Преди всичко със сърце за Бог.Личните взаимоотношения са Взаимоотношения към Бог и са пример за нашият живот.Живеем в пълнота тогава когато сме с чисто сърце!Жената е дар от Бог така пише в Библията.Това което е в нас вътре се отразява навън и се вижда.така ,че скрити неща няма.Бог да Благословя.
искам да споделя 4е в саита има големи мръсници как може дасе представят за набожни голям грях е това ,. лицето което говори глъпости се казва януш благоев от бяла слатина ,. избяга с моята съпеъга тяя е проститутка и сега са в испания женами се казва Анелия имам граждански брак с нея януш всеки ден ми пише какув секс правели двамата и говори куп глъпости това набожен 4овек лие ,. кажете ми вие
Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. Иоан 15:7
Царуване с правда
Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта (незаслужено благоволение) и на дарбата, сиреч правдата (състояние на невинност спрямо Бога), ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос (Месията, Помазаника).
- РИМЛЯНИ 5:17 (Разширена Библия)
Един от най-големите ни проблеми е, че отлагаме всичко за в бъдеще. Спомни си какви песни пеем: "Когато всички отидем в Небето..." Благодаря на Бога, че ще отидем там, но трябва ли да чакаме докато идем в Небето, за да можем да се радваме на Божиите благословения. Не, ние можем да ги имаме сега!
Да, ние ще царуваме в Небето с Христос. Но не трябва да чакаме, докато това стане! Кога ще царуваме според Писанието? Сега! В живота! В този живот! Как? Чрез Исус Христос!
Павел използва думата "царуват", защото по Негово време е имало царе. Всеки цар е владеел на собствената си територия. Думата му е имала върховен авторитет. Това, което казвал, е ставало! Той е царувал.
Словото казва, че ние царуваме в живота чрез Христос Исус. Защо?
Защото сме станали Божията правда в Христос.
Изповед: Поради това, че съм приел дара на правдата, който ме поставя в положението на невинен пред Бога, аз царувам в живота чрез единия, Исус Христос. Аз управлявам като праведен цар своето владение. Това, което казвам, става!
Ако умре, дава плод!
Йоан 12:24
„Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод.”
Чрез това обещание Исус ни дава свидетелство за Своя собствен живот и ни разкрива тайната на плодоносието. Тя е напълно абсурдна за начина на мислене на естествения, на плътския човек, но именно в природата ние навсякъде виждаме потвърждението на това слово. Човек може да направи каквото си иска с едно житно зърно – може да го позлати, но дори и тогава то ще си остане едно едничко и безплодно зърно. Едва когато бъде поставено в земята, когато се размекне – тоест, когато умре – от него ще избие ново стъбълце, което ще роди множество други зърна.
Ето го многократният плод! Така е и в нашия живот. Докато човек живее живота за себе си, ще остава безплоден по отношение на Бог и на вечността и въпреки тази себичност и това себепосвещение, човекът все пак някога ще трябва да умре. Този, обаче, който е готов да се откаже от живота си и в Исус Христос го посвети на Бог – в него ще задейства божественият живот така, че човешкият му живот ще стане плодоносен. В умирането за себе си и във всеотдайността към Бог се крие предпоставката, за да станем плодоносни и благословени.
Не е ли точно това причината, че животът ни носи толкова малко плодове? Нека погледнем към Господа! Той не дойде на земята, за да „си поживее” и да се наслаждава на живота! Не! Той напусна Славата при Бога, прие човешки образ и стана покорен до смърт, да – до смъртта на Кръста! Следователно, Той дойде на земята, за да умре! Това бе единственият път, за да спаси нас, които бяхме във властта на смъртта и да ни дари вечен живот. Чрез смъртта Си Исус не само принесе много плод, но този плод бе неизброим. Точно в това животът на Исус намери и намира своето предназначение и реализация. Живот, който изчерпва смисъла си в самото живеене, живот, чийто център е горделивото и себично „Аз” – е пропилян живот, защото човекът, който го живее, ще го загуби. Който, обаче, е готов да се откаже, да предаде на умиране този свой себеориентиран, стар, естествен, плътски живот, ще намери не само вечен живот, но и нов смисъл на земния си път, който ще бъде плодоносен за този, Който пък отдаде Своя живот заради нас!
Загуба или много плод – това е алтернативата, която Бог ни предлага. Безброен плод – това е Божието обещание за тези, които са готови да предадат себичния си живот на умиране и да посветят на Бог новия живот, който Той им подарява. В даването, в отдаването се крие голямо богатство, а във вкопчването, в прилепването – само загуба!
Дано Бог да ни дари милост да схванем тази тайна и да направим съответните изводи от нея!
Семейни или несемейни, създайте Вашия профил и общувайте с другите, нека заедно да се изграждаме и насърчаваме във вярата и в общение един с друг!
Ние споделяме как да се запознаете с приятели в социалните медии