Hebrews 11 (KJV) ¯¯¯¯¯¯¯¯¯¯ ¹ Now faith is the substance of things hoped for, the evidence of things not seen. … ⁶ But without faith it is impossible to please him: for he that cometh to God must believe that he is, and that he is a rewarder of them that diligently seek him.
В културата на сирака, изискванията за снабдяване и защита неутрализират мандатите на духовния живот. Тази култура може да бъде толкова дълбоко проникнала в човека, че тези неща могат да не бъдат съзнателни или открити грешни избори. Обаче, страха мотивиращ и крепящ тази култура, държейки човека податлив към страстните желания за снабдяване и защита, ефективно отделя този човек от Бога. Културата на сирака е несъвместима с културата на син.
Мама винаги казваше, че животът е като кутия с шоколадови бонбони, никога не знаеш какъв ще ти се падне."
Мама винаги казваше, че животът е като кутия с шоколадови бонбони, никога не знаеш какъв ще ти се падне."
Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му. Псалми 27:4
Бог в нас
Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
- І КОРИНТЯНИ 3:16
Когато Бог ни направи нови създания, Той превърна телата ни в Свой дом и вече не обитава в построена на земята Светая Светих. Бог каза: "Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас?..." (І Коринт. 6:19).
Трябва да осъзнаем добре, че сме храм на Святия Дух, че Бог е в нас! Върху фасадата на една красива църква в Тексас е издълбан стих от Стария Завет и там се казва, че тази църковна сграда е храм на Бога. Този надпис ме провокира всеки път, когато мина оттам. Защо? Защото тези хора толерираха една лъжа точно върху фасадата на църквата им!
Некоректно е да се каже, че църковната сграда е Божий дом, защото Той обитава там. Това би се отнасяло в случай, че сградата е посветена на Бога. Но трябва да внимаваме да не смесваме духовните неща с естествените.
Не сградата на поклонение, а твоето тяло е дом или храм на Бога.
Мисълта за този факт ще ти помогне да живееш в покорство и вяра.
Изповед: Тялото ми е храм на Бога. Бог обитава постоянно в мен.
Скръбта ви ще се обърне в радост!
Йоан 16:20
„Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост!”
Този стих съдържа в себе си един важен урок, но е и едно великолепно обещание. Някои братя и сестри смятат, че ако пътят им бива кръстосан от трудности и страдания и когато врагът ги атакува, тогава Господ ги е изоставил или пък че християнството им не е наред. Започват да се оплакват, да се съмняват и стигат до състояние, когато врагът може съвсем да ги депресира.
Разбира се, че трудностите и бедите могат да бъдат резултат от собствените ни пътища, от собствения ни избор и дори от грях. В това отношение всеки би трябвало да изпита себе си пред Бога и спрямо Библията. Но наистина, нека отворим Словото. Тогава ще забележим, че борбите и утесненията са нещо съвсем нормално за последователите на Бога. Как иначе бихме могли да натрупаме опит и да закалим вярата си? Бог е един мъдър Баща, който не прави грешки.
Днес много родители допускат тази грешка, че се опитват да държат децата си настрана от всички проблеми и от всяко натоварване. Това, обаче, е много глупаво, защото по този начин те отнемат на децата си възможността да се настроят към действителността и да могат да се справят с нея. Някога те ще застанат сами в живота и ще бъдат конфронтирани със ситуации, за които не са дораснали, защото досега не са се сблъсквали с действителността. Тогава може да се стигне до срив, тъй като едно парниково растение не може да устои на промените на външните условия.
Трудностите и борбите не са спестявани и на Христовите ученици. В нашия текст Исус дори им казва, че те ще плачат, ще ридаят и ще скърбят, а светът ще се радва. Но след това Той им дава ценното обещание, че скръбта им ще се превърне в радост. След този стих Исус прави едно сравнение с раждаща жена, която е в трудност, защото раждането е свързано с болки. Но щом детето вече е родено, тя не мисли повече за тях, защото се радва, че се е родил човек на света. Колкото по-голяма е борбата, толкова по-прекрасна ще бъде радостта, когато удари часът на Бога, часът на освобождението.
Така че, във времена на утеснение, на тъга и на беди, ние не бива да загубваме смелост и да се погубваме в тъгата си, а би трябвало да приемем трудностите си като предплата и като обещание за победата и радостта, които Бог сигурно ще ни подари, ако Му се доверим.
Утехата на Бога във време на най-дълбока скръб и радостта, която Той приготвя на децата Си, като ги извежда от затрудненията, са несравнимо по-големи от всички радости на този свят!
Затова, радвай се сега точно ти, който в момента си тъжен! Ако разчиташ на Бог, Той иска да превърне тъгата ти в радост!
Семейни или несемейни, създайте Вашия профил и общувайте с другите, нека заедно да се изграждаме и насърчаваме във вярата и в общение един с друг!
Ние споделяме как да се запознаете с приятели в социалните медии