Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях. Псалми 34:19

Храната на вярата

Онова, което не съществува

Както е писано: "Направих те отец на много народи", пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите,  и  повиква   в действително съществуване онова, което не съществува.

- РИМЛЯНИ 4:17

Авраам  повярва  в  това,  което  му  каза  Бог.  Но  за  какво  всъщност ставаше въпрос? В какво точно повярва Авраам?

Когато  Авраам  беше  на  99  години,  Господ  му  каза:  „  Не  ще  се именуваш  вече  Аврам,  но  името  ти  ще  бъде  Авраам;  защото  те направих отец на множество народи.“(Битие 17:5). Обърни внимание, че Бог не каза: „Ще те направя“; а каза: „ Направих те“.

Авраам нямаше още деца, когато Бог му даде това обещание. Но на Авраам не беше казано да повярва, че ще стане (бъдеще време) баща. (Тези, които винаги казват: „Ще получа това“, никога не го получават. Същото  става и с ония, които казват: „Някога ще бъда спасен.“ Или пък: „Някога ще получа изцелението си.“)

Не, вярата е винаги в сегашно време! Авраам трябваше да повярва, че е „станал баща“ на множество народи.

Понеже,  както  сам  виждаш,  вярата  извиква  в  съществуване  онова, което не съществува!

Изповед:  Също   както   моя   Небесен   Баща   и   аз   извиквам   в съществуване неща, които не съществуват и те стават реални! Те са мои. Аз ги имам сега!

Вечните обещания на Бог

Вярата приема!

Мат. 8:13

„Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде!...”

Това Слово-обещание ни позволява да надникнем в тайната на вярата, но едновременно с това ни изправя и пред основното зло в собствения ни живот. Исус не успява да стори много чудеса в родния си град поради неверието на хората там. В днешното слово се представя един стотник, чиято вяра му позволява да види желаното. Да, вярата му е толкова голяма, че дори и Исус не е виждал такава в Израел. За стотника е съвсем естествено, че щом Исус заповяда на болестта, тя ще напусне слугата му.

Точно грозното ни неверие е причината, която не позволява да видим Божиите обещания, сбъднати в живота ни. Би трябвало искрено да се покаем и вместо чрез неверието си да връзваме ръцете на Бога, да започнем да Му се доверяваме така, че помощта Му да се изявява в живота ни. Дяволът разполага с безбожни и религиозни аргументи, за да пречи на вярата ни, тъй като той знае, че вярата е средството, чрез което можем да съприживеем Божията мощ и да се уверим в достоверността на Божиите обещания.

При някои хора Лукавият се опитва да постави под въпрос могъществото на Бога, а на други той нашепва, че те не са достойни да опитат Божията помощ. Но докато вярваме на Врага, не ще можем истински да се доверим на Бога, а поради това и нашите опитности с Бога ще бъдат толкова оскъдни. Поради това ние съприживяваме толкова малко от извоюваното чрез Смъртта на Господа богатство, обещано ни в Святото писание. Това, което Исус казва на стотника, е валидно и за нас: ”Както си повярвал, така нека ти бъде!...” Стотникът вярва, че Исус ще изцели слугата му и слугата оздравява в същия час. С нас е същото. Ще получим това, в което вярваме. Ако не очакваме нищо от Бога, няма да получим нищо от Него, ако очакваме малко от Него, ще получим малко, а ако очакваме от Бог конкретно това, което ни обещава в Словото Си, Той ще ни го подари. Може би си мислиш, че стотникът е живял във време, когато и Исус е бил на земята. Тогава, мислиш си ти, е било по-лесно да се вярва в Него. Но в действителност днес Той е Същият, както тогава. Дори сега Той не е обвързан пространствено само към едно място, а сега отдясно на Бога и Оттам може да достигне всеки човек по света. Той не се е променил – милостта Му, верността Му и любовта Му са поне толкова силни, колкото и тогава! Той, Който чува молбата на един езичник, на стотника, който с вяра се моли за слугата си, би трябвало да помогне и на теб, който си Негово дете!

Да, Той иска и ще ти помогне, ако Му се довериш!