.

27. Оправете леглата и изчистете спалнята.

28. Ако тя ви пере чорапите, обърнете ги с лицевата страна навън, за да не го прави тя.

29. Предложете й вие да изхвърлите боклука.

30. Когато сте извън града, обадете й се, за да оста­вите телефонния номер на мястото, където може-да ви намери, и за да й кажете, че сте пристигнали благополучно.

31. Измийте колата й.

32. Измийте вашата кола и я почистете отвътре, преди да излезете заедно с нея.

33. Изкъпете се, преди да правите секс, или се напарфюмирайте, ако на нея това й харесва.

34. Вземете нейната страна, когато някой я е разстро­ил.

35. Предложете й да й разтриете гърба, врата или краката /или и трите/.

36. Постарайте се да бъдете нежен и да проявявате обичта си към нея, без непременно да правите секс.

37. Проявявайте търпение, когато тя споделя с вас. Не си поглеждайте часовника.

38. Не превключвайте телевизора на различни канали, когато и тя гледа.

39. Показвайте обичта си на обществени места.

40 Когато държите ръцете си, не отпускайте своята.

41. Научете кои са любимите й напитки, за да можете да й предложите избор от тези, които ще й харе­сат.

42. Предложете й различни ресторанти, където може­те да отидете, не оставяйте тежестта на решение­то върху нея.

43. Вземете билети за театър, концерт, опера, балет или някакво друго представление по неин вкус,

44. Намерете поводи, при които и двамата да се обле­чете официално.

45. Проявете разбиране, когато тя закъснява или реши да се преоблече.

46. Обръщайте й повече внимание, отколкото на дру­гите, когато сте на обществено място.

47. Накарайте я да почувства, че означава за вас по­вече, отколкото децата. Покажете пред децата, че на нея първо отдавате вниманието си.

48 Правете й дребни подаръци, например кутия шоко­ладови бонбони или парфюм.

49. Купете й нов тоалет. /Вземете нейна снимка и мерките й, идете в магазина и оставете продавачките да ви помогнат в избора./

50. Снимайте я при специални случаи.

51. Позволявайте си кратки романтични бягства с нея.

52. Покажете й, че носите снимката й в портфейла си, и от време на време я подновявайте.

53. Когато двамата отсядате в хотел, накарайте служителите да поставят нещо специално в стаята ви, ка­то бутилка шампанско, плодови сокове или цветя.

54. Напишете бележка или направете нещо специално по повод годишнини и рождени дни.

55. Предложете вие да шофирате при дълги пътувания.

56. Шофирайте бавно и сигурно, като зачитате нейни­те предпочитания. В края на краищата тя седи без­помощна на предната седалка.

57. Разберете как се чувства и коментирайте по след­ния начин: „Изглеждаш ми щастлива днес" или „Из­глеждаш ми уморена", и след това задайте въпро­са: „Как мина днешният ти ден?"

58. Когато я извеждате някъде, проучете предварително маршрута, за да не се чувства отговорна да оп­ределя посоката.

59. Заведете я на танци или вземайте заедно уроци по танци.

60 Изненадайте я с любовна бележка или стих.

61. Дръжте се с нея така, както в началото на отношенията помежду ви.

62. Предложете й да поправите нещо вкъщи. Попитай­те я: .Има ли нещо за поправяне? Имам малко сво­бодно време." Не се заемайте с повече неща, от­колкото позволяват възможностите ви.

63. Предложете й да наострите ножовете в кухнята.

64. Купете лепило, за да залепите счупени предмети.

65. Предложете да смените изгорелите крушки.

66 Помогнете в други домашни работи, към които про­явявате интерес.

67. Прочетете на глас или изрежете от вестника нещо, което може да я интересува.

68. Записвайте ясно телефонните съобщения за нея.

69. Поддържайте пода на банята чист и го подсушавайте, след като вземете душ.

70. Отваряйте вратите пред нея.

71. Предлагайте й да носите покупките вместо нея.

72. Предлагайте й да носите тежки кутии вместо нея.

73. При пътувания грижете се за багажа и за поставянето му в колата.

74. Ако обикновено тя мие чиниите или е неин ред да го прави, предложете й да й помогнете и да изтъркате загорели съдове или да направите други по-трудни неща.

75. Направете списък на нещата, които трябва да се поправят, и го оставете в кухнята. Когато имате свободно време, поправете някои неща от списъ­ка. Не отлагайте твърде много.

76. Когато тя сготви, похвалете яденето.

77. Когато я слушате да говори, гледайте я в очите.

78. Докосвайте я, докато разговаряте с нея.

79. Проявявайте интерес към това, което тя прави през деня, към книгите, които чете, и към хората, с кои­то общува.

80. Когато я слушате, уверете я, че се интересувате от казаното с възклицания като .Аха", „Ъх-ъхь", .О-о-о", „М-м-м" и .Хм".

81. Попитайте я как се чувства.

82. Ако е боледувала, попитайте я как се чувства сега.

83. Ако е уморена, предложете да й направите чай.

84. Приготвяйте се за лягане едновременно и си лягайте по едно и също време.

85. Целунете я за довиждане.

86. Смейте се на шегите и оценявайте чувството й за хумор

87. Благодарете й, когато направи нещо за вас.

88. Забележете, когато си направи косата, и й напра­вете комплимент.

89. Отделете специално време, за да бъдете заедно.

90. Не вдигайте телефона в интимни моменти или кога­то тя споделя съкровени чувства.

91. Карайте колела заедно, дори да е за кратка раз­ходка

92. Организирайте и подгответе пикник. /Не забравяй­те да вземете покривка./

93. Ако тя се занимава с прането, занесете дрехите на химическо чистене или предложете вие да изпере­те.

94. Заведете я на разходка без децата.

95. Преговаряйте, за да й покажете, че искате тя да по­лучи това, което желае, но и че вие държите на сво­ето Проявете внимание към нея, но не се превръщайте в мъченик.

96 Покажете й, че ви е липсвала, когато сте били в ко­мандировка.

97. Донесете й любимия й сладкиш.

98 Ако обикновено тя пазарува хранителните продукти, предложете й вие да го направите.

99. Яжте малко при романтични случаи, за да не ви стане тежко и да не се почувствате уморен по-късно.

100. Помолете я да добави свои мисли към този списък.

101. Сваляйте седалката на тоалетната.

МАГИЯТА НА ДРЕБНИТЕ НЕЩА

Когато мъжът върши дребни неща за своята парт­ньорка, той прави магии. Поддържа пълен любовния й „резервоар" и постига равенство в точките. Ако резул­татът е равен или почти равен, жената знае, че е оби­чана, което от своя страна увеличава доверието и лю­бовта й към мъжа. А щом почувства, че е обичана, тя може да обича безрезервно мъжа.

Извършването на дребни неща за жената има целе­бен ефект и върху мъжа. Фактически дребните неща ще отстранят както неговите, така и нейните чувства на не­приязън. Той започва да се чувства силен и сигурен, тъй като тя получава грижите, от които се нуждае. Тогава и двамата получават удовлетворение.

От какво се нуждае мъжът

Тъй както мъжете трябва да правят дребни неща за жените, така и жените трябва да не забравят да пока­жат колко много оценяват това. С усмивка и благодарност жената може да покаже на мъжа, че е спечелил “точка". Той се нуждае от благодарността и насърче­нието й, за да продължи да дава. Трябва да се убеди, че за жената това има значение. Мъжете престават да дават, когато почувстват, че Всичко, което правят, се приема като даденост. Жената трябва да му покаже, че оценява това, което той прави за нея.

Това не означава тя да се преструва, че всичко е чудесно, само защото той е изхвърлил вместо нея бок­лука. Тя може просто да забележи, че боклукът е изх­върлен, и да му благодари. Постепенно в резултат на промяната в поведението им и двамата ще започнат да проявяват повече обич един към друг.

Особеностите на мъжа, конто жената трябва да приеме

Жената трябва да приеме инстинктивната склон­ност на мъжа да съсредоточава цялата си енергия, за да постигне нещо голямо и да умаловажава значението на дребните неща. Тогава тази негова особеност няма да е толкова болезнена за нея. Вместо да недоволст­ва, че в отношенията помежду им той дава по-малко от нея, тя може да се включи конструктивно в решаване­то на проблема. Може неколкократно да му покаже кол­ко цени дребните неща, които той прави за нея, както и неговата упоритост и съсредоточеност в работата.

Жената трябва да помни, че ако мъжът забравя за дребните неща, това не означава, че не я обича, а че отново се е насочил към нещо голямо. Вместо да се ка­ра с него или да го наказва, тя може да насърчи инте­реса му към себе си, като го помоли за подкрепа. С по­вече благодарност и насърчение мъжът постепенно ще се научи да цени дребните неща наравно с големите. Той няма да се чувства принуден да постига все нови и нови успехи, а ще се отпусне и ще започне да отделя повече внимание на жена си и семейството си.

ПРЕНАСОЧВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА И ВНИМАНИЕТО НА МЪЖА

Помня как за пръв път се научих да пренасочвам енергията си към дребните неща. Когато Бони и аз се оженихме, бях пристрастен към работата си. Освен че пишех книги и водех семинари, провеждах и консулта­ции по 50 часа седмично. През първата година от бра­ка ни тя непрекъснато ми даваше да разбера колко мно­го иска да прекарва повече време с мен. Неколкократ­но споделяше чувството си на изоставеност и обида. Понякога правеше това с писмо. Наричаме го „любов­ното писмо". То винаги завършва с обич и съдържа чу­вства на яд, тъга, страх и горест. Ето какво „любовно писмо" ми написа Бони по повод прекалената ми отдаденост на работата.

„Скъпи Джон,

Пиша ти , за да споделя с теб чувствата си. Не ис­кам да ти казвам какво да правиш. Искам само да разбереш чувствата ми. Яд ме е, че прекарваш тол­кова много време в службата си. Яд ме е, че когато се връщаш вкъщи, не ти остава никакво време за мен Искам да бъда повече време с теб.

Обидно ми е да чувствам, че си загрижен повече за своите клиенти, отколкото за мен, Мъчно ми е, че си толкова уморен. Липсваш ми.

Страхувам се, че не искаш да прекарваш времето си с мен. Много се страхувам, че съм само още един товар в живота ти. Боя се, че ставам досадна. Опа­сявам се, че чувствата ми нямат значение за теб.

Съжалявам, ако това ти е неприятно. Знам, че пра­виш всичко, което можеш. Оценявам, че работиш тол­кова много.

Обичам те, Бони"

След като прочетох писмото й, разбрах, че се чув­ства пренебрегната. Осъзнах, че наистина давам повече на клиентите си. отколкото на нея. Отдавах им цялото си вни­мание, след което се връщах вкъщи и пренебрегвах жена си.

Когато мъжът работи прекалено много

Пренебрегвах я не защото не я обичах или защото не ме интересуваше, а защото бях изчерпан и нямах по­вече какво да й дам. Наивно смятах, че правя най-доб­рото, като работя упорито, за да осигуря по-добър жи­вот /повече пари/ на нея и на нашето семейство. Щом разбрах как се чувства, разработих план за решаване­то на този проблем в отношенията помежду ни.

Вместо да приемам по 8 клиенти дневно, започнах да приемам по 7. Все едно, че жена ми беше 8-ият кли­ент. Всяка вечер се връщах вкъщи един час по-рано. Представях си, че жена ми е най-важният ми клиент. За­почнах да й отдавам цялото си внимание, както правех с клиентите си. Когато се прибирах вкъщи, правех дре­бни неща за нея. Планът ми имаше светкавичен успех. Не само тя, но и аз бях по-щастлив.

След като почувствах, че ме обича заради закрила­та, която осигурявах на нея и на семейството ни, амби­цията ми да постигна изключителни успехи постепенно намаля. Забавих темпото и за моя изненада не само от­ношенията ни се подобриха, но и работата ми потръгна по-добре, без да бе необходимо да работя толкова мно­го.

Открих, че успехът в къщи се отразява и на работа­та ми. Разбрах, че успехите в работата не се постигат само чрез упорит труд. Това зависеше и от способно­стта ми да внушавам доверие у другите. Когато чувст­вах, че в семейството ми ме обичат, придобивах по-го­ляма увереност, която предавах на другите и те ми вяр­ваха и ме ценяха повече.

Как жената може да помогне

Бони изигра важна роля за промяната, която нас­тъпи у мен. Освен че споделяше искрените си и сърде­чни чувства, тя много настоятелно ме молеше да правя някои неща вместо нея и след това ми беше много бла­годарна за това. Постепенно започнах да разбирам кол­ко хубаво е да те обичат за това, че вършиш дреболии. Чувството, че не трябва да извърша чудеса, за да ме обичат, ми донесе облекчение. Това бе истинско откри­тие за мен.

КОГАТО ЖЕНИТЕ ДАВАТ „ТОЧКИ"

Жената притежава специфичната способност да цени еднакво малките и големите неща в живота. Това може да се превърне в истинска благодат за мъжете. Повечето мъже се борят за все по-големи успехи, за­щото смятат, че те ще ги направят достойни за любов. Дълбоко в себе си те жадуват за любовта и възхище­нието на другите. Не знаят, че могат да получат любов и възхищение, без да е необходимо да постигат големи успехи.

Жената притежава способността да излекува мъ­жа от пристрастието му към успеха, като оценява мал­ките неща, които той прави. Тя обаче може да не по­каже одобрението си, ако не съзнава колко важно е то за мъжа. Може да й попречи недоволството й.

ЛЕКУВАНЕ НА „ГРИПА НА НЕДОВОЛСТВОТО"

Жените инстинктивно оценяват дребните неща. Те не правят това единствено в случаите, когато не съз­нават потребността на мъжа да чуе тяхното одобрение или когато смятат, че “резултатът" е в тяхна полза. Ко­гато жената почувства липса на обич и пренебрежение от страна на мъжа, за нея е трудно автоматично да оце­ни онова, което той прави за нея. Тя е недоволна, за­щото му дава много повече, отколкото той на нея. Не­доволството блокира способността й да оценява пал­ките неща.

Недоволството, подобно на грип или настинка, е бо­лестно състояние. Когато жената е „болна" от недовол­ство, тя е склонна да отрече онова, което мъжът е нап­равил за нея, защото според нейните изчисления тя му е дала много повече.

Когато резултатът е 40:10 в полза на жената, недо­волството й може да нарасне неимоверно много. Щом почувства, че дава повече, отколкото получава, тя се преобразява. Съвсем несъзнателно изважда неговите 10 точки от своите 40 и прави заключението, че резул­татът в техните взаимоотношения е 30:0. От математи­ческа гледна точка това има смисъл и е разбираемо, но няма нищо общо с действителността.

Като изважда неговите точки от своите, той остава с нула, а това съвсем не е така. Това, което й е дал, не е равно на нула, а на 10. Когато мъжът се връща вкъ­щи, студенината е погледа или в тона на гласа й му ка­зва, че е нула. Тя отрича направеното от него. Реагира така, сякаш той не й е дал нищо, а той все пак има сво­ите 10 точки.

Причината, поради която жената е склонна да на­мали точките на мъжа, е, че чувства липса на обич. Не­равният резултат я кара да се чувства пренебрегната. Чувството, че той не й обича, я прави неспособна да оцени дори десетте точки, за които той може основателно да претендира. Разбира се, това не е честно, но така се получава в действителност.

В такъв момент мъжът обикновено се чувства нео­ценен и загубва мотивацията си да дава повече. Той съ­що се заразява от „грипа на недоволството". От своя страна жената продължава да чувства все по-силно не­доволство и положението се влошава. „Грипът" на не­говото недоволство също се усилва.

Какво може да направи жената

Необходимо е и двете страни да проявят разбира­не към потребностите на другия, за да решат този про­блем. Мъжът иска да бъде оценен, докато жената се ну­ждае от закрила. В противен случай болестта и на двамата ще се влоши.

За да преодолее недоволството, жената трябва да поеме своята отговорност за възникването на пробле­ма. Отговорност за това, че е дала повече от мъжа в отношенията помежду им и е позволила резултатът да бъде неравен. Трябва да се отнася към себе си като към болна от грип или от настинка и да престане да дава толкова много във взаимоотношенията си с мъжа. Не­обходимо е да отдели повече внимание за себе си и да позволи на партньора си повече да се грижи за нея.

Когато жената изпитва недоволство, тя обикнове­но не дава на партньора си възможност да я закриля. Или ако той се опита да направи това, тя отрича стой­ността на стореното от него и го приравнява на нула. Така тя си затваря вратата за неговата закрила. Като поеме отговорността за това че е'дала толкова много, тя може да престане да го обвинява за възникването на проблема и да започне да брои точките отначало. Може да му даде още една възможност и с новото си разбиране за нещата да подобри положението.

Какво може да направи мъжът

Щом мъжът се почувства неоценен, той престава дава подкрепата си. За да се справи с положението, той трябва да разбере, че жената трудно може да оцени стореното от него, когато е „болна" от недоволство.

Той може да се освободи от собственото си недо­волство, ако осъзнае, че на нея й е нужно известно вре­ме да получава, преди д& може отново да дава. Може да направи това, като проявява обичта и привързаността си към нея чрез дребни неща. За известно време не тря­бва да очаква от нея да го оцени по достойнство или така, както би искал. И би се почувствал много по-добре, ако поеме отговорността, че й е причинил „грипа", като не е правил дребните неща, от които тя се нуждае. С това прозрение той може да дава повече, без да очаква много в замяна, докато тя се възстанови от „гри­па". Съзнанието, че може да реши проблема, ще му по­могне да се освободи и от недоволството си. Ако той продължи да дава, а тя направи малка почивка и изве­стно време престане да дава, а само получава с обич и благодарност , равновесието бързо ще се възстано­ви.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ ДАВАТ ПО-МАЛКО

Мъжът рядко възнамерява да вземе повече и да да­де по-малко. Въпреки това мъжете са пословични с то­ва, че дават по-малко във взаимоотношенията си с же­ните. Вероятно знаете това от своя опит. Жените обик­новено се оплакват, че техният партньор проявява мно­го обич в началото и след това постепенно става паси­вен. Мъжете също имат чувството, че отношението към тях е несправедливо. В началото жените са толкова сърдечни и отзивчиви, а след това стават недоволни и взискателни. Тази мистерия изчезва, щом осъзнаем, че мъжете и жените изчисляват „точките" различно.

Съществуват пет основни причини, поради които мъжът спира да дава. Те са:

1. Марсианците идеализират честността. Мъжът съсредоточава цялата си енергия върху някой проект в работата си и смята, че така набира 50 точки. После се връща в къщи и чака жена му да набере своите 50 точки. Той спира да дава, защото смята, че вече й е дал повече.

Според него това е справедливо. Той й дава възмо­жност да отбележи своите 50 „точки", за да изравни ре­зултата. Не разбира, че упоритата работа в службата му носи само една точка. Моделът муза справедливост мо­же да има ефект само ако приеме, че жените дават по една точка за всеки дар на обич. Това първо прозрение има практическо приложение и за мъжете, и за жени­те.

За мъжете: Запомнете, че жените оценяват с една точка и големите, и малките неща. Всички подаръци, направени с обич, се ценят еднакво. За да предотвра­тите възникването на недоволство, свикнете да прави­те някои дребни неща, които имат голямо значение за жената. Не очаквайте тя да бъде удовлетворена, дока­то не получи наред с големите и множество малки про­яви на обич.

За жените: Запомнете, че мъжете са от Марс - те не получават автоматично мотивацията да правят дре­бни неща. Дават по-малко не защото не ви обичат, а за­щото вярват, че вече са дали своя дял. Помъчете се да не го приемате твърде лично. Вместо това ги насърча­вайте, като искате повече. Не чакайте, докато изпита­те отчаяна потребност от подкрепа или докато разли­ката между точките нарасне твърде много. Не бъдете прекалено взискателна; вярвайте, че мъжът наистина иска да ви закриля, независимо че има нужда от изве­стно насърчаване.

2. Венерианките идеализират безусловната лю­бов. Жената дава всичко, на което е способна, във вза­имоотношенията си с мъжа и забелязва, че е получила по-малко едва когато “любовният й резервоар" се ока­же празен. За разлика от мъжете, жените не започват веднага да набират “точки": те дават безкористно и предполагат, че и мъжете ще направят същото.

Както видяхме, мъжете не са като жените. Мъжът дава безкористно, докато според него резултатът се обърне в негова полза и тогава спира да дава. Мъжът обикновено дава много и след това чака да получи тол­кова, колкото е дал.

Докато жената е просто щастлива да дава във вза­имоотношенията си с мъжа, той инстинктивно приема, че тя набира „точки", тъй като неговите са повече. По­следното нещо, което може да си помисли, е, че е дал по-малко. При положение, че има преимущество, той никога няма да продължи да дава, защото смята, че ре­зултатът е неравен в негова полза.

Ако от мъжа се изисква да даде повече, когато чув­ства, че вече е дал достатъчно, той ще го направи не­охотно. Имайте това предвид. Когато жената продъл­жава да дава безкористно и с усмивка, мъжът приема, че резултатът е почти равен. Той не разбира, че венерианките имат уникалната способност да дават с ра­дост, докато според тях резултатът не достигне около 30:0 в тяхна полза. Тези прозрения имат практическо приложение както за мъжете, така и за жените.

За мъжете: Запомнете, че когато жената дава с ус­мивка, това не означава непременно, че резултатът е почти равен.

За жените: Запомнете, че когато давате безкори­стно на мъжа, той получава посланието, че резултатът е равен. Ако искате да го мотивирате да дава повече, тогава просто мило и сърдечно престанете да давате повече във взаимоотношенията ви. Позволете му да прави дребни неща за вас. Насърчавайте го, като тър­сите помощта му за дребни неща, и след това му бла­годарете.

3. Марсианците дават, когато ги помолят за то­ва. Марсианците се гордеят, че могат да се справят са­ми с проблемите си. Те не търсят помощ, освен в слу­чаите, когато действително се нуждаят от нея. На Марс се счита за грубост да предлагаш помощ, ако изрично не са те помолили за това.

Напротив, венерианките не предлагат подкрепата си. а когато обичат някого, я предоставят по всеки въз­можен начин. Не чакат да ги молят и колкото повече обичат някого, толкова повече дават В отношенията помежду им.

Когато мъжът не предлага подкрепата си, жената погрешно приема, че той не я обича. Тя може дори да изпита любовта му, като нарочно не търси помощта му, а чака той да й я предложи сам. Когато той не го прави, тя е недоволна. Не разбира, че той чака само да го помоли.

Както видяхме, поддържането на равен резултат е важно за мъжа. Когато почувства, че е дал повече във взаимоотношенията си с жената, той инстинктивно ще започне да иска от нея повече; той естествено смята, че има по-голямо право от нея да получава, и ще запо­чне да иска повече. От друга страна, когато почувства, че е дал по-малко, последното нещо, което ще напра­ви, е да поиска повече. Инстинктивно той няма да иска нищо, а ще потърси начини самият да даде повече във взаимоотношенията им.

Когато жената не иска подкрепа, мъжът погрешно приема,че резултатът е равен или че той е дал повече в отношенията помежду им. Той не осъзнава, че тя оча­ква той да й предложи подкрепата си.

Това трето прозрение има практическо приложение и за мъжете, и за жените.

За жените: Запомнете, че мъжът очаква да му под­скажат кога и как да даде повече. Той чака да го помо­лят. Той, изглежда, разбира за какво става дума едва когато жената го моли за повече подкрепа или му ка­же, че трябва й даде повече. Освен това, когато тя го помоли, той знае какво да й даде. Много мъже не зна­ят какво да правят. Ако жената не поиска изрично под­крепата му за дребни неща. дори когато усеща, че да­ва по-малко, мъжът може да посвети още повече енер­гия на големите неща, например на работата си, като мисли, че по-големият успех или повечето пари ще му помогнат.

За мъжете: Запомнете, че жената не моли инстин­ктивно за подкрепа, когато се нуждае от нея. Вместо това тя очаква, че вие сами ще й я предложите, ако я обичате. Опитайте да й предлагате помощта си за дребни неща..

4. Венерианките казват „да" дори когато смятат, че резултатът е в тяхна полза. Мъжете не разбират, че когато искат подкрепа, жената ще каже „да" дори ако резултатът е неравен. Ако може да помогне на мъжа, ко­гото обича, жената ще го направи. В такъв момент тя не „набира точки". Мъжете трябва да внимават да не ис­кат прекалено много. Ако жената почувства, че дава по­вече, отколкото получава, след известно време ще про­яви недоволство и ще поиска да й предложите повече.

Мъжът погрешно приема, че след като отговаря с „да" на неговите потребности и молби, жената получа­ва в същата степен това, което иска. Той погрешно при­ема,че резултатът е равен.

Помня, че обикновено водех жена си веднъж сед­мично на кино през първите две години от брака ни. Един ден тя страшно се ядоса и каза: „Винаги правим това, което ти искаш. Никога не правим това, което аз искам."

Бях искрено изненадан. Мислех, че щом казва “да" и се съгласява да отидем на кино, това й е приятно. Ми­слех, че като мен обича да ходи на кино.

Понякога ми казваше, че има оперно представле­ние в града или че иска да отиде на концерт. Когато ми­навахме с колата покрай местния театър, тя правеше следната забележка: „Тази пиеса ми се струва забав­на, нека да отидем."

Към края на седмицата обаче аз казвах: „Хайде да отидем да гледаме този филм, много го рекламират."

И тя радостно казваше: „Добре."

Получавах погрешното послание, че тя обича да хо­ди на кино, колкото и аз. Всъщност тя бе щастлива да бъде с мен, дори на кино, но предпочиташе да отиде другаде и затова продължаваше да ми споменава за ме­стните културни събития. Тъй като се съгласяваше да хо­дим на кино, нямах представа, че жертва желанията си, за да ме направи щастлив.

Това прозрение има практическо приложение и за мъжете, и за жените.

За мъжете: Запомнете, че ако тя казва “да" на ва­шите молби, това не означава, че резултатът в равен. В съзнанието й резултатът може да е 20:0 и тя с радост ще каже: „Разбира се, че ще взема дрехите ти от хими­ческо чистене" или “Разбира се, ще се обадя вместо теб.”

Съгласието и да направи това, което вие искате, не означава, че и тя желае същото. Попитайте я за не­йните желания. Проучете къде би искала да отиде и след това й предложете да я заведете там.

За жените: Запомнете, че вашето мигновено „да" на молбите на мъжа означава за него, че е дал повече във вашите взаимоотношения или че резултатът е по­не равен. Ако давате повече, а получавате по-малко, престанете да казвате „да" на неговите желания. Вместо това започнете да искате повече от него, но го пра­вете тактично.

5. Марсианците дават наказателни точки. Жени­те не разбират, че мъжете дават наказателни точки, когато чувстват, че жените не ги обичат и подкрепят. Когато жената реагира с недоверие, отблъскване, ра­зочарование или неодобрение, той може да й даде на­казателни точки.

Например ако мъжът се чувства обиден и отхвър­лен, тъй като жената не оценява това, което прави, той може основателно да й отнеме точките, които вече е спечелила. Ако тя има вече 10 точки, когато се почувс­тва обиден, той може да й ги отнеме. Ако огорчението му е голямо, той може дори да й даде 20 наказателни точки. В резултат на това тя вече му дължи 10 точки. след като доскоро самата тя е водела с 10 точки.

Наказателните точки объркват жената извънредно много. В отношенията си с мъжа тя може да е спечели­ла 30 точки и след това в момент на яд той да й ги от­неме. Мъжът е убеден в правотата си да не дава нищо във взаимоотношенията си, тъй като според него же­ната му е длъжник. Смята, че това е справедливо. Мо­же да е прав от математическа гледна точка, но в дей­ствителност не е така.

Наказателните точки разрушават отношенията ме­жду мъжете и жените. Те карат жената да се чувства все по-неоценена, а мъжът да дава все по-малко във взаимоотношенията си с нея. Ако мъжът съзнателно отрече всичко, което е направила за отношенията им, когато тя изрази негативното си отношение към ня­кои от неговите постъпки, той губи мотивацията си да дава. Става пасивен. Това пето прозрение има пра­ктическо приложение и за мъжете, и за жените.

За мъжете: Запомнете, че наказателните точки не са справедливи и нямат ефект. В някои моменти, кога­то не чувствате любов, когато сте обиден или огорчен, простете й и си спомнете всички добрини, които е сто­рила за вас. вместо да я наказвате, като отричате вси­чко. Помолете я за подкрепата, от която се нуждаете, и тя ще ви я даде. Почтително й дайте да разбере, че ви е обидила. Нека знае, че ви е наранила, и след това й дайте възможност да ви се извини. Наказанието ня­ма ефект! Ще се почувствате много по-добре, като й предоставите възможност да ви даде онова, от което се нуждаете. Помнете, че тя е венерианка - не знае от какво имате нужда и не съзнава, че ви наранява.

За жените: Запомнете, че мъжете са склонни да да­ват наказателни точки. Съществуват два подхода, за да се защитите от тях.

Първият е да го накарате да разбере, че е сгрешил, като е отнел точките ви. По почтителен начин му по­кажете как се чувствате.

Вторият подход е да разберете, че той не само от­нема точките Ви, когато не чувства любовта ви и ви е обиден, но и незабавно ги връща, когато почувства от­ново вашата любов и подкрепа. Щом почувства, че тя го обича повече заради дребните неща, които прави за нея, той постепенно започва да й дава все по-малко на­казателни точки. Опитайте се да разберете неговите различни потребности от любов, за да не го огорчава­те толкова много.

Когато сте а състояние да разберете огорчението му, покажете му, че съжалявате. И още по-важно е да му дадете любовта, от която е бил лишен. Ако се чувс­тва неоценен, дайте му признанието, от което се ну­ждае; ако се чувства отхвърлен или манипулиран, пока­жете му, че го приемате такъв, какъвто е: ако чувства липса на доверие, дайте му доверие; ако се чувства сло­мен, дайте му възхищението, което му е необходимо; ако чувства неодобрение, покажете му одобрението, от което се нуждае и което заслужава. Когато мъжът почувства, че жената го обича, той се отказва от наказа­телните точки.

Най-трудната част от този процес е да разберете причината за огорчението му. В повечето случаи, кога­то мъжът се оттегли в „пещерата" си, той не знае какво го е наранило. След това, когато излезе навън, той оби­кновено не говори за това. Как жената може да разбе­ре какво в действителност е наранило чувствата му? Прочитът на тази книга и разбирането, че потребнос­тите на мъжете от любов са различни, е онова добро начало, което дава на жените преимущества, каквито те не са имали преди.

Другият начин, чрез който жената може да разбе­ре причините за огорчението на мъжа, е чрез общува­нето си с него. Както вече споменах, колкото повече же­ната се доверява и споделя чувствата си по почтите­лен начин с мъжа, толкова повече той ще й се доверява и ще споделя своето огорчение и болка.

КАК МЪЖЕТЕ ДАВАТ ТОЧКИ

Мъжете дават точки по различен начин от жените. Всеки път, когато жената оценява онова, което мъжът е направил за нея, той чувства, че тя го обича, и й дава по една точка. За да поддържа равен резултат в отно­шенията си с жената, мъжът не иска нищо друго освен любов.

Жените не разбират силата на своята любов и мно­го често ненужно се стремят да спечелят любовта на мъ­жа, като правят за него повече, отколкото им се иска. Когато жената оценява това, което мъжът прави за нея, той получава голяма част от любовта, която му е нужна. Запомнете, че мъжете преди всичко се нуждаят от признание. Разбира се, мъжът изисква също и рав­ностойно участие на жената в изпълнението на ежедневните домашни задължения, но ако се чувства нео­ценен, приносът й почти загубва смисъла и значението си за него.

По същия начин жената не може да оцени големи­те неща, които мъжът прави, ако той не върши и мно­жество дребни неща за нея. Извършването на множес­тво малки неща удовлетворява основната й потребност да чувства загрижеността, разбирането и уважението на мъжа.

Главен източник на любов за мъжа е любящата реа­кция на жената към неговото поведение. Мъжът също има „любовен резервоар", но той не се пълни единст­вено от това, което тя прави за него. Той по-скоро се пълни от нейните реакции или чувства към него.

Когато жената приготви ядене за мъжа, той й дава една точка или 10 точки в зависимост от чувствата й към него. Ако жената тайно е недоволна от мъжа, яденето, приготвено от нея означава много малко за него - той може дори да й даде минус точки заради неприязнени­те й чувства. Тайната да удовлетворите мъжа е да се научите да изразявате любовта чрез чувствата си, а не непременно чрез действията си към него.

Погледнато философски, когато жената обича, по­ведението й автоматично изразява любовта й. Когато мъжът възприеме поведение на обич, неговите чувст­ва автоматично стават по-любвеобилни.

Дори когато мъжът вече не изпитва любов към же­ната, той може все пак да реши да направи нещо мило за нея. Ако жената приеме и оцени жеста му, любовта му към нея ще се съживи. Тази нейна реакция е отли­чен начин да включи любовната „помпа" на мъжа.

Жените обаче са различни. Жената обикновено не се чувства обичана, ако не почувства внимание, разби­ране или уважение от страна на мъжа. Решението да на­прави нещо повече за своя партньор няма да й помог­не да почувства повече обич към него. Вместо това то може да засили недоволството й. Когато жената губи усещане за любовните си чувства, тя трябва да насо­чи усилията си изцяло към лекуването на отрицателни­те си емоции и В никакъв случай да не върши повече не­ща за мъжа.

Мъжът трябва да даде приоритет на .любвеобилно­то си поведение", защото това гарантира удовлетво­ряването на любовните потребности на неговата пар­тньорка. Това ще отвори както нейното, така и негово­то сърце за повече обич. Сърцето на мъжа се отваря, когато той успее да удовлетвори потребностите от лю­бов на жената.

Жената трябва да даде приоритет на .любовните нагласи и чувства", което гарантира удовлетворяване­то на любовните потребности на нейния партньор. Ко­гато жената е в състояние да изрази отношение и чув­ства на обич към мъжа, той получава мотивация да й даде повече. Това й помага да отвори сърцето си за по­вече обич. А женското сърце се отваря, когато тя е в състояние да получи необходимата й подкрепа.

Жените понякога не съзнават кога мъжът действи­телно се нуждае от любов. А в такива моменти жената може лесно да получи от 20 до 30 точки. Ето някои примери.

КАК ЖЕНИТЕ МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ МНОГО ТОЧКИ ОТ МЪЖА

1. Той прави грешка, но тя не казва: “Предупредих те", и не предлага съвети. 10-20

2. Той я разочарова, но тя не го наказва за това. 10-20;

3. Той обърква пътя, когато отиват някъде с колата, но тя не прави от това проблем. 10-20

4. Той обърква пътя, но тя вижда удоволствието от това и казва: “Никога нямаше да видим този красив залез, ако бяхме тръгнали по най-прекия път.” 20-30;

5. Той забравя да вземе нещо, но тя казва “Няма значение. Ще го направиш ли следващия път, когато излезем." 10-20;

6. Той отново забравя да вземе нещо, а тя му казва търпеливо и настойчива: “Добре. Все пак ще го вземеш ли?' 20-30;

7. Когато го е обидила и разбира това, тя му се извинява иму дава любовта, от които се нуждае. 10-40

8. Тя моли за помощта му, той казва “не”, но тя не се обижда от това тъй като вярва, че би го направил, ако можеше. Тя не го отблъсква и не проявява неодобрение 10-20;

9. Друг път тя го моли за помощ и той отново й отказва. Тя не го кара да се чувства виновен, а за момента приема, че не е в състояние да й помогне.20-30

10. Тя го моли за подкрепа, без да е настойчива, когато той мисли, че резултатът е равен.1-5

11. Тя моли за подкрепа, без да е настойчива, когато е потисната или когато той осъзнава, че тя дава повече в отношенията помежду им.10-30

12. Когато той се уединява, тя не го кара да се чувства виновен.10-20

13. Когато той се върне от „пещерата”, тя го посреща радостно и нито го наказва, нито го отблъсква.10-20

14. Когато той се извинява за грешка, тя го приема сърдечно и му прощава. Колкото е по-голяма грешката му, толкова повече точки й дава той. 10-50

15. Когато той я моли да направи нещо и тя откаже, без да изрежда причините за това.1-10

16. Когато той я помоли да направи нещо, тя се съгласява и запазва доброто си настроение.1-10

17. Когато той иска да се реваншира за някое скарване, като прави дребни неща за нея, а тя започва да го цени отново.10-30

18. Тя го посреща с радост, когато той се връща вкъщи. 10-20

19. Тя чувства неодобрение, но вместо да го изрази, отива в друга стая и там насаме го преодолява и след това се връща по-уравновесена и сърдечна.10-20

20. В никои особени случаи тя се прави, че не забелязва грешките му, които обикновено я огорчават. 20-40

21.Тя наистина обича да прави секс с него. 10-40

22. Той забравя къде е сложил ключовете си, а тя не го гледа обвинително. 10-20

23. Тя е тактична и мила, когато изразява недоволството или разочарованието си от тяхното отиване на ресторант или на кино. 10-20

24. Тя не дава съвети, когато той шофира или паркира колата, и след това му благодари, че я закарал дотам. 10-20

25. Тя го моли за помощ, а не го осъжда за това, което е направил не както трябва 10-20

26. Тя споделя отрицателните си чувства уравновесено, без да го обвинява, отблъсква или да проявява неодобрение. 10-40

Кога жената може да спечели повече точки

Всеки от горните примери разкрива как мъжете броят по различен начин точките от жените. Жената, разбира се. не трябва да прави всичко, описано по-го-ре. Списъкът просто разкрива моментите, в които той е най-уязвим. Ако тогава тя може с готовност да му да­де това, което му е нужно, той ще бъде много щедър при определяне на точките.

Както споменах в седма глава, способността на же­ната да дарява любов В трудни моменти се мени подо­бно на вълна. Времето, когато способността на жената да дава любов нараства /по време на издигането на нейната вълна/, е подходящо за спечелването на много то­чки. Но тя не бива да очаква, че ще бъде толкова сър­дечна по друго време.

Тъй както се променя способността на жената да дава любов, така се мени и потребността на мъжа от лю­бов. Във всеки от горните примери не могат точно да се определят точките, които мъжът дава. Техният брой е приблизителен - когато потребността му от любов е по-голяма, той е склонен да даде повече точки.

Например ако е направил грешка и се чувства при­теснен, съжалява за това или изпитва срам, той се ну­ждае повече от нейната любов; следователно той ще й даде повече точки, ако тя реагира с обич. Колкото по-голяма е грешката му. толкова повече точки получава тя за обичта, проявена към него. Ако не получи любов­та й, той е склонен да й даде наказателни точки в за­висимост от потребността си от любов. Ако пък се чув­ства отблъснат в резултат на голяма грешка, той може да й даде много наказателни точки.

КОЕ КАРА МЪЖА ДА ЗАЕМЕ ОТБРАНИТЕЛНА ПОЗИЦИЯ

Мъжът може да се разсърди много на жената, ко­гато е направил грешка и тя се е разстроила от това. Огорчението му е пропорционално на размера на гре­шката му. Малката грешка го кара да се защитава по-малко, докато голямата грешка го кара да заеме силна отбранителна позиция. Понякога жената се чуди защо мъжът не се извинява за голяма грешка. Отговорът е,че той се страхува да не би тя да не му прости. Твърде болезнено е да признае, че се е провалил по някакъв начин в отношенията си с нея. Вместо да каже, че съ­жалява, той може да се ядоса, че тя е огорчена, и да й даде наказателни точки.

Когато мъжът е в лошо настроение, дръжте се с него така, сякаш той е преминаващ ураган, и не предприемайте нищо.

Когато мъжът е в лошо настроение, а жената се държи с него като към преминаващ ураган, той ще й да­де много поощрителни точки за това, че не го обвиня­ва за грешката му и че не се опитва да го промени. Ако тя се опита да спре урагана, това ще предизвика хаос и той ще я обвини за намесата й.

Това е важно прозрение за много жени, тъй като на Венера никога не пренебрегват огорчените и дори не им минава през ум, че могат да останат безучастни към болката им. На Венера няма урагани. Когато някой е по­тиснат, всички проявяват съчувствие и се опитват да разберат причината чрез множество въпроси. Когато на Марс преминава ураган, всеки намира убежище и се скрива.

КОГАТО МЪЖЕТЕ ДАВАТ НАКАЗАТЕЛНИ ТОЧКИ

Много полезно е за жените да разберат, че мъже­те набират точки по различен начин. Наказателните то­чки объркват жените и те не се чувстват в безопасност, когато споделят чувствата си. Разбира се, би било чу­десно, ако всички мъже можеха да разберат колко не­справедливи са наказателните точки и да се променят за една нощ, но нека не забравяме, че промените изи­скват време. Но жената може да бъде утешена, ако мъ­жът дава наказателни точки толкова бързо, колкото бър­зо ги взема обратно.

Мъжът, който дава наказателни точки, прилича на жената, която е недоволна, че дава повече от него в отношенията помежду им. Тя изважда неговите точки от своите и приравнява усилията му на нула. В такива мо­менти мъжът може просто да прояви разбиране, като се отнася към нея като с болна от „грипа на недоволст­вото" и я дари с малко повече любов.

По подобен начин, когато мъжът дава наказателни точки, жената трябва да приеме, че той боледува от “грипа на своето недоволство". Той се нуждае от мал­ко повече любов, за да се оправи. Ако му я даде, той незабавно й дава повече точки, за да изравни отново резултата.

Щом се научи да печели точки, жената получава нов стимул да подкрепи мъжа, когато е отчужден и обиден. Вместо да направи дребни неща за него /от списъка “101 начина за печелене на точки при жената"/, както инстинктивно би искала, тя може да насочи енергията си към удовлетворяване на неговите потребности /как­то се описва в „Как жените могат да спечелят повече точки при мъжете"/.

ДА ПОМНИМ РАЗЛИЧИЯТА СИ

И мъжете, и жените ще станат по-щастливи, ако по­мнят, че броят точките по съвсем различен начин. По­добряването на взаимоотношенията не отнема повече енергия от вече изразходваната и не винаги е трудно. Взаимоотношенията са изтощителни, докато не се нау­чим да пренасочваме енергията си към действия, кои­то нашият партньор би оценил по достойнство.

Глава XI

Как да поискаме подкрепа и да я получим

Ако не получавате подкрепата, от която се нуждае­те, запитайте се дали сте я поискали достатъчно нас­тойчиво. Искането на любов и подкрепа е от същест­вено значение за успеха на Всяка връзка, на която наис­тина държите. Ако желаете да ПОЛУЧИТЕ, трябва да ПОИСКАТЕ.

И мъжете, и жените срещат трудности, когато мо­лят за подкрепа. Жените обаче се смущават и разоча­роват много повече от мъжете, когато не я получат. По тази причина посвещавам тази глава на жените. Раз­бира се, мъжете ще заобичат много повече жените, ако я прочетат.

ЗАЩО ЖЕНИТЕ НЕ МОЛЯТ ЗА ПОДКРЕПА

Жените грешат, като мислят, че не трябва да молят за подкрепа Тъй като интуитивно чувстват потребнос­тите на другите и им дават всичко, на което са способ­ни, те очакват съвсем погрешно от мъжете да направят същото. Когато жената е влюбена, тя инстинктивно пре­длага всичко, което има - любовта си. С голямо удовол­ствие и въображение тя търси начини да му предложи подкрепата си. Колкото повече обича някого, толкова по-голяма потребност изпитва да му предложи любов­та си. На Венера всички автоматично предлагат подкрепата си, така че не е необходимо някой да моли за то­ва. Фактически отсъствието на необходимост да молиш е един от начините, чрез които те показват любовта си. Девизът на Венера е: “Любовта означава никога да не ти се налага да молиш!"

Ето защо жената приема, че ако партньорът й я оби­ча, той ще й предложи закрилата си, без тя да го моли за това. Тя може дори нарочно да не го помоли, за да го изпита дали наистина я обича. За да издържи този тест, мъжът трябва да отгатне потребностите й и да й предложи подкрепата си, без тя да го е молила за то­ва.

Този подход в отношенията с мъжете само ги обър­ква. Мъжете са от Марс, където ако ви е необходима по­мощ, просто трябва да я поискате. Мъжете не са инс­тинктивно мотивирани да предлагат помощта си; те трябва да бъдат помолени за това. Това може да до­веде до конфузни положения, защото ако го помолите за помощ по неподходящ начин, той може да ви отка­же, а ако изобщо не го помолите, той няма да ви даде почти нищо или ще ви даде твърде малко.

Ако в началото на взаимоотношенията си с мъжа жената не получи помощта, от която се нуждае, тя при­ема, че той не и я дава, защото просто няма какво да й даде. Тя търпеливо и с обич продължава да дава, допу­скайки,че рано или късно той ще навакса пропуснато­то. Той обаче на свой ред приема, че прави достатъч­но, тъй като тя продължава да дава във взаимоотноше­нията си с него.

Мъжът не разбира, че жената очаква от него да й даде подкрепата си. Той смята, че ако тя се нуждае или иска повече, ще престане да му дава. Но тъй като тя е от Венера, не само иска повече, но очаква от него да й предложи помощта си, без да го моли за това. Той пък чака тя да поиска подкрепа, ако й е необходима. Ако тя не го помоли, той приема, че й дава достатъчно.

Накрая жената може да помоли за подкрепа, но то­гава тя ще е дала толкова много от себе си в отноше­нията помежду им и ще изпитва такова недоволство, че молбата й в действителност се превръща в настоятел­но искане. Някои жени изпитват неприязън към мъжа просто защото трябва да искат подкрепата му. Дори той да каже „да" и да й даде някаква подкрепа, тя ще изпи­та неприязън към него, защото се е наложило да го мо­ли. Тя чувства нещата така: „Ако трябва да моля, всич­ко губи смисъла си."

Мъжете не откликват добре на настоятелни искания, примесени с неприязън. Дори ако мъжът желае да да­де подкрепата си, недоволството на жената или насто­ятелните й искания ще го накарат да каже “не". Насто­ятелните искания напълно отблъскват мъжа. Шансовете на жената да получи помощта му намаляват катастро­фално, когато молбата се превърне в настоятелно ис­кане. В някои случаи той дори ще започне да дава по-малко, ако почувства, че тя е станала по-настойчива.

Ако жената не моли за подкрепа, мъжът приема, че дава достатъчно.

Взаимоотношенията с мъжете са много трудни за онези жени, които не разбират това. Но колкото и не­преодолим да изглежда този проблем, той може да бъ­де решен. Като помните, че мъжете са от Марс, вие мо­жете да придобиете нови умения да искате, които ще имат нужния ефект върху тях.

По време на моите семинари съм обучил хиляди же­ни в изкуството да искат и те са имали мигновен и мно­гократен успех. В тази глава ще изучим трите стъпки, които включват усвояване на умението да искате и да получавате желаното от вас. Те са: 1. Умението да по­искате правилно това, което вече получавате. 2. Уме­нието да поискате повече, дори когато знаете, че той ще каже „не" и Вие ще приемете отказа му 3. Умение­то да поискате, като утвърдите правата си.

СТЪПКА 1: КАК ДА ПОИСКАТЕ ПРАВИЛНО ТОВА, КОЕТО ВЕЧЕ ПОЛУЧАВАТЕ

Първата стъпка в усвояването на умението да по­лучите повече във вашите взаимоотношения с мъжа е да се научите да искате това, което вече получавате. Осъзнайте какво партньорът ви вече прави за вас. Осо­бено дребните неща, като носенето на багаж, оправя­нето на повреди, чистене, телефонни разговори и дру­ги дреболии.

Важното на този етап е да започнете да искате от него да прави дребните неща, които Вече извършва, и да не ги приемате за нещо, което се разбира от само себе си. Когато той прави тези неща, покажете му, че оценявате направеното. Временно се откажете от оча­кванията си, че той ще ви предложи подкрепата си, без да я искате

В стъпка 1 е важно да не искате повече от това, което той е свикнал да дава. Ориентирайте се към дре­бни неща, които той обикновено прави. Дайте му въз­можност да свикне да чува ненастоятелните ви молби.

Настоятелният тон,. независимо в колко приятни фрази е поднесен, внушава на мъжа единствено, че не дава достатъчно. Това го кара да се чувства необичан и неоценен. Тогава той е склонен да дава по-малко, за­щото счита, че не оценявате това, което вече ви дава.

Когато мъжът чуе настоятелен тон, независимо в колко приятни фрази е поднесен, той ще чува само че не дава достатъчно. Тогава е склонен да дава по-малко, защото счита, че вие не оценявате това, което той вече прави за вас.

Той може да е вече предразположен от вас /или от майка си/ веднага да откаже на молбите ви. Чрез стъп­ка 1 вие ще го пренастроите да отговаря положително на молбите ви. Когато мъжът постепенно разбере, че го йените, не го приемате като някаква даденост и че ви доставя удоволствие, той ще поиска да откликне поло­жително на вашите молби тогава, когато може. След то­ва ще започне автоматично да ви предлага подкрепата си. Такава бърза промяна обаче не трябва да очаквате от самото начало.

Съществува и друго условие, което трябва да спаз­вате, когато започнете да го молите за това, което ве­че прави за вас. Трябва да бъдете сигурни, че го моли­те така,че да ви чуе и да откликне. Това имам предвид под „правилно искане".

Полезни съвети за мотивиране на мъжа

Съществуват пет тайни за това, как правилно да по­молите марсианеца за подкрепа. Ако не се съобразя­вате с тях, той може лесно да бъде отблъснат. Те са: по­дходящо избиране на момента, ненастойчиво отноше­ние, краткост, прямота и употреба на точни думи.

Да разгледаме всяка поотделно:

1. Избиране на подходящо време. Внимавайте да не го помолите да направи нещо, което той очевидно възнамерява да извърши. Например ако той се готви да изхвърли боклука, не казвайте: „Ще изхвърлиш ли боклука?” Той ще се почувства така, сякаш вие му ка­звате какво да прави. Определянето на подходящия момент е от решаващо значение за успеха ви. Също така ако той е изцяло отдаден на нещо друго, не оча­квайте веднага да откликне на молбата ви.

2. Ненастоятелно отношение. Запомнете, че мол­бата не е настойчиво искане. Ако проявявате неприязнено отношение и настойчивост, независимо колко внима­телно подбирате думите си, той ще се почувства нео­ценен за това, което вече е направил, и вероятно ще каже “не".

3. Краткост. Избягвайте да изреждате множество причини защо трябва да ви помогне. Приемете, че не е необходимо да го убеждавате. Колкото по-дълго обяс­нявате, толкова повече той ще се противи. Дългите обя­снения го карат да се чувства манипулиран, вместо сво­боден да предложи подкрепата си.

Тъй както жената, която в разстроена, не желае да чуе цял поменик от причини и обяснения защо не тряб­ва да бъде в това състояние, така мъжът не желае да чува причини и обяснения защо трябва да изпълни мол­бата й.

Жените погрешно изреждат списък от причини, за да обосноват своите потребности. Те смятат, че с това ще помогнат на мъжа да разбере, че молбите им са обо­сновани, и че по този начин ще го подтикнат към дейс­твие. Това, което мъжът чува, обаче е: “Ето защо тряб­ва да го направиш." Колкото по-дълъг е списъкът, тол­кова той е по-склонен да откаже подкрепата си. Ако той самият ви попита: “Защо?", тогава вече може да изло­жите съображенията си, но отново внимавайте да не сте многословни. Свикнете да вярвате, че той ще го напра­ви, ако може. Бъдете колкото се може по-кратки.

4. Бъдете прями. Жените често пъти смятат, че мо­лят за подкрепа, а в действителност не правят това. Ко­гато жената се нуждае от подкрепа, тя може да предс­тави проблема, но да не помоли открито за подкрепа. Тя очаква от мъжа да й предложи подкрепата си и пре­небрегва пряката молба.

Непряката молба не изразява открито молбата. Не­преките молби карат мъжа да чувства, че го приемат за даденост и не го ценят. Няма нищо лошо в използване­то на непреки изявления понякога, но когато те започ­нат да се използват многократно, мъжът започва да се съпротивлява. Той дори може да не разбира защо се съпротивлява толкова много.

КАКВО МОЖЕ ДА ЧУЕ МЪЖЪТ, КОГАТО ЖЕНАТА НЕ ГОВОРИ ОТКРИТО

Какво трябва да каже тя (кратко и открито)	Какво не трябва да казва тя (уклончиво)	Какво чува той, когато тя не говори открито
“Ще вземеш ли децата?"	“Някой трябва да вземе децата, а аз не мога."	“Ако можеш да ги вземеш, трябва да го направиш, иначе ще се почувствам без закрила и ще ми станеш неприятен." /настойчиво искане/
“Ще донесеш пи покупките?"	“Покупките са в колата."	“Твое задължение е да ги донесеш, аз напазарувах." /очакване/
“Ще изхвърлиш ли боклука?”	„Кофата е пълна."	„Не си изхвърлил кофата. Не трябва да чакаш толкова време." /критика/
“Ще изчистиш ли задния двор?"	„В задния двор цари истински безпорядък.”	“Пак не си почистил двора Трябва да си по-отговорен. Не би трябвало да ти напомням." /отхвърляне/
“Ще донесеш ли пощата?"	“Никой не донесе пощата.	„Забравил си да донесеш пощата Би трябвало да се досетиш." /неодобрение/
“Ще ни заведеш ли някъде на вечеря?"	“Тази вечер нямам време да приготвям вечеря.”	“Толкова много неща съм свършила днес. Най-малкото, което можеш да направиш, е да ни заведеш някъде на вечеря /недоволство/
“Ще ме заведеш ли някъде тази седмица?"	“Не сме излизали от седмици."	“Пренебрегваш ме. Не получавам това, от което имам нужда. Трябва по-често да излизаме." /неприязън/
“Ще отделиш ли малко време, за да поговорим?”	“Трябва да поговорим.”	“Твоя е вината, че не разговаряме достатъчно. Трябва по-често да разговаряме." /обвинение/

5. Използвайте точни думи. Една от най-често сре­щаните грешки е да се иска подкрепа с думите „Би ли могъл" и „Можеш ли" вместо „Би ли" и „Ще". „Можеш ли да изхвърлиш кофата за боклук?" е просто въпрос за събиране на информация. „Би ли изхвърлил боклу­ка?" е молба.

Жените често пъти използват „Можеш ли” в непре­ки молби, когато имат предвид „Би ли". Както споменах и преди, непреките молби отблъскват мъжа. Разбира се, когато се използват рядко, те могат да останат не­забелязани, но непрекъснатата употреба на „Можеш ли" започва да дразни мъжа.

Когато предлагам на жените да започнат да молят за подкрепа, понякога те изпадат в паника, защото те­хните родители вече са им правили много пъти забеле­жки от рода на:

“Не ми досаждай,"

„Не ме карай непрекъснато да върша нещо."

„Престани да ми казваш какво да правя "

„Не трябва да ми казваш това,"

Независимо как подобни забележки от страна на мъжа могат да прозвучат, той иска да каже: „Не ми ха­ресва начинът, по който искаш!" Ако жената не разби­ра колко силно някои думи влияят на мъжа, тя ще се обърка още повече. Тя се страхува да иска и започва с “Можеш ли...", защото мисли, че това е по-учтиво. Въп­реки че това има добър ефект на Венера, то изобщо ня­ма ефект на Марс.

На Марс би било обидно да се попита: “Можеш ли да изхвърлиш боклука?" Разбира се, че може! Въпро­сът не е дали той може да изхвърли боклука, а дали ще го направи, след като се е почувствал обиден, той мо­же да каже “не" просто защото сте го подразнили.

Начинът, по който мъжете искат да бъдат помолени

Когато обяснявам различното значение на тези из­рази на моите семинари, жените са склонни да мислят, че правя голям проблем от нищо. За тях няма голяма разлика - в действителност „Би ли могъл" може дори да прозвучи по-учтиво, отколкото „Би ли". Но за много мъ­же това е от голямо значение. Тъй като това разграни­чение е много важно, по-долу привеждам забележките на 17 различни мъже, които са участвали в моите се­минари.

1. Когато ме политат: “Можеш ли да изчистиш зад­ния двор", наистина го приемам буквално. Казвам: „Мо­га да го направя, разбира се , възможно е." Но не каз­вам: „Ще го направя", и със сигурност не ми се иска да обещая, че ще го направя. От друга страна, когато ме за­питат: „Ще изчистиш ли задния двор?", започвам да об­мислям решението на проблема и съм готов да помог­на. Ако кажа „да", шансовете да си спомня и да го на­правя са много по-големи, защото съм обещал да го сто­ря.

2. Когато тя каже: “Нуждая се от помощта ти Мо­жеш ли да ми помогнеш?", това ми звучи критично, ся­каш е имало случаи, когато не съм успял да й помог­на, Не го чувствам като покана да бъда добро момче и да й помогна. От друга страна: “Нуждая се от по­мощта ти. Моля те, ще поносиш ли това вместо мен?", звучи като молба и ми дава възможност да бъда доб­ро момче Тогава искам да кажа “да".

3. Когато жена ми каже: „Можеш ли да смениш пе­лената на Кристофър?", вътрешно си мисля. „Разбира се, че мога Аз съм способен мъж, а смяната на пеле­ната е просто нещо." И тогава, ако не ми се иска да го направя, мога да измисля някакво извинение Но ако тя ме попита: „Ще смениш ли пелената на Кристофър?", тогава ще кажа: „Да, разбира се", и ще го направя. Ще почувствам, че обичам и ми е приятно да помагам при отглеждането на нашите деца. Тогава искам да помо­гна!

4 Когато тя ме помоли: „Ще ми помогнеш ли, моля те?", това е подходящ момент да помогна и аз съм по­вече от готов да я подкрепя, но когато чуя: „Можеш ли да ми помогнеш, моля?", чувствам се притиснат до стената, като че ли нямам друг избор. Ако имам спо­собността да помогна, тогава от мен очакват непре­менно да го направя! Не чувствам, че ме ценят.

5. Не обичам да ме молят с “Можеш ли". Чувствам се така, сякаш нямам друг избор, освен да кажа „да". Ако кажа „не" тя ще се разстрои. Това не е молба, а нас­тоятелно искане.

6. Гледам да съм зает или поне се преструвам на за­ет, така че жената, с която работя, да не може да ме помоли с въпроса „Би ли могъл", с въпроса “Би ли" чу­вствам, че имам избор и искам да помогна.

7. Когато миналата седмица жена ми ме помоли: “Можеш ли да засадиш днес цветята?", аз без колеба­ние й казах „да". След това, когато тя се върна в къщи и ме попита: „Посади ли цветята?", отговорих й “не".Тя попита: “Можеш ли да го направиш утре?", и аз отново без колебание казах “да". Така си говорихме всеки ден от седмицата и цветята все още не са засадени. Но мисля, че ако тя ме бе помолила: “Би ли посадил цве­тята утре?", щях да помисля върху това и ако бях казал “Да”, щях наистина да го направя.

8. Когато кажа: „Да, бих могъл да направя това", аз не се обвързвам с извършването му Просто казвам, че бих могъл да го направя Не обещавам да го направя. Ако тя ми се разсърди, чувствам, че не е права Ако кажа, че ще го направя, тогава бих могъл да разбера защо се сърди, ако не го свърша.

9 Израснах с пет сестри, а сега съм женен и имам три дъщери. Когато жена ми каже: „Можеш ли да изх­върлиш боклука?", аз просто не отговарям. После тя ме пита: „Защо?", и аз дори не знам отговора. Сега разби­рам защо. Чувствал съм се под контрол. Мога да отго­воря на въпрос като “Би ли...?"

10. Когато чуя: “Можеш ли" веднага казвам “да", но през следващите десет минути осъзнавам защо няма да го направи и после преставам да обръщам внимание на този въпрос. Но когато чуя: “Ще го направиш ли", една частица от мен казва: „Да, искам да съм полезен", и дори по-късно да възникнат възражения в съзнанието ми, все пак ще изпълня молбата й, защото съм дал ду­ма.

11. Ще кажа “да" на “Можеш ли", но вътрешно ще ми бъде неприятно. Чувствам, че ако кажа “не", тя ще из­бухне. Чувствам се манипулиран. Когато тя помоли с „Би ли...", аз се чувствам свободен да отговоря с “да" или „не". Тогава имам избор и искам да кажа „да".

12. Когато жена ме помоли: „Би ли направил това?", аз се чувствам сигурен вътрешно, че ще получа точка за това. Чувствам се оценен и съм щастлив да давам

13. Когато чуя: “Би ли...", чувствам доверието, че мо­га да помогна Но когато чуя: “Можеш ли" или „Би ли мо­гъл", чувам въпрос зад въпроса. Тя ме пита дали мога да изхвърля боклука, когато е очевидно, че мога. Но зад този въпрос се крие липсата на достатъчно доверие д мен, за да ми отправи молбата направо.

14. Когато една жена помоли: “Би ли" или „Ще го нап­равиш ли", чувствам нейната уязвимост. Тогава съм мно­го по-чувствителен към нея и нейните потребности, опре­делено не искам да я отблъсна. Когато тя каже: .Би ли могъл" или „Можеш ли", много повече съм склонен да ка­жа “не", защото считам, че по този начин не я отблъсквам За мен това е просто едно безлично “не", с което казвам, че не мога да го направя. Тя не би трябвало да го прие­ме като лична обида, ако кажа „не" на въпроса й “Би ли могъл да направиш това?".

15. За мен молбата, която започва с “Би ли", е твърде лична и тогава искам да дам каквото мога, но “Би ли могъл" я прави безлична и тогава ще дам, ако ми е удо­бно или ако нямам какво друго да правя.

16. Когато жената каже: „Би ли могъл, моля те, да мипомогнеш?", аз чувствам нейното недоволство и ще й се противопоставя, но ако каже: “Ще ми помогнеш ли, моля те", тогава няма да чуя никаква неприязън, дори и да има такава. И искам да кажа „да".

17. Когато една жена каже: “Би ли могъл да направиш това за мен?", ставам изведнъж честен и казвам „По-скоро не." Мързеливецът в мен надделява. Но когато чуя: “Би ли направил това, моля те?", се настройвам творчески и започвам да измислям начини, чрез които да й помогна.

Жените могат веднага да разберат голямата разли­ка между “Би ли" (“Ще") и “Би ли могъл" ако само за мо­мент се замислят върху следната романтична сцена. Представете си мъж, който предлага брак на една же­на. Сърцето му е изпълнено с любов, както образа на луната при пълнолуние. Коленичейки пред нея, той про­тяга ръце към нейните. След това впива поглед в очите й и казва: „Би ли могла да се омъжиш за мен?"

Цялата романтика изчезва в миг. След този въпрос той изглежда слаб и недостоен, излъчва несигурност и ниско самочувствие. Ако вместо това бе казал: “Ще се омъжиш ли за мен?", тогава и силата, и уязвимостта му щяха да бъдат очевидни. Така се прави предложение.

По същия начин мъжът желае жената да отправя молбите си към него. Използвайте „Би ли" и „Ще". “Би ли могъл" и “Можеш ли" звучат твърде недоверчиво, ук­лончиво, неуверено и манипулативно.

Когато тя попита: „Би ли могъл да изхвърлиш бок­лука?", посланието, което той получава, е: „Ако можеш да го изхвърлиш, тогава ти трябва да го направиш. Аз бих го направила за теб!" От своя страна той вижда, че очевидно може да го направи. Когато тя пропуска да го помоли за подкрепа, той чувства, че тя го манипулира или го приема за някаква даденост. Не чувства дове­рието й. за да й помогне.

Спомням си как на един от моите семинари една же­на обясни разликата с венериански термини. Тя каза: „В началото не можех да почувствам разликата между двата начина за отправяне на молба. Но след това тръ­гнах от обратния път. Струва ми се твърде различно, ко­гато той каже: „Не, не мога да го направя" в сравнение с „Не, няма да го направя." Последното е лично отблъ­скване. Ако той каже: „Не мога да го направя", то няма нищо общо с мен, защото той просто не може да го на­прави.

Общи грешки при отправянето на молби

Най-трудните моменти при усвояването на умения­та да отправяте молби е да запомните как го правите. Опитайте се да използвате „Би ли" и «Ще го направиш ли" колкото е възможно по-често. Това изисква доста продължителна практика.

Когато молите мъж за подкрепа:

1. Бъдете прями.

2. Бъдете кратки.

3. Използвайте фразите “Би ли" и “Ще го направиш ли”

Най-добре е да не бъдете твърде уклончиви, твър­де обстоятелствени или да използвате горните две ма­гически фрази. Да разгледаме някои примери.

Казвайте:	Не казвайте:
“Би ли изхвърлил боклука?"	Кухнята е кочина; направо вони. Не мога да сложа нищо повече в кофата за боклук. Трябва да се изхвърли. Би ли могъл да го направиш?" Твьрде дълго е и се използва “Би ли могъл"./
„Би ли ми помогнал да преместя тази маса?"	„Не мога да преместя тази маса. Трябва да я преместя за партито довечера. Би ли могъл да ми помогнеш?" /Твърде дълго е и се използва “Би ли могъл"/
“Моля те, би ли изнесъл това вместо мен?”	“Не мога да изнеса всичко това сама." /Непряка молба./
“Би ли донесъл продуктите от колата”	„Оставих четири торби с продукти в колата. Необходими са ми, за да приготвя вечерята. Би ли могъл да ги донесеш?" Твърде дълго е, съдържа непряка молба и се използва “Би ли могъл”./
“Би ли взел бутилка мляко на път за вкъщи?"	“Минаваш край магазина. Лорьн има нужда от бутилка мляко. Просто не мога да изляза пак. Толкова съм уморена. Би ли могъл ти да я купиш?" Твърде дълго, съдържа непряка молба и се използва “Би ли могъл"./
“Ще вземеш ли Джули от училище?"	“Някой трябва да доведе Джули от училище, а аз не мога Ти имаш ли време? Мислиш ли, че можеш ла я вземеш?" Твърде дълго. съдържа непряка молба и се използва “Можеш ли"./
“Би ли завел Зои на ветеринарен лекар днес?"	“Време е Зои да бъде ваксинирана. Искаш ли да я заведеш на ветеринар?" Твърде уклончиво./
“Ще ни заведеш пи на вечеря довечера?"	“Твърде уморена сън, за да приготвя вечеря. Отдавна не сме излизали. Излиза ли ти се?” Твърде дълго и уклончиво./
“Ще ми вдигнеш ли ципа?"	“Нуждая се от помощта ти. Би ли могъл да ми закопчаеш ципа?" /Уклончиво е и се използва “Би ли могъл"./
“Би ли запалил камината довечера?"	“Наистина е студено. Ще запалиш ли камината?" Твърде уклончиво./
“Ще ме заведеш ли на кино тази седмица?"	“Ходи ли ти се на кино тази седмица?" Твърде уклончиво.

Както вероятно вече сте забелязали, това, което за вас е било молба, за марсианците не е - те чуват нещо друго. Нужно е съзнателно усилие, за да се извършат тези дребни, но важни промени в начина, по който мо­лите за подкрепа. Предлагам ви да се упражнявате по­не три месеца вкоригиране на начина, по който иска­те, преди да преминете към стъпка 2. Други ефективни начини за отправяне на молби са: „Моля те, би ли...?" и „Имаш ли нещо против да...?"

Започнете със стъпка 1, като се опитате да осъзна­ете колко често всъщност не молите за подкрепа. Осъ­знайте и какво правите, когато наистина молите за нея. С това ново съзнание се упражнявайте да искате то­ва, което той вече ви дава. Помнете, че трябва да бъ­дете кратки и прями. След това покажете колко много го цените и му благодарете.

Обичайните въпроси при искане на подкрепа

Първата стъпка може да се окаже трудна. Ето ня­кои обичайни въпроси, които обясняват същността на възраженията и на съпротивата на жените.

1. Въпрос. Жената може да възрази: „Защо тряб­ва да го моля, когато не искам от него да ме моли?"

Отговор. Помнете, че мъжете са от Марс - те са различни. Като приемете и заживеете с неговите раз­личия, вие ще получите това, от което се нуждаете. Ако вместо това се опитвате да го промените, той упорито ще се съпротивлява. Въпреки че да молят не е присъ­що на венерианките, можете да го направите, без да из­мените на природата си. Когато се чувства обичан и оценен, мъжът постепенно ще прояви по-голямо жела­ние да предложи подкрепата си, без да го молите за нея. Това е по-късна фаза.

2. Въпрос. Жената може да възрази: “Защо тряб­ва да приемам с благодарност това, което той прави, след като аз правя повече?"

Отговор. Марсианците дават по-малко, когато не се чувстват оценени Ако искате той да дава повече, то­гава трябва да го цените повече. Мъжете получават мо­тивация, когато жените ги ценят. Ако вие давате по­вече, може, разбира се, да ви е трудно да го оцените, Започнете постепенно да давате по-малко, за да може да го цените повече. Като извършите тази промяна, вие не само ще му помогнете да се почувства обичан, но и ще получите подкрепата, която искате и заслужавате.

3. Въпрос Жената може да възрази: „Ако трябва да го моля за подкрепа, той може да помисли, че ми прави услуга."

Отговор. Точно така трябва да се чувства той. Лю­бовният подарък е благоразположение и в този смисъл услуга. Когато мъжът чувства, че ви прави услуга, то­гава той дава от сърцето си. Помнете, че той е марсианец и не брои точките по начина, по който ги брои­те вие. Ако почувства внушение от ваша страна, че е длъжен да дава, сърцето му се затваря и той започва да дава по-малко.

4. Въпрос. Жената може да възрази: „Ако той ме обича, трябва сам да предложи подкрепата си, а не аз да моля за нея."

Отговор. Помнете, че мъжете са от Марс и те са различни. Мъжете очакват да ги помолите. Вместо да мислите: „Ако той ме обича, ще ми предложи подкре­пата си", помислете си: „Ако той беше от Венера, ще­ше да ми предложи помощта си, но той е марсианец." Щом приемете това различие, той ще прояви много по-голяма готовност да ви подкрепи и постепенно ще за­почне сам да ви предлага помощта си.

5. Въпрос. Жената може да възрази: „Ако трябва да го моля за разни неща, той ще си помисли, че да­вам по-малко от него в отношенията помежду ни. Стра­хувам се - той може да почувства, че не трябва да дава повече!"

Отговор. Мъжът е по-щедър, когато чувства, че не е принуден да дава. Освен това, когато мъжът чуе же­ната да моли за подкрепа /по почтителен начин/, той приема посланието й, че наистина има право на така­ва подкрепа. Той не си мисли, че тя е дала по-малко. Точно обратното - допуска, че тя трябва да е дала по­вече или поне толкова, колкото и той, и затова моли за подкрепа.

6. Въпрос. Жената може да почувства: „Когато мо­ля за подкрепа, се страхувам да бъда лаконична. Ис­кам да обясня защо се нуждая от помощта му. Не ис­кам да изглеждам безпричинно настойчива."

Отговор. Когато мъжът чуе молба от партньорката си, той вярва, че тя има основателни причини за нея. Ако тя му изложи много причини защо трябва да изпълни молбата й, той чувства, че не може да каже „не". А ако не може да каже „не", тогава усеща, че го манипу­лират или смятат подкрепата му за даденост. Дайте му възможност да ви подари помощта си, вместо да я вме­ните като задължение.

Ако той иска да узнае причините, ще ви попита. То­гава е добре да му представите основанията си. Но и тогава внимавайте да не бъдете твърде обстоятелстве­на. Дайте му една или най-много две причини. Ако все още се нуждае от повече информация, той ще ви каже.

СТЪПКА 2: ИСКАТЕ ПОВЕЧЕ /ДОРИ КОГАТО ЗНАЕТЕ, ЧЕ ТОЙ МОЖЕ ДА ОТКАЖЕ/

Преди да се опитате да искате повече от мъжа, дайте му да разбере, че оценявате това, което вече ви дава. Ако продължите да искате подкрепата му, без да очаквате да направи повече от стореното досега, той ще почувства, че го цените и приемате такъв, какъвто е.

Когато разбере, че го молите за подкрепа, без да искате повече от него, той се ще почувства обичан от Вас. И уверен, че не е нужно да се променя, за да получи любовта ви. Именно в този момент той сам ще поиска да се промени и да ви даде по-голяма подкрепа, Тога­ва можете да рискувате и да поискате повече, без да изпращате посланието, че не е достатъчно добър.

Втората стъпка в този процес е да го накарате да осъзнае, че може да ви откаже нещо и въпреки това да получи любовта ви. Когато поискате повече и мъжът по­чувства, че може да каже “не", той получава право на избор: да каже. „да" или „не". Имайте предвид, че мъ­жете са склонни много повече да кажат „да", ако се по­чувстват свободни да откажат.

Мъжете са склонни много повече да кажат „да", ако се почувстват свободни да откажат.

За жените е важно да се научат не само да искат, но и да приемат отрицателния отговор на мъжа. Оби­кновено, още преди да са отправили молбата, те инту­итивно чувстват какъв ще бъде отговорът на партньора им. Ако усетят, че той ще им откаже, те няма дори да си направят труда да го помолят. И ще се почувстват отблъснати. Мъжът, разбира се, няма да има никаква представа какво се е случило - всичко става само е съ­знанието на жената.

При стъпка 2 се упражнявайте да искате подкрепа­та на мъжа във всички ситуации, когато имате нужда от нея, но досега не сте го правили, защото сте чувс­твали неговата съпротива. Поискайте подкрепата му дори когато усещате неговата съпротива; дори да зна­ете, че той ще ви откаже.

Например жената може да каже на своя съпруг, който гледа новините по телевизията: „Ще отидеш ли до магазина, за да вземеш малко сьомга за вечеря?" За­давайки въпроса, тя вече е готова за отказа му. Вероя­тно той е много изненадан, защото тя никога не го мо­ли за нищо, когато гледа телевизия. И ще й предложи някакво извинение, като: „Точно сега предават новини­те. Не можеш ли ти да отидеш?"

Може да й се иска да каже: „Разбира се, че мога. Но аз правя всичко вкъщи. Не ми харесва да ти бъда слугиня. Искам малко помощ."

Когато помолите и усетите, че ще получите отказ, подгответе се за него и имайте готов отговор, напри­мер: “Добре.” Ако искате да заприличате на истински марсианец, бихте могли да отговорите: „Няма проблем", и това ще прозвучи като музика за него. „Добре" оба­че е също хубав отговор.

Важното е, след като поискате нещо, да действа­те така, сякаш в неговия отказ няма нищо нередно. По­мнете, че вие създавате у него увереността, че може да откаже безболезнено. Използвайте този подход са­мо в ситуации, при които наистина няма нищо лошо. ако той каже „не". Избирайте случаи, в които бихте оцени­ли подкрепата му, но рядко я искате. И сте уверени, че ще се чувствате добре дори ако ви откаже.

Кога да искате:	Какво да кажете:
Той работи нещо, а вие искате да отиде и да вземе децата. Обикновено вие не го безпокоите и се справяте сама.	“Ще отидеш ли да вземеш Джули, тя току-що се обади?' Ако той откаже, тогава мило и просто кажете “Добре."
Той обикновено си идва вкъщи и очаква от вас да приготвите вечерята. Вие искате той да я приготви, но никога не го молите за това. Чувствате, че не обича да готви.	“Ще ми помогнеш пи да нарежа картофите?" или “Ще приготвиш ли ти вечерята днес?” Ако той откаже, мило и просто кажете: “Добре.”
Той обикновено гледа телевизия след вечеря, докато вие миете чиниите. Искате той да ги измие или поне да ви помогне, но никога не го молите за това. Усещате, че той мрази да мие чинии. Може би на вас това не ви е толкова неприятно, затова направете го вие.	„Ще ми помогнеш ли да измия чиниите тази вечер?" или “Би ли донесъл чиниите?”, или да изчакате една спокойна вечер и да кажете “Ще измиеш ли чиниите тази вечер?" Ако той откаже, тогава мило и просто кажете: „Добре."
Той иска да отиде на кино, а вие - на танци Обикновено вие предусещате желанието му за кино и не си правите труда да искате да отидете на танц	“Ще ме заведеш ли на танци довечера? Обичам да танцувам с теб." Ако той откаже, мило и просто кажете: “Добре.”
И двамата сте уморени и готови да си легнете. Боклука го събират на следващата сутрин. Чувствате колко е уморен, затова не го карайте да прави нищо.	„Ще изхвърлиш ли боклука?" Ако той откаже, мило и просто кажете: “Добре.”
Той е много зает с важен проект. Не искате да го разсейвате, защото чувствате, че изцяло е съсредоточил вниманието си върху работата, но в същото време искате да разговаряте с него Обикновено вие предугаждате отказа му и не искате нищо.	“Ще отделиш ли малко време за мен?" Ако той откаже, мило и просто кажете: “Добре."
Той е съсредоточен и зает, но вие искате да вземете колата си от сервиза. Обикновено можете да предвидите, че ще му бъде много трудно да промени програмата си,така че не искайте от него нищо.	“Ще не закараш ли днес до сервиза да си взема колата?* Ако той откаже, мило и просто кажете: “Добре."

Във всеки от горните примери трябва да сте готови за неговия отказ и да свикнете да проявявате разби­ране и доверие. Приемете отказа му и вярвайте, че той щеше да ви предложи помощта си, ако можеше. Всеки път, когато молите мъжа за помощ и не го вините, че е отказал, той ви дава между пет и десет точки. Следва­щия път, когато го помолите, той ще бъде по-отзивчив. В известен смисъл, като го молите сърдечно за подкрепа, вие му помагате да увеличи способността си да дава повече.

За първи път научих това преди години от една же­на, с която работехме заедно върху проект на добро­волни начала и се нуждаехме от повече сътрудници. Тя се готвеше да извика Том, който бе мой приятел. Ка­зах й да не си прави труда, тъй като вече знаех, че той няма да има възможност да ни помогне този път. Въп­реки това тя каза, че ще му се обади. Попитах я защо и тя ми каза: .Когато му се обадя да помоля за помощта му и той откаже, ще бъда много мила с него и ще проя­вя разбиране. Следващия път, когато му се обадя за някой друг проект, той ще бъде по-склонен да приеме. Ще има добър спомен за мен." Тя бе права.

Когато помолите мъжа за подкрепа и не го отблъс­нете за това, че ви е отказал, той ще го запомни и сле­дващия път ще бъде много по-склонен да се съгласи. От друга страна, ако мълчаливо жертвате вашите потреб­ности и не го молите за нищо, той няма да има предс­тава колко пъти сте имали нужда от него. Откъде може да знае, ако не го помолите?

Когато помолите мъжа за подкрепа и не го отблъснете за това. че ви е отказал, тон ще го запомни и следващия път ще бъде много по-склонен да се съгласи.

Когато внимателно продължите да искате повече, от време на време вашият партньор ще пожертва „зона­та" си на удобство и ще каже „да". В такъв момент е бе­зопасно да поискате повече. Това е един от начините за изграждане на здравословни взаимоотношения.

Здравословните взаимоотношения

Взаимоотношенията са здравословни, когато и на двамата партньори им е позволено да молят за своите желания и потребности, както и да отказват, ако искат.

Например спомням си как един ден стоях с един приятел в кухнята, когато дъщеря ми Лорън бе на 5 го­дини. Тя ме помоли да я взема на ръце и да си поигра­ем, но аз казах: „Не, днес не мога. Наистина съм умо­рен."

Тя продължи да настоява: “Моля те, тате, моля те, само веднъж."

Приятелят ми каза: „Хайде. Лорън, татко ти е умо­рен. Днес е работил много. Не трябва да го молиш за това."

Лорьн веднага отговори: „Аз просто питам!"

„Но ти знаеш, че баща ти те обича - каза приятелят ми. - Той не може да ти откаже."

/Истината е, че ако той не може да откаже,това е негов проблем, а не неин./

Веднага жена ми и трите дъщери казаха: „О, не, той може да откаже!"

Горд бях със семейството си. Струваше ни много усилия, но постепенно се научихме да молим за подк­репа и да приемаме отказ.

СТЪПКА 3: ИСКАНЕ, КОЕТО УТВЪРЖДАВА ПРАВАТА ВИ

След като усвоите стъпка 2 и можете спокойно да приемете отказ, ще сте готови за стъпка 3. При тази стъ­пка утвърждавате пълната си власт да получавате то­ва, което искате. Поискайте подкрепата му и ако той за­почне да търси извинения и се съпротивлява, тогава не казвайте: „Добре", както в стъпка 2. Вместо това свик­нете да приемете спокойно съпротивата му, но продъл­жавайте да очаквате неговото „да".

Да предположим, че той се готви да си ляга, а вие го помолите: „Ще отидеш ли до магазина за малко мля­ко?" В отговор той казва: „О, наистина съм уморен, ис­кам да си легна."

Вместо веднага да се съгласите и да му позволите да се измъкне, като кажете: „Добре", не казвайте ни­що. Останете на мнението си и приемете, че той се про­тивопоставя на молбата ви. Като не се противопоста­вяте на неговото нежелание да изпълни молбата ви, вие увеличавате многократно шанса той да каже „да".

Изкуството да искате, като утвърждавате права­та си, се свежда до това да запазите мълчание, след като отправите молбата. След като сте го помолили, той ще започне да хленчи, да мърмори и да се оплак­ва. Съпротивата, която мъжете оказват в отговор на молбите на жените, е особен род негодувание. Колко­то повече в такъв момент мъжът е съсредоточен върху нещо друго, толкова повече ще негодува. Това няма ни­що общо с желанието му да ви окаже подкрепа; то в са­мо симптом за степента на неговата концентрация върху нещо друго В момента, когато чува молбата.

Жената обикновено погрешно разбира негодувани­ето на мъжа. Смята, че той не желае да изпълни мол­бата й. Но това не е така. Недоволството му е симптом, че той просто обмисля молбата й. В противен случай ще­ше спокойно да й откаже. Когато мъжът негодува, това е добър признак - той се опитва да обмисли молбата ви на фона на своите потребности в момента.

Когато мъжът недоволства, това е добър признак - той се опитва да обмисли молбата ви на фона на своите потребности в момента.

Мъжът изпитва вътрешна съпротива, когато е при­нуден да пренасочи вниманието си към вашата молба. Подобно на врата с ръждясали панти, той започва да „скърца". Ако не обръщате внимание на тези необичай­ни звуци, те бързо ще отминат.

Често пъти, когато негодува, мъжът всъщност мъчи­телно приема молбата ви. Тъй като повечето жени пог­решно разбират тази реакция, те или избягват да искат помощта му, или го приемат като лична обида и на свой ред го отблъскват.

В нашия пример, когато той се готви да си легне, а вие го молите да отиде до магазина за мляко, вероят­но мъжът ще започне да негодува и да мърмори.

“Изморен съм - казва той с раздразнение. - Искам да си легна."

Ако вие погрешно разберете отговора му като отб­лъскване, може да отговорите така: „Приготвих ти ве­черята, измих съдовете, сложих децата да си легнат, а ти само седиш на това канапе! Не искам много, но по­не можеш понякога да ми помагаш. Толкова съм изто­щена. Чувствам се така, сякаш правя всичко сама."

Започва спор. Но ако знаете, че това е просто мър­морене и дори негов своеобразен начин да започне да казва „да", вашият отговор ще бъде мълчание. Вашето мълчание е сигнал за увереността ви, че той се подгот­вя вътрешно да каже „да".

Проверката на еластичността на мъжа е друг начин да разберете съпротивата му по отношение на вашите молби Когато молите за повече, той трябва да се „про­тегне", за да ви достигне. Ако не е във форма, не може да го направи. Ето защо трябва да подготвите мъжа за стъпка 3 едва след като премине стъпки 1 и 2.

Освен това знаете, че протягането е по-трудно сут­рин По-късно през деня може да се протегнете много по-лесно и по-сладко. Когато мъжът негодува, просто си представете, че той се протяга сутрин. След като прик­лючи с него, той ще се почувства великолепно. Просто има потребност първо да възнегодува.

Програмиране на съгласието на мъжа

За първи път го усетих, когато веднъж жена ми ме помоли да купя мляко от магазина в момента, в който се готвех да си лягам. Спомням си, че започнах да не­годувам на висок глас. Вместо да спори с мен, тя прос­то ме изслуша, допускайки че в края на краищата ще го сторя. Накрая треснах няколко врати, качих се в ко­лата и отидох в магазина.

После се случи нещо, което става с всички мъже и за което жените не подозират. Колкото повече се при­ближавах към новата си цел - млякото, толкова повече недоволството ми се стопяваше. Започнах отново да чувствам обич към жена си и желание да й помогна. По­чувствах се отново доброто момче. Повярвайте ми, то­ва чувство ми хареса.

Когато стигнах в магазина, вече бях щастлив, че ще взема млякото. Щом ръката ми хвана бутилката с мля­ко, усетих, че бях постигнал новата си цел. Постижени­ето винаги кара мъжете да се чувстват добре. Тържес­твено взех бутилката с дясната си ръка и се обърнах гордо с вид, който сякаш казваше: “Хей, погледнете ме. Купувам мляко за жена си. Аз съм едно от онези вели­кодушни момчета. Какво момче само!"

Когато се върнах с млякото, тя се зарадва. Прегър­на ме и каза: “Благодаря ти много. Радвам се, че не се наложи да се обличам."

Ако тя не ми беше обърнала внимание, вероятно щях да изпитам неприязън към нея и следващия път, ко­гато щеше да ме помоли да отида за мляко, вероятно щях да негодувам още повече. Но тя не ме пренебрег­на, а ме дари с много обич.

Наблюдавах реакцията си и внезапно долових, че си мисля: “Каква чудесна жена имам. Независимо че толкова се съпротивлявах и недоволствах, тя все още ме цени."

Следващия път, когато ме помоли да отида за мля­ко, мърморих по-малко. Когато се върнах, тя отново ми благодари. Третия път автоматично отговорих: .Разби­ра се."

Седмица по-късно забелязах, че млякото е на при­вършване, Предложих да отида и да купя. Тя каза, че вече тръгва към магазина. За моя изненада бях леко ра­зочарован! Исках аз да взема млякото. Нейната любов ме бе програмирала да казвам „да". Дори и днес, ко­гато ме помоли да отида за мляко, една част от мен с радост казва „да".

Преживях лично тази вътрешна трансформация. Съ­противата ми бе излекувана от това, че жена ми прие­маше моето негодувание и ми благодареше, когато се връщах с млякото. От този момент нататък, след като тя се научи да иска, като утвърждава правата си, за мен стана много по-лесно да откликвам на молбите й.

Многозначителната пауза

Един от ключовите елементи на искането, което ут­върждава правата ви, е да запазите мълчание, след ка­то сте помолили за подкрепа. Позволете на партньора си да преодолее съпротивата си. Внимавайте да не по­кажете неодобрение към неговото недоволство. Дока­то правите пауза и мълчите, вие сте в благоприятна по­зиция да получите неговата подкрепа. Ако нарушите мълчанието, ще загубите силата си.

Жените неволно нарушават мълчанието и губят си­лата си със забележки като:

• „О, забрави го."

• „Не мога да повярвам, че ми отказваш Аз правя толкова много за теб."

• “Не те моля за нещо кой знае какво."

• “Ще ти отнеме само 15 минути."

• “Чувствам се разочарована Това наистина наранява чувствата ми."

• „Искаш да кажеш, че няма да направиш това за мен."

• „Защо не можеш да го направиш?"

И т.н. и т.н. Разбирате какво имам предвид. Когато той негодува, тя чувства нужда да защити молбата си и греши, като нарушава мълчанието. Спори с партньора си и се опитва да го убеди, че трябва да направи това, което тя иска Независимо дали ще го направи или не, следващия път. когато тя го помоли за помощ, той ще се съпротивлява още повече.

Един от ключовите елементи на искането, което утвърждава правата ви, е да запазите мълчание, след като сте помолили за помощ.

Помолете го и замълчете, за да му дадете шанс да изпълни молбата ви. Оставете го да негодува и да го­вори каквото ще. Само слушайте и накрая той ще каже „да". Не мислете, че той ще използва това срещу вас. Не може и няма да го направи, ако не започнете да на­стоявате и да спорите с него. Дори и да излезе мърмо­рейки, ще му мине, ако и двамата искате, той сам тря­бва да направи своя избор.

Понякога обаче той може и да не каже “да". Или мо­же да се опита да спори и да се измъкне, като ви зада­де някои въпроси. Внимавайте. По време на паузата, ко­ято ще направите, той може да ви зададе следните въ­проси:

• “Защо ти не го направиш?"

• „Наистина нямам време. Ще го направиш ли ти?"

• “Зает съм, нямам време. Ти какво правиш?"

Понякога това са само реторични въпроси. Така че може да премълчите. Не говорете, докато не стане яс­но, че той наистина иска отговор. Ако го поиска, дайте му го, но бъдете кратки и след това отново отправете молбата си. Искането, което утвърждава правата ви, предполага молба с чувство на увереност и доверие, че ако може, той ще ви помогне.

Ако ви зададе въпроси или каже “не", отговорете кратко в смисъл, че вашата потребност е толкова голя­ма, колкото и неговата. След това го помолете отново.

Ето някои примери.

Какво казва той като се противопоставя на нейната молба	Как тя може да отговори с искане, което утвърждава правата й:
“Нямам време Не можеш ли ти да го направиш?"	“Аз също нямам време. Ще го направиш ли ти, моля те?" След това отново замълчете.
“Не, не искам са правя това."	“Наистина ще съм ти много благодарна. Ще го направиш ли за мен, моля те?' След това отново замълчете.
“Зает съм, ти какво правиш?"	“Аз също съм заета. Ще го направиш пи, моля те?" След това замълчете отново.
“Не, не ми се ходи."	“И на мен. Ще го направиш ли, моля те?' След това замълчете отново.

Обърнете внимание, че тя не се опитва да го убе­ди, а просто влиза в тон, съответстващ на неговата съ­протива. Ако е уморен, не се опитвайте да доказвате, че сте по-уморена от него и следователно той трябва да ви помогне. Или ако той смята, че е твърде зает, не се опитвайте да го убедите, че вие сте по-заета. Избягвайте да му обяснявате защо той трябва да го напра­ви. Запомнете, че просто молите, а не изисквате.

Ако той продължи да се противи, приложете стъп­ка 2 и любезно приемете отказа му. Моментът не е по­дходящ да споделяте колко голямо е разочарованието ви. Бъдете сигурни, че ако този път се примирите, той ще запомни вашата сърдечност и ще прояви по-голяма готовност да ви помогне следващия път.

Като напреднете в усвояването на тези умения, вие ще постигнете по-голям успех в искането и получава­нето на неговата подкрепа. Дори да сте стигнали до многозначителната пауза на стъпка 3, все пак е необ­ходимо да продължите да упражнявате стъпки 1 и 2. Ва­жното е да продължите да молите правилно за дребни­те неща, както и сърдечно да приемате неговия отказ.

ЗАЩО МЪЖЕТЕ СА ТОЛКОВА ЧУВСТВИТЕЛНИ

Може би се питате защо мъжете са толкова чувст­вителни към молбите за подкрепа. Те са толкова чувс­твителни не защото са мързеливи, а защото изпитват голяма потребност от одобрение. Всяка молба за пове­че подкрепа може да бъде възприета от него като из­раз на това, че не го одобрявате такъв, какъвто е.

Тъй както жената е особено чувствителна към пот­ребността си да бъде чута и разбрана, когато споделя чувствата си, така мъжът е особено чувствителен дали го приемат такъв, какъвто е. Всякакви опити за подоб­рение го карат да мисли, че искате да го промените, за­щото не е достатъчно добър.

На Марс девизът е: “Не го оправяй, ако не е счупе­но." Когато мъжът чувства, че жената иска повече и се опитва да го промени, той получава посланието, че е “счупен"; естествено той не се чувства обичан та­къв, какъвто е.

Овладяването на изкуството да искате подкрепа ще обогати значително взаимоотношенията ви с мъжете. А когато получавате повече от любовта и подкрепата, които са ви нужни, партньорът ви също ще стане мно­го по-щастлив. Мъжете са най-щастливи, когато почу­встват, че са успели да удовлетворят хората, които оби­чат. Когато се научите да искате правилно, вие не са­мо ще помогнете на вашия партньор да се почувства обичан, но и ще получите любовта, от която се нужда­ете и която заслужавате.

В следващата глава ще узнаем тайната за живата магия на любовта.

Глава XII

Да запазим жива магията на любовта

Един от парадоксите на любовта е , че когато вси­чко върви добре и се чувстваме обичани, можем внезап­но да се отдалечим емоционално от партньорите си или да се отчуждим от тях. Може би ще откриете себе си в някои от следващите примери:

1. Изпитвате силна обич към вашия партньор, но на следващата сутрин се събуждате с чувство на разд­разнение и неприязън към него или нея.

2 Вие сте любящи, търпеливи и отзивчиви, но на сле­дващия ден ставате взискателни и недоволни.

3. Не можете да си представите, че можете да не обичате партньора си, но изведнъж на следващия ден между вас избухва спор и започвате да мислите за развод.

4. Вашият партньор прави мил жест към вас, но вие сте недоволни заради случаите в миналото, когато той или тя са ви пренебрегвали.

5. Партньорът ви ви привлича, но после внезапно за­почвате да се чувствате напълно равнодушни в него­во или в нейно присъствие.

6. Вие сте щастливи с вашия партньор, но после из­веднъж започвате да се чувствате несигурни в отно­шенията помежду си или безсилни да получите това, от което се нуждаете.

7. Чувствате увереност и сигурност, че партньорът ви ви обича, но изведнъж започвате да изпитвате от­чаяние, като че ли сте изпаднали в беда

8. Вие сте щедри в любовта, но после изведнъж ста­вате сдържани, преценяващи, критични, сърдити или властни.

9. Партньорът ви ви привлича, но след като той или тя се обвържат с вас, вие загубвате интерес или на­мирате другите за по-привлекателни.

10. Искате да правите секс с партньора си, но ко­гато той или тя поискат това, вие не искате.

11. Чувствате се доволен от себе си и от живота си, но после изведнъж започвате да се чувствате недос­тойни, изоставени и несьответстващи на положение­то, което заемате.

12. Прекарвате чудесен ден а нетърпеливо очаква­не да се срещнете с партньора си, но когато го/я ви­дите, нещо, което той или тя казва, ви кара да почув­ствате разочарование, притеснение, умора или емо­ционално отчуждение.

Може би сте забелязали, че партньорът ви също преживява някои от тези промени. Прегледайте отно­во горния списък и помислете как вашият партньор би могъл изведнъж да загуби способността си да ви даде любовта, която заслужавате. Може би сте изпитвали не­говите или нейните внезапни промени в дадени момен­ти. Обичайно явление е двама лудо влюбени изведнъж да започнат да се мразят или да се карат.

Тези внезапни обрати са доста объркващи. Въпре­ки това са често срещани. Ако не разберем причините за тяхното възникване, можем да си помислим, че по­лудяваме, или да направим погрешното заключение, че с любовта ни е свършено. За щастие има обяснение за всичко това.

Любовта изважда на повърхността нашите неизжи­вени чувства. Един ден се чувстваме обичани, а на другия изведнъж изпитваме страх да повярваме в любовта. Болезнените спомени на отблъскване изплуват в съз­нанието ни, когато трябва да повярваме и приемем лю­бовта на партньора си.

Когато обичаме себе си повече или сме обичани от другите, потиснатите чувства могат да бликнат и временно да засенчат възприятието ни, че обичаме и сме обичани. Те се появяват, за да бъдат излекувани и освободени. Може изведнъж да станем раздразнител­ни, затворени, критични, недоволни, взискателни, рав­нодушни или сърдити.

Чувствата, които не сме могли да изразим в мина­лото си, внезапно изплуват в съзнанието ни тогава, ко­гато можем бе страх да ги изпитаме. Любовта размра­зява нашите потиснати чувства и те постепенно за­почват да излизат на повърхността на нашите Взаи­моотношения.

Сякаш вашите неизживени чувства изчакват, дока­то се почувствате обичани, и тогава избликват, за да бъдат излекувани. Всички ние носим в себе си куп неиз­живени чувства - рани от нашето минало, които спят у нас, докато се почувстваме обичани. Тогава се чувс­тваме сигурни да бъдем такива, каквито сме, и наране­ните ни чувства излизат на повърхността.

Ако можем успешно да се справим с тези чувства, ще се почувстваме много по-добре и ще съживим своя съзидателен, сърдечен потенциал. Ако обаче започнем да се караме и да обвиняваме партньора си, вместо да се излекуваме от миналото си, ние просто ще изпаднем в униние и отново ще потиснем чувствата си.

Как бликват потисканите чувства

Проблемът е, че когато идват, неизживените чувст­ва не казват: „Здравей, ние сме твоите неизживени чу­вства от миналото." Ако чувствата ви на изоставеност или отчуждение от детството започнат да изникват отново, вие ще се почувствате изоставени или отблъсна­ти от партньора си. Болката от миналото се проекти­ра В настоящето. Неща, които обикновено не ви при­тесняват, сега се превръщат в болезнен проблем.

Ние потискаме с години болезнените си чувства. След това някой ден се влюбваме и любовта ни кара да се чувстваме достатъчно сигурни, за да открием и осъ­знаем чувствата си. Любовта отваря сърцата ни и за­почваме да чувстваме болката.

Защо двойките се карат в добри времена

Миналите ни чувства могат да избликнат внезапно не точно когато се влюбим, а в други моменти, когато се чувстваме наистина добре, щастливи сме и сме влю­бени. В такива добри времена двойките могат неочак­вано да започнат да се карат, вместо да бъдат щастли­ви.

Например те могат да се карат, когато се местят в ново жилище или го обзавеждат, присъстват на абиту­риентски бал, религиозно тържество или сватба, полу­чават подаръци, отиват на почивка или на разходка с кола, приключват проект, празнуват Коледа или Деня на благодарността, решават да се откажат от някой вре­ден навик, купуват нова кола, напредват в кариерата си, печелят на лотария, изкарват много пари, решават да похарчат много пари или дори когато правят любов с голямо удоволствие.

Във всички тези специални случаи единият или два­мата партньори могат внезапно да изпаднат в необяс­ними настроения и да реагират странно; унинието ид­ва или преди, или по време, или веднага след събитие­то. Бихте могли да извлечете голяма полза за себе си, ако прегледате горния списък от специални случаи и се замислите как вашите родители са преживявали подо­бни ситуации, както и как вие самите бихте постъпили в тях.

ПРИНЦИПЪТ 90/10

Ако разберем как минали неизживени чувства пе­риодично изплуват на повърхността, ще разберем и за­що нашите партньори толкова лесно могат да ни нара­нят. Когато сме потиснати, около 90 на сто от настро­ението ни се дължи на миналото ни и няма нищо общо с това, което според нас е причината за него. Само око­ло 10 на сто от огорченията ни са свързани с настоя­щето.

Да разгледаме един пример. Ако партньорът ни е настроен малко критично към нас, това може да ни оби­ди. Но тъй като сме възрастни хора, бихме могли да си кажем, че той не е искал да бъде критичен или че е имал лош ден. Това разбиране не позволява моментното на­строение на партньорите ни да ни обиди. Ние не го въз­приемаме в личен план.

Но друг път възприемаме твърде болезнено отноше­нието му, защото нашите наранени чувства от минало­то са на път да се възкресят. В резултат на това ние сме по-уязвими към критичното отношение на партньора си. Боли ни много, защото като деца сме били критикува­ни безмилостно. Критиката на партньора ни наранява, защото освобождава и старата ни обида от миналото.

Като деца не сме могли да разберем, че сме невин­ни и че техните собствени проблеми са били причина­та за отрицателното отношение на родителите ни към нас. В детството си ние приемаме твърде лично всички критики, всяко отблъскване и обвинение.

Когато тези неизживени чувства от детството ни от­ново се появят, ние възприемаме забележките на пар­тньора си като критика, отблъскване и обвинение. Тру­дно е да обсъдим проблемите си в такива моменти. Вси­чко става наопаки. Когато партньорът ни изглежда кри­тичен, 10 на сто от реакцията ни се дължи на влияние­то му върху нас, а 90 на сто - на нашето минало.

Представете си, че някой ви бутне с ръка или ви блъсне. Няма много да ви заболи. Сега представете си, че имате отворена рана и някой я докосне или се блъс­не във вас. Боли много повече. По същия начин, когато неизживените чувства бликнат, ние изведнъж ставаме прекалено чувствителни към нормалните сблъсъци във взаимоотношенията с партньорите си

В началото на нашите взаимоотношенията не сме толкова чувствителни - нужно е време, за да се появят чувствата от миналото. Но когато те дойдат, ние реаги­раме различно към нашите партньори. В повечето слу­чаи 90 на сто от това, което ни притеснява, нямаше тол­кова да ни потиска, ако ги нямаше неизживените ни чу­вства от миналото.

Как можем да си помогнем взаимно

Когато миналото на мъжа възкръсне, той се отп­равя към „пещерата" си. В такива моменти е прекалено чувствителен и има нужда от голямата отзивчивост на партньорката си. Когато се появят неизживените чу­вства от миналото на жената, настъпва срив в само­чувствието й. Тогава тя се спуска в „кладенеца" на сво­ите чувства и има нужда от нежни, любящи грижи.

Това прозрение ще ви помогне да контролирате чу­вствата си, които напират от миналото ви. Ако сте огор­чени от партньора си, преди да влезете в конфликт с него или с нея, първо изразете върху лист хартия чувс­твата си. В процеса на писането на любовни писма от­рицателната ви нагласа автоматично ще изчезне и оби­дата от миналото ще се излекува. Любовните писма ще ви помогнат да постигнете онова равновесие в настоя­щето, което ще ви даде възможност да отговорите на партньора си с повече доверие, одобрение, разбиране и прошка.

Откриването на принципа на 90/10 също помага в случаите, когато партньорът ви реагира рязко по отношение на вас. Осъзнаването на факта, че той или тя са под влияние на миналото си, може да ви помогне да проявите повече разбиране към тях и да им дадете по­дкрепата си.

Когато усещате миналите чувства на партньора ви да избликват, никога не му казвайте, че преиграва или прекалява. Това го обижда още повече. Нали ако брък­нете право в раната на някого, няма да му кажете, че преиграва?

Осъзнаването на ролята на миналите чувства ни по­мага да разберем по-добре реакциите на нашите парт­ньори. Това е част от процеса на лечение. Дайте им малко време да се успокоят и да дойдат на себе си. Ако е твърде трудно да се изслушат чувствата им, насърче­те ги да ви напишат любовно писмо, преди да разгова­ряте за каквото и да било.

Лечебното писмо

Като осъзнаете влиянието на миналото върху дне­шните си реакции, вие ще можете да излекувате нара­нените си чувства. Ако вашият партньор ви е разстро­ил по някакъв начин, напишете му любовно писмо и до­като пишете, се запитайте каква е връзката на обхва­налото ви настроение с вашето минало. Докато пише­те, може да изникнат спомени от миналото и да откри­ете, че всъщност причината за унинието ви не е ваши­ят партньор, а майка ви или баща ви. В такива момен­ти продължете да пишете, но адресирайте писмото до родителите си. След това напишете сърдечно писмо-от-говор до себе си. Споделете го с вашия партньор.

Той ще поиска да чуе писмото ви. Чудесно е, кога­то партньорът ви поеме отговорност за 90-те процента от обидата си, която идва от собственото му минало. Без това разбиране за ролята на нашето минало в на­шето настояще ние сме склонни да обвиняваме парт­ньорите си или поне те се чувстват обвинявани.

Ако искате партньорът ви да бъде по-отзивчив към вашите чувства, дайте му възможност да се докосне и до болезнените чувства от миналото ви. Тогава той или тя ще могат да разберат вашата чувствителност. Любо­вните писма дават отлична възможност за това.

ПРИЧИНАТА ЗА ВАШЕТО ПРИТЕСНЕНИЕ НИКОГА НЕ Е ТАЗИ, ЗА КОЯТО СИ МИСЛИТЕ

Когато усвоите навика да пишете любовни писма и да изучавате чувствата си, вие ще откриете, че обик­новено сте потиснати заради съвсем различни причи­ни от тези, за които първо сте си помислили. Като из­питате и почувствате по-дълбоките причини, отрицател­ното ви състояние ще изчезне. Както внезапно ни об­земат отрицателни емоции, така изненадващо можем да се освободим от тях. Ето няколко примера:

1. Една сутрин Джим се събужда с чувство на разд­разнение към своята партньорка. Тя го дразни с вси­чко, което прави. Когато обаче й написва любовно пи­смо, той открива, че всъщност е потиснат от майка си, която винаги е упражнявала строг контрол върху не­го. Разбрал, че тези чувства от миналото го обземат отново, той написва кратко любовно писмо до майка си. За да напише писмо, той си представя, че е отно­во детето, което непрекъснато се е чувствало под кон­трол. След като го написва, той изведнъж престава да чувства раздразнение към партньорката си,

2. След месеци на любов Лиза изведнъж става кри­тична към партньора си. Тя му написва любовно пис­мо и открива, че всъщност се безпокои дали е доста­тъчно добра за него и дали той все още се интересу­ва от нея. Осъзнавайки истинските си страхове, тя за­почва отново да чувства обич към партньора си.

З На другия ден след една романтична вечер, коя­то прекарват заедно, Бил и Джийн влизат в остър кон­фликт. Всичко започва с недоволството на Джийн, че той не е свършил нещо. Вместо да прояви разбиране както обикновено, Бил е склонен да се разведе По-късно, когато написва любовно писмо, той разбира че всъщност се страхува да не го изоставят. Припом­ня си как се е чувствал като дете, когато родителите му са се карали. Написва писмо до родителите си и изведнъж отново започва да изпитва любов към жена си

4. Съпругът на Созьн Том е притеснен от изпълне­нието на някаква задача в службата, срокът на конто изтича. Когато се връща вкъщи, Сюзьн изпитва край­но недоволство и раздразнение към него Вътрешно тя разбира напрежението, в което се намира той, но емоционално не може да го приеме. Докато му пише любовно писмо, тя открива, че всъщност се сърди на баща си, който често я е оставял сама с деспотична­та й майка Като дете тя се е чувствала безсилна и изоставена и сега тези чувства я обземат отново, за да бъдат излекувани. Тя написва любовно писмо до баща си и внезапно ядът й към Том изчезва.

5. Рейчьл е увлечена по Фил, докато той не й казва, че я обича и иска сериозна връзка. На другия ден на­строението й внезапно се променя Тя започва да из­питва множество съмнения и страстта й угасва. Ко­гато му написва любовно писмо, тя открива, че се сър­ди на баща си заради безразличието и лошото му от­ношение към майка й. След като написва любовно пи­смо до баща си и се освобождава от отрицателните чувства, тя изведнъж отново изпитва привързаност към Фил.

Можа не винаги да изпитвате минали настроения и чувства, когато започнете да усвоявате писането на лю­бовни писма. Но когато постепенно отворите душата си и проникнете по-дълбоко в чувствата си, ще се убеди­те, че потиснатостта ви има връзка и с миналото ви.

ОТГОВОРЪТ НА ЗАКЪСНЯЛАТА РЕАКЦИЯ

Тъй както любовта може да върне болезнени чувс­тва от миналото, така и удовлетворяването на желани­ята Ви би могло да предизвика отрицателна реакция. Спомням си как узнах това за първи път. Преди много години изпитвах силно желание да правя секс с парт­ньорката си, но тя нямаше склонност към него. В съз­нанието си го приех. На следващия ден отново й подс­казах желанието си, но тя все още не проявяваше ин­терес. Това продължи и през следващите дни.

В края на втората седмица започнах да чувствам не­приязън към нея. Но тогава още не знаех как да съоб­щавам на своя партньор чувствата си. Вместо да й ка­жа какво чувствам и колко съм потиснат, аз се прест­рувах, че всичко е наред. Потисках отрицателните си чу­вства и се опитвах да бъда сърдечен. Чувството ми на неприязън продължи да расте през следващите две се­дмици.

Правех всичко, което можех, за да й доставя удо­волствие и да я направя щастлива, докато вътрешно бях недоволен, че ме отблъсква. В края на втората седми­ца отидох и й купих красива нощница. Занесох я вкъщи и вечерта й я дадох. Тя отвори кутията и бе приятно из­ненадана Помолих я да я облече. Тя каза, че няма на­строение.

В този момент се предадох. Просто забравих за се­кса. Посветих се на работата си и се отказах от него. Смятах, че съм постъпил добре, като съм потиснал чув­ството си на недоволство. След около две седмици оба­че, когато се върнах от работа, тя бе приготвила роман­тична вечеря и бе облякла нощницата, която й бях купил. В дневната цареше полумрак на фона на тиха му­зика.

Можете да си представите моята реакция. Извед­нъж почувствах силен прилив на неприязън. Помислих си: „Страдаш вече четири седмици." И внезапно избли­кна цялото ми недоволство, което бях потискал през те­зи седмици. След като поговорихме, разбрах, че готов­ността й да ми даде това, което исках, бе освободила старото ми недоволство.

Когато двойките внезапно почувстват неприязън

Започнах да срещам това явление в много други си­туации. Наблюдавах го и по време на консултации в мо­ята практика. Когато най-накрая единият партньор про­явяваше желание за положителна промяна, другият внезапно ставаше безразличен и равнодушен.

Щом Бил прояви готовност да даде на Мери това, което тя искаше, нейната реакция бе: “Е, вече е твърде късно" или „И какво от това?"

Многократно съм давал консултации на двойки, же­нени повече от двадесет години. Техните деца отдавна се пораснали и вече са напуснали дома им. И извед­нъж жената иска развод. Мъжът се събужда и разбира, че иска да се промени и има нужда от помощ. Но кога­то започва да се променя и да й дава любовта, която е търсила в продължение на двадесет години, тя реагира с хладна неприязън.

Тя като че ли иска той да страда двадесет години като нея. За щастие не е така. Ако те продължат да спо­делят чувствата си и той разбере, че е била пренебре­гвана, тя постепенно става по-възприемчива към про­мените у него. Може да се случи и обратното - мъжът иска да си отиде, а жената иска да се промени, но той се противи.

Кризата на растящите очаквания

Други примери за забавена реакция срещаме в об­ществения живот. В социологията това се нарича кри­за на растящите очаквания. Така се случи през 60-те го­дини, по времето на администрацията на Джонсън. За първи път малцинствата в САЩ получиха повече права от когато и да било преди. Резултатът бе експанзивни изблици на гняв, бунтове и насилие. Всички потиснати расистки чувства изведнъж намериха отдушник.

Това е друг пример за бликване на болезнени чув­ства. Когато малцинствата почувстваха растяща подк­репа, у тях се надигнаха чувствата на недоволство и гняв. Неизживените чувства от миналото започнаха да изплуват на повърхността. Подобна реакция сега се на­блюдава в страните, където хората най-накрая получа­ват свободата си.

ЗАЩО ЗДРАВИ ХОРА МОГАТ ДА ИМАТ НУЖДА ОТ КОНСУЛТАЦИИ

С нарастването на интимността във взаимоотноше­нията ви любовта ви също нараства. В резултат на то­ва избликват по-дълбоки, болезнени чувства, които тря­бва да бъдат излекувани - дълбоки чувства, като срам и страх. Тъй като не знаем как да се справим с тези бо­лезнени чувства, ние се оказваме в безизходно поло­жение.

За да ги излекуваме, трябва да ги споделим, но оби­кновено твърде много се страхуваме или срамуваме да разкрием чувствата си. В такива моменти можем да из­паднем в депресия, да изпитаме тревога, недоволство, отегчение или просто изтощение без някаква видима причина. Всичко това са симптоми за потискането на надигналите се в нас неизживени чувства.

Инстинктивно ще поискате или да избягате от лю­бовта, или да се отдадете на други пристрастия. Този момент е най-подходящ за излекуване на чувствата ви, а не за бягство. Когато почувствате изблик на дълбоки чувства, ще постъпите разумно, ако се консултирате с психолог.

Вие проектирате всеки изблик на дълбоки чувства върху вашия партньор. Ако сте се чувствали несигурни да изразите чувствата си пред вашите родители или партньори от миналото, няма да можете да установите контакт с чувствата си в присъствието на новия си пар­тньор. Независимо от отзивчивостта на партньора ви, вие няма да се чувствате в безопасност, когато сте с него. Чувствата ви ще останат блокирани.

Парадоксът се състои в това, че когато се чувст­вате добре с партньора си. Вашите най-дълбоки стра­хове могат да изплуват на повърхността. Щом избли­кнат, изведнъж ви обхваща страх и вие не сте в състо­яние да ги споделите. Страхът дори може да ви накара да изпаднете в състояние на вцепенение и равнодушие. Когато това се случи, чувствата, които са на път да бли­кнат, остават блокирани.

Парадоксът е следният: когато вие се чувствате добре с партньора си, вашите най-дълбоки страхове могат да изплуват на повърхността. Щом те избликнат, изведнъж ви обхваща страх и вие не сте в състояние да ги споделите.

Именно тогава помощта на консултанта или на пси­холога е от огромно значение. Ако сте с някого, върху когото не проектирате страховете си, вие можете да преработите чувствата, които избликват. Но ако сте са­мо с партньора си, може да изпаднете във вцепенение.

Ето защо дори хората, които се обичат, могат неиз­бежно да почувстват нужда от помощта на лекар. Спо­делянето на чувствата в групи за подкрепа има същия освобождаващ ги ефект. Общуването с хора, с които не сте в интимни отношения, но които са склонни да ви по­могнат, ви дава възможност да споделите накърнените си чувства.

Когато проектираме тези чувства върху интимния си партньор, той или тя са безпомощни да ни помогнат. Всичко, което партньорът ни може да направи, в да ни насърчи да получим подкрепа. Съзнанието за това, как миналото ни продължава да влияе върху отношенията помежду ни, ни дава възможност да приемем приливи­те и отливите в любовта. Започваме да вярваме в лю­бовта и в нейния целебен ефект. За да запазим жива магията на любовта, трябва да проявим гъвкавост и да се приспособим към нейните променящи се сезони.

СЕЗОНИТЕ НА ЛЮБОВТА

Взаимоотношенията между мъжа и жената са като градина. Ако искаме да цъфти, трябва да я поливаме ре­довно. Да полагаме специални грижи за нея , като от­читаме смяната на сезоните и непредсказуемите про­мени на Времето. Да сеем нови семена и да почистваме плевелите. По същия начин, за да запазим жива маги­ята на любовта, трябва да разберем кои са нейните се­зони и да се грижим за специалните й потребности.

Пролетта на любовта

Влюбването прилича на пролетта. Чувстваме се та­ка, сякаш винаги ще бъдем щастливи. Не можем да си представим, че няма да обичаме партньора си. Това е времето на невинността. Любовта изглежда вечна. Това е вълшебното време, когато всичко изглежда съвър­шено и ни се отдава без всякакви усилия. Нашият пар­тньор, изглежда, ни подхожда идеално. Танцуваме за­едно в красива хармония и благодарим на добрата съ­дба.

Лятото на любовта

През лятото на нашата любов ние осъзнаваме, че партньорът ни не е толкова съвършен, колкото сме смя­тали в началото, и че трябва да работим върху взаимо­отношенията ни. Не само осъзнаваме, че партньорът ни е от друга планета, но и че той или тя е човешко съ­щество, което допуска грешки и има недостатъци.

Появяват се първите признаци на потиснатост и ра­зочарование; плевелите трябва да се изкоренят, а ра­стенията да се полеят с още вода под горещото слън­це. Става все по-трудно да дадем и да получим любов­та, от конто се нуждаем. Откриваме, че не винаги сме ща­стливи и не винаги чувстваме любов в сърцата си. Това не е нашата представа за любовта.

В такива моменти много двойки загубват надежда. Не желаят да работят върху взаимоотношенията си, тъй като погрешно очакват, че пролетта ще продължи през цялата година. Обвиняват партньорите си и се отказват от връзката си с тях. Не съзнават, че любовта не винаги е лесна; понякога са необходими много усилия под палещите лъчи на изгарящото слънце. През летния се­зон на любовта трябва да се погрижим за потребнос­тите на своя партньор и да искаме да получим любов­та, от която се нуждаем. Това не става автоматично.

Есента на любовта

Грижите, положени за градината през лятото, ни да­ват възможност да пожънем резултатите от упорития си труд. Идва есен. Това е златно време - богато и благо­дарно. Изпитваме по-зряла любов, която приема и раз­бира несъвършенствата на партньора, както и наши­те собствени. Това е време на благодарност и споде­ляне. След упоритата работа през лятото можем да се отпуснем и да се наслаждаваме на любовта, която сме създали.

Зимата на любовта

Времето отново се променя и идва зима. През сту­дените безплодни зимни месеци цялата природа се за­тваря в себе си. Това е време за почивка, размишле­ния и обновяване. Време, когато изживяваме собстве­ната си неизлекувана болка в сянката на собственото ни “аз". Тогава капакът се повдига и освобождава на­кърнените ни чувства. Това е време на самотно израс­тване, когато трябва да се Вгледаме повече В самите себе си, отколкото В партньорите си, за да намерим лю­бов и удовлетворение. Това е изцелително време. Вре­ме, през което мъжете са в летаргия в „пещерите" си, а жените потъват на дъното на своите “кладенци".

След като заобичаме и излекуваме себе си през тъмната зима на любовта, пролетта се завръща неиз­бежно. Отново изпитваме благословените чувства на надежда, любов и изобилие от възможности. Благода­рение на вътрешното си изцеление и душевни търсения по време на пътуването през зимата, ние отново можем да отворим сърцата си и да почувстваме пролетта на любовта.

УСПЕШНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Изучаването на това ръководство за подобряване на общуването и за удовлетворяване на желанията ще ви подготви да изградите успешни взаимоотношения с другия пол. Имате всички основания да се почувствате обнадеждени и сигурни в тези отношения. Ще устоите и на промените през сезоните на любовта.

Наблюдавал съм как хиляди двойки преобразяват взаимоотношенията си буквално за 24 часа. Те идват в събота на семинар и до неделя вечерта отново са влю­бени един в друг. Като приложите прозренията, които ви разкрива тази книга, и помните, че мъжете са от Марс, а жените - от Венера, ще постигнете същия ус­пех.

Предупреждавам ви да не забравяте сезоните на любовта. През пролетта винаги е лесно, но през лято­то трябва упорито да работите. През есента може да се почувствате твърде щедри и удовлетворени, но през зи­мата ще сте изчерпани. Познанията, които ще ви помо­гнат да преминете през лятото и да укрепите взаимоо­тношенията си, лесно се забравят. Любовта, която чув­ствате през есента, може лесно да загубите през зи­мата.

През лятото на любовта, когато става все по-труд­но и вие не получавате любовта, от която се нуждаете, може изведнъж да забравите наученото в тази книга. В един миг то може напълно да изчезне. Тогава започ­вате да обвинявате партньора си и забравяте да се гри­жите за неговите потребности.

Когато навлезете в снежната пустош на зимата, мо­же да изпитате чувство на безнадеждност. Може да за­почнете да се самообвинявате и да забравите да оби­чате и да се грижите за себе си. Може да почнете да се съмнявате в себе си и в своя партньор. Да станете цинични и да сте склонни да се откажете от всичко. Вси­чко това е част от цикъла. Винаги е най-тъмно преди да се зазори.

За да успеем във взаимоотношенията си, трябва да приемем и разберем различните сезони на любовта. Понякога любовта протича леко и като че ли се развива от само себе си; в други моменти тя изисква усилия. Понякога сърцата ни са изпълнени с любов, в други мо­менти изпитваме чувство на празнота. Не трябва да очакваме от партньорите си винаги да са любвеобилни или дори да помнят как би трябвало да проявят обичта си. Трябва да проявяваме щедрост и към себе си, като се опитаме да разберем чувствата си и не очакваме ви­наги да помним всичко, което сме научили за сърдеч­ността.

Процесът на усвояването на тези умения изисква не само да чуваме другия и да прилагаме прозренията, но и да ги забравяме и след това да си ги припомняме. Чрез тази книга вие научихте неща, на които родители­те ви не биха могли да ви научат. Те просто не са ги зна­ели. Сега, когато научихте за тях, моля, бъдете реалис­ти. Позволете си да продължите да правите грешки. Много от новите прозрения, които сте придобили, мо­же и да забравите за известно време.

Образователната теория твърди, че за да научим не­що ново, трябва да го чуем двеста пъти. Не можем да очакваме от себе си /или от нашите партньори/ да за­помним всички нови прозрения в тази книга. Трябва да бъдем търпеливи и благодарни за Всяка тяхна малка стъ­пка напред. Свикването с тези идеи и превръщането им в част от вашия живот изисква време.

Не само трябва да чуем новото прозрение двеста пъти, но и да се отучим от наученото в миналото. Не сме невинни деца, които учат как да изграждат успешни от­ношения помежду си. Ние сме програмирани от роди­телите си, от културната среда, в която сме израсна­ли, и от собствените си болезнени преживявания в ми­налото. Интегрирането в живота ни на новата мъдрост за изграждане на взаимоотношения на обич е ново пре­дизвикателство. Вие сте пионери. Откривате нови зе­ми. Понякога може да се загубите. Понякога може да се загуби и партньорът ви. Използвайте това ръководство като карта, която ще ви води уверено през неиз­вестни земи.

Следващия път, когато другият пол ви огорчи, си спомнете, че мъжете са от Марс, а жените - от Вене­ра. Дори да не си спомните нищо друго от тази книга, разбирането, че сме различни, ще ви помогне да бъде­те по-обичливи. Ако се освободите постепенно от склон­ността си да съдите и обвинявате другия и се стремите настойчиво да удовлетворите потребностите и желани­ята си, вие ще можете да създадете онези взаимоотно­шения на обич, от които се нуждаете, които заслужа­вате и желаете.

Още много нови неща ви очакват занапред. Желая ви да живеете в любов и светлина. Благодаря ви, че ми позволихте да се намеся и да променя живота ви.