Откъси от книгата "Радостта по пътя към целта" Всички статии  →

Заемете се с това да се наслаждавате на Господа и Му позволете да ви даде това,  което Той иска да имате. Ако Бог е поставил желание във вас,  можете да сте сигурни,  че Той ще го доведе до "раждане" на правилното време. Чакайте Бог да ви даде насоки и да ви покаже как да постъпите,  правете това,  което Той ви казва или показва,  и не отивайте отвъд Неговите указания.

"Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него (бди),  докле получи и ранния,  и късния дъжд. Така и вие трябва да сте търпеливи..." Яков 5:7,  8

Научила съм,  че търпението не е моята способност да чакам,  а се изразява в начина,  по който се държа,  докато чакам.

Ще се наложи да чакаме - независимо какво правим. Чакането е част от живота. Всъщност прекарваме повече време в чакане,  отколкото в получаване. Нашето отношение и поведение в процеса на чакане,  ще определи дали ще се насладим на пътешествието. То също ще определи и дължината на пътешествието.

Всички неща,  които трябва да правим докато чакаме,  са точно причините,  поради които чакаме. Насърчавам ви да се замислите над това. Всички грешни неща,  които вършим,  докато чакаме, например раждане на Исмаиловци,  лошо отношение,  завист към други,  които имат вече това,  за което ние чакаме,  самосъжаление,  емоционални изблици — всички тези неща и още куп други са причината,  поради която трябва да чакаме. С тях трябва да се справим и да ги изкараме от себе си. Простичко казано,  подготовката е процес,  изискващ време.

Дори когато сме по-зрели и готови за Божието най-добро,  можем да чакаме Бог да се справи с другите,  които ще имат нещо общо с нас. Божията работа е многостранна,  сложна и затова е по-добре за нас да оставим тази работа на Бога и да Му позволим да бъде Бог!

В нас трябва да се осъществи и процес на изчистване,  за да бъдем подходящи и подготвени за нещата,  които Бог пази за нас,  неща,  които е поставил в сърцата ни.

Вероятно повечето хора никога няма да дойдат до пълнотата на това,  което Бог има за тях. Те никога няма да видят изпълнението на мечтите и видението си,  защото или не разбират нещата,  споделени в тази книга,  или просто са упорити и непокорни.

Да,  тази неспособност да "чакаме добре" е една от основните причини хората да не се наслаждават на живота си.

Научете се да "чакате правилно"

Не само че трябва да се научим да чакаме на Господа,  ами понякога се налага да чакаме хора. Трябва да се научим да бъдем търпеливи по отношение на живота,  на хората,  на системите,  на трафика,  на много други неща.

Спомням си как Бог ме учеше на чакане на опашките в магазина,  но тогава не знаех,  че ме подготвя за бъдещето.

В продължение на около две години на всяка опашка,  на която застанех,  или имаше бавна касиерка,  или беше нова касиерка,  която още се учеше,  или този пред мен имаше продукти без цени,  или свършваха дребните,  които връщаха като ресто,  и трябваше да ходи да разваля пари,  или уцелвах времето,  когато идваше втора смяна,  та се налагаше да чакам касиерката да приеме касата.

В тези ситуации правех това,  което всеки би направил - да застана на най-късата опашка; но тя обикновено се оказваше най-бавната.

Дори съм се молила на коя опашка да застана и въпреки това винаги уцелвах тази с проблемите.

Дълго време се дразнех,  ядосвах,  възмущавах,  но не успявах да си скрия чувствата. Изразяването на липсата на себеконтрол само ме караше да изглеждам глупаво и съм сигурна,  че касиерката (която така или иначе не беше спокойна) се чувстваше още по-зле.

Явно нямах нужда от национално радио и телевизионно предаване,  при което щях да бъда известна на мнозина,  а да имам нетърпелив характер. Докато не се научех да "чакам правилно" в супермаркета на опашката на касата,  нямаше да съм способна да чакам другите неща,  които са необходими за изпълнението на Божия план.

 

Да,  много често Бог започва с малките неща,  които за нас нямат особена логика,  но в действителност са много важни. Запомнете този принцип: Ако сме търпеливи,  то ще си личи във всичко. Ако не сме търпеливи,  то също ще си личи във всичко. Бог не може да рискува с нас,  докато характера Му не се изобрази в нас. Ние сме Негови представители,  Негови посланици (II Кор. 5:20) и трябва да Му отдаваме слава като принасяме добър плод.

 

Наскоро бях в един магазин около Рождество и чаках доста дълго,  за да платя нещо дребно. Хората пред мен имаха купчини покупки и щеше да е много хубаво,  ако ме бяха пуснали преди тях,  но това не се случи.

 

Дори една жена ме изгледа доста отвисоко,  а друга ме пререди. Няколко жени обслужваха клиентите и когато най-сетне дойде моят ред,  жената каза бързо: "Благодаря Ви,  че изчакахте реда си. Наистина ли сте тази,  за която Ви вземам? Не сте ли онази жена от телевизията?"

 

И после добави: "Веднага като влязохте,  си помислих,  че сте тази жена".

 

Какво ли щеше да стане,  ако се бях държала неподходящо,  ако бях нетърпелива или ако се бях ядосала,  че не се спазва редът?

 

Бързането ограбва радостта

 

Бог не само че има време за това кога ще видим чаканите от нас чудеса,  но и вярвам,  че Той има и специално време,  в което е избрал ние да живеем. Вероятно трябва да добавя,  че е избрал и скоростта,  на която да живеем. Тя би станала явна от това,  което правим в живота си. Как ходим,  говорим и ядем,  показва отношението ни към чакането.

Всеки си има скорост,  с която ни е удобно да вървим,  но този "прибързващ" дух в нас,  който доминира на земята днес,  ни кара да искаме да бързаме и да правим неща,  които не изискват бързане. Някои хора говорят толкова бързо,  че не можеш да схванеш какво искат да кажат. Други стават толкова нервни,  ако веднага не ги разбереш,  а ако ги помолиш да повторят или да обяснят,  това обикновено ги вбесява.

Хората по принцип все бързат. Днес като питаш хората как са,  те ти отговарят: "Зает съм." Това веднага ме кара да се чувствам пришпорена - оставам с впечатление,  че на тях хич не им се е искало да ги спирам и да ги питам как са - просто искат да ги оставя на мира. Много хора живеят на пета скорост,  но не такъв би бил земният живот на Исус,  ако живееше днес.

Вземете решение да не живеете живота си припряно. Няма да му се насладите,  ако само препускате през него. Всичко тогава ще ви изглежда замъглено и неясно.

Хората често се оплакват колко са заети и колко са изморени,  но не предприемат нищо по този въпрос.

Вземете решение! Вкусете живота! Усетете вкуса на всеки ден. Вечер отделяйте време да си спомните за всичко,  случило се през деня,  особено за малките специални неща,  които са станали.

Размишлявайте за неща,  които ще ви донесат радост,  и тогава ще имате удоволствието да им се наслаждавате отново и отново. Ако ще трябва да бързате,  за да направите всичко планирано,  тогава вземете решение да правите по-малко.

Свободни от сравнение

"Затова да не съдим един другиго,  но по-добре да го разрешим,  за да не поставяме спънка или причина за падане на някой брат". Римл. 14:13

Има много неща,  които ние не можем да правим,  но пък има и безброй неща,  които можем да правим и то добре. Няма нужда да сравняваме себе си или способностите си,  или постиженията си с другите хора,  с талантите или успехите им. Свободни сме да сме уникални. Бог има индивидуален план за живота на всеки един от нас.

Животът ни може да бъде преплетен с живота на други,  но всеки от нас трябва да запази свободата си да бъде ръководен от Бога. Дори имаме право да правим грешки и да се учим от тях.

Бог веднъж ми каза: "Джойс,  само защото си права,  не ти дава право да натякваш постоянно на другите".

Много често се забъркваме в неща,  които не са наша работа,  и точно тези неща ни правят нещастни. Няма помазание върху нас, когато се захващаме с работата на някой друг. Затова нещата стават пълна каша,  когато се намесим там,  където не бива. Определено има място и време за "намесване",  когато искаме да помогнем на някой в нужда,  но винаги трябва да спазваме баланса.

Съветвам ви да не се намесвате в живота на другите. Бъдете добри приятели,  но внимавайте да не се заплетете в живота им,  защото е възможно да загубите себе си в живота на някой друг.

Аз лично си имам достатъчно мои неща,  за да се намесвам в живота на някой друг.

Изумително е как радостта и насладата се увеличават само със следването на този простичък пример. Аз много одобрявам плодовете на Духа,  а дума,  казана на място,  наистина може да ни насърчи и да ни помогне да продължим напред.

Но трябва да внимавате тази "дума" за някого да е от Господа,  а не от вас. Дори прекрасните дарове на Светия Дух са били използвани неправилно за манипулиране и контролиране.

Когато някой ви даде слово от Господа,  винаги помнете,  че то трябва да "носи свидетелство",  тоест вие самите да го потвърдите. То трябва да е потвърждение на това,  което Господ вече ви е показал. Ако то е ново за вас,  оставете го да "отлежи" и чакайте да видите какво Бог ще ви покаже за него.

Трябва да избягвате да си завирате носа навсякъде. Аз имах този проблем в миналото и той много влияеше на радостта ми. Искам да знаете колко категорична съм по тази тема. Моля ви да внимавате и да пазите сърцето си и то да е отворено само за Бога.

Не се опитвам да ви обвиня или обидя,  но искам да ви наставя: Ако имате трудности да си гледате само своите неща,  започнете да се молите за освобождение. Вземете решение да промените тази област и това много ще повиши личната ви радост.

Бог ми показа,  че да дадеш свобода на другите хора е като да сееш добри семена за твоята собствена свобода във взаимоотношенията. Поради това,  че сме различни личности,  ние вършим нещата различно,  гледаме на нещата различно и те ни влияят по различен начин.

Не можем да накараме децата си да обичат Бога,  нито можем да ги накараме да искат да вършат правилните неща. Естествено е,  че трябва да ги поправяме,  но не бива да ги контролираме. Трябва да ги поправяме,  когато сме водени от Духа,  а не от плътта си.

От взаимоотношенията с децата ми,  със служителите ни и с всички хора,  над които имам някаква власт научих,  че ако ги коригирам когато наистина има нужда,  а не когато на мен ми се иска,  тогава резултатите са много по-добри.

Трябва да сме много чувствителни към Бога в тази област,  както и във всяка друга област,  и да не правим това,  което на нас ни се ще,  а това,  което Той ни води да правим. Когато спрем да се опитваме да ръководим целия свят и спрем да се опитваме да бъдем главни диригенти,  тогава ще имаме време да се насладим на живота.

Концентрирайте се върху своята свобода и останете свободни пред Бога. Дайте и на другите свободата да живеят живота си. Тогава ще откриете колко наслада има за вас.

Моите деца са много свестни,  но аз изгубих години наред в напразни усилия и вместо да им се радвам,  се опитвах да ги променям.

Всички хора са се запътили нанякъде. Нека да им се радваме докато пътуват към целта си. Да им се насладим там,  където са,  докато пътуват.

Ако детето ви е на две,  не пожелавайте да е на три години. Когато е в детската градина,  не пожелавайте да е ученик. Не търсете "перфектното" време в живота,  когато всички обстоятелства около детето ви ще са перфектни. Радвайте му се сега,  когато е такова,  каквото е. Всяка фаза е част от цялото.

Бог ни е дал взаимоотношения,  за да им се наслаждаваме,  а не да се измъчваме от тях.

Вземете решение днес - да се наслаждавате на себе си и на хората,  които Бог е поставил в живота ви. Не търсете кривици у тях или в себе си. Бъдете позитивни,  търсете добрите неща и се фокусирайте върху тях.

Езикът по време на изпитни

"Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие,  лош път и опаки уста". Притчи 8:13

Когато ни е трудно и сме в изпитания,  какво обича да прави езикът? Да говори за това! Да прехвърля вината на някой друг. Обича да се оплаква. Но повече от това обича да говори за проблема (което обикновено не върши нищо добро,  нито допринася по някакъв начин).

Изкушенията,  които идват по време на изпитания и скърби,  са предназначени да ви отдалечат от Бога. Говорете за Бога,  не за проблема,  и тогава ще бъдете укрепени,  а не отслабнали.

Нашият ръководител на хваление,  Крие,  ми каза веднъж как чул едни хора да говорят за изпитанията си. Той се зачудил (и същевременно отправил този въпрос и към Бог): "Защо аз нямам повече проблеми?". Всичко в живота му в онзи момент изглеждало относително спокойно.

Докато мислил за това,  той осъзнал,  че едно от децата му е болно,  един от кухненските уреди е счупен и нещо не било наред с колата му. Разликата била там,  че устата и мислите му не били върху проблемите. Той бил зает със служение,  пътуваше с нас,  водеше хваление,  работеше в офиса,  пишеше нови песни,  беше и добър баща и съпруг. Беше зает да върши това,  което Бог го беше призовал да върши,  което пък е давало карт бланш на Бог да върши това,  което е трябвало да върши.

Вие и аз трябва да даваме добър отчет и да говорим за положителните неща в живота си. Колкото повече говорим за добрите неща,  толкова повече ще сме ободрени. Ако изберем да говорим за негативните неща,  ще се чувстваме обременени и изсмукани. Думите,  които излизат от устата ни,  обтичат главите ни и падат обратно в ушите ни,  както и в ушите на другите хора.

 


Книгата е взета от сайта http://www.gracebg.org/library/duh-literatura.htm

Цялата книга можете да свалите от ТУК

Списък с още книги вижте ТУК


← Назад

Намерете ни в социалните медии

Ние споделяме как да се запознаете с приятели в социалните медии

Copyright 2024    dvamazahristos.org