СТЕФАН И ВИЛИ
Вили:
Определено мога да кажа, че регистрирането ми в сайта беше по Божието водителство, защото при Него няма случайни неща. Два-три месеца преди това се бях разделила с момче, с което бяхме приятели доста време, но нещата между нас не се получиха. Преживях го доста болезнено и бях казала на Бог, че с второ такова взаимоотношение няма да мога да се справя, и че искам следващия човек, който Той доведе в живота ми, да е бъдещият ми съпруг. В самото начало на януари 2008 по време на един ден за пост и молитва Бог ми говори много за отказването от правата ми за всяка сфера от живота, включително и за това да Му предам правото си на брак и семейство. Оуч! Заболя ме, но след доста сълзи Му казах: "Добре, Господи, предавам Ти и тази сфера - вярвам, че Ти имаш най-доброто за мен!" Около седмица след това "случайно" попаднах на "Двама за Христос" и се регистрирах малко на шега, не толкова с нагласата да търся съпруг, но по-скоро за да се запозная с други християни. Бях доста честна в профила си относно характера и интересите си; за изискванията си и това, което бих искала потенциалният ми бъдещ съпруг да притежава като качества, което може и да е стреснало някои хора, тъй като не беше малко :о) но в крайна сметка търсех най-доброто, което Бог има за мен!
Три дни след регистрацията ми Стефан ми писа и ме помоли да му разкажа малко повече за мисионерския живот. Направих го, след което започнахме да споделяме кой как е повярвал, какво е правил Бог в живота ни, с какво се занимаваме и т.н. Изненадващо за мен се оказа, че имаме много общи неща като интереси, предпочитания, начин на мислене, разбирания, дори много общи приятели; че сме били в една и съща църква, но никога не сме се срещали (или поне аз не си спомнях за такова нещо). В сайта ми писаха и други момчета със желание за запознанство, но честно казано, никой от тях не ми допадна както Стефан... така че малко по малко започнах да комуникирам само с него. Бях впечатлена от начина му на мислене и изказване, от интересите му, та дори и от стила му на писане - надявам се никой да не се обиди, но съм получавала писма с толкова правописни грешки, че направо нямах желание да отговарям.В края на март 2008 се видяхме на живо за първи път при едно от връщанията ми до София, тъй като по това време живеех в Хисаря във връзка с работата си в "Младежи с мисия". Допаднахме си още повече и продължихме да общуваме, и малко по малко към приятелството, което бяхме изградили, по много естествен начин се добави и любовта... дори не мога да кажа, че има конкретен момент, в който съм осъзнала: да, това е човека! Само за няколко месеца със Стефан бяхме разговаряли и споделяли толкова много неща (основно по скайп, по-малко на живо), колкото съм правила само с най-близките си приятелки, и то за години. Това беше невероятно за мен, и още един белег, че Бог има нещо специално за нас. Междувремено Той ми говореше чрез Словото Си; чрез думи от хора, които изобщо не знаеха какво става за мен, но в молитва Бог им даваше слово; но най-вече чрез тихата увереност в сърцето ми, че това е моят бъдещ съпруг. Харесваше ми начина, по който Стефан се отнасяше към мен, в абсолютна чистота и почит (това беше едно от основните ми изисквания, за които само Бог знаеше). Не мога да кажа, че всичко беше лесно, имали сме и моменти на неразбиране и конфликти, когато трябваше да седнем, да се молим, да говорим, да се изясним, но това беше полезно за нас, защото ни учеше да общуваме по-задълбочено, искрено и открито. Аз лично търсех съвет и насоки за взаимоотношението ни от хора, които бяха зрели християни и ме познават добре, и се радвах, че Стефан си "пасна" с моите приятели и се чувства свободно сред тях.
Така дойде новогодишната нощ на 31.12.2008, когато празнувахме с приятели, и малко след полунощ Стефан ме помоли да стана негова съпруга. Най-естественото нещо за мен беше да кажа "Да!", защото бях убедена, че това е Божият избор за мен, моят най-добър приятел след Исус; човекът, с който исках да прекарам остатъка от живота си, за да растем в любов и посвещение към Бог и един към друг, и да служим заедно в Божието Царство. Бог ни даде благоволението на родителите ни, които не са вярващи, но благословиха решението ни; снабди всичко необходимо за сватбата; свърза ни с точните хора, при които да преминем предбрачно съветване; сближи ни още повече, и на 12.09.2009 ни подари един прекрасен сватбен ден, в който свързахме живота си завинаги пред Бог, цялото небе, семействата и приятелите си! Той е невероятно добър, и мога само да Му благодаря от цялото си сърце за всичко, което е направил и продължава да прави за нас!
Скъпи приятели, благодаря ви, че отделихте време да прочетете свидетелството ми - то е просто още един разказ за верността на Този, Който не се е променил и когато Го търсим и Го следваме с цялото си сърце, ни води в най-доброто за живота ни!!! Не е важно на колко години си (и двамата със Стефан сме на 34 години), не е важно къде си, не е важно какви грешки си правил в живота си, ако си поискал прошка от Бог и си тръгнал по нов път - важно е да не правим компромиси, но да търсим ПЪРВО Неговото царство и Неговата правда, и всичко останало ще ни се прибави. Ако в плана на Бог за вас "всичко останало" включва съпруг / съпруга, гарантирам ви, че Той ще ви даде и това. Не като нещо, което ще падне от небето, след което живота ни ще бъде само рози и романтика :о) брака е нещо, което изисква сериозна подготовка - както преди самия брак да станеш човек, на когото Бог да може да повери едно от Своите скъпоценни деца, така и след това да даваш 100% от себе си всеки ден за доброто на другия. Не е лесно :о) но си заслужава!
Стефан:
Научих за сайта „Двама за Христос” от една моя колежка и още същия ден проверих за какво става въпрос. От една страна бях скeптично настроен, относно подобен род запознанства. От друга страна, с моята твърде ангажирана програма, като че ли интернет се явяваше единствената алтернатива за взаимоотношения с някое момиче. И взех, че се регистрирах.
Не знам защо се регистрират другите хора, но аз лично исках сериозни взаимоотношения. Дори в профила си бях посочил целта – брак. Бях чувал за много случаи на запознанства по интернет, които са завършвали с женитба. Но пък точно на мен да ми се случи – не ми се вярваше много. И първия опит действително се оказа несполучлив. Момичето, с което се запознах и общувах известно време, реши, че нищо няма да се получи и няма смисъл повече да си пишем. Това отначало ме обезсърчи и реших, че регистрацията ми в сайта е била грешка. След това, обаче, избрах друга тактика – да пиша на повече момичета, чисто приятелски, пък където е писано – ще стане.
Първото си съобщение до Вили изпратих на 12.01.2008 г., заедно с още няколко съобщения до други момичета. И тя ми отговори. Аз я познавах косвено от преди да я видя в сайта, бях слушал за нея и бях чел за служението й в „Младежи с мисия”. Но не се познавахме лично. Започнахме да си пишем, но не възлагах никакви надежди, просто защото тя живееше в Хисар, а и с мисионерското си минало предполагах, че няма да иска да се установи на едно място. Въпреки това кореспонденцията между нас потръгна с пълна сила.
Първоначално си пишехме писма, в които си споделяхме неща от живота, които ни вълнуват. После си разменихме адресите в Skype и от този момент започна истинското ни общуване, в което ние имахме възможността да се опознаем взаимно; да разменим мнения по различни въпроси; да се сближим повече. С радост открихме, че имаме еднакво мнение по не един въпрос, че ни вълнуват едни и същи неща и макар да сме много различни, откривахме повече и повече допирни точки помежду си. Така се стигна до момента, в който знаех, че това е момичето, което съм търсил. И най-хубавото беше, че когато й казах, че я обичам, тя откликна и ми отвърна със същото.Благодарен съм на сайта „Двама за Христос”, защото чрез него открих моята съпруга. Всичко тръгна от този сайт на 12.01.2008. На 01.01.2009 г. малко след полунощ направих своето предложение за брак и Вили прие да свържем съдбите си. На 12.09.2009 г. се венчахме пред Бог и пред хората, като си обещахме да бъдем заедно в добро и зло, в богатство и бедност, в здраве и болест, докато смъртта ни раздели. Нещата не се случват бързо, нито пък лесно, но се случват. Преди всичко трябва да имаме търпение и всеки ден да се молим на Бог, защото Той е този, Който свързва съдбите на двама души, за да поемат по своя общ житейски път.
Ако някой иска да се свърже с нас, може да го направи на e-mail: [email protected]
Това е историята на Стефан и Вили. Благодарим ви от все сърце за това, че споделихте с нас!!
Нека бъдат изобилни Божиите благословения във вашия дом и семейство!! Нека любовта между вас да бъде пример за всички!!
Бог да ви благослови!! Бъдете винаги двама за Христос!
от "Двама за Христос"
Ние споделяме как да се запознаете с приятели в социалните медии