Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. Иоан 5:28-29

Храната на вярата

На първо място е вярата

А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва. - МАРКА 9:23

Вярата ти за това, за което се молиш, е почти еквивалентна на вярата ти за това, което казваш.

Разгледай отново Марка 11:23 и 24. Исус не каза: „Просто вярвай.“ Той ни  каза  съвсем точно, какво да вярваме. Вярата чрез говорене е: да повярваш, че онова, което казваш, се сбъдва...“ ( ст.23). Когато вярваш, ти приемаш, че онова, което казваш, се сбъдва, макар че в момента не го виждаш, ти продължаваш да вярваш, че ще се сбъдне. Имам навика да казвам право в  лицето на враждебните обстоятелства: „ Това ще стане.“  Какво  ще  стане?...Ще  имаш  това,  което  казваш.  Рано  или късно ти ще го имаш!

Вярата чрез молитва е: „...каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте  го  получили...“(ст.  24).  Когато се  молиш,  не  след  като  си  се помолил. По време на молитва – точно в този момент – вярвай! Какво да вярваш ли? Вярвай, че получаваш отговор на молбата ти. Започни да казваш: „Вярвам, че  получавам.“ И какво ще се случи? „...ще ви се сбъдне.“

Да, „имам“ ще дойде, но не това стои на първо място. „Вярвам“ трябва да бъде в началото, другото следва.

Изповед:  Аз  съм  вярващ.  Когато  се  моля,  вярвам,  че  получавам. Когато говоря, вярвам, че това, което казвам, се сбъдва.

Вечните обещания на Бог

Пътят е свободен!

Мат. 27:51

„И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха.”

В този съвсем обикновен стих Бог ни отправя, макар и само символично, едно величаво обещание: Пътят е свободен! То е най-величественото обещание за нас, родените от пръст хора.

От времето, когато Адам и Ева съгрешиха, пътят към Бога бе блокиран. Нашият грях ни делеше от Него и ние бяхме отделени от Бога, отвън в тъмнината и в студа. Дори и в Светилището на Израил завеса разделяше Святото място от Светая Светих – мястото, където беше Божията слава. Само първосвещеникът можеше да престъпва това място. Народът можеше да принася жертвите си само в предния двор. Небето се отвори едва тогава, когато Исус, Най-великият Божий Първосвещеник стана за нас Жертвено агне и заплати на Голготския кръст за нашите грехове. Пътят е свободен! Това е едновременно и обещание, и факт, и предизвикателство! В това обещание се съдържа надежда и сила. Човек, умит в Кръвта на Исус, не трябва да продължава да стои навън в студа и да прекарва живота си далеч от Христовото лице. Завесата на човешките му грехове, която го е делила от Бога, е покрита с Христовата кръв и е отмахната. Такъв човек няма да чуе вече Божията присъда, а може с опръскана от Кръвта на Исус съвест да се приближи до Бога и да Му каже: „Авва, мили Татко!”

Исус Христос, Божият Единороден Син, чрез Кръстната Си смърт изработи за нас тази скъпоценна привилегия, защото отделянето от Бога е най-ужасното нещо, което може да се случи на един човек, докато общението с Бога пък е най-прекрасното, което може да съществува за един, изкупен с Христовата кръв човек.

Пътят е свободен! Вратата е отворена! Нека да се възползваме от тази пречудна привилегия! А може би рядко вървим по вече проправения път! Християните в Африка имат обичай да влизат в храсталаците, когато се молят. Там те имат своите места за молитва. Ако тревата отново покрие пътечката към молитвеното място, това е вече признак, че човекът не се моли редовно или че въобще не се моли.

Расте ли и на твоята пътечка трева? Стъпваме и вървим ли често по вече проправения път – проправен от Бог към Самия Него, където Божиите обещания ще се превърнат за нас в реалност?!