Ново свидетелство Всички свидетелства  →

Запознахме се на 21.12. 2009г. Той се регистрира, аз също, но и двамата бяхме скептични относно такива сайтове. Не си бях сложила снимка, защото исках да общувам и да ме опознаят и харесат като човек. Един ден той ми писа, учтиво и възпитано, че иска да се запознае с мен. Пита ме дали можем да си разменим скайповете, защото предпочита да общува в Скайп. Аз също, така че му дадох моя и започнахме да си говорим. Той разказваше за себе си, аз за мен. Имахме много общи неща. 
Минаха един-два месеца и се усетихме, че си говорим с часове. Много си споделяхме- за работа, за различни неща… Дори до 2ч през нощта, но не се бяхме видели на живо, нито на камера. Никой не знаеше как изглежда другия. Просто общувахме.

След месец- месец и половина му пратих мои снимки, той- на мен негови. Пожела да се видим, а аз вече бях забравила за сайта. Мои приятелки ме посъветваха да се срещна с него на живо, да видим дали имаме общи неща. Чувствах се добре с него. Когато се видехме, изпитвах симпатия. Не беше любов от пръв поглед, а симпатия. Прекарахме един ден заедно, той беше отседнал при мои приятели. Срещнахме се заедно с други хора. Той сготви- много вкусно, спагети с пармезан и сос, много добре се представи и ме впечатли с гозбите си. Решихме, че искаме, независимо дали ще се получи, да се опитаме и да общуваме като приятели. Когато идваше да ме види, го водих в Стария Град. Първите 3 месеца идваше той в Пловдив, а после започнах да ходя и аз във Варна.

Интересното беше , че винаги когато се срещахме- валеше или дъжд, или сняг, в зависимост от сезона. Шегувахме се, че ще ни върви по вода . Запознах го с моите приятели, с духовните ми наставници, а в последствие и с моите роднини - те го харесаха. Почнахме да се молим- аз винаги съм искала простички неща. Една моя приятелка имаше цял роман изисквания.

Имах вътрешно усещане, че той е човека. Бях спокойна и щастлива с него. Не можех и да си представя живота си без него, макар че не се влюбихме от пръв поглед. Много хора чакат някакво специално просветление, Бог да ги срещне с другия, като по филмите. Няма такова нещо.

Преди да стигнем до брак общувахме 2 години. Нужно е време, за да се опознаят двама души, особено хора, които живеят на голямо разстояние един от друг. Когато ходих във Варна отсядах на квартира. Винаги е бил голям джентълмен и много се грижеше за всичко. Запознах се с близките му и те много ме харесаха.

Един ден ми каза да се облека официално и се досещах защо. Заведе ме в красив ресторант. Беше се подготвил добре за предложението, пита ме дали ще се омъжа за него и аз от притеснение не знаех какво да кажа.Започнах да му задавам въпрос след въпрос - дали ще се грижи за мен и дали мога да му имам доверие... После отново ме попита и казах „ДА”. Чу ме цялото заведение и взех кутийката с пръстена, а ръцете ми така трепереха... Толкова се радвах, че забравих да ям и пия! Вино, пръстен, всичко беше подготвил толкова добре! Обадих се на баща ми, той на неговите близки искахме да кажем на целия свят, въпреки късния час - беше около 22.30 – 23.00 часа. Решихме да направим всичко по традиция...официалният годеж да бъде на Бъдни вечер – щеше да дойде със семейството си чак до Велинград , за да ми поиска ръката...

На Бъдни вечер дойдоха вкъщи - отново беше се подготвил перфектно всичко: пита, торта, дарове, реч пред татко. Цялата ни рода се събра. Февруари, март почнахме да мислим за сватба. Венчахме се на 29.09.2012г. - беше най-щастливия ден в живота ни – сватба като в приказките ... 
Когато двама души се срещнат, няма такова нещо като любов от пръв поглед. Трябва да изпитат сърцата си, да общуват и да правят компромиси. Не трябва да чакат да стане нещо свръхестествено и любовта да дойде като гръм от ясно небе. Имах вътрешно усещане, че това е човекът, мир и спокойствие. Не трябва да чакаш принц/принцеса, който да отговаря на всичките ти изисквания и криво изградени, твърде големи стандарти. . Знам, че въпреки, че сме различни, взаимно се допълваме и се обичаме. И сме се посветили да го правим, всеки ден, в добро и зло, през всичките си дни...

Честито на младоженците, бъдете щастливи, прощавайте си, както Бог е простил на всеки от вас, обичайте се и бъдете свидетелство с любовта си един към друг!

Не забравяйте и да разказвате в кой сайт сте се запознали :)