Християнски сайт
за срещи с приятели и запознанства. Регистрирай се сега !

Стих за деня

защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. Иоан 5:28-29

Храната на вярата

Къде се намира вярата

Защото със сърце вярва човек...                           - РИМЛЯНИ 10:10

и не се усъмни в сърцето си, но повярва...                  - МАРКА 11:23

Вярата – истинската вяра, библейската вяра, съобразената със Святото

Писание вяра – идва от сърцето, не от главата.

Какво означава да вярваш със сърцето? Какво е сърцето на човека?

Това не е физическият орган, който прави кръвта да циркулира в тялото ти и поддържа живота у теб. Ти не можеш да вярваш с физическото си сърце, също както не можеш да вярваш с ръката, окото, ухото, носа или крака!

Помисли  върху  това  как  използваме  термина  „сърце“  днес.  Когато говорим за „сърце на дърво“, имаме предвид сърцевината. Под „сърце“ на даден обект разбираме най-важната част, самия център, около който се върти всичко останало.

Подобно  на  това,  когато  Бог  говори  за  човешко  „сърце“,  Той  има предвид най-важната част в човека, центъра на човешкото създание – неговия дух!

Изповед: Вярвам на Бога със сърцето си. Не се съмнявам в сърцето си. Аз вярвам в сърцето си.

Вечните обещания на Бог

Траен плод!

Йоан. 15:16

„… Аз ви избрах и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен.”

Смисълът на човешкия живот не се състои в удоволствията, а в плода, който човек принася на Този, Който го е създал. Ако обърнем достатъчно внимание на този факт, тогава днешното слово се превръща в едно наистина величаво обещание. Исус ни избра и ни постави в света, за да принасяме траен плод.

Ако разгледаме не само този 16. стих, а цялата 15. глава от Евангелието на Йоан, тогава ще установим, че принасянето на плод не се отъждествява, не се равнопоставя с нашите човешки дела. Исус ни разкрива това чрез примера за лозовата пръчка и лозата. Плодът расте на пръчката, но заслугата не е нейна, нито пък е продукт на нейните усилия. Плодът, който завързва пръчката е резултат от силата, която действа в лозата. Само от връзката на пръчката с лозата и с грижите на лозаря пръчката може да принесе плод.

Същото е валидно и за нашия духовен живот. Може много да се напрягаме, може да вършим това, което смятаме за нужно, но извън Исус Христос няма плод, който да възхвали Името на нашия Създател. Затова всеки човек, който иска да принесе плод на Бога и да види Божиите обещания, реализирани в живота си, трябва да поддържа жива и интимна връзка с Христос, Лозата, и да се оставя на грижите на Небесния градинар. Щом това е факт, Бог израстява не само плод, но той се оказва траен.

Следователно, нека да разгледаме предизвикателството, съдържащо се в този библейски стих! Не сме на този свят, за да живеем за себе си, за да се отдаваме на удоволствията, а след това да застанем с празни ръце пред Бог, нашия Създател. Бог ни е избрал за Свои деца и ни е поставил в света, за да Му принасяме плод. С други думи, дошли сме на този свят, за да водим един истински смислен живот. Нима това не е едно величаво обещание! А осъзнаваме ли, че плодът, Който Бог възрастява в живота ни, е траен плод със значение за вечността, а не нещо преходно! Това, което ние вършим тук за Бога, чрез Бога и по волята Му, това ще намерим и във вечността.

Всичко на тази земя е преходно, дори и славата, дори и най-възвишените ни мисли! А какво обещание ни дава Бог днес: Ще принасяме траен плод!

Братко и сестро! Не се загубвай в преходните неща на този свят, а работи за това, което е с вечна стойност. Приеми сериозно Бог и ще се убедиш, че Той ще направи живота ти плодоносен, ще ти подари плод, който има значение за вечността!