Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново. 2 Коринтяни 5:17

Храната на вярата

Подарено от Бога

Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари Името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от  небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

- ФИЛИПЯНИ 2:9-11

Това се случи, когато Христос се възнесе на Небето и седна отдясно на Бога - “далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство”. Филипяни 2:10 казва: “така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно  от  небесните  и  земните  и  подземните  същества...”  (Това  се отнася за ангели, хора и демони.)

Защо това Име беше подарено на Исус? Защо То беше изпълнено с такъв  авторитет  и  власт?  Заради  Исус  ли  беше  всичко  това?  Не. Откакто  възкръсна и се възнесе на Небето и седна отдясно на Отца, Самият Исус  никога не използва това Име. Всъщност Писанието не споменава, че Исус е използвал някога това Име. Нямаше нужда - Той управлява творението чрез  Словото Си. Но Писанието ни открива, че Името на Исус е било дадено, за  да се използва от Църквата, Тялото Христово!

Изповед:  Като член на Тялото Христово, като вярващ, аз имам право да използвам Името на Исус - Името, Което е над всяко друго име.

Вечните обещания на Бог

Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя!

Йоан 6:37

„Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене, никак няма да изпъдя”.

Налагало ли се е да се обърнеш към някого, за когото не знаеш дали ще те приеме? Такова посещение не е от най-приятните за този, който трябва да го направи. Но Исус никога няма да ти покаже вратата! В днешния стих Той ни дава недвусмисленото обещание и гарнанция: „Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя!”

За Него няма стари и млади; за Него няма богати и бедни; за Него никой не е толкова лош, че да не може да го приеме. Който отива при Него, не отива напразно. Исус нито ще ни остави да стоим пред вратата, нито ще ни изхвърли през вратата, ако отидем при Него с каещо се и смирено сърце и Го помолим да ни спаси. Каква любов и какво разбиране струят от тези думи! Думичката „който” включва всички онези, които Го търсят.

А ние така ли бихме постъпили? Бихме ли приели един мръсен и пропаднал скитник, който чука на вратата ни и моли за подслон. Исус го приема. А не сме ли всички ние точно такива пропаднали създания – пропаднали не само външно, но и със сърца, изпълнени с мръсотията на греха, от който всъщност праведният и чист Спасител би трябвало да се отвърне?!

Но Той не го прави! Той взема вината и греха ни върху Себе Си. Отнема този товар от гърба ни и ни облича с дрехата на Своята праведност. А освен всичко това, Той ни приема и в Божието семейство. Полага Името Си върху нас, така че да можем да станем Божии деца.

„... Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя”

Каква сърдечна и топла покана се съдържа в това обещание! Наемаш ли се, осмеляваш ли се да отклониш такава покана?! Вратата е широко отворена, а пред нея е застанал Исус и те вика: Ела при Мен! „Който дойде при Мен, няма да го изпъдя!”

Той те приема. Той държи на думите Си, защото никога не дава празни обещания. Но ако откажеш на поканата Му и останеш в своето незавидно положение, ще дойде денят, когато тази отворена врата ще се затвори и ще бъде твърде късно. Тогава никога няма да можеш да влезеш. Тогава ще чуеш гласа Му: „Не те познавам!”