Ето историята на Милена и Емил, тяхното запознанство и бързото развитие на нещата м/у тях. Понякога се случва и така. От двата края на Европа двамата са се открили тук и ето какво ни писаха съвсем скоро:
Милена: Всичко започна на 16.02,2011, когато се регистрирах.
За 10 дни получих съобщения от три различни братя и от две сестри. Първият брат беше много напорист до момента, в който разбра, че съм с два развода. Повече не се обади. Според мен не беше вярващ. Вторият беше брат с 21 години стаж във вярата, но беше охладнял (по негови думи). И започнахме кореспонденция. Пренесохме се в скайпа, всеки ден се срещахме в точно определено време, той направи много „жертви“, за да бъде възможна нашата интернетвръзка, беше чувствителен и добронамерен човек. Той ми сподели, че се страхува да поема рискове и не цели семейни отношения, постоянно се опасяваше, че връзката ни бързо ще се изчерпи, понеже е само писмена (в момента аз съм в Белгия). Това разби надеждите ми, но приех да общуваме като брат и сестра, без излишни илюзии. Имах нужда от нашето общение. Той познаваше Библията стих по стих, което много ме респектира, понеже аз Я познавам и разбирам, но не мога да помня стихове. Радвахме се на общението си в границите, които си бяхме наложили.Докато се появи Nias - Емил Ангелов, от Варна - на 26.02.2011. Получих 2 съобщения от него в сайта, но вече нямах интерес, понеже контактувах с втория брат. И все пак отговорих от учтивост, той настояваше за скайпадрес и аз накрая му го дадох. На 28.02 се свързахме по скайпа. Всичко се разви светкавично бързо. Той ме попита дали в него виждам бъдещ съпруг. Този ден го сметнах за лъжец, луд или сектант. На 01.03. обаче, след като прочетoх кореспонденцията ни, нещо или Някой ме подтикна да му пиша писмо и отново влязохме в скайпа. В уречения час аз направих връзка с втория брат и разбира се, казах за това на Емил. После продължихме опознаването. Той ми сподели своите виждания и условия за бъдещ съвместен живот и растеж в Бога. Бяха нестандартни, но близки до моите собствени. Аз му казах, че ги приемам, което го шокира, понеже смяташе, че никоя жена не може да се съгласи с начина на живот, който той ѝ предлага. Това обаче не се отнасяше за мен, аз самата в моя живот бях стигнала до неговите разсъждения и изводи и не се налагаше да правя сериозни компромиси със себе си. Единственото ми условие беше да обича Бог повече от мен и нашата връзка да не ни отдалечава, а приближава към Бог.
На 2.03 бяхме заедно от сутринта и в уговорения час аз понечих да премина в чат с втория брат и споделих това с Емил. Предполагах, че няма да се противи. Реакцията му ме изненада - категорично „не“. Отначало вътрешно се възпротивих, но Един Глас в мен каза - „той е мъжът, ти трябва да го послушаш“. И се подчиних, останах в чата с Емил. Обвиних го в ревност, той не отрече, но тази ситуация ме накара да се замисля сериозно. Осъзнах, че е прав. Той си „пазеше градинат“, това, което Адам не направи за Ева. Вместо да се отдалеча от него, аз бях привлечена от това поведение. С 22 години стаж във вярата, от него се излъчва духовна мъдрост, която не „дрънчи като мед“. Той за два дни прояви завидни качества (мотивиран, целенасочен, борбен, упорит, търпелив, способен на работа в екип, умеещ да разрешава проблеми, без да ги отлага, жертвоготовен), с които ме спечели за себе си и се надявам - завинаги. Започнахме да обсъждаме варианти за съвместен живот. Има да преодолеем много пречки, да извървим дълъг път, докато това стане възможно. Но постихме „заедно“ и се молихме Бог да е в контрола и да отваря вратите за това.
Бог реши да ни събере на 20-я ден от нашето запознаване. Срещнахме се на гарата в Остенде, Белгия, малко след полунощ на 19.03. По Божия милост Емил започна работа на 2км от мен. На този етап живее на квартира, понеже още не сме сключили граждански брак. Надяваме се и се молим колкото може по-скоро Бог да отвори вратата и за този важен момент от нашия съвместен път към Него. От 1.04 до 13.04 ще бъдем заедно в България. Ще посетим нашите близки в Елхово, Варна и София. Наистина в момента целият свят се е обърнал срещу нас и нашата светкавична връзка, но за нас единственото важно нещо е, че Бог е с нас. Бог се прославя и светът го вижда.
Милена
Благодарим Ти, Татко наш небесни за неизказания дар!
Емил.
Радваме се заедно с Милена и Емил! Наистина за Бог няма граници, няма континенти, няма разстояния, когато Той благоволи в това да събере двама. Молим се Той да ги води и подкрепя в началото на техния път, да бъдат едно красиво свидетелство за Божиите дела в живота на тези, които са повярвали в Името Му.
Милена и Емил, бъдете благословени и винаги Двама за Христос!
от екипа на сайта
Ние споделяме как да се запознаете с приятели в социалните медии