Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

това е Божията воля, като правите добро, да затваряте устата на невежите и глупави човеци. 1 Петрово 2:15

Храната на вярата

Одързостяваме се като знаем

И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че докато сме у  дома  в  тялото,  ние  сме  отстранени  от  Господа,  (защото  с вярване  ходим, а не с виждане) понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

- ІІ КОРИНТЯНИ 5:6-8

„...Винаги се одързостяваме...” Обичам това! Не просто се надяваме или  пък предполагаме, а знаем! Известно ни е, че докато живеем в телата си на тази земя, ние сме отделени от Господа. Да, Божият Дух в сърцата  ни   вика:   “Авва,  Отче”,  но  Исус  Христос  е  със  Своето възкресенско  тяло  от  дясната  страна  на  Бога  в  Небето.  Когато  сме “отстранени от тялото” тогава сме “у дома при Господа.”

Кои са тези “ние”?

При физическа смърт човек напуска тялото си. При това той не е по- малко човек, отколкото, когато е бил в тялото си. Тук не е мястото да описвам   срещата  си  със  смъртта  (пълна  информация  за  това  ще намериш в моята книга “Аз бях в ада”). Но искам да кажа това: Когато бях извън тялото си, аз не бях по-малко човек отпреди. За себе си бях толкова реален, колкото съм сега. Имах същите черти и размери. Знаех всичко, което знаех преди да напусна тялото си.

Изповед: Истинският ми “Аз” живее в моето тяло. Истинският ми Аз е вечен дух, който никога няма да умре.

Вечните обещания на Бог

Здание от Бога!

2. Кор. 5:1

„Защото знаем, че ако се развали земния ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.”

Това, което току-що прочете, бе мисълта и убедеността на апостол Павел и на Ранните християни. Поставя се въпросът дали и ти си сигурен в това тяхно прозрение.

Как гледаш и посрещаш мисълта за деня, когато ще дойде Исус, съответно мисълта за деня, когато ще трябва да умреш? Очакваш ли този ден с таен страх или с победоносна увереност и радостно очакване в сърцето? Божие дете, което е намерило опрощение в раните на Исус, което е новородено чрез Святия Дух, което е запечатано с дара на Святия Дух, което освен всичко това ходи с Бога, не бива да се страхува вече от смъртта или от Пришествието на Исус, а трябва да се радва на това, което Бог му обещава в Словото Си. Най-напред Бог ни показва, че ако трябва да умрем, чрез смъртта ние загубваме нещо, т.е. земното си тяло, което апостол Павел сравнява със скиния. Но Бог не иска да ни остави бездомни.

При Грабването Той ще ни подари едно ново тяло – един дом, който е неръкотворен и непреходен – едно вечно здание в Небесата. И тук отново виждаме, че при Бог нищо не се губи, а само се печели. Той отнема нашата земна хижичка, това наше тяло, което ни е създавало грижи и понякога болки – това слабо тяло на немощ, в което често пъти сме въздишали. Бог отнема това пръстно тяло, създадено чрез Сътворението, в което действа зародишът на смъртта, което може и често бива атакувано от болести и болки и ни подарява едно вечно здание в Небето, което е непреходно и неразрушимо.

Следователно, когато в бъдеще твоята хижа от пръст те затормозява или боли, когато чувстваш нейната немощ и дори пъшкаш в нея, тогава Бог не иска да те доведе до разколебаване, а иска да ти покаже несъвършенството на всичко земно и да породи в сърцето ти копнеж по Онзи дом, който Той ти е приготвил Отвъд, в Светлината, Оттатък, в Славата!

Затова, радвай се на обещанието и очаквай с търпение този прекрасен ден на спасение на твоето тяло!