Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време. Притчи 13:24

Храната на вярата

Ходене по дух

Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, /които ходят, не по плът, но по Дух/. - РИМЛЯНИ 8:1

Съвестта е гласът на човешкия дух. Разумът е гласът на душата. Чувствата са гласът на тялото.

Святият Дух не свидетелства на нашия ум, нито пък на чувствата ни.

Святият Дух свидетелства на нашия дух.

Много  съм   внимателен   по   отношение   на   употребата   на   думата “чувство”.  Когато усещат Божието присъствие    по време на богослужение,  хората   често    казват: “Почувствах го.” Но в действителност ние не чувстваме това физически, а го възприемаме духовно.  Затова  внимавам  да  разграничавам  двете,  защото  хората толкова  лесно преминават в областта на чувствата. Тогава, когато се чувстват добре, те казват: “Слава на Бога! Алелуя! Аз съм спасен! Аз съм изпълнен с Духа! Всичко е чудесно!”Но когато се чувстват зле, те ходят с  увиснал нос и казват: “Загубих всичко. Не се чувствам така, както по-рано, може би съм отпаднал.”

Ако бъдем движени от чувства, ще си навлечем неприятности. Затова именно  толкова много християни са ту горе, ту долу. Те не живеят движени от духа си. Те не ходят с вяра, а ходят движени от чувствата си.

Изповед: Аз не ходя по плът, но по дух. Аз не следвам чувствата. Не следвам разума. Аз следвам гласа на духа ми, моята съвест!

Вечните обещания на Бог

Няма оскъдност!

Пс. 34:9

„Бойте се от Господа, вие, Негови светии, защото за боещите се от Него няма оскъдност!”

В този стих четем едно обещание, което би трябвало да послужи за укрепване на вярата ни, особено във време на беди. Все още сме, поне външно погледнато, добре, но на тази земя има толкова много хора, които живеят в страни с лишения. А и ние не знаем до кога ще можем да живеем в такова изобилие! /бел.прев. – става дума за обществото в Германия/ Поради това би било добре за всички нас, ако се научим да воюваме с помощта на Божиите обещания и да стъпваме на тях с нозете на нашата вяра. В моменти на утеснение ще се окаже особено полезно, ако вече сме опитали, че Бог е верен на обещанията Си и че за тези, които се боят от Него, няма да има никога оскъдност.

В наши дни хората навсякъде застават зад мнението, че те сами чрез собствените си усилия, чрез работата си и чрез личната си предприемчивост са предизвикали благосъстоянието, в което живеят. Но е време да си припомним, че трудът, усилията и инициативността не са достатъчни, за да предпазят човека от оскъдицата. На това е способен само Божият благослов и Божието снабдяване!

Но ако Бог отдръпне ръката Си и откаже благословията Си, човек ще трябва да вкуси горчивите плодове на оскъдицата, въпреки грижите и труда си, въпреки трудолюбието и амбициите си.

Колко много богаташи са свършвали в бедност! А съществуват примери с вдовици, които едва са свързвали двата края, но са уповавали на Бог, боели са се от Него и са се убеждавали в истинността на днешното обещание.

Поради това човек не трябва да полага надеждата си върху собствената сила и умение да работи, нито пък върху онези добри блага, които Бог му дарил, нито върху спестяванията си или дори върху натрупаното богатство! Както в добри, така и в лоши дни, човек, който се бои от Бога, няма да пострада от оскъдица!

Страх от Бога и послушание с радост – това са условията, за да се предпазим от оскъдица!

И въпреки, че в това обещание става дума за предпазване от оскъдица в материалната област, то съвсем сигурно е, че може да го съотнесем и с нашите духовни потребности.

Съществуват мнозина, които се наричат Божии деца, но въпреки това не вървят безкомпромисно и стриктно по Божия път. Те се лутат, тъй да се каже, между двата фронта и дори вярват, че по този начин са намерили идеалния път към Небето. В действителност, такива хора обедняват духовно все повече и повече, защото в живота им липсва страхът от Бога и истинската отдаденост Нему. И ако изведнъж ги налегне някаква опасност, тогава те се оказват безпомощни и нищожни, защото им липсва живата връзка с Бога, а вярата им не е пораснала, а по-скоро е залиняла. Следователно, страхът от Бога е предпоставката да получаваме по всяко време това, което е нужно за запазването както на нашия вътрешен, така и на нашия външен човек. Поради това, не трябва да се притесняват тези, които се страхуват от Бога и Го следват от сърце, които уповават на Него и в добри, и в зли времена! Бог ще запълни всичката им оскъдност, “защото за боящите се от Бога няма оскъдица!”