Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Иоан 15:10

Храната на вярата

Той дойде да спаси

Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус (Спасител); защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.

- МАТЕЯ 1:21

Първата стъпка за спасение включваше идентифицирането на Христос с нашето човешко естество. Това стана при въплъщението Му. Христос стана плът (Йоан 1:14). Евреи 2:14 казва: „ И тъй, понеже децата са същества  от  общата  плът  и  кръв,  то  и  Той  подобно  на  тях  взе участие в същото...“

Но по време на въплъщението Си Исус не взе участие в природата, управляваща духа на човека. В противен случай Той щеше да бъде духовно мъртъв по време на служението Си на земята и следователно нямаше да може да изпълни волята на Отца! Не, индентифицирането Му с духовното естество на човека не стана преди разпъването Му на кръста.

На кръста всъщност Бог направи Исус Христос да стане грях за нас (ІІ Коринт. 5:21). Тогава грешната ни природа беше прехвърлена върху Исус Христос и Той стана толкова грешен, колкото е всеки човек. Бог гледаше на разпънатия Христос като на човешката раса, прикована на кръста.  Затова   всеки  от  нас  може  да  каже  заедно  с  Павел:  „Бях съразпнат заедно с Христос.“

Изповед: Понеже Исус дойде, за да ме спаси от греховете ми, аз мога да кажа: „Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос  живее  в  мене,  а  живота,  който  сега  живея  в  тялото, живея  го  с  вярата, която  е в  Божия  Син, Който ме възлюби  и предаде Себе Си за мене.“

Вечните обещания на Бог

Невидимите неща са вечни!

1 Кор. 4:8

„Не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.”

Ти, Вечност Божия, във времето

свети със яркия си лъч

и отнеми от мене бремето,

а на страха – горчива злъч!

Да схвана дребното в деня забързан,

да се стремя към вечните неща.

Да съм от земното отвързан,

Небето да ми е мечта!

Това казва поетът в една песен и нейните думи подхождат наистина чудесно към днешния библейски текст. Естественият човек живее, съобразявайки се със земните реалности, защото светът на Бога му е чужд. За съжаление доста често погледите и на вярващите са насочени към Земното, така че Бог не може да проясни у тях стойността, славата и непреходността на Небесните неща. Не само е жалко, но това може да им причини и голяма вреда.

Всичко, което е на тази земя, е преходно, а когато човек склопи очи, не може да вземе със себе си нищо от онова, което е било скъпо на сърцето му. Той си отива беден, както е дошъл на този свят. Това, което взема със себе си, са вината и греха. Затова във времето на земния си живот човек трябва да се подготви за вечността. Ако направи това чрез Исус Христос, то делата му тук на земята ще бъдат от непреходно значение.

Хората, които живеят само със Земното, не са подготвени за вечността, а тези, на които Господ е отворил очите за Вечното и които са намерили в Него Вечния живот, са подготвени за Времето с Бога.

Апостолът може да изяви, че да живее за него е Христос, а смъртта – печалба. Чрез Исус смъртта загубва за него ужаса си, но в тази своя позиция в Христос Павел може да се справи и с трудностите на земния си път. Хората, подготвени за вечността, не са хора, неподходящи за земните трудности. Напротив! Точно те могат да триумфират в живота Тук. Техните корени не са в Земното, а в Бог! Силата им не е от самите тях, а от Небесните извори. Животът им, когато свърши, не е бил без смисъл, а изпълнен със съдържание и значимост за Вечността. Дори и ако отнемат насилствено живота им, те знаят, че смъртта за тях е вход към Вечния живот. Хората, приели вечния живот, са победоносни и вярващи. Те знаят, че най-доброто предстои тепърва.

Затова не прилепвай сърцето си към земните неща! Не се заслепявай и запленявай от преходното! Живей живота си с поглед към вечността и ще наследиш и ще се радваш още Тук на земята на това, което е със значимост за вечността!