Една година по-късно - Желязко и Бинка Всички свидетелства  →

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО

Измина повече от една година от както сключихме брак. И все така се обичаме. Все така сърцето ми търси своята любима. Чака я с нетърпение да слезе от влака /бел.админ.- тя пътува с влака до работното си място/. Християнското семейство не е създадено току така. С него трябва да покажем на хората превъзходствата на Бог. С него трябва да благовестваме на хората. А може да се благовества само с любовта която показваме. Когато двама се обичат те носят любовта и на другите. Защото Бог е любов и нашата любов е парченце от тази любов. Затова трябва да представяме правилно на хората Нашия Бог. Аз съм щастлив, че Бог ме свърза с Бинка защото тя носи мир и любов.

Още първият път тя каза на майка – Майко! И  техните отношения са пример за взаимоотношения снаха – свекърва. Такава загриженост една към друга проявяват и двете, че просто ме изпълват с радост. И в резултат на това чудесно общуване, вече няколко пъти майка идва с нас на църква и чете Новия завет, а преди толкова и говорех и нищо. Тя си вярваше по православному. Това казвам, за да разберем християните какво значи Благовестие.

Със сестра ми също се постоплиха отношенията. Просто трябва да приемаме хората такива каквито са без да ги променяме. Бог прави промяната. Сега семействата сме толкова близки. Обичаме се и си помагаме. Брака е страхотно пътуване. Много ми беше интересно, че жена ми готви няколко ястия едновеременно и в това време е пуснала и пералнята, а като се прибави и прахосмукачката – Наполеон ряпа да яде. Затова и помагам във всичко и е толкова приятно. Много ми е хубаво, когато пазаруваме и въобще не ми е отегчително. Дори казвам и какво ми харесва. Сега даже готвя, когато се наложи. Въобще прекрасно е. Работата и грижите се опитват да ни охладят, но няма да успеят, защото ние сме се врекли един във друг за цял живот.

Да, работа, болести, грижи, напрежение понякога довеждат до недоразумения. Понякога от недоразумения стават кавги. Една вечер се прибирам с три пълни чанти – две работни дрехи за пране и една, в която си нося храната. Позвъних на жена ми – тогава си беше в къщи, да ми отвори никой не дойде, повиках пак същото – и в мен избухна това – тя не ме уважава. Да, но когато влязох в стаята тя беше пуснала телевизора и епилираше краката си. От шума не ме е чула. И стана скандал. Цял ден и нея и мен ни разцепваха главите от болка. После се сдобрихме и мира дойде. Понякога тя каже нещо по-тихо не я чувам, моля я да повтори и това я дразни. А колко е просто да се усмихне и да каже – добре мили ще повторя. Та искам да кажа тези малки камъчета – Кой какво казал, кой какво чул, какво искал да каже. Трябва да се уточнява всичко. И да се смиряваме един към друг. Да не си водим статистика – кой измил два пъти чиниите през деня. Кой еди какво си направил пък другия не откликнал.

Да, хубаво е нещата да се правят заедно, но и какво е любовта?” Любовта дълго търпи и е милостива....” И ТАКА НАТАТЪК. Трябва да си го четем всеки ден това. Човек когато обича намира начин да го покаже. Бракът не трябва да бъде окови от задължения а романтика, благодат където всеки иска да достави радост на другия. Затова написах и стихотворението „Жени не очаквайте нищо от своите мъже.”

Та това е. Бракът е прекрасно приживяване и ти трябва да приемеш човека до себе си - i него, и децата му, и родителите му, и близките, и роднините му. Просто ставате едно голямо семейство. Мъжът и жената трябва да прекарват свободно време заедно. В споделяне, в разходки, да се подкрепят, да се наслаждават, да се радват един на друг.

ЗА СЛАВА НА БОГА

Желязко Шопов