Йова и Алексей - 2 години по-късно Всички свидетелства  →

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, напразно бди стражата.

Псалом 127:1 (По слав. 126)

 

 

Братя и сестри,

 

С радостни сърца искаме да споделим с вас нашата опитност, за да помогнем и насърчим онези от вас, които сега са самотни, страдат и се питат защо трябва да са сами в този свят, на който болките му и без това са много.

Преди малко повече от две години, чрез сайта „Двама за Христос” се запознах с Алекс. На пръв поглед, за мен това беше поредното запознанство, което осъществявах и честно казано, бях леко поуморена. По нищо не разпознах в него бъдещият си съпруг! Но явно Бог е имал план за нас и половин година след запознанството ни, ние се оженихме. Бяхме положили желанията си в Божиите ръце, понеже и двамата вече имахме натрупан незавиден житейски опит и бяхме сигурни, че със собствени усилия няма да стигнем до добър край. Сватбата се случи, но след нея не дойдоха по- леки времена. Минахме през тежък период на напасване на характерите и съм сигурна, че оцеляхме заедно, защото Бог ни е водил за ръка през всеки един от тях. Не е лесно когато си на 30 години да започнеш да се съобразяваш с друг човек, с различен манталитет, различни нагласи, възпитание, интереси и на всичкото отгоре- различно вероизповедание. И двамата сме християни, но принадлежим на различни деноминации на християнството. В началото, семейството ни често беше арена на теологични спорове, нападки, опити да обърнеш другия и силно желание за единение във вярата. Често четях книжки с истории за опитности на други жени, омъжени или за невярващи съпрузи, или за такива от други деноминации. Молих се и когато Бог просветли ума ми с идеята, че любовта е над всичко, споровете, някакси, като че ли от самосебе си, спряха. Алекс, от своя страна, винаги е бил по- толерантният от нас двамата, така че явно аз трябваше да бъда тази, която да зарови томахавката на войната. От дълго време насам живеем в мир и спокойствие и рядко дори говорим за доктрини. Когато Христовият дух присъства, отсъстват дразгите, споровете, желанието за надмощие.

До ден днешен, никой от нас не споделя възгледите на другия, но това, изглежда, загуби значение, защото бракът ни се превърна в градина, която всекидневно поливаме и обгрижваме, за да има цветя благоуханни :))

Преди няколко дни Бог ни запази живи при катастрофа и това беше много силен момент, в който ние отново се погледнахме през очите на Бога и разбрахме, колко силно се обичаме.

Мили братя и сестри, това че още търсите или сте в момент на чудене дали да предприемете крачката напред с някой човек, е защото Божият план за живота ви предстои да се случи. Вие само му позволете. Във всичките си пътища търсете Него и бъдете сигурни, че трудностите през които минавате сега са само инструмент в ръцете на Бога, за да ви накара да Му се предадете и да получите привилегията да бъдете спасени. И не забравяйте да оставите избора на партньор в Божиите ръце! Той вече знае какво ви е приготвил, не Му пречете със собствените си желания. Тяхното изпълнение не гарантира щастието ви, още по- малко- живота във Вечността с Него!

 

Бог с вас!

Йова и Алексей

 


← Назад

Намерете ни в социалните медии

Ние споделяме как да се запознаете с приятели в социалните медии

Copyright 2019    dvamazahristos.org