Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля. Псалми 28:7

Храната на вярата

Благодарение

И тъй,  увещавам,  преди  всичко,  да  отправяте  молби,  молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени...

- І ТИМОТЕЯ 2:1,2

Божието Слово говори съвсем ясно по този въпрос. Вярвам, че много християни прилагат донякъде на практика този пасаж, но вярвам също, че някак пренебрегваме благодарението.

Бог иска да Му принасяме жертва на благодарност. Има толкова много неща, за които можем да Му благодарим!

Но прекалено много християни се оплакват и говорят постоянно за проблемите на нацията им. Библията не казва, че ние, като християни, трябва да правим така.

Вместо  това,  като  християни  сме  увещавани  да  отправяме  молби, молитви, прошения, благодарения за нашите лидери. (Не е възможно молитвите  ни  за  тях  да  бъдат  ефективни,  ако  в  същото  време  ги критикуваме.)

Изповед: Аз благодаря според Божието Слово за лидерите в страната ми.

Вечните обещания на Бог

Надеждата не посрамява!

Римл. 5:3-5

„… Скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамява…”

Вчера прочетохме, че в твърдостта можем да научим ценни уроци, които са необходими, за да се видим в правилната светлина. Когато изпитанията са по-продължителни, ние се отчайваме лесно и дори понякога си мислим, че Бог ни е отблъснал. Появява се съмнение, а тогава Дяволът много бързо запрята ръкави, за да подсили тези наши мисли, които отнемат от Бога подобаващата Му се Слава и чест.

Каква ли трябва да бъде причината, за да ни изостави Бог или да ни отблъсне, въпреки че ходим по пътищата Му с честно и открито сърце?! Та Бог дори следва даден човек, ако той се е отклонил от пътя Му и се опитва да го върне обратно към Себе Си! Бог е обещал, че няма да ни изостави. Дори и ако изпитанията са продължителни, ако скръбта ни е тежка, светлината на Неговата милост и вярност винаги пробива облаците, надвиснали над нас. Тогава за кой ли път можем да се убедим, че грижите ни, страхът ни и нашето съмнение са били напразни, защото Бог ни помага и отново ще видим слънцето на нашия хоризонт.

Чрез такива опитности ние опознаваме Бог по-добре, а тогава и надеждата ни нараства. Наистина, да проявяваме твърдост понякога е много трудно и дори изтощително, но това е необходимо, за да се сдобием с такъв опит и изпитана правда, че да се превърнем в хора на надеждата, които дори и в скръбта не падат духом, а знаят, че надеждата на посрамява.

Затова не се оплаквай, ако скръбта и трудностите кръстосват пътя ти! Ако ходиш по Божиите пътища, тези изпитания няма да ти навредят, а Бог ще ги превърне в чудесни благословения! Твърдост, опит, надежда и Божията навременна намеса – това е, на което Бог иска да те научи именно във време на скръб.

И ако ти, който четеш тези редове, точно сега преминаваш през време на скръб и тревога, то веднага започни да практикуваш това, което Бог ни разкрива чрез Словото си през тези последни дни! Вместо да се оплакваш, приеми скръбта от Божията ръка и Му благодари, че чрез Неговата благодат тя ще се превърне в богатство и в благослов на теб. Положи надеждата си върху тези редове, твърдо вярвай, че и в сегашната си беда ще можеш да опиташ Бога като Верния и Всемогъщия, Който не оставя да се посрамят и да погинат тези, които положат надеждата си в Него!