Освобождение за несемейните
Добре съгласувана демонична атака е насочена срещу богоугодни семейства. Едната страна от тази битка е да задържа богоугодни жени от брак. Това поучение предоставя няколко начина за обезоръжаване на демоничните средства, които ви държат несемейни и скрити, когато Бог ви е призовал да се омъжите. Има също така стратегии, които ще приготвят не само вас, но и вашия бъдещ съпруг, така че вашия брак да бъде изграден на духовно единство, а не само на физическо и емоционално привличане.
Това поучение е насочено главно към жените, но също така ще е от голяма полза и за мъжете.
Описани са ситуции, пред които напоследък се изправят много жени - християнки, които са несемейни. Има богобоязливи, чисти, посветени жени, които някак си остават „скрити” от мъжа, който Бог има за тях. В това е разпознат нов път за освободително служение и духовно картографиране, което постоянно напредва. Ще сме ви благодарни за всяка обратна връзка или свидетелство, което споделите в резултат на прилагане на това поучение в живота си.
Изкупителните дарби на Бог са следните: Пророк, Слуга, Учител, Увещател (съветник), Даващ, Управляващ и Милост.
Празнуването на сватбената церемония е нещо красиво. Едно от най-вълнуващото време в живота на бащата е настъпването на момента, когато предава дъщеря си на друг мъж, в брак. Но има много жени в това поколение, които все още не са омъжени. Бащата е отговорен да приготви дъщери, които да поведат следващото поколение. В миналото е било задължение на бащата да осигури младоженец – но това вече не е актуално за западните култури – но все още бащата е отговорен да осигури молитвите и духовното воюване, които са необходими за това неговата дъщеря да има съпруг.
Каква е ролята на бащата/духовния баща? Това е да доведе до край желанието на Бог да доведе мъж, който е приготвен от Бог да бъде на правилното място на правилното време и да е готов за жената, за която да се ожени.
Ние сме в сезона на Този, който дава. Този дар има най-голямото помазание за раждане. Така, че очакваме да видим раждане на сватби, раждане на видения за партньор и Бог да работи, за да освободи партньори за несемейните.
Нека поговорим за духовните етикети.
Битие 4 гл. Каин получи белег – не знаем дали е бил физически, но вероятно е бил с духовно значение. Тъй като всеки е могъл да „види” и разпознае този белег на „убиец” . Бог е способен да бележи някой безвъзвратно, така че да не може да бъде премахнат белега и да го бележи по такъв начин, че заобикалящата ги културата да го види. В Откровение 1-3 Бог и дявола слагат „белези” върху хората. Бог дава ново име на Пергам и Филаделфия. Бог взима инициативата да измисли име да даде ново име, а не второ име, заместително име. Това показва, че има нещо, което може да е направено, за да опетни нашето име, да го зарази или да му попречи.
Пергам – в контекста на крайно действие на сатана, е града, където е бил престола на сатана, където е доминирал и обитавал. Имало е неморалност.
Филаделфия – фалшиво обвинение и Божието обещание за възстановяване.
Като имаме в предвид произхода на това, може да се предположи, че нашият дух може да носи етикет, който ни е бил сложен и който не представлява кои сме ние всъщност.
В Пергам 1) имаше оскверняване на земята; 2) Оскверняване от човешко нечестие (неморалност).
Във Филаделфия 3) имаше оскверняване от обвинение. Дори Бог без съмнение да бе потвърдил, че хората в църквата на Филаделфия са били святи и праведни и въпреки, че Бог не беше съгласен с клеветите казани срещу тях, Бог все още усещаше, че оскверняването и заразяването на тяхното име е толкова силно, че Бог трябваше да им даде ново име.
Една неомъжена жена, дойде в нашия офис за освобождение заради това, че остава скрита за богоугодни мъже. По-рано по време на молитва от различно служение бе открито, че някой от нейните предци е извършил предателство. Получил пари за да предаде някой.
Анализирайки своята история, тази жена сподели, че по време на всичките й предишни позиции на работа, тя започвала много добре, но след това нещо се случвало в обстоятелствата около нея. Тя изследвала сърцето си и знаеше, че тя не е била конкуренция, нито заплаха, тя знаеше принципите на служене и активно е търсила да създаде платформа за успеха на нейните шефове. Но във всяка работа, моделът се е повтарял. Започвала много добре и след известно време нейния шеф се е обръщал срещу нея, първо като говорил за нея на други с авторитет и след това започвал да задържа информация от нея – под претекст, че я защитава и накрая завършвайки с противопоставяне и активно предприемане на стъпки да я отстрани от работа. И това се е случвало много пъти в нейната кариера.
По време на служенето с освобождение хора се молили заедно с нея да изповяда греха, нечестието, бунта на нейния предшественик да донесе това до кръста на Исус и да позволи Неговата кръв да покрие и измие нейната наследствена линия до сегашното поколение. Но едно нещо не беше направено, а това бе да помоли Бог да даде на нейния дух ново име. Нейният дух все още е носел етикета на „предател”. Фамилните линии могат да носят етикет за много поколения.
И така виждаме и научаваме, че може да има някакъв етикет, белег или печат върху нашия дух, който дори и невярващите биха могли да усетят с духа си какъв е. Вашите действия могат да заслужават доверие и да са без вина, но етикетът върху вашия дух може да бъде точно обратното. Призовете за изчистващата кръв на Исус и премахването на печата и етикета от вашия дух. Помолете Бог да сложи ново име, нов етикет, или нов печат върху вашия дух. Освобождението трябва да премахне етикета от духа и да се получи ново име.
Има много на брой етикети, които биха попречили богоугодни мъже да изберат жена за брак. Предател, неверен, прелюбодейка, Езавел, небогоугодна, и огорчена са някои от тях.
Погледнете вашите социални взаимодействия – изследвайте вашите взаимоотношения, семейство, въвлеченост в църква, вашите взаимоотношения със съседи, колеги, съквартиранти. Погледнете за аномалии – реакции от други хора, които не са съизмирими с вашите действия. След това погледнете на поколенията от страна на майка ви и баща ви. Проследете вашата история – има ли някаква вероятност да носите етикет и да прожектирате в своя дух нечестие от миналото – нечестие, което може вече да сте изповядали. Нечестията трябва да се изповядат в контекста на етикета или белега и трябва да се премахнат от духа.
Помолете Бог да покрие нечестието, греха, бунта с кръвта на Исус, изпратете ги на кръста - и тогава помолете Бог да премахне белега и да сложи ново име, име, което Бог да избере.
Това очевидно произхожда от взаимоотношение с човек, което е било достатъчно дълбоко, така, че този човек е започнал да отразява в духа си към други мъже, че „тази жена е моя”, „тя е вече взета”, „тя вече не е свободна”, „дори не си и помисляй”. Докато това се счита за нормално и прието и разбираемо при едно романтично взаимоотношение или ухажване, ако мъжът си тръгне без да е поставил пръстен на ръката и не премахне етикета, това поставя жената в много неизгодно положение.
Ние просто не знаем колко лесно се слага този етикет. Не знаем, дали това симпатично малко момче в 3-ти клас, което казва: „Аз ще се оженя за теб, когато порасна” не поставя етикет върху теб. Ние знаем, че при една по-дълбока връзка, това определено се случва. Ние също подозираме, че там където е нямало взаимоотношение, а едностранчив опит на мъж, които се е опитал да ви ухажва, но вие сте го отхвърлили...чудим се дали тези ситуации не са сложили етикет върху вашия дух, казвайки на другите мъже „ Тя не е свободна.”
Независимо от това колко е лесно или трудно да сложиш етикет, аз препоръчам на всеки един от вас да отиде пред Господа - да направи списък от всички, които познавате и са ви искали някога, и на онези, на които сте си дали сърцето си, независимо дали са откликнали или не. Преминете през всички тези ситуации и помолете Господ да сложи край, да ги приключи в духовната област – да премахне етикетите на „ вече е заета” и да декларира в духовната област, че вече сте свободна, че сте приготвена от Него, че Той като ваш Небесен баща, ви освобождава в период на живота, където ухажването е прието, където достойни мъже, ще бъдат зачетени, когато потърсят ръката ви за брак. Премахнете етикета, който не ви принадлежи и помолете Отец да постави правилния етикет на духа ви, че това е правилното време, правилния сезон за ухажване.
Има и нещо друго, което излиза на повърхността, относно това защо някои жени са несемейни, и защо са неспособни да си намерят съпруг, дори да са се молили и да са искали Бог да им го даде – и това е проблема с вътрешните обети.
Вътрешните обети могат да се проследят, от времето, когато родителите са имали лош брак. Когато детето е растяло в атмосфера на голям конфликт и враждебност между родителите и е твърде голяма вероятността детската душа или дух да е направила такъв вътрешен обет „Никога няма да се оженя” „Няма да рискувам с никой мъж” или „Никога няма да се доверя на мъж”. В някои случаи, някои от тези вътрешни обети, могат да са установени много рано в ума на детето и дори като млад възрастен да търси брак и да го желае и да вика пред Бога за брак, ако неизцелената болка в духа е все още там – вероятно това е причината. Дори е възможно детето още от утробата да направи такъв обет, който ще му повлияе през остатъка на неговия живот.
Служението Elijah House Ministries има някои превъзходни поучения озаглавени: „Сърце от камък”, „Вътрешни обети”. Аз няма да ги повтарям тук, но ви насърчавам да ги вземете, ако имате усещането, че са направени някои вътрешни обети. Ще научите какво са вътрешните обети и как са направени, и духът ви ще свидетелства дали това е вашия проблем.
Бог Отец е разбрал, че навлизаме в сезон, в който ще има упадък на семействата и голяма травма на национално ниво и затова преди 36 години Бог изпрати хора като Джон Сандфорд и Джак Уинтърс да разкрият Бащиното сърце на Бог. Когато те започнали да говорят по тези въпроси преди 30, 35 години, те били толкова изпреварили времето си, че посланието било само за малка група хора. Днес това послание е широко разпространено и има 3-то, 4-то, 5-то поколение ученици, които говорят същото послание по невероятен начин.
Духовната или душевна рана не се изцелява докато не си готов да рискуваш и да се довериш отново. Има толкова много преживявания с Бог Отец, които са предназначени да ни научат как да рискуваме и да се доверим отново. Бог Отец знае, че нашите родители не са били съвършени – дори да са имали страхотен брак – те не са били съвършени. Много от вас идват от разбит, враждебен или брак, в който е имало насилие, брак в който думи на оскърбление са били ежедневие. Много от вас са видяли болката на единия или другия родител от трудностите в брака. Така че Бог не само изпрати хора да освободят послание на изцеление за тези рани и за разчупване на вътрешните обети, но Той е предназначил преживявания, които да ни позволят отново да Му се доверим, да се научим да рискуваме с Него.
Има друга дума за риск и доверие и тя е по-теологическата дума на ВЯРА. Помнете, че Бог казва, че без вяра е невъзможно да Му угодим. Една от областите, която всяка неомъжена жена се нуждае да се пребори е доверието. Много, много от неомъжените жени, които познавам са изключително компетентни - и това не е нещо лошо. Но понякога компетентността е породена от посвещение никога да не бъдеш зависим, да не рискуваш, що се отнася до мъже.
Това нещо, което задвижва най-дълбоко сърцето на мъжа е да му се доверявят и да го уважават. А това, което задвижва най-дълбоко женското сърце е да бъде обичана. Когато един мъж види жена, която е чудесна по всякакъв начин, ако тя не демонстрира способността да се доверява на мъжа чрез нейните действия или в духа си, този мъж най-вероятно няма да я иска за жена.
Доверието има централно място в брака. Затова Бог, който ви приготвя за брак, умело ще извайва обстоятелства и ситуации, за да ви позволи да се научите да Му се доверявате, дори хората около вас да не заслужават доверие. Когато имате този вид вяра, когато сте се научили да се доверявате на Отец – дори когато ви нарани...тогава сте готови за следващата стъпка. Ние виждаме това чрез смъртта на Христос на кръста. Сам Исус питаше „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?” и въпреки това Христос все още можеше да каже, „В Твоите ръце предавам духа си”. В ръцете на същата Личност, която го беше изоставила час или два по-рано. Това беше величествено изявление, че Христос умря с разчупено тяло, но цялостен дух. Той отказа да позволи най-голямата травма на човешката история да разруши Неговата вяра в Бог Отец.
Погледнете собствения си живот. Погледнете на хората, които не заслужават доверие около вас. Вместо да ги виждате като агенти на дявола изпратени да ви навредят, окуражавам ви да ги виждате като хора подбрани от Отец и доведени до вас, чрез Него, така че да се научите да Му се доверявате, тъй като Той ги контролира.
Спомням си как научих този урок. Когато напуснах пълното служение страдах от много жесток случай на „ухапване от овцете” (от членове на моето „ стадо”.) Моята предпочитана социална дистанция с хора беше около 50 метра. Аз не желаех да се занимавам с хора и последното нещо, с което исках да се занимавам бяха християни, а „Християнска общност” беше най-лошо от всичко за мен. Нивото ми на доверие беше около -500. След известно време Бог ми послужи директно, без други хора наоколо Бог направи следващата стъпка, която бе да ме накара да му се доверя по отношение на други хора. Чрез една история, която е твърде дълга за разказване Бог ме „подведе” да правя това, което бях се заклел никога повече да не правя, а именно да поучавам библейски уроци. Това не бяха само библейски уроци, а библейски уроци с непознати. Не познавах никой от тях, а и много от тях не се познаваха. Това беше странно подредена конфигурация, която само Бог можеше да направи. Когато пристигнах, за моя голяма изненада, започнах с вдигнат гард – ядосан на Бог, че ме подведе за това – но готов да го последвам и след това да избягам накрая след определения брой седмици. В последствие открих, че всеки един от тези хора в групата са били с предварително „отрязани рога” и „изкарани зъби” преди Бог да ги доведе на библейския урок. Аз нямах продължителни взаимоотношения с никой от тези хора в група. Но се научих да се доверявам на Бог чрез този опит, че той може да се занимава с хора, които потенциално не заслужават доверие.
Това е урок, който всяко момиче, което е израснало в разбито семейство се нуждае да научи, че Бог довежда наранени хора около теб, за да те научи да Му се доверяваш, да рискуваш въз основа на Неговата защита от хора, които нормално биха те наранили. След като научиш този урок и разчупиш вътрешните обети, които казват, „ Никога няма да се доверя на мъже” и по-подразбиране – „Никога няма да се доверя на Бог, който направи мъжете и избра баща в моя живот...” След като научиш тези уроци, твоя дух ще стане безкрайно по-привлекателен за мъжете, които те заглеждат. Мъжът отчайващо се нуждае неговата съпруга да му има доверие и ако тя не може да му се довери, в брака никога няма да има интимност.
Аз бих искал да хвърля светлина върху второто оръжие за неомъжените жени днес. Това е мантията на „невидимост”. Моя приятелка бе възпитаник във военовъздушните сили. Тя разказа история, която е противоположна на мантията на невидимост. Един горещ летен ден, тя и нейните приятелки тинейджърки отишли до близкия супермаркет. Това било обикновено и невинно излизане. Те отишли да си купят малко сладолед и докато били вътре в магазина, шепа хора, които се мотаели наоколо, вратата на магазина се отворила и изведнъж невероятна тишина се установила на мястото. Момичетата мигновено разбрали, че нещо в атмосферата се променило и те се обърнали да видят какво е станало, двама бойни пилоти били влезли вътре. Те не били вражески бойни пилоти, а били от базата, но носили такова доминиращо присъствие, че дори в гръб момичетата усетили, че нещо значително е влязло в помещението и разговорите моментално секнали.
Има такава човешка способност да влияе на твоя дух по доминиращ начин. Не са много хората, които имат такова доминиращо присъствие, каквото боен пилот трябва да има, но почти всички вие сте усетили влиятелното присъствие на духа на някой друг. Стояли сте в стая и сте усещали, че някой друг ви гледа и сте се обръщали да видите кой е. Вървите по улицата и чувствате натрапващия се дух на някои, те ви гледат с духа си, докосват ви, блъскат ви от 10 метра разстояние и вие се обръщате да ги видите.
Обратното на това е мантията на невидимост, която обикновено се хваща доброволно. Много пъти, това може да се проследи от детството, когато не е било безопасно за детето да бъде видимо. Може да е била нежелана бременност, където детето съзнателно преживява майката да се опитва да скрие растящото бебе в утробата си и детето е знаело за тази изпъкналост, видимостта на бебето е предизвиквало голяма тъга за майката. Бебето е получавало послание в утробата „ако само това бебе да можеше да не се вижда, светът щеше да е по-добро място.”
В домове, където родители са много гневни, децата се научават, че ако не са в стаята, ако не се виждат, ако не са наоколо, те са по-малко уязвими за атаките на родителя. Така, че те ПОЖЕЛАВАТ да бъдат невидими и да не присъстват – желанието да са „невидими” се изразява умствено или вербално – хиляди пъти. Когато с детето е било злоупотребявано (може сексуално) детето пожелава тя или той да е не е съществувал и неговия или нейния пол да бъде някак си невидим - пожелават по някакъв начин, под някаква форма, просто да биха могли да не са там, когато чуят стъпките, които се задават по коридора към тях.
Понякога когато има дисфункционален брак, детето по някакъв начин обвинява себе си за трудностите в брака, казвайки си: „ако само не бях се родил, Мама и Татко щяха да са щастливи. Семейството щеше да е по-добре без мен.”
Това са вярванията, прокламациите, мислите, идеите и дори обетите, които може да произведат „мантията на невидимост”. Те могат да те направят духовно невидим за други хора, дори физически да си видим. Наблюдавал съм това в редиците по време на служене. Когато има 30 души в редицата, наблюдаваш как гостуващия служител върви сред редиците, отива до номер 13, 14, 15, 17....и прескача точно номер 16. Човекът стои там – напълно видим както този отдясно и от ляво – а говорителя просто го подминава. Има индивиди, на които това се случва десетки пъти, с десетки ралични говорители в различни градове, различни обстановки и ситуации, когато някой е гледал направо „ през тях” , като че ли не съществуват. Много, много пъти тази „мантия на невидимост”, която е източник на толкова скръб за възрастния човек, е била съзнателно търсена от него още, когато е бил малко дете.
Аз бих ви окуражил, ако това представлява проблем в живота ви, ако мъжете изглежда не ви забелязват, ако в присъствието на богоугодни мъже и жени, те просто гледат през вас сякаш не ви виждат, вие първо трябва да пречупите обетите, които сте направили, да прокламирате факта, че е добре за вас да имате идентичност. Че е добре за вас да имате съдба и че е добре да бъдете забелязани – особено от мъже, особено от богоугодни мъже, от мъже с влияние, мъже с голяма сила – да бъдете видяни от духовни гиганти.
Като празнувате факта, че е добре да бъдете видими, вие би трябвало да преживеете някои промени, където в група по време на разговор в миналото сте споделяли идея и други са реагирали, като че ли не сте казали нищо и са продължавали да говорят. Би трябвало да видите промяната, би трябвало да видите хората, ангажирани с вашата идея и по всяко време, когато виждате тази мантия на невидимост да бъде премахната вие имате нужда да празнувате това. В ума си имате нужда да благодарите на Бог, че сте забелязвани, и да кажете, „Беше добре! Бях в безопасност. Всъщност се почувствах добре да бъда въвлечен в разговор, вместо да бъда отхвърлен като невидимия човек в стаята.”
Бих ви окуражил да упражнявате отваряне на вашия дух и достигане на другите. Когато стоите на опашката на пазара можете да започнете да благославяте другите от вашия дух. Ще откриете, че след време на постоянно визионализиране – вашата душа и вашият дух да се протягат към другите – нежно благославяйки човека, стоящ пред вас на редицата, много пъти те ще започват да се обръщат към вас и да ви поглеждат. Те ще почувстват, че влияете с протягането на вашия дух. Ако имате 20 годишен навик да подтискате духа си, да се свивате навътре в себе си, за да бъдете видими, ще трябва да постоянно да протягате вашия дух навън към другите около вас.
Аз силно чувствам, че е нормално, а не необичайно за нас да имаме дух, който се протяга навън. Нормално е за Отец. Спомням си, когато бях на 4 и седях в скута на дядо си и се люлеех. Аз не си спомням да ми е дал нещо или да ме е благославял така, но това , което си спомням е, че бях в безопасност при дядо си, че ме е приел в неговия свят. Той ме „прегръщаше” с духа си. Беше чудесно място, на което да бъдеш. Откъде дядо ми беше взел това? Това е същността на бащинството. Това е което Бог Отец прави.
Отец чака да се протегне с Неговия Дух към вас по начин, по който да ви накара да се протегнете в духа си към Него. Наричаме това практикуване на присъствието на Отец. Това е дисциплина, която нараства с практикуване и време. Ако искате да отмахнете мантията на невидимост до голяма степен, ако искате вашият дух (в цялата си красота, елегантност, сладост и нежност) да бъде видим за мъж, който Бог е създал да ви разпознае и да ви вземе за жена, бих ви окуражил усърдно да практикувате присъствието на Отец – просто да бъдете в неговото присъствие – да протягате духа си към Него и да приемате от Неговия Дух, като ви обгръща със Неговото присъствие. Това е нещо, което се научава.
Ако сте работили много усилено да бъдете невидим, вие трябва да работите много усилено да бъдете видим отново. Но си заслужава. Това е нормално. Това е възможно. Бог не ви е призовал да имате мантия на невидимост, поради нараняване в детството. Бог ви е призовал да бъдете видим за другите, както сте и за неговия дух – защото ви познава, защото така ви е направил и наистина харесва духа, който е вложил във вас. Така, че наслаждавайте се да се протягате към духа на Отец, когато той отговаря и вижда твоя дух и го утвърждава и зачита.
Разглеждайки темата за брака и несемейните, важно е да разгледаме разликите между мъжество и женственост. Същността на мъжеството е да инициира, а на женствеността да откликва. Впечатлен съм, че повечето млади жени, с които работя и които са несемейни на повърхността са такава награда. Те са Божии жени, прилежни, усърдни, с много умения, много компетентни и инициативни. Чудя се дали тази енергична инициативност на някои от тези жени, не е всъщност недостатък в очите на мъжете. Повечето от тези жени е трябвало да развият високо ниво на инициативност, за да изпълнят работата, за която Бог ги е призовал. Искам да бъда много, много ясен, аз не критикувам женската компетентност, инициативност и умение в която и да е област.
Но когато вземем в предвид ухажването, ако гледаме като че ли преценяваме от разстояние младата дама и се чудим как ли ще подхожда в брака, малко са мъжете (мъже, които имат някакви неразрешени проблеми), които се наслаждават да покоряват и търсят някой, който да победят и подчиняват. Тези не са мъжете, които търсим така или иначе!
Повечето мъже не търсят да се състезават; те не търсят съпруга, с която се чувстват, сякаш трябва постоянно да се състезават. Те търсят някой, с който да си партнират. Мъжете откликват добре на уважение, а жените на любов. Една от формите на уважение, която жената показва на мъжа е да оценява неговата компетентност, да оценява неговия принос, да оценява неговите способности да разрешава проблемите им. Всъщност много глупави мъже са в капана на жена, която се представя за нуждаеща се, крехка, търсеща мъжа да разреши проблемите и само тогава той е впримчен от нейните хитрини.
Но погледнато по друг начин, ако мъж срещне жена, напълно компетентна и може да прави всичко сама и няма нужда от него, това не създава сериозна база за ухажване, още по-малко за взаимоотношение и брак.
Идеята, че мъжествеството инициира, а женствеността откликва, не може да се вземе за АБСОЛЮТНА норма на поведение. В друго поучение говорим за природата на мъжеството и женствеността в цялото писание и факта, че всеки един от нас съчетава мъжество и женственост. Десното полукълбо на мозъка, лявото полукълбо, мъжките и женските хормони са там – само, че в различни пропорции и съотношения във всеки от нас.
Аз вярвам, че съпруга и съпругата трвябва да се движат между поемането на инициатива и отклика. В Притчи 31 глава жената се оказва много предприемчива в различни области, но тя също знае и как да откликва. Когато една неомъжена жена се приближава към мъж, който вероятно е подходящ да поиска ръката й за брак, важно е за нея е да намери начин да установи ритъм на време на отклик и на инициатива. Ако мъжът е обиден за това, че тя поема някаква инициатива, тогава той не е подходящия съпруг, защото в брака – първо единия, после другия взима инициативата, а след това единия и другия откликва. Така, че жената има нужда да знае как да не бъде винаги тя инициативна, но също така и как да поема инициатива и да очаква мъжът да отговори по подобаващ начин. Такъв ритъм е невероятно да се види, но не е особено обичаен. Повече от времето в установения брак има рутина, а не ритъм. Единият доминира, а другият откликва, има несъразмерна „дребнавост” в брака, без да споменаваме липсата на удовлетворение. Истинското взаимоотношение изисква ритъм в брака – приливи и отливи – единият да инициира, а след това другият, единият да отговаря, а след това другият.
Това е, което мъжът би трябвало да търси и това е, което бъдещата съпруга би трябвало да може да направи във връзката с подходящия за нея мъж.
Това е, което бащата учи дъщеря си. Затова бащинството предхожда брака. Бащинството е различно от брака и въпреки това има някои много сходни неща. Във взаимоотношението баща/дъщеря има време когато тя започва с накакъв въпрос или нужда и тогава той започва с въпрос или загриженост, тогава тя отговаря и той отговаря. В контекста на здравословен ритъм на взаимоотношение между баща и дъщеря, тя се научава и разбира подходящото време и начини за нея да започне общуването. Имате пример за здравословно взаимоотношение между млада жена и нейния избраник – където инициативата за общуването протича в двете посоки между двамата.
Една от темите, които засягат неомъжените дами е въпросът за ревността. Ако не сте слушали нашето задълбочено поучение за ревността, ще ви дам много кратко обобщение и ще кажа ДЯВОЛЪТ ЯРОСТНО НИ РЕВНУВА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ. Той ни ревнува заради това, че имаме нещата, които той е имал и имаме способността да получаваме прошка, когато грешим и да се помиряваме с Отец, но няма помирение за него. Неговата ревност от само себе си не ни влияе съществено, но когато друг човек ни ревнува това изглежда служи като канал за омразата на врага, за да дойде срещу нас и да ни атакува много жестоко.
Много често в периода на ухажване, взаимоотношения са се проваляли поради това, че друг мъж е искал жената или друга жена – мъжа. Независимо в каква посока ревността протича, когато има трета страна, която се намесва, желанията и пожеланията на другия човек, враждебността на другия може да влиае и повлиява неща в духовната реалност, за да причини разрушение в естественото така, че едно взаимоотношение, което напъпва и разцъфтява, изведнъж пропада.
Въпреки това ревността засяга много повече от това. Има много дами, които никога в действителност не са били ухажвани. Те никога не са имали взаимоотношение, което се е разпаднало. Проблемът е, че някои хора наистина се дразнят на успеха на другите. Поради това дама, която е високо образована, която наистина познава Бог, ходи в благоволение, достатъчно дълго се е обучавала да развие зрялост в използването на способности и умения, често е засегната от дребнави хора. Дребнави хора, които не биха платили цената за превъзходство, се дразнят на тези, които са.
Зад ревността винаги стои дух на бедност. Връщайки се обратно към ситуацията един мъж ухажващ жена и трета страна, която ревнува заради това взаимоотношение поради това, че желаят мъжа или жената за техен пратньор, на повърхността излиза усещането, че наоколо няма достатъчно хора. Сякаш има само една подходяща жена и ако тя се ожени за друг мъж, тогава този мъж ще трябва да се справя без нея. Това е основата за духа на бедност. Ревността на този, който има, тъй като това ще означава липса за някой друг, който няма това, което той има.
Истината е, че Бог никога не е ограничен. Няма оскъдност за нищо и Бог може да осигури чудесен съпруг или съпруга за другия човек, който е пълен с дух на бедност и преживява чувствата на ревност в духа си.
Сега, къде са бащите във всичко това? Получихме някои нови прозрения за ревността и идентифицирахме „пакет” демони, които работят заедно, хранят се един друг: духът на ревност е един от тях. Ние осъзнаваме, че това е нашата лична нагласа, която е ключът към всяка една от тези ситуации. От нашето предишно поучение за ревността, изглежда, че ревността функционира от различен сбор от правила в сравнение с всякакви други демонични същества.
И така ние можем да бъдем ударени, когато сме невинни, така че ревността на някой друг срещу нас може да ни причини вреди от този демоничен дух.
Реалността на нашата нагласа е това, което позволява на врага да ни атакува. Да, изисква втора партия, да, изисква човешко същество, което ни ревнува, но факта остава, ако нашата нагласа е правилна, дори ревността на някой друг няма да ни засегне значително. Няма да има „обща допирна точка” за разговор.
Въпросът е дали чувстваме, че имаме правото да получим всичко, което нашият Отец ни предлага. Правилно ли е за нас да получим това, което Отец ни дава? Аз искам да разгранича това от движението „наречи го и го изискай”. Аз не се съгласявам, че можем своеволно да правим избори и да казваме „това трябва да ни е дадено от Бог.” От друга страна говорим за Бог иницииращ и даващ ни неща. Когато поставим въпроса за „правото” на всеки за Божиите дарби, когато ходим във фалшиво смирение и разиграем ресурсите, които Бог ни е дал – тогава отваряме врата на ревност да се ‘приземи’ тогава някой друг избира да ревнува това, което Бог ни е дал.
Когато Бог ни даде дарба и ние чувстваме, че би трябвало да се даде на някой друг, това наистина е изявление, че Бог е твърде беден, за да може да благослови нас и другия човек. Това е нагласа, която отваря врата на духа на ревност да ни атакува. Когато чувстваме, че не заслужаваме дар, толкова голям, толкова чудесен и толкова хубав, колкото Бог ни дава, тогава правим себе си уязвими за ревността на някой друг. Затова простото изявление, че имаме правото да получим всичко, което Отец иска да ни даде е централно за нашата духовна ‘хигиена’.
Това е много по-различно от това да търсиш нещо, което е ново, добро или желателно за нас. Аз просто говоря за доброволните дарби, благословенията, които Бог изпраща на пътя ни. Ако по някакъв начин омаловажаваме себе си и реагираме сякаш това не е било подходящото поведение на Бог, тогава отваряме врата за атаките на някой друг.
Моят съвет към вас дами е да отрежете съгласията, които някой друг има с духа на ревност. Отрежете съгласията, които някой има срещу вас за взаимоотношението, в което сте въвлечени. Но основно, нуждаете се да погледнете отвъд границите на вашия живот и да попитате къде подценявате дарбите, които Бог ви е дал. Трябва да прокламирате, че Отец има право да ви даде всичко, което иска и че вие имате правото да получите изобилни благословения от ръцете на Бог и че сте във форма да ги получите. Това ще обезоражи духа на ревност дори някой друг да ви завижда.
Една млада жена ме попита „Какво става, когато ти живееш в един град, а сърцето ти е в друг град?” Това беше съвсем нов въпрос за мен и аз нямах абсолютно никакъв отговор в моите умствени файлове. Но Святият Дух спокойно присвои моя глас и сподели отговор докато аз признателно слушах. Това, което Святият Дух каза е, че когато Бог даде сърце за един град, но те заведе в различен град това е може би, защото той има някои дарби, които иска да ти даде в града в който си, в града, който не обичаш, за да те екипира да изпълниш призванието си в града, който обичаш.
Духът набързо ме заведе в историята на Яков, когато беше в Падан Арам. Яков обичаше Ханаан и беше добре, че обичаше Ханаан, тъй като там беше неговото право по рождение и той евентуално би се завърнал в Ханаан, но Бог го прекара отвъд Ханаан в Падан Арам в земята, която със сигурност не обичаше. Защо? Защото Бог имаше някои неща за Яков там. Първо, Бог искаше да му даде мъжественост. Яков беше човек, който не беше добре възпитан. Той беше момчето на „мама” и не изглеждаше да има някои други умения от гледна точка на знание как да работи. Неговата майка постоянно му идваше на помощ и защита, правеше живота му лесен и го учеше как да бъде хитроумен и да се възползва от възможностите, вместо да го научи как да направи нещата да се случват чрез усилена работа и постоянство. Вуйчо му Лаван го излекува от тези глупости набързо и трудностите да работи за мамещ хищник всъщност го калиха, изкараха най-доброто от него и го направиха мъж.
Така че, Бог го заведе в Падан Арам, за да получи първо: дара на мъжество, докато беше там той получи 4 жени, 13 деца, той получи голямо богатство, получи слуги.
Много пъти съм виждал Бог да вземе други хора в области, които не обичат, за да им даде дарба.
Аз не съм също безразличен за любовта към земята. Аз имам широк обхват на емоции към местата където отивам. Има някои земи, които ме привличат дълбоко, аз все още съм привързан към северен Уелс от краткото време, което прекарах там. Красиво е, удобно е, толкова много неща е, но отвъд това, което виждаш в естественото, има копнеж за тази определена земя, която имам в сърцето си. Разбирам, че е по значимо за жена, която има удобно, сигурно място в земята – и какво означава за нея да трябва да напусне това място. Трудно е да отидеш в град, който е емоционално твърд и емоционално противен. Може би, в призива да напуснеш място, където се чувстваш удобно и да отидеш на място, където се чустваш неудобно, там ще намериш съпруг.
Очевидно, когато говорим за несемейни има много различни фактори. Аз определено не бих искал някой да вземе този фактор и да го направи окончателна причина затова, че нямат все още съпруг. Но аз ви окуражавам да прегледате миналото и да видите дали не сте отхвърлили Божието водителство за мястото, само защото сте използвали комфорта като локация за главния фактор за взимането на решение. Комфортът е фактор, но трябва да бъде маловажен фактор, разбирайки, че много пъти Бог, поради много причини, ще ни изпрати на места, където са определено неудобни.
Аз вярвам, че докато разглеждаме проблема на жени, които са все още несемейни, много пъти погрешно обвиняваме Бог Отец. Аз вярвам, че той е бил обвиняван за това, че не е снабдил съпруг, когато всъщност той е приготвил дара, но дара е бил отхвърлен, тъй като пакета не е бил разпознат. Понякога пакета не е бил разпознат, защото е дошъл в територия, която е била неприемлива. Понякога е поради това, че дъщерата е имала корен на бунт или е била неспособна да се довери на нейния Небесен Отец или е била посветена на комфорта преди това да продължи напред. Ако е така, ако Бог предлага на несемейната дама възможността да се премести в град и тя не отиде поради бунт, липса на доверие в Бог Отец или посвещение на комфорта, тогава очевидно тя не е готова още за брак. Защото брак с корен на бунт не е добра идея. Брак, когато не можеш да се довериш на човек, не е добра идея, брак, когато си посветен на комфорт е ужасна идея.
И така Бог от време на време тества нашия характер и тества нашата зрялост по начин, по който ни дава желания дар. Очевидно правим повърхностно приложение тук за жени, които са очаквали Бог да снабди съпруг за тях, но този принцип има далеч по-широко приложение от това. Ще ви окуража да обмислите внимателно във вашия собствен живот дали някои от нещата, за които сте търсили Бог и чувствали, че той ще ви ги даде, вие вероятно не сте ги получили, поради корена на бунт, отказвайки да отидете там, където Той ви изпраща, поради това, че сте били неспособни да се доверите на Бог, когато той ви е давал „странно” изглеждащ пакет, или защото сте поставили комфорта пред покорството.
Докато разглеждаме това да си несемеен, ми се напомня за напрежението, през което преминах през 1990-те. Беше през ранните 1990, когато започнахме да чуваме поучение в тялото Христово за Песен на песните. Цялата тема на поучението беше да отидеш отвъд завесата, да влезеш във вътрешния двор; имаше мотива за невястата, всички тези дискусии за това да си невяста на Христос и да влезеш в интимност с Христос – вместо да имаш формалността на религията.
Аз започнах да чувам този израз в много различни форми, от много различни групи и моя отговор беше двустранен и много противоречив. Първата част от моя отговор беше „да, това е добро, това е правилно, това е закъсняло,” и втората част от моя отговор беше „има нещо грешно, това не е наред”. Отне ми много години да разбера това, което е било малко извън това послание. Отговорът е последователността. Разбирането, че по време на периода на Църквата, ние сме Невястата на Христос, ние сме сгодени за Христос. Сватбената вечеря на Агнето в Откровение 19, не дойде до много по-късен момент в историята. В последователността на Откровението, имаме голямо движение на бащинство, за което се говори в Малахия 4:6, което идва ПРЕДИ великия и страшен ден Господен, който идва ПРЕДИ сватбената вечеря на Агнето.
Това, което извлякох от това е, че трябва първо да сме под бащинство ПРЕДИ да сме готови да се омъжим/оженим. И това, че през този период има много хора, които търсят да бъдат посрещнати техните ‘бащински рани’, чрез брачно взаимоотношение с Исус Христос и това не е това, което Бог възнамерява през този период. Той иска да разберем бащинството по време на този по-късен етап в периода на Църквата, така че хора, които са били под „добро бащинство” са способни да се придвижат в концепцията за сватбената вечеря на Агнето на последното време.
Аз представих тази теория преди 5 години и я споменавам от време на време от тогава. Само че, едва напоследък започнахме да разбираме защо е толкова важна. Въпросът, на който искам да се фокусирам днес, е част от по-голям проблем и това е свързването. Д-р Джеймс Уайлдър е направил значително проучване, както и други на това, което е познато на психолозите като „връзки на привързаност”. Той създава картина и се опитва да обясни какво става в мозъка и душата и описва малко дете, едва проходило дете – със светлина, която идва в неговата душа и казва „Ела, обичай ме. Нуждая се от внимание.”
Сега, разбираме, че 2-3 годишните са много способни да изискват нашето внимание. Те не се нуждаят непременно от тази „мистична светлина” – те могат да бъдат много грубички, когато се чувстват пренебрегнати и искат някакво внимание. Но преди детето да може да стане така агресивно в семейната култура има това емоционално желание в детето да получи признание, да получи внимание, да има някаква връзка, да има някакво внимание. Когато тази „светлина” идва в идеалната ситуация, някой я разпознава (майка, баща, брат, сестра, дядо, който и да е) те се придвижват към детето и има привързване към детето и от страна на детето.
Имайки в предвид това, детето получава толкова внимание, колкото се нуждае и след това го освобождава. Детето няма нужда да бъде затрупано с вниманието на възрастния, дори, когато възрастният е способен да даде много и много внимание. Детето само трябва да каже „4 единици” внимание точно сега, а не „444 единици” внимание – и те се претоварват, когато възрастният определя количеството внимание, което получават тогава.
В идеалната ситуация, нещо, което формира връзките на любов – детето има нужда от внимание, прекъсва неговата игра, насочва неговата ‘светлина’ (образно казано) към най-близкия свободен възрастен, получава каквато мярка на внимание счита, че му е необходима, след това е свободно да се върне към неговата игра. Възрастният тогава се синхронизира с детето и това създава в неврологията на детето, в неговия физически мозък и също в неговата душа здравословен модел на връзки на привързаност. Има някой, който е любящ, любезен, добър, при който може да отиде, да се синхронизира, да получи това, от което се нуждае и да напусне.
За съжаление това не се случва в перфектния вариант с всяко дете. Има три доста общи видове негативни връзки, които афектират неврологията и душата на детето.
Първата от трите грешки е на родители, които игнорират „ светлината на привързаност”. Детето изпраща сигнал, че иска внимание, а сигналът е пренебрегнат. Родителите са твърде заети да правят нещо друго. Родителите отсъстват. Родителите не ги е грижа...това наистина не е от значение за детето какво се случва. Фактът е, че то изпраща сигнал на привързаност, никой не отговаря и с течение на времето се научава да се справя без връзки на привързаност. То се научава да се справя без никакви значими връзки с други хора. Тези деца, обикновенно се хвалят за това, че се приспособяват добре, че са самоуверени, можете да ги включите в ситуация в училище и те се сливат с групата. Те не са нуждаещи се деца. Те се разпознават и за тях се твърди, че са по-зрели за възрастта си. Реалността е, че не са добре приспособени, те са осакатени вътрешно, защото не са били отгледани с тази синхронизация, те само добре изпълняват задачи. Те пасват добре в група, където има определена задача, но не и във взаимоотношения. Тези хора, ако влязат в романтично взаимоотношение обикновено имат много активно ухажване.
Взаимоотношението се върти около това „да правят неща” вместо да „бъдат”. Идеалът за нас е да можем да комуникираме с друг възрастен по невербален начин, да комуникираме на по-бавни обороти, да изпращаме сигнали „Имам нужда от внимание” и да получаваме внимание по приемлив, нормален начин без да трябва да се фокусираме върху задачите. Но децата, които са игнорирани, когато тяхната „светлина на привързаност” е включена, са по принцип клонят към ориентиран към задачите начин на живот, което може да ограничи романтичната им привързаност значително.
Следващата грешка е на родители, които инициират според собствените си нужди. Те са родители, които ще пренебрегнат детето за сезон, но когато родителят иска внимание те ще нахлуят в играта на детето и ще го залеят с толкова внимание, колкото иска възрастният и всъщност възрастният реагира като дете – опитвайки се да вземе внимание от детето – вместо родителят да бъде родител. Това може да произведе едно от две явления. Може да направи детето много привързано, дете, чиято привързваща светлина е включена през цялото време, или дете, което се научава да бъде по някакъв начин агресивно, когато се привързва към някой друг и изискващо и настояващо да получи вниманието, което иска по всяко време. Това може да направи пораснало дете да има крайно презрение (неуважение) – открито или подсъзнателно към всеки, който е в нужда. Ако детето расте с нуждаещ се родител, който се опитва да ’вземе живот’ от детето, детето често ще презира всеки с емоционални нужди и ще приравнява личност, която емоционално получава от тях като „паразитираща”. Това очевидно ще осакати романтично взаимоотношение, когато няма свобода да се дават и разменят емоции без да има нужда и паразитно действие като белег на размяна.
Има трета видна грешка и тя е на родители, които са противоречиви в тяхната привързаност. Това са родители, които са едновременно обичащи и ядосани. Детето включва ‘светлината на привързаност’ и понякога е обичано, понякога е емоционално наранено, независимо дали емоционалната му светлина е включена или изключена. Особено, когато неговата светлина на привързаност е включена, а родителят е в лошо настроение. Тези деца отчаяно искат любов, нуждаят се от любов, получават достатъчно любов, така че да не попаднат в първата група (която са се научили да живеят без любов). Те получават любов, нуждаят се от любов, но в същото време се боят от близост. Има противоречиви послания, които значително повлияват на романтичната връзка. Момичето се доближава до мъжа и в момента в който мъжа се доближи към нея, тя изпада в паника. Тя интерпретира действието на новия си приятел като потенциално опасно всеки път, когато той поеме инициативата да се приближи. Сега това създава проблем за мъжа, поради това, че докато най-същественото желание на жената е да бъде обичана, най-важното за мъжа е да бъде уважаван. Една от областите, където един нормален мъж копнее да бъде уважаван е поради неговата способност да бъде защитник. В благоугодна зрялост, мъжете са създадени да защитават. Когато потенциалната любима гледа на мъжа като заплаха, вместо като защитник, това е много обидно. Тези думи, може би никога не са били казани, но има това постоянно взаимодействие между душата и духа, и мъжът усеща, когато жената не желае, не получава, не се доверява на начина, по който се протяга да я защитава. Също така мъжът се отдръпва, когато жената настоява да се защитава през цялото време и не би приела защита от мъж.
Очевидно, всяка от тези три негативни видове връзки: страх от свързване, нараняващи връзки, привързаност, която е дисфункционална – всяка от тях има нужда да бъде изцелена преди да се пристъпи към брак.
Как да се направи това? Трябва да се разбере, че Бог е предназначил бащинското взаимоотношение да бъде изцеляващо.Той е замислил твоето взаимоотношение с Него да бъде на първо място основано на интимност, а не върху вършене на неща. ”Да бъдеш” (във взаимоотношение), превъзхожда „да вършиш” (работа).
Моето наблюдение е, че много от най-чудесните жени, които познавам имат „царско” взаимоотношение с Бог, а не бащинско взаимоотношение. В смисъл, че когато видят задача, те могат да отидат при него, могат да получат напътствия, могат да получат ресурси за изпълнението на задачата, могат да празнуват „славната история” . Те са високо интелигентни, ефективни, почитани, но това е само основано на задачите, които изпълняват. Те не знаят как просто да се наслаждават на присъсвието на Отец, без да правят неща и без да се покланят.
Когато се завърна у дома от пътуване, аз обичам да прекарвам време като размишлявам и си припомням за най-хубавите моменти. Аз не говоря всъщност за тях на Бог, но той чете мислите ми много по-добре отколкото аз познавам собствения си ум. Аз нямам нужда да му обяснявам какво в моето пътуване ме е развълнувало, само превъртам картината и спирам и вкусвам отново емоционалния момент – наслаждавайки му се заедно с него. Наскоро по-време на едно пътуване планирах да изляза на вечеря с моите домакини. Ние току що се бяхме върнали от ден прекаран заедно в служение и дискутирахме вечерта - решихме да излезем на вечеря и решихме на кое място да отидем. Когато слизах надолу, аз почувствах,че Бог ме води да отида и да видя вместо това някой друг. Качих се горе и попитах моите домакини дали са гъвкави...те ме увериха, че са достатъчно гъвкави, така че аз казах „Вижте какво аз няма да мога да изляза с вас на вечеря, всъщност ще отида до друг град.” И те любезно ме извиниха. И аз отидох до този град, където си мислех, че Отец иска да отида, за да бъда с приятел на годишнината от смъртта на едно от неговите деца. Аз се обадих по телефона на мой приятел и той ми каза „ Не, не е днес, беше вчера.” И така, това ме обърка, защото мислех, че затова Бог искаше да отида. Аз имах тази „вътрешна борба” и накрая отидох. Сега, това е много необичайно за мен да изненадам някого, като се появя, когато те дори не предполагат, че съм в тази част на Щатите. Но аз го направих. Отидох там, доверявайки се на водителството на Господа, появих се и се оказа, че информацията, която получих от другия ми приятел (за точната дата) е грешна, всъщност годишнината е пет дни преди тази дата. Но аз шофирах до тяхната къща, точно когато те посаждаха дърво в памет на техния починал син. Тогава имаше това изобилно изразяване на емоция на изненада и радост, когато неочаквано се появих, а те не знаеха, че пристигах .
Това беше невероятно. Толкова сладък, сладък момент на „семейство” заедно. И след това аз също взех време по-късно да стоя и да се наслаждавам на спомена с Отец. Има нещо специално в това да го правиш отново и отново. Да не го казваш на друг, а само на Отец и да се потопиш в красотата на този момент и да се зарадваш на това как Отец го е приготвил за мен в последния момент и как ме е „подвел” с „объркването на датите”, знаейки точното време, когато имаше нужда да отида. Беше забавно когато размишлявах за целия процес.
Една от най-високите форми на поклонение и една от най-висшите форми на цялостност е да намериш удоволствие в тихото другарство. Вашата свързваща светлина е включена, другият човек откликва и вие просто си седите. Няма нужда да разговаряте, просто сте заедно, наслаждавате се на тишината, наслаждавате се на присъствието си. Когато имате този вид връзка, вие сте готови за брак. Когато сте способни да се наслаждавате на присъствието в тишина, когато сте способни да си припомняте моменти с малко думи с друг човек, тогава вашите връзки на привързаност са в добра форма и сте готови за този партньор за цял живот, който Бог ви е приготвил. Дотогава вероятно, ще трябва да работите върху вашите взаимоотношения с Отец. Ще трябва да се научите да се обръщате към него, когато вашата светлина на привързаност е включена. Трябва да се научите да издърпвате от Него живота, който Той може да ви даде. Ще трябва да привикнете към безопасно взаимоотношение – такова, което не е понякога обичащо, а понякога сърдито. Трябва да се научите как да се протягате към Отец, да казвате „Татко, имам нужда от внимание точно сега.” И тогава да получавате от Отец ВСИЧКО, което той иска да направи. Виждате ли, това е, което Бащите правят за техните деца.
Това не е нещо странно, нещо необикновено, не е нещо сложно. Бащата знае как да се грижи за дъщерите (или сина) с правилното внимание на правилното време. Той знае как да изгради силни връзки на любов с неговите дъщери. И когато бащата изгради силни връзки на любов с дъщерята и тя ги приеме, тогава тя е способна по правилен начин да разшири нейната светлина на привързаност към мъж и да каже „Аз съм тук. Аз съм заинтересована. Ти заинтересован ли си?” и тогава започва целия красив процес на ухажване без страх и без объркване.
Като разглеждаме несемейните, искам да го направя от перспективата на основата на легитимността (бел. прев. означава законен, отговарящ на установени принципи /правила /стандарти, приет). Моята дефиниция за опората на легитимността е това, че има неща, които ни карат да се чувстваме добре в собствените си очи, така че да не търсим истинска легитимност. Те са добри неща, а не зли, но проблемът е, че тези неща не са предназначени за легитимни. Помислете за най-простото, проклятието на сириеца се отнася за делата на пророка (както се обяснява в други поучения на Plumbline Ministries) и изкупителният дар на пророка е най-добре екипиран да поправи неща. Неща, които са грешни, неща, които са разрушени, неща, за които няма отговор.
Исус Христос ходеше във всичките седем изкупителни дарби (както се обяснява във въведението на това поучение). Той поправи повече неща от всеки друг. Той изгонваше демони, изцеляваше, той беше невероятен Поправител. Въпреки това, това не беше предназначено да бъде Неговата законна легитимност. Не беше основата на Неговата легитимност в неговите очи, дори всички други в културата да му придаваха легитимност на основата на неговите чудеса.
Всеки път, когато водачите идваха при него и казваха „Докажи ни, че си законнен. Покажи ни с каква власт правиш чудеса” той ‘се изчерпваше’ от чудеса за остатъка от деня. Беше добро нещо, но той не би използвал добро нещо като основа за легитимност.
Ето една съвременна илюстрация. Една дама, която е включена в Plumbline Ministries физически и умствено се „изхаби”. Тя не можеше да изпълнява работата, която се изискваше от нея на високо ниво. Струваше й много за нейното чувство на легитимност. Тя работеше извънредно и повече от всеки друг. Това беше „нейната идентичност” – и без нея, нейното представяне (изпълнение) стана основа на нейната легитимност. Когато тя повече не можеше да работи толкова здраво или да мисли с такава яснота, тогава тя се почувства втора ръка и почувства липса на легитимност, особено на работното място. Аз се занимавах с нея за период от време. Опитахме всичко, което можехме да си помислим, духовно, емоционално, физически да получим изцеление и умствена яснота. Но дълго време нищо не се случваше. Накрая й предложих, че Бог я прави неспособна, за да изрита нейните законови основания под нея. Въпросът беше, дали щеше да се чувства добре като сериозно „под нивото на справяне” личност на маркетплейса. Аз изказах възможността, че Бог няма да я изцели, докато тя не открие легитимност извън работата.
Не беше въпрос на финансово оцеляване. Тя не беше застрашена от това да загуби работата си, нито беше критикувана на работа за липсата на умения – беше само това, че не беше щастлива с нивото си на представяне и другите около нея знаеха, че може и по-добре или че може да върши по-добра работа.
Чуйте ме добре, да бъдеш умел в работата - да бъдеш прецизен и точен са умения, които тя притежаваше – те са добри и угодни, високо ценени качества. Няма нищо лошо с това. Няма нищо лошо с това да си необикновено ефективен, само тези неща да не са в основата на твоята легитимност. Бог я беше направил така, че да се справя, но не беше замислил тя да получава нейната стойност чрез тези умения.
Още една подобна история. Познавах един човек, който замина да учи в колеж – имаше няколко степени и дойде с много идеи как да прави пари. Единственият проблем беше, че нямаше капитала, който му беше необходим. Той се свърза с един инвеститор и двамата се съгласиха да започнат заедно бизнес. Инвеститорът беше председател на борда, а човека с идеите беше изпълнителен директор. Минаваха години и компанията просперираше. Минаваха години и председателят на борда остаря. Минаваха години и председателят на борда не изпълняваше стандарта, който преди беше свикнал да достига. Той не извършваше работата, която трябваше да върши за фирмата, така че за няколко години изпълнителният директор започна да умолява председателя да се пенсионира, така че той да вземе неговата позиция. Изпълнителният директор правилно посочваше, че вече върши и двете работи, така че защо да не вземе титлата Председател на борда също така. Председателят на борда отказваше да отстъпи и да се пенсионира и изпълнителният директор се примиряваше с тази очевидна несправедливост на ситуацията и продължаваше да върши своята работа и работата на възрастния човек и компанията просперираше. Накрая на събрание на борда председателят на борда неочаквано обяви пред всички, че ще се пенсионира и че изпълнителният директор ще бъде новия председател. Изпълнителният директор разбира се беше доволен и след събранието се срещна с възрастния господин и го попита; „Защо, Защо сега? Защо не го направи преди 2 години, когато го исках?” Председателят мъдро отговорил „Давам ти го сега, защото повече не се нуждаеш от него.” Преди това той се нуждаеше от титлата „Председател на борда”, за да бъде легитимен, и докато младия бизнесмен не се почуствал напълно легитимен без титлата, тогава мъдрия възрастен човек имал свободата да му даде титлата.
Знам, че това няма да допадне на някои, но аз се чудя дали някои от дамите, които четат това не се борят със същата битка? Чудя се, дали не се чувствате напълно легитимни като жени докато 1) не сте дълбоко желани от мъж, или докато не 2) сте омъжени, и 3) имате деца? Всички тези неща са извънредно страхотни. Бог ви е направил за тях. Но това не е основата за каквато и да е женска легитимност. Чудя се, дали Бог в любовта си не задържа някои от вас от това да придобиете легитимна опора от съпруг, ТАКА ЧЕ да можете да израстнете в пълнотата на женската зрялост? Задавам ви въпрос, можете ли да откриете и преживеете пълно достойнство и абсолютна значимост, в живота си като несемейна жена? Ако не, искам да ви кажа, че Отец ви обича толкова повече, че да ви позволи да пренесете ‘осакатяването’ и в брака. Не е поради това, че той не желае да се омъжите. Той иска да имате невероятно страхотен брак, затова чака. Затова ви ухажва. Затова се опитва да ви доведе до място на изящна, изключителна легитимност – без съпруг – и може би съвсем скоро след като повече нямате непременно нужда от съпруг, Отец ще бъде доволен да ви даде.
Молитва за съпрузи
Всички поучения досега са били по някакъв начин отбранителни. Те са били предназначени да премахнат пречките и бариерите, които врага поставя, за да ви държи далеч от ухажване и женитба. Въпреки това накрая е необходима и някаква агресивност от страна на мъжа. Необходимо е мъжа да вземе инициативата да поиска ръката на жената. Същността на мъжествеността е инициативността и същността на женствеността е подходящия отклик. Има още едно последно оръдие, което искам да ви дам, което изисква вие да поемете инициативата, но ще обърне корена на проблема с пасивността на бъдещия ви съпруг и ще го предизвика да поеме инициатива. Препоръчвам ви да се молите за вашия съпруг по много специфичен начин. В Plumbline Ministries имаме поучение наречено Как да се молим за лидери. Взето е от Колосяни 1 и се е насочено към седем различни страни на лидерството. Препоръчвам ви да вземете една на ден и да постоянствате седмица след седмица, месец след месец да се молите за вашия съпруг. Аз споделих това със съпругата на пастора, чийто брак минаваше през трудно време. Казах й, че ще отнеме 90 дни, докато започне да вижда резултат. Тя започна да се моли с това всеки божи ден и тя наистина започна да вижда резултат в живота на съпруга си. Той се промени не чрез нейното натякване – но се промени в резултат на нейните молитви, докато се молеше за това. Ние също така ви препоръчваме да свалите от уебсайта на Plumbline Ministries Седемте благословения. Да се молите тези седем нива на благословение, по едно на ден през седмицата за вашия бъдещ съпруг и това ще бъде трансформиращо за него.
Можете да се молите с един списък една седмица и с друг следващата, или една за шест месеца, другите за шест месеца. Но независимо как, аз ви каня да пристъпите в ролята да инвестирате дълбоко в духовното ходене на вашия съпруг, за да го приготвите за брак с вас. Разберете, че това винаги ще бъде вашата роля. Централна част от екипната работа между мъжа и жената е да се молят един за друг, да се изграждат един друг. Има един последен принцип, които е приложим към тази концепция. Разбираме, че ставаме интимни с тези, за които се молим, и тези, с които се молим. Самият акт на призоваване на духа на съпруга ви за внимание и молитвата за тези седем благословения на лидерство или седемте благословения за притежаване на първородството, това ще изгради интимност между него и вас.
Ние споделяме как да се запознаете с приятели в социалните медии