Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене. И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате. Матей 6:7-8

Храната на вярата

Как идва вярата

И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.

- РИМЛЯНИ 10:17

Как Бог дава вяра на грешните, за да се спасят?

Нека да прочета заедно с теб Римляни 10, където се говори за спасение и за спасителна вяра. (Разсъжденията ми са в скоби).

„Но що казва тя? Казва, че думата е близо при тебе, в устата ти и в сьрцето ти, сиреч думата на вярата, която проповядваме. (Забележи, че  Божието Слово е наречено „думата на вярата“, защото поражда и усъвършенства вярата в сърцата на ония, които са отворени да приемат Словото); Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш сьс сьрцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото сьс сърце вярва човек и се оправдава и с уста прави изповед и се спасява...Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси. Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали, (Забележи  това!) и как ще повярват в Този за Когото не са чули?...И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“ Римл. 10:8-10,13,14,17).

Не можеш да вярваш, без да чуеш. Вярата идва от слушане. Слушане на какво? На Божието Слово!

Изповед: Аз слушам Божието Слово и в мен идва вяра.

Вечните обещания на Бог

Приемете Мене!

Йоан. 13:20

„Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; който приема Мене, приема този, Който Ме е пратил.”

Всъщност, това слово представлява само едно изречение и все пак то съдържа две величави обещания, защото щом Син и Отец ще дойдат при нас, това е вече повече от обещание. Много християни не осъзнават съдържанието на този стих. Те са отворили сърцето си за Господа и искат да почувстват Неговото присъствие и близост, но само малцина разбират, че Господ ни среща точно в хората, които Той изпраща при нас. Ако ние ги отпратим и презрем техните думи, тогава отпращаме Него. Ако, обаче, ги приемем и се вслушаме в това, което Бог иска да ни каже чрез тях, тогава ние Го приемаме, а в Него приемаме и Небесния си Отец.

С други думи Господ се идентифицира със Своите посланици и служители, защото те не вършат собственото си дело, а Неговото, те не прокламират собствено учение, а Неговото слово, те не търсят почит за себе си, а почит за Този, Който ги е изпратил. Тук е залегнало едно голямо предизвикателство и една дълбока истина както за вярващите, така и за Божиите избрани служители. Християните трябва да приемат верните Христови пратеници като Самия Исус. Тогава Той влиза в домовете им и ги обдарява с божествения Си благослов. Но и самите Божии служители трябва да се стремят да бъдат наистина като Христос, Който ги е изпратил, да вършат волята Му, да разгласяват Словото Му и да отдават Славата на Него.

Нека в тази връзка да си спомним за сунамката, която обзавежда за Елисей една малка стаичка, за да може той да отсяда там, когато е наблизо /4 Царе 4/10/. Бог я благославя и й дава син, когото по-късно Той дори съживява.

Или да си припомним историята с Лидия от Филипи, която отваря дома си за Павел и Сила, така че по време на евангелизаторското си служение в този град те могат да живеят там. И колко много други вярващи отварят домовете си за Божиите слуги и за богослужения, така че чрез тези свои дела те могат да отдадат своя принос за изграждането на Христовата църква.

До проявяваме гостоприемство – това не бива да разбираме само като едно християнско задължение, а като истинска привилегия, тъй като по този начин ние приемаме Бог Отец и Бог Син. Незаслужена чест и високо благоволение се съдържат във факта, че Бог идва в домовете ни в образа на Своите истински и верни служители. А там, където Той влезе, в домове и в сърца, там той ще изяви и Славата Си!