Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят. Псалми 127:1

Храната на вярата

Спасени чрез вяра!

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога                                                      - ЕФЕСЯНИ 2:8

Забележи, че вярата, чрез която си спасен, не „идва от теб“. С други думи,  това не е естествена, човешка вяра. Тя е дар от Бога! Това се съгласува с Римляни 12:3, където пише: „делът на вярата, който Бог е на всекиго разпределил“.

Въпреки това християните казват: „Нямам вяра“.

Тогава аз ги питам: „Как тогава си спасен? Спасените хора имат вяра!

Ти не можеш да се спасиш без вяра.“

Всички вярващи имат вяра. Библията казва това! Но много християни не  осъзнават  това и  не използват  вярата,  която имат. Така  застават срещу   Бог,   Библията  и  срещу  тях  самите,  неразпознавайки  какво вършат.

Божието  Слово  е  речта  на  Бог.  Бог  и  Словото  Му  са  едно:  Щом Божието Слово казва нещо, това казва Бог. А То казва, че Бог ти е дал дяла на вярата. Това е вярата на Бог, единственият вид вяра, която Бог притежава!

Изповед: Аз съм спасен. Бях спасен по благодат чрез вяра – дара на Бога! Аз имам размера на Божията вяра! Имам размерите на тази вяра,            която      сътвори           света. Аз        имам   размера          на            вярата, преместваща планини!

Вечните обещания на Бог

Отпосле ще разбереш!

Йоан. 13:7

„Исус в отговор Му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.”

Тези думи, които Господ казва на Симон Петър, когато той не разрешава на Исус да умие краката му, са много важни за нас. Още навремето пророк Исая от името на Бога казва на народа Израил: „Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли.” /Ис. 55:8-9/

От грехопадението насам хората си мислят, че знаят повече от Бог. Те следват своите собствени мисли и не разбират, че само Божиите мисли са добри за тях. Това своеволно сърцеразположение може да се забележи за съжаление и в живота на вярващите. Те всъщност искат да следват Исус, но ако Той ги поведе по пътища, по които те не желаят да вървят или пък ако изиска от тях неща, които те самите не могат да разберат, тогава те се противопоставят на Божиите мисли и дори често се бунтуват.

Това е едно много неблагоразумно поведение, което със сигурност не умножава Божиите благословения в живота ни. Такова едно сърцеразположение не почива на липса на покорство спрямо Бога, а на липса на доверие. Но ние трябва непременно да се научим абсолютно и по детски чисто да се доверяваме на Бога, ако искаме да се убедим в сигурността, която само Той може да ни даде. Бог не може винаги да ни дава отчет за Своите действия, защото това би попречило на възпитателните Му планове. Освен това ние не сме достатъчно зрели за много неща и затова Бог трябва да изисква от обичните Си деца безусловно покорство и абсолютно доверие. Той има добри намерения спрямо нас и всичко, което върши, го върши от любов. Който се доверява на Бог само тогава, когато разбира действията Му, тук на земята няма никога да може да се успокои и никога няма да бъде освободен от грижите си.

Днес, в тази твоя сегашна трудност и утеснение Господ говори и на теб: „Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.”

Колко грижи и тревоги могат да ни бъдат спестени! Колко по-бързо Бог би достигнат целта Си с нас! Да. Колко повече от Неговата слава щеше да бъде видна в живота ни, ако действително бихме приели това обещание за себе си. Каква ли ще бъде почудата ни, когато някога, в Божията слава ще можем да видим и да схванем пътищата и способите, които поради любовта Си Бог прилага сега към нас. Едва тогава ние ще схванем колко глупави сме били и колко много ни обича Бог!